Провинция генуа достъпни кръжоци, кръжоци за всички

Интернет и достъпността: въпрос на интерпретация. От Рита Бенчивенга

Предговор: към кого се обръщаме

В действителност чрез тези страници се обръщаме към всички, които за целите на даден кръжок или други неформални образователни дейности, решат да изработят уеб сайт, който описва дейностите на кръжока и резултатите от него. Припомняме, че достъпната за хора с увреждания версия на един уеб сайт може и трябва да бъде идентична на недостъпната версия. Модификациите опират до съобразителността на автора. Естествено е необходимо разбиране на значението на Интернет комуникацията, както и на етичните ценности, които признават правото на всички на достъп до информация, на общуване с останалите и на обмен на знания.

Ще се опитаме да обясним вижданията си с по-прости примери, без да използваме специализирана терминология, защото всеки уеб сайт трябва да бъде достъпен, без да се налага да се прилагат закони.
Ще предложим няколко елементарни правила, за да гарантираме максимална достъпност до цялото съдържание на сайта. Който иска да се задълбочи в тази област и да достигне оптимално ниво на достъпност, ще намери на пазара и в Интернет пространството, множество текстове, които ще му предоставят необходимата информация².

С навлизането на Интернет се установи един парадокс. Информацията в електронен формат е по-достъпна от тази на хартиен носител, тъй като хората в неравностойно положение. Благодарение на новите технологии могат да “преведат” съдържанието, което се намира в Интернет, в съответния разбираем вид, за разлика от традиционните текстове на хартиен носител, които могат да бъдат само прочетени. С други думи електронният формат на текстовете може да се преведе много по-бързо и да се преобразува в друга сетивна форма, разбираема от хора с конкретни нужди.

Но за тази цел е необходимо още в етапа на планирането да се избягва създаването на комуникационни бариери в една среда с много потенциални предимства за хората в неравностойно положение.

Достъпността за усъвършенстване на интерпретацията

Когато проектираме уеб сайт, си представяме, че той ще се разглежда от потребители, които стоят пред компютър с клавиатура и мишка, докато се намират в стая, влак или понякога в чакалня, и по-рядко на открито.

Приемаме за дадено, че тези хора виждат екрана и могат да прочетат или да наблюдават това, което е изобразено на него.

Действителността не винаги е такава: “интерпретаторите”³, които позволяват достъпа до съдържанието на уеб страницата може да бъдат от най-различно естество. Те не винаги са свързани с физическите затруднения на даден човек: могат да бъдат трудности, свързани със средата, в която се намира човекът (слаба светлина, шум, необходимостта постоянно да се мести от едно място на друго, заети ръце, възпрепятстващи ръчното управление на компютъра и пр. и пр.)

Монитор, поставен на маса в една стая, свързан чрез кабели с клавиатура и с мишка, както и с кутията, която съдържа твърд диск и други устройства, все още е реалността за по-голямата част от хората, които използват Интернет, но достатъчно е да помислим колко различна е ситуацията, в която се намират хората които използват преносим компютър с безжична връзка, за да си дадем сметка, че трябва да променим схващанията си за това как се използва съдържанието на глобалната мрежа.

Използваме софтуерни продукти, улесняващи изработването на уеб страници, които ни позволяват да се съсредоточим директно върху графичния аспект на сайта (Front Page на Microsoft или DreamWeaver на MacroMedia, само като два примера) и мислим, че зрението е пътят до мрежата и че всеки може да види страницата като нас: не отчитаме факта, че страницата може да бъде слушана или именно “интерпретирана” по друг начин.

Тъй като принципно нямаме проблеми с конкретни движения, когато планираме действията, които посетителите на сайта трябва да извършват на страницата (например да запълват текстови полета или да кликат върху икони), мислим, че всички използват клавиатура или мишка, или приемаме за даденост, че знаят как да ги използват.

В действителност, когато проектираме уеб страници ние не “построяваме обект”, който е еднакъв за всички, а “описваме една концепция” (чрез текстове, изображения и звуци) по наш начин.

С други думи, при дадено съдържание, ние предлагаме нашата интерпретация: трябва да имаме предвид, че другите хора може да изберат други начини за интерпретация на едно и също съдържание. Разнообразието от “интерпретации” на уеб страниците може да се дължи и на приложението на различни софтуерни продукти за навигиране, операционни системи или просто различни приложения за визуализация.

Следователно, ако това, което ни интересува е да направим съдържанието на нашата уеб страница разбираемо за възможно най-голям брой потребители, тогава още в етапа на проектирането трябва да се отчете фактът, че тази страница може да бъде “използвана” по различен начин в зависимост от различни предпочитания и нужди.

Съдържанието на страницата не обхваща само текстовете, но също така и картинките и графичните изображения. Схващането, че само “писмените” текстове са достъпни е отживелица.

Всякакво съдържание на дадена страница трябва да бъде използваемо от всички.

Когато слагаме изображения на един сайт, искаме да предадем някакво послание (дори изображението да е общо и да има предимно естетическо и/или визуално предназначение, например да улесни прочитането на някой дълъг текст и да го направи по-разбираем): ако изображението не може да бъде видяно, какво друго алтернативно описание може да остави потребителя със същото усещане, така че той да получи същото послание? Бихме могли да приложим текстово описание към изображението, за да обясним значението му на всички онези, които не могат да го “визуализират”.

Искаме един визуален сайт, защото предава емоции или защото предпочитаме да се изразяваме чрез образи, а не с думи?

Да се опитаме да си представим какво съобщение може да предаде същите емоции или да покаже какво искаме да изразим: аудио запис? Писмен текст?

В тези случаи трябва да се опитаме да опишем усещането, което искаме да създадем, а не самото изображение. Ето някои примери за безсмислени описания на изображение, което не можем да видим: “участници в хокей мач”; “катедралата в Орвието”; “Име и Фамилия” на човек; и др.