Способността да извлича ярки спомени от предходните си животи е сред най-загадъчните и специфични качества на сръхфеномена Сла­ва Севрюкова

Но ето, един ден, настойчиво насочван от свои приятели (удивени от точните проникновения на жената с божествена дарба, при това с благород­но потекло), воден единствено и само от любопит­ство, решил най-сетне да я посети.

И тогава получил невероятно предсказание.

Що за прокоба? Тъмна сянка застрашително надвисвала, заплашвайки да опустоши живота на гения.

На въпроса на поета за изненадите на бъде­щето, графинята-носителка на божествен дар спонтанно отвръща: "Пазете се от човек на бял кон! Разминете ли се с него, дълго още ще стран­ствате по широкия бял свят..."

Гениалният руски лирик е впечатлен. Проро­чеството звучи приказно-поетично, но някак нео­пределено.

Въпреки това, Пушкин, поет и бохем, считащ се за трезвомислещ мъж на новото време, верен на стила си, самонадеяно с иронична насмешка от­хвърля "очертаващата се заплаха".

И все пак споделя пред близки и приятели за не­обикновената визита и странните слова на петер-бургската сибила. И за кой ли път не пропуска да подчертае недоверието си към "нелепите, нищо неозначаващи съмнителни предзнаменования".

Недълго след паметната среща посоките на жи­вота му обаче рязко се променят. Следвайки мис­териозното предопределение, развихрят се и уско­ряват бурно, до неуправляемост. Все и все повече се изплъзват от контрол.

За да защити честта на съпругата си Наталия Гончарова, Пушкин обявява дуел на кавалериста капитан Дантес.

(Единствен той от своя ескадрон язди бял кон -б. а.)

Впечатлителният лирик едва ли е затруднен да съзре ярко открояващите се зловещи контури на над-висващото мрачно предзнаменование. Неприятно­стите прииждат. Нахлуват в живота му на глутница.

Но, веднъж вече изразил неверие към ираци-онални послания от подобен род, Пушкин все по-дръзко и като, че нарочно предизвиква съдбата. Изкушен да провери какво ще се случи, напук на здравия разум, поривисто до безразсъдство върви срещу опасността. Като пеперуда, магнетично ус­тремена към огъня.

Дуелът се състои.

...И... му косва животът.

* * *

Мъчително скръбни са последните страдалче-ски дни на вече издъхващия Александър Сергее-вич. Пропити с обезсилваща физическа, но укреп­ваща с духовно просветление, болка.

Фатално ранен, в изпепеляващо страдание по­етът бързо отрезнява от заблудата. В разбунени-те мътни времена има ли нещо по-беззащитно от крехкия кълн на таланта?

Пред най-близките искрено изповядва съжале­нието си за безразсъдната постъпка. Горко се са-моупреква за наивното високомерие. Заклева ги, изпаднат ли в беда, да се съобразяват с предсказа­нията на известната пророчица. И никога, ама ни­кога, за нищо на света да не дръзват лекомислено да предизвикват съдбата.

Освен вълнуваща класика, големият руски тво­рец оставя с живота си велик урок на съвременни­ците. И на Човечеството.

Мълвата за смазващия удар, покосил поетиче­ския гений, бързо обхожда необятната матушка Рус.

Стига до приятеля му Гогол.

Той на свой ред решава да се допита до нашу­мялата петербургска сибила.

В сравнение с Пушкин, авторът на "Вечери в чифлика край Диканка", "Мъртви души" и "Тарас Булба" е дълбоко мистична, проницателна в духо­вен план натура.

Срещата се състои.

Изумен, свел смирено глава, Гогол мълчи.

На сбогуване трогнатият писател й задава един единствен, изненадващ, изцяло в неговия стил, въ­прос. Под въздействие на трагедията, безмилостно покосила великия му приятел, интересува се каква смърт го очаква.

И получава още по-странно проникновение: "Виждам те, жив ще се обърнеш в гроба..."

Чувствителният Гогол потръпва.

Но, както вече узнахме, за разлика от фатално пострадалия поет, той е много по на "ти" с мисте­риите на духовността.

...Поема потресен от дома на пророчицата. Ду­мите бледнеят - с разбито сърце от виденията. Мрачният им отпечатък задълго гнети чувствител­ната му ранима душа.

Години след смъртта на гениалния писател-сатирик, неговите верни литературни поклонници решават да преместят костите му от гробището на Даниловския манастир.

Неописуема е изненадата им, когато с ексху-мацията се разкрива скелета на Гогол. Обърнат е странично, в необичайна за източното правосла­вие поза.

Съвременниците не са забравили - някога е бил положен по гръб в ковчега, така, както се изис­ква по църковния канон.

Нещо се е случило. Какво?

Големият писател най-вероятно е бил погребан в състояние на клинична смърт (morse clinica).

Медицината по онова време невинаги успява да я разграничи от реалната смърт (mortus letalis). Върнал се в съзнание два метра под земята, Гогол по всяка вероятност е починал от задушаване.

Едва тогава, вцепенени от ужас, свидетелите на необикновеното събитие, си спомнят страховитото предсказание: "Виждам те, жив ще се обърнеш в гроба".

...Наскоро след зловещото разкритие по света плъзва нова, нямаща аналог мода - на пресния кръст на мъртвия да се поставя механичен звънец, директно свързан с ковчега му. Да сигнализира при евентуално "възкръсване"...

Легендите говорят - нашумялата петербургска сибила е посещавана и от много други руски инте­лектуалци. В съзнанието им оставя не винаги таки­ва зашеметяващи следи, но тайнствените й проро­чества впечатляват. И задължително се сбъдват.

Коя е тази мистериозна жена?

Близка на Слава Севрюкова споделя; "След нейното завръщане от Петербург развълнувани тръпнехме. Разказите за невероятните й, гра­ничещи с фантастиката премеждия, бяха повече от изумителни. Живо се интересувахме под чие име нашата приятелка е била известна като пророчица от висшето общество в светските салони на Санкт Петербург.

Иво Лозенски дори издири няколко портрета на популярни ясновидки, живели в руската столи­ца през оная епоха.

Леля Слава мигновено посочи един от тях.

Смирено промълви:

- Това бях аз...

Зачетохме се.

Пред нас стоеше образът на достолепна ру­ска графиня, задълго смаяла съвременниците с необикновените си предзнаменования."

Дали не се касае за същата оная удивителна пророчица, изумила Пушкин и Гогол?...

...И ОЩЕ...

В началото на бурния, противоречив, сла­вен, но и смазващо жесток двадесети век Слава Севрюкова се ражда на 05.12.1902 година не дру­гаде, в България - все по-смаляваща се, раздира­на от мъчителни тегоби, едва откроима на Глобуса бедна страница. След столицата на една от воде­щите световни държави - в безличното малко про­винциално градче Нова Загора. След обезпеченото благородническо съществувание - в мизерстващо семейство.

Значима част от живота й преминава във време, когато не може свободно да се говори за ясновид-ство, нито за Бог. Принудена е да преодолее свръх-човешки трудности, за да реализира дарбата си.

На въпроса на близкото й обкръжение за слож­ните пътища на нелеката й съдба, отвръща:

Нека отново за кратко се вгледаме в незабеле­жимите на пръв поглед случайности, изграждащи закономерността.

Да започнем оттук: в съвремието нашата про-рицателка е назована Слава. (Вече знаем - слу­чайности няма.) Дали името и не подсказва, че, заминала си от белия свят, нейните проникно­вения (както тя самата предрича) ще обиколят земното кълбо?

Може да се касае за невероятните и откри­тия в устройството на атомното ядро. Голяма част от тях все още не са потвърдени от наука­та. За тях Слава Севрюкова прогнозира, че след петдесет години ще бъдат официално признати и приети.

Изумително същество.

Как би трябвало да гледаме на нашата Учи­телка сега, узнали тайните на "оная мистериозна пророчица"?

Какви нови, непредсказуеми изненади готви Не­гово величество Животът?

И още: с нелекото си, но изпълнено с чест съ­временно превъплъщение, дали тя вече не е заво­ювала "велика победа за свобода от съдба"?...

След серия пререждания в настоящото трудно съществуване Слава постига върхов­на кулминация, реализирайки природна дарба.

(На разностранните й неподражаеми способ­ности се спряхме в предната книга за свръх-феномена - б. а.)

Освен изброените качества, с лекота владее пси-хометрия (свръхсетивно умение за възпроизвеждане на образи, особености и характер на хора, ползвали даден предмет или негова съставка, докосвали се, или дори само мимолетно преминали край него). Сла­ва успява да проникне не само в "паметта на клет­ките", но и да разкрие "информацията, носители на която са предметите".

Как го осъществява? - Изглежда необичайно силната любов, при изчистен живот, може да пре­създаде на пръв поглед безвъзвратно скъсаната връзка между нас и "неодухотвореното обкръже­ние". Между нас и отишлите си от нас...

Нека отново се върнем към показателен епизод от битието й.

"Бях й донесъл каменен отломък от древния Картаген - спомня си йогата Венцислав Евтимов.

• 
  След няколкоминутна дълбока медитация, тя разказа подробно историята на царица Дидона. Описа в детайли фигурата и облеклото и. По­сле извика образа на средновековния астроном Кеплер. Обрисува грозноватото му лице. Поясни
  
• 
  гениалният Страдивариус не е ползвал човеш­ка кръв в боите, с които е багрел чародейните си, известни в цял свят цигулки.
  

За кой ли път се припомнят моралните и човеш­ки качества на психотронната владетелка.

Необикновена дарба. Пред нея дори камъните са пропити с безсмъртния дух на Миналото.

Щастливците, докоснали се до Слава, още раз­казват легенди за едно богонадарено, удивително деликатно човешко същество.

Разкривайки хрониките на миналото, тя про­чиства летописите от наслоената в тях митология.

Върши го неуморно, с години. Разкодира историята и, мотивирайки се с психотропни доводи, изхвърля дълбоко срасналите се клишета от нея. Взривява известното за популярни личности. И те се оказват много по-специфични.

Търпеливо с факти, някои от които след време се потвърждават, изтъква: "Значима част от мина­лото на Човечеството все още не е разпечатана. Нито разказана..."

Слава Севрюкова е сред малцината светов­ни феномени, родени със свръхсетива.

С живота и делата си потвърждава - чудото на безграничните възможности е плод не единстве­но на природна даденост, но и на морал, воля и много, много упорит труд.

Тази изповед на Слава Севрюкова е публику­вана от Спас Попов на 120 страница в книгата му "Психотропно око" (Издадена 1992 г, Прес-еспе-ранто, София.)

На 149 страница, пак там, голямата прорица-телка за пореден път завещава:

"Всичко, което замислих в живота си, успях да го запиша и оставя на хората. Имаме над десет папки готови трудове, но това са само научни из­следвания. Един по един ще бъдат публикувани и людете ще разберат за какво съм се трепала на този свят. Тук, в апартамента ми, нямаме вече нищо. Всичко е написано и предадено в касите за съхранение, напълно готово за печат.

Не сме се старали нищо да доказваме с тру­довете си, а просто дълги години упорито рабо­тихме, защото имам уникални способности и не трябваше да ги пропилея."

Логично, а и редно е за пореден път да се запитаме: личност с подобна почти митична власт заслужено ли продължава да тъне в не­известност? И най-вече: защо все още не са видели бял свят тези така стриктно описвани и, както се твърди, "отдавна готови за печат" материали, плод на упорита дългогодишна ра­бота? Нали заради тях не бяха "пропилени бо­жествени способности"?

Та това не е един, не са два, а цели "десет го­тови научни труда". Нима лесно и безотговорно могат да се потулят или, пази Боже, безвъзвратно погубят?

Наскоро след смъртта на недооценената при­живе психотроничка доцент Лозенски ми показа купчина папки. С обща дебелина близо половин метър. На тях с машинописен шрифт системно бяха отразявани прозренията на невероятната българка.

Обхващаха широк диапазон - от микро и ма­крокосмоса, през световете на живи и мъртви, до странните разумни извънземни форми на живот.

Впечатляващи бяха тълкуванията в детайли на Библията, разработени в два тома. Пророчицата разкриваше истината, символите и по-късните при­бавки в нея. И още, и още...

В статията си "Зеницата на България", пуб­ликувана във в. "Подкрепа" (бр. от 20. 11. 1991 г), доцент Иво Лозенски пише: "На С. Сеерюкова се "даде" точното значение на символите в Библия­та и в близко бъдеще предстои издаване на книга по тези въпроси."

Другаде той бе споделил: "За научните и духов­ни прозрения на леля Слава тепърва ще се говори и пише."

Все повече настава време да се изпълни дълго лелеяната мечта на свръхфеномена да видят бял свят плодовете на живота й. На тях бе обрекла страдалческото си съществуване. Нали се бе отда­ла в служба на хората и горещо желаеше да бъде в тяхна помощ. Приживе. И след смъртта. За "да не се пропилеят божествени способности".

Енергичната дребничка наглед, белязана от Бога женица, бе понесла огромен товар. С упорит, почти денонощен труд, успя да документира и пре­даде значима част от прозренията си.

Дано някога някой добросъвестен изследовател на делото на този великан на духа ги направи дос­тояние на обществеността.

Та нали те, както и Слава Севрюкова, принад­лежат не другиму, а първо на България и, не на последно място - на Човечеството.
ПОСЛЕСЛОВ

Небесен вестител. Енигматична личност. Слава е от малцината светлоносци в стенещия от чудо­вищна манипулативност, мрачно осивял, освире-пял атомен свят.

Над името й с десетилетия тежеше непроница­ема информационна завеса. А тя бе от хората, ко­ито никога никого и нищо не мразят. Ни веднъж в ъгълчетата на устните й не се прокрадна пренебре­жение. Отде у завършилата четвърти клас женица толкова сила, познания и аристократизъм на духа?

Живя незабележимо. И остана в сянка до края на стръмния си мъчителен път.

За да реализира свръхчовешка дарба, биха ли й стигнали няколко живота?

Едва ли реши все по-разрастващите се пробле­ми на науката и Човечеството. Даде немалко от­говори и още повече въпроси. И остави неугасващи следи. Капчици мъдрост с цвета на дъгата.

Не е ли време за преоткриване на необикнове­ната й съдба с невероятни постижения? Някои от тях фундаментални - в научното и общочовешко познание.

Едва ли трябва да се очаква бързо приемане или отхвърляне - прекомерно широк диапазон. Слава общува с Вселената, разговаря с Необята. На "ти" е с Вечността.

"Единственото, което наистина притежава­ме, е сегашното сега" -казва го не друг, а големи­ят индийски мъдрец С: Римпоче. Слава освен На­стоящето притежаваше Миналото и Бъдещето. Много ли бе това? Или достатъчно, за да не могат някои до днес да й го простят?

Повечето от откритията й задълго ще останат дискусионни. Дотогава, докато...

Тая книга не е елитарно изследване. Така, как­то не са елитарни делото и личността на с годи­ни затулената в сянка уникална българка. Опит е за реабилитиране на една "позабравена легенда". Трайна и стройна е орбитата й в многоликия "чо­вешки космос".

Не храня илюзии, че съм събрал всички про­никновения на пророчицата през почти библейски дългия й близо 89 годишен път. Част от тях ще ос­тане из вече пожълтелите страници на журналис­тическия печат. Друга, много по-голяма, забулена в мистика, навярно ще продължи да линее в мрака на неизвестността. Не бъде ли издирена, ще из­тлее със съвременниците.

Започнах книга за свръхфеномена с надежда да възкреся светлите мигове от нашите срещи. Вре­мето все повече разширяваше обхвата й, включ­вайки спомени на близки, почитатели, приятели. За да открия, завършвайки вече втория скромен труд за нея, че днес, когато леля Слава я няма, неза-дадените въпроси са повече, отколкото получените отговори.

Дали защото тя някога бе пътница, а сега е Път...

Трудно обясними, животът и делата на ултра-сензорния феномен са отвъд думите. Блестящо, като никой досега, успя да докаже надеждност­та на свръхсензорното възприятие. Затова ли все още задълго и кротичко ще трябва да си стои в сянка?

Съзнавам - улових откъслечни фрагменти от изблиците на респектиращ духовен взрив.

В съвременното все по-задушаващо битие на рекламно примамливи лъскави опаковки на Слава не й стоят никакви етикети. Дали защото, бидейки в света, не бе от него?

Далече от публичния гъдел, приживе не се под­даваше на разкодиране. Нима по-лесно е сега? Дарбата й бе във всекидневна употреба, но че бе за всекидневието. Сухи, мумифицирани са слова­та, да я изразят.

Част от съжденията и откритията й преминаха край протритите от многословия уши и пренаси-тени сетива на нейните съвременници. Дали сме узрели или още е рано да бъдат правилно тълку­вани и разбрани? Мистериозни като конници от Апокалипсиса...

Невероятно човешко същество. Стратег на духа. Бяла врана сред лишения от бъдеще консуматор-ски свят.

Цял живот - на дъното на върха. А заслужаваше висота.

Уви, по-лесно се прощава бездарието, отколко­то таланта.

Докога ще оценяме хората, едва след като ги изгубим? Докога не ще ги забелязваме или прене­брегваме, докато са сред нас?

И още - ще се срещнем ли с мъдрата ни Учи­телка в други времена и пространства?

Но нима Слава отсъства? Както твърдеше: душите не изчезват. Никога. Никога. Дори след смъртта.

* * *

Финалът на книгата. Досещате се нали - такъв не съществува. Няма край.

Животът продължава. Тук. Отвъд. Във Веч­ността...

Поклон за усърдното съдействие на госпожа Пушка Златарева, дългогодишна приятелка на Слава Севрюкова. Без искреното й съпричас-тие и богата документална подкрепа, тази книга не би била това, което е.

Авторът изказва дълбока признателност и за споделените спомени на Красимира Шопова.

Благодаря за информацията, разширяваща представите за Слава Севрюкова, щедро пре­доставена от академик Величко Братанов, инж. Илия Митев, инж. Стамен Стаменов, президент на АСФЕН и чл. кор. на МАИ към ООН, доктор Ди­митър Сираков, писателите Димитър Делян и Лиляна Серафимова, адвокат Георги Иванов, инж. Венцислав Евтимов, Емилия Евтимова, ст. н. с. II ст., д. н. към Института за изкуствознание на БАН доц. Елена Владова, Татяна Динева - пле­менница на пророчицата, Марийка Димитрова и Тотка Анастасова - родственици, София Стай­кова, Мария Тунева, Димитър Любомиров.

Дълбоко признателен съм и за помощта на Румен Леонидов, Никола Тепелиев, Константин Златев, Милка Бечева, Надежда Илиева, доктор Илия Демирев, Румен Рашков, Ивайло Василев и още десетки приятели и съмишленици.