Provocations of intercultural education

(УЧИТЕЛИТЕ ПО БЪЛГАРСКИ И ТУРСКИ ЕЗИК ЗА ИНТЕРКУЛТУРНОТО И БИЛИНГВАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ В БЪЛГАРСКОТО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ)

Представена е ролята на учителя по български език и на учителя по майчин турски език в билингвалното и мултикултуралното образование и възпитание, осъществявано чрез различни форми на учебна, училищна и извънкласна дейност за създаване на педагогически образци, присъщи на демократичното образование.

1.Училището и учителят:

Училището като образователната институция която синхронизира на протичащите в нашата страна политически и социално-организационни трансформации, със своите прогресивни методи и подходи може да катализира диахронно–историческите тенденции на преодоляване на социални, етно–културни и други конфликти. Например с нововъведения като билингвални и мултикултурални подходи, програми за гражданско образование може да се постигне постепенно преодоляване на наслоените в миналото етно–социални и етно–културни аспекти на тези кофликти.

Учителят е главен субект в двустранния процес на обучението. Под негово ръководство се осъществява предаването на знанията и усвояването им от учениците. В тази връзка ролята му за социализация на подрастващите в училищно–институционалната среда е изключително голяма.Учителят оказва голямо влияние в процеса на учене при децата.Той може да въздейства както върху количеството, така и върху качеството на усвояваните знания, чрез подходите и методите, които прилага. Затова е много важен начинът, по който учителят в билингвалното училище умее да поднесе материала съобразно спецификата на съответните деца. Тези учители са длъжни да положат по-големи усилия в сравнение с учителите от другите училища, за да максимализират разбирането от децата, по-голяма част от които постъпват като “неграмотни по български език”.

2.Учителите по български и турски език.

Поради това значителен превес в училищно–образователния процес в изследваните райони се дава на учителите по български и по майчин турски език.Техните педагогически подходи, методи на преподаване, собствени иновативни методи за деца–билингви са носеща конструкция за достиженията на преподавателите по другите дисциплини.Особена роля играе моделът на колегиално–професионалната комуникация помежду им, на утвърждаване на неформални, местни модели на стуктуриране на учебното съдържание /например реализирането в първи клас на изпреварващо обучение на майчин турски език/ в резултат на което децата изграждат умения за по–свободен преход от единия към другия език и се увеличава капацитета на учениците за разбиране.

Ключова е ролята на учителя по български език, тъй като децата–билингви в чиста езикова среда започват обучението си “на чужд език”.Голяма ценност за тези учители са качества като лична инициатива, новаторски и алтернативни подходи при подбора и преподаването на учебния материал.Това е особено важно на фона на липсващия все още учебно–методически инструментариум за обучение на деца–билингви по бълг. език. Учителят иноватор, отворен към проблемите в обучението се стреми да намира необходимите акценти при преподаване на деца–билингви, например: отделя повече време за стереотипните грешки по български език–фонетични граматически, лексикални и стилистични за сметка на уроците за диалектите и книжовната норма в бълг. език, с които тези деца нямат проблем.

2.1.Мултикултурално и интеркултурално обучение и възпитание.

Защо е необходимо интеркултуралното обучение?

Видимите образци на добросъседство и разбирателство между етносите крият и съответните невидими аномалии като ниска степен на уважение ценностите на другия, което за съжаление е характерно в по–голяма степен за българите. Очевидно снизходителното признаване на културния плурализъм и правото на другия не води автоматично до неговата равнопоставеност.

В контекста на етносоциалните особености на нашата страна и в духа на международните конвенции за права и свободи в нашата училищна общност започват да се поставят основите на “интеркултурално образование” в противовес на преобладаващия доскоро етноцентристки образователен модел.

Целта на интеркултуралното образование е да създаде педагогически образци на взаимно опознаване на различните култури в мулти-етническите училища.У децата от различните етно–групи могат да се стимулират нагласи за опознаване ценностите на различната култура. Също така съгласно философията на демократичното обучение интеркултуралното образование включва и запознаване с правата и свободите на човека и усвояването на етико–политически понятия като “толерантност”, ”разбирателство”, ”взаимоуважение” и др., визиращи общочовешки ценности.

Липсва достатъчен опит в тази област в българското училище, където все още културното различие не се проблематизира /М.Грекова/. Но това като че ли е валидно повече за чисто българските, хомогенните училища.В смесените такива очевидно са налице повече учители, отворени към либералните ценности, сами открили необходимостта от мост между културите на училищно,образователно ниво или “образование в различност”.

2.2.Учителите-иноватори и методът на неутрализацията.

Тези учители,които са отворени към новото въвеждат т.нар.”неутрализиращ метод” или изчистване на учебното съдържание откъм ефекта на сегрегиращото етническо разграничение, формирано в миналото.С други думи те проблематизират факта на въздействието на етноцентричните учебни съдържания, както и своята голяма отговорност за това въздействие.Те са съгласни с това, че училището днес има свободата и потенциала да ”откаже” да негативира етнокултурните различия и всички спекулации на тази основа.

Чрез селекцията на учебните съдържания, възпроизвеждащи предразсъдъци и етническо недоверие учителите спокойно могат да се считат за изградили свои прийоми на интеркултурално обучение, въвеждат свои матрици за етно–емоционално и рационално световъзприемане и взаимодействие при деца от различни етно–култури.Възпитателният резултат от това се доближава до мултикултуралния образец толкова повече, колкото повече учители прилагат този метод.Такива учители прегръщат дадената от МОН възможност за алтернативни учебни съдържания и тяхната заменяемост. Става въпрос например за алтернативни литературни произведения и тяхвана заменяемост в избираемите теми.Учителите иноватори по литература избират обикновено на мястото на дадени произведения други, съгласно своите разбирания за новите тенденции и потребности на децата в тези райони.Например вместо песента “Даваш ли, даваш, балканджи Йово…”те включват в програмата “Вятър ечи, Балкан стене” и “Юнашки песни”.В алтернативните произведения патриотичните ценности се вграждат в съзнанието на децата “с по-меки внушения”, както твърдят учители и експерти.

В училищата с деца–билингви от изследваните райони са налице учители по български език, включващи в часовете си по своя преценка поезия от турски автори, фолклорни образци от песни обреди,приказки и др. Намира място в обучението и опознаването на световните религии и техните направления, предпазващо децата от предразсъдъци и дискриминация.

Друг пример за изграждане мост между религиите и културите чрез преподаването е интерпретацията на текстове и теми от старобългарската литература, материя твърде далеч от познанията и светогледа на децата-мюсюлманчета. Базирайки се на познанията на децата за Исляма, учителят, за да улесни възприемането на учебното съдържание от учениците прави аналогия и препратки към общите корени на Исляма и Християнството, т.е. към Стария завет, към първите хора, общите светци и герои, чиито имена също са аналогични, във фонетични варианти на двата езика /български и турски/.Така тези деца правят плавен преход към другата, различната религиозна култура, философия и мистика, откривайки, че тя не е толкова далечна и различна от тяхната.

Елемент от интеркултуралното образование е и обучението на децата в човешки права и гражданско образование, което може да се нарече условно “обучение и възпитание в демократични ценности и култура”.То способства за формиране на толерантност, зачитане правата на другия и изисквания за неговата толерантност и по–висока гражданска култура.

3.Учителите по български и турски език за билингвалното образование и възпитание.

В изследваните училища на преден план излиза билингвалният модел на обучение като елемент на интеркултуралното образование.Той е в противовес на асимилационизма, налаган чрез обучение само на официалния език. Така се отговаря на специфични образователни потребности на децата–билингви от малцинство, различни от тези на мнозинството, признати с международни документи.На първо място по острота излиза лингвистичният проблем, т.е. недоброто владеене на официалния български език.

3.1.Комуникационни практики при учителите по двата предмета.

Особено важно е сътрудничеството на учителите по български и турски език най–вече в началните класове.Същите,според изследването показват голям ентусиазъм и откликват на неравностойното положение на децата, незнаещи бълг.език.Проявява се и “корпоративен дух” по отношение взаимната отговорност за решаване лингвистичния проблем от което зависи по,нататъшния успех на децата.Разбира се известен превес в това отношение имат учителите–турци. Много добър пример за този дух е практиката на стиковане на учебните съдържания по двата редмета в първи клас, като изпреварващо с една стъпка е обучението по турски език.Съдържанието се научава и анализира първо на майчиния турски език /на една и съща приказка, текст, като се въвеждат опорни ключови думи и изрази на бълг.език/, а после на официалния български език.Така максимално се подготвят и улесняват децата за новия друг език.Учителите споделят и за други практики на изпреварване и разместване на уроци напр: при термините “подлог” и местоимения взаимоподпомагащо и допълващо билингвалното обучение като подход. В обозрим период от учебно време според учителите турчетата настигат българчетата по знания за езика и имат добра успеваемост.

3.2.Формите на извънкласно обучение и възпитание.

Учителите иноватори и по двата предмета проявяват и различни инициативи за специални ангажименти в сферата на училищния живот извън часовете,консолидиращи децата от различните етнически групи за взаимно опознаване на културите.Чрез училищни празници като “Ден на майчиния език” а също и изнасяне част от програмите на общоучилищните тържества на турски език се постига зачитане спецификата на децата и района и изграждане на училищна атмосфера,отговаряща на нуждите им.

3.3.Дискусионно обучение.

Също като извънкласна форма между учителите по двата предмета е въведена съвместна инициатива за водене на дебати на двата езика по различни обществено значими теми за изграждане у децата на способности за диалогично и дискусионно мислене на двата езика.