Прозрения Свръхфеноменът Слава Севрюкова Христо Нанев владетелка на духовността



страница1/18
Дата20.01.2017
Размер2.73 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18
Прозрения

Свръхфеноменът Слава Севрюкова

Христо Нанев
ВЛАДЕТЕЛКА НА ДУХОВНОСТТА

Бог е безмълвен. Дава знаци. Чрез феномените.

Пътят, по който Слава Севрюкова постига от­крития, е неразбираем, неприет. По-важно е те да отговарят на истината.

Това несъмнено е така. През уникалния поглед на богобелязаната светът вече не е същият.

Новоизгряваща, психотрониката е лишена от признание. Образите на Слава изглеждат реалис­тични, но реализмът й се възприема магически. Как да се обоснове научно, като е трудно възпроиз-водим? Затова ли "титулуваните капацитети" го отхвърлят като непонятен?

Засега. Но Човечеството се развива...

Вълшебното огледало на свръхсетивността. Благодарение "психотропното си око", пророчи-цата се пренася от своя скромен дом в далечни епохи и пространства. Съзира хора и събития на огромни разстояния. Докосва се до Всемирната душа. С пръст е на "спусъка на Светлината". Тя самата - светлинно същество.

Миражи ли следва? - Реалии. Практиката го по­твърждава.

Душата на Слава Севрюкова - свят, събран в капка с цветовете на дъгата. Прозренията й са от "безпристрастните записки на Висшия разум".

Поразени от безграничната й сърдечност, до­косналите се до загадъчната жена се изумяват. Развълнувани тръпнат. Отпили виното на Мъд­ростта, са възвисени. Като след досег с неземно същество.

Предсказания, озарени от мълнии.



Лястовица, предвещаваща изгрева на Нова­та епоха - това е Слава. Говори за нея с възторг, подготвяйки нелекия й триумф. "Невъзможното" преминава в живота през кристалния мост на една уникална дарба.

Интересът към Ванга и Слава е изключите­лен. Популярната ясновидка от Петрич обаче е на щат в тамошната община. Решава предимно здравословни, битови и психологически проблеми на търсещите я. По изключение наднича в глобал­ната неизвестност.



Софийската прорицателка е по-необременена с приема. Рядко развързва възлите в съдбините на съвременника. Това й дава възможност дълбин-но да навлиза в обществения, националния, плане-тарния и вселенския (думата е точна) живот. Про­никва в микро и макрокосмоса. Дълбае непроуче-ните корени на еволюцията. Изследвайки минало и настояще, визира Бъдещето на нашата, според някои, "все по-обречена цивилизация".

Споделя: "Ванга съзира проблемите на души­те, аз- и на епохата."



Слава и Ванга - неприкосновени велики мъртъвци. Но техните дела и послания са живи. Провокират будност и размисъл.

Пророчицата от "Овча купел" е силно вярва­ща. В защита на беззащитните, насочва към Бога. Пробужда забравената Доброта. Срещите с нея са отскоци към Светлината. Житейските страда­ния се стапят в следа от птичи полет.

Невероятно духовно наследство. На явление, за което трябва минута да се помълчи. По-дълго и с респект, когато вече е в Отвъдността.

От кое ли измерение се взира леля Слава над тази книга? Със загадъчна усмивка ли се оглежда в нея? Дали някога е предвидила и това?

Харизматичната психотроничка събираше в мигновение хилядолетията. Разчистени от наноси­те, блесваха. Поразително автентични. Прониква­ше в слоевете на Миналото не като археолог - по материални следи, а психотропно - по енергийни отпечатъци. Убедена бе: "С променено отношение към Миналото, Човечеството ще конструира по-добро Бъдеще".

Нека се впуснем с владетелката на духовно зрение из потъналите в многовековен прах следи на историята. Да разгърнем пожълтелите от време­то страници на Светото писание. И ги осветим.

С безпристрастния взор.

На една богобелязана.



СТРАНИЦИ ОТ АВТЕНТИЧНАТА БИБЛИЯ

Човечеството покори Северния и Южния полюс, изкачи Еверест, стъпи на Луната, а още не е дости­гнало до съкровеността на Библията. Неразгадана, бди над нас- респектираща, безмълвна, енигматична като небесен свод.

Тя, цялата или на части, се чете на близо 2 200 езика. Посланията й са вгнездени в духовния ни манталитет.

Как да се разкрие закодираното там? Слож­на задача. С нея се нагърбва българката Слава Севрюкова. Един феномен заработва с друг. Пре­одолявайки огромни трудности, пророчицата из­влича от Свещеното творение на мъдростта нектара на познанието.

"Всяко слово в "Книгата на книгите" е бисер - споделя. - С мъдрост трябва да се вниква в него.

Истините, които разкрих извън симво­ла, подготвихме с моя сътрудник доцент Иво Лозенски в обемист труд. В него обяснявам ре­ални случки и събития, разчиствайки наслоения прах на годините.

Колко безсънни нощи... Иво чете, аз гледам и тълкувам. Той чете, аз... И ми се "даде" неподпра­вена да я видя ."

Повече от четири години екстраординерният тандем разшифрова Сборника на божествената и човешка мъдрост. И възкресява автентичния епос на древните народи.



Слава извършва скок в съкровените тайни на Познанието.

Стройна система на работа. По думите й два пъти седмично с доцента (и най-близките й съмиш­леници) се трудят над библейското разкодиране. Преди това дълго са постили. Информацията "се иска" от Висшата сила задължително след молит­ва. "Получава се" чрез някое от седемте висши съ­щества (израснали духове, които отдавна вече не се прераждат).



"Вие четете, аз виждам - разкрива творческия си подход богонадарената. - Събитията се раз­виват реално пред мене."

Има качества свободно да прониква във вре­мето и пространството. Една от малцината високо посветени. С неподражаеми прорицателски спо­собности. Силно вярваща, с висок морал и дух. С изчистен живот - сълза на дете.



Психотроничните и умения са доказани. У нас и в чужбина. Но нима са само нейно завоевание? Не са ли брънка от изгубена в хилядолетията медитативна технология за общуване?...

Поредна загадка. И тя чака решение.



Слава свободно шества в трудно проходими те­ритории на историята. Наднича в митовете - едни от най-трайните завоевания на човешката цивили­зация. Руши вкостенялата им неприкосновеност. Прави ни съпричастни с изпитания, съдби и исто­рии на народи, изваждайки ги от тъмните дипли на античността. Разграничава истини от легенди. Дава плът на безплътните скелети. И те оживяват.

С лекота общува с живи и мъртви: "Хората, опи­сани в Библията, не са измислица. Христос дойде на Земята не да изкупи греховете ни, а да покаже как сами да се избавим от порока и световното зло. Бъдете добри! Човек може това, намери ли сили да каже: "Аз искам!" И да го отстои."



"Леля Слава успя да съзре Светото писание във вид на сцени" - споделя доцент Лозенски.

"Библията е история на евреите, но тя е и хроника на Миналото. Символизира еволюцията на човешката душа"- категорична е живата връз­ка между видимо и невидимо.

Символите в Сборника на мъдростта, според нея, са като послания в бутилка. Убедена е - де-шифрирането им разкрива реални исторически събития: "Само така Човечеството ще надмогне вавилонските си рушителни инстинкти. Ще по­стигне духовна висота в космически мащаби."



Неуморната труженица извлича информация от нивата на познание на Висшата реалност. Нашият свят е производен на нея. Прониква и в скритата реалност на Миналото. Системно прочиства Стария и Новия завет от патината на митовете.

За да блесне истината. Неподправена.

* * *

Нека поемем с жрицата на Светлината из слабо проучения свят на Духовността. Назад, в зорите на цивилизацията, към древните култури. Слава е пътешествие - от паметта на епохите до хоризонтите на света.



Първата спирка в невероятното пътуване ще освети неизвестни епизоди от съдбините на еврей­ския народ. Ще се разкрият "чудеса", тайнствено потулвани в хилядолетията. Други главоломно ще се срутят, захвърлени на сметището на истори­ята. През безкомпромисния психотронен взор общоприети твърдения ще се окажат субективни крайни тълкувания или хиперболизирани оценки на изживени събития.

