§4. ПРИЗНАВАНЕ И ДОПУСКАШЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО

J Иск за признаване и за допускане на изпълнението на чужде­странно арбитражно решение в Република България се предявява, ко­гато това решение е постановено в тежест на българско лице. Такова е физическо или юридическо лице, чието местожителство или седалище е на територията на нашата държава.

Софийският градски съд е компетентен да разгледа иск за приз­наване и за допускане на изпълнението'на чуждестранно арбитражно решение в Република България. Достатъчно ще бъде друго да не е предвидено в международен договор, по който тя е страна.

В българското законодателство липсва законово определение на понятието "чуждестранно арбитражно решение". За квалификацията

R. Monaco. Droit applicable au fond du litige dans la Convention europeenne sur 1'arbitrage commercial, "Nederlands Tijdschrift voor International Recht", 1962, V. 19,5.331.

По-подробно вж. Иван Владимиров. Арбитражът в международното частно право. Второ преработено и допълнено издание. С., "Софи - Р", 2000, 334

260 Иван Владимиров

на едно арбитражно решение като чуждестранно решение значение има разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗМТА. Приложното поле на закона обхваща международния търговски арбитраж, основан на арбитражно споразумение, когато мястото на арбитража е на територията на Репуб­лика България, Решението на такъв арбитраж ще бъде българско. Чрез правоприлагане по аргумент от противното (per argumentum a contrario) следва да се направи изводът, че чуждестранно е арбитражно решение, произнесено от арбитраж, който се е състоял на място, разположено извън територията на Република България.

До същия правен извод се достига, ако се приеме, че препраща­нето, което чл. 51, ал. 2 от ЗМТА прави към сключените от Република България международни договори, важи не само за признаването и за допускането на изпълнението, но и за квалификацията на едно арби­тражно решение като чуждестранно. Приложение в случая ще намери чл. I, ал. 1 на Нюйоркската конвенция от 1958 г. Според тази разпоредба чуждестранни са арбитражните решения, постановени на територията на държава, различна от държавата, в която се искат признаването и изпълнението на решенията. Допустимо е страни по споровете да бъдат както физически, така и юридически лица.

За разглеждането на иска за признаване и за допускане на изпъл­нението на чуждестранно арбитражно решение в Република България се прилагат съответно чл. 119-121 от КМЧП, посветени на производ­ството по признаването и по допускането на изпълнението на решения на чуждестранни съдилища.

Съответно прилагане означава разпоредбите да се прилагат само в смисъл, който не влиза в противоречие със същността на арбитраж­ното решение. Изцяло ще важат изискванията на чл. 119 от КМЧП за приложенията към молбата за признаване и за допускане на изпълне­нието на решението на чуждестранен съд, включително: препис от ре­шението, заверен от арбитражния съд, който го е постановил. Освен това към молбата трябва да бъде приложено удостоверение от същия съд, че арбитражното решение е влязло в сила (чл. 119, ал. 2, изр. първо от КМЧП).

В ал. 2 на чл. IV на Нюйоркската конвенция от 1958 г. се пред­вижда, че ако арбитражното решение или арбитражното споразумение не са съставени на официалния език на държавата, в която това решение се предявява за признаване и изпълнение, страната, която моли за приз­наване и изпълнение на решението, трябва да представи превоп ия

тези документи на този език. Преводът се заверява от официален или заклет преводач или от дипломатическо или консулско учреждение. Следователно, не е необходимо тези документи да бъдат заверени от Министерството на външните работи на Република България, както изисква чл. 119, ал, 2, изр. второ наКМЧП.

Страната, която моли за признаване на чуждестранно арбитражно решение и за допускане на изпълнението му в Република България, не се освобождава от задължението да представи необходимите приложе­ния към всяка искова молба, изброени в чл. 99 от ГПК. Такива прило­жения са: а) пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник; б) държавните такси и разноските, когато се дължат такива, и в) преписи от исковата молба и от приложенията към нея според числото на ответниците.

Съдебната такса се определя по правилата на чл. 55 от ГПК. В т. 7в от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, съби­рани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Мини­стерството на правосъдието, одобрена с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г., с предвидена сравнително ниска дър­жавна такса по молби за признаване и за допускане изпълнение на решения на чуждестранни арбитражни съдилища. Тя възлиза на 0,4 на сто от присъдената сума, но не по-малко от 40 лева.¹

Недопустимо е съдът при разглеждането на делото да влиза в обсъждане на спора, който е разрешен от чуждестранния арбитраж (чл. 121, ал. 1 от КМЧП). Той е овластен само да проверява, дали представеното арбитражно решение не съдържа постановления, които противоречат на законите и обществения ред на Република България или на морала. В производството пред държавния съд длъжникът може да противопостави липсата на условия за допускане на изпълнението, включително основанията за отказ да се признае и да се допусне изпълнението на чуждестранно арбитражно решение, които са предвидени в чл. V на Нюйоркската конвенция от 1958 г. Но чл. 51, ал. З (нова-ДВ, бр. 38 от 2001 г.)наЗМТА изрично изключва правото

Обн., ДВ, бр. 71 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1992 г., бр. 32 и 64 от 1993 г., бр. 45 и 61 от 1994 г., бр. 15 и 53 от 1996 г., бр. 2,28 и 36 от 1997 г., бр. 20 от 1998 г; попр., бр. 24 от 1998 п; изм. и доп., бр. 95 от 1998 г. и бр. 14 от 2000 г.; изм. с Решение № 798 на Върховния административен съд на Република България от 2001 г. - ДВ, бр. 19 от 2001 п; доп., бр. 89 от 2001 г. и бр. 83 от 2002 г.

262 Иван Владимиров

на длъжника да предяви възражение за погасяване на вземането след постановяване на решението.

Решението на съда, с което се уважава или се отхвърля молбата за признаване и за допускане на изпълнението на чуждестранно ар­битражно решение, подлежи на обжалване по общия ред.'

СЪДЪРЖАНИЕ

ГЛАВА ПЪРВА

ПОНЯТИЕ, СЪДЪРЖАНИЕ, СИСТЕМА И ИЗТОЧНИЦИ

Ш МЕЖДУ НАРОДНОТО ТЪРГОВСКО ПРАВО З

§ 1. Понятие, съдържание и система

на международното търговско право З

§ 2. Източници на международното търговско право 5

§ 1. История на международноправното регулиране

на търговските отношения в Древността 7

§ 2. Международноправно регулиране на

търговските отношения през Средновековието 9

§ 3. Развитие на международното търговско право

в най-ново време 13

ТРЕТА ГЛАВА

ПРАВНИ ПРИНЦИПИ НА МЕЖДУ НАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ 17

§ 1. Възникване, развитие и утвърждаване

на съвременните правни принципи

на международната търговия 17

§ 2. Основни правни принципи

на международната търговия :., 22

§ 3. Специални правни принципи

на международната търговия 23

§ 4. Спомагателни правни принципи

на международната търговия 28

§ 1. Същност и видове международни организации

в областта на външната търговия 30

8 9 Опганизация на обединените нации.

Икономически и социален съвет

на ООН (ИКОСОС) 32

§ 3. Регионални икономически комисии на ООН 36

§ 4. Конференция на ООН по търговия

и развитие (УНКТАД) 39

§ 5. Генералното споразумение за митата

и търговията (ГАТТ) 42

§ 6. Европейският съюз 45

§ 7. Европейската асоциация за свободна търговия 49

§ 8. Организацията за Черноморско икономическо

сътрудничество - ЧИС 50

§ 9. Международни организации в областта

на облагането с мита 53

ГЛАВА ПЕТА

ОРГАНИЗАЦИИ В ОБЛАСТТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА

ТЪРГОВИЯ С ОТДЕЛНИ СТОКИ 55

§ 1. Обща характеристика на международните

стокови споразумения 55

§ 2. Международният съвет по пшеницата 56

§ 3. Организацията на държавите-износителки

на нефт (ОПЕК) 57

§ 4. Международната организация по кафето 58

§ 5. Международната организация по какаото 58

§ 6. Международният съвет по захарта 59

§ 7. Международният съвет по зехтина 60

§ 8. Международният съвет по калая 60

ГЛАВА ШЕСТА

НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ ПО ВЪПРОСИ

НАМЕЖДУНАРОДНАТАТЪРГОВИЯ „.. 61

§ 1. Международната търговска камара (МТК) 61

§ 2. Съюзът на международните панаири 62

§ 3. Международният център за търговия на едро 63

§ 4. Съветът на европейските

търговски федерации ...П 63

§ 5. Международната лига за борба

с нелоялната конкуренция 64

§ 1. Отграничаване на преките чуждестранни

инвестиции от други видове инвестиции 65

§ 2. Национална уредба 67

§ 3. Закрила на инвестициите в двустранни

международни договори 70

§ 4. Опити за многостранна договорна закрила

на инвестициите 80

§ 1. Същност и видове държавни органи

за външноикономически отношения 84

§ 2. Вътрешно държавни органи

за външноикономически отношения 86

§ 3. Търговските представителства 87

§ 1. Обща характеристика

на международните търговски договори 89

§ 2. Субекти, обект и структура

на международните търговски договори 92-

§ 3. Сключване на международния

търговски договор 93

§ 4. Действие на международния търговски договор 97

§ 5. Прекратяване на между народния

търговски договор 98

§ 1. Международното право и въпросите

на външнотърговските сделки 100

§ 2. Международноправни форми

на външнотърговските сделки 105

§ 3. Кодексът на Бустаманте за международното търговско право и за търговските сделки с международен елемент .............................................. . ....... 117,

§ 1. Сключване на договора за международна

продажба на стоки ................................................................. 120

§ 2. Задължения на продавача и защитни средства

при нарушаване на договора от него .................................. .123

§ 3. Задължения на купувача и защитни средства

при нарушаване на договора от него ................................... 127

§ 4. Преминаване на риска от случайно погиване ..................... 128-

§ 5. Общи разпоредби за задълженията

на продавача и купувача ....................................................... 133

§ 1. Уводни бележки ..................................................................... 135

§ 2. Многостранни международни договори .............................. 136

§ 3. Двустранни международни договори ................................... 147

§ 4. Национално законодателство .. ............................................. 148

§ 5. Обичаи .................................................................................... 148

§ 1. Правно понятие за международните

търговски пътища .................................................................. 150

§ 2. Правна уредба на договора

за международен превоз

натоварило море .................................................................. 151

§ 3 . Правен режим на международните

речни пътища ................. * ...................................................... 190

§ 4. Правна уредба на договора за международен

железопътен превоз натовари ............................................. 199

автомобилен превоз на товари 217

§ 6. Правна уредба на договора за международен

въздушен превоз натовари 235

§ 1. Задължение за прилагане на правни средства

§ 2. Съдебен и арбитражен ред за решаване

на спорове по външнотърговски сделки 245

§ 3. Многостранни международни договори за външно­

§ 4. Признаване и допускане на изпълнението

1. 
   ТЪРГОВСКО ПРАВО - проф. Владимиров - цена 18,00 лв.
   
2. 
   МЕЖДУНАРОДНО ТЪРГОВСКО ПРАВО -
   

6. 
   ТРАНСПОРТНО ПРАВО - проф. Владимиров - цена 10,00 лв.
   
7. 
   НАКАЗАТЕЛЕН ПРОЦЕС - дои. Манев - цена 11,00 лв.
   
8. 
   НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО. ОБЩА ЧАСТ -
   

10. 
    НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО - проф. Каракашев - цена 3,00 лв.
    
11. 
    ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ -