Международноправен режим на корабоплаването по

В Споразумението между ФР Германия, Белгия, Франция, Вели­кобритания, Холандия и Швейцария от 1963 г. бяха изменени някои разпоредби на Манхаймската конвенция. Но основните й принципи ;станаха непроменени.

Следващото изменение бе извършено с допълнителен протокол гтносно санкциите за нарушаване на реда. Австрия е също така приле­жаща държава към Горния Рейн. Тя обаче не е страна по Манхаймската

198 Иван Владимира

конвенция, тъй като регулирането на корабоплаването според тази кон­венция започва от Базел.

Като се вземе предвид това обстоятелство, трябва да се разгра­ничава приложното поле на отделните разпоредби на тази конвенция Така, например, следва да се различават:

а) свобода на корабоплаването за превозните средства на всички
нации при превоза на стоки и пътници (чл. 1, ал. 1);

б) преминаване по който и да е път през холандска територия е

в) обработка на корабите от рейнското корабоплаване въз основа

г) освобождаване от такси при транзитните превози от край-

д) корабите имат право да плават по Рейн, когато притежават

е) правото на свободно корабоплаване не обхваща изгодите, кон­

Спорно е, дали действието на Манхаймската конвенция се раз­простира само върху международното погранично корабоплаване и,ти също така върху корабоплаването по Рейн в рамките на една и съш^ държава, например, на Германия. Решението на този въпрос влияе върх> малкия каботаж, който не се урежда изрично (expressis verbis) от Ман­хаймската конвенция. Много автори, особено от Германия, като се по­зовават на суверенитета, се изказват за изключване на международнотс корабоплаване по Рейн (на малкия каботаж) от конвенцията. Напротив. швейцарски и холандски автори се застъпват за разпростиране на сво­бодата на корабоплаването, прогласена от Манхаймската конвенция също така върху свободата на малкия каботаж, именно защото той, за разлика от Дунавската конвенция, не е изрично ограничен. В тази дис­кусия се подчертава също така разликата между "отнасящите се къу рейнското корабоплаване кораби" и "корабите на всички нации".

Въпреки че Манхаймската конвенция в чл. 1, т. 1 прогласява прин­ципа на всеобхватна свобода на корабоплаването, като използва ду­мите "корабоплаването по Рейн трябва ... да бъде разрешено за пре­возните средства на всички нации при превоза на стоки и пътници'" тази всеобхватна свобода частично се ограничава чрез формулиров-

Международноправен режим на търговските пътища 199

с,!те в следващите й членове. Ето защо в самата конвенция възникват газличия в обработката на корабите на крайрейнските държави

"отнасящите се към рейнското корабоплаване кораби") и на корабите нз некрайрейнските държави. Така, например, съгласно чл. 4 на

• !анхаймската конвенция се извършва обработка на корабите и на тех­ните товари, принадлежащи изключително към рейнското корабопла-:^не. Обработката на корабите на некрайрейнските държави се осъ­ществява само въз основа на взаимност. Националният режим се прос­тра както върху Рейн, така и върху неговите притоци, които преминават ~? територията на държавите-участнички в конвенцията.

От тази формулировка произтича, че корабите на държавите, чеоито не са крайбрежни на Рейн, и техните товари не могат да претен-"=фат за същата обработка, на каквато се подлагат корабите на край-г^Гшските държави. Но те имат право да се занимават с корабоплаване, :а да превозват стоки и пътници. Според едно мнение тук се отнася -равото да се извършва натоварване и разтоварване на стоки. Съгласно --1. 7 от Манхаймската конвенция транзитното корабоплаване по Рейн т еднакво свободно за всички държави. Във връзка с това конвенцията

чл. 9) дори забранява при пряк транзит задържане на кораб, ако той е ~реминал митнически преглед.

Много държави в Европа, Северна Африка и Близкия Изток са ; трани по Конвенцията за между народни железопътни превози COTIF, оято е приета на 9 май 1980 г. в Берн и съдържа разпоредби'от меж-зунарщЩбправен и организационен характер! Унифицирани правни -:зрми за договорите за международен превоз натпътници и товари се гъдържат съответно в притурки А и Б, които представляват неразделна част от конвенцията (чл. З, § 4).

200 Иван Владимиров

железопътни превози ддез.1982 г.¹ COTIF влезе в сила на 1 май 1985 г., след като бе достигнат предвиденият минимален брой от 15 рати­фикации, приемания, утвърждавания или присъединявания. С влиза­нето си в сила COTIF отмени международните конвенции за превоз на стоки по железници (CIM) и на пътници и багаж (CIV) в редакцията им от 7 февруари 1970 п, както и Допълнителната конвенция към CIV относно отговорността на железниците за смърт и нараняване на път­ници от 26 февруари 1966 г. (чл.24).

Действието на COTIF се разпростира само върху определени железопътни линии, чийто списък се съставя от участничките в нея, поотделно за международните железопътни превози на пътници и багаж и на стоки. Всяка държава-членка изпраща на Централната служба за международни железопътни превози в Берн своите съобщения относно вписването или заличаването на железопътни линии в списъка. Централната служба известява всички държави - членки за вписването или заличаването на една линия. Когато железопътната линия свързва две или повече държави - членки, тя се вписва в списъка със съгласието на тези държави. За заличаване на такава линия в списъка е достатъчно съобщение само на една от държавите. Железопътната линия попада под действието на COT1F един месец след датата на съобщението за нейното вписване. Линията престава да бъде под действието на кон­венцията един месец след датата на съобщението за заличаването й. Изключение се допуска за започнатите превози, които трябва да се довършат (чл.10).

Договорьхла_ме^ждународен превоз на товари, по железници е уреден в едноименните Единни правила, наричани съкратено С1М от 1980 г., които съставляват притурка Б към COTIF. CIM от 1980 г. се отнасят до договор за железопътен превоз на товари, който има меж­дународен характер. Те се прилагат за всички сточни пратки, предадени за превоз с директна товарителница, съставена за разстояние, обхва­щащо териториите на най-малко две държави и засягащо изключително линиите, вписани съгласно чл.З и 10 на конвенцията в съставения списък

Текстът на конвенцията заедно с притурките е публикуван в отделна брошура от Министерството на транспорта през 1984 г. и от фирма "Български държавни железници" през 1993 г. Текста на конвенцията вж. и в сб. "Международни договори Ш", с. 323*3'82.

(§ 1 на чл. 1 на CIM). Единните правила не се прилагат за пратките, чиито отправни и получаващи гари са разположени върху територията на една и съща държава, дори когато те минават транзит през терито­рията на друга държава (§ 1 на чл. 2 от С1М).

CIM от 1980 г. се отнасят само до договора за международен превоз на товари, но не и за комисионния или спедиционния догоВОрг който има за предмет сключването на такъв договор. И за Единните правила запазва значението си становището на Френския касационен съд, изразено в решение от 5 март 1918 г. относно приложното поле на отменената конвенция CIM от 1890 г.¹

Между държавите от Източна Европа, включително и Република България, и от Азия през 1951 г. е сключено многостранно Съглашение за международно железопътно сточно съобщение, наричано СМГС (според началните букви на руското наименование). След неколкократни изменения и допълнения то все още е в сила в редакцията му от 1982 г.²

В CIM от 1980 г. е създадено задължение на железницата на държава-участничка да извършва всеки превоз на стока във вагонна пратка по условията на Единните правила, ако:

а) изпращачът е изпълнил изискванията на Единните правила,

б) превозът е възможен с персонала и обикновените превозни

в) превозът не е възпрепятствуван от обстоятелства, които же­

Железницата е длъжна да приема за превоз само такива стоки, изпращането на които може да се извърши незабавно. Тя не е длъжна да приема за превоз стоки, чието натоварване, претоварване или разто­варване изисква използуването на особени приспособления.

Bulletin annuei des chemins de fer, 1918, 2. 94.

Във Франция договорът за спедиция се разглежда не като самостоятелен договор, а като разновидност на комисионния договор. Вж. В. Христофоров, Гражданско и търговско право на капиталистическите страни. С., "Наука и из-•суство", 1979, с. 377. Затова в посоченото решение на ФКС се визира комисион­ният договор.

СМГС е публикувано в отделна брошура от Министерството на тран­спорта през 1982 г.

202 Иван Владимиров

Изключение се допуска, ако гарите, където тези операции ще се извършват, разполагат с такива приспособления. Всяко нарушение на споменатите разпоредби от страна на железницата може да послужи като основание за предявяване на иск за заплащане на обезщетение заради причинена вреда (чл. З от CIM).

Съобразно С1М от 1980 г. изключват се от превоз:

а) предметите, превозът на които е забранен макар и по една от
преминаваните територии;

б) предметите, превозът на които е монопол на пощите макар и

в) предметите, които поради своите размери, тегло или свойства

г) вещества и предмети, изключени от превоз въз основа нг

При спазване на особени условия се допускат за превоз вещест­вата и предметите, които се уреждат от правилника RID, както и живите животни и пратките, превозът на които създава особени затруднени* поради техните размери, тегло или свойства. Живите животни трябва да бъдат придружавани от съпроводител. Железницата се освобождава от отговорност за погиване или повреда, произтичащи от опасност, кояте съпровождането щеше да избегне (чл. 5 от CIM).

Особени разпоредби за превоза на контейнерите се съдържат е Правилника за международен железопътен превоз на контейнери (RICo <. който съставлява приложение III на Единните правила (§ 2 на чл.8 от CIM). Под контейнер се разбира съоръжение за превоз (каса, резервоар или друго подобно съоръжение):

а) с постоянни отличителни белези и вследствие на това доста­

б) специално построено, за да улеснява превоза на стоки с един

в) снабдено с устройства, които улесняват обработването и ук­

г) с вместимост най-малко един кубически метър и с размери.

Съществуват и големи контейнери, за каквито се смятат кон­тейнерите с вместимост над три кубически метра и с дължина 6 м (20 английски фута) и повече (§ 2 на чл.1 на RICo).

Повечето от разпоредбите на COTIF са преки норми. Правилата за поведение, изразени в диспозицията им, са максимално определени. За прилагането им не е необходимо да се привлича друга правна нор-ча.

В COTIF се съдържат и редица отпращащи норми, които насоч-зат към законите на държавата на изпращането, на държавата, през чиято територия стоката се превозва транзитно, или на държава, на чиято територия е разположено местоназначението на товара. Освен това, в член 10 на CIM е формулирана обща отпращаща норма, според която при липса на разпоредби в Единните правила, в добавъчните разпоредби или в международните тарифи се прилага националното право. Под национално право се разбира правото на държавата, където гтравоимащият ползува правата си, като се включват и отпращащите норми.

Когато споменатата обща или друга норма на COTIF насочва <ьм българското национално право, приложение следва да намери преди зсичко специалният закон, какъвто е Законът за железопътния тран­спорт. Едва при липсата на разпоредби в този закон трябва да се при­ложи Търговският закон. Неговата глава двадесет и шеста е посвете­на на договора за превоз. Ако и в този закон се окажат неуредени положения за търговска сделка, каквато несъмнено е договорът за международен железопътен превоз на товари, прилагат се разпоред-5ите на гражданското законодателство, по-специално на Закона за за-лълженията и договорите като общ граждански закон¹.

2. Сключваме на договора. За сключване на договора за меж-лународен железопътен превоз на товари се изисква отправната же­лезница .да приеме стоката за превоз заедно с товарителницата. Приемането се удостоверява с полагане на печата на отправната гара гьрху товарителницата (чл. 11 на С Ш). Следователно, не е достатъчно постигането на съгласие между страните. Необходимо е и предаването яа товара за превоз от изпращача на превозвача. Тази необходимост обуславя качеството на.реален договор. Предаването на товара е еле-чент от фактическия състав, а не изпълнение на договорно задължение.

Товарителницата се оформя по така предвидения начин веднага

204 Иван Владимиров

след цялостното предаване на означената в нея стока и след заплащане на разноските, които изпращачът поема в своя тежест.

Дали стоката ще се превозва с малка бързина или с голяма бър­зина се предопределя с избирането от изпращача на съответния образец на товарителница. Но недопустимо е искане за превоз с голяма бързина по една част от превозното разстояние и с малка бързина по останалата част. Обратното може да се допусне по споразумение между всички заинтересувани железници е (§ 2 на чл. 12 от С1М).

За всяка пратка изпращачът трябва да представи надлежно по­пълнена отделна товарителница. Товарителницата може да засяга на­товарването само на един вагон (§ 1 на чл.12 от CIM).

Товарителниците се отпечатват на два или евентуално на три езика, от които най-малко единият трябва да бъде работен език на OTIF. Работни езици на организацията са .френски и немски (§ 3 на чл.1 на COTIF). Вписването на сведенията от изпращача в товари­телницата се извършва с латински букви.

Вписаните в товарителницата данни за теглото на стоката и за броя на колетите, които съобразно с разпоредбите на тарифите или по споразумение с изпращача трябва да се натоварят от него, могат да служат като доказателство против железницата, само когато провер­ката на теглото и броя на колетите е извършена от железницата и е вписана в товарителницата. При необходимост тези данни могат да се доказват и по друг начин.

Правното значение на товарителницата е, че след оттисванетс на печата или след поставянето на означението на отчетната машина. тя служи като доказателство за сключването и съдържанието на до­говора за превоз. Товарителницата придружава товара до предаването му на получателя.

На изпращача се предава дубликат от товарителницата, върх> който железницата предварително удостоверява получаването на сто­ката и датата на приемането й чрез полагане на датния печат или чрез

Международноправен режим на търговските пътища 205

означението на отчетната машина. Дубликатът няма значението нито на товарителницата, която придружава пратката, нито на коносамент (§ 3, 4 и 5 на чл.П от CIM), т.е. няма стокоразпоредителен характер. В § 1 на чл. 13 от CIM е определено минималното съдържание на товарителницата. Тя трябва да съдържа следните данни:

а) наименованието на получаващата гара;

б) името и адресът на получателя - само едно физическо или

в) наименованието на стоката;

г) теглото на стоката или вместо него подобно означение, съоб­
разно с действащите в отправната гара предписания;

д) броят на колетите и описание на опаковката за дребните

е) за стоките, които се товарят от изпращача - номерът на вагона

ж) подробно описание на изискваните от митническите или други

з) името и адресът на изпращача; само едно физическо или юри­

Съгласно чл. 83, ад. 1 и 2 от българския ЗЖТ товарителницата се съставя и се подписва от изпращача или от лице, упълномощено от него. Допустимо е в товарителницата да се посочи само един получа­тел - физическо или юридическо лице. За всяка пратка се изготвя това­рителница.

Превозните разноски обхващат превозните цени, добавъчните такси, митническите такси и други разноски, произлезли от момента на приемането на стоката за превоз до нейното доставяне (ал. 1 на § 1 на чл. 15 от CIM). В товарителницата се посочва, дали изпращачът поема заплащането на общата сума или само част от превозните раз­носки. За целта се използва една от бележките "Франко от превозни разноски", "франко от всички разноски" и други, чието съдържание е точно определено в § 2 на чл. 15 от CIM. Добавъчните такси и.другите разноски, които според действащите разпоредби в отправната гара трябва да бъдат начислени за цялото разстояние, както и таксата за

Иван Владимиров

обявен интерес при доставянето, се заплащат изцяло от изпращача.

Не може да не се отбележи, че макар и да представлява само­стоятелен вид договор, договорът за международен железопътен пре­воз на товари обслужва обикновено договор за международна продажба на стоки. Размерът на превозните разноски, които изпращачът на товара поема в своя тежест, зависи по същество от избраната от него в съг­ласие със съд о говорител я му по външнотърговския договор уговорка и редакция на Международните правила за тълкуване на търговски термини "ИНКОТЕРМС". Тези правила, разработени от Междуна­родната търговска палата в Париж, имат факултативен характер. Акс страните по споменатия договор са избрали уговорката "Доставено нз граница на уговорено място на доставка" - DAF на "ИНКОТЕРМС 1990 г.", изпращачът като продавач на стоката е длъжен да заплати превозните разноски за нея до уговорената граница или друго мястс на доставка.¹

Счита се, че превозните разноски, които изпращачът не е поел е своя тежест, остават в тежест на получателя. Добавъчните такси, ка­то такси за престой, за магазинаж, за претегляне, събирането на които е резултат на действие от страна на получателя или на негово искане. се заплащат винаги от него (§ 4 и 5 на чл. 15 от CIM).

Ако размерът на разноските, които изпращачът поема в своя тежест, не може да се определи точно в момента на предаването на пратката за превоз, тези разноски се нанасят в записка за предплащане. Железниците могат да поискат срещу издаване на разписка депозит на сума. която представлява приблизителните разноски. Сметка на уточнените разноски, съставена съгласно данните на записката за пред­плащане, се предава на изпращача срещу връщане на разписката за депозит. Предаването на сметката се извършва не по късно от тридесет дни след изтичането на срока за доставяне на товара (§ 7 на чл. 15 от CIM).

Допустимо е отправната железница да поиска от изпращача залог срещу превозните разноски, когато се касае за стоки, които по нейна преценка подлежат на бърза развала или поради тяхната малка стойност

Вж. "ИНКОТЕРМС" 1990 г.**- международни правила за тълкуване на търговски термини". С., Българска тьрговско-промишлена палата, библиотека № 246, 1990, с. 56-63; вж. и Кодови обозначения на условията за доставка по ИНКОТЕРМС'2000, ДВ, бр. 93 от 14 ноември 2000 г.

Международноправен режим на търговските пътища 20"

или естеството им не гарантират достатъчно заплащане на превозните разноски (§ 6 на чл. 15 от CIM).

Превозните разноски се плащат от изпращача по международни и национални тарифи. Изпращачът може да предпише в товарителни­цата тарифите, които следва да се приложат. Железницата е длъжна да приложи тези тарифи, ако са изпълнени изискванията за тяхното прилагане. При недостатъчност на указанията железницата е длъжна да избере тарифите, които по нейна преценка са най-благоприятни за изпращача (§ 5 и б на чл. 14 от CIM).

Изпращачът е длъжен да предаде товара в състояние, годно да издържи уговорения превоз. Когато естеството на стоката изисква опаковка, той трябва да я опакова по такъв начин, че тя да бъде запазена през време на превоза от пълна или частична липса или повреда, както и да не причинява нараняване на хората или повреда на подвижния състав или на други стоки. Опаковката трябва да е съобразена, освен това, с действащите предписания в отправната гара. Ако опаковката не отговаря на изискванията, железницата може да откаже приемането на стоката или да поиска изпращачът да признае в товарителницата липсата или повредата на опаковката, която трябва точно да се опише. Когато железницата приема за превоз стока, която има явни признаци на повреда, тя може да изисква да се направи е товарителницата спе­циална бележка за състоянието на тази стока (§ 1. 2 и 3 на чл. 19 от CIM).

Значението на опаковката не се изчерпва с опазването от липси и повреди на товара, поместен в нея, или с предпазването от повреди на превозните средства и другите товари, които се превозват заедно с дадения товар. Съществена е ролята на опаковката за усъвършенст­ването на технологията и организацията на транспортния процес. Опа­ковката следва да улеснява и ускорява товарно-разтоварните и прето-варните операции. Железниците могат да изискват дребните колети от еднакъв вид (дребни железни предмети и други), изпращани като дребни пратки, чието приемане и обработване причинява значително губене на време, да бъдат обвързани или опаковани по такъв начин, че да се образуват по-уедрени колети (§1 от единните добавъчни разпо­редби към чл. 19 от CIM).

Дребна пратка е надлежно приготвена по тежина или обем коли­чество товар, за превоза на който не е необходим отделен вагон. За дребни пратки в международния транспорт се смятат товарите, чиято гежина не превишава пет тона или техният обем заема до една трета

208 Иван Владимир:-.

от вместимостта, съответно от товарния габарит на вагона.¹

Изпращачът на дребна пратка е длъжен да отбележи върху всек> колет или върху одобрен от железниците етикет ясно и по неизличкх начин, недопускащ никаква размяна на колетите, следните означени* които трябва да съответствуват напълно на данните в товарителницата.

а) името и адреса на получателя,

б) получаващата гара.

Тези означения следва да се поставят и върху всеки колет ст вагонна пратка, която е предадена за комбиниран превоз по железниците и трябва да бъде претоварена. Старите надписи или етикети подлежат на зачертаване или отстраняване от изпращача (§ 6 на чл. 19 от CIM"*

Разпоредбите, които са в сила в отправната гара, определят дал? натоварването се извършва от железниците или от изпращача (§ 2 ш чл. 20 от CIM). Когато е приложимо българското право, меродавен е чл. 88, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт. Според него вагон­ните пратки се товарят и разтоварват от клиентите. Дребните пратк*-се товарят и разтоварват от железниците. CIM допускат изпращачъ-и железниците да се споразумеят за друго разпределяне на задълже­нието за натоварване, за което се прави забележка в товарителницата

Изпращач, който извършва натоварването на стоката, е длъжен да спазва границата на натоварване. Когато линиите, по които ще се осъществи превозът, имат различни граници на натоварване, най-ниският размер на границата на натоварване по дадена линия е меро­давен за всички линии, включени по пътя на превозване на праткатг При поискване железницата посочва на изпращача съответната граниш на натоварване, която трябва да се спази (ал. 2 на § 2, на чл. 20 от CIM).

Разпоредбите, които са в сила във всяка държава, определят условията, при които железницата е длъжна да установи теглото н^ стоката или броя на колетите, както и действителната тара на вагоните.

Наред със споменатата отпращаща норма в § 1 на чл. 22 от CIM се съдържа пряка норма. Според нея железницата е длъжна да отбелязва в товарителницата установените тегло и брой на колетите. както и действителната тара на вагоните.

Вж. Стефан Цанков. Организация на търговската експлоатация и междуна­родните икономически отношения в транспорта. С., "Наука и изкуство", 1981. с. 10.

Международноправен режим на търговските пътища 209

Изпращачът може да предаде на превозвача товара с обявена стойност. Сумата на обявения интерес при доставянето трябва да бъде ; писана в товарителницата с цифри и да бъде изразена във валутата -а отправната страна, в отчетна единица или във всяка друга валута. ;пределена в тарифите. Таксата за интерес при доставянето се изчис­лява за цялото разстояние въз основа на тарифите на отправната же­лезница (чл. 16 от CIM).

Правното значение на обявения интерес при доставянето се със­тои в обстоятелството, че той служи като горна граница, до която, : свен обезщетение при изгубване или повреда на стоката, или при пре­вишаване на срока за доставка, може да се поиска обезщетение и за доказаната допълнителна вреда (чл. 46 от CIM).

3. Изпълнение на договора. Превозът на стоките се извършва з покрити, открити или специално съоръжени вагони, или в открити, но "окрити с мушама вагони, съгласно предписанията на международните тарифи. Ако няма международни тарифи или ако те не съдържат съответните разпоредби, за цялото разстояние се прилагат разпоред­бите, които са в сила в отправната гара (§ 4 на чл. 20 от CIM).

Скоковете за доставяне се определят в споразумения между участващите в превоза железници или в международните тарифи, при­лагани от отправната до получаващата гара. Но тези срокове не могат да бъдатгю-дълги от предвидените в § 2 на чл. 27 от CIM.

''За вагонните пратки с голяма бързина срокът за изпращане въз­лиза на 12 часа, а срокът за превозване - 24 часа за всеки започнати 400 километра. За вагонните пратки с малка бързина срокът за изпра­щане е 24 часа, а срокът за превозваме - 24 часа за всеки започнати 5 00 километра. За дребните пратки с голяма бързина е определен срок за изпращане от 12 часа и срок за превозване - 24 часа за всеки започ­нати 300 километра. За дребните пратки с малка бързина срокът за изпращането обхваща 12 часа, а срокът за превозване - 24 часа за всеки започнати 200 километра. Споменатите срокове се прилагат и когато участващите в превоза железници не са се възползували от възможността да ги определят в споразумения помежду си или за тях липсват разпоредби в тарифите, прилагани от отправната до получава­щата гара.

Счита се, че срокът за доставяне е спазен, ако преди изтичането му:

а) получателят е уведомен за пристигането на стоката и тя е предоставена на негово разположение; това важи за пратките, които

210 Иван Владимиров

следва да се доставят в гарата и за пристигането на които трябва да се изпраща уведомление;

б) стоката е поставена на разположение на получателя, когато
се касае за пратки, които следва да се доставят в гарата и за които
уведомяването на получателя не е задължително;

в) стоката е поставена на разположение на получателя, когато

Когато товарът пристигне на местоназначението - в получава­щата гара, възниква най-важното право на получателя - правото да иска от железницата да му предаде товара заедно с товарителницата. Но в CIM не е предвидено задължение за него да стори това.

Ако получателят приеме товарителницата, за него се поражда задължението да заплати на железницата всички дължими суми, коитс тежат върху пратката (ал. 2 на § 1 на чл. 28 от CIM).

Предаването на стоката се извършва съгласно действащите б получаващата гара разпоредби (§ 6 на чл. 23 на CIM). Когато е прило­жимо българското право, меродавни са чл. 79 и 92 от ЗЖТ. Спорел първата от тези разпоредби превозвачът, след като превози товара до определено местоназначение, е длъжен да го предаде на получателя. По смисъла на втората разпоредба договорът за превоз на товари се счита за изпълнен от момента, в който получателят или упълномощено от него лице - след доставка на товара - го е получил срещу подпис е превозния документ (товарителницата), подпечатан с датния гарон печат.

Счита се като доставяне на стоката на получателя:.

а) предаването на стоката на митническите органи в техните

б) поставянето на стоката на съхранение в магазините на желез­

Споменатите действия трябва да бъдат извършени съобразно >: действащите в получаващата гара разпоредби (§ 2 на чл. 28 от СШ

Освен съобразно с разпоредбите, които са в сила в получаваща­та гара, допустимо е по споразумение с получателя железницата да се задължи да му предаде стоката в*друго място извън гарата, а именно в частен клон, в дома на получателя или в магазията на железницата Ако железницата предава или завършва предаването на стоката в час-

Международноправен режим на търговските пътища 211

тен клон, в дома на получателя или в магазията, доставянето се смята за извършено в момента на това предаване. Операциите, които желез­ницата извършва за сметка и по искане на собственика на клона, не се покриват от превозния договор. Не е изключено да се постигне друго споразумение между железницата и собственика на частния клон (§ З на чл. 28 от CIM).

Правоимащият може да откаже да получи стоката дори и след получаването на товарителницата и заплащането на превозните раз­носки по нея, ако не е извършена поисканата проверка, за да се кон­статира посочената от него вреда (§ 4 на чл. 28 от CIM). Съгласно § 1 на чл. 52 от CIM железницата трябва да състави констативен протокол, установяващ според естеството на вредата състоянието на стоката, нейното тегло, размера на вредата, причината и момента, в който е настъпила, само когато тя е открила или предположила частично за­губване или повреда или когато правоимащият посочи съществуването на частична липса или повреда.'

Препис от констативния протокол се дава безплатно на право-имащия. Ако не е съгласен със заключенията на констативния протокол, той може да поиска избран от страните експерт или по съдебен ред да се установи състоянието и теглото на стоката, а също така причината и размерът на вредата. Съдебната процедура се провежда съгласно законите и правилниците на държавата, в която се оформя заключението _;§2начл. 52отСГМ).

Когато правоимащият получи стоката без възражение, погасява се неговото право да предявява всякакъв иск срещу железницата, по­родено от договор за превоз, за частично изгубване, повреда или пре­вишаване на срока за доставяне. Изключение от тази разпоредба на ? 1 на чл. 57 от CIM съставляват няколко случая, предвидени в след­ващия § 2. Едно от изключенията засяга частично изгубване или пов-зеда на стоката, ако те са били установени преди получаването на стоката от правоимащия или ако констатацията, която е трябвало да ;е извърши съгласно чл. 52 не е направена по вина на железницата. Лруго изключение е случаят на рекламация за външно незабележима зреда, наличието на която е установено от правоимащия след полу­чаването на стоката, ако незабавно след откриването на вредата, но

Вж. решението от 15 септември 1988 г. на Oberlandesgericht Hamburg, in Idtschift fur das international е Eisenbahnverkehr, 1989, S. 71.

не по-късно от седем дни след получаването на стоката, правоимашк." направи искане за констатация съгласно чл. 52 и ако правоимашит-докаже, че щетата е настъпила от момента на приемането за прев: до доставянето на стоката. Правото на иск не се погасява при преви­шаване на срока за доставяне, ако правоимащият в 60-дневен ср: упражни правата си пред една от участващите в превоза железния Не се губи това право и ако правоимащият докаже, че вредата е при­чинена поради умисъл или груба небрежност от страна на железнишгге

Сроковете за доставяне на товара в получаващата гара са опре­делени в СМГС. Плащанията на цената на превоза по железните пътни:; на държавата на изпращането и на получаването се извършва по вът­решните тарифи, а при превозване транзитно през други държави - г: единната транзитна тарифа, която допълва СМГС.