Репортаж за решението на ВАС за наредбата за пръстовия идентификатор

Репортаж за решението на ВАС за наредбата за пръстовия идентификатор

Окончателно беше отменена наредбата, според която приемът и изписването от болница трябва да стават само с пръстов отпечатък

Окончателно беше отменена наредбата, според която приемът и изписването от болница трябва да стават само с пръстов отпечатък. Решението на петчленен състав на Върховния административен съд ще бъде публикувано утре. Репортерът Силвия Великова с още информация.

Разговор с Андрей Марков, мениджър в здравеопазването

БНР  До обед



Водещ:  Здравеопазването е сред най-важните теми в Хоризонт до обед. Следим внимателно намерения и поражения, обещания и нарушения, успехи и постижения, анализираме законопроекти, изслушваме експерти и пациенти, каквито на практика сме всички ние. Изслушваме обикновено и политическите обещания. По правило преди избори политиците задължително извеждат здравеопазването и образованието като приоритети. Рядко обаче, признавам, или поне така ми се струва, говорим и чуваме опита на експертите, които се занимават със здравен мениджмънт. Затова сега казвам добър ден на един от тези хора, едно от имената в тази област – Андрей Марков. Той е мениджър и администратор в здравеопазването с повече от 30-годишен опит. Здравейте.

Андрей Марков:  Здравейте.

Водещ:  Не успяхме да се видим на живо, но това пък не прави разговора ни по-малко важен. Смятате ли като мен, че рядко говорим за тази част от здравеопазването?

Андрей Марков:  Аз смятам, че рядко се говори за доброто в здравеопазването. Това, което мен лично ме притеснява, че се говорят основно онези неща, които притесняват хората. А би следвало да има равнопоставеност, би следвало да се представя и добрата страна на тази система, защото такава има.

Водещ:  Може би, защото хората са натрупали през всичките тези години доста негативен опит, а ние ги изслушваме и тях и така се създава това впечатление. Ако са верни вашите думи, че в здравеопазването се въртят повече пари, отколкото в енергетиката, значи нашето здравеопазване има потенциал.

Андрей Марков:  Без съмнение, всички знаем може би, а тези, които не знаят, трябва да научат, че около 7,5 – 8 млрд. лв. наистина са доста повече от всички останали сфери в стопанския живот в България, включително и енергетика. Въпросът е, че тези средства не са добре организирани, все още. Тоест онази част, която е добре организирана, а именно средствата в НЗОК, са относително добре организирани, то има и една голяма част, които не съществуват никъде и са т.нар. средства в сивата икономика или онази част, която не се вижда. Което не е добра новина.

Водещ:  Кой, кой тогава трябва да стопанисва тези средства добре?

Андрей Марков:  Ние от много време слушаме за това, че трябва да се въведе друга организация или да се разшири осигурителния модел, така че могат да се организират и тези средства. Това в никакъв случай не означава, че трябва да продължава практиката те да се вадят от джоба на пациентите, когато имат нужда. Защото реално ние от това страдаме в момента. Повече от половината от средствата в здравеопазването се налага пациенти, които имат нужда, да вадят от джоба си. Тоест солидарният елемент в момент не работи в цялостен вид. Идеята е да го имаме солидарен модел, но повече от половината от средствата в тази система са пари, които се налага хората в нужда да вадят. Това е лошата новина.

Водещ:  Че нямаме солидарен модел. Вие сте човек, който и експерт, който има богатия, както казах, 30-годишен опит и в държавното здравеопазване, и в частния сектор. Смятате ли, че има надежда за тези държавни болници, които попадат в тези графи – негативни новини, за които говорихме в началото?

Андрей Марков:  Разбира се, че има надежда. Моят личен опит в по-голямата си част е преминал в държавната система. И аз в никакъв случай от страната на частната практика, в която в момента се намирам, не считам, че трябва да имаме само държавен или само частен модел на здравеопазване. Моето лично мнение е, че трябва да има една добра пропорция, едно съотношение, което да работи в полза на конкуренцията, в полза на конкуренцията не само между двата вида лечебни заведения. Защото за мен те работят при еднакви условия. Разбира се, има малко повече публични средства за държавните болници – нещо, което считам, че не е много редно, тъй като Конституцията ни прави еднакви. Но така или иначе, ние трябва да изживеем тези моменти и виждаме, че това се случва. Частните болници доказват своето място с високо ниво на качество на обслужване, с друго отношение и грижа към пациента. И факт е, че въпреки, така, настроенията, а ние ги виждаме, че публично ги има срещу това, че видите ли частното понякога не е достатъчно адекватно или понякога не е реакцията такава, каквато ни се иска, защото в крайна сметка става дума за пари, то считам, че трябва да има наистина присъствие на две системи в този смисъл, в който говорим.

Водещ:  Пак ще цитирам ваши думи – познавам много добри лекари в държавните болници, но при положение, че реанимацията не работи добре, средата е замърсена, а персоналът неучтив, нямам доверие, че попадам в нормална болнична среда.

Андрей Марков:  Тук ще коментирам по следния начин – лекарите са едни и същи в нашата държава. Тоест те в момента работят, повече от 80% в частната практика. Тоест от целия състав на лекарите в момента в България, 80% в България работят в частна практика. Това е достатъчен факт да разберем какво значи добри и лоши лекари. Те работят там, където има добри условия и където се чувстват добре. Тоест много често преминават от едната в другите практики и това не бива да ни притеснява и не бива да ни учудва. Това е факт, който на практика трябва да стимулира системите, да са адекватни на нуждите на лекарите, тоест администрацията да работи по начин, по който те да получават условия, които да ги удовлетворяват, а от там да удовлетворяват и пациентите. Защото те са свързани неразривно. И да си говорим само за лекари, няма да е вярна информацията, че те трябва да имат най-добри условия и тогава ще лекуват добре. Ние трябва да говорим и за пациентите. Тогава, когато и пациентите са включени по достоен начин в контрола на средствата, които сами осигуряват, в случая казахме, че той е повече от 50%, тогава ще имаме една балансирана система и ще имаме много по-добри резултати и удовлетвореност. Защото ние и в момента имаме. Но както започнахме в началото на разговора да обясняваме на уважаемите слушатели, то най-често се чуват гласовете на недоволните. Ние виждаме, че в момента в цял свят онези, които са по улиците, те се чувства по-силно, отколкото онези, които са в домовете си, които някъде прекарват по някакъв начин времето си.

Водещ:  А какво да очакваме от законодателството? На прага сме отново на законодателни инициативи. Имате ли очаквания този нов парламент да работи в тази посока?

Андрей Марков:  Във всички случаи аз лично съм оптимист и се надявам, и вярвам, че можем да работим по-добре. Нека да кажем, ние от година на година така или иначе работим по-добре. Далеч съм от вярването и от поддържането на тези, при които казваме – ето, здравеопазването съвсем закъса, нищо не е добре, пациентите недоволни и лекарите недоволни. Това са процеси в обществените отношения, които човечеството винаги е имало. Въпрос на баланс е обаче и на оценка кое преобладава и в какъв стадий се намираме в момента. Да, имахме тук последните години тежки изживявания по тази тема. Виждаме обаче, че въпреки всичко системата се развива и тя е по-добра от миналото, определено. Няма никакво съмнение за това. Имаме и повече съоръжения, повече машини, повече апарати, по-добри условия битови в повечето болници. Тоест конкуренцията, за която започнахме да говорим, се отразява на всички видове лечебни заведения и пациентите вече имат възможност да избират. Дано това да продължи. Защото ние в последните месеци чухме отново, че наистина принципът парите да следват пациента трябва да е водещ в организацията и в средата, която трябва да създаваме в здравната система. Тоест качеството на медицинската услуга вече се оценява и се търси достатъчно много от пациента и това е причина те да решават къде да отиват и къде да получават помощта, от която се нуждаят. Въпросът къде се предлага високо качество е нещо, което може би трябваше да се засегнем и трябва да засегнем в днешния разговор. А именно това са системите, които акредитират и оценяват лечебните заведения и които слава Богу, вече и в България присъстват. Аз не без гордост мога да заявя и наистина ще бъде нескромно да прескоча този въпрос или нескромно да го предоставя на вашето внимание, не знам кое е по-вярно, но в България вече присъства международна сертификация на лечебни заведения, която слава Богу вече успя да се справи с ... такива или те успяха да се справят с изискванията, и се надявам този процес да продължава. Горд съм с това, че Сити клиник беше първата болница, която получи такъв международен сертификат. Това е най-разпространената и най-признатата в света система за сертификация на качество, наречена Joint Commission International. Нейната история започва доста отдавна в две държави от Северна Америка, след това разпространяват в цял свят, а в момента получава изключително развитие и в Източна Европа, в Азия. Тоест покритието е изключително голямо. Тоест доверието в нея и доверието в това, че болниците, които е покрила, извършват най-високо качество медицинска услуга е изключително високо и голямо.

Водещ:  Всъщност това е част от по-големия разговор за стандартите тук у нас и у нас спрямо света, нали така?

Андрей Марков:  Да, така е.

Водещ:  И ако успеем този разговор за стандартите да го прилагаме ежедневно може би тогава няма да бъде такъв изпълнен с негативизми разговора за българското здравеопазване. Между другото, понеже споменахме, че сте, така, специалист и човек, който е работил в сферата на сърдечносъдовата медицина, факт е, казвате вие, че за проблемите на сърдечносъдовите заболявания българите не пътуват в чужбина, така ли е наистина?

Андрей Марков:  Ами, аз мисля, че в най-голяма степен този проблем е решен в тази специалност – сърдечносъдови заболявания. Без съмнения, принос за това има един човек, който ние никога няма да забравим и мисля, че и българските граждани няма да забравят, защото той остави школа в българската медицина, това е името на проф. Александър Чирков. Добрата новина е, че ние успяхме да живеем заедно по едно и също време и той да създаде нещо, което и в момента работи и доказва своята правота в мисленето си в годините, което беше табу, да говорим, че примерно здравеопазването се нуждае от пари, че истинската медицина има нужда от пари. Защото до тогава говорехме, че имаме морални задължения, морални качества. Но се оказа, че това не е толкова вярно. Особено пък в момента, когато имаме немалко, а до голяма степен оценка за това, че се намираме в период, нали, ще сложа в една голяма кавичка на див капитализъм, то не може тази система да я изолираме и да не прилагаме онези методи на управление, които са характерни за такива периоди в развитие. Тъй като всичко в момента е в развитие в тази посока – и търговия, и производство, и банкова система. А изведнъж здравеопазването да остане изолирано. Няма начин да повярваме, че това е вярно. Тоест проф. Чирков първи постави въпроса по този начин, пръв организира средата по начин, по който болните да са доволни, да се оценява най-високо тяхното мнение и мнението на лекарите, експерти – специалисти и тогава администратори други. Защото в определени моменти от нашето развитие ние разменяме ролите, които ни носи винаги бели, проблеми. Свидетели сме в тези 30 г. на много хаотични действия в тази посока. Но аз пак казвам, аз съм оптимист и вярвам, че и в програмите на политическите партии, които винаги се явяват на избори, съществува този въпрос като основен за решаване. За жалост, до момента още не е стигнал до точката на решаване. Но мисля, че наближава този момент. Рано или късно това ще стане.

Водещ:  Аз ви благодаря за този разговор. Той, разбира се, винаги е безкраен. Но така или иначе нашето време свършва. Благодаря ви, че намерихте време. Желая ви успешен и хубав ден и успешна работа оттук-нататък.

Андрей Марков:  Благодаря.

Водещ:  Андрей Марков.

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 472 Kb.

Сподели с приятели: