Провинция генуа достъпни кръжоци, кръжоци за всички


Физически и сетивни затруднения



страница7/9
Дата18.04.2017
Размер499.4 Kb.
#19469
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Физически и сетивни затруднения


Навигирането в Интернет може да бъде възпрепятствано от проблеми от различно естество:

  • зрителни или слухови затруднения (сетивни)

  • затруднение или невъзможност да се използват горните крайници, особено ръцете (двигателни)

  • дефицит в познавателната сфера, който пречи на правилното разбиране на посланията, предавани посредством Интернет4



Слабо зрящи хора


Хората с нарушено зрение използват монитор като всички останали, но имат нужда от подобрение на качеството на образа (какъвто и да е той: текстове, снимки, рисунки и пр.): могат да постигнат това като просто уголемят шрифта на използваните символи (a a ), или да използват софтуерни продукти, които увеличават размера на всичко, когато се покаже на екрана ( пр. Magnifier), или също така като сменят цветовете, за да улеснят визуализирането на някои части от видео-материала.

Що се отнася до Интернет, възможността да се уголеми шрифтът на текста в браузера, може да бъде от голяма полза за хората с нарушено зрение; тази операция може да бъде извършена с кликане върху бутона “преглед”, след това “шрифт” и оттам избор на “голям” или “много голям”.

По отношение на избора на цветове, трябва да се има предвид, че далтонистите не разпознават червения и зеления цвят, които следва да се избягват, особено ако искате да предадете важно съобщение като: “кликнете върху зеления бутон, за да разберете...”.

Изцяло незрящи хора


Потребителите, които не виждат, не използват монитор, но си служат с програми, които “интерпретират” съдържанието на съобщението по алтернативен начин. Четците на екрана или т.нар. Screen Reader позволяват съобщението да бъде предадено в аудио формат. В този случай може да се използват гласови синтезатори или Брайлов дисплей.
Интернет и глобалната мрежа са допринесли много за прехода от една текстова оперативна среда, лесно използваема от устройствата за интерпретация за слепи, към една среда от графичен вид. Първият проблем, с който се сблъскват незрящите, е че уеб страниците са изработени с идеята да бъдат видени (и дори прочетени) с един поглед, който обхваща цялата страница и свободно се движи по нея от едно място на друго. Но устройствата, които описваме, “интерпретират” това, което се появява на екрана в някаква последователност.

Обикновено на уеб страниците са представени много изображения, които следва да бъдат “обработени ръчно”, за да се извърши някакво действие, например да се премине на следваща страница, да се попълни формуляр и пр.

Устройствата, на които се спираме, могат да срещнат много затруднения при интерпретирането в аудио или друг сетивен формат на това, което излиза на екрана, ако уеб дизайнерът не е помислил за достъпността на сайта.

Темата за достъпността на хора със сетивни затруднения е останала широко пренебрегната от по-голямата част от уеб дизайнерите, докато не се появи друг фактор, който доведе до необходимостта много потребители да използват аудио формат, за да разбират съдържанието на уеб страниците: тези, които използват устройства за достъп до Интернет, когато се намират в автомобил или в друго транспортно средство, или използват различни от монитора изходни устройства (например мобилен телефон) и имат нужда от информация, предавана в аудио формат или на много малък екран.



Хора с увреден слух (частично или изцяло)


Хората, които имат проблеми със слуха могат да си служат с текстове, които заместват звука или със субтитри (когато материалът е филмов).

При хората с вродена глухота могат да възникнат проблеми от друго естество, защото понякога те имат езикови затруднения и не винаги разбират писмените текстове, особено по-абстрактните или тези, които са написани по сложен начин.


Хора със затруднена моторика


За разлика от предишните случаи, хората със затруднения от физически характер (невъзможност да се използват или да се контролират горните крайници, по-точно ръцете) нямат проблеми с четенето или чуването на това, което се появява на екрана, но срещат трудности при използването на входните устройства (клавиатура и мишка).

Най-популярните решения на проблема са:



  • Клавиатура с по-големи клавиши, за тези, които трудно контролират пръстите си при премествания на много малки разстояния както е при обикновената клавиатура, или обратното,

  • много малки клавиатури за хора, които могат да извършват само много ограничени движения;

  • поставяне на решетки от плексиглас върху клавиатурата, за да се избегнат случайни натискания на няколко клавиша едновременно;

  • приспособления за чувствителността на клавишите, така че продължително или повторено няколко пъти за кратко време натискане да не дава като резултат повторно изписване на една и съща буква (аааааааа вместо а), като по този начин се отчита времето за реакция и скоростта на движение на хората;

  • могат да се използват и сензори - прекъсвачи от типа включен/изключен, които позволяват да се изпрати команда на дадено устройство. Имат най-различни форми и за да бъдат активирани може да изискват различни степени на сила или методи: чувствителни към страничното движение на очите или на снижаването на клепачите, които могат да бъдат активирани при странично преместване, например с леки движения на главата, при натиск или при докосване. Сензорите могат да бъдат единични или множествени, като последните позволяват да бъдат осъществени до пет функции. Дори в случай на големи затруднения на двигателния апарат обикновено е възможно да се намери поне едно произволно действие, което не изисква голямо усилие и съответно да се намери подходящият сензор. Тези средства позволяват дори да се използват графичните обекти, изобразени на страниците като бутони, икони, скрол барове и др.

  • Съществуват и други посочващи устройства освен мишката. Задействат се чрез сламка или чрез докосване на вертикални панели (чувствителни прозрачни панели, които се монтират пред монитора) с движения на главата или на устата или чрез движенията на очите, чрез сензори или софтуерни продукти предназначени за целта, които изпълняват функцията на бутона на мишката и на двоен ляв клик (за тези, които могат да местят курсора по екрана, но не могат да кликат върху бутоните). Възможно е да се използват повече от един едновременно.

Възможно е да се използват специални програми, които показват на екрана клавиатура, която може да се управлява със сензори.

  • Съществуват и програми, които разчитат гласови съобщения (за задаване на команди на компютъра чрез говор).

Уеб дизайнерите трябва да имат предвид, че могат да улеснят потребителите със затруднена моторика като прилагат някои тънкости: когато е възможно да избягват необходимостта да се използва мишка за четене на много дълги страници (цялото съдържание на една страница трябва да излиза на един екран); да не използват прекалено малки бутони, които затрудняват позиционирането на курсора върху тях; не поставяйте много линкове прекалено близо един до друг (по същата причина).


Изложеното дотук показва какви технологични възможности има за подобряване на достъпността на Интернет.

За съжаление използването на тези технологии често е възпрепятствано от самата структура на уеб страницата, ако съответните технически решения не са използвани още при създаването й.

Достъпността може да се подобри непосредствено, ако се използва техниката на универсалния дизайн. Примери за универсален дизайн са субтитрите на филмите или използването на допълнителни образи към говорните обяснения.

Технологиите и универсалният дизайн правят Интернет по-достъпен за всички като предоставят алтернативи за малките екрани на мобилните телефони, както и при заместването на изображенията с текст в случаи на връзка с по-ниска скорост.

Достъпните уеб страници достигат до много по-широк кръг потребители. Няма смисъл да припомняме, че докато потребителите, които имат затруднения, дължащи се на средата или на интерфейса, който използват, ще изпитат само временно неудобство, за разлика от потребителите, които са постоянно ограничени.

Често използван аргумент за убеждаване на уеб дизайнерите да изработват достъпни сайтове е, че страниците, които имат по-малко изображения е по-лесно да бъдат индексирани и по-лесно се намират чрез търсачки.

Някои браузери не показват изображения (защото така са програмирани или поради техническа невъзможност). Следователно страници с по-малко изображения са по-подходящи.

Все пак напомняме, че тези аргументи са валидни най-вече за изработване на комерсиални сайтове или за сайтове, предназначени за по-широк кръг потребители и се конкурират с други подобни сайтове.

Дизайнерите на малки сайтове на специфична тематика, на лични страници или на страници на малки предприятия или асоциации са по-безразлични към този проблем, тъй като целта им не е да се класират на първите места при пускане на търсачката, особено ако това означава да се лишат от важни изображения отнасящи се до дадената тема. Един от най-силните аргументи в полза на достъпността на сайтовете е, че колкото повече хора посещават сайта, толкова повече сайтове ще имат потребители. Припомняме, че този въпрос има отношение към пазар, на който важат неписани правила: трудът необходим да се направи един търговски сайт достъпен е огромен, включително и от гледна точка на разходи и малкият процент хора с увреждания, които могат да попаднат там отблъсква хората, които инвестират в реализирането на уеб сайта.

Най-важният аргумент според нас е, че трябва да се абстрахираме от цифрите, защото хората с увреждания заслужават да бъдат оценени на етична, а не на комерсиална основа.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница