Сензационната телевизионна информация, излъчена по авторитетния "Дискавъри", не е ли закъсняло косвено признание на дарбата на Слава Севрюкова?

Славата с вкус на небе и звезди никога не е из­кушавала изследователката. А откритията й над­минават най-смелите очаквания.

Как се обяснява това?

Посветената помага там, където засега от­състват преки исторически доказателства и артефакти. Библията охотливо разкрива пред нея дълбоко засекретени многовековни тайни.

Не конкретизира местоположението на състоялия се грандиозен процес, нито названи­ето на водния басейн. Наблюдава, благодаре­ние на "психотронното си око", като на екран случилото се.

Навлизайки в хиперпространството, имена не и се "дават". Извлякла събитията от мистерия­та на невидимия свят, наречен Минало, те ожи­вяват. И мракът на епохата избледнява.

Във виденията и сякаш цари безвремие, но не е така. Тя просто е далече от вечното състеза­ние с часовника, обхванало до безумие всички ни. Съзира и описва местности, случки и ситуации като на живо от хрониките на Вечността.

Повече от десетилетие след смъртта на богобе-лязаната фактите проговарят. И потвърждават изу­мителните й тези.

Трябва ли това да изненадва?

С уникалната си дарба Слава отдавна е из­преварила много от постиженията на съвре­менността.

По-интригуващият въпрос е - близо ли е вре­мето, когато и други прозрения на професор Севрюкова ще се докажат по научен път?

Легендите за Великия потоп и Ноевия ков­чег от хилядолетия странстват по света. Учудват, вълнуват Човечеството. Разпространени са във

Вавилон, древна Гърция, Староеврейското цар­ство, Кавказ, Индия, Китай, Индонезия, та чак в Доколумбова Америка...

Алегорични, немалко страшнички истории. Как­во се таи зад тях?

- Разкажи за Потопа, лельо Славе. Как го виждаш - реалност или художествена измислица, трагично белязала човешкия род?

Тръпнем. С хиперсензорната жена усещането за сковаващите рамки на "господаря Време" се из­парява. Какви ли открития ни очакват?

След малко шептящият й глас меко пронизва тишината:

- Имало е наистина колосален природен катаклизъм. Водите някога са се разлели наширо-о-о-око, наширо-о-о-о-ко... Но не по абсолютно цялата Земя, както е описано в Библията, не. Обхванали са районите на Месопотамия и днешна Палестина. Акваторията на Черно море тогава се е надигнала, стигайки чак до Кавказ.

В ония времена на слабо населена Земя бед­ствието се е приело за всемирна свещена ката­строфа. Малцината оцелели са били страшно впе­чатлени. Тълкували са го като "заслужено божие наказание над самозабравените люде". Затова тревожни следи от него са съхранени в повечето религии и легенди из цял свят.

- А Ной?

Въпросът отеква в душата на пророчицата като в храм. Оживена, мигновено изстрелва осенилото я видение:

- Ной, както виждам, също е реална фигура.

- Слава Севрюкова въздиша. Дълбоко поема дъх.

Продължава. - Приживе не е имал славата, която днес му се приписва. Духовно извисено същество, прозрял е грозящата опасност. И съумял по един прост, но гениален начин да предприеме адекватни спасителни мерки.

Силно вярваща натура. "Получава" информация за задаващото се изпитание директно от Висшите йерархии - гласът й развълнувано глъхне. - Но нека размислим - кое проникновение, кое световно откритие не е направено чрез тях?...

Видях и Ноевия ковчег - четвъртит, дървен. Не е вярно, че е побрал всички животни. Този прозорлив мъж е взел само своето семейство, част от живата си стока и някои местни животни. Не си е правил труд да събира двойки лъвове, жирафи, змии, гу­щери, крокодили, зебри, както днес го представят... - Слава широко и звънко се смее. - Нима е било нужно? Или възможно? Разсъдете с ума см. Това е много по-късна измислица, когато тази проникнове­но светла личност вече е митологизирана.

- Ето кое е най-характерно за Ной - потопена в неизвестностите на една отдавна отшумяла епоха, Слава шепти. Оживяват откровения. - Като всич­ки хора, отдадени на духовното, странно отнесен е. Затова преди Потопа съвременниците, както виждам, грубо му се присмивали. Подигравали го за чудатостите в държанието му. И най-вече при строежа на ковчега. Действията му в ония време­на на блажено спокойствие и благоденствие из­глеждали нелепи под изсушения пламтящ полупу-стинен небосвод. Имали са се за "разумни трез-вомислещи "хора.

...Но ето - изведнъж небето с грохот се разтваря.

Руква пороен дъжд.

Вали, вали, вали...

Помътнели и шумящи, реките преливат. Води прииждат. Все по-застрашително се надигат.

Дошъл е часът на стихията.

Задава се бедствие. Сега вече отеснява жи­вотът на присмехулниците - тези доскоро "здра­во стъпили на земята люде". Затънали до шия в ограничеността си и горди с това, изведнъж съз­нават - задава се страховит катаклизъм. Горчиво възмездие, но не е ли заслужено? Бунтуващата се Природа сякаш вразумява самовъзвеличилите се нейни "господари".

• 
  Не, не е възмездие - поправя се прорица-телката. - Бог никога никому не налага такова. Не трябва да се приема за наказание "отварянето на небесните шлюзове". Сами си създаваме проблеми с натрупаната карма. Тя - двигател на бъдещи събития, рушител, но и неуморим съзидател на съдби...
  
• 
  Какъв е божественият промисъл на колосал­ните наводнения, предизвикали унищожението?
  
• 
  Ще обясня, а вие разсъдете. Създаването чрез разрушение е основен Божи принцип. Жи­вотът чрез умиране е друг. Масовият погром е част от възродителния процес на Земята...
  

- И така, някога наистина се е състояло страховито природно бедствие като разкритото в Светото писание. След отшумяването му дълго е било осмисляно от оцелелите. Тогава се превръща в покъртителна историческа притча. Тревожно послание към поколенията. Да бъдат по-прозорливи. Да живеят в мир и хармония помежду си и с природата. ДА НЕ СЕ САМОЗАБРАВЯТ! '

Щастливците, съхранили се след страхотиите на водната стихия, години наред са разказвали за погромните последици от делата на нарцизираните някога люде. А те, повтарям отново, преди да се развихри катаклизма, са имали непоклатимо само­чувствие на "трезвомислещи реалисти".

След Потопа Ной неслучайно започва да от­глежда лозя. С опиянението на виното опитва да изтрие от тревожните умове на оцелелите спомена за чудовищния кошмар.

• 
  Очаква ли ни нов потоп, лельо Славе? Но вече "огнен", както е предсказано в Книгата на книги­те? - Обзети от пламтящо любопитство, прекъсва­ме завладяващите й откровения.
  
• 
  Ще ви кажа, ще повторя, ще потретя... Библия­та е изградена на базата на исторически факти, но в нея има и символи. Огънят, за който се говори, са остри стълкновения, кръвопролитни унищожи­телни войни, които виждам, задават се... (Лицето на прорицателката се изостря. Взряна в необоз­римото, предстоящите събития изгарят погледа й.) Каквото и да правим, неизбежни са. Имало ги е и ще ги има.
  

А очите й са две пламтящи небеса.

• 
  ...Виждала съм блудният син - чия рожба е, как изглежда. На вас това може да ви се струва красива поучителна приказка или притча, наречете я както щете. За мене тук прозират реални истори­чески личности, случки и събития.
  
• 
  Разкажи за блудния син, лельо Славе! Разка­жи! - Молим в един глас, предусещайки вълнува­щия разказ на вълшебната сладкодумница.
  

- ...Имало е наистина такова момче. Имало...

- Кимва енергично. - Видях го. В бяла туника. Ей тук бе голо (посочва надолу от коленете и около шията си). Тук (кръстосва напречно пред глезените изопнатите пръсти на ръцете си) такива бяха връзките на сандалите му. А тук (сочи своята шия) бе със златна верижка. Златотъкано везмо блестеше в краищата на изящната му скъпа дреха.

Красив, червенобузест, усмихнат. Любимец на всички - такъв бе блудният син. - Пророчицата разбулва отколешни мистерии. - Помнете, най-го­лемите изпитания са за природно най-надарени­те. Ударите, причиняващи болка, не озлобят ли, силно оттласкват напред и нагоре. За полет.

И друго - човек е не само туй, до което се до­могва, а най-вече онова, което му липсва. И от което се лишава в името на нещо по-висше. За­това толкова се цени постигнатото с много-много труд. И още, помислете: с какво богатите на притежание превъзхождат богатите на же­лание? Изгубеният покрив над главите не ни ли приближава до звездите?...

Мълчим. Нима е лесно да се вникне в наситения поетично-образен философски слог на Слава?

- Видях и бащата на момчето - продължава в тих унес пророчицата. - Имаше парещ укор в очите. Събитията в живота никога не са лоши. Лош е начинът, по който ги възприемаме. Родителите бъркат, ужасно бъркат, когато волно или неволно манипулират рожбите си.

Има ли по-големи учители от децата? Какви са правата ни над тях? Те са не само наши, на майката и бащата, а най-вече - творения небесни.

- Помнете - завещава за пореден път Слава Севрюкова, - това е истинска случка, превърнала се по-късно в покъртителна притча. История за пристрастията на любовта и за парите, изгарящата чума на всички времена. Те не ни правят богати, а само прекомерно заети и отделящи по-малко грижи за ближните. Стара истина е: "Не притежаваш ли нищо, от нищо няма да си притежаван". Защото - помислете върху това - ние печелим и тогава, когато не желаем придобивка на всяка цена... Но, когато грешим (а то е почти непрестанно), има ли по-извисен и мъдър подарък от прошката?...

Невероятната Учителка млъква. С ръка на духовния морз, идващ от неизвестността.

Тоя ден е в приповдигнато настроение. Миг след това се усмихва с разбиране:

• 
  Човекът е като татула. Зависи как гледаш на него - може да се превърне в унищожителен яд, може и в целебно биле... Не е изключено страда­нието, което приемаме за отрова на живота, в умерени количества да е нашият цяр... - Тъжно умислена, въздиша, надничайки в розовата бездна на сърцето.
  
• 
  ...Та съзрях аз патилата на блудния син. Вяр­но са предадени в Библията. Помнете, е привидно малките люде е солта на планетата... Колкото до словото в Светото писание, то е двуостър меч. Зависи кой как го тълкува. И за какво го ползва.
  
• 
  Видях блудния син и в края на пътя му - споде­ля съкровените тайни на душите - вече препатил тъжен старец. Умъдрял - пребогат на страдания, преобразувани в опрощаваща доброта. Какво ли не прави от нас животът, това сиамство от радости и скърби... И знаете ли що - най-важно е човек сам себе си да разбере. Другото, другото е суета.
  

Умъдрели са златоносните пчели в мислите на прорицателката. Тя, която е "в този, но не от този свят", почита истините, валидни "дорде пла­нини се извиват и реки текат". Съзряла фрапи­ращи неточности в историята, убедена е - трябва внимателно да се разкрият и деликатно коригират.

Нека не оставаме с превратни впечатления. Приживе пророчицата не търси самоцелни изяви. Не се изживява като гуру, носител на цялата исти­на за този свят. Споделя кристализирали библей­ски проникновения в ограничен кръг пред близки по душа хора. Под небето - синьото око на Всемира.

Дали, защото избягва "медийно жлътналите се поля"?...

• 
  Христос виждала ли си, лельо Славе? Близо ли е времето, когато ще се яви в плът и кръв, както е предречено в Светото писание?
  
• 
  Чуйте добре. Туй, което ще ви предам, труд­но ще го приемете. Казано е: "Ще дойде отново Христос на Земята и всяко коляно ще се превие да го види..." Какво си мислите, с Библията ляга, с Библията става леля ви Славка - усмихва се. (Не преувеличава - силно вярваща е - б. а.) - О, как съм искала да съзра кога ще се случи това! И ми се "даде". Но какво? Не онова, което очаквате, не. Истината е съвършено различна. Слушайте.
  

- Божият син сега е Слово. Всемирна душа. Не се е явил някога на Земята, както се твърди, да бъде "изкупител". Търговците, които открай време са се облагодетелствали от храма, напразно се опитват да го изкарат такъв. Нищо не изкупва, а само прозорливо поучава онези, които "имат уши, да чуят и очи, да видят". Той по-скоро е нашият Спасител - с живот, личен пример и послания.

Не предстои повторно да се роди на Земята като човек в плът и кръв, както пак те, хитрите търговци на идеи, зад които примамливо шумят финикийски знаци, се опитват да ни заблудят. Божествен, много по-възвисен е Върховният замисъл.

С времето Божият син ще се всели във всяко разумно човешко същество. Ще се слее с него. Това постепенно ще го промени.

Разбирате ли? А не, както се тълкува, че Спаси­телят щял да дойде втори път в плът и кръв при нас. Да раздава правосъдие с "огнен меч". Отново да напътства, да проповядва.

Докога? Защо? Нима две хилядолетия не взе­хме поуки от Великия Негов Урок? Не се ли усъ­вършенствахме? Мъничко поне не поумняхме ли? Казано е: "Вратата, зад която кротко ни очаква добродетелта, трудно се отваря; вратата, зад която изкусително ни тегли порокът, трудно се затваря..."

- Чуйте... - Снишава глас. - Не красотата, до­брото у човека ще спаси света. Има ли нещо по-обаятелно на тази Земя от него?

("Христос ще дойде в душите" - аналогична е мисълта и на Петър Дънов - б. а.)

- Няма утъпкана пътека към Бога – завършва хрисимо Учителката. - Той е Състрадание и Любов. В нас и с нас ще е, ако сме съхранили Човечността. Плодовете на доброто, което сме сторили, тогава никога не ще ни се отнемат. Никога, никога. Ни в това съществувание, ни в следващо. Но, ако пътят ни тръгва от сърцето, да не се надяваме да е равен и спокоен...

Мълчим. С души в душата на пророчицата. Някои осъзнават мигновено казаното. Други ще го разберат след няколко живота...

* * *

- Неведнъж съм се молила да съзра Бог-отец, Създателя и Вседържателя на Вселената.

...И ми се разкри видение. Но преди това чух: "Това, което ще се яви пред теб, не е Бог, а не­гово отражение. Очите човешки не могат да съ­зрат Първопричината на причините..."

В тоя миг в звездната космична шир се извиси мо­гъщ трон. Над него проблесна. Възправи се огромна канара. Обхващаше Вселената открай до край.

И прокънтя глас: "Бог е като нея!"

Пак ще отбележа - не че това бе Бог. Представи ми се такова картинно прозрение, за да си обясня грандиозния обхват на Всемирната душа.

Колосална мощ изпълваше и контролираше с всепроникващ Разум Мирозданието.

Тогава пред духовното ми зрение се яви Христос - ослепителна златеещосребриста Светлина се изви и отцепи от огромната канара. Пронизващо ярка.

Изстенах. Очите остро ме заболяха. Премре-жиха се.

Пред мен се бе възправил всъщност не Спаси­телят, а Неговото отражение.

Прокънтяха слова: "Това е Синът на Отца, ва­шият Иисус Христос, незаченат чрез мъж."

Край Него кръжеше Светият Дух - блестящо сияние, опасващо Всемира.

Съзрях: Творецът изтръгна звезден облак треп­тяща светлина от себе си. Превърна я в лъчисти прашинки.

Разпръсна ги.

Разлетяха се в красив огромен рояк.

Миг след това вложи по една от тях във всяко от човешките същества.

Заблестя. Запулсира.

Освети душите им.

- Красив е "космосът на човешкия свят". По­гледнат отгоре, уподобява звездна жарава. Сияят милиарди божествени искри, припламващи в сър­цата. В мигове на просветление осъзнаваме - Бо­жията искрица разпалва енергията ни.

Впечатляващо е видението на прорицателката за Светия дух - съвкупност от флуиди, изпълва­щи света.

- Как изглеждаше Исус в своето земно проявление, лельо Славе? Вярно ли е, че част от богатите си познания е усвоил в далечния Изток, в Индия и Тибет, където, както се твърди, е пребивавал в ранната си младост? Това се опитват да докажат някои съвременни изследователи - питаме колебливо.

Тръпнем. Напрежението расте.

- Не предполагам, със сигурност знам. Чуйте добре. Съзрях Божия син в човешкото му проявление на Земята.

С туника. Ръст висок, строен. Топли кафяви очи. Кестеняви коси почти до раменете - чу-пливи и меки. Брада с леко червеникав отенък. Нежни, изящни ръце.

