Първа 1 понятие, съдържание, система и източници на международното търговско право


§ 2. МЕЖДУНАРОДНИЯТ СЪВЕТ ПО ПШЕНИЦА ТА



страница5/18
Дата23.07.2016
Размер3.86 Mb.
#2342
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18
§ 2. МЕЖДУНАРОДНИЯТ СЪВЕТ ПО ПШЕНИЦА ТА

Международно споразумение по пшеницата е сключено през

1933 г. от редица държави-износителки и вносителки на тази стока. В

споразумението бяха определени по държави квоти за производството

и за износа на пшеница. Уредени бяха и други въпроси, свързани с

осигуряване на изпълнението му.

През 1942 г. бе създаден Международният съвет по пшеницата. По негова инициатива през 1949 г. във Вашингтон бе подписано ново споразумение по пшеницата със срок четири години. В следващите години това споразумение бе нееднократно продължавано. Към 1969 г. в споразумението по пшеницата участвуваха 50 държави, от които 40 държави-вносителки и 10 държави-износителки.

През 1967 г. Международният съвет по пшеницата свика в Рим конференция за приемане на ново споразумение. Подписаното споразу­мение е известно под наименованието "Международно споразумение по зърнените храни от 1967 г.". То се състои от две конвенции: Кон­венция за търговията с пшеница и Конвенция за продоволствената помощ.

Споразумението по пшеницата предвижда международно сът­рудничество на държавите-износителки и вносителки на пшеница, и съдействие за развитието на международната търговия с тази стока. Установени са квоти за износа и за вноса на пшеница, както и минимален размер на покупката на тази стока. Определен е минимален лимит на покупните цени в зависимост от качеството, сорта и големината на транспортните разходи. Тъй като споразумението не фиксира формите на сътрудничеството, нито размера на доставките от всяка страна, не се изключва конкуренцията в рамките на това споразумение.

От действието на споразумението се изключват доставките на пшеница, които се извършват от държавите като дългосрочен кредит. като заем или като безплатна помощ, както и продажбите по клирингови споразумения.

Международният съвет по пшеницата упражнява контрол за из­пълнението на сооразумението. Съветът се състои от представители

~. рганизации... 57

- г лържавите-участнички. Всяка от тях има определен брой гласове,


^пример, САЩ- 339 гласа, Канада - 339 гласа, Франция - 80 гласа,

Аржентина - 70 гласа, Бразилия - 15 гласа и т.н. Седалище на съвета t Лондон.

Всяка година се избира Изпълнителен комитет в състав не по-2-ече от осем члена от държавите-износителки и не повече от четири -лена от държавите-вносителки. Този комитет работи между сесиите :-ia съвета.

Консултативният комитет извършва работа в областта на цените нз пшеницата. Той се състои от осем члена (четири от държавите-•гзносителки и четири от държавите-вносителки).

Секретариатът осъществява административната работа.

През 1971 г. бе подписано ново споразумение по пшеницата. На конференцията на ООН по пшеницата, свикана през 1978 г., бе обсъден проект за ново споразумение.



§3. ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ДЪРЖАВИТЕ-ИЗНОСИТЕЛКИ НАНЕФТ(ОПЕК)

Организацията на държавите-износителки на нефт (The Or­ganization of Petroleum Exporting Countries - OPEC) бе създадена през

• 960 г. въз основа на споразумение между развиващите се държави,
които добиват нефт. Предназначението й е да защитава интересите на
членовете си пред държавите-вносителки на нефт. Членки на тази ор­
ганизация са държави от Азия, Африка и Латинска Америка, на които
се пада около 60 на сто от целия добив на нефт и около 90 на сто от
износа на нефт.

Уставът на тази организация фиксира, че нейната цел се състои з определяне на най-добрите средства за защита на интересите на държавите-членки (както на всяка поотделно, така и на всички заедно). Изтъкната е необходимостта да се постига преразглеждане на действу­ващите споразумения (на концесиите) с членовете на международния нефтен картел, да се увеличат отчисленията в полза на нефтодо-биващите държави и да се повишат плащанията за правото за добиване на нефт.

Органи на ОПЕК са: а) конференцията, която определя полити­ката на цялата организация и утвърждава нейните директори; б) съ­ветът на директорите, който е постоянно действащ орган; в) секрета­риатът, който се оглавява от генерален секретар; г) икономическата

58 Иван Владимиров

комисия, действаща в състава на секретариата. В нейните функции влиза анализът на цените на нефта и на състоянието на пазарите за пласмент. Чрез генералния секретар икономическата комисия прави препоръки на държавите-членки на организацията. Седалището на ОПЕК е гр. Виена, Австрия.

§4. МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ПО КАФЕТО

Във връзка с бързото увеличаване на производството на кафе и относително стабилното търсене на тази стока се създаде заплаха за пренасищане на международния пазар. Това пренасищане нанася изключителни вреди на големите търговци., които търгуват с кафе. То болезнено се отразява върху икономиката на държавите-износителки на кафе.

В такава обстановка седем латиноамерикански държави-износителки на кафе през 1957 г. сключиха за една година споразумение за ограничаване износа на кафе чрез установяване на квота за всяка държава-участничка. Това споразумение бе продължавано всяка го­дина. Към него се присъединиха някои африкански държави-износителки на кафе.

През 1958 г. в рамките на ООН бе учредена международна проучвателна група по кафето. Във функциите й влизаше разработването на проект за ново международно споразумение по кафето.

Сега действа споразумението за срок от шест години, което влезе в сила от 1 октомври 1976 г. То предвижда регулиране на пазара чрез установяване на износни квоти, които се разпределят между държавите-участнички. Държавите-вносителки са длъжни да ограни­чат вноса от държавите, които не участвуват в това споразумение. Контролът за спазването на износните квоти, както и на вноса влиза във функциите на Изпълнителния комитет, създаден въз основа на спо­разумението.

§5. МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ПО КАКАОТО

Първото споразумение по какаото влезе в сила през 1973 г. Текстът му бе изменен и допълнен през 1975 г. През октомври 1976 г. влезе в сила ново споразумение по какаото. Основната цел на спора­зумението е да облекчи сериозните икономически трудности в тази



Организации... 59

област, да предотврати извънредните колебания на цените на какаото, -г irro оказват отрицателно влияние върху дългосрочните интереси както -i производителите, така и на потребителите. Друга цел на това спо-сшумение е да съдействува за разширяване на производството на ка-t^o. В споразумението .участват 45 държави.



§ 6. МЕЖДУНАРОДНИЯТ СЪВЕТ ПО ЗАХАРТА

След Втората световна война бяха предприети опити чрез сключ-1£не на международно споразумение да се възобнови регулирането на ~.гзара на захарта.

На състоялата се през 1953 г. в Лондон конференция присъст­ваха представители на 3 8 държави. На тази конференция бе подписано :~оразумение със срок от пет години, което влезе в сила през 1954 г.

На втората сесия на конференцията по захарта (Ню Йорк, -об г.) присъстваха представители на 36 държави и наблюдатели от 1Z държави. Споразумението от 1953 г. бе изменено с протокол.

В него са предвидени квоти за износа на захар от държавите-<зносителки. Тези квоти могат да се изменят в зависимост от движе­нето на пазарните цени на захарта. Определен е механизмът за измене--нето на квотите.

Равнището на цените на захарта, установено в споразумението, г_с е задължително при сключването на договор за покупко-продажба. -рез него се влияе върху конюнктурата на пазара на захарта, което е -вързано с износните квоти.

Споразумението предвижда регулиране на производството на за-ир в държавите-участнички. Изисква се запасите от захар в края на ;4Лскостопанската година да не надхвърлят 20 на сто от годишното й производство в дадената държава.

Международният съвет по захарта, създаден въз основа на спо--£3>:мението от 1953 г., упражнява контрол върху изпълнението на спора-г.мението от държавите-участнички. Той взема решения за изменяне -.in за преразпределяне на износните квоти. Събира, обработва и пуб-•лкува данни за световното производство и за световната търговия .ъс захар. Гласовете в този съвет са разпределени поравно: 1000 гласа :^ държавите-износителки и 1000 гласа за държавите-вносителки. '. !лределен е броят на гласовете на всяка държава.

Изпълнителният комитет се състои от петима представители на ;ържавите-износителки и петима представители на държавите-вно-

60 Иван Владимиров

сителки на захар. Тези представители всяка година се избират от съвета.

Секретариатът изпълнява административни функции.

През 1958 г. конференцията по захарта продължи за още пет години действието на споразумението от 1953 г,

През 1971 г. бе подписано ново споразумение за захарта.



§ 7. МЕЖДУНАРОДНИЯТ СЪВЕТ ПО ЗЕХТИНА

Производството и потреблението на зехтин са развити главно в средиземноморските държави. Реколтата на маслини се колебае всеки две години. Във връзка с това се колебаят търсенето и предлагането на зехтин. Взетите мерки не дадоха положителни резултати.

През 1955 г. се състоя конференция по зехтина, на която бе об­съден проект за международно споразумение. Тя учреди Междуна­роден съвет по зехтина. Това споразумение влезе в сила едва през 1969 г. Споразумението не предвижда механизъм за регулиране на цените, нито установяване на квоти за държавите-износителки на тази стока.

§ 8. МЕЖДУНАРОДНИЯТ СЪВЕТ ПО КАЛАЯ

През 1953 г. в Женева по инициатива на ООН бе свикана кон­ференция на държавите, които са заинтересувани от производството и пласмента на калай. В резултат през 1954 г. бе подписано споразумение, което влезе в сила през 1956 г. То се отнася до стабилизацията на цените на калая и до неговия пласмент.

През 1975 г. на конференция на ООН по калая бе изработено ново, пето споразумение. То, като повтаря основните разпоредби на предходните споразумения, предвижда мерки за предотвратяване на резките колебания на цените, за създаване на стабилен пазар, за обра­зуване на буферни запаси от калай (20 хиляди тона). Когато цените на тази стока рязко паднат, Международният съвет по калая има право да въведе квоти за износ и за внос на калай (за всяко тримесечие).

Орган usaifitu... 61

ГЛАВА ШЕСТА

18 НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ ПО ВЪПРОСИ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ

§ L МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВСКА КАМАРА (МТК)

Развитието на международната търговия., сложността на сключ­ването на сделки във външната търговия и необходимостта да се раз­полага със системна и по възможност точна информация за конюнкту­рата на пазара на отделни стоки, както и за техните цени са породили стремежа на износителите и на вносителите да се обединяват в непра-вителствени организации, които получили названието "търговски ка­мари". Появата на тези камари се отнася към XVII век. Към 1914 г. техният брой достигна 800. В много държави те се означават като търговско-промишлени палати.

През 1919 г. бе учредена Международната търговска камара. Нейно седалище е Париж.

Според устава от 1947 г. членове на камарата могат да бъдат различни видове организации на деловите кръгове (колективни членове) и отделни компании (индивидуални членове). Тя има право със съгла­сието на съответните правителства да открива върху територията на отделните държави свои национални комисии.

Българската търговско-промишлена палата членува в Между­народната търговска камара.

Международната търговска камара според устава й си поставя за цел да съдейства за подобряване на условията на икономическите отношения между държавите, за разрешаване на международните икономически проблеми, за взаимно разбиране на деловите организации и лица и за установяване на делови контакти между тях.

Органи на Международната търговска камара са: а) конгресът, който се свиква веднъж на две години. На конгреса като висш орган на камарата се решават най-актуалните въпроси на дейността на тази организация. На конгресите могат да присъствуват с право на съвеща­телен глас представители на правителствата на онези държави, върху територията на които функционират комисии на Международната търговска камара; б) съветът, в който влизат представители на колек­тивните членове от държавите, върху територията на които действуват национални комисии на камарата. Сесиите на съвета се свикват до три пъти в годината. Начело на съвета стои президентът на Междуна-

62 Иван Владимиров

родната търговска камара; в) изпълнителният комитет, който ръководи оперативната дейност на камарата. В състава на този комитет влизат президентът на камарата, неговите заместници и редица ръководители на отдели на камарата; г) генералният секретар, който ръководи цялата организационна работа на камарата; д) многобройни комисии (техни­чески комитети) по търговията, по инвестициите, по търговския тран­спорт и съобщенията, по международните панаири, по правните въпроси и т.н. Например, въпросите на международната търговска практика и на международния арбитраж се разработват в групата "Правоотноше­ния и търговска практика".

