Прозрения Свръхфеноменът Слава Севрюкова Христо Нанев владетелка на духовността

• 
  Кога е роден Месията? Официално приетата година отговаря ли на реалната? - Излезли от уне­са, обсипваме леля Слава с канонади от въпроси.
  
• 
  Има известно разминаване. Доколкото виж­дам, дошъл е на бял свят 4-5 лета преди общопри­етата днес дата.
  

- Къде е Христос в Отвъдното? Какво представлява? - Изригват нови въпроси.

Какво ли ще отговори? Времето сякаш е спряло.

• 
  И това съм се молила "да видя", но ми се каза: "Не смей! Съставка на Бога е, част от Цялото. Златисто-сребърно бисерно сияние, излъчващо Всемирна Любов. Светлина. Всемощна, необхватна, изгаряща. И Сила. Можеш да я почувстваш, не да я видиш. Който се опита да я зърне, ще ослепее. Огромна енергия. Докосне ли се човек в плът до Нея, мигновено ще бъде изпепелен. „
  

- Как да съзра Бога? - Поглежда ни с широко отворени в почуда очи. - Ще ме изпепели... Неописуем е. Мога само да усетя Неговото отражение. Това е колосална блестяща Енергия, изпълваща открай до край Всемира.

Интересна е съпоставката с виденията за Ви­сшата Сила и на друга голяма наша прорицателка: "Бог съществува, но няма фигура - твърди Ванга. - Той е кълбо от светлина, в което не можеш да погледнеш. Само светлина - друго не се вижда."

Удивителни аналози.

Един от първите постулати в науката гласи: "В повторението е истината".

- След небесното Възнесение на Христа жив човек не го е виждал - тихо тръпнат словата на Слава. - Възможно е да се съзре единствено отражението на земното му проявление. "Дава се" на единици... Когато го гледам, съзирам – светлина бисерна, не огнена. Нежно трепти, трепти...

Там, в непостижими висини е Всемирното Величие.

• 
  На Земята някога Иисус бе с тъмни очи, с медно-кестеняви коси. Ето, пред мене е... – Отплувала в реалните на миналото, пророчицата отново разбулва отколешни мистерии. Видение изплува като утринно дихание. - В смирена изящна поза е. Образът му леко потрепва. Цял - бисерна светлина. И, пак повтарям, това не е самият Той, а Божественото Му отражение.
  

• 
  За Страшния съд какво ще кажеш, лельо Славе? Задава ли се? И, ако да, кога? - Въпросите спонтанно се изтръгват.
  
• 
  Не бойте се. Няма да има такъв грандиозен процес над душите. Това от хилядолетия се вме­нява в тревожните объркани умове на хората. Чрез ужасяващи страхове, които сеят открай време "чи­новниците на духа", те са успели да се превърнат в световна сила. Не. Подобно явление действител­но се извършва, но е дълбоко стаено в същността на всекиго от нас.
  

- Не бива да се тревожите от угрозата, с която назидателно ни плашат - ада. Ад няма. Няма и рай.

Тези оживяващи в Отвъдното мисъл-форми изглежда са потребни за духовното усъвършенст­ване. Корективи са в еволюцията на душите. Ми-съл-формите са устойчиви във времето и прос­транството полеви образувания, носители на ин­формация - б. а.)

- В никакъв случай да не се боите - продължава невъзмутимо тайноведката, - заминете ли в

Отвъдното, че там ще ви пържат в казани, ще ви мъчат змии и други ужасяващи създания. Никога, никога!... Впият ли се в съзнанието ви тези тревож­ни опасения, на Земята ще изработите мрачни самоосъдителни мисъл-форми. Те ще са в обърка­ните ви умове, докато сте в плът. Помислете, ама спокойно, с разум: не е ли понякога раят това, ко­ето искаме? А адът онова, което в невежите си непремерени желания постигаме?...

Затова стремете се с промяна към добро. Не се ли преобрази човек отвътре и Третото пришест­вие да дойде - усмихва се с разбиране нашата Учи­телка, - пак това. Но най-вече - имайте мъдрост и чувство за мярка във всичко.

И нека Бог ви дари смелост да съзрете и откри­ете Правдата, сила - да я следвате и воля - да я утвърдите! И най-важно - бъдете добри. Лесно е да се прави добро, трудно е да си добър.

С края на жизнения път оттатък ще отплува духът с онова, което всички ние сме изработили на Земята - светло и тъмно. В незримите селения то "оживява". Ако е лошо, рунтавото зло в душите ще ви преследва и измъчва. Тогаз вече, казвам ви, ще е страшно...

Внимавайте! - Гласът й прозвучава строго. -Нека ви води единствено и само Разумът (копието на Висшата сила)! Съхранете Чистотата в себе си! И бъдете нащрек!

- Колко пъти съм "прониквала" в Отвъдността... - Разкрива странстванията си специфичният ни Гид. (Откакто я знаем, пътешества с лекота из слабо познати територии от нашия свят и не­ведоми пространства от "живота на Смъртта".) Казвам ви, там и дяволи няма. Те оживяват от ми-съл-формите на зреещото в душите желание за изкупление на гузните съвести.

(Информация, от която адът би замръзнал...) - Това не означава - завещава мъдро посвете­ната - дайте да му отпуснем края, да я подкараме ей тъй, през просото. Не. Стремете се към смире­ние и искреност. Достатъчно е. Постигнете ли ги и отстоите, пред вас ще са портите на рая. Лъжата, гордостта, злобата, не се ли осъзнаят и надмогнат, са съчки в кладите на ада...

Умилително-изумителната жена навлиза в бо­жествените промисли. Контактите с нея изтръгват корените на тревогите. Помага да преодолеем по­тискащите древни страхове. И те изчезват - ненуж­ни, като въздишки в шапката на гладен просяк...

Прозрения, отразени в капка доброта.

Когато споделя проникновения, аурата на не­вероятната Учителка нежно пулсира. Златее като есенен лист.

Съжденията й насочват към извода: раят и адът символизират двете крайни измерения в еволюционния път на полюсно различните категории души.

Завладяваща чародейка. Стъписващи нестан­дартни прозрения. Интригуващи съприкосновения. Нима се случват всеки ден всекиму?

Кой подреждаше мислите й по законите на душите?

Тя създаваше епоха в духовния кръгозор. За­това ли хората, докоснали се до нея, откликваха с изумление. Възторгът се явяваше по-късно.

Една бе истината - все повече се сближава­хме с нашата Учителка. Нищо вече не можеше да ни учуди.

Не криеше ли това опасност? Не ставахме ли пристрастни и зависими?

Нали, за да бъдем справедливи, би трябвало да се освободим от идолите?

Не, Слава не бе кумир. Не се чувстваше при­ма в психотрониката, нито галеница на Висшата сила, въпреки че с лекота сменяше времеви и прос­транствени граници. И разпалваше хиляди слънца в душите.

След вълнуващите й видения се разделяхме и потъвахме в храма на усамотения размисъл.

За да не превърнем посветената в идол, съз­навахме - трябва да гледаме на нея като на реален човек. Но и тогава въпросите щяха ли да престанат да валят?

Все още се питаме: за да притежава божест­вена дарба, задължително ли е било да се роди в бедно семейство? С изгарящ мъчителен живот? Дали й е бил необходим така, както са потребни свръхвисоката температура и налягане, да крис­тализират в земните недра скъпоценните камъни? Защо някои нейни сродници също са носители на паранормални способности? Как се разговаря на езика на Вселената?

И още, още, още...

Някога се радвахме на песъчинките мигове, прекарани с нея. Страшно кратки. Сега проумява­ме - това са били канари. На Духа.

С времето се привързвахме все повече и повече към премъдрата Учителка. Дали защото с вярата й, прегърнала чудесата, политахме във вълшебни светове?

Предстоящите страници са далече от популяр­ни клишета и схеми. Оригинални, провокативни. Без претенции за пионерски открития. Не са жълти, нито скандални.

Приживе е приемана с почуда - прекалено се отличава от другите. В това е магнетичният й чар. И Сила.

Дано не са немощни словата в опита да се обяс­ни един световно признат, все още почти неизвес­тен в Родината феномен.

Използвана безжалостно от учените, остава в сянка.

Но нима и след смъртта трябва да се прене­брегват разтърсващите й постижения?

* * *

Харизматичният професор постига необре-менен от обществената конюнктура достъп до ин­формация. Разширява хоризонтите на Миналото и Бъдещето. Превръща ги в реално достъпни, рес­пектиращо обективни. И... започват изненадите.

Слава е зрител и "участник" в драмата на веко­вете. Пътешествайки из епохите, възкресява отлом­ки от историческото наследство на Човечеството. Реставрира душевности и бития на личности, от­давна отпътували от белия свят, без да ги изважда от епоса на събитията. Разглежда ги отвън, но пре­дава и духовните им изживявания. И хвърля нова светлина върху "двукраката мистерия Човек ".

Така пред нас се откроява самородна галерия. На неизвестното в живота на познати исторически величия.

Как е възможна подобна метаморфоза на съз­нанието? Има ли граници за проникновенията, струящи от Душата?

"Човечеството открай време е забелязвало само онова, което му показват" - деликатно под­мята прорицателката.

Далече от манипулативността, тя самата е щаст­ливо изключение. Дали, поради това, че, вниквайки в летописите на Вечността, ползва непонятни нам информационни канали? Или, защото без да пре­небрегва земната логика, включва божествената? И дава цвят на думите?...

Обяснението е, че за повечето хора сигналите от петте сетива (зрение, слух, вкус, обоняние и осе-зание) не съответстват на тези, получени от шесто­то. Затова се подлагат на съмнение възможности­те на интуицията и психотрониката.

При псифеномените Стойна Преподобна, Ванга, Слава обаче е обратно. С традиционната сетивност се потвърждава информацията, проник­ваща от свръхсетивата. Припокритието при тях е абсолютно пълно. (Това бе отразено в предната книга "Бъдете в този свят, но не от този свят",)

Въпреки хиперпространствения си надвремеви информационен капацитет, нашата пророчица не се чувства раздавач на истини. Не допуска да бъде обвивана в ореол. Не се изкушава да пренапише наново историята. Представя я пред нас такава, каквато я съзира, внимателно отстранявайки от­клонения и неточности.

Абсурдно ли звучи? Или ще кажете като ''здраво стъпили на земята критици", че авторът на насто­ящата книга е с прекомерно развихрена фантазия?

Но нима някой у нас, а и по света е успял адек­ватно да изследва малцината владетели на ексра-сензориката?

Истината, казват, била скучна. През ракурса на свръхизострените сетива не е такава. Но как да се докаже?

Горко на оня, който греши. Още по-тежко е на правия. Лесно е единствено на посредствеността, предъвкваща познати "амортизирани истини". И какъв парадокс - колкото по-бездарни са хората, толкова по-високи изисквания имат. Към другите.

Слава не блести с амбиция да е психотропен феномен от световна величина, въпреки че инфор­мацията й, особено в научната сфера, е от под­стъпите към Великото вселенско съзнание. Но е с претенция за нейната автентичност.

И с право - доводите й след време се потвърж­дават. Затова са почетните й професорски и акаде­мични звания.

Как след всичко това да не буди съмнение?

Как ли се е чувствала приживе с необикнове­ните си способности? Какво ли е изпитвала и Все­лената, пронизвана от откосите на мисловните й проникновения?...

Задават се срещи с Безкрая. Нека непредубеде-ният читател не се шокира от предстоящите редо­ве. Извън медийните стереотипи са. Нестандартен ракурс, очертаващ житейски пътища, постъпки и характери на утвърдени в масовото съзнание круп­ни фигури от националното и световно минало.

Декодирайки света, Слава неведнъж ни отвежда отвъд видимото. Открояват се нови и нови аспекти на до болка познати образи. Това не са контакти с призрачни, а с реални същества. Пред нас е друга­та, неосъзната страна на действителността.

В морето от преситени манипулации истината е вечно гладна.

От тоз миг нататък светът вече не е елемента­рен, както доскоро са ни го представяли.

Това смущава.

Дали прозренията й ще провокират изследова­телите за размисъл под необичаен ъгъл? Ще им обърнат ли изобщо внимание? И най-вече - ще имат ли дързостта да съзрат историята с други очи?

Все едно - нейните послания трябва да бъдат съхранени.

Задават се срещи с усещане за Вечност.

Отваряйки вратите на едни идеи, не загърбва­ме ли други? Достойни ли сме да оценяме и пре­разглеждаме утвърдени от векове позиции на зна­менитости?

Слава Севрюкова е. Водеща във феноменоло-гията. Чете "тайнствени знаци на Космоса". Пре­дава новости от Миналото. Фиксира контура на Бъдещето.

Разкритото от нея трябва да се знае.

Преодоляла информационния вакуум на хиля­долетията, прониква в непознати страни на попу­лярни във времето фигури. Персонифицира ги и откроява.

Някои от тях са колоси. От нелекия живот на дру­ги са съхранени съцветия вдъхновяващи легенди.

Демитологизира ги, без да смъква героичния им ореол. Прониквайки в специфичното устройство на индивидите, доказва - гениите не са схематични.

Нестандартно преселение в съкровени светове.

Възможно ли е?

Психотроничката го прави.

Историческите фигури оживяват. Реални, прав­доподобни. С пристрастия. И... слабости.

Оттук - изненадите.

"Успокояващото в историята е нейната не-достоверност - пише нобеловият лауреат, роде­ният в България евреин Елиас Канети. - Всъщ­ност тя представлява история на историята, защото ако знаехме истината..."

Слава предлага нестандартно виждане за нея. Това не може да не смущава.

Как ли се е чувствала, когато пред погледа и грохотно са се срутвали изглеждащи доскоро непо­клатими, внедрени в съзнанието исторически мис­тификации?

Болезнен е проблемът за духовните празноти в човешката памет.

Безкритично ли е отношението към някои отдав­на бетонирани истини? - Едва ли, но по нетради­ционни канали бликат нови и нови информационни послания.

Някои са неприемливи. Да се учудваме ли? Нима преди десетилетия не бяха публично анате­мосвани Стойна Преподобна и особено Ванга? А днес са сред стълбовете на духовността.

Познанието разширява територии.

Имаме ли основание да ползваме "съмнител­ния" все още за съвременните изследователи "ква-зинаучен" психотроничен метод? -Да, ако е обек­тивен и практиката, подкрепена от историческата памет, безпристрастно го доказва.

При Слава Севрюкова е.

Когато уникалният психотропен феномен до­пълва историческите извори, открояват се шокиращи изненади. Те, разбира се, подлежат на проверка.

Възниква неудобният въпрос: докога ще съжи­телстваме с полуистини, фабрикувани от живелите преди? Все още сраснали се с нас?

За да излезе наяве автентичността на Минало­то, трябва да се смъкнат завесите на вековете. През психотропния взор тогава оживяват разтърсващи събития. Откроява се изненадващ калейдоскопичен свят на личности от близката и далечна история.

Слава не си прави труд да ги защитава. Виж­да ги и толкова. Тя е спокоен, бих казал, хрисим психотропен изследовател. Но някои от разкрити­те от нея новости блясват. Удрят като мълнии.

Проникновенията й след време се потвърждават.

(Невероятните странствания във времето в ония години се извършват в тесен, най-често прия­телски кръг. Тайно.

Нима може да е другояче в догматично отесне­лите тоталитарни пространства?)

Актуално за Новата епоха е проклятието на ки­тайците: "Да ти се случи да живееш в интересни времена."

Изправени пред трудно обясним феномен, пи­таме се: какво е ясновидството? Откъде черпи сила? Докъде са границите му? Как една българ­ска касандра го осъществява?

Въпроси, отекващи в сърцевината на човешка­та психика. С повишена трудност са. Засега.

През "психотропното око" се откроява траги­змът на живота и саможертвата на обществено значими, отдавна прекрачили границите на време­то персони. Някои от тях са "първи в класацията по безсмъртие".

Нима този ракурс накърнява заслуги и достойн­ства? Ще се предизвика ли гневът на Небето?...

Най-много да се стресне и смути изсушената монотонна мисъл на някой внезапно пробудил се от летаргия чиновнически мозък. Пък бил той от висок ранг.

Не, това не са скверни обстоятелства. Образи­те на героите, с които предстои да се срещнем, са възвишени, защото касаят реални хора, а после водачи и пътеводни знамена. Колкото и крупни фи­гури да са в националната и общочовешка памет. А тя задължително трябва да е чиста.

Видения, с които животът става цветен.

Проникновенията на природния уникум за отми­налите исторически епохи и онези, които се зада­ват, действат зашеметяващо.

За тайния живот на Шапяпин и скритите страни от битието на Циолковски, разшифровани и толко­ва пластично предадени от пророчицата, читате­лите навярно си спомнят от предната книга за нея "Бъдете в този свят, но не от този свят".

За други, като неизвестния код на цигулките на Страдивариус и старателно укриваните провали в Космоса на следовниците на Гагарин, ще се узнае в тази книга.

Как да не е "съмнителен учен" нашата психо-троничка? Предизвикателно точна е.

Ще получат ли право на трайност във времето и останалите нейни прозрения? Сред тях има и таки­ва с екзотичен привкус. Други засега все още зву­чат абсурдно. Трети са еретично революционни.

Последните са най-интересни.

Означава ли това, че проникновенията й, за­ради непонятния си генезис, трябва да бъдат ели­минирани? Или да останат само за вътрешна кон­сумация?

Потвърдят ли се постиженията на уникал­ния психотронен професор, Слава Севрюкова ще излезе завинаги от незаслужено забвение. Неудобният приживе феномен най-сетне ще добие подобаващо признание.

НЕИЗВЕСТНО ЗА ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ

Безпристрастният взор вниква в непознати страни на популярни лица от близката и далечна история. "Реставрира" образи, характери, картини и сцени от живота.

Навлизайки в бездните от тайни на известни ис­торически фигури, отговаря на въпроси, поставени й от нейни гости. Голяма част от тях са най-обикно­вени хора. Но има и други - изявени учени, акаде­мици, професори, историци, писатели, киносцена-ристи, творци на изкуството...

Цени съкровеността на личния живот. Прониква внимателно в него. Разкрива ежедневното и епич­ното. Интересува се от дискретните трансформа­ции на героите. Убедена е - голотата на истината е валидна и за царствеността. Съзира скрити черти, убегнали на съвременниците. Домогва се до беляз-ващото душевността им. Тънко препредава тяхна­та духовна и речева характеристика. И нарушава установеното, навярно изгодно за някои статукво на недосегаемия херметизъм на Миналото.

Допуска ни до едни затулени светове. Сякаш наблюдаваме нещо, което не би трябвало.

Какво е това? Интелектуално любопитство?

Не. Един нестандартен ракурс към човешка­та душа.

Никъде не се забелязва грубо разминаване с общоизвестното. А резултатите са разтърсващи. Развенчава, както ще се убедим, исторически, жур­налистически, криминални и дори отдавна наложе­ни по света космически митове.

Контактите в непретенциозния дом на голямата пророчица вдъхновяват. И зареждат. С енергията на Човечността.

И митоманията отстъпва.

В тези сложни процеси Слава не е сама. Кон­тактува с извисени духовни същности от света на Отвъдното и с отдавна отпътували сенки на зна­менитости. Подпомагат я не да ги възвиси, а за по-ясното им персонифициране в "сгъстеното прос­транство на материята".

Несимулативни видения. Те, както ще се уве­рим, са подвластни на строга вътрешна логика. От­кроявайки личностната идентичност и специфика, звучат убедително.

Въпреки това не се приемат. Някои уче­ни пренебрежително продължават да наричат психотрониката "квази" (мнима - б. а.) наука. Не е ли "квази" лаическото им отношение към нея, кога­то се касае за свръхфеномен!

„...Нашите невероятни екскурзии във време­то и пространството започваха - спомня си за паметните срещи с хиперсензорната жена писателката Лиляна Серафимова в книгата "Маги­ята, вечната", - Тя ни въвеждаше в отдавна отминал свят и в далечното бъдеще. Описваше с най-големи подробности външния вид на велики хора и сцени от техния живот. После, когато ровехме в биографии и литератури, оставахме удивени от точните попадения на нейното ясновидство."

Част от разкритите житейски моменти все още са спорни (Александър Македонски, Ботев, Джон Ленън). При задълбочени биографични справки те­зите й обаче зазвучават художествено завладява­що и исторически правдоподобно.

В резултат на психотропните изследвания под нов ъгъл се открояват Кирил и Методий, патри­арх Евтимий, Нострадамус, Леонардо да Винчи, Страдивариус, Ботев, Левски, Гагарин...

Разглеждайки ги от непознатата им страна, Слава е категорична: "Няма временни герои. Те са вечни."

Нейният е жив, динамичен, колоритен. Поняко­га до болезненост.

Дали защото с надчовешки прозрения стои не отвъд времето, а в стенещата му сърцевина?

Послания от океана на Нетленността. Ви­дения, озарени от мълнии. Усеща се дъхът на бездната.

А нима може да е различно?

Подгответе се за невероятни изживявания. С нагласа да приемете психотронните факти отговорно и безпристрастно. Критично, без пред­разсъдъци.

Изключете влиянията на доскорошни щампи. Представете поднесената информация на обсъж­дане пред Парламента на вашите мисли. Прете­глете я обективно на везните на вашите Души.

И, ако те са искрени и чисти, нещо страшно труд­но, почти невъзможно в настоящото "усилно време" (така го определя Библията), истината ще блесне.

Оригинална, неподправена, ярка. Понякога до болка.