Депресия мъчи над 1 милион българи

Лекарски протест спаси шеф на болница

Протестът на лекарите от русенската болница спаси шефа на лечебното заведение д-р Иван Стоянов.

Преди ден близо 100 души в бели престилки излязоха в подкрепа на настоящото ръководство на УМБАЛ-Pyce, което щеше да бъде сменено по искане на здравното министерство. След проведеното вчера извънредно общо събрание на акционерите на болницата обаче бе взето решение досегашният борд на директорите да продължи своята работа в същия състав. До това решение се стигна, след като четирима от петимата предложени за влизане в новия борд си направиха отвод. В крайна сметка начело на болницата остава досегашният директор д-р Стоянов и неговият екип. Те бяха посрещнати от служителите на болницата с ръкопляскания след тричасовото общо събрание. Според персонала в лечебното заведение текат реформи, то е в стабилно финансово състояние и работи по редица европейски проекти.
Психологът д-р Диана Инджова:

Първолаци надигат тайно чашката на тати

- Тийнейджърството е предизвикателен момент, в който възрастният човек трябва да бъде много деен. Често обаче се получава така, че родителите, улисани в своите грижи и задължения, дори не разбират, че децата им имат някакъв проблем. Рядко си даваме сметка, че нашето дете може да е много послушно вкъщи, но навън да е съвсем различно. И за да установим това, трябва да инвестираме време в наблюдения, в разговори и т.н. В противен случай се получава една липса на реална информация за това какво прави едно дете в училищна и социална среда. А дискотеката е чудесно поле за изява, за демонстрация на престиж.

- Това е съревнование за доминация. По този начин се избира "водещият" в групата. Често е свързано и с модел на неувереност. Когато в едно семейство детето е прието като равен член, на него му се обръща достатъчно внимание, то е третирано като възрастно, по-рядко може да се стигне до агресивно поведение. Точно различното се случва, когато се налага една по-патриархална среда, в която детето няма право на глас, то само трябва да слуша и да изпълнява. Но знаете ли, различните държави предоставят данни за нивата на агресия и в тези изследвания България показва една по-висока и по-демонстрирана форма на агресия именно сред децата. На една от предните позиции сме. Тенденцията е, че 93% от децата са с надвишена норма от агресия. Имаме изследвания, които показват, че в училищна среда тя е особено висока и не е само вербална, а и чисто физическа. Но там има и друг проблем - толерирането на подобно поведение.

- Ако влезете в училище, много вероятно е да видите, че учителите или охраната не се намесват в случите на проява на агресия. Разговаряла съм с деца, които признават как възрастни са наблюдавали, че някой се подиграва с тях, че ги обижда и наранява, но никой не се е опитал да помогне. Това е един модел на толериране на агресията и това започва от много ранна възраст, още от детските площадки. Там също можете да видите как деца се скубят или удрят, едното плаче, а майката на другото казва "нищо не ти е направило моето дете, то само те докосна". И така се получава посланието, че това е допустимо. Случва ни се дори да говорим с родителите, които са наясно, че детето им е по-буйно, но те казват "ние искаме то да може да се защитава и го учим, когато някой го удари, то да отвърне".

- Оказва се, че и в малките населени места има същите нива на агресия, както и в големия град. Що се отнася до родителите, любопитното е, че тяхната работа или доходите им не променят тези динамики. Може би защото външната среда е еднаква за всички.

- Това също е процес, който се заражда много рано. Ние имаме доказателства, че дечица, които са например 1-2-и клас, опитват тайно и много редовно от алкохола на родителите си. И знаете ли, че много майки и татковци казват "това не е вярно", без да си дават сметка, че те са примера, от който детето е попило. Наблюдавайки техните действия, то си казва, че това е нещо хубаво, щом така правят големите. И тогава понеже това не му е разрешено, то търси момент, в който да преповтори модела на родителя, защото "щом тати и мама го правят, значи сигурно е приятно". След това в периода на тийнейджърството това се превръща във въпрос на престиж, а от друга страна, ако останалите са пийнали и ти откажеш, ставаш аутсайдер. Това е много трудно за едно дете и то е изправено пред избор дали да се приобщи, или да се отцепи от групата.

- Проблемът на приемане на субстанции е, че те се лансират като задължително условие да бъдеш популярен. За да станеш част от една група, ти трябва да правиш като тях, да приемаш каквото и те. Това създава едно усещане за феномена "заедност". За децата е много важно да влязат в една такава затворена общност, защото това значи, че те са харесвани. При използването на субстанции е по-лесно за родителите да се усетят, но тук много често идва моментът на отричането. Те знаят, че нещо не е наред, но не искат да го приемат. И не търсят доказателства за това, защото така ще им се наложи да си признаят.

Аз препоръчват изграждането на проучвателни модели. Например на всеки 4 месеца, дори по норма трябва да се прави всеки месец, родителят да провери какво прави детето. Не да се задоволява само с неговия разказ, а да потърси достоверни източници на информация - от приятели, от учители. Разбира се, съвсем дискретно. Но това изисква повече време и повече усилия и затова родителите просто си казват "не, такова нещо няма при нас, детето е супер" и продължават да пренебрегват маркерите, които им доказват, че това не е така.

- В САЩ например хората водят децата си на психолог още на 1-2 годинки. Те казват "забелязвам някакви реакции, то общува с другите деца по различен начин" и т.н. Възрастта между 3 и 5 години е още по-показателна. Дори много често се случва родителите на проблемен тийнейджър да разказват, че той още от мъничък е имал проблеми, бил е по-буен, посягал е или е удрял, т.е те са имали пред себе си маркерите, но не са ги разчели. В България търсенето на помощ се отлага до някакъв бъдещ, имагинерен етап. Самите хора се притесняват какво ще излезе. Психологията се възприема за нещо неприемливо, нещо, което може да дискредитира детето или родителите.