Прозрения Свръхфеноменът Слава Севрюкова Христо Нанев владетелка на духовността

Завършил медицина във Виенския универси­тет, познавал лечебните свойства на растенията, минералите и магнитите. Въвел за пръв път хими­ята в медицината. Изучавал древни философии, магия и хиромантия.

Този полумагьосник владее тайни, до които дълго и упорито се домогва. Убеден е - магнитът съсредоточава в себе си "звездна сила", която може да предава на човешкия организъм. С успех се бори със сифилиса, като прилага живачни пари. Справя се и с други заболявания, считани дотогава за неизцерими.

Шири се мистериозната му слава на лекар, взел елексир от дявола, осигуряващ здраве и дълголе-тие. Навлязъл в алхимичните тайни, със смели оп-ити в ония схоластични времена си спечелва злове-щото прозвище "полудемон". Колегите му с ирония го определят като "най-добър лекар сред лудите I най-луд измежду лекарите".

Безцеремонен и избухлив, Парацелз не се за­държа задълго на едно място. Почти непрестанно странства по света. Слабостта му се превръща е сила. "Скитащият средновековен доктор" помага на болни в Германия, Италия, Франция, Швейца­рия. Изумява тънещата в мрак Европа с необикно­вени способности.

Извършва невероятни открития. Идеите му са шокиращо смели за съвременниците. В ония мрачни векове, например, лекарят-особняк има дързостта да защитава оригиналното становище "Човекът е микрокосмос, носител на всичко, при­състващо във Вселената".

Краят му е тъжен. Завършва сред присмех и уни­зително презрение на неразбиращата го господства­ща посредственост. Как да бъде приет и признат?

Клонът от Дървото на познанието, попаднал в ръцете на войнстващи скептици, често пъти се пре­връща в дръжка на размахана опасна брадва...

"Дребните душици са като плевели - усмихва се над този епизод от съдбата на знаменития док­тор Слава Севрюкова, - напират да надраснат житото..."

От Парацелз ни дели половин хилядолетие.

Повечето хора в многознаещия двадесет и пър­ви век са категорични - чудеса не съществуват. За-лостени в остарели мисловни клишета, капсулират развитието. Други подозират - има ги, но се нуж­даят от сериозна подкрепа, да се докоснат до тях. Трети не ги приемат, защото "нима това е за вяр­ване?"

Избягващите досега с чудеса са страхливци.

Слава Богу, съществува и една почти незабеле­жима, съвсем мъничка четвърта група. Най-стран­ната. Близо е до децата. Малцина чудаци, творящи Бъдещето.

Те, може би, са най-прави, защото кое чудо не е дълбоко стаено в нас? Нали, както твърди Па­рацелз: "Човек е микрокосмос, носител на всичко, присъстващо във Вселената"... Трябва просто да се "отворим" за скритото в душите ни тайнство, да му проправим път и...

Сред хармонията и вътрешния ред, движещ Вселената, богобелязаната свободно навлиза в епохите. За нея времето, такова, каквото ние го познаваме, не съществува. Измеримо е единстве­но с необикновените й видения, разпростиращи се в Минало, Настояще, Бъдеще.

Кой е Парацелз? - Луд или гений? Или като все­ки гений е носител на премерена лудост?

Разчитайки кода на духа му, пророчицата го вижда как с години се рови из потънали в прах, от­давна забравени книги. Говори с респект за "алхи­мичните му лекарства".

Забелязва - научно е успял да обясни процеса ферментация.

Това ги прави по-близки, реалистични и много по-силно въздействащи.

Нарушавайки историческото удобство, Слава взривява непоклатими доскоро "истини".

Нека не оставаме с превратно впечатление -информацията й не е от някакъв таен корпус знания Приема я по специфични, все още неопознати "канали, опасващи Земното кълбо". Убедена е: 'Човечеството в бъдеще ще ги владее с лекота".

Разкодирайки потъналите в столетна мъгла пъти­ща на съдбата, подхожда към историческите фигури непредубедено. За нея: "Хората са не само коктей­ли от чувства, мисли и дела. Това би било твърде опростено. В тях струи неоценимото богатство на все още неразгадани духовни съставки."

Донаписва липсващите страници от живота на известни личности - външен вид, характер, вкусо­ве, предпочитания. Показва непознатото у тях, кой знае как убягнало от съвременниците.

През психотронния й поглед са естествени. Възприемат се леко и реалистично.

Какво ново би могло да ни разкрие Среднове­ковието за бележития френски евреин Мишел дьо Нострадам от глухия провинциален градец Салон (1503-1566)?

Преди да завърши медицина, работи като апте­кар. И предсказанията му са направени сякаш с аптекарски везни. Този изумителен колега и съвре­менник на Парацелз не по-малко успешно от него се бори с чумата. Смело прилага революционни за времето методи срещу най-страшния бич за епо­хата. Изолира болните и изгаря дрехите им, за да ограничи преносителя на болестта. Така си спечел­ва слава на решителен медик и учен.

И заплаща прескъпо. В чумната епидемия из­губва съпругата с двете си деца.

Съкрушен, оттегля се в манастир. Пътищата на съдбата му рязко се променят. Както твърдят мъ­дреците: "Само непритежаващият нищо, разпо­лага с всичко"...

В монашеска самота и аскетизъм внезапно е осе­нен от първото си знаменито пророчество. Оттук нататък животът му никога вече няма да е същият.

Напуска манастира. Оженва се за красива със­тоятелна вдовица. Има шест деца - три момчета и толкова момичета.

Стабилизирал се, Мишел дьо Нострадам изо­ставя медицината. За да се отдаде до края на дните си на прозренията за бъдещето на Човечеството,

Сдобива се с малка обсерватория. Там извърш­ва знаменитите си "пробиви във времето".

С живот и дела доказва: постигнал е проница­телност да бъде, вместо да има...

В сравнение с библейските пророци Данаил и Йоан Кръстител, отричани и жестоко преследвани приживе, предпазливият провансалски астролог, криещ се под псевдонима Нострадамус, се оказва съвършено различен. В битов план този велик пос­ветен също е знаменит - съумява да се съхрани в осеяна с опасности епоха.

Времената, в които живее, са не по-малко де­монични. Не е завършил кръстоносният поход на могъщата Инквизиция срещу другояче мислещите.

Но кога светът е бил широко отворен за хората, изпреварили епохата?

Нострадамус знае: големите постижения се съпътстват с огромни рискове. Неведнъж е за­плашван с унищожителни присъди за магьосничест­во. Не успява да види "колко черен е дяволът"...

За да избегне зловещо надвисналите като да­моклев меч над главата му заплахи на Църквата, засекретява бележитите си предсказания. Така съхранява себе си и тях.

Шифрова ги в загадъчни стихове, изпъстрени с неясен символизъм, старинни слова и неологизми. Пише ги едновременно на няколко езика - френ­ски, испански, италиански. За още по-голяма кон-спиративност ползва словосъчетания на гръцки и латински. Разделя ги на "центурии" и "катрени'. Прикрито завоалирани, вече не дразнят бдително­то око на светите отци.

През 1550 г. публикува "Алманах" с кратки пред-ричания. Оставя на големия си син Сезар завладя­ващи оказания за бъдещото на Човечеството до 3977 година. С мъглявите на пръв поглед "Астро-логически центурии" още приживе завоюва све­товна слава.

Това е съхранила историята за една от най-мис­териозните личности на Средновековието.

Повечето прорицателски видения на този светъл ум се сбъдват през вековете с удивителна точност. Например: появата и краха на комунизма, възхода и падението на Хитлер, убийството на Кенеди, рух­ването на "кулите-близнаци" в Америка... Астро­логът успява да предвиди дори датата на своята кончина. С невероятните си пробиви във времето завинаги завоюва титлата "крал на пророците".

Дали ще се окажат верни още несбъдналите се предвещания? Например за края на света, зада­ващ се към 3977 година?

Изследователите на "краля на пророците" от векове мултиплицират тази безсмислица. Никъде той не дава 3977 за завършваща живота на Земя­та година. Дотам просто заключват обхват изуми­телните му предвиждания.

(Потресаващите й видения за задаващи се круп­ни световни изпитания ще бъдат отразени в след-защата книга "Зеница към Вселената" - б. а.)

• 
  Как е изглеждал най-големият средновековен пророк? Какви навици е имал? По какъв път дости­га до невероятните си предричания? - С тези въ­проси се обръщаме към ултрасензорната жена.
  
• 
  Виждам го - навлиза в отдавна отшумялото му битие - симпатичен е и богат. От благороден род. Дълбоко вярващ. Пости и се моли. Упованието му излъчва светлина. От сърцевината на извисената си духовна същност се стреми да прозре далечни, незагатнати на хоризонта перспективи. Интересу­ват го, за да подготви и подпомогне Човечеството в изпитните на Бъдещето.
  
• 
  Как го постига?
  

Концентрира се. Още и още. И сгъстила живота му до миг, изстрелва:

- Ето, пред мене е... Първо той внимателно се съсредоточава върху неизвестното. После горещо от душа търси помощ от Всевишния. Прекланя се пред Него. Моли за прозрение. "Иска" информация с имена и числа. И води праведен живот, за да я заслужи.

Получи ли я, упорито се труди да завоалира откроилия се пред него отрязък от предстоя­щи събития в кратко иносказателно стихотворно послание.

- Помнете: само извисени непокварени същества могат да контактуват с Всемирната душа - тихо завършва прорицателката. – Човек трябва да е чист като капчица роса, за да отрази света.

...В по-късна възраст отново е пред мен - все­отдаен аскет. Дотолкова религиозен и целомъдрен, че допуска близост със съпругата единствено и само, желае ли да има дете от нея.

- ...Виждам... Домогвайки се до гениалните си предсказания, край него се мярка жена - не в първа младост. Отдадена на астрологията, всеотдайно го подпомага.

(Зад кой известен мъж открай време не стои най-често в сянка безименна, пчелно трудолюби­ва, търпелива муза, всеотдайно с любов посветила пламъка на живота си на него?)

• 
  Би ли описала облеклото на Нострадамус?
  
• 
  Изтънчен евреин. Най-често се носи в сиво, но винаги спретнато одеяние. Всяка вечер мие краката си и сменя чорапи, нещо необичайно за средновековните навици. Перфектен в хигиена­та - на духа и постъпките, на тялото и бельо­то. И това във време, когато хората са се къпели веднъж на два-три месеца. Прецизен в желания, мисли и действия. Особняк. Не всекиго допуска в дома си. Къщата му е хубава - на два етажа, с еркери.
  

Нострадамус

Уморена, но и вдъхновена от контакта, проро-чицата сякаш още съзерцава оживялата пред нея психотронна картина:

- ...Помнете - завършва вълнуващи послания, - всяка минута, всяка секунда от онова, което трябва да премине през човешката душа на Земята, са строго предопределени. Уповани-ето във Висшата сила ни помага да понесем и най-тежки изпитания с лекота. Трябва да жи­веем със съзнанието: дори когато губим, пе­челим... един урок. Имаме ли благородна цел, работим ли ден и нощ за нея, заслужим ли я, ще ни се "даде".

Днес цял свят знае кой е Нострадамус. Прекла­ня се пред него.

Нямащият равен на себе си владетел на духа отдавна се е превърнал в легенда. А, според съхра­нена старинна версия, великият мистик възкликва: "Моят учител е българинът Петър Осоговеца."

Споделеното знание с другите. Какво повече от това дава плът на безсмъртието?

Интересува се: как е сътворено това пленител­но лице? Какви послания е вложил в него геният на художника?

Нека припомним историческите факти. Три години след завръщането си от Флоренция през 1503 г, 51 годишният Леонардо да Винчи се заема с най-енигматичното си платно.

Слави се с репутация на творец, недовършващ започнатото. Работи върху Мона Лиза почти до сет­ните си дни и сякаш не желае да се раздели с нея. Като талисман му е.

Дали е влюбен в специфичния й чар?

Особеното чувство, възникнало между майсто­ра и неговия модел като че го владее до края на живота. Навсякъде, дори на смъртното му ложе го съпровожда.

Картината, според автора си, остава неизцяло обработена.

Лесно ли е да се изведе докрай един шедьовър? Плод е на щастливо съчетание на техника и висше вдъхновение.

* * *

Творческото кредо на Леонардо: "Трябва да се рисува с божествени средства." Съвременни рентгенови изследвания показват - ни следа от четка по платното.

Как е създадено феноменалното творение ? Изтъкано е сякаш с лъчи от мека топла светлина. Нима художникът-алхимик наистина е ползвал бо­жествени похвати?

Ефектът навярно е постигнат с изключително фини докосвания на връхчето на четката, продъл­жила с години прецизна обработка, безкрайна лю­бов и търпение.

Убеден е - животът е любов. И най-сетне като, че я е открил.

По-нататък ще узнаем как.

* * *

Най-скъпата на Леонардо творба. Почти култо­ва е за автора си. Счита я за повече от творение на изкуството.

Някаква непо­нятна геометрия струи от платното. Внушава разтърс­ващи неземни чув­ства. Създава усе­щане за жив кон­такт на образа със зрителя.

Нима тази неве­роятна композиция е в свещени измере­ния и пропорции?

Най-популярна­та картина на света(със скромни размери 77 на 53 сантиметра) дължи успеха си освен на всичкодруго и на непрони-цаема до днес реликвена загадка: коя е мис­териозната дама, така майсторски овековечена?Предположения-та са много. Знае се-Леонардо е бил непредвидим експериментатор.Тайнствена поръчка ли е това? - Портрет на Мона Лиза, съпруга на флорентинския банкер и търговец на коприна Франческо дел Джокондо? Неизвестна придворна, фаворитка на Джулиано Медичи? Иза-бела Арагонска, овдовяла херцогиня на Милано, представена с изящен траурен воал на главата?

Автопортрет-самоирония на художника, интер­претирал себе си като жена? (Бил е гей - б. а.) Оттук ли неразгаданата до днес усмивка, обходила света, превърнала се в нарицателно на енигматичност?

Колкото да им се ще на все по-разрастващите се напоследък почитатели на хомосексуализма, не се касае за такъв портрет. Да, най-мистериозното женско лице на света е създадено от гей, но това е друг въпрос. Не е и мистериозна поръчка.

Коя е изобразената дама? Дали отвъд общоиз­вестните събития ще имаме отново уникален шанс да се домогнем до непозната досега информация, добита по психотронен път?

* * *

- Пред мен е Леонардо - Спонтанна, както винаги възкликва Слава Севрюкова. - Виждам художника в деня, в който посяга към картината.

Разхожда се из живописна планинска местност.

Лято е.

Срещу него се задава селянин с каручка, на­товарена догоре с прясно окосено сено. Отстрани пристъпва младата му съпруга. Не е Бог знае каква красавица, но... Момент...

- ...В нея има някакъв небесен чар... Струи от погледа, лицето, устните...

Проницателното око на художника мигновено е привлечено от магнетичното сияние на образа й. Грабва го най-вече тайнствената й усмивка.

Впечатлен от особената одухотворенст в изра­за на обаятелната жена, любознателният Леонардо спира отрудената селска двойка. Любезно ги заговаря.

Вълшебно излъчване.

Природата като че затаява дъх.

Художникът е покорен. Влюбва се от пръв поглед.

Удължава още и още разговора. Прехласнат, душата му я попива. Но какво да стори - тя е омъжена.

Дали е пострадала от инсулт?

Мъчителното заболяване е сковало и лявата й ръка. Внимателно я придържа с другата.

Великият портретист е впечатлен от стран­ното изражение на това наистина необикновено лице.

Паметна среща. Отпечатъкът в чувствителната му душа е неизличим до края на живота.

Слушаме покорени. Почуда, примесена с хиля­ди, още неизригнали въпроси дълбае ума.

• 
  Позирала ли е въпросната дама по онова вре­ме на художника?! - Излезли от унеса, възкликва­ме с интерес.
  
• 
  Никога. Един единствен път я зърва до бедна­та скрибуцаща каручица. Толкова.
  

- Но той е гений на четката. Разтърсен от видяното, образът трайно се врязва в съзнанието му. Не, не е влюбен, запленен е от нея. Обзет от романтичен копнеж, осланяйки се на живото впечатление, тръпнещ, бърза да скицира развъл­нувалото го необичайно красиво за него лице. По-късно, завръщащ се за кой ли път към спомена, усърдно с години не престава да работи и работи над него.

Предусетила напиращите у нас въпроси, чаро­дейката кима с разбиране:

- Това не е краят на историята... Разбирам, искате да запитате: какво прави с портрета този затворен в изкуството си интелектуалец? (Леля Слава за кой ли път е прочела мислите ни.) Добре, ще ви отговоря.

Продължавайки да го обработва с години, гениалният маестро силно тушира леката пареза, изкривила лицето на първообраза. Пре­връща прозрачната сияйност в излъчването на "случайно" срещнатата млада жена във все по-загадъчно и обаятелно очарование.

Художникът запазва характерната й поза. Тъй, както я е съзрял, когато са разговаряли

- внимателно придържаща със здравата си дясна ръка леко парализираната лява.

- Непредсказуем е животът - завършва пътуването във времето и пространството прорицателката, а

мислите й блясват и пробягват като светкавици. - Съз­дава приказни вълшебства в тъжни и весели краски. Колкото до Леонардо, той е свръхизвисен дух. Велик посветен, изтеглил далеч напред хоризон­тите пред Човечеството. Един от малцината, дос­тойно провъзгласен за гений, въпреки че приживе е бил дамгосан като еретик. А, може би, освен всичко друго, и затова...