Проучване на нуждите от квалифицирана работна ръка и специални умения в българската туристическа индустрия изготвен от проект „Пазар на труда” на аамр

ОСНОВНИ ИЗВОДИ И РЕЗУЛТАТИ

Нуждите от квалификация и изисквания за специфични умения за различните категории длъжности не са еднакви при различните групи фирми в туристическата индустрия в страната. Съществуват значителни разлики при подбора, квалификацията, заплащането и обучението на персонала между различните типове фирми в индустрията.

• 
  Нужди от обучение и ползвани курсове за обучение
  

• 
  Нужди от специалисти и текучество на работещите
  

• 
  Използване на собствени и външни програми за обучение
  

• 
  Инвестиции в развитие на човешките ресурси и програми за мотивация на персонала
  

Нужди от обучение и ползвани курсове за обучение

• 
  Всички интервюирани организации отбелязаха, че най-належаща е нуждата от допълнителното обучение по обслужване на клиенти. В това направление е и основната възможност за провеждане на краткосрочно обучение по обслужване на клиенти, приложимо на всички нива и позиции на работа в индустрията.
  

• 
  Общи за индустрията са и нуждите от езиково обучение на персонала (както опреснителни така и цялостни). Понастоящем, това са и едни от най-често използваните услуги, предоставяни от външни обучителни организации.
  

• 
  При малките семейни хотели и къщите за настаняване се очерта необходимост от общо обучение по основи на управлението (включващи обучение по маркетинг, финансово управление, управление на човешките ресурси и т.н.).
  

• 
  Нуждите от обучение по конкретни специалности варират в зависимост от типа туристически обекти, естеството на тяхната работа и големината им.
  

Нужди от специалисти и текучество на работещите

• 
  Като цяло за индустрията основните професии, при които се усеща най-остър недостиг на персонал са: готвачи, бармани и в по-малка степен сервитьори. Много голямо е търсенето на специализирани готвачи, експерти в приготвяне на определен вид кухня, напр.: традиционна (българска национална или регионална) кухня, интернационална, китайска, гръцка и т.н. Голямо е търсенето на персонал, обучен да подготвя и обслужва блок маси и квалифициран да аранжира и поднася по атрактивен начин храни и напитки.
  

• 
  Мениджърите на туристически обекти очакват, че в близко бъдеще особено ще се изостри недостига на екскурзоводи, организатори на тур-операторска дейност и аниматори. При хотелите, и особено сезоните такива, съществува недостиг на рецепционисти, притежаващи специализирани компютърни умения и същевременно владеещи чужди езици, както и на камериерки.
  

• 
  Проблемът с намирането на квалифицирана работна ръка при сезонните и малките хотели извън морските курорти е сериозен и се дължи на следните причини:
  
  • 
    Разликата в заплащането на работниците и продължителността на сезона, съществуваща между зимните и морски туристически обекти,
    
  • 
    наличието на повече специализирани училища с традиции в близост до морските курорти на страната в сравнение с останалата част,
    
  • 
    повече квалифициран персонал живее трайно в районите, където има морски туризъм,
    
  • 
    в по-малките хотели често се налага съвместяване на повече от една функция от персонала, което изисква наличие на кадри с по-конкретни знания и умения.
    

• 
  Специфичните нужди от персонал са различни в зависимост от размера и сезонността на съответния хотел, а не толкова от това дали той се намира на морето или в планината. В съответствие с това варират и нуждите от обучение в конкретните групи от хотели и ресторанти.
  

• 
  Докато изискванията към персонала зависят от размера и сезонността на хотела, то наличието на персонал варира в зависимост от размера на населеното място, отдалечеността му от големи градове, курорти и туристически атракции и наличието на средно училище или университет, подготвящ кадри за туристическия бранш, традиции в областта на туризма и културата на местното население.
  

• 
  Особено голямо впечатление прави разликата, отнасяща се до нуждите от персонал между големите целогодишни и особено бизнес хотели и сезонните хотели. При първите определено е налице нужда от по-високо квалифициран персонал както и необходимост от тесни специалисти. Това се обуславя най-вече от факта, че в тях много по-голяма част от туристическият продукт се предлага в рамките на хотела.
  

• 
  Владеене на чужди езици
  
• 
  Компютърна грамотност и умения за работа със специализиран софтуер
  
• 
  Счетоводни познания, бизнес и общо-икономически познания
  

• 
  Важно изискване към персонала в целогодишните хотели е готовността му за по-дългосрочно договорно обвързване с работодателя. Това не създава трудности пред бизнес хотелите, които предлагат над средно за индустрията заплащане, но създава пречка за набиране на квалифициран персонал от други целогодишни хотели, за чиито персонал възможността за бърза смяна на работодателя е често от голямо значение в търсенето на работа.
  

• 
  Голямото текучество, което се наблюдава в индустрията е резултат от преминаването на работещите от една към друга фирма в страната, а така също и от намирането на временна или постоянна заетост в чужбина. Изтичането на кадри, работещи в туристическия бизнес от България към чужбина и по-голямата мобилност на работещите в сферата на туризма като цяло се улеснява от сезонността на индустрията в световен мащаб, познанията по чужди езици, разликите в заплащането, а също и естеството на работа при определени длъжности в туризма.
  

Използване на собствени и външни програми за обучение

• 
  Според преобладаващият процент от запитаните на българския пазар не съществува общо призната институция или организация (българска или чуждестранна), предоставяното, от която обучение да бъде безусловно признато като стандарт за качество сред фирмите в индустрията. В най-честия случай хотелиерите държат техния персонал да е завършил специализирано средно училище или университет специалност туризъм или друга, в зависимост от естеството на съответната позиция. Не съществува общо признат национален или международен сертификат, който да е припознат от работодателите.
  

• 
  Някои от по-големите български хотели използват вътрешно фирмени програми за обучение на персонала по определени позиции.
  

• 
  Широко разпространена е и практиката по-новите работници да бъдат прикрепени към някои от по-опитните служители, което им дава възможност да се учат в процеса на работа.
  

• 
  Някои работодатели в сферата на туризма имат договори за провеждане на стажове с професионалните гимназии, което е най-разпространената и официална форма на стажуване в индустрията.
  

• 
  Много рядко се наблюдават договорни отношения между университети и работодатели по повод организирането на стажове по време на следването. Университетите по принцип не посредничат между студентите и работодателите в сферата на туризма що се отнася до намирането на стажове или работа.
  

• 
  Оценката на работодателите за професионалните училища по туризъм е доста негативна. Според тях основните проблеми на обучението са липсата на практика и остарелите програми и оборудване за обучение на учениците.
  

Инвестиции в развитие на човешките ресурси и програми за мотивация на персонала

• 
  Най-значимите инвестиции в човешки ресурси в сектора се наблюдават в бизнес и градските хотели и туристическите обекти, работещи в областта на конгресния туризъм. Това се обуславя както от не-сезонния характер на тези туристически обекти така и от естеството на туристическия продукт, който те предлагат.
  

• 
  Програмите за мотивация на персонала имат за цел основно да ограничат текучеството и да повишат ефективността на работа. По тази причина готвачите, барманите и сервитьорите, както и средния управленчески персонал в хотелите, които са сред най-търсените в индустрията, са обхванати в много по-голяма степен от мотивационни програми докато по-ниско квалифицирания персонал, отличаващ се със сравнително по-ниска мобилност обикновено не е включен в подобни програми.
  

I. Към държавата и общините:

• 
  Затвърждаване на ролята на общинската администрация като страна-участник в разработването и предлагането на туристическия продукт. Прозрачност при отчитане на приходите на държавата от туризъм и дейностите, за които се изразходват тези средства.
  
• 
  Въвеждане на стимули (данъчни преференции) за инвестиране в човешките ресурси.
  
• 
  Извършване на ефективен контрол върху спазването на държавните изисквания към туристическите обекти с цел предотвратяване на нелоялната конкуренция.
  
• 
  Въвеждане на сертификати за хотелите и служителите в сферата на туризма.
  
• 
  Подобряване на начинът, по който се представя страната по международните туристически борси и изложения.
  
• 
  Активизиране на дейността на културните аташета в чужбина.
  
• 
  Регулация на пазара на сувенири, които формират съществен дял от цялостния туристическия продукт, с който се представя страната, с цел предпазване на българските производители от вноса на евтини стоки от чужди пазари.
  

II. Към браншовите организации и бизнеса:

• 
  Необходимост от проучване и въвеждане на опита на други държави; Създаване на гъвкави форми на заетост, които да отговарят на потребностите на бизнеса (например създаване на фирми за персонал под наем).
  
• 
  Разработване на професионални обучителни програми и помагала.
  
• 
  Създаване на организация, която да следи за качеството на предлаганите курсове и услуги, свързани с обучение на кадри или учредяване на центрове за сертификация и обучение към самите браншови организации с цел гарантиране на качество на обучението.
  
• 
  Организиране на семинари, на които да се канят специалисти от бранша, които да обменят опит и нови практики.
  
• 
  Въвеждане на Internet услуги и свързаните с това нови практики за обслужване на клиенти, които да отговарят на динамиката в сектора.
  

• 
  Предвиждане на повече часове по практическо обучение в учебния материал както и на повече възможности за специализация по време на обучението. Организиране на стажантски програми.
  
• 
  Периодично обновяване на учебния материал с цел проследяване и обхващане на нови тенденции в развитието на туристическия бизнес.
  
• 
  Установяване на по-тесни връзки между образованието и бизнеса, с цел адекватно посрещане на нуждите на пазара на труда.