НЕПОЗНАТИЯТ АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ

Доминираща героична фигура на античност­та, Александър се е превърнал в необикновена метафора - за силата на човека, дръзнал да поко­ри земните простори.

Кой е той? Прекомерно благосклонна ли е Съд­бата към избраника на Боговете?

Не е свръхестествена личност, но носи чувство за белязаност. Прокрадват се сведения за различ­ни на цвят очи - синьо и кафяво.

Почти с прохождането си се научава да язди. Кумир в детството му е Ахил. Нощем под възглав­ницата - „Илиада" на Омир (любимата книга до края на живота му). И остра гола кама.

Господстват агресивни времена. Пред вцепе­нения от ужас младеж похитители съсичат баща му. Едва двайсетгодишен поема тежестта на влас­тта. Младият владетел решава да се справи със суровата враждебност на света. Да го завоюва. И преобрази.

Фиг. 1 Александър Македонски

Защитава името си (алекс андрос - победител на мъжете - б. а.) Дали това не го подтиква към героизъм? Надмогва страха от смъртта. Дали, за­щото го води поривът да реализира феноменална­та си мисия? Да завладее света и го промени към добро?

Александър руши. Но и твори. Ученик на Ари­стотел, няма да забрави заветните му слова: "Развитието на цивилизацията е в градовете и търговията".

Искрено е убеден: ако със силата на меча създаде Световна империя и я управлява ре-шително и мъдро, трайно ще издигне благосъс-тоянието на народите в нея. Това ще промени съдбините на Човечеството.

Такъв е идеалът му за свободно и справедливо обощество. За да го постигне, импулсивният владе­тел започва безконечни войни. Невиждана дотога-за експанзия. На 25 години е завладял всички по­знати за времето територии. Империя, обхващаща земите от Гърция до Египет, Персия и Индия.

След него вече свободно може да се пътува и търгува на огромни пространства. Гръцката култу-ра се разстила до далечна Азия, оставяйки незали-чими следи. И обратно. Изтокът и Западът все повече проникват един в друг.

За разлика от археолозите, разкриващи мина­лото по разкодирани материални следи, Слава достига до съхранените отпечатъци на духовни­те матрици, наречени души и духове. Не търси самоцелни интерпретации на историческите лич­ности. Разглежда ги в движение такива, каквито се проявяват пред "психотропното й око". За нея Александър е "благочестив властелин със специ­ална мисия - обединение на народите."

Очертавайки респектиращата му фигура в една отдавна отшумяла епоха, владетелката на свръхсетивността загадъчно се усмихва: "Не­вероятно същество. Изпреварил е времето си. Съкровеното му желание ще се реализира след повече от две хилядолетия с идеята за глобализация."

Светът след Александър вече няма да е същият.

В ония героични общества, за да поведат армии царете трябва да бъдат не само сред, а и пред тях

Изненадващо изскочилият на световната арена македонски монарх блесва и тук. Воюва дръзко Окрилен от порива на буйната си младост - все в първата редица. Малцина пълководци си позволя­ват това.

Първокласен командир и войник сред войници­те. Обичат го и благоговеят пред него.

"Човек с ненадминат размах" - така се откроя­ва пред прорицателката царственият младеж Устремен напред, нищо не е в състояние да го възпре. Вдъхва усещане за непобедимост и сила на воините. Блестящо ги мобилизира. Готови са да следват магнетичния вожд до края на света И го правят.

Легендата говори: преди рисковано сражение съгледвачите му се опитали да го подготвят за опасността, надвисваща над неговата армия: "Щи­товете на врага са толкова многобройни, че за­слепяват слънцето!"

Неведнъж се сблъсква с превъзхождащи го ар­мии, но със сила на духа и гениален пълководчески талант ги сразява. Печели битки. Преди това е за­воювал сърца и умове.

Неподатлив на страха, на какво е подвластен Александър?

Слабост му е мистиката. Но и тя е в негова из­года - подпомага го да осъзнае и реализира чу-товната си мисия. За да успее, допитва се до най-известните оракули на Гърция, Тракия, Египет. Внимателно следи знаци и поличби. Заобикаля се с гадатели, тълкуващи полета на птиците. Съветва се с жреци преди важни решения за "волята на Боговете".

Цени религията. Любимото му божество е Ди-онисий. Има сведения, че посещава неговото све­тилище в Перперикон (днешните български земи в Родопите).

За вълнуващата визита там се носят чудати легенди. На въпроса на амбициозния владетел за бъдещето, което го очаква, жреческият огън, по който гадаели, лумнал толкова буйно, че близнал покрива на свещената сграда.

Удивен, върховният прорицател възкликнал: Този младеж ще покори света!..."

Приживе и след смъртта си е почитан като Бог.

Синът на Филип Македонски не се величае. С нескончаеми битки решава съдбините на народите векове напред. С това е велик.

Всеки би бил доволен от постигнатото, не и този свръхамбициозен младеж. Не се пристрастява към привилегиите на властта. Неведнъж подчертава пред приближените: "Не искам специална храна." Яде от тази на воините, пие питието им. С пословично чувство за солидарност и справедливост искрено се сродява с тях.

Безкомпромисен към враговете, справедлив към войниците си. Заповеди за наказания издава само след стриктна проверка на фактите. Дълбок: го уважават и обичат. Дава им усещане за царстве­на значимост.

При изтощителен поход в пустинята, потънал е пот и прах, царят-войн ожаднява:

Поднасят му.

Отблъсква чашата:

Плисва я на пясъка.

Такива истории, според пророчицата, се носят с уважение из стана му. Плъзват легенди. Олице­творява мъжество, каквото никакви трудности не могат да сломят.

Не се бои от неуспех. Изключен е от мисълта му. Затова не губи ни една битка. Надмогва непре­одолими препятствия. С решителност и желязна устойчивост вдъхновява хората си. Следват го през планини и пустини.

Очаровани, готови са да се жертват за сърца­тия цар. На границата на физическата издръжли­вост преодоляват огромни за времето разстояния.

С тях е Пратеникът на боговете.

• 
  Имал ли е земни грехове? - Неустоимо е лю­бопитството към прорицателката.
  
• 
  Жив човек... Може ли... - Отпусната на дива­на, жената с удивителни способности многозна­чително замълчава.
  
• 
  Александър участва близо дванадесет години в нескончаеми ожесточени войни. Все отпред в пър­вия боен ред. Навярно сам избива немалко хора?
  
• 
  Доколкото виждам, неговата ръка не е отнела живота на ни едно човешко същество - обхожда ни с блага усмивка.
  

(Възможно ли е наистина това в ония брутални времена? Какво говори?! Вярно, с лекота надмог-ва историческите заблуди, но не надхвърля ли сега границите?)

Тишината потръпва.

Слава обаче е спокойна. Аргументирано, с ув­лечение отстоява изреченото:

- Безразсъдно смел мъж. Убиват по негова заповед, той не. Никога не изцапва ръце с човешка кръв. Игрите на съдбата са трудно предсказуеми. Нима трябва да се рискува животът на младия цар в "голямата касапница"? Създава магнетично впечатление за лично участие в битките. Включва се наистина в тях, но те се развиват така, че никога не се стига до опасен за него двубой.

Животът на гениалния стратег не бива да се излага на риск. Намесата му в сраженията допри­нася неимоверно много за разрастване славата на царя. Но... той самият никого не убива.

(Хиляди сирени на несъгласие в душите ни.)

- Александър не е глупав - почувствала напрежението, сдържано се усмихва прорицателката.

- Макар да е "покровителстван от Боговете".знае: не трябва да умира ей тъй с лека ръка най-силният владетел на света... Не бива да се проваля грандиозното му дело.

И разпалено, с увлечение продължава:

- Виждам го - все отпред е. Предвожда войската. Сърцато я вдъхновява. Духът му сякаш се храни с предизвикателства и опасности.

Войната за него е начин на живот. Той е тара-нът на своята армия. Храбро се хвърля в най-остри рисковани схватки. С невероятен късмет е. Невед­нъж го раняват...

- Но как? Как е възможно да не убива?!... Обезмълвени сме. Несъгласие дълбае умовете.

- Виждам, лично не сразява никого - хладно, с безразличие в гласа излага аргументи Слава.

- В плътен обръч край него е желязната му царска гвардия. Непробиваема защита. Затова няма пряк досег с противника. Вярно, "участва" на предния фланг във всички битки, извисявайки морала на войската си, но е изключително усърдно охраняван.

- Но, лельо Славе, в хрониките четем: "Александър уби този, уби онзи..." Това са факти...

(Гласове на неодобрение. Как да скрием драз­нещите нотки на несъгласие.)

- Разберете, пак ще повторя - поглежда ни строго, - той наистина издава подобни нареждания. Но в оная смутна сурова епоха нормално е изпълнението заповедите на владетеля да се приписва на него самия - категорично и твърдо, с блеснали искри в очите отстоява виденията си пророчицата.

Животът на Александър е кратък, но бурен, на­порист. Всеки миг може да се провали.

Не се стига дотам. Дали, Боговете, с които тол­кова "обича да се съветва", го опазват? Или защо­то не жадува самоцелни авантюри? Подчинен е на заветна мечта - промяна на света.

Съзнава светлата си мисия. Следва божестве­ния план на съдбата. С мълниеносни набези на непобедимата македонска фаланга и конница по­стига съкровената си цел - да срине стария свят. Из основи. И да го изгради. Променен. До неузна-ваемост. Да създаде модерна Световна империя.

Мощното торнадо на изумителния му военен гений изненадващо нахлува в древните порядки. Нищо след него вече не е същото. С краха на мно­гобройните му противници завинаги си отива една овехтяла ограничена епоха.

Завоювайки невиждана дотогава империя, из­вършва невероятното. Но цената не е ли прекалено висока - да не види никога повече Родината си...

• 
  Мегаломан ли е Александър? - Сменили ра-курс, за пореден път провокираме пророчицата.
  
• 
  Грандиозно осъществява мечтата, на която е подчинил живота си. Постига онова, което за другите е невъзможно - продължава с равен глас. - В ежедневие, подвластно на свръхчовешко напреже­ние, благополучно се справя с предизвикателства­та на съдбата.
  

- Обсебен е от мита за собствената си персона. Но мегаломан?... Не, не е. Така, както аз го виждам, той просто е един овластен дързък мечтател. Въпреки, че завоюва света, не си въобразява да е негов център. След време обаче гордостта у него взима връх. И това му коства живота.

В редките минути на отдих, както ми се разкри­ва, умее да е сред хората. Да се весели от душа. Най-отличителното му качество, както забелязвам, е стремежът към справедливост. Устоява я на вся­ка цена.

Избраник, прокарал "плана на провидението" за обновление в световен мащаб. Силен дух.

Роден с висша мисия, успява да я изпълни. Ус­корява еволюцията на народите.

- Злото може да печели временни сражения, войни - никога. В бурния си живот, Александър е оръдие на Светлината - заключава Слава.

Нека се опрем отново на историческите извори. Ненадминатият в историята лидер изисква женит­ба на офицерите си с персийки, за да ги приобщи към новите територии. Владетелят има три таки­ва съпруги.

Без да пренебрегва македонските пълководци, назначава персийски командири на ключови мес­та в армията. Така още в ония времена се опитва да превърне държавата си в интернационална или, ако си послужим с модерна лексика, в глобална.

Племената и народите след него никога вече няма да са така затворени. Поставени са основите на нов космополитен свят.

Дългият живот е абсурден за героите. Алексан­дър не е изключение.

Без да изпълни докрай свръхчовешката си ми­сия, след чудеса, удивили и разтърсили съвремен­ниците му, умира във Вавилон едва на 32 години.

Възприеман като полуреална, полумитична лич­ност, той отдавна е герой в световния фолклор. В далечна Азия до ден днешен странстват поверия за него.

- Какво става с този невероятен дух в Отвъдното? Има ли нови земни изяви?

- След като си заминава от белия свят, духовната същност на "царя-легенда" се реализира още няколко пъти на Земята. Бил е отново държавник - съзира безсмъртния му дух в мъглявините на Незримостта. - Управлявал мъдро и справедливо. И предстои пак да ни посещава. Все с нелеки мисии.

Разпечатани са невидими сценарии, предопре­делящи човешките съдби. Чрез една необикновена дарба се докосваме до неподправеното величие на миналото. Изживяваме го. Вълнуваме се. Ставаме част от него. Извън закостенелите "истини" разби­раме: безсмъртни са не кървавите уроци на исто­рията, а безценните поуки от тях.

Паметни контакти. Животът престава да изглеж­да дребнав, безсмислен, горчив.

Изненадващ е досегът с Александър Македон­ски през погледа на Слава Севрюкова, феномен от световна класа. Нейният живот са психотропните проникновения. Реалността в тях прозира от неви­дима за нас страна.

И ето - най-първият от големите мъже на ис­торията се откроява по-достоверен от статуй-ния негов образ, изсечен в хилядолетията.

И какъв парадокс! Александър Македонски променя света, без ръката му (доверим ли се на прорицателката) да пролее капка човешка кръв. Постига вечна слава, без сам да отнеме ни един живот.

Ако истината е такава, това не го ли прави по своему още по-уникален?

* * *

Каменно мълчание лъха от оцелелите до нас древни гравюри и студени статуи на великия за­воевател. Камъкът и металът овековечават хора, твърди като тях,

(Нека бъдем коректни - покорителят е "убивал"... Ако не с друго, с оръжието на мисълта... - б. а.)

- Александър е много далече от интригите и не­достойните боричкания - завършват прозренията на Слава Севрюкова за световния гений. - Човек е на делото. На Голямото дело.

Сринати са красивите, но неавтентични наслоя-вания от вековни предания.

Странствайки между сенките на митологията, Слава прониква в света на Александър. Разбира го. И разбива фантазиите за него, откривайки в една от "най-екстремистките персони в историята", как­то го определят някои учени, висша Човечност.

Дали, защото тя самата я носи?

Твърди: не е убил ни един човек. Не изгражда ли с това нови митове?...

Според някои съвременни историци, колкото странно да звучи, Александър Велики е "първият хулиган в историята". Той, както изтъкват, завла­дява и срива "съвършената ненадмината Персий­ска империя". За тях тя нямала равна на себе си по развитие на културата в ония дивашки времена. "Безпощадно смазвайки я - твърдят те, - македон­ците и гърците са варвари в сравнение с нея."

Изправена пред застиналия сфинкс на времето, мнението на психотронната чародейка отново е различно. С необикновена способност е, за разлика от учените, да контактува директно с душите на героите. Оттук - и специфичното отношение към тях.

Ако пророчицата бе продължила мисълта на Христос "По делата ще ги познаете", навярно би я завършила: "а по душите им ще ги разберете."

И тя извършва това, прониквайки с леко­та в непознатото все още вълшебно царство на Свръхсетивността. Благодарение на уникалната й дарба изгряват тайните на вековете.

Как го постига?

Не е идалго в непознати простори. Нито люби-телка на безцелен духовен воаяж. Това за нея е нещо свято: "Контактът през епохите не бива да се прави на всяка цена, а само при висша необходимост."

Колкото и старомодно да изглежда, като нався­къде другаде и тук тя се осланя на морала. Разсъж­денията й са над възторга на тялото.

Да, Слава е старомодна. Не е екстравагантна. И не желае да бъде приемана за такава. Страней­ки от сензациите, съзира и наблюдава живота под различен от общоприетия ъгъл. Трудно й е да опре­дели времето: "За мене то не съществува." Дали защото психическият хронометър не съвпада с реалния? Ориентира се не по него, а по "открове­нията на Светлината".

Може би, тук е разковничето към откритията й?

Какво ли ново ще узнаем от пророчицата за ца­рица Дидона и Ханибал?

"Завърнал се бях от Тунис - спомня си Вен­цислав Евтимов. - Носех на леля Славка армаган -луксозен сапун, рокля и жилетка. Прие ги с благодарност, но роклята върна. Не обясни защо. Нещо негативно ли долови в излъчването й?

Надявах се да я изненадам с особен подарък -малка мраморна отломка от руините на античните картагенски дворци.

Спонтанно и искрено се зарадва. Докато споде­лях за африканското пътешествие, леко потриваше камъчето с върховете на пръстите си.

Слушаше с интерес за някогашното величие на древния Картаген, за царица Алиса, митична основателка на града и дъщеря на цар Пигмалион, наречена от римляните Дидона.

Историята за Ханибал, син на картагенския пълководец Хамилкар Барка, видимо я въодуше­ви. Знаел е този човек какво иска от живота и се е борел със зъби и нокти за него. Талантлив стратег, успял да наложи желязна дисциплина в армията. И превърнал войната в изкуство. Патологично мра­зел Рим. Опитал се да го сломи и унищожи веднъж завинаги.

Тридесет и осем години след трагичния край на великия пълководец римляните успели да пре­вземат Картаген. Сринали го из основи, засели земите му със сол, да го лишат и от последната живинка. Вовеки да затъне в неизвестност главни­ят им търговски и политически опонент. Но дали са успели?

- Виждам го Ханибал... - Прекъсвайки ме, внезапно възкликна прорицателката.

И, навлязла в лабиринта на духовните владе­ния, описа великия пълководец:

- С черна брада, блестящ шлем, масивно лице. яки челюсти. Грамаден мъж, с широки поли и ходила.

На празнично увеселение на елита е... Там са брат му Астробал и баща му Хамилкар. Братът също е снажен, но, както виждам, не чак колкото Ханибал. Та той е почти исполин!...

• 
  Интересно - замисли се за миг Слава Севрю-кова, - първенци в ония времена са ставали не само хора с висок дух и ум, а и респектни с физическа сила.
  
• 
  Разкрий още нещо за великия пълководец.
  
• 
  Широко скроена натура - като физика и дух. Освен това - силно амбициозен.
  

На един дъх изстреля осенилото я видение:

• 
  Пред мен е в червено одеяние, с броня от лъс­кави метални плочки на гърдите.
  
• 
  А царица Дидона?
  

- За разлика от легендарната Клеопатра, която не е Бог знае какво като жена, тази е великолепна красавица. Изящно грациозно създание!

В тих унес дълго съзерцаваше царицата:

- О, колко е чаровна!... Виждам я в блестяща резедава туника. Елегантно се спуска и трепти върху нежната й гъвкава снага...

"Разделихме се с леля Слава. - завършва раз­каза си Венцислав Евтимов. - Чувството на въз­хищение още дълго се просмукваше в душата ми. Всичко, което се случваше край нея, бе на непрео­долимата граница на чудесата.

С феноменалните си пробиви във времето тя отговорно допълваше познатата ни Вселена от из­вестни личности. Понякога я взривяваше. И тога-за те се оказваха съвършено различни от наслое­ните в съзнанието ни образи.

Докъде ли се простираше магическата й власт?"