Против обезлюдяването на регионите За регионалното развитие на България



Дата25.10.2018
Размер33.41 Kb.
Стефан Шмидт-Маркс, икономически географ
против обезлюдяването на регионите -

За регионалното развитие на България
Докато цели региони в България обезлюдяват, големите градове растат и качеството на живота там се влошава, заради все по-гъстото застрояване.
Обезлюдяването на българските села се дължи на комплекс от причини, някои от които можем да се опитаме да идентифицираме.
Някои причини важат за цялата страна - например, много хора напускат изобщо България. Очевидно това е знак, че тези хора не виждат перспектива в страната. За да се погрижим за опустяващите селски региони, трябва да започнем да променяме положението в България из основи.

От друга страна, има и структури и процеси, които тласкат към различно развитие различните региони в страната. Сред тях са примерно следните:


В България като цяло липсва пространственото планиране – такива планове съществуват едва на местно ниво под формата на ОУП. На национално и регионално ниво обаче трябва да се определят цели, а админстрацията трябва да ги изпълнява. Например, в кои населени места какъв вид инфраструктура да има? Къде да се инвестира в болници, училища, транспорт? Тези планове трябва да бъдат координирани съвместно, а не всяко министерство поотделно да решава според бюджета си (за училища, болници), без идея за комбинирани и пространствени ефекти.
Тенденция е държавата да се оттегля от селските райони. Не е достатъчно това оттегляне да се координира между отделните ресори, трябва да се обърне изцяло фокуса на политиката. Образно казано: Ако на село не идва линейка, не е нужно да се чудим, че хората там измират, независимо от възрастта им.
Необходимо е развитието предимно на транспортни връзки – и то достъпни за всички граждани, какъвто е общественият транспорт. Той е един от генераторите на растеж, каквито липсват в България. Показателен е фактът, че дори курорт като Банско няма вътрешноградски автобуси например. При междуградските превози ситуацията е аналогична – само едно бегло сравнение между броя автобуси по Северното Черноморие в България и в съседна Румъния, показва колко тежки са дисбалансите.

Бялата книга на транспорта, европейски документ, сочи, че всеки гражданин трябва да има достъп до международните транспортни коридори (Core /TEN-T), в рамките на до 30 минути. Това означава изключително гъста мрежа от обществен транспорт, която да позволи този достъп и в крайна сметка развитие и сближаване на регионите – една от най-важните политики на Европа. Този достъп ще означава наистина Европа на регионите и възможност човек да не живее непременно в града, а населението да бъде по-равномерно разпределено на територията на страната.

Гръбнакът на тази мрежа е железопътният транспорт. БДЖ като държавно предприятие трябва да спомага за развитието на регионите – вместо да се случва точно обратното: все по-малко влакове и затварянето на гари и цели линии (Актуален анти-пример е случаят с влака от Плачковци). – Инвестирането на държавни пари в инфраструктурата има реален ефект върху качеството на живота на хората. Даже има и европари за това.
Интересно е, че бюрокрацията има огромен ефект върху регионалното развитие!

За много административни услуги, както и услуги от частни фирми, се изисква задължително лично явяване. Колкото по-активни са частните лица, и фирмите, толкова по-често им се налага да пътуват до близкия по-голям град, който е общински център. През това време обаче не могат да работят - бюрокрацията не само им отнема време, но в крайна сметка дори ги принуждава да се преместват в градовете, за да имат достъп до тези услуги. И макар да има функции, които могат да се извършват и чрез интернет, сложни процедури често предизвикват проблеми, които налагат лично явяване.


Този ефект се усилва от репутацията за ненадежност на пощата. Докато няма абсолютна гаранция, че всички пратки пристигат, е по-сигурно личното подаване на важни документи.

Всяко съмнение в пощенската система даже може да е претекст за повече корупция: Дори пратката да е пристигнала, може да се твърди, че не е била получена. Така и самата репутация на пощата вече насърчава пътуване и преместване в градовете.


Администрацията и фирмите също често изискват лично плащане на сметки/такси. Плащане чрез банкомат може да спести малко време, но пак изисква физическа поява. Би било по-лесно, ако всички плащания стандартно можеха да се правят и чрез интернет банкиране. Това може да се определи и със закон, ако се налага.
И не на последно място, държавата може да подпомага (и финансово и нормативно) изграждането на инфраструктура за бърз интернет в селските региони, както се прави примерно в Германия. Всеки модерен предприемач има нужда от това, но и за частни лица това е условие подобряващо качеството на живота.

Без транспортна, комуникационна, даже и финансова връзка, на село не може да се прави нормален бизнес.



И в крайна сметка регионалното развитие зависи от това: да има работни места.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница