§3. РАЗВИТИЕ Н А МЕЖДУНАРОДНОТО ТЪРГОВСКО ПРАВО В НАЙ-НОВО ВРЕМЕ

В най-ново време външната търговия се превърна в основната област на междудържавните икономически отношения. Ако в периода на феодализма във външнотърговския оборот са участвали главно от­делни търговски центрове, с възникването на световния пазар, поради диференциацията на общественото производство, във външната търго­вия се включили много държави, свързани помежду си от междуна­родното разделение на труда. В такива условия пазарите на отделните държави станали част от световния пазар. Развиващата се индустрия с нейното производство на националния и на международния пазар и установяването на тесни търговски връзки с различни страни изиграли решаваща роля в образуването на световния пазар.

14 Иван Владимиров

Буржоазните революции отхвърлили онези норми на междуна­родното право, които не съответствали на интересите на буржоазията. Те довели до създаването на такива норми на международното право, които отговаряли на интересите на новата управляваща класа и в об­ластта на международната търговия. Тези революции не само внесли редица нови концепции в системата на международните икономически отношения, но и съдействали за разширяване на тяхното правно регу­лиране.

Многократно нарасналият оборот на международната търговия довел до специализацията й по отделни отрасли и видове. Привилегиро­ваните компании от периода на феодализма, каквито били холандската и английската остиндийски компании, загубили своето значение и били ликвидирани. В най-развитите държави се създавали външнотърговски фирми, търговски къщи и дружества. Възникнали различни видове бор­си - стокови, фондови и фрахтови. Нарастването на търговския кредит във външната търговия довело до издигане на ролята на банките и в тази област.

Рязко се увеличил броят на международните договори. От XVI век се появили международни договори, които уреждали отноше­нията между договарящите държави в областта на търговията и на мореплаването. В началото на XVI век бил сключен Меценският трак­тат между Англия и Португалия, а в края на същия век — Еденският трактат между Англия и Франция.

В международните търговски договори се предвиждало като пра­вило подчиняване на поданиците, на стоките и на корабите на нормите, които действали в дадена държава. По такъв начин бил възприет на­ционалният режим. Този режим запазвал свобода на действие на дър­жавата по отношение както на собствените търговци, така и на чуж­дестранните. Той ги заставял да се въздържат от установяване на особени норми, които влошавали положението на чужденците.

Не били редки случаите, когато по-мощни в икономическо отношение държави налагали на своите контрагенти изгоди за своите търговци, стоки и кораби. Трети държави, които сключвали междуна­родни търговски договори, искали за своите търговци подобни изгоди. В резултат възникнал режимът на най-голямо облагодетелстване. При него чужденците от държавата-контрагент се ползвали от същите изгоди и привилегии, каквито са вече предоставени или могат в бъдеще да бъдат предоставени на физическите и юридическите лица на която и да било трета държава. През XVIII - XIX векове уговорка за режим

15

на най-голямо облагодетелстване била включвана в много междуна­родни търговски договори.

Наред с броя на международните търговски договори се увели­чил броят на вътрешно държавните законодателни актове на отделните държави по въпросите на външната търговия: относно митнически та­рифи, правното положение на чужденците, включително на едноличните търговци и на търговските дружества, уреждане на износа и вноса на стоки.

В Англия Навигационният закон на Кромвел от 1651 г., допълнен :ъс закони от 1660 и 1665 г., разрешавал да се превозват до Англия чуждестранни стоки само с кораби под английско знаме или с кораби на държавата на произхода на стоката. Стоки от колониите се превоз-зали изключително с английски кораби и непременно по прекия път от колонията до Англия, а не през европейски пристанища. Навигационният j .з-кон на Англия бил последван от подобни закони на Франция, Испания й Швеция,

Надделяла обаче заинтересуваността на собствените корабо-.обственици да превозват не само английски, но и чуждестранни стоки. -Чнтлия започнала постепенно да се отклонява от разпоредбите на Нави­гационния закон от 1651 г. Той бил заменен с митнически сборове, примерът на Англия бил последван от други държави. В резултат раз­мерите на митата твърде се разнообразили. Това обстоятелство довело Ю необходимостта въпросите на митническото облагане на вносни ;токи да се урежда не само в международните търговски, но и в спе­циални договори.

Ако до XIX век правното положение на чуждестранните търговци й оформяването на външнотърговските сделки се уреждали от на­ционалното законодателство, в условията на разширяването на между­народната търговия и на създаването на световния пазар се налагало

16 Иван Владимиров

в международните търговски договори да се предвижда режимът на търговия, да се уговарят правата на чуждестранните търговци да се заселват в страната и да извършват търговски операции, да се урежда правото на внос, на износ и на транзит на стоки, както и размерът на митата, плащани за внасяните стоки.

Към края на XIX век действащите в много държави многобройни забрани за внос или износ на едни или други стоки сериозно пречели на развитието на външната търговия. Това не съответствало на интереси­те на индустриално развитите държави в условията на свободна кон­куренция. Затова те започнали да отменят такива забрани. Първа Анг­лия още през 1842 г. анулирала почти всички забрани за внос и износ на стоки.

В периода на Първата световна война всяка от воюващите дър­жави поставила под свой контрол както износа на стоки, така и техния внос. Това обстоятелство се обяснява с необходимостта за воюва­щите държави да ограничат износа с цел запазване на потребните за страната стоки и да поощряват вноса на стоки, нужни във военните условия. След като войната завършила, държавите отменили забраната за износ и за внос. Но в условията на световната икономическа криза в началото на 30-те години те се върнаха към политиката на регламен­тация главно на вноса и частично на износа.

Външнотърговската дейност на държавите на световния пазар и големият брой международни договори в областта на външната тър­говия съдействали за бързото развитие на международното търговско право.

Щом международното търговско право е отрасъл на международ­ното право, следва да се разкрият и обосноват онези правни принципи на международната търговия, които имат ггубличноправен характер.

Принципите, приети в Устава на ООН, се превърнаха в основа на съвременното международно право.¹ Седемте принципа, формули­рани в чл. 2 на този устав, многократно бяха тълкувани от Общото събрание на световната организация. Най-подробно тълкуване им бе дадено в приетата от юбилейната XXV сесия на Общото събрание на ООН Декларация за принципите на международното право, които се отнасят до приятелските отношения и до сътрудничеството между държавите съобразно с Устава на ООН.²

Споменатите принципи са критерий за правомерността на норми­те, които се съдържат в многостранни и двустранни международни договори. Следователно, те са критерий за оценка на правомерността на международните търговски договори, както и за поведението на субектите на международните търговски отношения.

Основните принципи на общото международно право са осново­полагащи за специалните правни принципи на между народната търговия, които са формулирани в редица многостранни международни договори и в други международноправни актове.

Сред тях на първо място е Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ). Многостранният договор, сключен в рамките на ООН на 30 октомври 1947 г. в Женева, има два основни раздела: 1) принципи на общата външнотърговска политика на държавите-участ-

том III. Съставител д-р Маргарит Ганев. С., 1995 г., с. 11-33 (по-нататьк сборникът се цитира като "Международни договори". С римска цифра се означава номерът на тома).

Текста на декларацията вж, в сб. "Организация Объединешшх Нации. Сборник документов". М., 1981, с. 459-469.

18 Иван Владимиров

нички; 2) съгласувани митнически тарифи. Основните принципи, които се съдържат в ГАТТ, са: а) взаимно предоставяне на режима на най-голямо облагодетелстване; б) национален режим на вътрешнодържав-ното облагане с данъци; в) свобода на транзита през територията на всяка държава-участничка в ГАТТ; г) недопускане на дъмпинг; д) не­допускане на дискриминационни ограничения, включително количест­вени. Едновременно с това в ГАТТ са включени някои отклонения от утвърдените принципи. Допускат се списъци на отстъпки. Създадени са възможности за някои преференции. Предвиждат се някои ограни­чения чрез определяне на квоти за износ, както и във връзка с осигуря­ване на платежния баланс.

Друг международноправен акт, който формулира принципи на меж­дународната търговия, е Договорът за учредяване на Европейската икономическа общност ("Общия пазар"), подписан на 25 март 1957 г. в Рим и наричан съкратено Римския договор от 1957 г. В него се съ­държат следните принципи на международната търговия: 1) отмяна на митата и на количествените ограничения в отношенията между държавите-членкй 2) въвеждане в действие на общи митнически та­рифи и осъществяване на обща търговска политика спрямо трети дър­жави; 3) свободно придвижване на лица, капитали и обмен на услуги; 4) създаване на режим на нормална конкуренция; 5) съгласуване на икономическата политика на държавите-членкй и отстраняване на не­съответствията в платежните баланси; 6) сближаване на законодателст­вата на държавите-членкй в степента, която е необходима за облагоде­телстване на действието на общия пазар.

Към международноправните актове, които съдействат за изра­ботване на принципите на международната търговия от универсално значение, следва да бъде отнесен Заключителният акт на Конферен­цията на ООН по търговия и развитие (УНКТАД).

Първата сесия на УНКТАД бе свикана по решение на Общото събрание на ООН след продължителна подготовка. Тя се състоя от 23 март до 16 април 1964 г. в Женева. В Заключителния й акт бяха формулирани главно две групи принципи - общи и специални, които определят търговската политика, съдействаща за поощряване на раз­витието. Освен това бяха разработени и приети принципи за транзитната търговия на държавите, които нямат излаз на море. Бяха обобщени всички препоръчани от първата сесия на УНКТАД принципи, от които да се ръководят държавите в своите външноикономически отношения.

Общите принципи на международните икономически отношения

Правни принципи^ 19

и на търговската политика, препоръчани от УНКТАД, са петнадесет. Най-важните от тях са: а) суверенно равенство, самоопределение и ненамеса във вътрешните работи (първи общ принцип); б) суверенно право на свободна търговия и на свободно разпореждане с природните ресурси в интерес на икономическото развитие и благосъстояние на собствения народ (трети общ принцип); в) взаимна изгода, режим на най-голямо облагодетелстване; предоставяне на развиващите се стра­ни на отстъпки, които държавите си предоставят взаимно, както и пре­ференции на развиващите се страни в развитите държави; развитите държави не бива да искат от развиващите се страни предимства (осми общ принцип).

Тринадесетият общ принцип се разпростира върху транзитната търговия на държавите, които нямат излаз, на море. Негова основа съставляват принципите на транзитната търговия на страните, които нямат морско крайбрежие. Тези принципи бяха единодушно приети на първата сесия на УНКТАД. В края на изброяването на тези принципи има пояснителна записка, която гласи: 'Тези принципи са взаимно свър­зани. Всеки от тях трябва да се тълкува в пълно съответствие с оста­налите принципи". Единодушното приемане на принципите от тази група се обяснява с обстоятелството, че те конкретизират разпоредбата на чл. З на Конвенцията за откритото море от 1958 г., която предвижда: "Държавите, които нямат морско крайбрежие, за да използват откритото море при равни права с морските държави, трябва да имат свободен достъп до морето".

Специалните принципи на международните икономически отно­шения и на търговската политика, препоръчани от УНКТАД, са трина­десет. Те носят характера на конкретни препоръки за осъществяване на общите принципи. Някои от тях са адресирани до развитите държави и са насочени към създаване на по-благоприятни условия за външна търговия и за развитие на развиващите се страни (например първият, вторият, шестият, осмият и единадесетият специални принципи). Други специални принципи имат значение за признаването на определени пре­димства на развиващите се страни. Показателен е тринадесетият спе­циален принцип, който гласи: "Взаимноизгодните двустранни и много­странни международни договори представляват съществен фактор за разширяване и за разнообразяване на международната търговия". Той се разпростира изключително върху отношенията между развиващите се страни.

Деветият специален принцип има относително самостоятелно зна-

20 Иван Владимиров

чение. Той се разпростира върху общите условия за нормален междуна­роден обмен. В него се съдържа обща препоръка: "Всички държави трябва да се въздържат от дъмпинг в каквато и да било форма". Дъм­пингът е предлагане на международния пазар на стоки по цени, по-ниски от себестойността им. Целта е да се победи конкуренцията и да се завладее пазарът.

Формулираните на първата сесия на УНКТАД принципи на меж­дународната търговия нямат пряка и самостоятелна правна сила. Но те разкриват практическото значение на онези общопризнати принципи на международното право, които се отнасят до уреждането на търгов­ските отношения както между държавите, така и между страните по търговските сделки.

На XXIX сесия на Общото събрание на ООН бе утвърдена Хар­та на икономическите права и задължения на държавите (Charter of Economic Rights and Duties of States). В нея бяха формулирани петна­десет принципа, от които трябва да се ръководят държавите в своите икономически, политически и други отношения. Тези принципи са из­броени в гл. I на Хартата "Основи на международните икономически отношения" в следния ред: а) суверенитет, териториална цялост и поли­тическа независимост на държавите; б) суверенно равенство на всички държави; в) ненападение; г) ненамеса; д) взаимна изгода; е) мирно съвместно съществуване; ж) равноправие и право на самоопределение на народите; з) мирно решаване на споровете; и) справедливо обезще­тение при национализация на богатствата, които са необходими за нор­малното развитие; к) добросъвестно изпълнение на международните задължения; л) уважаване на правата на човека и на основните свободи; м) забрана на опитите за установяване на хегемония и сфери на влияние; н) повишаване на социалната справедливост; о) международно сът­рудничество за развитие и п) свободен достъп до морето на държавите, които нямат излаз на море.¹

Както Декларацията за принципите на международното право, които се отнасят до приятелските отношения и до сътрудничеството на държавите съобразно d Устава на ООН, така и принципите, формули­рани в Хартата на икономическите права и задължения на държавите, имат характера на автентично тълкуване на принципите, които вече са

с. 609-623.

се превърнали в универсални, общопризнати принципи на съвременното международно право.

Към международноправните актове, които имат характера на автентично тълкуване на основните принципи на съвременното между­народно право, включително онези, които се разпростират върху меж­дународната търговия, се отнася и Заключителният акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, подписан на 1 август 1975 г. в Хелзинки. За международната търговия са важни следните негови части: от първия раздел - "Декларацията за принципите, от които държавите-участнички ще се ръководят във взаимните отношения", а от втория раздел — "Търговия".

Заключителният акт на съвещанието в Хелзинки формално носи регионален характер. Той се разпростира върху Европа. Но под него са поставили подписите си представителите на две неевропейски дър­жави - на САЩ и на Канада. По такъв начин утвърдените с този акт принципи на международното право придобиват универсално значение. Те важат за световната търговия. В този акт са формулирани десет принципа, които конкретизират основните принципи на Устава на ООН. В раздела за търговията се съдържат някои специални принципи на международната търговия: а) режим на най-голямо облагодетелства­не; б) дългосрочни двустранни и многостранни договори; в) диверси-фикация на търговията; г) съгласуваност на националните мерки за защита против възможна дезорганизация на пазара, заедно с поемане на международни задължения; д) създаване на благоприятни условия за участие на чуждестранни фирми, организации, банки и предприятия в развитието на търговията; е) задължения за предоставяне на иконо­мическа и търговска информация.

В това изложение е невъзможно да се разгледат всички междуна­родноправни актове за утвърждаване, тълкуване и препоръчване на принципи, които имат значение за международната търговия. Не е въз­можно и да се изброят всички формулировки на такива принципи. За по-голяма прегледност ще направим опит да ги систематизираме съоб­разно със степента на правната им сила и с тяхното значение за между­народната търговия. Този критерий позволява принципите за правното регулиране на международната търговия да се разграничат в три групи.

В първата група влизат основните международноправни прин­ципи. Те са основополагащи за правното регулиране на международната търговия.

Втората група се състои от специалните правни принципи. Те се

22 Иван Владимиров

намират в зависимост от принципите, които влизат в първата група. Предназначени са за непосредствено създаване на основите на меж­дународното търговско право, но не бива да противоречат на основните принципи.

Третата група обхваща спомагателните принципи. Те се разпро­стират непосредствено върху стопанската дейност, която не е търговска в собствения смисъл на думата, но съдейства за осъществяването на международната търговия.

Основните принципи на общото международно право са основни принципи и на международната търговия. Най-общ израз те са намерили в Устава на ООН. Затова следва да се разгледат онези от тях, които имат значение за създаване на правния режим на международната търговия.

Но, преди да пристъпим към отделното разглеждане на основните правни принципи на международната търговия, следва да се вземе под внимание, че в структурата на международното право, освен осново­полагащи, съществуват обичайни принципи и конкретни правни норми. Не може да се остави без внимание и обстоятелството, че правните принципи и норми се установяват не само с универсални, но и с ре­гионални многостранни, както и с двустранни международни договори. Обичайните принципи на международното право, както и принципите и нормите, които се създават с международноправни актове от посочените видове, за да имат международноправна сила, не бива да противоречат на общопризнатите основни принципи на международното право. Международните договори, които противоречат на основните принципи на международното право, са противоправни.

Някои международноправни препоръки (например, принципите, утвърдени от първата сесия на УНКТАД, или принципите, формулирани в Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа) имат косвена юридическа сила за уреждане на междуна­родната търговия. Те конкретизират и приспособяват основните принци­пи на международното право към регламентацията на международните търговски отношения.

Следва да се отбележат още две черти, които характеризират основните принципи на международната търговия. Такива черти са

Правни принципи 23

комплексност и взаимна логическа връзка.

Всеки от основните принципи има сложно съдържание. Той се разпростира върху другите принципи, които обикновено изпълняват специална или спомагателна функция в правното регулиране на международната търговия. В това се състои комплексният характер на основните принципи, което обяснява втората им черта. Тълкуването на всеки принцип на международната търговия трябва да се извършва в логическа връзка с всеки друг принцип, както е препоръчано, например, з пояснителната записка към принципите за транзитната търговия на държавите, които нямат морско крайбрежие.

При сравнително и аналитично проучване на принципите на меж­дународната търговия, които са получили израз в различни междуна­родноправни актове, като основни за правното уреждане на междуна­родната търговия се очертават следните принципи: а) суверенно ра­венство; б) ненамеса във външната търговия на друга държава; з) забрана за прилагане на сила или на заплаха със сила в междуна­родната търговия; г) добросъвестно изпълняване на международните логовори (раст snnt servanda); д) мирно разрешаване на споровете. Тези пет основни правни принципа на международната търговия са ут-Еърдени в Устава на ООН. Те се възпроизвеждат в различни варианти е много международноправни актове, които са предназначени за оси­гуряване на правното регулиране на международната търговия.

Суверенно равенство на държавите в международната търговия е първият от основните принципи на международното право. Той е фор­мулиран в чл.2, т. 1 от Устава на ООН така: "Организацията е основана върху принципа на равенството на всички нейни членове". Това е ти­пичен комплексен принцип, тъй като съчетава в себе си двата най-ьзжни принципа на съвременното международно право: държавен суве­ренитет и правно равенство на държавите. Съединяването на двата принципа (на суверенитет и на равенство) поставя граница на сувере--лггета. Суверенитетът на всяка съвременна държава е равен на суве­ренитета на която и да било друга държава. Суверенитетът на държа-ьдта не означава неограничена свобода на нейните действия в между­народните отношения, включително във външната търговия. Тези лействия не могат да бъдат насочени към нарушаване на суверенитета на другите държави, включително към подкопаване на международ­ното икономическо сътрудничество.

Принципът на суверенитета обхваща и принципа на неприкосно­веността и целостта на територията на всяка държава, както е прогла-

24 Иван Владимиров

сено в Хартата на икономическите права и задължения на държавите. В Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа той е определен като едно от правата, които са присъщи на суверенитета.

Особено голямо значение за международната търговия има принципът за свободното разпореждане със собствените природни ре­сурси.

Когато бъде приложен към международната търговия, принципът за равенството на държавите включва принципите за взаимната изгода и за недопускане на дискриминация. Принципът за взаимната изгода признава на всяка държава при сключване на международни търговски договори възможност да определи, кое й е изгодно, и да не приема неизгодни за нея уговорки за права и привилегии на друга държава. Принципът за недопускане на дискриминация в международната тър­говия е разновидност на принципа за взаимната изгода, а оттук и -проява на принципа на равенството при уреждането на международните търговски отношения. Той представлява специален принцип. Ще бъде разгледан заедно с останалите принципи от тази група.

Ненамесата във външната търговия на която и да било държава от страна на друга държава е вторият основен правен принцип на меж­дународната търговия. Той представлява частна проява на общоприз­натия принцип на съвременното международно право за ненамеса във вътрешните работи на държавите, утвърден в чл.2. т.7 от Устава на ООН.

Формите на намеса във външната търговия на по-слаба държа­ва и особено на развиваща се държава могат да бъдат политически и икономически. В т. И от общите принципи на УНКТАД този принцип е изразен така: "Недопустимо е прилагането в международните иконо­мически отношения на методите на икономически натиск за постигане на икономически или политически изгоди". Във връзка с отношенията по оказването на икономическа и техническа помощ на развиващите се държави от страна на развитите държави т. 15 от общите принципи на УНКТАД подчертава, че такава помощ не бива да се свързва с искания за приемане на условия от политически, икономически, военен или друг характер.

В Устава на Организацията на американските държави са включени две важни разпоредили, които гласят: "Член 15. Никоя държава или група държави няма право под никакъв предлог пряко или косвено да се намесва във вътрешните или във външните работи на друга дър-

Правни принципи 25

жава. Член 16. Никоя държава не може да прилага или да поощрява принудителни мерки от икономически или политически характер с цел да повлияе върху суверенната воля на друга държава и да извлече от това някаква изгода".

Тези разпоредби напълно съответстват на общопризнатите принципи на ненамеса във вътрешните работи, както в международните отношения на която и да било държава.

Забраната за прилагане на сила или на заплаха със сила в меж­дународните търговски отношения е третият основен правен принцип в международната търговия. Той е частна проява на принципа за заб­рана на агресията., формулиран в чл.2, т.4 от Устава на ООН. В Хартата на икономическите права и задължения на държавите споменатият принцип е изразен съвсем накратко с термина поп agression, В Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа той е развит подробно в раздела "Неприлагане на сила или на заплаха със сила". Включването на този принцип в състава на основните общопризнати принципи на съвременното международно право е резултат на политиката на демократичните държави за свободно изя­вяване на волята на всяка държава при участието й в международното общуване.

Принципът pacta sunt servanda е четвъртият основен правен принцип на международната търговия. Той се състои в задължение за добросъвестно спазване на международните договори, по които дадена държава е страна. Като се има предвид, че не съществува постоянен международен апарат за принуждаване за спазване на международната законност, очевидно е, че принципът за добросъвестно изпълнение на поетите с международни договори задължения лежи в основата на съвременното международно право. Немислима е нормална междуна­родна търговия, ако страните по международните търговски договори не изпълняват добросъвестно задълженията, които доброволно са поели.

Мирното разрешаване на международните спорове е петият основен правен принцип на международните търговски отношения. Този принцип произтича логически от принципа за забрана на прилагането на сила или на заплаха със сила и от принципа за задължителност на международните договори. Той се разпростира и върху спорове по де­лови търговски отношения. Тук се прилага спомагателният принцип на търговския арбитраж.

26 Иван Владимиров
6 § 3. СПЕЦИАЛНИ ПРА В НИ ПРИНЦИПИ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ

Такива са следните правни принципи: а) свобода за договаряне; б) свобода на търговията; в) режим на най-голямо облагодетелстване; г) национален режим; д) недопускане на дискриминация; е) забрана на дъмпинга; ж) взаимност.

Свободата за договаряне е първият специален правен принцип на международната търговия. Всички останали специални принципи са повече или по-малко свързани с него. За всички видове, форми и области на търговията договорът е необходимо средство за правно оформяване и за уреждане на пораждащите се отношения. Това е осо­бено важно за международната търговия, в която правоотношенията се развиват върху територията на различни държави и попадат под правните режими на тези държави. Договорът определя не само обек­тите на търговията, техните цени и начините на плащането, не само сроковете за изпълнение, но и условията на митническото облагане, предоставеният правен режим на субектите на деловите търговски отношения (например, предоставяне на национален режим), приложимия закон за решаване на евентуалните спорове и т.н. Но това договаряне трябва да се осъществява чрез доброволно изявяване на волята на страните. Към пороците на съгласието се отнася принудата със сила, както и заплахата с прилагане насила. Сред принципите, препоръчани от УНКТЛД, особено се откроява принципът за свободата на тър­говското договаряне.

Свободата на търговията е вторият специален правен принцип на международната търговия. Първата сесия на УНКТАД го форму­лира така: "Всяка държава има суверенно право свободно да търгува с другите държави''. Принципът за свободата на търговията противо­стои на принципа за предоставяне на преференции., които противоречат на нормалното развитие на международното разделение на труда. Такива преференции се превръщат в бариери за търговията на едни страни или група страни или във възможност за извличане ма неекви-валентно голяма изгода. Отрицание и нарушение на този принцип са дискриминацията и принудата.

Режимът на най-голямото облагодетелствуване е третият спе­циален правен принцип на международната търговия. Той се състои в уговорка на международен договор, с която всяка договаряща държава се задължава да предостави на физическите и на юридическите лица на другата договаряща държава най-благоприятните условия за

Правни принijimи 27

търговия, каквито тя вече е предоставила или в бъдеще ще предостави на физическите и/или на юридическите лица на трета държава. Предмет на най-голямо облагодетелствуване могат да бъдат, например, митни­ческите тарифи. Точка 2 от общите принципи на УНКТАД за междуна­родните търговски отношения гласи: "В своите взаимни търговски отношения страните трябва да прилагат принципа на най-голямото об­лагодетелствуване". Този принцип е модификация на общия принцип на равенството в международната търговия: Държавата, на която той се предоставя, се приравнява към държавата, която се ползува от най-благоприятните условия за търговия в друга договаряща страна. Спо­менатият принцип винаги се намира в органично единство с принципите на свободата за договаряне и на взаимността.

Принципът на националния режим е четвъртият специален правен принцип на международната търговия. Той се прилага върху основата на съгласие на страните по международен търговски договор и на взаимност. Разпростира се върху взаимното признаване на юридически лица, както и върху облагането с данъци и мита в размерите, които са определени за собствените физически и юридически лица. Пример на такова равенство може да бъде освобождаването от предварителна вноска за обезпечаване на съдебни разноски, когато ищецът е чужде­странно лице.

Недопускането на дискриминация е петият специален правен принцип на международната търговия. В едни международни договори той е утвърден като задължителен. Така. ГАТТ чрез него осигурява недопускането на дискриминационни количествени, персонални и други ограничения на международната търговия. В други международно­правни актове споменатият принцип е формулиран като препоръка. Вто­рият общ принцип на УНКТАД гласи: "Не следва да се допуска каквато и да било дискриминация, която почива върху различия в социално-икономическите системи". Типична форма на дискриминация е едно­странното предоставяне на права и привилегии, които нарушават прин­ципа на равенството и взаимността. Дискриминацията може да се из­рази и в други форми, например, в групово (регионално) ограничаване на достъпа на стоките на едни държави в сравнение с други.

Забраната на дъмпинга е шестият специален принцип на между­народната търговия. В отделните международноправни актове той е изразен по различен начин. Деветият специален принцип на УНКТАД гласи: "Всички държави трябва да се въздържат от дъмпинг във вся­каква форма". В ГАТТ дъмпингът изрично се забранява. В Римския договор от 1957 г, е предвидено задължение за създаване на режим на

28 Иван Владимиров

нормална конкуренция. В раздела за търговията на Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа се препоръчва да се поддържа устойчив растеж на търговията, като се избягват резките колебания в стокооборота. Подчертава се, че държавите-участнички считат за необходимо тяхната търговия да се осъществява по такъв начин, че да не причинява или да не заплашва да причини сериозни щети на вътрешните пазари, както и да не допуска в отделни случаи дезорганизация на пазара, по-специално във вреда на местните производители на подобни или на пряко конкурентни стоки.

Принципът на взаимността е седмият специален принцип на меж­дународната търговия. Той има изключително голямо значение за ус­тановяването и за поддържането на нормални международни търговски отношения. Проявна форма е на принципите на суверенитета, на ра­венството и особено на най-голямото облагодетелствуване, както и на предоставянето на национален режим. Има общи черти с принципа на взаимната изгода, но приложното му поле е по-широко.

В т. 14 на общите принципи на УНКТАД се отделя внимание на т.нар. пера на невидимата търговия, които се разпростират върху пре­воза, застраховането на стоките и кредитите. Това е област па иконо­мическа дейност, която е тясно свързана с международната търговия. Без нея съвременната между народна търговия е немислима. Но докол­кото тази икономическа дейност има свои специфични черти, тя не е непосредствена съставна част на международната търговия. Правните принципи, предназначени да регулират тази спомагателна между­народна търговска дейност, са именно спомагателни, допълнителни принципи на международната търговия.

* Съществуват и други видове международна дейност, които не носят икономически характер, но съдействат за развитието и за усъ­вършенствуването на международната търговия. Към тях се отнасят международната дейност по създаването на правни норми, както и съдебно-процесуалната дейност. Именно тези правни принципи, които се разпростират върху различни видове допълнителна за междуна­родната търговия дейност, са спомагателните правни принципи на меж­дународната търговия.

Такива принципи са: а) свободен достъп до откритото море; б) правомерност на регионалните многостранни международни дого-вори; в) унификация на международното търговско право; г) между-

народен търговски арбитраж.

Принципът за свободния достъп до открито море се разпростира върху осигуряването на равенство на държавите, които нямат своя крайбрежна територия и могат да се ползуват от откритото море само през територията на други държави. В ГАТТ е формулиран общият принцип за свобода на транзита през територията на всяка държава-страна по този договор. Първата сесия на УНКТАД утвърди цяла ре­дица принципи под общото название "Принципи за транзитна търговия на държавите, които нямат морско крайбрежие".

•Принципътза правомерност на регионалните многостранни меж­дународни търговски договори е следващият спомагателен правен прин­цип на международната търговия. Регионални се смятат договорите, в които участвуват ограничен брой държави^например, държавите от един географски регион. Споменатият принцип е частна проява на фор­мулираното в чл,52, т. I от Устава на ООП изискване за съвместимост на регионалните международни договори с целите и принципите на ор­ганизацията. Тук се включват общопризнатите принципи на съвре­менното международно право. Той произтича и от основополагащата сила и значение на основните принципи на международната търговия. За него съществува изрична препоръка на първата сесия на УНКТАД (деветият общ принцип).

! Принципът за унификация на международното търговско право като спомагателен правен принцип на международната търговия получи вече широко признание. Международната унификация е координирана дейност на държави, които са изразили съгласувана воля да подчинят някои правоотношения на една и съща регламентация. Споменатият принцип е частна проява на формулираното в чл. 13 на Устава на ООН изискване за поощряване на прогресивното развитие на между­народното право и на неговата кодификация. Препоръчан е в шестия общ принцип на УНКТАД и е предвиден в учредителния акт на Коми­сията на ООН по международно търговско право - УНСИТРАЛ.

Принципът на международния търговски арбитраж също така играе спомагателна роля в развитието на международната търговия. Практическо осъществяване на този принцип с изработването на мно­гостранни международни договори, посветени на международния тър­говски арбитраж. Такива договори са Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, приета през 1958 г. в Ню Йорк, и Европейската конвенция за външнотърговски арбитраж, приета през 1961 г. в Женева, Създадена е международна организация по търговски арбитраж.

•^'•ж-^-нароОни организации 31

;гхезгги за многостранни международни договори в специализиран ор-~1н ка международната организация и приемането на текста им в ръко-;-;дния й орган. На държавите-членки се предлага да ратифицират

Втората катеторт се състои от функциите, междудържавна (междуправителствена) организация да приема меж-jr- "народни административни и технически правилници и стандарти. . '~~ немането се извършва от ръководния орган на международната орга-чнзация. На държавите-членки се предлага правителствата им да •--твърдят международния правилник или стандарт.

Третата категория се образова от контролните функции на меж-

О гедназначението на контрола е да осигури спазването на разпоредбите -rj устава на международната организация или на друг международ­ноправен акт. Понякога се предвижда създаването и функционирането -:а специален орган на международната организация за упражняването -а контрола.

Четвъртата категория функции съществува не при всички между-чародни междудържавни (междуправителствени) организации. Тя е предвидена само за някои от тях. Състои се във възможността на международната организация например на Организацията на обеди­нените нации да налага на държавите-членки санкции, най-често иконо­мически, включително забрана за. търгуване с определена държава с всякакви или с определени стоки или за предоставянето на определени услуги, заради нарушаване на международното право.¹

Международните неправителствени организации обединяват на­ционални организации и/или физически лица от три или повече държави. Те отразяват интересите и стремежите на обществени, професионални или други движения в международен мащаб. Могат да станат инициато­ри за разработването на проекти за многостранни международни дого­вори. Но приемането на текста им се извършва на дипломатическа конференция, свикана и организирана от правителството на държавата, в която е седалището на международната неправителствена органи­зация. Такъв е случаят с Международния морски комитет, чието седа-

По-подробно за функциите на международните организации вж. Иван Владимиров. Международно публично право. Шесто преработено и допълнено издание. София, издателство "Ромина", 2005, с. 241-263.

•шв;жз®^!/пародни организации 31

яф&еети за многостранни международни договори в специализиран ор-

на международната организация и приемането на текста им в ръко-

жшшя й орган. На държавите-членки се предлага да ратифицират

ц^,а ц,а.&ъда ъъваданА^ тхедлст-

Втората иатетория се състои от фувкодвге на международната междудържавна (междуправителствена) организация да приема меж-г> народни административни и технически правилници и стандарти. Приемането се извършва от ръководния орган на международната орга--'•злция. На държавите-членки се предлага правителствата им да -върдят международния правилник или стандарт.

Третата категория се образова от контролните функции на меж-

П ^дназначението на контрола е да осигури спазването на разпоредбите т устава на международната организация или на друг международ­ноправен акт. Понякога се предвижда създаването и функционирането *а специален орган на международната организация за упражняването на контрола.

Четвъртата категория функции съществува не при всички между­народни междудържавни (междуправителствени) организации. Тя е предвидена само за някои от тях. Състои се във възможността на международната организация например на Организацията на обеди­нените нации да налага на държавите-членки санкции, най-често иконо­мически, включително забрана за. търгуване с определена държава с всякакви или с определени стоки или за предоставянето на определени услуги, заради нарушаване на международното право.¹

Международните неправителствени организации обединяват на­ционални организации и/или физически лица от три или повече държави. Те отразяват интересите и стремежите на обществени, професионални или други движения в международен мащаб. Могат да станат инициато­ри за разработването на проекти за многостранни международни дого­вори. Но приемането на текста им се извършва на дипломатическа конференция, свикана и организирана от правителството на държавата, в която е седалището на международната неправителствена органи­зация. Такъв е случаят с Между народния морски комитет, чието седа-

По-подробно за функциите на международните организации вж. Иван Владимиров. Международно публично право. Шесто преработено и допълнено издание. София, издателство "Ромина", 2005, с. 241-263.

32 Иван Владимиров^

лище е гр. Анверс, Белгия. Дипломатическата конференция се свиква от белгийското правителство.

Според обхвата на дейността различаваме универсални и регионални международни организации.

Универсални са международните организации, чиито цели и предмет на дейност представляват интерес за всички държави в света, например ООН. Целите и предметът на дейност на тази организация, които се състоят в поддържането на международния мир и сигурност, в организирането на международно икономическо и социално сътрудничество, представляват интерес за всички държави в света. Затова организацията трябва да бъде открита за всички държави, които признават устава й.

Регионални международни организации могат да се създават по всякакви въпроси от държави, които са разположени в един географски район. Въпреки че не дава определение на такива организации Уставът на ООН изброява признаците, на които те трябва да отговарят, за да бъдат правомерни: а) да бъдат съвместими с целите и с принципите на ООН; б) да се създават за разрешаване на въпроси, които са подходящи за регионални действия; в) с помощта на такива организации да се разрешават с мирни средства регионални спорове (чл. 52).

В рамките на това изложение ще бъдат разгледани най-важните международни организации в областта на външната търговия.
9 §2. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ. ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ Н А ООН (ИКОСОС)