И, дегизиран до неузнаваемост, приел нова самоличност, тайно заминава за Южна Америка.
Там ли го разпръсват ветровете?
Известна е болезнената пристрастеност на фюрера към парапсихологията. Обсебен е от мисълта - "в този живот е носител на четирилистна детелина". Ако не бе така, пренебрегваният виенски живописец би ли се издигнал до високото държавно кормило?
Запазени са свидетелства за неговите "окул-тистки благодеяния". Например: да бъдат освобождавани концлагеристи, открили четирилистна детелина зад бодливите лагерни мрежи.
Благословиите към съдбата на обречените затворници днес изглеждат патологично кощунствени. Но те красноречиво говорят за сляпата отда-деност на този човек на силите на всемогъщото предопределение.
Хороскопът на нацисткия главнокомандващ вещае победа във войната през август 1945 година. Той вярва в него и е готов да му се посвети.
Както Александър Македонски се допитва до изявени оракули, поредният "велик световен поко-рител" се съветва със своите астролози.
Затова ли "вождът с непогрешима интуиция" инсценира самоубийството си? Да дочака извън Германия чудодейното сбъдване пред-начертанията на звездите? Пред задаващия се погром...
Смъртта на Хитлер е не по-малко изненадваща от стремглавите завои в живота му.
Третият опит на Ева Браун да "избяга от този свят" е успешен. До тялото на жената, заклела се да го следва навсякъде, предани офицери от тайните служби подхвърлят обгорен труп на негов двойник.
До краха на войната промитите нацистки мозъци считат личността на фюрера за неприкосновена. Верните сподвижници (или повелители) го дегизират до неузнаваемост. Натоварват "свещения идол" на самолет. Тайно с въоръжена цивилна охрана експулсират 56 годишния главнокомандващ (вече без армия) далече от страната. Прекалено ценен е, да бъде погубен. А и той се счита за твърде умен, да го допусне.
Кое тласка суровите водачи на Райха към това?
Ето, че отново се докосваме до темата за топ нациста и неговите "мистериозни господари". Конюнктурата на световната арена се мени. Какво пък, може законспирираният фюрер да им потрябва.
Една от най-мистериозните личности е на път да разкрие тайната си.
Зашеметяващ ход. Извършен от нацисти с не-висок ранг, не би впечатлил. Но касае ли Хитлер, задълбоченото проучване е задължително.
Нима трябва да учудва това "изненадващо" действие?С подобна съдба са Менкеле,Айхман и над 300 високопоставени немски военнопрестъпници.
С години се укриват от световното правосъдие под чужди имена в Латинска Америка и Южна Африка.
Възниква въпросът, дали в нацистките тайни централи не е работил секретен план за "временна евакуация на най-високо ниво"?
В края на бойните действия надеждите на върховния командващ се крепят единствено на фанатична вяра в чудодеен обрат.
Трагичният завършек на войната е крах за ''великия пълководец". Но така ли мислят преданите му инженери? До финала на бойните действия работят над изненадата - "оръжието на възмездието". Вождът няма да ги изостави. Ще намери брилянтен изход и извоюва бляскава победа. А и той вярва в това дори, когато и малоумните осъзнават - каузата е изгубена.
Напразни ли са упованията му?
Немските учени разработват водещи в световен мащаб стратегически изследвания. Висшите им ракетни технологии задминават скромните по онова време постижения на САЩ, Великобритания и СССР.
Инженер Хелмут Валтер към края на войната изобретява нов тип двигател. Вгражда го в изтребителя на ракетна основа "Месершмит 163" - първият в света реактивен самолет. Скоростта му достига 909 километра в час при максимална за съюзническите 700. Късно е доставен. В противен случай как ли масовата му употреба би повлияла на бойните действия?
Изгрява ера на оръжия-роботи с дълъг обсег на действие. В тайни фабрики под земята предани на фюрера учени усъвършенстват ракетите "Фау-1" и
"Фау-2". В периоди на възход произвеждат по едно "Фау" на 6 минути. Хитлер държи на заводите за свръхразрушителни оръжия. След бомбардировки ги евакуира на недосегаеми за вражеските самолети места.
Разработват се и нови поколения дистанционно управляеми супероръжия. В Мителверн е създадена най-голямата подземна ракетна фабрика на света. Обезопасена е в тунели, дълги над 1,5 километра. Текат изпитания с най-мощната само-насочваща се ракета "В 2". Техническото създание на инженер Вернер фон Браун поразява цели на непостижимите за онези времена разстояния от 300 километра. В секретния завод за чудовищни оръжия за последните девет месеца на войната са произведени над 4 000 "8 2". На тях и усъвършенстваните им модификации разчита Хитлер. Но най-вече бленува "спасителната за Райха атомна бомба"...
Немските учени първи в света започват работа върху нея. Към края на бойните действия под ръководството на Вернер Хайзенберг създават ядрен реактор. С няколко тона уран е на път да проработи. Следващата цел е масово производство.
Една от основните опори на управлението на нацисткия повелител са първокласните инженери. Надява се супероръжията да обърнат хода на бойните действия. Подготвя се "окончателна победа във войната" (изразът е на диктатора - б. а.)
Затова ли в решителния час, когато противниците потриват ръце, да го спипат в леговището му, той, както забелязва Слава Севрюкова, мистериозно се оттегля? Не като аутсайдер. Съкровената цел на наркотично зависещият от амфетамина райхс-канцлер е да се завърне изневиделица. Благодарение на немския инженерен гений - с гръм и трясък на световната арена. Като в добрите стари времена на светкавичните "победоносни военни операции". "Великите лъжци са и велики магьосници" - самодоволно изтъква.
Ами ако "ненадминатите специалисти" довършеха ядреното оръжие и го предоставеха на укрилия се фюрер? И той взривеше атомната бомба?...
Дали нацистките учени са стояли тъй неотстъпно зад Хитлер, както той се е надявал? В края на бойните действия в обречената му кауза на фанатик, възправен срещу света?
Потвърди ли се изнесената психотронна информация, ще се докаже: с конспиративния ход - бягство в чужбина - топ-нацистът не се отклонява дори на косъм от целта. Действие, изцяло в непредсказуемия свръхагресивен стил на "боза на войната".
Самодетрониралият се фюрер сякаш забравя основните правила на окултизма: чудесата не са по поръчка. Изненадват като лятна буря.
Прието е - Втората световна война завършва със самоубийството на Хитлер. Бойните действия са официално прекратени на 07. 05. 1945 г.
Ами ако е оцелял след обявения й край? Продължила ли е тя?
Измамните игри на съдбата не свършват дотук.
Слава Севрюкова разкрива - сменилият самоличност диктатор доживява в пълна изолация десетилетие след погрома на "непобедимия Вермахт". Но той ли е това? И укротена ли е душата му?
Какво се е случило с човека, обичащ да блести пред камерите? - Посърнал, депресиран, смазан. След величествения полет - болезнено приземяване. Сгушен в ледената шушулка на самотата. В изолация и медийно затъмнение. Това е цената, за да живее. Що за живот...
Фюрерът е обиден. На обкръжението - не е достойно за него. На инженерите - не са произвели "оръжието на възмездието". На целия свят.
Хитлер - емигрант. Къде? - В Латинска Америка. Там ли демоничните копита отвеждат мъжа с отровно хипнотичен поглед?
Откритията на Слава Севрюкова взривяват неизвестното.
"Хитлер е мъртъв!" В сянката на тази перфектно защитена илюзия той оцелява. "Великите лъжци са и велики магьосници..."
Хитлер и Сталин. Продължим ли аналозите от предната глава, на очи се набива твърдостта. Първият - вожд от стомана, вторият - кавалер на железен кръст за храброст. Сходни човеконенавистни роли. Но нацисткият повелител се оказва в по-неизгодна позиция от аналога си. Безмилостният кремълски деспот е развенчай едва след физическия край, а над фюрера (според психотронната информация) се извършва публично заклеймяване приживе. Пред лицето на Човечеството.
Не стоварва ли животът по-страшни възмездия от смъртта?
...След този период разкривената сянка на някогашното величие се губи от взора на чародейката. Починал е.
Световният мир, последвал ужасите на войната, все по-стабилно се налага. Кошмарът на наци-зма си отива с окончателния инсцениран завършек (приеме ли се откровението на пророчицата) на неговия създател.
В края на бойните действия оцелелият по чудо диктатор сякаш не разбира какво става или не показва, че адекватно приема реалността. В идеализиран свой свят, на който той е абсолютен господар.
Това, според нарцистичната му логика трябва да продължи до "следващата велика победа"... Всъщност отдавна е излишен, освен като пример за зло, което не бива да се допуска на политическата сцена.
Разглеждайки бягството на Хитлер в Андите, пред нас не е драматичен жест на отчаяние, каквото би било евентуалното самоубийство. За съжаление по този далеч по-достоен начин продължават да ни представят края му "безпристрастните историци".
Психотроничката срива като неотговарящо на истината и това установено клише. Ползвайки предимството на свръхсетивата, не може да бъде залъгана. Категорична е: "Акцията за спасяване на фюрера под нова самоличост е тъй дълбоко законспирирана и перфектно проведена, че гробът му никога няма да се узнае."
Дотук разкрихме две коренно противоположни версии за съдбата на диктатора. 1/ Самоубил се и изгорен с вярната метреса. 2/ Емигрирал инкогнито в Южна Америка, живял там десетина години в неизвестност.
Шокира втората. Но как да бъде подмината? След смъртта на Слава Севрюкова се явяват потвърждаващи разкритията й доводи.
Коя е истината?
В предаване на "Дискавъри чанъл" "Хитлер в Андите" на 04.01.2004 г., 13 години след края на нетърсещата изяви българска сибила, на бял свят излизат сведения, потвърждаващи изнесената от нея информация. Популярният кабелен канал акцентира на важни моменти от последните дни на диктатора. Коренно различни от общоизвестните.
Тъкмо една загадка е на път да се разреши, изневиделица се явява друга, още по-изненадваща.
Нека се върнем назад по дирите на проследените събития.
Първоначално руснаците тържествено оповестяват за откритите трупове на Хитлер и Ева Браун. После Сталин официално го отрича. Не се ли задава нов, вече комунистически театър на абсурда?
Според очевидци на самоубийството на фюрера, трупа му и този на жената до него горели близо час в бензин. Дотолкова овъглени, невъзможно било да се докаже със сигурност дали това са те. (Позовавам се на версията на посоченото предаване на "Дискавъри" - б. а.)
Но ето - на политическата арена се изправя, за да произнесе тежката си дума друг, не по-малко опасен от нацисткия водач кандидат за световен повелител. След преките нападки на Сталин към съюзниците, допуснали в техните зони на влияние да се укрие Хитлер, американци и англичани са принудени незабавно да започнат, независими едни от други разследвания.
Проучването на английските тайни служби трае четири месеца. Успяват да издирят личния шофьор на фюрера. Той, като очевидец на края на диктатора, потвърждава - същият се е застрелял с револвер. Версията се приема за достоверна. Разследването на Скотланд ярд приключва.
Под ръководството на Едгар Хувър, шеф на ФБР, САЩ провеждат второ паралелно издирване. Над хиляда тайни агенти се втурват да търсят емигриралия тиранин по света. Включително в USА Преследват фантом.
Въз основа на агентурна информация е изградена работна теза - Хитлер и Ева Браун се добират със самолет до Норвегия и оттам с подводница тайно пристигат в Аржентина. Нелишен от логика попътен вятър в работата по издирване на фюрера. С нова сила се издуват платната на идеята за по чудо спасилия се за пореден път (след 42 атентата и мистериозно "погребение" в райхсбункера) върховен немски повелител. Нима той, като котките, има девет живота?
По същото време на бял свят излиза друга загадка: преди "края на живота си", Хитлер определя за наследник адмирал Дьониц. Какви потайни планове крои нацисткият лидер? Възможно ли е човек, решил се в отчаяние на самоубийство, да мисли за приемник? Не е ли това част от конспирация? Ако е така, какви са били задачите на Дьониц?
Разследванията продължават. Главата на хидрата трябва да се отсече. Докрай.
Логичен е въпросът: имаме ли право да изнасяме информация, държана с години в поголовна дискретност? - Отговорът е - да. Изминал е над половин век. И най-дългосрочната засекре-теност отпада.
С проучване на емигриралия диктатор се заема доказалата ефективност ФБР. Агентите в американското посолство в Буенос Айрес работят под прикритие. Следите в Аржентина водят до хотел "Рай" в град Ла Фалда в подножието на Андите. Място, обитавано от стара немска колония, свързана с нацистите. Собственичката на хотела е богатата немкиня Айгхорн, доверено лице на Хитлер.
До разузнавачите достига информация за криеща се там съмнителна личност. В нея очевидци са припознали фюрера: "Без мустаци, с перука. Храни се в аржентинския хотел само с немски ястия." (Пълно съвпадение с описанието на Слава Севрюкова за "дегизировка до неузнаваемост" - б. а.)
Бившият главнокомандващ съхранява нацистките ценности. Тачи немската кулинария и се обгражда с ограничен кръг верни нему хора.
Информацията на тайните служби е достатъчна да се предприеме светкавична акция. Американците този път са близо до целта.
За съжаление агентите пристигат в хотел "Рай" твърде късно. "Съмнителната личност" е отведена в неизвестна посока (вероятно в далечна изолирана хижа в непристъпните Анди). Отскубнал се от преследвачите, оттук насетне следите на Хитлер окончателно се губят.
* * *
Интригуващо е съпоставянето на информацията на Слава Севрюкова с тази от разсекретените архиви на ФБР тринадесет години след смъртта й.
Поразяващи сходства. Нима след всичко това трябва да бъдем безразлични към "псевдоистори-ческите хроники", постигнати по нетрадиционен път? И да гледаме с насмешка на "квазинауката психотроника", с поразително точни попадения в лицето на владетелите й?
Без да изведе докрай дирите на фюрера, заелата се със случая USА-служба, подобно на британската, стига до задънена улица. Въпреки това строго секретното издирване на ФБР продължава още тридесетина години. Прекратено е едва през средата на 70-те на миналия век.
Защо чак тогава? Медиумът Слава Севрюкова ясно бе съзряла и споделила: "Хитлер е жив до средата на петдесетте години". Вероятно по онова време паркинсоновата болест, инсултът, депресията и личностната деградация са взели своето...
Какво от това? - Шпионите обичат да се подсигуряват.
В дебрите на Южна Америка, откъснат от света, фюрерът потъва в изолация и смазваща самота. Новият световен ред го изтласква зад борда. Далече от възстановяващата се след войната Европа, превръща се в тъмна реликва. Не герой, а хитрец, измамил дори себе си.
Невъзможно е да не е узнал за случилото се с Хирошима и Нагасаки през август 1945 година. (Месецът на окончателната победа, според хороскопа му. В него вярно се предсказва употребата на атомно оръжие, но е погрешно тълкуван. В други ръце то е решило края на войната...)
Над хиляда "верни на фюрера" учени с безценни знания по ядрена физика преминават към противника. Какви ли чувства са го терзаели при "измяната" им? Как е понесъл потресаващата новина, че и най-върлият враг Сталин се е сдобил с ядрено оръжие през 1949 г?
С оглед психическото му състояние, нетърпящ възражения в края на бойните действия, допустимо е той да е емигрирал под чужда самоличност. Да се учудваме ли, че в последното убежище бункера, на негово място е внедрен двойник? По-късно пожертваn и коварно подхвърлен на руснаците.
Възниква въпросът: как е подменен Хитлер във върховните мигове на свръхнапрежение? Не е ли това част от планирана, по немски прецизна операция? В суматохата на пълзящия тотален погром хората от близкото обкръжение на фюрера, разказващи след години спомени за последните му дни, биха ли могли да откроят разликата между копието и оригинала?
"Рязко състарен, изтощен, разсеян" - така го описват очевидците на "финала" на живота му. Хитлер ли е това или пожертваният за оцеляването му перфектен двойник?
Неговият и на Ева Браун трупове, както се твърди, са изгорени от адютанта и секретаря му Бор-ман. Най-близкото обкръжение ведно с личния шофьор след време разказва спомени за събитията. Въз основа на "достоверната информация" е построена популярната история за края му.
"Щастливи са управниците на народи, отвикнали да мислят..." - Мисълта принадлежи на преждевременно погребания нацистки лидер.
Според тезата на Слава Севрюкова, подкрепена след години от "Дискавъри", емигриралият под чужда самоличност Хитлер в Латинска Америка угасва в неизвестност. Неговият убиец по ирония на съдбата се оказва той самият. С десетгодишно изгнание-забрава, равносилно на смърт.
Финал - по-малко драматичен, отколкото куршумът и отровата. Така все още ни представят успешно разиграния от него конспиративен театър. Краят на диктатора, отдаден на жестокостта, не е толкова достоен, каквото би било самоубийството му в миг на отчаяние.
Съществува обаче и друга версия: Сталин нарочно да е пуснал мълва за живия Хитлер, за да заблуди и обърка съюзниците.
Ако това бе истина, защо под ръководството на червения вожд съветските тайни служби провеждат операция "Мит" за издирване върховния нацист? 25 години след изравянето от бункера на "овъглените останки", КГБ официално твърди - изхвърлени са в река край Магдебург, за да не станат обект на поклонение на неонацисти. (Изявлението е от 1970 г. -б. а.)
Неелитоваактнабезотговорностпред историята? Ако се касае за автентичните остатъци на Хитлер, защо не са опазени за безпристрастна международна ДНК експертиза? И, съхранявани с години, как тъй мистериозно изчезват тогава, когато с възхода на науката е открита формула за безпогрешния ДНК анализ?
Нима тези въпроси са лекомислени?
Сталин и Хитлер не са за подценяване. Всеки, пренебрегнал разрастващия владенията си бол-шевишки тиранин, горко се е разкайвал. Хитлер го прави. Веднъж. Втори шанс няма.
Отмъщението на червения властелин не е бързо, но неизбежно. Разполага с агентурна машина из цял свят. Дългата му десница издирва укрилия се чак на другата страна на Глобуса в Мексико дългогодишен негов враг Троцки. На 20.08.1940 г. московски агент безпощадно прекъсва нишката на живота на "предателя", забивайки стоманена ле-доразбивачка в тила му.
Нима с изявленията за Хитлер болшевишкият водач греши? Или блъфира, преследвайки тайни помисли?
Сталин не допуска безцелни ходове. След операцията с отрядите СМЕРШ по следите на рай-хсфюрера и други нацисти, провежда и втора под кодово название "Мит". С цел да бъде открит и ликвидиран.
Този път обаче мисията му удря на камък. Кой си позволява да му противостои?
Възелът от неизвестности предстои окончателно да бъде разсечен.
Действията на ФБР и Скотланд ярд, както показват разсекретените архиви, не са безцелни и хаотични. Тайната USА-централа достига до надеждни следи на нацисткия водач в Аржентина, но, уви, бързо ги губи. Той, според очевидци, е с "перука и гладко избръснато лице".
Ако се докаже, че оцелява след края на войната, старата лисица е надхитрила Сталин, починал на 05.03.1953 г. И е станала свидетел на разобличаването на болшевишкия тиранин пред света.
Как ли запокитеният в Андите, недосегаем дори с поглед фюрер, е изживял събитието? Радвал ли се е? Какви тревожни мисли са звънтели в объркания му ум и за собственото му обкръжение?...
Тогава навярно е предусетил ледения дъх на сила, по-могъща от властта. С повея на смъртта е почувствал - ерата на диктаторите е обречена.
Фактът, че ФБР прекратява издирването едва в средата на седемдесетте години на миналия век не трябва да се пренебрегва. Немислимо е доказалата ефективността си секретна централа тридесет години да преследва призрак.
След края на войната никоя от трите супер-сили-победителки не успява да докаже с абсолютна сигурност, че Хитлер е мъртъв.
Според Слава Севрюкова, той умира към средата на петдесетте години на миналия век.
Какво издирва ФБР две десетилетия след това? Не е ли логично да не открие нищо? Загадката на принца на мрака все повече излиза наяве.
Пророчицата "чува" гласовете на Миналото. За нея това са сигнали от Вечността. С вродения си "мисловен компютър" се озовава във всяка точка на света. Прониква в желани за мнозина пространства. Топлият удобен кабинет не е за "нестандартния психотропен учен".
Стряскаща информираност. Как да не буди съмнение?...
Уникални прозрения. Трябва ли да ги приемаме като смущаващи?
Напротив, редно е да ги оповестим - като хипотези. Документирани, да бъдат проверени - приети или отхвърлени.
От значение за психотроничката са забулените в мъгла последни години на фюрера. Той, както излиза наяве, опитва да съхрани от света неизвестността на сетния си миг. Слава отнема и този му каприз. Вниквайки в душата му, забелязва: въпреки болестите, злият гений на човечеството запазва демонично излъчване. Не изпитва съжаление и угризение за стореното, нито състрадание към без-броя невинни жертви.
...Хитлер затъва в нощта. Финалната отсечка на съдбата му - дрипава и черна. Чудовището оставя гарванова диря въпроси...
Любопитно е да се узнае дали в Андите на кръстопътя на ветровете, в димящата, пропита с мистерии планина на инките коленичи за молитва? С какви мисли издъхва? Може би: има ли идеи, струващи един живот?
Нека не го надценяваме. Вникнала в объркания му ум, Слава Севрюкова е на различно мнение: "До сетния си земен ден Хитлер не се разкайва за са-танинските дела. Не иска прошка от душите на мъртвите, които лекомислено е пратил на оня свят. Не спира змийското хоро в главата на низвергнатия диктатор. Така натрупва още по-черна карма."
"За добрия човек няма живот, за лошия - смърт" - предупреждава източната мъдрост. Не облагодетелства ли смъртта с мир само достойните? Тя - не изход, а продължение...
"Повече от другите нацистки злодеи - убедена е богобелязаната - тази тъмна душа ще отговаря пред Висшата светлина за съзнателно извършения геноцид срещу Човечеството и здравия разум."
Слава споделя своите наблюдения без претенции на съдник. Това е привилегия на историята.
Сподели с приятели: |