Проучване на нуждите от квалифицирана работна ръка и специални умения в българската туристическа индустрия изготвен от проект „Пазар на труда” на аамр



Дата15.08.2018
Размер225.21 Kb.

ПРОУЧВАНЕ НА НУЖДИТЕ ОТ КВАЛИФИЦИРАНА РАБОТНА РЪКА И СПЕЦИАЛНИ УМЕНИЯ В БЪЛГАРСКАТА ТУРИСТИЧЕСКА ИНДУСТРИЯ




Изготвен от проект „Пазар на труда” на ААМР
март 2005 г .


ВЪВЕДЕНИЕ

В световен мащаб туризмът е една от най-големите и най-бързо развиващи се индустрии, която дава работа на над 200 милиона души, което представлява 8 % от всички работни места.1 По данни на Световната организация по туризъм 2004-та година е отбелязала най-добрите резултати в сектора от 20 години насам като общият брой туристи е достигнал 760 милиона души. На фона на тези оптимистични резултати Европа е отстъпила част от позициите си. Според предварителните оценки пазарният дял на стария континент е 54.6 (спрямо 57.7 през 2003), като делът на Централна и Източна Европа е 9.6 на сто (спрямо 9.8 за предходната година). 2


В сравнение с отлива на туристи в Европа като цяло, България регистрира подобрение на икономическите показатели, генерирани от туризъм. Устойчивото икономическо развитие през последните години, както и предстоящото членство на страната в Европейския съюз (единен пазар с население от 450 милиона души) привличат все повече международни туристи.
Съгласно предварителните оценки само за изминалата 2004 г. броят на чуждестранните туристи в страната е нараснал с над 14 % в сравнение с 2003 г. (таблица 1). В абсолютно измерение това означава увеличение на броя на туристите в страната с почти 500 000 човека за една година. Приходите от туризъм за 2004 г. се очаква да надхвърлят 2 млрд. евро.3


Таблица 1


Посещение на туристи с цел почивка и отдих в България

(януари - декември) 2004 г.

Гранична статистика (без децата без собствени паспорти)













No.

Страни


Отдих и почивка

2004/2003




ОБЩО

4010326

13.56%

1

ГЪРЦИЯ

707453

29.17%

2

МАКЕДОНИЯ

655974

-2.44%

3

СЪРБИЯ И Ч.ГОРА

576965

-2.50%

4

ГЕРМАНИЯ

565337

5.75%

5

ВЕЛИКОБРИТ.

259092

62.60%

6

РУСИЯ

120523

-0.67%

7

ЧЕХИЯ

102045

30.17%

8

ПОЛША

99684

61.25%

9

ШВЕЦИЯ

96131

31.43%

10

РУМЪНИЯ

91539

19.43%

11

ИЗРАЕЛ

79172

14.65%

12

СЛОВАКИЯ

75253

17.74%

13

ФИНЛАНДИЯ

58463

19.72%

14

ДАНИЯ

52594

23.15%

15

ФРАНЦИЯ

48634

35.98%

16

САЩ

39276

26.18%

17

ТУРЦИЯ

37600

13.92%

18

УНГАРИЯ

33028

51.17%

19

АВСТРИЯ

32219

38.79%

20

БЕЛГИЯ

30022

-6.69%

21

УКРАЙНА

29793

-29.71%

22

ИТАЛИЯ

28337

15.28%

23

ХОЛАНДИЯ

25874

19.09%

24

НОРВЕГИЯ

21403

37.15%

25

ШВЕЙЦАРИЯ

20085

39.43%

26

КИПЪР

13400

52.93%

27

БЕЛАРУС

12037

-1.38%

28

СЛОВЕНИЯ

11824

73.40%

29

ИРЛАНДИЯ

11460

83.39%

30

ИСПАНИЯ

9638

40.27%













Източник: Национален статистически институт
Като се има в предвид тенденцията за растеж в индустрията, най-голямото предизвикателство е адекватното паралелно развитие на човешките ресурси, които са в основата на разработването и развитието на туристическия продукт. Развитието на специализираната туристическа инфраструктура изпреварва значително развитието и подготовка на кадрите, работещи в туризма.
Тези изводи бяха потвърдени от резултатите на проучване на предимствата и препятствията пред пазара на труда в България от гледна точка на българските и чуждестранни инвеститори, проведено през лятото на 2004 г. от Проект “Пазар на труда” на ААМР (www.bglabor.org) . В проучването бяха включени инвеститори от 6 бранша на икономиката, един от които беше туристическата индустрия. В него чуждестранните и български инвеститори идентифицираха основните пречки пред инвестициите в туризма.
Чуждестранните инвеститори изтъкнаха като основна пречка недостига на квалифицирана работна ръка и подчертаха необходимостта от организиране на обучения по обслужване на клиенти. Българските им колеги изказаха своята загриженост от липсата на стимули за инвестиране в развитието на човешките ресурси и несъответствието между образованието и квалификацията на хората на пазара и потребностите на индустрията. Беше поставен акцент върху необходимостта от регламентирането на гъвкави форми на заетост, които да са съобразени със сезонния характер на бизнеса.
Тези пречки, както и важността на развитието на туризма за българската икономика изведоха необходимостта от провеждането на допълнително, по-задълбочено изследване, което да идентифицира конкретните нужди от квалифицирана работна ръка, съгласно нуждите на българската туристическа индустрия.

МЕТОДОЛОГИЯ И ОБХВАТ НА ПРОУЧВАНЕТО
Бяха проведени интервюта с мениджъри от над 200 различни фирми и организации, работещи в сферата на туризма. В интервютата бяха включени:

Таблица 2





ВИДОВЕ ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТИ

ОБЩО ИНТЕРВЮИРАНИ

ХОТЕЛИ

98

- Градски и бизнес хотели

48

- Сезонни хотели (морски 9, планински 10)

19

- Спа хотели

8

- Семейни хотели и къщи за настаняване

23

РЕСТОРАНТИ

85

ТУРОПЕРАТОРИ

17

ДРУГИ (туристически асоциации, браншови сдружения, обучителни организации)

21

ОБЩО ИНТЕВЮИРАНИ

221

В проучването са включени туристически организации, работещи във всички 28 области на Република България без ограничения с оглед на тяхната правно-организационна форма, брой на персонала, опит в туристическия бизнес и географско положение. Това позволи да бъдат отчетени различията при търсене на персонал и развитие на човешките ресурси между отделните групи туристически обекти и организации според тяхната дейност, големина и географско положение. Извадката на проведените интервюта е представителна по отношение на видовете и разпределението на туристическите обекти в отделните региони и населени места на страната.


За интервютата е използвана гъвкава методология, специално разработено ръководство, отворени въпроси (вместо конкретен въпросник) и специално обучени интервюиращи, които да наберат информация за нагласите на мениджъри на фирми, работещи в туризма в България относно:


  • Необходими знания и умения на работещите в туризма в зависимост от заеманата от тях длъжност и професия и необходимото допълнително обучение по професии;

  • Професии в туризма, при които се наблюдава най-голям недостиг на квалифицирана работна ръка, която да притежава определени умения;

  • Наличие и качество на образователни и обучителни организации и институции, подготвящи кадри за туризма, както и програми за обучение и обучители за подготовка на кадрите за туристическия бизнес;

  • Наличие и качество на вътрешни програми за обучение и инвестиции в развитието на човешките ресурси, текучество на персонала;

  • Препоръки и възможности за подобряване подготовката на работещите в туризма и създаване на условия за подобряване на тяхната квалификация.

Основните направленията на проучването бяха обсъдени и съгласувани предварително с множество национални и регионални туристически асоциации и браншови сдружения, представители на туристическия бизнес, международни експерти и консултанти на проекта, както и представители на местната власт и българското правителство, образователни и обучителни организации, представители на изпълнителни агенции и др., имащи отношение към развитието на туризма и кадрите, работещи в индустрията.




ОСНОВНИ ИЗВОДИ И РЕЗУЛТАТИ

Нуждите от квалификация и изисквания за специфични умения за различните категории длъжности не са еднакви при различните групи фирми в туристическата индустрия в страната. Съществуват значителни разлики при подбора, квалификацията, заплащането и обучението на персонала между различните типове фирми в индустрията.


Като най-съществена се очерта разликата между сезонните (летни и зимни) туристически обекти и постоянно действащите такива. Тази разлика особено се задълбочава по отношение на така наречените бизнес хотели и ресторантите в големите градове и туристическите обекти със сезонен характер в по-отдалечените части на страната.
Конкретните резултати и изводи от проучването са систематизирани и изложени в следните категории:


  • Нужди от обучение и ползвани курсове за обучение




  • Нужди от специалисти и текучество на работещите




  • Използване на собствени и външни програми за обучение




  • Инвестиции в развитие на човешките ресурси и програми за мотивация на персонала

Нужди от обучение и ползвани курсове за обучение




  • Всички интервюирани организации отбелязаха, че най-належаща е нуждата от допълнителното обучение по обслужване на клиенти. В това направление е и основната възможност за провеждане на краткосрочно обучение по обслужване на клиенти, приложимо на всички нива и позиции на работа в индустрията.




  • Общи за индустрията са и нуждите от езиково обучение на персонала (както опреснителни така и цялостни). Понастоящем, това са и едни от най-често използваните услуги, предоставяни от външни обучителни организации.




  • При малките семейни хотели и къщите за настаняване се очерта необходимост от общо обучение по основи на управлението (включващи обучение по маркетинг, финансово управление, управление на човешките ресурси и т.н.).




  • Нуждите от обучение по конкретни специалности варират в зависимост от типа туристически обекти, естеството на тяхната работа и големината им.



Видове туристически организации

Нужди от обучение


Ползвани курсове за обучение

Бизнес, градски хотели и туристически обекти, работещи в областта на конгресния туризъм

По–голяма специализация на персонала (счетоводни познания, маркетинг, компютърни умения и др.). Специализирани обучения по позиции и периодични курсове за запознаване с най-новите методи и технологии в бранша

Общо професионални и тясно специализирани

Сезонни хотели и туристически обекти

Краткосрочни общи обучителни и опреснителни курсове в началото на сезона

Обслужване на клиенти, езикови курсове, курсове за бармани, сервитьори, камериери и т.н.

Малки семейни хотели и къщи за настаняване

По-ниско ниво на специализация. Общи курсове

Езикови, обслужване на клиенти, основи на управлението


Спа хотели, балнеологични и рехабилитационни центрове

По–голяма специализация на персонала

Обслужване на клиенти, езикови курсове, курсове за бармани, сервитьори, камериери, поддържащ персонал, рехабилитация

Тур оператори и туристически агенции

Курсове по организиране на туристическата дейност, аниматори и екскурзоводи (вкл. специализирани – планински водачи, воден туризъм и др.); специално подготвени водачи за конкретни райони на страната

Екскурзоводи, езикови курсове

Ресторанти и вериги за хранене

Курсове за готвачи (включително такива с тясна специализация), бармани, сервитьори.

Специализирани курсове за готвачи, курсове по сервитьорство и аранжиране

Нужди от специалисти и текучество на работещите




  • Като цяло за индустрията основните професии, при които се усеща най-остър недостиг на персонал са: готвачи, бармани и в по-малка степен сервитьори. Много голямо е търсенето на специализирани готвачи, експерти в приготвяне на определен вид кухня, напр.: традиционна (българска национална или регионална) кухня, интернационална, китайска, гръцка и т.н. Голямо е търсенето на персонал, обучен да подготвя и обслужва блок маси и квалифициран да аранжира и поднася по атрактивен начин храни и напитки.




  • Мениджърите на туристически обекти очакват, че в близко бъдеще особено ще се изостри недостига на екскурзоводи, организатори на тур-операторска дейност и аниматори. При хотелите, и особено сезоните такива, съществува недостиг на рецепционисти, притежаващи специализирани компютърни умения и същевременно владеещи чужди езици, както и на камериерки.




  • Проблемът с намирането на квалифицирана работна ръка при сезонните и малките хотели извън морските курорти е сериозен и се дължи на следните причини:

    • Разликата в заплащането на работниците и продължителността на сезона, съществуваща между зимните и морски туристически обекти,

    • наличието на повече специализирани училища с традиции в близост до морските курорти на страната в сравнение с останалата част,

    • повече квалифициран персонал живее трайно в районите, където има морски туризъм,

    • в по-малките хотели често се налага съвместяване на повече от една функция от персонала, което изисква наличие на кадри с по-конкретни знания и умения.




  • Специфичните нужди от персонал са различни в зависимост от размера и сезонността на съответния хотел, а не толкова от това дали той се намира на морето или в планината. В съответствие с това варират и нуждите от обучение в конкретните групи от хотели и ресторанти.




  • Докато изискванията към персонала зависят от размера и сезонността на хотела, то наличието на персонал варира в зависимост от размера на населеното място, отдалечеността му от големи градове, курорти и туристически атракции и наличието на средно училище или университет, подготвящ кадри за туристическия бранш, традиции в областта на туризма и културата на местното население.




  • Особено голямо впечатление прави разликата, отнасяща се до нуждите от персонал между големите целогодишни и особено бизнес хотели и сезонните хотели. При първите определено е налице нужда от по-високо квалифициран персонал както и необходимост от тесни специалисти. Това се обуславя най-вече от факта, че в тях много по-голяма част от туристическият продукт се предлага в рамките на хотела.


Не-сезонният характер на бизнес хотелите допринася за много по-ниското текучество на персонала и съответно много по-голяма рентабилност на програмите за обучение и стимули за развитие на персонала.
Като цяло факторите, споменати по-горе, определят и по-високото ниво на квалификация и подготовка на хората, работещи в по-големите целогодишно действащи хотели и бизнес хотелите.

Тези хотели основно търсят персонал със следните знания и умения:

    • Владеене на чужди езици

    • Компютърна грамотност и умения за работа със специализиран софтуер

    • Счетоводни познания, бизнес и общо-икономически познания




  • Важно изискване към персонала в целогодишните хотели е готовността му за по-дългосрочно договорно обвързване с работодателя. Това не създава трудности пред бизнес хотелите, които предлагат над средно за индустрията заплащане, но създава пречка за набиране на квалифициран персонал от други целогодишни хотели, за чиито персонал възможността за бърза смяна на работодателя е често от голямо значение в търсенето на работа.



  • Голямото текучество, което се наблюдава в индустрията е резултат от преминаването на работещите от една към друга фирма в страната, а така също и от намирането на временна или постоянна заетост в чужбина. Изтичането на кадри, работещи в туристическия бизнес от България към чужбина и по-голямата мобилност на работещите в сферата на туризма като цяло се улеснява от сезонността на индустрията в световен мащаб, познанията по чужди езици, разликите в заплащането, а също и естеството на работа при определени длъжности в туризма.



Видове туристически организации

Търсени специалисти


Начини на намиране на персонал

Текучество на кадрите

Бизнес, градски хотели и туристически обекти работещи в областта на конгресния туризъм

Тесни специалисти/ администратори/ ръководен персонал

Собствени обяви и конкурси/Професионални училища и университети

Сравнително ниско

Сезонни хотели и туристически обекти

Готвачи, бармани, сервитьори, администратори

Професионални училища и университети

Високо текучество на по-ниските длъжности

Малки семейни хотели и къщи за настаняване

Готвачи, сервитьори, камериери

Близки, познати, съседи

Средно текучество

Спа хотели, балнеологични и рехабилитационни центрове

Рехабилитатори, медицински персонал, специализирани готвачи/ бармани, сервитьори

Професионални училища и университети

Средно-голямо за сектора

Тур оператори и туристически агенции

Администрация на агенции, организатори на туристическа дейност, екскурзоводи

Професионални училища и университети

Високо

Ресторанти и вериги за хранене

Готвачи, бармани и сервитьори

Професионални училища

Средно-голямо за сектора

Използване на собствени и външни програми за обучение





  • Според преобладаващият процент от запитаните на българския пазар не съществува общо призната институция или организация (българска или чуждестранна), предоставяното, от която обучение да бъде безусловно признато като стандарт за качество сред фирмите в индустрията. В най-честия случай хотелиерите държат техния персонал да е завършил специализирано средно училище или университет специалност туризъм или друга, в зависимост от естеството на съответната позиция. Не съществува общо признат национален или международен сертификат, който да е припознат от работодателите.




  • Някои от по-големите български хотели използват вътрешно фирмени програми за обучение на персонала по определени позиции.




  • Широко разпространена е и практиката по-новите работници да бъдат прикрепени към някои от по-опитните служители, което им дава възможност да се учат в процеса на работа.




  • Някои работодатели в сферата на туризма имат договори за провеждане на стажове с професионалните гимназии, което е най-разпространената и официална форма на стажуване в индустрията.




  • Много рядко се наблюдават договорни отношения между университети и работодатели по повод организирането на стажове по време на следването. Университетите по принцип не посредничат между студентите и работодателите в сферата на туризма що се отнася до намирането на стажове или работа.




  • Оценката на работодателите за професионалните училища по туризъм е доста негативна. Според тях основните проблеми на обучението са липсата на практика и остарелите програми и оборудване за обучение на учениците.




Видове туристически организации

Външни обучители /Собствени програми за обучение

Бизнес, градски хотели и туристически обекти работещи в областта на конгресния туризъм

Рядко използват външни обучители. Използват основно собствени програми за обучение – най-вече на работното място

Сезонни хотели и туристически обекти

Използват основно услугите на външни обучители и обучителни организации и по-рядко собствени обучителни програми

Малки семейни хотели и къщи за настаняване

Ползват външни обучителни езикови програми (школи) и разчитат на вътрешно фирмени обучения, ръководени най-често от собственика/мениджъра

Спа хотели, балнеологични и рехабилитационни центрове

Използват основно услугите на външни обучители и обучителни организации и по-рядко собствени обучителни програми.

Тур оператори и туристически агенции

Обучение по време на работа

Ресторанти и вериги за хранене

Използват еднакво както услугите на професионални училища така и собствени програми за обучение

Инвестиции в развитие на човешките ресурси и програми за мотивация на персонала





  • Най-значимите инвестиции в човешки ресурси в сектора се наблюдават в бизнес и градските хотели и туристическите обекти, работещи в областта на конгресния туризъм. Това се обуславя както от не-сезонния характер на тези туристически обекти така и от естеството на туристическия продукт, който те предлагат.




  • Програмите за мотивация на персонала имат за цел основно да ограничат текучеството и да повишат ефективността на работа. По тази причина готвачите, барманите и сервитьорите, както и средния управленчески персонал в хотелите, които са сред най-търсените в индустрията, са обхванати в много по-голяма степен от мотивационни програми докато по-ниско квалифицирания персонал, отличаващ се със сравнително по-ниска мобилност обикновено не е включен в подобни програми.



Видове туристически организации

Инвестиции в развитие на човешките ресурси

Програми за мотивация на персонала

Бизнес, градски хотели и туристически обекти работещи в областта на конгресния туризъм

Най-големи инвестиции от всички в сектора

Възможности за професионално развитие/Дългосрочна и целогодишна заетост

Сезонни хотели и туристически обекти

Ниско ниво на инвестиции

Бонуси по време на сезона

Малки семейни хотели и къщи за настаняване

Ниско ниво на инвестиции в персонала

Липса на програми за мотивация и възможности за израстване в кариерата

Спа хотели, балнеологични и рехабилитационни центрове

Сравнително високи за сектора

Възможности за дългосрочна и целогодишна заетост

Тур оператори и туристически агенции

По-скоро ниско ниво




Ресторанти и вериги за хранене

Сравнително високи за сектора




ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ
Участниците в проучването направиха редица препоръки, основните от които са групирани и изложени по-долу:

I. Към държавата и общините:



  • Затвърждаване на ролята на общинската администрация като страна-участник в разработването и предлагането на туристическия продукт. Прозрачност при отчитане на приходите на държавата от туризъм и дейностите, за които се изразходват тези средства.

  • Въвеждане на стимули (данъчни преференции) за инвестиране в човешките ресурси.

  • Извършване на ефективен контрол върху спазването на държавните изисквания към туристическите обекти с цел предотвратяване на нелоялната конкуренция.

  • Въвеждане на сертификати за хотелите и служителите в сферата на туризма.

  • Подобряване на начинът, по който се представя страната по международните туристически борси и изложения.

  • Активизиране на дейността на културните аташета в чужбина.

  • Регулация на пазара на сувенири, които формират съществен дял от цялостния туристическия продукт, с който се представя страната, с цел предпазване на българските производители от вноса на евтини стоки от чужди пазари.

II. Към браншовите организации и бизнеса:



  • Необходимост от проучване и въвеждане на опита на други държави; Създаване на гъвкави форми на заетост, които да отговарят на потребностите на бизнеса (например създаване на фирми за персонал под наем).

  • Разработване на професионални обучителни програми и помагала.

  • Създаване на организация, която да следи за качеството на предлаганите курсове и услуги, свързани с обучение на кадри или учредяване на центрове за сертификация и обучение към самите браншови организации с цел гарантиране на качество на обучението.

  • Организиране на семинари, на които да се канят специалисти от бранша, които да обменят опит и нови практики.

  • Въвеждане на Internet услуги и свързаните с това нови практики за обслужване на клиенти, които да отговарят на динамиката в сектора.

III. Към образователните институции:

  • Предвиждане на повече часове по практическо обучение в учебния материал както и на повече възможности за специализация по време на обучението. Организиране на стажантски програми.

  • Периодично обновяване на учебния материал с цел проследяване и обхващане на нови тенденции в развитието на туристическия бизнес.

  • Установяване на по-тесни връзки между образованието и бизнеса, с цел адекватно посрещане на нуждите на пазара на труда.




1 Данни за 2001г., цитирани в доклада Tourism industry as a partner for sustainable development, изготвен от Световният съвет за пътувания и туризъм (WTTC), Международната федерация на тур-операторите (IFTO), Международната организация на хотелиерите и ресторантьорите (IH&RA) и Международният съвет на операторите на круизи (ICCL)

2 http://www.world-tourism.org/facts/barometer/WTOBarom05_1_en_excp.pdf

3 Сумата е цитирана от Доклада за икономиката на България през 2004, изготвен от екип на Центъра за икономическо развитие.






Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница