Прозрения Свръхфеноменът Слава Севрюкова Христо Нанев владетелка на духовността


И, дегизиран до неузнаваемост, приел нова самоличност, тайно заминава за Южна Америка



страница14/18
Дата20.01.2017
Размер2.73 Mb.
#13113
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18

И, дегизиран до неузнаваемост, приел нова самоличност, тайно заминава за Южна Америка.

Там ли го разпръсват ветровете?

Известна е болезнената пристрастеност на фю­рера към парапсихологията. Обсебен е от мисъл­та - "в този живот е носител на четирилистна детелина". Ако не бе така, пренебрегваният виен­ски живописец би ли се издигнал до високото дър­жавно кормило?

Запазени са свидетелства за неговите "окул-тистки благодеяния". Например: да бъдат осво­бождавани концлагеристи, открили четирилистна детелина зад бодливите лагерни мрежи.

Благословиите към съдбата на обречените за­творници днес изглеждат патологично кощунстве­ни. Но те красноречиво говорят за сляпата отда-деност на този човек на силите на всемогъщото предопределение.

Хороскопът на нацисткия главнокомандващ вещае победа във войната през август 1945 годи­на. Той вярва в него и е готов да му се посвети.

Както Александър Македонски се допитва до изявени оракули, поредният "велик световен поко-рител" се съветва със своите астролози.

Затова ли "вождът с непогрешима интуи­ция" инсценира самоубийството си? Да дочака извън Германия чудодейното сбъдване пред-начертанията на звездите? Пред задаващия се погром...

Смъртта на Хитлер е не по-малко изненадва­ща от стремглавите завои в живота му.



Третият опит на Ева Браун да "избяга от този свят" е успешен. До тялото на жената, заклела се да го следва навсякъде, предани офицери от тайните служби подхвърлят об­горен труп на негов двойник.

До краха на войната промитите нацистки мозъ­ци считат личността на фюрера за неприкосновена. Верните сподвижници (или повелители) го дегизи­рат до неузнаваемост. Натоварват "свещения идол" на самолет. Тайно с въоръжена цивилна охрана експулсират 56 годишния главнокомандващ (вече без армия) далече от страната. Прекалено ценен е, да бъде погубен. А и той се счита за твърде умен, да го допусне.

Кое тласка суровите водачи на Райха към това?

Ето, че отново се докосваме до темата за топ нациста и неговите "мистериозни господа­ри". Конюнктурата на световната арена се мени. Какво пък, може законспирираният фюрер да им потрябва.

Една от най-мистериозните личности е на път да разкрие тайната си.

Зашеметяващ ход. Извършен от нацисти с не-висок ранг, не би впечатлил. Но касае ли Хитлер, задълбоченото проучване е задължително.

Нима трябва да учудва това "изненадващо" действие?С подобна съдба са Менкеле,Айхман и над 300 високопоставени немски военнопрестъпници.

С години се укриват от световното правосъдие под чужди имена в Латинска Америка и Южна Африка.

Възниква въпросът, дали в нацистките тай­ни централи не е работил секретен план за "временна евакуация на най-високо ниво"?

В края на бойните действия надеждите на вър­ховния командващ се крепят единствено на фана­тична вяра в чудодеен обрат.

Трагичният завършек на войната е крах за ''ве­ликия пълководец". Но така ли мислят преданите му инженери? До финала на бойните действия ра­ботят над изненадата - "оръжието на възмездие­то". Вождът няма да ги изостави. Ще намери бри­лянтен изход и извоюва бляскава победа. А и той вярва в това дори, когато и малоумните осъзнават - каузата е изгубена.

Напразни ли са упованията му?

Немските учени разработват водещи в световен мащаб стратегически изследвания. Висшите им ракетни технологии задминават скромните по оно­ва време постижения на САЩ, Великобритания и СССР.

Инженер Хелмут Валтер към края на войната изобретява нов тип двигател. Вгражда го в изтреби­теля на ракетна основа "Месершмит 163" - първи­ят в света реактивен самолет. Скоростта му достига 909 километра в час при максимална за съюзниче­ските 700. Късно е доставен. В противен случай как ли масовата му употреба би повлияла на бойните действия?

Изгрява ера на оръжия-роботи с дълъг обсег на действие. В тайни фабрики под земята предани на фюрера учени усъвършенстват ракетите "Фау-1" и

"Фау-2". В периоди на възход произвеждат по едно "Фау" на 6 минути. Хитлер държи на заводите за свръхразрушителни оръжия. След бомбардировки ги евакуира на недосегаеми за вражеските самоле­ти места.

Разработват се и нови поколения дистанцион­но управляеми супероръжия. В Мителверн е съз­дадена най-голямата подземна ракетна фабрика на света. Обезопасена е в тунели, дълги над 1,5 километра. Текат изпитания с най-мощната само-насочваща се ракета "В 2". Техническото създание на инженер Вернер фон Браун поразява цели на непостижимите за онези времена разстояния от 300 километра. В секретния завод за чудовищни оръжия за последните девет месеца на войната са произведени над 4 000 "8 2". На тях и усъвър­шенстваните им модификации разчита Хитлер. Но най-вече бленува "спасителната за Райха атом­на бомба"...

Немските учени първи в света започват работа върху нея. Към края на бойните действия под ръ­ководството на Вернер Хайзенберг създават ядрен реактор. С няколко тона уран е на път да прорабо­ти. Следващата цел е масово производство.

Една от основните опори на управлението на нацисткия повелител са първокласните инжене­ри. Надява се супероръжията да обърнат хода на бойните действия. Подготвя се "окончателна побе­да във войната" (изразът е на диктатора - б. а.)

Затова ли в решителния час, когато противни­ците потриват ръце, да го спипат в леговището му, той, както забелязва Слава Севрюкова, мистериоз­но се оттегля? Не като аутсайдер. Съкровената цел на наркотично зависещият от амфетамина райхс-канцлер е да се завърне изневиделица. Благодаре­ние на немския инженерен гений - с гръм и трясък на световната арена. Като в добрите стари времена на светкавичните "победоносни военни операции". "Великите лъжци са и велики магьосници" - само­доволно изтъква.

Ами ако "ненадминатите специалисти" довър­шеха ядреното оръжие и го предоставеха на укри­лия се фюрер? И той взривеше атомната бомба?...



Дали нацистките учени са стояли тъй неот­стъпно зад Хитлер, както той се е надявал? В края на бойните действия в обречената му кауза на фанатик, възправен срещу света?

Потвърди ли се изнесената психотронна ин­формация, ще се докаже: с конспиративния ход - бягство в чужбина - топ-нацистът не се от­клонява дори на косъм от целта. Действие, из­цяло в непредсказуемия свръхагресивен стил на "боза на войната".

Самодетрониралият се фюрер сякаш забравя основните правила на окултизма: чудесата не са по поръчка. Изненадват като лятна буря.

Прието е - Втората световна война завършва със самоубийството на Хитлер. Бойните действия са официално прекратени на 07. 05. 1945 г.

Ами ако е оцелял след обявения й край? Про­дължила ли е тя?

Измамните игри на съдбата не свършват дотук.



Слава Севрюкова разкрива - сменилият са­моличност диктатор доживява в пълна изо­лация десетилетие след погрома на "непобе­димия Вермахт". Но той ли е това? И укротена ли е душата му?

Какво се е случило с човека, обичащ да блести пред камерите? - Посърнал, депресиран, смазан. След величествения полет - болезнено приземя­ване. Сгушен в ледената шушулка на самотата. В изолация и медийно затъмнение. Това е цената, за да живее. Що за живот...



Фюрерът е обиден. На обкръжението - не е достойно за него. На инженерите - не са произвели "оръжието на възмездието". На целия свят.

Хитлер - емигрант. Къде? - В Латинска Аме­рика. Там ли демоничните копита отвеждат мъжа с отровно хипнотичен поглед?

Откритията на Слава Севрюкова взривяват неизвестното.



"Хитлер е мъртъв!" В сянката на тази пер­фектно защитена илюзия той оцелява. "Велики­те лъжци са и велики магьосници..."

Хитлер и Сталин. Продължим ли аналозите от предната глава, на очи се набива твърдостта. Пър­вият - вожд от стомана, вторият - кавалер на же­лезен кръст за храброст. Сходни човеконенавистни роли. Но нацисткият повелител се оказва в по-неизгодна позиция от аналога си. Безмилостният кремълски деспот е развенчай едва след физиче­ския край, а над фюрера (според психотронната информация) се извършва публично заклеймяване приживе. Пред лицето на Човечеството.

Не стоварва ли животът по-страшни възмез­дия от смъртта?

...След този период разкривената сянка на няко­гашното величие се губи от взора на чародейката. Починал е.

Световният мир, последвал ужасите на война­та, все по-стабилно се налага. Кошмарът на наци-зма си отива с окончателния инсцениран завършек (приеме ли се откровението на пророчицата) на неговия създател.

В края на бойните действия оцелелият по чудо диктатор сякаш не разбира какво става или не по­казва, че адекватно приема реалността. В идеализи­ран свой свят, на който той е абсолютен господар.

Това, според нарцистичната му логика трябва да продължи до "следващата велика победа"... Всъщност отдавна е излишен, освен като пример за зло, което не бива да се допуска на политиче­ската сцена.

Разглеждайки бягството на Хитлер в Ан­дите, пред нас не е драматичен жест на от­чаяние, каквото би било евентуалното самоу­бийство. За съжаление по този далеч по-достоен начин продължават да ни представят края му "без­пристрастните историци".

Психотроничката срива като неотговарящо на истината и това установено клише. Ползвайки предимството на свръхсетивата, не може да бъде залъгана. Категорична е: "Акцията за спасяване на фюрера под нова самоличост е тъй дълбо­ко законспирирана и перфектно проведена, че гробът му никога няма да се узнае."

Дотук разкрихме две коренно противоположни версии за съдбата на диктатора. 1/ Самоубил се и изгорен с вярната метреса. 2/ Емигрирал ин­когнито в Южна Америка, живял там десетина години в неизвестност.

Шокира втората. Но как да бъде подмината? След смъртта на Слава Севрюкова се явяват потвърждаващи разкритията й доводи.

Коя е истината?

В предаване на "Дискавъри чанъл" "Хитлер в Андите" на 04.01.2004 г., 13 години след края на нетърсещата изяви българска сибила, на бял свят излизат сведения, потвърждаващи изнесената от нея информация. Популярният кабелен канал ак­центира на важни моменти от последните дни на диктатора. Коренно различни от общоизвестни­те.

Тъкмо една загадка е на път да се разреши, из­невиделица се явява друга, още по-изненадваща.

Нека се върнем назад по дирите на проследе­ните събития.

Първоначално руснаците тържествено опо­вестяват за откритите трупове на Хитлер и Ева Браун. После Сталин официално го отрича. Не се ли задава нов, вече комунистически театър на абсурда?

Според очевидци на самоубийството на фюре­ра, трупа му и този на жената до него горели бли­зо час в бензин. Дотолкова овъглени, невъзможно било да се докаже със сигурност дали това са те. (Позовавам се на версията на посоченото предава­не на "Дискавъри" - б. а.)

Но ето - на политическата арена се изправя, за да произнесе тежката си дума друг, не по-малко опасен от нацисткия водач кандидат за световен повелител. След преките нападки на Сталин към съюзниците, допуснали в техните зони на влия­ние да се укрие Хитлер, американци и англичани са принудени незабавно да започнат, независими едни от други разследвания.

Проучването на английските тайни служби трае четири месеца. Успяват да издирят личния шофьор на фюрера. Той, като очевидец на края на дикта­тора, потвърждава - същият се е застрелял с ре­волвер. Версията се приема за достоверна. Раз­следването на Скотланд ярд приключва.

Под ръководството на Едгар Хувър, шеф на ФБР, САЩ провеждат второ паралелно издирване. Над хиляда тайни агенти се втурват да търсят еми­гриралия тиранин по света. Включително в USА Преследват фантом.

Въз основа на агентурна информация е изгра­дена работна теза - Хитлер и Ева Браун се доби­рат със самолет до Норвегия и оттам с подводница тайно пристигат в Аржентина. Нелишен от логика попътен вятър в работата по издирване на фюре­ра. С нова сила се издуват платната на идеята за по чудо спасилия се за пореден път (след 42 атен­тата и мистериозно "погребение" в райхсбункера) върховен немски повелител. Нима той, като котки­те, има девет живота?

По същото време на бял свят излиза друга за­гадка: преди "края на живота си", Хитлер опреде­ля за наследник адмирал Дьониц. Какви потайни планове крои нацисткият лидер? Възможно ли е човек, решил се в отчаяние на самоубийство, да мисли за приемник? Не е ли това част от конспи­рация? Ако е така, какви са били задачите на Дьо­ниц?

Разследванията продължават. Главата на хид­рата трябва да се отсече. Докрай.

Логичен е въпросът: имаме ли право да изна­сяме информация, държана с години в поголов­на дискретност? - Отговорът е - да. Изминал е над половин век. И най-дългосрочната засекре-теност отпада.

С проучване на емигриралия диктатор се зае­ма доказалата ефективност ФБР. Агентите в аме­риканското посолство в Буенос Айрес работят под прикритие. Следите в Аржентина водят до хотел "Рай" в град Ла Фалда в подножието на Андите. Място, обитавано от стара немска колония, свър­зана с нацистите. Собственичката на хотела е бога­тата немкиня Айгхорн, доверено лице на Хитлер.

До разузнавачите достига информация за криеща се там съмнителна личност. В нея очевидци са при­познали фюрера: "Без мустаци, с перука. Храни се в аржентинския хотел само с немски ястия." (Пъл­но съвпадение с описанието на Слава Севрюкова за "дегизировка до неузнаваемост" - б. а.)

Бившият главнокомандващ съхранява нацист­ките ценности. Тачи немската кулинария и се об­гражда с ограничен кръг верни нему хора.

Информацията на тайните служби е достатъч­на да се предприеме светкавична акция. Америка­нците този път са близо до целта.

За съжаление агентите пристигат в хотел "Рай" твърде късно. "Съмнителната личност" е отведе­на в неизвестна посока (вероятно в далечна изоли­рана хижа в непристъпните Анди). Отскубнал се от преследвачите, оттук насетне следите на Хитлер окончателно се губят.

* * *

Интригуващо е съпоставянето на информация­та на Слава Севрюкова с тази от разсекретените архиви на ФБР тринадесет години след смъртта й.

Поразяващи сходства. Нима след всичко това трябва да бъдем безразлични към "псевдоистори-ческите хроники", постигнати по нетрадиционен път? И да гледаме с насмешка на "квазинауката психотроника", с поразително точни попадения в лицето на владетелите й?

Без да изведе докрай дирите на фюрера, зае­лата се със случая USА-служба, подобно на бри­танската, стига до задънена улица. Въпреки това строго секретното издирване на ФБР продължава още тридесетина години. Прекратено е едва през средата на 70-те на миналия век.

Защо чак тогава? Медиумът Слава Севрюкова ясно бе съзряла и споделила: "Хитлер е жив до средата на петдесетте години". Вероятно по онова време паркинсоновата болест, инсул­тът, депресията и личностната деградация са взели своето...

Какво от това? - Шпионите обичат да се под­сигуряват.

В дебрите на Южна Америка, откъснат от све­та, фюрерът потъва в изолация и смазваща само­та. Новият световен ред го изтласква зад борда. Далече от възстановяващата се след войната Ев­ропа, превръща се в тъмна реликва. Не герой, а хитрец, измамил дори себе си.

Невъзможно е да не е узнал за случилото се с Хирошима и Нагасаки през август 1945 година. (Месецът на окончателната победа, според хорос­копа му. В него вярно се предсказва употребата на атомно оръжие, но е погрешно тълкуван. В други ръце то е решило края на войната...)

Над хиляда "верни на фюрера" учени с безценни знания по ядрена физика преминават към против­ника. Какви ли чувства са го терзаели при "измяна­та" им? Как е понесъл потресаващата новина, че и най-върлият враг Сталин се е сдобил с ядрено оръжие през 1949 г?

С оглед психическото му състояние, нетърпящ възражения в края на бойните действия, допустимо е той да е емигрирал под чужда самоличност. Да се учудваме ли, че в последното убежище бункера, на негово място е внедрен двойник? По-късно пожерт­ваn и коварно подхвърлен на руснаците.

Възниква въпросът: как е подменен Хитлер във върховните мигове на свръхнапрежение? Не е ли това част от планирана, по немски прецизна опе­рация? В суматохата на пълзящия тотален погром хората от близкото обкръжение на фюрера, разказ­ващи след години спомени за последните му дни, биха ли могли да откроят разликата между копието и оригинала?

"Рязко състарен, изтощен, разсеян" - така го описват очевидците на "финала" на живота му. Хитлер ли е това или пожертваният за оцеляването му перфектен двойник?

Неговият и на Ева Браун трупове, както се твър­ди, са изгорени от адютанта и секретаря му Бор-ман. Най-близкото обкръжение ведно с личния шо­фьор след време разказва спомени за събитията. Въз основа на "достоверната информация" е по­строена популярната история за края му.



"Щастливи са управниците на народи, от­викнали да мислят..." - Мисълта принадлежи на преждевременно погребания нацистки лидер.

Според тезата на Слава Севрюкова, подкрепе­на след години от "Дискавъри", емигриралият под чужда самоличност Хитлер в Латинска Америка угасва в неизвестност. Неговият убиец по ирония на съдбата се оказва той самият. С десетгодишно изгнание-забрава, равносилно на смърт.

Финал - по-малко драматичен, отколкото кур­шумът и отровата. Така все още ни представят ус­пешно разиграния от него конспиративен театър. Краят на диктатора, отдаден на жестокостта, не е толкова достоен, каквото би било самоубийството му в миг на отчаяние.

Съществува обаче и друга версия: Сталин на­рочно да е пуснал мълва за живия Хитлер, за да заблуди и обърка съюзниците.

Ако това бе истина, защо под ръководството на червения вожд съветските тайни служби провеждат операция "Мит" за издирване върховния нацист? 25 години след изравянето от бункера на "овъгле­ните останки", КГБ официално твърди - изхвър­лени са в река край Магдебург, за да не станат обект на поклонение на неонацисти. (Изявлението е от 1970 г. -б. а.)

Неелитоваактнабезотговорностпред историята? Ако се касае за автентичните остатъци на Хитлер, защо не са опазени за безпристрастна международна ДНК експертиза? И, съхранявани с години, как тъй мистериозно изчезват тогава, когато с възхода на науката е открита формула за безпогрешния ДНК анализ?

Нима тези въпроси са лекомислени?

Сталин и Хитлер не са за подценяване. Всеки, пренебрегнал разрастващия владенията си бол-шевишки тиранин, горко се е разкайвал. Хитлер го прави. Веднъж. Втори шанс няма.

Отмъщението на червения властелин не е бър­зо, но неизбежно. Разполага с агентурна машина из цял свят. Дългата му десница издирва укрилия се чак на другата страна на Глобуса в Мексико дългогодишен негов враг Троцки. На 20.08.1940 г. московски агент безпощадно прекъсва нишката на живота на "предателя", забивайки стоманена ле-доразбивачка в тила му.

Нима с изявленията за Хитлер болшевишкият водач греши? Или блъфира, преследвайки тайни помисли?

Сталин не допуска безцелни ходове. След опе­рацията с отрядите СМЕРШ по следите на рай-хсфюрера и други нацисти, провежда и втора под кодово название "Мит". С цел да бъде открит и ликвидиран.

Този път обаче мисията му удря на камък. Кой си позволява да му противостои?

Възелът от неизвестности предстои окончател­но да бъде разсечен.

Действията на ФБР и Скотланд ярд, както по­казват разсекретените архиви, не са безцелни и хаотични. Тайната USА-централа достига до на­деждни следи на нацисткия водач в Аржентина, но, уви, бързо ги губи. Той, според очевидци, е с "перука и гладко избръснато лице".

Ако се докаже, че оцелява след края на война­та, старата лисица е надхитрила Сталин, почи­нал на 05.03.1953 г. И е станала свидетел на разоб­личаването на болшевишкия тиранин пред света.

Как ли запокитеният в Андите, недосегаем дори с поглед фюрер, е изживял събитието? Радвал ли се е? Какви тревожни мисли са звънтели в обърка­ния му ум и за собственото му обкръжение?...

Тогава навярно е предусетил ледения дъх на сила, по-могъща от властта. С повея на смъртта е почувствал - ерата на диктаторите е обречена.

Фактът, че ФБР прекратява издирването ед­ва в средата на седемдесетте години на мина­лия век не трябва да се пренебрегва. Немислимо е доказалата ефективността си секретна цен­трала тридесет години да преследва призрак.

След края на войната никоя от трите супер-сили-победителки не успява да докаже с абсо­лютна сигурност, че Хитлер е мъртъв.

Според Слава Севрюкова, той умира към средата на петдесетте години на миналия век.

Какво издирва ФБР две десетилетия след това? Не е ли логично да не открие нищо? Загадката на принца на мрака все повече излиза наяве.



Пророчицата "чува" гласовете на Миналото. За нея това са сигнали от Вечността. С вродения си "мисловен компютър" се озовава във всяка точ­ка на света. Прониква в желани за мнозина прос­транства. Топлият удобен кабинет не е за "нестан­дартния психотропен учен".

Стряскаща информираност. Как да не буди съм­нение?...



Уникални прозрения. Трябва ли да ги приемаме като смущаващи?

Напротив, редно е да ги оповестим - като хипо­тези. Документирани, да бъдат проверени - приети или отхвърлени.

От значение за психотроничката са забулени­те в мъгла последни години на фюрера. Той, както излиза наяве, опитва да съхрани от света неизвест­ността на сетния си миг. Слава отнема и този му каприз. Вниквайки в душата му, забелязва: въпреки болестите, злият гений на човечеството запазва демонично излъчване. Не изпитва съжаление и уг­ризение за стореното, нито състрадание към без-броя невинни жертви.

...Хитлер затъва в нощта. Финалната отсечка на съдбата му - дрипава и черна. Чудовището ос­тавя гарванова диря въпроси...

Любопитно е да се узнае дали в Андите на кръстопътя на ветровете, в димящата, пропита с мистерии планина на инките коленичи за молит­ва? С какви мисли издъхва? Може би: има ли идеи, струващи един живот?

Нека не го надценяваме. Вникнала в объркания му ум, Слава Севрюкова е на различно мнение: "До сетния си земен ден Хитлер не се разкайва за са-танинските дела. Не иска прошка от душите на мъртвите, които лекомислено е пратил на оня свят. Не спира змийското хоро в главата на низ­вергнатия диктатор. Така натрупва още по-чер­на карма."

"За добрия човек няма живот, за лошия - смърт" - предупреждава източната мъдрост. Не облагоде­телства ли смъртта с мир само достойните? Тя - не изход, а продължение...

"Повече от другите нацистки злодеи - убе­дена е богобелязаната - тази тъмна душа ще отговаря пред Висшата светлина за съзнателно извършения геноцид срещу Човечеството и здра­вия разум."

Слава споделя своите наблюдения без претен­ции на съдник. Това е привилегия на историята.




Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница