Противоречията при изготвяне Устава на ООН на конференцията в Дъмбъртън Окс, Ялта и Сан Франциско

на тема:

ООН е продукт на конференцията в Сан Франциско. Първият документ, свързан със създаването на бъдещата световна организация е "Декларацията на Обединените нации" подписана във Вашингтон на 1 януари 1942 г. За автор на наименованието "Обединени нации" се счита президентът на САЩ – Франклин Рузвелт. Като идеите за тази организацип могат да бъдат проследени назад до 14-те точки на У. Уилсън от 8 януари 1918 г. Освен от американския президент Декларацията е подписана и от Министър-председателя на Великобритания – Уинстън Чърчил, посланика на СССР – Максим Литвинов и посланика на Китай – Т. В. Соан. В последствие е подписана и от още 22 страни.

Още на Московската конференция (1943г.) правителствата на САЩ, СССР и Великобритания и техните външни министерства подготвят меморандуми за принципите на изграждане и принципите на дейност на бъдеща организация, която да осигури световен ред и сигурност. Така се провежда срещата от 21-ви август до 28-ми септември 1944 г. в една от сградите на Харвардския университет в покрайнините на Вашингтон в Дъмбъртън Оукс. На тази конференциа се решават много въпроси, свързани с проблема за сигурността в света. С предварителната ползотворна работа на конференцията и при благоприятното развитие на военните действия за разгрома на германофашистките агресори и японските милитаристи, в света се създава възможно най-благоприятната обстановка за конкретни решения по провеждането на конференция на Обединените нации. Но на тази конференция не се стига до цялостен план за учредяване организацията и този въпрос се поставя на вниманието на тримата държавници на Ялтенската конференция¹.

На 4 февруари 1945г. в съветския черноморски курорт Ялта се събират лидерите на антихитлеристката коалиция (Сталин, Рузвелт, Чърчил), за да начертаят новият световен ред след разгрома на хитлеристка Германия и да „изчистят” въпросите около новата световна организация.

Те започват с проблема относно процедурата на гласуване в Съвета за сигурност. В Дъмбъртън Оукс американската и британската делегации се изказват против единогласието на постоянните членове на Съвета. Рузвелт отстоява това становище в писма до Сталин. Преценките за следвоенното съотношение на силите и за бъдещите конфликти обаче внасят ново политическо мислене. В Ялта президентът Рузвелт предлага, а конференцията утвърждава, принципа на единодушие на постоянните членове на Съвета за сигурност – САЩ, СССР, Великобритания, Франция и Китай² (всяка държава има право на вето върху решенията) и седем временни членове от други държави. С решението за реда на гласуването в Съвета за сигурност, взето от конференцията, се цели развитие на сътрудничеството на великите държави и се отхвърлят методите на диктат при решаване на международните спорове.

В Ялта се решава, откриването на учредителната конференция на общата международна организация за сигурност да стане на 25-ти април 1945 г. в Сан Франциско, която да завърши на 26-ти юни с. г. В нея участват делегации на 50 държави, но учредителките са 51, тъй като Полша е призната за учредител, но не изпраща делегация, поради споровете между трите Велики сили за правителството на тази източноевропейска държава³.

На Кримската (Ялтенската) конференция се решава на конференцията в Сан Франциско да бъдат поканени следните държави:

1) Обединените нации по състав на 8-ми февруари 1945 г.;

2) онези от присъединилите се нации, които са обявили война на общия враг до 1-ви март 1945 г. (Под “присъединили се нации се имат предвид осемте присъединили се нации и Турция). Когато се открие конференцията за световната организация, делегатите на Обединеното кралство и Съединените американски щати ще подкрепят предложението за допускане като първоначални членове на две съветски социалистически републики, а именно Украйна и Белорусия. Решава се още, че правителството на Съединените щати от името на трите държави ще се консултира с правителството на Китай и с френското Временно правителство по решенията, взети на настоящата конференция относно предвижданата световна организация⁴. Постига се съгласие петте държави, които ще имат постоянни места в Съвета за сигурност, да се консултират помежду си до свикването на конференцията на Обединените нации по въпроса за териториалната опека.

Тази препоръка се приема при условие, че териториалната опека ще се прилага само: а) към съществуващите мандати на Обществото на народите; б) към териториите, отнети от вражеските държави в резултат от настоящата война; в) към всяка друга територия, която може доброволно да бъде поставена под опека, и г) не се предвиждат никакви дискусии за конкретни територии на предстоящата конференция на Обединените нации или по време на предварителните консултации; разрешаването на въпроса, кои територии, отнасящи се към посочените по-горе категории, ще бъдат поставени под опека, ще бъде предмет на друго споразумение⁵.

Друго важно споразумение, което става освнова на Устава на ООН изработен на конференцията в Сан Франциско, е въпросът с включването на Общо събрание, в което да е представане всяка страна членка..

Ялта бележи първият опит да се помирят принципите с политиката на сила и да се преразгледат ангажименти, които защитават жизнени интереси на Съюзниците. Сами по себе си малко конкретни споразумения са финализирани, много остават да се доизяснят и съвсем малък прогрес е постигнат по по-важните въпроси (Германия, Полша, Централна и Източна Европа). По въ­проса за изграждането на Организация на обединените нации (ООН) между Рузвелт, Чърчил и Сталин няма разногласия. Приета е „Декларация за освободена Европа", в която се предвижда контрол от страна на трите велики сили за спазва­нето на основния принцип — свободни избори и демократични пра­вителства. По предложение на Чърчил се решава Франция да получи част от определената за окупация от САЩ и Велико­британия зона от Германия и да създаде своя окупационна зо­на, а също и да участва в Съюзническата окупационна комисия, която ще следи за изграждането на демократична Германия. Приема се, като подлежи на допълнително уточняване, сума­та от 20 млрд. долара за размера на репарациите, които ще се наложат на Германия и, 50% от нея да получи Съветският съюз. Сталин дава съгласието си Съветският съюз да обяви войнана Япония в срок от два до три месеца след капитулацията на Германия. В замяна Съветският съюз получава правото да си върне всички загубени в Руско-японската война от 1904-1905 г. територии (в добавка и Курилските острови), бази и привиле­гии в Североизточен Китай. Чърчил не криел своите напълно враждебни на комунисти­ческата идеология възгледи, но и той не е направил налагащи­те се с края на войната изводи, че целият свят ще има нужда от нови основи, гарантиращи не само мира, но и новите отношения между големи и малки държави и народи. Този нов свят трябва да каже „сбогом" на колониалната система, на глада, на нег­рамотността и на самоубийственото разрушаване на природа­та с цел извличането на баснословни печалби. Чърчил стои на позицията за целостта и непоклатимостта на британската им­перия. Рузвелт в своите планове за следвоенното устройство на све­та включва и въпроса за деколонизацията. Но в момента той е зает с грижата по приключването на войната и в Ялта се опит­ва да убеди Сталин с морални аргументи да не гледа на Източ­на Европа като на предопределена му от Бога зона.

Така се стига и до учредителната конференция в Сан Франциско (25 април – 26 юни 1945г.), на която окончателно се изработва Уставът на ООН и се подписва от 50 държави – първоначалните членки. Делегациите на учредителките се оглавяват от минис­трите на външните работи. Европа е представена от Белгия, Великобритания, Гърция, Люксембург, Норвегия, Съветския съюз, Турция, Франция, Холандия, Чехословакия и Югославия (11), Амери­ка — от Боливия, Бразилия, Венецуела, Гватемала, Домини­канската република, Еквадор, Канада, Колумбия, Коста Рика, Куба, Мексико, Никарагуа, Панама, Парагвай, Перу, Салва­дор, САЩ, Уругвай, Хаити, Хондурас и Чили (21), Азия — от Индия, Иран, Ирак, Китай, Ливан, Сирия, Филипините и Са­удитска Арабия (8), Африка — от Египет, Етиопия, Либерия и Южноафриканския съюз (4), Австралия и Океания — от Ав­стралия и Нова Зеландия. Девет вражески страни - Германия, Италия, Япония, Австрия, България, Унгария, Румъния, Финландия и Тайланд, както и осем неутрални – Швейцария, Испания, Португалия, Швеция, Ирландия, Афганистан, Исландия и Йемен не участват в учредяването на конференцията. В устава на организацията е възприето наименованието Организация на обединените нации. Целите и принципите на ООН са въплътени в преамбюла и първа глава на Устава на ООН. В преамбюла е застъпен основният мотив за създаването на ООН – запазване на мира и сигурността в света. Хартата на ООН, нейната система и отговорности са до голяма степен отражение на вижданията на Рузвелт и неговото обкръжение за бъдещата структура на мира. Той вгражда идеята мирът да се оформи и крепи върху съгласието и единодействието на великите държави-победителки. За да се избегнат провалите на ОН, вместо да се разчита само на демократизма и моралността, създателите на ООН дават приоритет на реализма и прагматизма. Утвърждава се принципът на единодушие на постоянните членове на Съвета за сигурност при вземане на ключови за съдбата на мира решения. През 1945г. правото на вето се визира като отстъпка в полза на СССР, страхуващ се от механично мнозинство на противниците на комунистическата държава при гласуване. Принципът на вето обаче далеч не е неприемлив и за САЩ, тъй като гарантира възможността им да блокират неизгодно за тях решение при евентуални бъдещи промени в настроенията на страните-членки. Но това, от своя страна, предопределя ниска ефективност на ООН в основната й функция за поддържане на международния мир и сигурност. Това е така, защото Хартата предвижда създаването на редовна военна сила на разположение на Съвета за сигурност за организацията и Военен щабен комитет за изработване на планове. Но петте страни не постигат единодушие и не се изгражда редовна войскова сила към Съвета за сигурност.

И в Сан Франциско разногласията между трите велики си­ли се проявяват, но военното им сътрудничество ги смекчава и се намират пътища, извеждащи към вземането на важни ре­шения. които са очаквани от народите на петте континента. Украйна и Беларусия са допуснати с единодушно решение на всичките 46 страни до ООН като съучредители, както и Аржен­тина и Дания. Спорът за допускането на Полша продължава до последния ден на конференцията, тъй като Съветският съюз не изпълнява решенията от Ялта за образуване на коалицион­но правителство, което да включва министри от управляващо­то страната просъветско правителство и от прозападното емигрантско правителство. Чак след посещението в Съветския съюз на личния представител на президентите Рузвелт и Труман Хари Хопкинс ( съгласил се да изпъл­ни трудната мисия да съдейства за преодоляване на различията между САЩ и Съветския съюз в подготовката на Потсдамската конференция, и след постигнатото съгласие за състава на полското правителство, на Полша, без да е присъствала в Сан Франциско) е оставено място да постави по-късно подписа си под Устава на ООН.

Организацията на обединените нации (съкратено: ООН) е създадена официално на 24 октомври 1945 г., когато уставът ѝ е ратифициран от 5-те постоянни страни-членки на нейния Съвет за сигурност. Главната цел на ООН е формулирана в чл. 1 — да поддър­жа международния мир и сигурността и да взима колективни мерки за предотвратяване на заплахите към мира, да парира агресивните действия и да развива дружески отношения меж­ду нациите. Главен орган на ООН е Общото събрание на членовете, кое­то заседава веднъж годишно в Ню Йорк, а ръководното тяло — Съветът за сигурност, в който по право влизат като посто­янни членове САЩ, Великобритания, СССР, Франция и Китай. При несъгласието на една от тези 5 страни не може да се взе­ме никакво решение (принципът на „вето" — „забранявам"). Ос­таналите 6 места се попълват от Общото събрание с непо­стоянни членове за срок от 2 години (по-късно броят на непос­тоянните членове е доведен до 10). Създадени са и Икономически и социален съвет. Съвет за попечителство на териториите. предадени за управление още с мандатната система на ООН и териториите, отнети от победените във Втората световна вой­на страни. Международен съд със седалище в Хага и Секрета­риат начело с генерален секретар.

1. 
   Кисинджър, Х., Дипломация, С. 1997, “Труд”
   
2. 
   Кримската конференция, сборник документи, С. 1984, “Партиздат”.
   
3. 
   Мирчева, Хр., Съвременна история, София 1999 г.
   
4. 
   Бережков, В., Пътят към Потсдам, София 1981 г.
   
5. 
   Техеран Ялта Потсдам – сборник документи, четвърто издание, София 1982 г.
   
6. 
   Вълчев, Б., Сборник-материали, 2010г.
   
7. 
   http://en.wikipedia.org/wiki/United_Nations