В срещата с действителността измислиците ще отстъпят.

Кои са по-късните добавки, волни или неволни украси във Великата книга на живота? Истината. Колко метаморфози е претърпяла? Защо се стига до тях?

Неведнъж натоварваме леля Слава с нелеки питания. С ясно съзнание - в изменчивостта на света няма нищо по-дълготрайно от въпросите.


БЯГСТВОТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ ЕГИПЕТ, ИСТИНАТА ЗА ПОТОПА, ХРИСТОС, "ОГНЕНИЯТ ПОТОП", БЛУДНИЯТ СИН, СТРАШНИЯТ СЪД

"Светата Библия - съвкупност от събития, втъкани в символи"-така я съзира Слава. И едва чуто добавя: "На мене ми се даде ключа за нейно­то тълкуване."

Да я разгърнем с пророчицата и поемем по следите на съкровени тайни.

Сред най-впечатляващите е изнурителният по­ход на евреите, спасяващи се от египетско робство. Предвождани от Мойсей, в търсене на бленуваната Обетована земя.

- ...Видях ги - откъснаха се от Египет и прото­чиха по смутните пътища на пустинята, гонени от черна прокоба. Дълга-предълга върволица мъже, жени, деца, старци... Съпроводени от стада до­машни животни.

Уплашени, потънали в прах, бързаха като обез­умели. Ужасно бързаха.

Движеха се пеш. Уморени, измъчени, боязливо се озъртаха.

Следваха неотстъпно водачите с надежда да оцелеят. Напред, към спасението. От прашните контури на мъглявото настояще към неоткроилия се хоризонт. С души и сетива, разкъсани от болка. Но и със стаена радост - далеч от омразната еги­петска земя и спомена за робството.

Видях и Мойсей. Крачеше сред първите в наже­жената до бяло пустинна тишина. Снажен, с пос­ребрени коси.

Край него - свита прегърбени старци. Слаби, с проскубани бради. Някои от тях - кожа и кости. Пристъпяха уж учестено, а всъщност се влачеха. Сенки на хора. Други, изнемощели от болести и умора, мъкнеха ги на носилки. Сред тях бяха най-мъдрите посветени люде на племето.

Спираха ли нощем да отдъхнат, отделяха се на­страни. Зорко се взираха в небесния свод. Продъл­жително наблюдаваха Луната. А Мойсей горещо се молеше на Всевишния да го подкрепи, да изпъл­ни мисията си.

Остро отразена в зениците им, месечината все повече наедряваше, почервеняваше, закръгляше се.

Стареите изваждаха таблици, странни метални и дървени уреди. Нагласяха ги по нея. Съсредото­чено замерваха. Тихо и усилно нещо изчисляваха. Съветваха се напрегнато помежду си. А погледът им бе вперен все нагоре - в студеното небесно све­тило.

Какво ли се открояваше през неговото кръгло зловещо око - живота или смъртта?...

Съзрях и звездния свод през техния взор - из­чистен, болезнено ярък.

Отпред бяха най-опитните измежду знаещите уважавани водачи на еврейското племе.

Неотдъхнали, поемаха отново. Напред, все на­пред през пустинята.



* * *

...Дълго-дълго вървяха еврейските чеда в океа­на от пясъци, когато пред племето им се възправи блестяща необятна водна шир.

Упорстваха ли да живеят, трябваше да я прехвърлят.

Но как?


Оцеляването им бе невъзможно. Засега.

Изпречила се бе друга, още по-непреодолима пустиня - водата.

Престарелите мъдреци все по-напрегнато се озъртаха. Търсеха брод.

И ето: съзряха спасителен лъч - губещ се в хо­ризонта дълъг тесен провлак.



* * *

...С утрото бе настъпил отливът.

А те чакаха. Какво? Никой нищо не обяснява­ше.

Времето течеше.

Провлакът все повече се открояваше.

Напрегнато, вглъбено се взираха в пламналия небосвод и отново, още по-съсредоточени, продъл­жаваха замервания.

Мъдреците на еврейския народ не преставаха зорко да следят хода на вече изгарящия уморените им сълзящи очи слънчев диск. Не спираха тихо да се съветват помежду си.

Тайнствените изчисления продължаваха.

Денят напредваше.

Свещена тишина.

Но ето - Мойсей и стареите се спогледаха. Поклатиха глави. Решиха единодушно.

Пророкът издигна тояга-жезъл. Посочи плитчи­ната. Твърдо нареди: "Време е. Напред!"

Народът, подгонен от вихъра на надеждата, шумно пое по очертаната мочурлива ивица. Изля се и проточи в дълга змия - безкрайна върволица към далечната отсрещна страна.

Запъплиха през отворилата се тинеста пролука мъже, жени, деца, старци... Газеха из оттеклата се вода уж забързани, а предпазливи. С огромни уси­лия. Бавно, мъчително бавно. Едни-до колене, дру­ги - до кръста, трети - до шия в заблатените води.

И видях аз - някои от тях затънаха. И оставиха кости там, в коварните плитчини.

И тъй като другите ужасно бързаха, а малцина умееха да плуват, все по-рядко обръщаха взор назад. Напредваха към далечния бряг, водени от неустоимо упование - да оцелеят. Да се измъкнат не само от омразното египетско робство, а и от спомена за него...

И така - с часове.

Никой вече не смееше да погледне погиналите, чиито трупове, посинели, обезобразени, плуваха встрани. Нито дори да помисли за връщане.

Зад тях надвисваше тъмната сянка на смъртта. Чувстваха ледения й полъх.

...Зловеща рушителна сила прииждаше от необозримия хоризонт. Въоръжени до зъби, със залеза на небесното светило от тъмната далечи­на зад гърба им с глух тътен и опустошителна мощ връхлитаха по-бързи от вятъра колесниците на на­стъпващите настървени отмъстителни египтяни. С кипнала лава в кръвта прииждаха, жадни за смърт.

Лавина. Непреодолим кошмар. С дива ненасит­ност изтребваха изостаналите, премятащи се като риби под ударите на безжалостните им копия.

Кръгът на живота на еврейското племе все по­вече се затваряше. Зад тях - косата на смъртта. Край тях - коварните прегръдки на водата. Пред тях - тънка ивица спасение.

Как да достигнат свободата?

Безпощадната буря на чувствата и неумолимият стремеж да оцелеят още повече ускоряваше хода на изнемощелия народ.

Най-много жертви при бягството дадоха болни­те, децата и старците.

Отговорността за това носеха Мойсей и съвета престарели мъдреци.

* * *

В ония повратни мигове еврейските водачи с пер­фектна точност бяха изчислили часа на прехода.

И когато по свечеряване задалите се в унищо­жителен щурм египетски воини с грозни викове и закани вече ги догонваха и, злорадо предвкусвайки края им, необуздано се нахвърляха да ги удавят в кръв... морето внезапно почна да расте.

Водата се надигна. Забушува. Устремно се понесе.

Настъпило бе пълнолуние.

Кръглото око на Луната освети изненадата на тревожно тръпнещата еврейска рат.

Приливни вълни се надвесиха.

Връхлетяха безжалостни. Стръвни, като зло-кобната армия-преследвач.

С громол пометоха египтяните.

Тънката ивица суша мигновено се изгуби. Брегът се стопи.

Немалко и от евреите оставиха тела под кипна­лите придошли талази. Но повечето вече успешно бяха достигнали отсрещния бряг. И там намериха спасение.

Изчисленията на мъдреците бяха толкова пре­цизните хаосът на водната стихия застигна и потопи най-вече египетската войска. След непремерената й смелост дойде погромът. И превърна убийците в жертви.

Така се избави израиловото племе.

* * *

- ...Чуйте добре: това, което ви казвам, е истина. Истина е. Виждам го като на длан – въздиша Слава, запленена от разстилащата се пред взора й изумителна гледка.

Очите й горят.

Светът на миналото оживява в невероятно изо­стрените сетива. Наблюдава го в ужасяващо вели­чавата му тържественост.

- Колкото до писаното в Библията как Мойсей властно издигнал жезъл - продължава пророчицата, - как замахнал и разцепил морето, как водата се оттеглила в две отвесни стени, а израилтяните преминали по тънката ивица суша, това е по-късна добавка, превърнала необикновената история в още по-впечатляваща. Красив поетичен символ. Затова се запомня.

Целта е била да се изтъкне мощта на еврейския Бог. Да се подсили и заздрави вярата в него.

В ония сурови времена първенците на духа са ползвали научни знания, за да налагат чрез тях "волята на Бога". По-късно случилото се превръ­ща във вдъхновяваща легенда. В религията биту­ват немалко очарователни митове. Те преувелича­ват и украсяват фактите в зависимост от интереса, който защитават.

Да, Бог съществува. И поддържа знаещите владеещите Науката. Защото и Тя е от Него.

Животът е благосклонен към проникновеността на дръзките и свободолюбивите.

Достойни лидери са били еврейските водачи в ония времена на върховни изпитания. Инак племе­то им не би оцеляло в жестоката кръвожадна епо­ха. Освен това те са знаели: в изпитните на епохи­те няма нищо по-трайно от легендите.

- Трагедията с египетската войска не е "предоп­ределена свише", както по-късно ни представят в Светото писание - въздиша хиперсензорната жена. - Тя е добре подготвен, дълго обмислян, блестящо реализиран стратегически сценарий. Смазващ защитен ход. Извършен, запомнете, не от Бога, а в Божието име. Плод на високо интелекту­ално и научно познание.

Колкото до записаното за тези събития в Биб­лията, това са поетични похвати, макар в тях да има, както се разбра, и зрънце истина... - Завърш­ва трогателни послания прорицателката.

Слава носи вяра, вярата на знаещите. Не се вписва в стадното мислене. Срива вкоренени от хилядолетия митологии. Без да създава нови.

Възкресявайки автентичността на епохата, бро­ди из потъмнели от времето библейски пътища.



Не се интересува толкова от трагизма на събитията, колкото от достоверността на фактите. Този за приливната вълна, спа­сила евреите от ожесточените им преслед­вачи, тя разкрива за първи път. В динамични колоритни картини, трептящи от живот.

- Такава е автентичната история за бягство­то на евреите от египетско робство – обяснява вечните истини библейски. - Нищо свръхестест­вено не съзирам в развихрилите се главоломни изненади, впечатлили дотолкова, че завинаги са запечатани в чудна епосно-поетична форма в Светото писание - категорична е жената, вижда­ща отвъд хоризонта на епохите.

Толкова реалистична в проникновенията, как Слава Севрюкова да не буди подозрение?



* * *

Секващи дъха описания, възстановени по пътя на психотрониката. Очарованието сякаш е сюр-реалистично.



Пророчицата контактува с Енергията, движе­ща света. Пред нея времето се стапя. Сякаш нико­га не е съществувало.

Доказва - не трябва лекомислено да се прене­брегват легендите на древността, макар в тях да има зрънца истина. Те след години може да се ока­жат много по-значими и насочващи към правотата, отколкото някои подвеждащи съвременни истори­чески изводи.

Защо така е устроено човешкото съзнание - най-дълбоки корени да пускат в него митологизираните изживявания? Не е ли видението на Слава по-дос­товерно и психологически завладяващо от наложи­лите се в иносказателна форма приказни истории в популярния библейски вариант?

"Полузнанието е деспот, управляващ Чове­чеството" - предупреждава Достоевски.

"Духовната еволюция в древни времена - твър­ди феноменът със свръхпространствено мисле­не-се е извършвала в извънредно сурови условия. Част от събитията в Библията са представяни за чудеса, за да бъдат възприети и разбрани и от най-необразованите люде в ранните зори на цивилизацията.

Съвременният етап на развитие е съвър­шено различен - уточнява Слава. - Хората са много по-близо до Духовността. Не се нуж­даят от чудеса, за да повярват на фактите. Човечеството дорасна то самото да твори чудеса..."

Под непознат ъгъл е показан Мойсей. Като въз­питаник на великата египетска магическа школа, сред малцината високо посветени е. Виртуозно владее тайнствени сили. Без тях хората в ония суеверни времена не биха му вярвали и го следва­ли. Но той контактува и с Висшата сила. Благода­рение на тази дарба, чрез него ще ни се предоста­вят Десетте божи заповеди.



Пророчицата съзира как той дълго пости, пре­ди да се изкачи на планината Синай, за да полу­чи Свещените закони. Застанал над каменните скрижали, изпод пръстите му просветват искри, изписващи божественото послание.

Извисена личност, носител е на нова духовна вълна. Дава мощен тласък в интелектуалната ево­люция на поколения наред.



"Човечеството оттогава до днес е извървяло дълъг път на усъвършенстване. Но нека не се успокояваме от всичко казано до тук - усмихва се снизходително леля Слава. - Време е родът на хомо сапиенс да излезе от детския си стадий на развитие..."

* * *

Изненадващи са откритията на психотронния феномен за събитията, описани в "Изход" на Библията от времето на египетския фараон Рамзес Втори.

До неотдавна историята на Слава с евреите, пресекли морето при отлив, сякаш не изглеждаше достатъчно убедителна. Но ето, години след физи­ческия край на пророчицата, с рухване на "желяз­ната завеса" се разбра - подобна теза понастоя­щем защитават авторитетни западни учени.

В телевизионния документален филм "Рамзес великият фараон" на "Дискавъри" от 2003 г. (12 години след смъртта на прорицателката) се про­карва учудващо аналогична версия за тези исто­рически факти. Научният екип в посоченото теле­визионно предаване поддържа становище: точ­ният превод на мястото, където се е разиграл хроникираният в Свещеното писание инцидент не е Червено море, а Морето на тръстиките. Оттам, според тях, е преминал Мойсей, извеж­дайки евреите от Египет.

В ранните варианти на Библията, според тези историци, конкретно се посочва мястото на раз­вихрилото се ключово историческо стълкновение. Категорични са: това е Морето от тръстики (мо­чурищата в Източен Египет - б. а.), а не, както се твърди в Библията, Червено море. Там се е състоял грандиозен сблъсък между спасяващите се от робство евреи и преследващата ги армия еги­петски колесници.

На древноегипетски Ям Суф означава Тръс­тиково море, но също и Червено море. Много ве­роятно е названието на водния басейн като Чер­вено море при по-късни преводи трайно да се е запечатало в библейските хроники. Така описано, интерпретирано като величаво събитие, то да е до­било популярност. И да се е стигнало до едно ши­роко прието днес световно недоразумение.

съвременни западни преводи на Библията разминаването вече е коригирано - б. а.)

Свидетели сме на това как пренесена на друг те­рен, една реална историческа случка добива ново тълкуване. И, еволюирала в изкусителна легенда, трайно се съхранява в еврейския епос.

Митовете оживяват в поетични мигове.

Египетската войска, според друг документален филм на "Дискавъри", е била погълната от цунамна вълна, провокирана от избухналия в древността вулкан на остров Сан Торин. Малко преди тя да връхлети, според авторите на филма, еврейското племе успешно съумяло да се домогне до далеч­ния спасителен бряг.



Това твърдят съвременните историци, за­бележете кога - повече от десетилетие след смъртта на психотронния феномен Слава Севрюкова (1991 г.).

Доколкото се знае, в Червено море няма коло­сални приливи. По-вероятно е визираните събития да са се състояли при Морето на тръстиките. При отлив водите в оня район се отдръпват и части от него стават проходими.



Хиперсензорната жена не посочва къде е гран­диозният сблъсък. Според нея, касае се за огромен воден басейн с внушителни периодични приливи и отливи. Толкова.

Мястото на провлака, по който са преминали евреите при отлив, аргументирано и точно тепърва трябва да се уточни.



Каталог: files2014 -> prosvetni
prosvetni -> Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество
prosvetni -> Съдържание: пролог по следите на мистерията време
prosvetni -> Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке
prosvetni -> Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке
prosvetni -> Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество
prosvetni -> Съдържание: пролог по следите на мистерията време
prosvetni -> Книга на всички хора, които търсят светлината. Торвалд Детлефсен предговор


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница