Първа 1 понятие, съдържание, система и източници на международното търговско право


Организацията на обединените нации



страница3/18
Дата23.07.2016
Размер3.86 Mb.
#2342
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18

1. Организацията на обединените нации. Една от важните функции на Организацията на обединените нации е развитието на меж­дународното сътрудничество, включително на международната тър­говия.

Уставът на ООН, изработен на международна конференция в Сан Франциско, е подписан на 26 юни 1945 г. и влезе в сила на 24 октомври 1945 г. Първоначални членове на ООН бяха 51 държави. Към 31 де­кември 2004 г. в нея влизат 191 държави.

Както е предвидено в Устава, ООН има следните цели: да под­държа международния мир и сигурност, да развива приятелски отно­шения между народите въз основа на уважаване на принципите на равноправие и на самоопределение на народите, да осъществява меж­дународно сътрудничество при разрешаване на проблемите от икономи-

Международни организации 33

-гски, социален, културен и хуманитарен характер, както и да бъде -гнтър за съгласуване на действията на народите в постигането на ~езн общи цели.

Една от основите на ООН е принципът на суверенно равенство -2 нейните членове. Уставът забранява намесата в работи, които по гъщество влизат във вътрешната компетентност на всяка държава. Нещо повече. Суверенитетът на всеки член на ООН се подчертава от доброволния характер на създаването на тази организация. Уставът >длиза не от особените интереси на всяка държава, а от общите интере-;и на всички участници в международното общуване. Поемането на : пред елени задължения от членовете на ООН представлява добро­волно самоограничаване в интерес на международния мир и сигурност. Дейността на ООН и принципите на нейния Устав са насочени към _• крепване и развиване на международната търговия, което е твърде съществено за мира и международната сигурност.

В структурата на ООН се различават главни и помощни органи. Главни са предвидените в Устава на ООН органи: Общото събрание, Съветът за сигурност, Икономическият и социален съвет, Съветът по попечителство, Международният съд и Секретариатът. Помощни са органите, които, без да са предвидени в Устава на ООН, са създадени по решение на Общото събрание. Такива органи са, например, Коми­сията на ООН по международно право и Комисията на ООН по между­народно търговско право.

Общото събрание се състои от представители на всички лържави-членки на ООН. То се събира на редовна сесия веднъж в годината. По искане на мнозинството членове или по решение на Съвета за сигурност могат да се свикат специални или извънредни сесии на Общото събрание. В неговата дейност голямо внимание се отделя на въпросите за укрепването и развитието на международното икономическо сътрудничество, включително на международната тър­говия. Така, Общото събрание с резолюция от 10 декември 1958 г. призова държавите-членки на ООН да предприемат ефективни дейст­вия за осъществяване на принципите на мирните и добросъседските отношения. То им препоръча да съдействат за искреното, свободното и приятелското сътрудничество и за взаимно разбирателство в об­ластта на икономиката, културата, науката, технологията и съоб­щенията.

В резолюция от 17 октомври 1960 г. Общото събрание потвърди своето убеждение, че силата на ООН зависи от сътрудничеството на

34 Иван Владимиров

влизащите в състава й държави. Това сътрудничество следва да се осъществява в пълен обем, за да може организацията да стане по-ефикасен инструмент за осигуряване на мира и за съдействие на иконо­мическия и социалния прогрес на всички народи.

В резолюцията от 18 декември 1962 г. по въпроса за принципите на международното право, които се отнасят до приятелските отношения и сътрудничеството на държавите съобразно с Устава на ООН, е под­чертана тясната връзка между прогресивното развитие на междуна­родното право и създаването на условия, при които справедливостта и спазването на задълженията, произтичащи от международните дого­вори и от други източници на международното право, биха могли да се поддържат чрез поощряване на международното сътрудничество в икономическата, социалната и сродните им области и чрез упражняване на правата на човека и на основните свободи.

През декември 1962 г. Общото събрание на ООН утвърди ре­шение на Икономическия и социален съвет от 1962 г. за свикване на международна конференция по търговията и развитието (вж.§4 по-долу).



v 2^ Икономическият и социален съвет (ИКОСОС). Той се състои от 54 члена, които се избират от Общото събрание на ООН за три години. Съставът му се обновява всяка година с една трета, като излизащият член може да бъде преизбран за нов срок.

Съветът има за цел да съдействува за развитието на междуна­родното сътрудничество в икономическата област, включително в об­ластта на международната търговия, както и в социалната област. Той осъществява проучване и съставя доклади по международните въпроси в областта на икономическите, социалните, културните, образовател­ните, здравеопазните и други подобни отношения. Прави по тях препоръки на Общото събрание, на членовете на ООН и на съответните специализирани международни организации. Съветът може да подготвя за представяне на Общото събрание проекти на конвенции и да свиква международни конференции по въпроси, които влизат в компе­тентността му, включително по въпроси на международната търговия.

ИКОСОС се събира на сесия два пъти в годината. Решенията в съвета и в органите му се приемат с обикновено мнозинство на гла­совете.

Органи на ИКОСОС с~а: три сесийни комитета — икономически, социален и координационен; постоянни комитети - по природните ресур­си, по неправителствените организации, по населените места и др.;



Международни организации 35

функционални комисии - по населението, по правата на човека, по поло­жението на жените, по наркотичните вещества. Освен това при НКОСОС са създадени пет регионални икономически комисии (вж. следващия параграф).

Споразумения с ИКОСОС имат специализираните организации на ООН - Международната организация на труда, Световната здравна организация и други четиринадесет организации.

Повече от 300 неправителствени международни организации, които се занимават с въпроси, влизащи в компетентността на ИКОСОС, се ползуват с консултативен статус в него.

3. УНСИТРАЛ. С въпросите на систематизацията на междуна­родноправните норми в областта на международната търговия се за­нимава спомагателен орган на Организацията на обединените нации. Такъв орган е Комисията по международно търговско право -УНСИТРАЛ, която е създадена от Общото събрание на ООН на XXI му сесия през 1966 г. Във функциите на тази комисия влиза съдействието и прогресивното развитие и за унификацията на международното тър­говско право чрез координация на работата на международните орга­низации, които действат в тази област. По-конкретно функциите на УНСИТРАЛ са: а) подготовка на проекти за нови международни до­говори; б) разработване на типови и еднообразни закони в областта на чеждународната търговия; в) осигуряване на еднообразно тълкуване н прилагане на международни конвенции в областта на международната търговия; г) събиране и разпространяване на информация за национал­ното външнотърговско законодателство; д) поддържане на връзки с органите на ООН, както и с тези на специализираните й организации, които се занимават с проблемите на международната търговия.

Пъ£воначалният състав на УНСИТРАЛ възлизаше на 29 члена. На X5CVII сесия на Общото събрание на ООН съставът на комисията ое увеличен със 7 члена и сега обхваща 36 члена. Членовете на тази комисия се избират за шестгодишен срок върху следната регионална основа: 9 члена - от държавите на Африка; 7 - от държавите на Азия; f - от източноевропейските'държави; 6 - от латиноамериканските дър­жави и 9 - от държавите на Западна Европа. Сесиите на комисията се състоят веднъж годишно. Своите отчети и препоръки комисията всяка година представя на Общото събрание на ООН.

Комисията извършва работата си по своя система на междуна­родното търговско право.

36 Иван Владимиров



10 § 3. РЕГИОНАЛНИ ИКОНОМИЧЕСКИ КОМИСИИ НА ООН

Под ръководството на ИКОСОС работят пет регионални иконо­мически комисии на ООН.



1. Икономическата комисия на ООН за Европа (ИКЕ). Тя
е създадена през 1947 г. като комисия на ИКОСОС за оказване на
ефикасна помощ на европейските държави, разорени от Втората све­
товна война. След това срокът за дейността на тази комисия е продъл­
жен за неопределено време.

Членове на ИКЕ са европейските държави-членки на ООН, както САЩ и Канада.

Основна задача на ИКЕ е да съдействува за провеждане на съг­ласувани мероприятия по икономическото сътрудничество в Европа, включително в областта на външната търговия.

Висш орган на тази комисия е пленарната й сесия, която се свиква веднъж в годината. Постоянно действуващ орган на комисията е секретариатът, който се състои от граждани на държави-членки на ИКЕ. Седалище на комисията е Женева.



2. Икономическата и социална комисия на ООН за Азия
и Тихия океан (ИСКАТО). Тя е образувана през 1947 г. като временна
организация. През 1952 г. е превърната в постоянна.

В ИСКАТО влизат 32 държави, включително САЩ, Русия, Фран­ция, Великобритания и Холандия.

Комисията със своята дейност трябва да улеснява провеждането на съгласувани мероприятия за икономическото развитие на държавите от Азия и Далечния Изток и да съдействува за повдигане на жизненото равнище на тяхното население. За постигане на тези цели комисията има право да извършва проучване на икономическите, социалните и техническите проблеми, да предоставя на държавите-участнички кон­султация по реда за оказване на техническа помощ, да събира, разра­ботва и разпространява информация и статистически материали по посочените въпроси. Препоръките на комисията по най-важните въп­роси трябва да бъдат съгласувани с ИКОСОС.

Пленарната сесия, която обикновено се свиква веднъж в година­та, е висшият орган на комисията.

Комисията може да създава необходимите за нейната работа комитети и работни групи, както и да организира конференция на ек­сперти.

Постоянно-действащ изпълнителен орган на комисията е ней-



Международни организации 37

ният секретариат, който се състои от отдели: за промишленоста и тър­говията, за транспорта и съобщенията, по социалните въпроси, за проуч­ване и планиране.

В състава на Икономическата и социална комисия за Азия и Тихия океан има: Комитет по промишлеността и естествените ресурси, Комитет по вътрешния транспорт и съобщенията и Комитет по тър­говията.

Комитетът по търговията бе създаден през 1957 г. В неговите функции влиза проучването на конюнктурата на стоките, които се произ-зеждат и изнасят от държавите-участнички, проучването на тър­говската политика и разработването на препоръки за развитието на тяхната външна търговия.

Като се съобразява със сложния характер на съвременната външна търговия, комитетът извършва работа по проучването на мит­ническата система на държавите-участнички и на техниката на външ­ната търговия, организира в държавите о? Азия учебни семинари за лицата, които работят в областта на тяхната външна търговия.

Помощен орган на комисията е конференцията на азиатските статистици.



3. Икономическата комисия на ООН за Западна Азия
ИКЗА). Тя е създадена през 1973 г. за координация на усилията на

^ържавите-членки в областта на тяхното икономическо и социално раз­витие и за разширяване на външноикономическите им връзки. В тази шмисия влизат арабските държави от Азия. Висш орган са ежегодните :есии на държавите-членки на ИКЗА.

Изпълнителен орган е секретариатът, седалище на който е Багдад
Ирак). \

През 1976 г. сесията на ИКЗА в Катар разгледа въпросите за гегионалното и между арабското сътрудничество, включително в :оластта на външната търговия.



4. Икономическата комисия на ООН за Латинска Амери­
ка (ИКЛА). Тя е създадена през 1948 г. като временен орган на
ЛКОСОС. През 1951 г. е превърната в постоянна. Членове на тази
омисия са 20 държави от Латинска Америка, както и САЩ, Канада,
Великобритания, Франция и Холандия.

Функциите на ИКЛА са подобни на тези на комисията за Азия и Тихия океан: анализ на общите икономически, технико-икономически '•л статистически материали, които се отнасят до държавите-участнички, проучване на тяхната конюнктура, съставяне и разпростра-

38 Иван Владимиров

няване сред държавите-участнички на икономически прегледи и док­лади, препоръки на правителствата на тези държави по въпросите на икономическото развитие.

Висш орган на комисията е пленарната сесия. Тя се свиква един път на две години. Изпълнителен орган е секретариатът, който се състои от отдели по промишлеността и търговията, по външната търговия, по селското стопанство, по социалните въпроси, по транспорта и по иконо­мическото развитие.

В състава на комисията функционира Комитет по икономи­ческото сътрудничество на държавите от Латинска Америка.

През 1955 г. бе създаден Комитет по търговията. Една от основ­ните му задачи е съдействието за развитието на външната търговия на държавите от Латинска Америка.

5. Икономическата комисия на ООН за Африка (ИКА). Тя е създадена през 1958 г. В нея влизат 52 държави от Африка, както и Великобритания и Франция.

Функциите на Икономическата комисия на ООН за Африка са подобни на тези на икономическите комисии за Европа, за Азия и Тихия океан и за Латинска Америка.

Освен това Икономическата комисия на ООН за Африка трябва:

а) да проявява инициатива и да участвува в мероприятията, насочени към поощряване на съгласувани действия по икономическото развитие на Африка, включително социалните аспекти на такова раз­витие;

д) да съдейства на ИКОСОС по негова молба при изпълнението
на функциите му в района на Африка в областта на икономическите
проблеми, включително проблемите в областта на техническата
помощ;

е) да помага при разработването на съгласувана политика като


основа за практически мерки, които съдействат за икономическото и
технологичното развитие на района;

ж) като изпълнява горепосочените функции, да разглежда в слу­


чай на необходимост социалните аспекти на икономическото развитие
и взаимната връзка на икономическите и социалните фактори.

Икономическата комисия на ООН за Африка има следните ко­митети: по строителството,**по проблемите на населението и по ста­тистиката. Освен това бе организиран Комитет за създаване на Афри­канска банка за развитие. Тази банка започна да функционира през



Международни организации 39

Висш орган на комисията е сесията. Между сесиите заседават Изпълнителният комитет и Техническият комитет на експерти. И-пълнителен орган е секретариатът.



Х' 11 §4. КОНФЕРЕНЦИЯ НА ООН ПО ТЪРГОВИЯ

И РАЗВИТИЕ (УНКТАЦ)

Икономическият и социален съвет на ООН през автуст 1962 г. гзе решение за свикване на международна конференция по търговията -•: развитието, което през декември 1962 г. бе утвърдено от Общото събрание на ООН. Конференцията се състоя от 23 март до 16 юни ,1>64 г. s Женева. В нея взеха участие представители на 120 държави.

На конференцията бе направен анализ на състоянието на международната търговия в периода след Втората световна война. 5sxa разкрити главните проблеми на международните икономически гтношения, които трябва да бъдат решени в интерес на развитието на търговията и на икономическия прогрес.

Към основните проблеми, които изискват решение, конференцията гтнесе: а) необходимостта от повишаване на темповете на растежа на икономиката на развиващите се държави; б) осъществяване на редица мерки от търговско-икономически и политически характер; в) утвърж­даване на ръководни принципи на международното финансово и техни­ческо сътрудничество; г) оказване на помощ в областта на търговията .-: за изпълнението на рационални планове и програми за развитие; z 1 решаването на проблема за външната задлъжнялост; е) търсене на начини за увеличаване на притока на финансови ресурси; ж) компен-; щионно финансиране; з) решаване на въпросите на корабоплаването.

Конференцията разгледа също така организационни въпроси на международната търговия. Бе извършен анализ на дейността на съ­ществуващите международни организации. Бяха отбелязани положи­телните аспекти на тяхната дейност. Конференцията призна, че за ус­пешното съдействие на международната търговия са необходими ефи­касни организационни мерки. Препоръчано бе на Общото събрание на ООН Конференцията по търговията и развитието (УНКТАД) да бъде учредена и да съществува като орган на Общото събрание.

Тази препоръка бе приета от нейния адресат. С резолюция № 1995

XIX) от 3 0 декември 1964 г. Общото събрание утвърди конференцията

като свой орган. На практика УНКТАД изпълнява функции, които са

40 Иван Владимиров

подобни на тези на международните икономически организации, имащи статус на специализирана организация на ООН. Както тях, тя се ползува с голяма самостоятелност. Участнички в нея са всички държави-членки на ООН и държавите-членки поне на една специализирана организация на ООН или на Международната агенция за атомна енергия (МАГАТЕ).

Конференцията на ООН по търговията и развитието определя насоките на дейността, програмата за работа и приема важни документи относно международната търговия и развитието. Сесии на УНКТАД се състояха в Женева през 1964 г., в Делхи през 1968 г., в Сантяго през 1972 г., в Найроби през 1976 г. и т.н. Всяка държава-участничка в конфе­ренцията има един глас. Основните й решения се приемат с квали­фицирано мнозинство от две трети на гласовете. По въпросите с по-малко значение е достатъчно обикновеното мнозинство.

Споредд>езолюция №1995 (XIX) на Общото събрание на ООН задачите на УНКТАД са следните: а) поощряване на развитието на международната търговия с цел ускоряване на икономическото раз­витие, по-специално между държавите, които се намират на различни равнища на развитие, както и между развиващите се държави; изисква се да се взема предвид дейността, която вече осъществяват други международни икономически организации; б) формулиране на принци­пите в областта на политиката в международната търговия и по проб­лемите на икономическото развитие; в) разработване и представяне на препоръки, насочени към осъществяване на споменатите принципи; г) съдействие за координация на дейността на другите учреждения от системата на ООН в областта на международната търговия и по проб­лемите на икономическото развитие, както и сътрудничество с Общото събрание и с Икономическия и социален съвет в тези области; д) взе­мане, съгласувано със съответните органи на ООН, на мерки, насочени към водене на преговори и към утвърждаване на многостранни тър­говски актове; е) съгласуване на политиката на правителствата и на регионалните икономически групировки в областта на търговията и на свързаното с нея икономическо развитие: ж) разглеждане на всякакви други въпроси, които се отнасят до компетенцията на УНКТАД.

Особеност на дейността на УНКТАД е т.нар. групова система на дейност. В приложението към резолюция №1995(Х1Х) на Общото събрание държавите-членки на ООН са разделени на четири групи: група А - държавите от Азия и Африка, както и Югославия, група В -развитите държаТш, група С - държавите от Латинска Америка и група

Международни организации 41

D - източноевропейските държави. Такова деление на държавите има за цел усъвършенствуване на работата на УНКТАД. Отделните проб­леми отначало се съгласуват в групите. След това се обсъждат на пленарни заседания. Според установилата се практика държавите от групи А и С образуват т.нар. група на 77-те, т.е. на развиващите се държави.

Постоянен орган, който действа между сесиите на конферен­цията, е Съветът по търговията и развитието. Той се състои от предста­вители на 68 държави: от група А - на 29 държави, от група В - на 21 лържави, от група С - на И държави и от група D - на 7 държави. Допустимо е в неговите заседания да вземат участие други държави, но без право на глас. Функциите на съвета се свеждат до осигуряване на изпълнението на препоръките и решенията на конференцията, до проучване и до съставяне на отчети за Общото събрание, както и до подготовката на поредната сесия на конференцията.

Решенията на съвета се приемат по процедурни въпроси с обик­новено мнозинство на присъстващите и участващи в гласуването представители, а по останалите въпроси - с квалифицирано мнозинство :т две трети. Съветът се събира на редовни сесии веднъж в годината. Седалище на съвета е Женева.

Съветът има следните помощни органи, наречени комитети: по :>~ровините, по индустриалните стоки, по невидимите пера и по финан-: прането на търговията, по морските превози, както и специален коми­тет по преференциите, който е открит за всички участници в УНКТАД.

Секретариатът начело с генерален секретар на УНКТАД изпъл-члва административни функции. Той събира и обобщава статистически < икономически материали. Проучва конкретни търговски и иконо-• ччески проблеми. Обслужва сесиите на конференцията и заседанията -1 съвета, както и на неговите помощни органи. Генералният секретар -I УНКТАД се назначава от генералния секретар на ООН и се ут­върждава от Общото събрание на ООН.

Дейността на УНКТАД се финансира от бюджета на ООН. УНКТАД сътрудничи с органите на ООН - с Икономическия и социален :ъвет. с регионалните икономически комисии, със специализираните : зганизации на ООН и с други междуправителствени международни : "ганизации - с Европейския съюз, с Организацията на американските зържави, с Организацията за африканско единство, както и с много ^правителствени международни организации, включително с Международната търговска камара и със Световната федерация на

42 -' Иван Владимиров

професионалните съюзи, на които е признала консултативен статус. УНКТАД сътрудничи с ГАТТ, заедно с който е създала Център за международна търговия, функциониращ от 1968 г. Центърът се уп­равлява и финансира съвместно от двете организации. Неговата ос­новна задача е да издава статистически и монографични материали по международната търговия.

12 ГЕНЕРАЛНО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА МИТАТА

И ТЪРГОВИЯТА (ГАТТ)

Икономическият и социален съвет на ООН през февруари

1946 г. прие резолюция за свикване на международна конференция по
търговията и заетостта, целта на която бе създаването на междуна­
родна търговска организация.

Конференцията с участието на 56 държави се състоя в Хавана от ноември 1947г. до март 1948 г. Тя завърши с приемането на Заклю­чителен акт, към който бе приложен Устав на международната тър­говска организация (Хаванският устав). Уставът в своите принципни разпоредби излиза от обстоятелството, че международната търговия се основава върху частната търговия с всички последици, които произ­тичат от това. Хаванският устав не бе ратифициран от необходимия брой държави. Международна търговска организация тогава не бе уч­редена.

До влизането в сила на устава на бъдещата международна тър­говска организация временно бе прието многостранно Общо споразу­мение за митата и търговията (ГАТТ). То бе подписано на 30 октомври

1947 г. в Женева и влезе в сила от 1 януари 1948 г.

Целта на ГАТТ е постепенната либерализация на световната тър­говия чрез намаляване на митата, на немитническите пречки и провеж­дането на други търговско-политически мерки в областта на търговски­те отношения между държавите-участнички. Споразумението излиза от четири основни предпоставки: а) неприлагане на дискриминация вър­ху основата на принципа на най-голямото облагодетелствуване; б) опаз­ване на собственото производство главно чрез прилагане на митни­ческа тарифа; в) използване на преговорите за решаване на спорове; г) провеждане на многостранни преговори с цел отстраняване на преч­ките във взаимната търговия и намаляване на митата.

Споменатите предпоставки на Генералното споразумение са фор­мулирани в неговите три части. Част I съдържа целите и задачите на



Международни организации 43

споразумението. В част II влизат търговско-политическите принципи. Част Ш е посветена на условията за териториални споразумения, на митническите съюзи, на въвеждането и на отмяната на митнически облекчения, на реда за присъединяването към споразумението и на излизането от него.

В преамбюла на Генералното споразумение е създадено за­дължение на държавите-участнички да сключват помежду си договори за значително намаляване на митата и за отстраняване на други пречки във външната търговия, както й за отстраняване на дискриминацията s международната търговия. В чл.1 е предвидено, че в търговските отношения държавите-участнички трябва да преследват целта за по-Еишаване на жизненото равнище, за осигуряване на пълна заетост на населението, за разширяване на производството и за размяната на стоки, както и за ускоряване на икономическото развитие.

В ГАТТ са предвидени условия, когато режимът на най-голямо :олагодетелствуване не се прилага. Такива условия са: наличността «а митнически съюз, на специални преференции и Др.п. Генералното споразумение в чл.11 - 15 определя задължение на държавите-участнички за отмяна на количествените ограничения, включително лицензни, квоти и контингенти. Допустими са ограничения във връзка с влошаването на платежния баланс.

Формално ГАТТ е многостранен международен търговски до-г: вор. Фактически той се превърна в международна организация, която гю същество има статус на специализирана организация на ООН.

Висш неин орган е сесията, която се свиква обикновено два пъти = годината. Но когато въпросите се отнасят до принципните положения 13 международната търговия (например, провеждането на поредните "геговори за намаляване на митата или за отстраняване на количест-зсните ограничения) се свиква конференция на равнището на ми­нистрите, които се занимават с въпросите на външната търговия. Ръко­воден орган между сесиите е съветът, който се състои от предста-s ,ггели на всички държави-участнички в споразумението. Заседанията -а съвета се провеждат два — три пъти в годината. Техническото :

Република България още от 1976 г. има статус на наблюдател в

В рамките на ГАТТ бяха проведени няколко раунда преговори за -^маляване на митата и за ограничаване на немитническите пречки

:.а международната търговия.

44 Иван Владимиров

Държавите-участнички в ГАТТ с подписването на 15 април 1994 г. в гр. Маракеш (Мароко) на Заключителния документ за прего­ворите в рамките на Уругвайския раунд учредиха на практика Светов­ната търговска организация. Те уточниха някои от условията за при­съединяването на нови страни към Световната търговска организация, което засяга пряко нашата държава.

С Решение № 102 от 2 март 1995 г. Министерският съвет даде съгласие за започване на преговори за договаряне на условията за при­съединяване на Република България към Споразумението за създаване на Световната търговска организация. Съгласието за обвързване на държавата ни бе изразено с приемането през 1996 г. от Народното събрание на закон за ратификация на това споразумение.1

Функциите на СТО са да прилага, да улеснява прилагането на споразуменията на СТО и да съдейства за постигането на техните цели. Наред с това СТО представлява форум за преговори между държавите-членки по многостранните търговски отношения както по въпросите, включени в обхвата на споразуменията, така и по послед­ващи въпроси на тези отношения (чл. III от Маракешкото споразуме­ние).

Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ 1947) е инкорпорирано в споразуменията на СТО (т. 1 от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г., наричано съкратено ГАТТ 1994).

СТО се ръководи от решенията, процедурите и обичайната практика на договарящите страни по ГАТТ 1947 и на органите, които са създадени в рамките на ГАТТ 1947. Изключение съставляват слу­чаите, когато с това споразумение или в многостранните търговски споразумения е предвидено друго (чл. XVI, ал. 1 на Маракешкото спо­разумение).

Всички правни актове, които се приемат в органите на СТО, се обозначават в Маракешкото споразумение като решения.

Основният начин за вземане на решения с определящо значение за функционирането на организацията е консенсусът. Такъв е налице, ако нито една държава-членка, представена на заседанието, на което се взема решението, официално не възрази срещу предложеното ре-

1 Закона за ратифициране на Протокола за присъединяването на Република

България към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация и на Маракешкото споразумение за създаване на Световната тър­говска организация вж. ДВ, бр. 93 от 1996 г.



. ждународни организации 45

.шсние.


Когато не може да се постигне консенсус, разглежданият въпрос «с решава с гласуване. Ако друго не е предвидено в Маракешкото -шосазумение или в съответното многостранно търговско споразумение, рнпенията се приемат с мнозинство на подадените гласове. Всяка дь^жава-членка на СТО има право на един глас. Европейските общ-шсти разполагат с толкова гласове, колкото са на брой техните дзетави-членки, които са членки на СТО (чл. IX от Маракешкото спора-зумение).

Конференцията на министрите и Общият съвет на СТО имат Ш£лючителното право да приемат тълкувания на Маракешкото спора-зялгение и на многостранните търговски споразумения. Необходимо е мнозинство от три четвърти на държавите-членки.

Решения за приемането на нови членове, с които се одобряват договорените условия за присъединяването, се вземат от Конферен-жята на министрите с мнозинство две трети от членовете на СТО чл. XII от Маракешкото споразумение).1

^ /У 15


Каталог: 2010
2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където
2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011
2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
2010 -> Код на училище Име на училище


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница