Проучване и добив на нефт и газ ад

За изграждането и експлоатацията на разпределителния газопровод не са необходими електроенергия и вода.

За опитната експлоатация на сондаж Р-2 Искър-запад няма да се използва електроенергия и вода. За подгряване на щуцерната глава при периодичните пускания на сондажа в работа на устието му ще се монтира топлообменник, захранван от мобилен парогенератор.
14. Необходимост от други разрешителни, свързани с инвестиционното предложение.

• 
  Одобряване на ПУП-ПП по реда на ЗУТ, орган отговорен за одобряването – Кмет на Община Кнежа;
  
• 
  Разрешение за строеж по реда на ЗУТ, орган отговорен за издаването - Кмет на Община Кнежа.
  

За целия период на реализация на инвестиционното предложение – строителство на разпределителен газопровод, добив и транспорт на природен газ и кондензат (периодично) - няма да се използват горивни източници и няма да има организирани (точкови) източници на емисии на вредни вещества (замърсители) в атмосферата.

За подгряване на щуцерната глава при периодичните пускания на сондажа в работа ще се монтира топлообменник, захранван от мобилен парогенератор.

Въздействието върху атмосферния въздух в района ще бъде основно от неорганизирани източници при строителство на газопровода и опитната експлоатация на сондаж Р-2 Искър-запад.

През всичките етапи на реализиране на ИП, няма да се извършва водовземане от повърхностен воден обект, няма да се образуват и заустват отпадъчни води.

При строителството на газопровода няма да има въздействие върху подземни и повърхностни води. Газопроводът ще бъде подземни, положен най- малко на 0,80 м под повърхността.

Добивът на природен газ ще се осъществява чрез сондаж, експлоатационната колона на който е херметична и не позволява замърсяване на подземните води по време на опитната експлоатацията.

При дейностите по изграждането и експлоатацията на разпределителен газопровод Ø114 за опитна експлоатация на сондаж Р-2 Искър- запад до врязването му в съществуващия ГСВ на площадката на сондаж Р-1 Искър- запад и опитната експлоатация на сондаж Р-2 Искър-запад, землище на с. Бреница, общ. Кнежа, обл. Плевен няма да се формират отпадъчни води.

Работещите на обекта ще използват санитарните възли на площадката на ГСВ, които са свързани с изгребна яма, която се обслужва от фирма, имаща разрешение издадено по реда на Закона за управление на отпадъците и сключен договор.

На територията на концесионната площ попада Санитарно-охранителна зона (СОЗ), учредена около два броя водоизточници на подземни води от незащитено подземно водно тяло BGIG0000Qa1017 – Порови води в Кватернера на р. Искър – тръбни кладенци ТК3 и ТК4 – публична общинска собственост, за питейно-битово водоснабдяване на с. Бреница, общ. Кнежа, обл. Плевен от ВиК „Аспарухов вал“ ЕООД. СОЗ е учредена със Заповед № СОЗ – 148/15.02.2008г. на директора на БДУВДР-Плевен.

През всички етапи на разработване на находището ще се спазват всички ограничения и забрани посочени в Заповед № СОЗ – 148/15.02.2008г. на директора на БДУВДР-Плевен.

Настоящото инвестиционно предложение не засяга горецитираната СОЗ. Отстоянието от трасето на газопровода до І-ви пояс е 2110 м, до ІІ-ри пояс е 1971 м и до ІІІ-ти пояс е 1868,7 м.
Замърсяване на почви

Газопровода ще се полага по открит способ с изкоп. Изкопаните земни маси няма да бъдат извозвани от мястото на монтажа и ще се използват изцяло за обратна засипка. Технологията на изкопните работи ще бъде такава, че да гарантира отделно депониране на хумуса и неорганичната земна маса. При обратната засипка, първоначално ще се използва неорганична земна маса, а повърхностния пласт ще се засипе с хумус.

По време на опитната експлоатация и транспортиране на добития флуид - природен газ и кондензат няма да се замърсяват почвите около сондаж Р-2 Искър- запад и трасето на газопровода.
Замърсяване с отпадъци

По време на строителството и експлоатацията на разпределителният газопровод и опитната експлоатация на сондаж Р-2 Искър-запад няма да се образуват строителни и производствени отпадъци.

При строителството на разпределителният газопровод ще се образуват земни маси от изкопите по трасето. Същите ще се депонират в близост до изкопите и веднага след полагане на тръбите ще се премине към обратно засипване със същите земни маси.

Битовите отпадъци ще се събират в контейнер, намиращ се на площадката на газосепарационния възел. Сметосъбирането и сметоизвозването се извършва от Община Кнежа.

Инвестиционното предложение ще се реализира извън населени места.

Най-близко разположените населени места до територията на която ще се реализира ИП са:

-с. Долни Луковит на 3126м, северно;

- гр. Искър на 3741м, източно;

-с. Бреница на 6500 м, югозападно;

- гр. Кнежа на 8900м, северозападно.
Газопроводът ще бъда изградени подземно, положен най- малко на 0,80 м (чл.34, ал.1 от Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, обн.ДВ бр.67/2004 г., посл.изм., ДВ бр.24/2013 г.) под повърхността, от стоманени тръби с диаметър 114 мм и проектна дължина 636,03 м до границата на имот № 021113 в който се намира ГСВ и около 100 м проектна дължина в имот № 021113 до врязването му в спирателния вентил, предварително монтиран на ГСВ. По газопровода ще се транспортира природен газ с максимално работно налягане до 1.6 МРа.

Ще се използва следната механизация: багер с обратна лопата тясна, тръбовоз за превоз на тръби от централен склад до трасето на газопровода, кран. Срокът за извършване на строителните работи на газопровода е два месеца.

За сравнително кратък период от време, докато трае строителния процес на газопровода през деня ще има периодични, инцидентни и краткотрайни увеличения на нивото на шум, което ще доведе до определен дискомфорт на работната среда от работещата строителна механизация. Въздействието на строителната механизация и обслужващият строителството транспорт, ще бъде краткотрайно (моментни максимални нива на шум) и временно, само през деня за периода на строителството.

Пряко засегнати от шумовото въздействие ще бъдат главно работещите на обекта.

Трасето на газопровода е на достатъчно разстояние от населените места, така че извършваните на тях дейности и движението на строителна механизация и техника не могат да предизвикат шумови емисии с високи еквивалентни нива, надвишаващи определените гранични стойности за този тип зона.

Опитната експлоатация на сондаж Р-2 Искър- запад ще се води по фонтанен способ. Под фонтаниране на сондажа се разбира процеса на движение на флуида от забоя (дъното) на сондажа към устието, под действие на пластовото налягане. Сондажът не е източник на шум в околната среда.

При опитната експлоатация, сондажът ще работи периодично. За подгряване на щуцерната глава при периодичните пускания на сондажа в работа ще се монтира топлообменник, захранван от мобилен парогенератор.

Не се очаква еквивалентното ниво на шум по граничните точки на работната площадка да превишава нормите за различните части на денонощието. Граничните стойности за еквивалентно ниво на шума в територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях, са регламентирани с Наредба № 6 от 26 юни 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (ДВ. бр.58/18 юли 2006 г.).

Няма да се създава дискомфорт от шум в околната среда.
16.Риск от инциденти.

През различните етапи на реализиране на ИП са възможни различни аварийни ситуации, като основно въздействие върху компонентите на околната среда могат да окажат възникнали пожари.

Стриктно ще се прилагат изискванията на Наредба Із-2377/15.09.2011г., изм. и доп., за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите и Наредба Із-1971 от 29.10.2009 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Ще бъде разработен „План за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия, аварии“.

При аварийни ситуации ще се прилага:

-План за ликвидиране на крупни аварии, газо-, нефтени фонтани, аварийно-възстановителни работи по нефто-, и газопроводи и пожари по обектите на дружеството;

- План за действие при аварийни ситуации на участък Долни Луковит – Долни Луковит-запад – Староселци - петролно находище Искър-запад към Дирекция Добив – ПДНГ АД – София
III.Местоположение на инвестиционното предложение.

1.План, карти и снимки, показващи границите на инвестиционното предложение, даващи информация за физическите, природните и антропогенните (направени от човека) характеристики, както и за разположените в близост елементи на Националната екологична мрежа НЕМ /отстояние до площадката, влияние на ИП върху НЕМ/. Отстояние на площадката за ИП до жилищната зона на най-близкото населено място и / или до най-близката обитаема сграда.
Трасето на разпределителния газопровод за опитна експлоатация на сондаж Р-2 Искър - запад до врязването му в съществуващия газосепарационен възел /ГСВ/ на площадката на сондаж Р-1 Искър – запад изцяло попада в концесионната площ на петролно находище „Искър-запад“.

Газопроводът с проектна дължина 636,03 м до границата на имот № 021113 в който се намира ГСВ и около 100 м проектна дължина в имот № 021113 до врязването му в спирателния вентил, предварително монтиран на ГСВ, ще преминава през поземлени имоти в местност „Ново село“ по КВС на с. Бреница, община Кнежа, област Плевен. Номерата на имотите през които ще преминава газопроводът и начина на трайно ползване са представени в следната таблица:

• 
  координати (по възможност в WGS1984) /съгласно приложената скица/
  

Сондаж Р-2 Искър-запад се намира в имот № 022012 в местност „Ново село“ по КВС на с. Бреница, община Кнежа, област Плевен, собственост на „БУЛАГРОХИМ“ ЕООД, гр. София съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №. 196, том Х, рег. №4597, дело №1465 от 2014 г.

Газосепарационният възел се намира в имот № 021113 в местност „Ново село“ по КВС на с. Бреница, община Кнежа, област Плевен, собственост на “Проучване и добив на нефт и газ” АД, съгласно Нотариален акт №. 107, том IV, рег. №1427, дело №407 от 2013 г.

Инвестиционното предложение не попада в границите на защитени територии, определени по реда на Закона за защитените територии и територии за опазване на обектите на културното наследство.

Най-близко разположената защитена зона е „Река Искър” с код BG0000613, определена за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна по чл.6, ал.1, т.1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие, включена в списъка на защитените зони, приет с Решение на МС №122/02.03.2007 г.

За осъществяване на Инвестиционното предложение не се предвижда изграждане на нова или промяна на съществуваща пътна инфраструктура.

Най-близко разположените населени места до трасето на разпределителния газопровод са:

-с. Долни Луковит на 3126м, северно от трасето на газопровода, население 1935 души;

-гр. Искър на 3741м, източно от трасето на газопровода, население 3502души;

-с. Бреница на 6500 м, югозападно от трасето на газопровода, население 1901 души;

-гр. Кнежа на 8900м, северозападно трасето на газопровода, население 11187 души.

Към информацията прилагаме картен материал с отразена концесионна площ на находище „Искър запад“ и трасето на проектен газопровод и проект на ПУП.

Газопроводът с проектна дължина 636,03 м до границата на имот № 021113 в който се намира ГСВ и около 100 м проектна дължина в имот № 021113 до врязването му в спирателния вентил, предварително монтиран на ГСВ, ще преминава през поземлени имоти в местност „Ново село“ по КВС на с. Бреница, община Кнежа, област Плевен.

На основание Наредба № 16/2004г. за сервитутите на енергийните обекти, обн. ДВ., бр.88 от 2004г., изм. и доп. се определят сервитутна зона с предназначение изграждане, експлоатация и ремонт на съответния газопровод. Размерите на съответните сервитути са определени, съгласно Приложение № 3 към чл.7, ал.1, т.3.

Разпределителни газопроводи, извън урбанизираните територии, при диаметър до 300 мм:

• 
  през земеделски поземлени имоти - ивица с ширина по 4м от двете страни на газопровода;
  
• 
  по полски пътища и в сервитута на общински и републикански пътища – ивица с ширина по 1 м от двете страни на газопровода;
  

Номерата на имотите през които ще преминава газопроводът, начинът на трайно ползване и площта с ограничени са представени в следната таблица:

Трасето на разпределителния газопровод за опитна експлоатация на сондаж Р-2 Искър - запад до врязването му в съществуващия газосепарационен възел /ГСВ/ на площадката на сондаж Р-1 Искър – запад изцяло попада в концесионната площ на петролно находище „Искър-запад“.

Газопроводът с проектна дължина 636,03 м до границата на имот № 021113, в който се намира ГСВ и около 100 м проектна дължина в имот № 021113 до врязването му в спирателния вентил, предварително монтиран на ГСВ, ще преминава през поземлени имоти в местност „Ново село“ по КВС на с. Бреница, община Кнежа, област Плевен.
Номерата на имотите през които ще преминава газопроводът, начинът на трайно ползване и площта с ограничени са представени в следната таблица:

Сондаж Р-2 Искър-запад се намира в имот № 022012 в местност „Ново село“ по КВС на с. Бреница, община Кнежа, област Плевен, собственост на „БУЛАГРОХИМ“ ЕООД, гр. София съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №. 196, том Х, рег. №4597, дело №1465 от 2014 г.

Газосепарационният възел се намира в имот № 021113 в местност „Ново село“ по КВС на с. Бреница, община Кнежа, област Плевен, собственост на “Проучване и добив на нефт и газ” АД, съгласно Нотариален акт №. 107, том IV, рег. №1427, дело №407 от 2013 г.
4. Чувствителни територии, в т. ч. чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони, санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди и др.; Национална екологична мрежа.

Инвестиционното предложение не попада в границите на защитени територии, определени по реда на Закона за защитените територии и територии за опазване на обектите на културното наследство.

Най-близко разположената защитена зона е „Река Искър” с код BG0000613, определена за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна по чл.6, ал.1, т.1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие, включена в списъка на защитените зони, приет с Решение на МС №122/02.03.2007 г.

На територията на концесионната площ попада Санитарно-охранителна зона (СОЗ), учредена около два броя водоизточници на подземни води от незащитено подземно водно тяло BGIG0000Qa1017 – Порови води в Кватернера на р. Искър – тръбни кладенци ТК3 и ТК4 – публична общинска собственост, за питейно-битово водоснабдяване на с. Бреница, общ. Кнежа, обл. Плевен от ВиК „Аспарухов вал“ ЕООД. СОЗ е учредена със Заповед № СОЗ – 148/15.02.2008г. на директора на БДУВДР-Плевен.

През всички етапи на разработване на находището ще се спазват всички ограничения и забрани посочени в Заповед № СОЗ – 148/15.02.2008г. на директора на БДУВДР-Плевен.

Настоящото инвестиционно предложение не засяга горецитираната СОЗ. Отстоянието от трасето на газопровода до І-ви пояс е 2110 м, до ІІ-ри пояс е 1971 м и до ІІІ-ти пояс е 1868,7 м.

Газопроводът ще се полага по открит способ с изкоп. Изкопаните земни маси няма да бъдат извозвани от мястото на монтажа и ще се използват изцяло за обратна засипка. Технологията на изкопните работи ще бъде такава, че да гарантира отделно депониране на хумуса и неорганичната земна маса. При обратната засипка, първоначално ще се използва неорганична земна маса, а повърхностния пласт ще се засипе с хумус.

Краткият период на строителство на газопровода и използване на същите земни маси ще позволят бързо възстановяване на засегнатата територия.

При опитната експлоатация на сондаж Р-2 Искър- запад ще се добива природен газ и кондензат– подземно богатство. Природният газ и суровият нефт (кондензат) са невъзобновяеми природни ресурси. Добивът ще се осъществява съгласно изискванията за опазване на земните недра съгласно Закона за подземните богатства.

След провеждане на опитната експлоатация ще се определи бъдещия статут на сондаж Р-2 Искър-запад, т.е дали ще бъде въведен в редовна експлоатация или ще бъде ликвидиран (напуснат).
5.Подробна информация за всички разгледани алтернативи за местоположение.

Няма разгледани алтернативи за местоположението на разпределителния газопровод.

Трасето на разпределителния газопровод ще започва от устието на съществуващ сондаж Р-2 Искър-запад, ще преминава основно по полски пътища и ще стига до съществуващия газосепарационен възел.
ІV.Характеристики на потенциалното въздействие /Кратко описание на възможните въздействия вследствие на реализацията на инвестиционното предложение/.

1.Въздействие върху хората и тяхното здраве земеползването, материалните активи, атмосферния въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафта, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи, и защитените територии на единични групи и групови паметници на културата както и очакваното въздействие от естествени и антропогенни вещества и процеси, различните видове отпадъци и техните местонахождения, рисковите енергийни източници - шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми;

1.1.Въздействие върху хората и тяхното здраве.

Трасето на разпределителния газопровод за опитна експлоатация на сондаж Р-2 Искър - запад до врязването му в съществуващия газосепарационен възел /ГСВ/ на площадката на сондаж Р-1 Искър – запад изцяло попада в концесионната площ на петролно находище „Искър-запад“.

Най-близко разположените населени места до трасето на разпределителния газопровод са:

-с. Долни Луковит на 3126м, северно от трасето на газопровода, население 1935 души;

-гр. Искър на 3741м, източно от трасето на газопровода, население 3502души;

-с. Бреница на 6500 м, югозападно от трасето на газопровода, население 1901 души;

-гр. Кнежа на 8900м, северозападно трасето на газопровода, население 11187 души.
Инвестиционното предложение не предполага да има съществен негативен ефект върху здравето на населението в района. Добивът на суров нефт и природен газ е дейност, която не е свързана с опасности от замърсяване на околната среда, с акумулиране на тежки метали, устойчиви органични съединения и радиоактивни вещества. Няма опасност от неблагоприятни ефекти поради попадане на опасни вещества в организма чрез хранителната верига. Дейностите не водят до рискове за населението, свързани с питейното водоснабдяване, с осъществяването на селскостопански дейности, с въздействие на стари замърсявания или опасни отпадъци.

Няма данни за повишена честота и тежест на заболеваемостта на населението, живеещо в близост до концесионната площ. Няма подадени жалби или писмени оплаквания от населението до РЗИ и Агенцията по храните гр. Плевен, поради неблагоприятно въздействие на факторите на околната среда, свързани с подобна дейност в района.

- Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ (УБЕПРГСИУПГ), ДВ бр.67/2004 г., изм. и доп. бр. 99/2011г.;

- Наредба № 6- за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ, ДВ бр. 107/ 07.12.2004 г.;

- Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, ДВ бр.64/ 18.07.2008 г.;

- Наредба Із – 1971/ 29.10.2009г. за строително техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, изм. и доп. , ДВ бр. 75/27.08.2013 г., в сила от 13.08.2013г.;

- Наредба № 16 от 6 юни 2004 г. за сервитутите на енергийни обекти, обн. ДВ бр. 88 от 8 октомври 2004 г., изм. ДВ бр. 77 от 2 септември 2008 г.;

- Български държавни стандарти;

- Техническа документация на фирми- производители на съоръженията;

- Заснемания направени на място;

- Използваните материали трябва да бъдат предназначени за газ и придружени от сертификат за качество;

- Газопроводът да бъде изпитан на якост и плътност, съгласно Наредба УБЕПРГСИУПГ.

- Персоналът по експлоатация на газопроводът е длъжен да осигури неговата безопасна и безаварийна експлоатация и да го поддържа в съответствие с техническите изисквания, норми и правила за безопасност.

- Персонала по експлоатация трябва да осигури ефективен контрол на работата на газопровода. Всеки газопровод има техническо досие, което съдържа техническата му документация, чертежите, изчисленията и документите за извършени ремонти, както и всички документи, издадени от органите за технически надзор.

- Газопроводът трябва да имат ревизионна книга, в която органите за технически надзор записват резултатите от извършените надзорни дейности, както и предписанията за отстраняване на констатираните нарушения.

- Собственикът на газопроводите осигурява тяхното поддържане, ремонт и преустройство от лица, получили разрешение по чл. 36 ЗТИП за извършване на такава дейност.

- Собственикът осигурява и документира инструктаж при постъпване на работа и ежегодна проверка на знанията на лицата по експлоатация и поддръжка за устройството и изискванията за безопасна експлоатация на газопроводите.

- Собственикът на газопроводите независимо от периодичните технически прегледи, извършвани от органите за технически надзор, е длъжен да осигури извършването на външен технически преглед на газопроводите най-малко веднъж в годината. Прегледът се документира и съхранява в досието на съоръжението. Лицата, които ще извършват тези технически прегледи, се определят със заповед.

- Обслужващият персонал обхожда периодично газопровода и проверява съгласно инструкциите за безопасна експлоатация.

За обектите на „Проучване и добив на нефт и газ” АД София на основание чл.248, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (обн. ДВ. бр.88/1999 г.) се разработват планове за предотвратяване и ликвидиране на аварии и на основание чл.9 от Наредба Із-2377 от 15.09.2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (обн. ДВ. бр.81/2011 г.) се разработват планове за евакуация на работещите и на пребиваващите на обекта лица при пожар или авария и планове за действие на личния състав за гасене на пожари, включително реда за аварийно спиране на технологичното оборудване, газоснабдяване, топлоснабдяване, електрозахранването и др.

За изпълнение на всеки вид работа, свързан с опасностите са разработени писмени инструкции по безопасност и здраве. Копие от всяка инструкция ще се поставя на видно място в обсега на работните площадки.

Основните мероприятия, задължителни за всички работни места при реализирането на ИП са:

- всяко движещо се по обектите лице да е с предпазна каска;

- всички работници да са с предпазни облекла и ръкавици;

- не се допускат на работа неинструктирани работници за конкретния вид работа;

- за изпълнението на всеки вид работа се осигуряват инструкции, които се поставят на видно и достъпно място;

- при всяка опасност се поставят знаци съответстващи на изискванията на Наредба РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа.

- работните места и работното оборудване ще се поддържат в техническа изправност, а в случай на неизправности същите ще се отстраняват във възможния най-кратък срок;

- работните места ще отговарят на минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;

- ще бъдат обозначени са със съответните табели, указания, сигнали и знаци опасните работни места и опасните източници за здравето и безопасността фактори;

- на работещите ще се раздава работно и специално облекло и лични предпазни средства;

- ще се провеждат начален и периодичен инструктаж;

- на обектите ще има аптечка с лекарствени средства и превързочни материали;

- ще се определят със заповед работниците и служителите, които ще извършват дейности по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, първа помощ, борбата с пожарите и евакуацията на работниците.

Районът на газо-кондензатно находище “Искър запад” попада в умерено континенталната подобласт на Европейската континентална климатична област.

Районът на гр. Кнежа в климатично отношение се отличава от този на другите селища. Той представлява един малък климатичен остров в Дунавската равнина – остри и студени зими със силни ветрове, ветровита пролет и лято с големи горещини. Ветровете са главно североизточни и северозападни.

За Кнежа е характерна сравнително ниска средногодишна температура (10,5°C) и голяма средногодишна температурна амплитуда (26,2 градуса). Още по-характерни са крайните стойности на измерените температури. Абсолютната максимална температура (42,7°С) е измерена на 20.07.1945 г., а абсолютната минимална температура (-35°С) - на 24.01.1942 г.

През пролетта греенето на слънцето нараства с много бърз темп, което довежда до ускорено затопляне на времето. През лятото слънчевото греене продължава да нараства и през юли-август то достига максимума си. В резултат на това средните месечни температури бързо се повишават. Валежите достигат първичния си максимум през м. юни.

През есента слънчевото греене бързо намалява. Валежите проявяват тенденция към увеличаване, като през м. октомври достигат вторичния си максимум.

Слънчевото греене е най-слабо и най-кратко през зимните месеци (средно около два часа на ден) като средните месечни температури са отрицателни.

От изложеното дотук проличава, че поради влиянието на локални и други фактори Кнежа в климатично отношение се очертава като “климатичен остров” с отчетливо изразен умереноконтинентален климат с по-рязко настъпване на отделните сезони. Тук най-ярко са изразени температурните инверсии поради котловинния характер на района.

На територията на община Кнежа няма постоянни режимни пунктове за определяне качеството на атмосферния въздух, тъй като липсват големи промишлени източници на атмосферно замърсяване.

Замърсяването в района на община Кнежа се дължи на транспортния поток, битовото и административно отопление и на специфичната за района селскостопанска дейност /основно земеделие/.

На територията на община Кнежа няма концентрация на промишлени производства, отделящи в атмосферния въздух значителни количества вредни вещества.

За целия период на реализация на инвестиционното предложение – строителство на разпределителен газопровод, добив и транспорт на природен газ и кондензат (периодично) - няма да се използват горивни източници и няма да има организирани (точкови) източници на емисии на вредни вещества (замърсители) в атмосферата.

За подгряване на щуцерната глава при периодичните пускания на сондажа в работа ще се монтира топлообменник, захранван от мобилен парогенератор.

Въздействието върху атмосферния въздух в района ще бъде основно от неорганизирани източници при строителство на газопровода и опитната експлоатация на сондаж Р-2 Искър-запад.

Потенциални източници на вредни емисии ще се явяват строително-монтажната и транспортната техника, които се оценяват като източници с разсредоточено, неорганизирано, непостоянно и динамично изпускане на вредни вещества в атмосферния въздух. Всички съвременни транспортни средства с двигатели с вътрешно горене емитират в по-малка или по-голяма степен вредни вещества в атмосферата. Количествата и съставът на отработени газове зависят главно от вида на двигателя и неговото техническо състояние, от начина на движение (обороти), състоянието на пътната настилка и не на последно място от вида на използваното гориво.

Мерките, които ще се предприемат са използване на транспортна и специализирана техника, отговаряща на нормите по опазване на околната среда от вредни емисии.

На територията на газо-кондензатно находище „Искър запад” няма повърхностни водни обекти. В близост до находището минава река Искър. През целия период на разработване и експлоатация на находището, в т.ч. и изграждане на разпределителния газопровод от сондаж Р-2 Искър-запад до ГСВ и опитната експлоатация на сондажа, няма да се извършва водовземане или ползване от/на р. Искър.

Според районирането, възприето за националната хидрогеоложка информационна система, площ Искър–запад принадлежи към Дунавски район за Басейново управление на водите. Съгласно схемата за хидрогеоложко райониране попада в Мизийския хидрогеоложки регион.

В рамките на изследваната площ в хидрогеоложко отношение районът е сравнително изучен по отношение на плитките водоносни хоризонти.