Благородни черти. Обаятелен, пленително красив. Точната дума е магнетичен. Съзреш ли го, не можеш да откъснеш дори за миг поглед от Него.

Такъв бе Иисус, понесъл мировото страда­ние, събрало "всичката сол на земята"...

Разгледах го внимателно - двете половини на лицето му бяха идеално симетрични. При ни­кой смъртен не е тъй.

Знайно е: двете съставки на човешкия лик не са напълно еднакви. Твърди се - лявата половина се унаследява от майката, дясната - от бащата. Пре­насяйки се във времето, аз виждам: лявата поло­вина на лицето се предопределя от предход­ния живот. Дясната генетично се приема от сегашните родители.

(Безмълвно удивени сме.)

- Защото никога преди това не е идвал в плът на Земята - пояснява пророчицата. И продължава.

-Тази невероятна симетрия му придаваше неотра­зим чар и привлекателност. Неповторимо излъчва­не. Привличаше хиляди хора, в захлас заслушани в словата му.

Такъв изглеждаше Божият син на земната твърд - най-красивият евреин на света!

Макар да е странстващ проповедник, никъде не съзрях да е ходил до Индия или Тибет. Освен при­нудителното пътуване като дете в Египет, за което говори Библията, все на еврейска земя е.

- А Йоан Кръстител? - Дълбаем я с очи.

- Видях и срещата му с Йоан Кръстителя. Аурата на Йоана бе ярка. Сияеше на трийсетина сантиметра около него.

Впечатляваща гледка. Хората я забелязваха, спираха пред Предтечата. Дивяха се.

Но, когато внимателно се взрях в неговото сия­ние, забелязах едва доловими мънички петънца.

В тоя миг дочух глас: "Така е, защото е заченат от мъж. Колкото и чиста да е, когато е в плът, душата носи и нейните белези..."

Многократно по-силно бе въздействието на Сина Божий - целият окъпан в светлина. Аурата му имаше божествено излъчване.

- ...Видях Иисус как пише с пръчка на пясъка - потопена в завладелия я блян, продължава. - Заобиколен бе от следовниците си.

Гледаха го с интерес, но и с подозрение. Плахи, несигурни. Не му вярваха. Извършваше чудеса ей тъй, пред очите им. Но в сърцата си те се съмнява­ха. Трудно го разбираха. Говореше за Царството небесно. Пък те наивно очакваха да стане всеси­лен земен властелин. И усърдно се готвеха за не­гови наместници.

Най-ревностният апостол Петър дори три пъти, в мигове на върховни изпитания, се отрече от Него. А после до края на живота горко се разкайва.

Настанал бе часът на Просветлението.

Възкресението - необяснимо космическо съби­тие - ги изуми. Изживяното ги разтърси.

Стъписаха се.

И искрено покаяха.

И едва тогаз повярваха в онова, което доскоро им се струваше невероятно.

То проникна в озарените им души. Срасна се, стана част от тях. За да превърнат те на свой ред света в една необикновена реалност. И, просветле­ни, да дадат живота си за предречените от Христа Нови времена.

...Съзрях и чудото на Възкресението. Истина е. Не човешко, а Божествено дело.

Едва при вида на това свръхвелико събитие уче­ниците на Иисуса се сепнаха. Извисеният му при­мер проникна в душите им. Дотогава бяха страшно объркани.

С Просветлението в умовете им настана гран­диозна промяна. Разбраха - Всемощна Сила бди над нас. И не друг, те са били белязани с редкия щастлив шанс да я докоснат. Да се извисят и сле­ят с Нея.

(Истинското име на Спасителя произлиза от староеврейското Йешуа. На гръцки е адаптирано като Иисус. Означава изцеление. От Ясо - богиня­та на лечението - б. а.)

И тогава вдъхновени, храбро се хвърлиха по стъпките на Учителя. И поеха към своята Голгота - да се пожертват в името на Иисуса. Заради все­могъщата Сила, обновяваща света. За Човечест­вото, което предстои да се промени в Негово име.

Поголовна тишина. Прозренията на пророчи-цата, както винаги, са на ръба на изненадата.

Словата я оживяват. Искрят. Припламват в ду­шите. Земята престава да бъде долина на плача.

Сякаш Бог неусетно е преминал над нас. И ти­хият му полъх е оставил невидима бразда.