При Международната търговска камара действуват Междуна­роден арбитражен съд и Бюро за връзки с ООН.

Международната търговска камара поддържа връзки с много регионални и със специализирани организации на ООН.

§ 2. СЪЮЗЪТ Н А МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПАНАИРИ

Съюзът на международните панаири е учреден през 1925 г. Не­гово седалище е Милано.

Според действащия устав от 1957 г. този съюз е призван да съ­действа на международната тьрговия чрез разширяване на правата и на дейността на международните панаири, да опазва интересите на членовете на панаирите, да разработва мерки и препоръки в тази на­сока, да осъществява съгласувано разписание за международните па­наири, да създава арбитражни комисии за разглеждане на спорове меж­ду панаирите и да извършва реклама на панаирите.

Разграничават се два вида членове на Съюза на международните панаири: действителни и присъединили се. Действителни членове на съюза са панаирите, които са признати за международни. Присъединили се членове са други панаири извън признатите за международни.

Органи на съюза са: а) конгресът, който е висшият орган на съюза, насочващ неговата дейност; б) главният комитет, който има 20 члена и трима ревизора; в) управителен съвет, който се състои от президента на съюза, избиран от конгреса, от вицепрезидентите, от генералния секретар и от касиера; г) секретариатът, който извършва текущите работи на съюза.

Съюзът на международните панаири поддържа системни връзки с Международната търговска камара.



Неправителствени организации... 63

§3. МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЦЕНТЪР ЗА ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО

Международният център за търговия на едро е учреден през 1949 г. Негово седалище е Париж.

Той представлява частно обединение на големи търговски фирми, които се занимават с търговия на едро. Този център извършва предимно информационна работа за търговията на едро, съставя статистически справочници и лроучва въпросите за рационализацията на търговията на едро.

Членки на центъра са фирми за търговия на едро от 12 държави, включително от САЩ и от Великобритания.

Органи на центъра са: а) общото събрание, което се свиква при необходимост; б) административното бюро, в което влизат по един представител на всяка национална федерация (асоциация) на търгов­ците на едро и по един делегат на международните обединения за търговия на едро (по стоки). Международният център за търговия на едро има многобройни специализирани секции.

§4. СЪВЕТЪТ Н А ЕВРОПЕЙСКИТЕ ТЪРГОВСКИ ФЕДЕРАЦИИ

Съветът на европейските търговски федерации е учреден през 1953 г. Негово седалище е Париж.

Той обединява националните търговско-промишлени организации •; асоциации) на Австрия, Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Фран­ция, Холандия и Швейцария, както и редица международни федерации за търговия с отделни видове стоки.

Съветът извършва главно информационна работа.

Органи на съвета са: а) общото събрание, което се свиква всяка година; б) изпълнителният комитет, в чийто състав влизат президентът на съвета, вицепрезидентите, генералният секретар, ковчежникът и де­сет члена; в) секретариатът.

Съветът има три комисии: по въпросите на европейската инте­грация, по селското стопанство и по деловото сътрудничество.

64 Иван Владимиров

§ 5. МЕЖДУНАРОДНАТА ЛИГА ЗА БОРБА С НЕЛОЯЛНАТА КОНКУРЕНЦИЯ

Международната лига за борба с нелоялната конкуренция е уч­редена през 193 0 г. В нея влизат национални групи на Австрия, Белгия, Германия, Италия, Турция, Франция и Холандия.

Цел на тази лига е борбата срещу нелоялната конкуренция, включително против всички видове дъмпинг. Особено привлекателна е тя за дребните и средни търговци и предприемачи. В същото време лигата проповядва допустимост на свободната и лоялна конкуренция.

Лигата извършва информационна работа в областта на между­народната конкуренция. Тя участвува в разработването на проекти за международни договори по проблемите на конкуренцията.

Органи на Международната лига за борба с нелоялната конкурен­ция са: а) общото събрание; б) административният съвет, начело на който стои президентът на лигата; в) секретариатът.

Лигата активно организира международни конференции по въпро­сите на борбата с нелоялната конкуренция. Така, за периода от 1930 г. от нея са проведени 25 конференции. Тя поддържа системни връзки с Международната търговска камара.



Международноправна закрила... 65

ГЛАВА СЕДМА
19 МЕЖДУНАРОДНОПРАВНА ЗАКРИЛА

НА ПРЕКИТЕ ЧУЖДЕСТРАННИ

ИНВЕСТИЦИИ

§1. ОТГРАНИЧАВАНЕ НА ПРЕКИТЕ

ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ

ОТ ДРУГИ ВИДОВЕ ИНВЕСТИЦИИ

1. Класификация на чуждестранните инвестиции. Интер-национализацията на икономическата дейност има два съществени -ризнака: а) презграничнатърговия; б) чуждестранни инвестиции. Чуж­дестранните инвестиции се извършват в различни форми. Според най-газпространената класификация те се разграничават на преки и на порт-~ейлни инвестиции. Последните се осъществяват чрез капиталовия пззар. Интересът при тях е съсредоточен върху получаването на диви­дент. Преките инвестиции, напротив, са предприемаческа дейност.

Инвестициите от двата вида са дългосрочни капиталовложения. ~е се различават помежду си ио два признака. Единият има субективен лрактер. Такъв признак е намерението на инвеститора. Другият приз-.-ак носи обективен характер. Той се състои във възможността на ин­веститора да влияе върху деловите операции на ползвателя на инвести-г,1ята. В някои национални законодателства се съдържат легални дефиниции за преките инвестиции. Така, членове 55 и 57 на германския ; ikoh за външната търговия и плащания (Aitssenwirtschaftsverordnung - .-JIFF) определят преките инвестиции като плащания, чиято цел е да : г вложат авоари с оглед да се създадат икономически отношения Bundesgesetzblan 1993. 1934).

Извънредно трудно обаче е да се прокара точно разграничение

•ежду двата вида инвестиции. Размерът на дружествения дял в тър-

~ :зско дружество, който е резултат на инвестиция, може да даде някои

-:юоки в това отношение. Германската Бундесбанк разглежда като

-глка инвестиция капиталовложение, което води до дял, по-голям от

.- на сто. Трябва да се отбележи, че статистическите й сведения

~:чиват върху декларации на инвеститорите. Съгласно чл.56 на спо-

с-натия германски закон декларирането на дял в задгранично

—-рговско дружество е задължително, ако делът възлиза на повече от

-': на сто. Според други определения минималният предел за преки

66 Иван Владимиров

инвестиции в чуждестранни търговски дружества е 25 на сто в капитала им1.

2. Значение на преките чуждестранни инвестиции. Съ­ществуват различни мотиви за преки чуждестранни инвестиции. Въз­можно е те да включват: а) разнообразяване на разположенията на производството; б) избягване на рисковете от промените на валутните курсове; в) отваряне на пазари за износ; или г) заобикаляне на местни вносни ограничения от чуждестранно производство. Съществува несъм­нена тенденция чрез международно кръстосано притежаване на дялове да се предизвиква все по-тясно обвързване на световната икономика.

В неотдавнашен доклад на Конференцията на ООН за търговия и развитие - УНКТАД относно инвестициите в света се изтъква, че през 1995 г. чуждестранните инвестиции са възлезли на 285 милиарда щатски долара. През 1994 г. инвестиционните дялове на около 3 8 хиляди многонационални компании и на техните приблизително 250 хиляди клонове се изчисляват на 2080 милиарда щатски долара. Повечето от тези инвестиции се извършват между три търговски блока: САЩ, Ев­ропейския съюз и Япония. С други думи, между индустриално разви­тите държави. Но според данните в споменатия доклад на УНКТАД през 1995 г. са съществено нараснали както инвестициите в развиващи се страни, така и инвестициите от самите развиващи се страни.

Посочените сведения са достатъчно доказателство за постоянно нарастващото значение на чуждестранните инвестиции за световната икономика. Развитието на преките чуждестранни инвестиции е винаги свързано с необходимостта от правна закрила на инвеститорите. Налице обаче е противоречие между различните интереси на индустриално развитите държави, от една страна, и на развиващите се страни, от друга. Това е една от главните причини, поради които изводите относно закрилата на преките чуждестранни инвестиции са едни от най-оспорваните в международното търговско право. Изобщо съществува тенденция да се установи чрез международни договори между­народноправна уредба за способите и за закрилата на чуждестранните инвестиции.

1 Ulrich Hade. Protection of Foreign Direct Investment in International Law -

From Law Relating to Aliens to Multilateral Agreements on Investment. "Law and State", volume 58.1998, pp. 51-52 - по-нататък съкратено се цитира като Hade. Protection.



Международноправна закрила... 67

§2. НАЦИОНАЛНА УРЕДБА

1. Разпоредби относно местни инвестиции от чужденци.

Като правило инвестицията е предмет на закони в държавата, в която е осъществена. Общите закони уреждат по-подробно дейността на собствените граждани, отколкото тази на чужденците. Разпоредбите на гражданското, на търговското, на конкурентното, на данъчното и на трудовото право важат за преките инвестиции в чужбина в същата степен, както, например, за търговските сделки и за опазването на околната среда. С други думи, общият правен ред установява пределите за свободата на инвеститорите за действие.

Наред с тези общи разпоредби законодателството на повечето държави съдържа специфични разпоредби относно чуждестранните инвестиции. Те могат да предвиждат изключения от общите правила. Възможно е тези изключения да са в полза или във вреда на чуж­дестранния инвеститор. Те служат да насърчат или да възспрат част­ните инвестиции. Например, допустимо е приемащата държава да предостави данъчни или други облекчения, за да насърчи инвестициите. От друга страна, тя може да създаде изисквания относно разрешения за чужденците или напълно да блокира нежеланите инвестиции. Законите на някои държави съдържат разпоредби относно секторите на икономиката, в които са частично или напълно недопустими преки чуждестранни инвестиции. Установяването на горни предели относно дяловете на чуждестранните инвеститори в капитала на местни търговски дружества е общо средство за контролиране и за сдържане на чуждестранни инвестиции. Следва да се добави, че такива спе­циални инвестиционни закони са прокарани главно от развиващи се лържави. Но отделни специални разпоредби за местни инвестиции от чужденци не са непознати на индустриално развити държави. Пре­зидентът на САЩ, например, е овластен да ограничи въздействието, -:^ето някои чуждестранни инвестиции могат да окажат върху национал­ната сигурност на САЩ. Член 23 на германския Закон за външната търговия и плащания също така предвижда правомощия да се поставят : пределени граници за инвестиции от чужденци, включително в налични тзри. Алинея 1 на същия член изрично споменава покупката срещу "зплащане на компании или на дялове в компании. Алинея 3 обаче тг-зволява не дискриминационни ограничения, а само ограничения, оито ще противодействуват срещу отрицателното въздействие върху ~:купателната способност на германската марка или предпазват

68 Иван Владимиров

платежния баланс1.

В Република България е в действие цялостен Закон за насърча­ване на инвестициите (загл. изм. - ДВ, бр. 37 от 2004 г., в сила от 06.08.2004 г.2). В него са предвидени данъчни и други облекчения, за да се насърчат инвестициите. Не е установен максимален предел за дяловете на чуждестранните инвеститори в капитала на български търговски дружества3.



2. Разпоредби относно инвестиции на местни лица в чуж­
бина. Националното законодателство може да урежда не само мест­
ните инвестиции от чужденци,, но и инвестициите, направени в чужбина
от граждани на държавата, чието е това законодателство. Така, чл.22
на германския Закон за външната търговия и плащания позволява да
се наложат ограничения върху износа на капитал.

Националните разпоредби на собствената държава за насърча­ване или за сдържане на инвестиции в чужбина също така включват застрахователни системи. Те са обикновено държавни или контролирани от държавата институции, които дават гаранции. Правната основа на тези гаранции, предоставяни, например, от Федерална република Гер­мания, следва да бъде намерена в годишния Закон за държавния бюд­жет. "Тройарбайт" АД, чието седалище е Хамбург, действа по пълно­мощие на федералното правителство да предоставя тези гаранции. Един междуведомствен комитет, чиито членове са представители на различни федерални министерства и други ведомства, взема решения за предоставяне на гаранции.



3. Закрилата на собственост според закон за чужденците
и правото на дипломатическа защита. Закрилата на частните чуж­
ди инвестиции обаче не зависи само от националното право на дър­
жавата, в която се инвестира, и на държавата, от която се инвестира.
В течение на годините се е развила международноправна закрила. По-
специално през XIX век се установява известен стандарт в еднородна
през онова време общност на държави, който почива върху принципите

1 Hade, Protection, p. 53.

2 Обн., ДВ, бр. 97 от 1997 п; попр., бр. 99 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 29 и 153
от 1998 г. и бр. 110 от 1999 п; бр. 110 от 1999 с, бр. 28 от 2002 п, бр. 37 от 2004 г.,
попр., бр. 40 от 2004 г.

3 По-подробно вж. Иван Владимиров. Търговско право. Пето преработе­
но и допълнено издание. С., издателство "Ромина", 2003, глава деветнадесета, с.
239-247.

Международноправна закрила... 69

на правото относно чужденците. Според този стандарт никоя държава не е длъжна да разрешава чуждестранни инвестиции. Но ако стори това, държавата прилага принципа за еднакво третиране със собстве­ните граждани, т.е. предоставя националния режим. Чуждестранният ;швеститор не бива да бъде третиран по-зле, отколкото местният инвес­титор. Освен това един минимален международен стандарт намира приложение за първия. Ако държавата не предоставя на собствените си граждани никаква закрила на собствеността им изобщо или пре­доставя такава само в твърде ограничен размер, закрилата на чужде­странната собственост трябва да се съобрази с този минимален меж­дународен стандарт, а не с националните норми.

Принципът на националния суверенитет означава, че отчужда­ването бе и е допустимо. Отчуждаването представлява индивидуално изземане на вещи от държавата. То се отличава от национализацията, която е неиндивидуално обобществяване на цели производствени от­расли.

Но отчуждаването се разглежда като правомерно, ако е извър­шено в обществен интерес и срещу обезщетение. Обезщетението тряб-за да бъде съобразено с принципите, които държавният секретар на САЩ Кордел Хъл сполучливо формулира през 1938 г., а именно; да !ъде бързо, адекватно и действително. Тази формула на Хъл бе раз­глеждана като задължение да се заплати обезщетение по пълна пазарна ^ена. Думите "бързо" и "действително" изискват незабавно плащане г конвертируема валута. Освен това трябва да бъде възможно тя да се преведе в чужбина. Ако държавата-домакин наруши тези правила, собствената държава може да предостави на инвеститора диплома­тическа защита. Намеса от този вид е допустима при съществено нарушение.

Може да се направи изводът, че горепосочените принципи за гакрила на инвестициите отговарят поне на общата практика и на прав­ното схващане относно деловата дейност между европейските и други "западни" държави. По такъв начин те са се превърнали в меж-^. народно обичайно право.

Съществува обаче известно съмнение, дали това обичайно право може да претендира за световно признаване. Позоваването от дър­жавния секретар на САЩ Хъл бе извършено при размяна на ноти с посолството на Мексико, която се занимаваше със спор между двете -ържави по повод на национализация в Мексико. Мексиканците оспо-гиха приложимостта на тази формула като международно обичайно

70 Иван Владимиров

право. В крайна сметка САЩ очевидно не бяха в състояние да обос­новат своята претенция за пълно обезщетение. Не само Мексико, но и останалите латиноамерикански държави, повечето от които са спече­лили своята независимост през първата половина на XIX век, се при­държат към доктрината Калво. Тази доктрина, наречена на аржен­тинския дипломат и специалист по международно право Карлос Калво (1822 -1906 г.), отхвърля преференциалното третиране на чужденците пред собствените граждани, както и предоставянето на дипломати­ческа защита.

От казаното се вижда, че посоченият минимален стандарт е фор­ма на обичайно международно право, присъщо само на индустриално развитите държави. Схващането на латиноамериканските държави следва да се разглежда като регионално отклонение от световното обичайно право - поне до създаването на Съветския съюз, което последва Октомврийската революция от 1917 година.
20 §3. ЗАКРИЛА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ В ДВУСТРАННИ МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ

1. Исторически бележки. В резултат на спечелването на не­
зависимост от колониите в началото на 60-те години на XX век се
породи тенденция, враждебна на чуждестранните инвестиции. Този пър­
воначален резултат бе последван от заинтересуваност на развиващите
се държави, които много държаха да подчертаят техния новоспечелен
суверенитет. Стана ясно, че чуждестранните преки инвестиции са не­
мислими без икономическото развитие на новите държави. Актове на
отчуждаване и на национализация бяха последвани и продължават да
бъдат последвани от опити да се привлекат чуждестранни инвести­
тори.

Инвестициите обаче изискват сигурни правни рамки. Поради често нестабилното политическо положение в развиващите се страни това може да бъде осигурено в твърде ниска степен от националните закони на държавата-домакин. Националното право се поддава на бързи изменения във вреда на чуждестранните инвеститори. Закрилата спо­ред обичайното международно право е предмет на някои неясноти. В тази обстановка се зароди стремеж да се полагат усилия за допълни­телни гаранции във формата на международни договори.



2. Договори между инвеститора и държавата, в която се
прави инвестицията (приемащата държава).


.^Международноправна закрила... 71

а) Съдържание. Договор между инвеститора и приемащата
държава (държавен договор) може да предложи допълнителна закрила.
Конкретни преки инвестиции редовно се извършват върху основата на
инвестиционен договор между такива две страни. Договор от този вид
урежда подробностите около разновидностите на инвестициите. Той
предвижда задълженията на инвеститора, както и неговите привилегии,
например, по отношение на облагането с данъци. В него обикновено се
включват уговорки за закрила на инвестициите. По този начин той със­
тавлява индивидуално пригодена правна рамка за осъществяването
на конкретния инвестиционен проект.

б) Класификация. Опитът да се класифицират тези споразуме­
ния между частни инвеститори и приемащите държави среща някои
затруднения от правно естество. Това е особено вярно, ако страните
лостигнат съгласие за приложимостта на международното право или,
зместо него, - на националното право. Възниква въпросът, дали тези
споразумения са международни договори. В международноправната
литература се поддържат два противоположни възгледа по този въпрос.

Единият възглед е, че такова споразумение между държава и чуждестранно частно лице би могло да съставлява договор на между­народното публично право1. Предпоставка за това е държавата - дого­варяща страна изрично да заяви, че в резултат на споразумението се смята за обвързана от международното право. Ако не го стори, тогава споразумението може във всеки случай да бъде поставено под контрола на международното право. Достатъчно е да бъде налице съчетание на няколко признака, които установяват връзка с международното тфаво. От една страна, естеството на договора да не бъде такова на частното право. Необходимо е да има задължение на държавата да измени законодателството или да осъществи някакво друго действие, което да засяга суверенитета й. На второ място, формата на договора трябва да бъде близка до формата, която обикновено се използва в съответната държава за сключване на договори на международното публично право. Най-сетне договорът следва да бъде иззет от прилож­ното поле на разпоредбите на националното право на приемащата дър­жава.

Seidl-Hohenveldern. International Economic Law, 1989, p. 45 and foil. Ha противоположно мнение В. Bipus. Der Internationalrechtliche Schutz von ^nvestitionen im Ausland unter besonderer Beriicksichtigung des diplomatischen i^hutzrecht der Staaten. 1989, S. 196.

72 Иван Владимиров

Дори ако тези признаци са налице, на частния инвеститор обик­новено ще бъде само предоставено положение, което отговаря на това на субект на международното право, ограничено до споразумението. Тези споразумения затова се означават като ограничени или квази меж­дународни договори. Нещо повече, международното право изобщо не може да бъде приложено, ако нарушението на споразумението от прие­мащата държава се разглежда като delicta juris gentium. Инвести­торът би могъл да претендира не само за обезщетение на вредите, но и за възстановяване на старото положение. След като е установено отношение между държава и чуждестранно частно лице, то би могло да не изглежда безпроблемно, Международноправни санкции, вклю­чително реторсил или репресалии, във всички случаи не могат да бъдат наложени от страните по държавен договор. По такъв начин приложи­мостта на международното договорно право към правоотношения от споменатия вид следва да бъде ограничена до общопризнатите принципи като pacta sunt servanda.

С оглед на закрилата срещу отчуждаване, изглежда съмнително, дали прилагането на общото международно право е в интерес на инвес­титора. Допустимостта на отчуждаване и на национализация е без­спорна. Има дискусия, дали преобладаващото обичайно международно право съдържа неоспорими разпоредби за размера на обезщетението.

в) Стабилизационни уговорки. При известни обстоятелства стабилизационните уговорки могат да предоставят по-голяма закрила, отколкото позоваването на международното право. Предназначението на тези уговорки е да закрилят договорните права на инвеститора срещу законодателни или други суверенни действия на приемащата държава. Такива уговорки се обличат в различни форми. Например, приемащата държава може да извърши отчуждаване. Тя може също така да нап­рави изменения в съответните закони за известен период или да изземе инвестициите само частично от бъдещи промени в известни области като данъчното право.

Стабилизационните уговорки често се разглеждат като допъл­нително доказателство за възнамеряваната интернационализация на договорните правоотношения. Но неотдавнашни проучвания показват тенденция към ренационализация. Някои капиталовнасящи държави, включително такава голяма държава като Китайската народна репуб­лика, са установили със закон, че държавните договори трябва да бъдат предмет на националното право. Споменатото развитие на закрилата на собственост сп«ред международното право може също така да

Международноправна закрила... 73

допринесе за тази тенденция. Обаче, дори без връзка с международ­ното право, значението на стабилизационните уговорки не бива да се подценява. Те позволяват националното право да бъде стабилизирано спрямо специфичните договорни отношения за известен период, т.е. за времето, за което е сключено споразумението.



г) Допустимост според националното право и според .международното право. Разбира се стабилизационните уговорки са възможни, само ако съответното национално право ги допуска. Поради доктрината Калво, например, латиноамериканските държави често не желаят да предвиждат за чуждестранните инвеститори рамкови условия, които са по-благоприятни, отколкото онези за техните :обствени граждани.

Нещо повече, въпросът за допустимостта на стабилизационните уговорки според международното право бе повдигнат в литературата. Бе изтъкнато, че принципът на неотнимаемия суверенитет на държа­вата върху нейните природни ресурси, който постоянно се подчертава в резолюциите на Общото събрание на ООН, не позволява такъв отказ от суверенитет (аргумент, който може да се използува също така при двустранните международни договори за закрила на инвестициите). Някои автори разглеждат тези уговорки като нарушение на импера­тивна норма на международното право (jus cogens).

Но дори ако принципът на неотнимаемия суверенитет върху при­родните ресурси се разглежда като императивна норма на междуна­родното право, нормално е той да не съставлява пречка за стабилиза­ционните уговорки. Суверенитетът на държавата включва възможност­та й да поема договорни задължения. Когато една държава гарантира на частна договаряща страна известно правно положение за ясно опре­делен период от време, това е не отказ, а упражняване на държавен суверенитет. Само задължение, което е безсрочно или извънредно про­дължително, би могло да породи съмнение относно допустимостта на такива уговорки според международното право.

В заключение може да се каже, че договори между приемащата държава и инвеститора позволяват да се създаде специфична уредба на определен инвестиционен проект. Но закрилата, която те предос­тавят, е ограничена. От гледна точка на международното право в тази насока има нужда от по-нататъшно изясняване, тъй като държавните договори не създават международноправно задължение на приемащата държава към собствената държава на инвеститора. Тук се прилагат принципите на дипломатическата защита. Собствената държава може

74 Иван Владимиров

да осъществи дипломатическа защита, ако спор между инвеститора и приемащата държава не може да бъде решен по друг начин.



3. Международни договори между приемащата държава и собствената държава на инвеститора.

а) Видове двустранни международни договори. Между­народни договори, сключени пряко между приемащата държава и собствената държава на инвеститора, са главното средство за меж­дународноправна закрила на чуждестранни инвестиции. В двустранните международни договори за приятелство, търговия и корабоплаване преди всичко се съдържат общи разпоредби за взаимното третиране на собствеността, която принадлежи на физически и на юридически лица на договарящите държави. По такъв начин те служат за закрила на чуждестранните инвестиции. Същото може да се каже за други двустранни международни договори от икономически характер.

Двустранните международни договори за избягване на двойното данъчно облагане имат в широк смисъл функцията да закрилят инвести­циите. Те могат да предотвратят неограниченото облагане с Данъци в двете договарящи държави печалбите на предприемачите. По такъв начин те закрилят изгодата от преките чуждестранни инвестиции. Съ­ществуването на двустранни международни договори за избягване на двойното данъчно облагане би трябвало да оказва влияние върху ре­шението за или против инвестиране в определена държава.

Особено важни обаче са двустранните международни договори за взаимна закрила на инвестициите в тесния смисъл на думата. Пър­вият международен договор за закрила на капиталово инвестиране бе сключен от Федерална република Германия и Пакистан на 25 ноември 1959 г. Оттогава е създадена гъста мрежа от такива двустранни между­народни договори.

Република България е обвързана със значителен брой двустранни международни договори за взаимно насърчаване и закрила на инвес­тициите. Нейни съдоговорители по тези договори са преди всичко ин­дустриално развити държави. Но тя има такива договори и с развиващи се държави.



в) Общо за съдържанието на международните договори за взаимна закрила на инвестициите. От дълго време преки инве­стиции текат между индустриално развити държави или от развити държави към развиващи се страни. Международни договори за взаимна закрила на инвестициите, следователно, съществуват между инду-стриализираните държави. Такива договори се сключват също така

Международноправна закрила... 75

между индустриализираните държави, от една страна, и страните от "Третия свят", от друга страна. Въпреки общия им текст междуна­родните договори между индустриално развитите държави и развива­щите се страни служат преди всичко да зак-рилят инвестирането в развиващите се страни.

Но причисляването към всяка от двете групи е подложено на известни промени. До неотдавна такива държави като Испания и Пор­тугалия, например, бяха смятани за развиващи се страни. Неевро­пейските държави днес не се разглеждат като развиващи се страни от еднородна група. Много от тях като износителките на нефт или азиатски държави като Република Корея или Сингапур сами с течение на годи­ните станаха собствени държави на инвеститори в чужбина. Междувре­менно се сключиха немалко такива международни договори между оазвиващи се страни. Международните договори за взаимна закрила на инвестициите съдържат разпоредби, които започват с определение на инвестиция, преминават през закрилата на собствеността и завърш­ват с предвиждането на арбитраж в случаите на спор.

в) Определение на инвестиция. Все още не се е оформило
общоприето определение на инвестиция. Във всеки двустранен меж­
дународен договор от посочения вид се съдържа собствено определе­
ние за целите на този договор. Така, в чл.1, т.1 от Договора между
Народна република България и Федерална република Германия за
ззаимно насърчаване и взаимна защита на инвестициите, съставен в
Хановер на 12 април 1986 г., се предвижда: "Понятието "инвестиция"
гбхваща права на дялово участие в дружества и други видове участия
з дружества, както и всички други имуществени стойности, свързани
със стопанска дейност, и по-специално; а) собственост и други вещни
лрава; б) претенции за пари, изразходвани за създаване на икономическа
стойност, или претенции по отношение на услуги, които имат иконо­
мическа стойност; в) авторски права, права на промишлена собст­
веност (патенти за изобретения, търговски наименования), технически
способи, ноу-хау и гуд-уил"1.

г) Право на допускане. Много международни договори засягат
също така начините за получаване на разрешение за инвестиране. Общо
•:азано, правото да се допускат някои инвестиции е непознато в оби-

Текста на договора вж. ДВ, бр. 100 от 1993 г. Вж. и в сб . "Международни ::говори Г,с. 135-136.

76 Иван Владимиров

чайното международно право. Държавният суверенитет включва въз­можността да се насърчава, да се ограничава и да се забранява прякото чуждестранно инвестиране. Но приемащата държава може да поеме с международен договор задължението да разрешава общо и/или при известни условия инвестиране от физически или юридически лица на другата договаряща държава. В тази насока обаче международната договорна практика не е еднообразна. Германия и Швейцария в своите международни договори за закрила на инвестициите се ограничават с уговорката, че всяка от договарящите страни насърчава по възможност на своята територия инвестиции на другата договаряща страна и до­пуска тези инвестиции в съответствие със своето законодателство и други правни разпоредби. В този смисъл е, например, чл.З на Спогод­бата между Република България и Швейцарската конфедерация за насърчаване и взаимна защита на инвестиции, съставена в Берн на 28 октомври 1991 г.1 Тъй като законодателят в съответната държава има възможността да изменя националните правни разпоредби, тези формулировки не съставляват никакво международно право на до­пускане. Напротив, САЩ се стремят да установят такова право в тех­ните международни договори за закрила на инвестициите. Така, чл. 11, т. 1, изречение първо от Договора между Република България и Съеди­нените американски щати за насърчаване и взаимна защита на инвести­циите, съставен на 23 септември 1992 г. във Вашингтон, предвижда, че всяка страна разрешава и третира инвестициите и дейността, свър­зана с тях, на недискриминационна основа в съответствие с правото на всяка страна да прави или да поддържа изключения, спадащи към един от разделите или въпросите, изброени в приложението към този договор2.

д) Национален режим и режим на най-облагодетелстваната нация. Мн^годвустранни международни договори установяват национален реЗкимТВсяка от договарящите страни поема задължението да се отнася" към инвестициите, извършени от другата страна, не по-малко благоприятно, отколкото към онези, които нейните собствени граждани са направили. Това важи за третирането на физическите и юридическите яйца в техните операции във връзка с инвестирането в

' Текста на спогодбата вж. ДВ, бр. 47 от 1995 г; вж. и в сб. "Международни

договори I — актуализация", с.122 - 125.

Текста на договора вж. ДВ, бр.47 от 1995 г; вж. и сб. "Международни

договори I - актуализация", с.88 - 93.

Международноправна закрила... 77

~риемащата държава. Често обаче националният режим се прилага само в ограничена степен. Някои сектори на икономиката могат да :станат закрити за чужденци.

.Предоставянето на режима на най-облагодетелстваната нация г също обичайно в международните договори за закрила на ин-зестициите. Всяка от договарящите страни поема задължението да

;е отнася към инвестициите, направени от граждани или от компании на другата страна, не по-малко благоприятно, отколкото към онези йгеестиции, които лица на трети държави са извършили. Така, съгласно чл. 4, т. 1 от Договора между правителството на HP България и прави­телството на Френската република за взаимно насърчаване и защита чз инвестициите, съставен в София на 5 април 1989 г., всяка от догова-гящите страни се задължава да третира на своята територия и в своите морски зони инвеститорите на другата страна, колкото се отнася до техните инвестиции и дейностите, свързани с тези инвестиции, не по-чалко благоприятно, отколкото инвеститорите на най-облагодетелст­ваната нация1.

е) Възможност за превеждане. От_особено значение за инвеститора е, дали може да разполага с печалбите, коитсГса резултат на~преки инвестиции в приемащата държава. Затова международните лбговори за закрила на инвестициите нерядко съдържат уговорки, насочени към осигуряване на превеждането на капитал, на печалба и нТлшсвидационна квота. Например, чл. 6, т. 1 от Договора между правителството на Република България и правителството на Република Полша за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, съставен във:Варшава на 11 април 1994 п, предвижда, че всяка от договарящите страни ще предоставя на инвеститорите на другата договаряща страна след изпълнението на всички данъчни задължения възможност за пре-зод на плащания в свободно конвертируема валута. Уточнява се^_че свободата за превеждане важи по-специално: а) за капитал и за допъл­нителни суми, предназначени за поддържане или за увеличаване на инвестицията; б) за приходи от инвестицията; в) за средства, получени от продажбата или от пълната или частична ликвидация на инвести-

Текста на договора вж. ДВ, бр.104 от 1993 п; вж. и в сб. "Международни договори I - актуализация", с. 107 - 110.



Текста на договора вж. ДВ, бр. 49 от 1995 г.; вж. и в сб. "Международни поговори I - актуализация", с.76 - 78.

78 Иван Владимиров



ж) Закрила на собственост и обезщетения. Най-грубият
начин, по който приемащата държава може да засегне чуждестранната
инвестиция, е отчуждаването или национализацията. Рискът от и/или
закрилата срещу тях са ключови елементи от решението за инвести^
ране. Междуна^р^дната^дрговорна практика не е еднообразна по отно­
шение на обезщетението за отчуждаване. Индустриално развитите дър­
жави продължават да се стремят към споразумение за пълно, бързо и
действително обезщетение. Въпреки че те невинаги постигат изрично
предвиждане на тази формула на Хъл, сумата на обезщетение, което
се уговаря, почива обикновено върху пазарната цена на отчужденото
имущество, Така^ съгласно чл. Ш, т.1, изречение второ от цитирания
Договор със САШ, за насърчаване и взаимна защита на инвестициите
от 1992 г. компенсацията трябва да бъде еквивалентна на действи­
телната пазарна стойност на експроприираните инвестиции, да бъде
платена без отлагане, да е напълно реализируема и да бъде свободно
прехвърляема по действащия пазарен валутен курс към датата на ек­
спроприацията.

з) Решаване на спорове. Най-сетне решаването на всякакви
спорове, които могат да възникнат между инвеститора и приемащата
държава, също така играе важна роля в контекста на закрилата на
инвестициите. Възможно е да бъде предвидено, че юрисдикцията при­
надлежи на националните съдилища. Закрилата от такова предвиждане
често не е достатъчна за инвеститора. Националните съдилища реша­
ват споровете въз основа на националните закони, чието съдържание
се определя от приемащата държава. Освен това независимостта на
националните съдилища е невинаги достатъчно гарантирана. Ето защо
инвеститорът е извънредно заинтересуван споровете да се решават
от международни съдилища. Съответни уговорки се включват в дву­
странни международни договори за закрила на инвестициите. Разглеж­
дане от международен арбитражен съд на спорове между инвеститор
на една от договарящите страни и другата договаряща страна е пред­
видено, например, в чл. 9 от Договора между правителството на Ре­
публика България и правителството на Кралство Швеция за взаимно
насърчаване и защита на инвестициите, който е в сила от 1 април
1995 г.1

и) Взаимодействие между различните елементи от зак-

Текста на договора вж. ДВ, бр. 98 от 1995 г.



Международноправна закрила... 79

рилата на инвестициите. Изложеното показва, че закрилата на чуж­дестранните инвестиции се състои от различни елементи. Тези еле­менти съществуват не изолирано един от друг, а в тясно взаимодействие помежду им. Такова е, например, взаимодействието между закрилата на инвестициите по двустранните международни договори и национал-:-г*гге застрахователни механизми. Сключването на международен до­говор за закрила на инвестициите съставлява основата за предоставяне на гаранции за известна инвестиция. Освен това такава гаранция често зависи от приемащата държава, която разрешава инвестицията.

Взаимно се допълват: а) държавният договор между инвеститора и приемащата държава; б) международният договор между приемаща­та държава и собствената държава на инвеститора за закрила на ин­вестициите. Договорът с инвеститора съдържа уговорки за отделния инвестиционен проект. Той може да конкретизира закрилата на собст­веността. Международният договор между двете заинтересувани дър­жави, който, напротив, е по необходимост твърде абстрактен, предвиж­ва допълнителна закрила на инвестициите на равнището на междуна-годното право. В тях нерядко се установява задължително решаване :т международен арбитраж на споровете между инвеститор от едната договаряща държава и другата договаряща държава. Такава разпоред-5а се съдържа, например, в чл. 9 от Договора между правителството нд Република България и правителството на Република Гърция за на-гьрчаване и взаимна защита на инвестициите1. Международният ad •:ос арбитражен съд се създава съгласно Правилника за арбитраж на Комисията на ООН по международно търговско право -УНСИТРАЛ, който е в сила. Арбитражът е от категорията на задължителния ар-гитраж. Отнасянето на спор за решаване от такъв арбитраж се из­вършва не чрез искова молба въз основа на писмено арбитражно спора­зумение между спорещите страни, а чрез писмено уведомление за ар-5итраж, което едната страна изпраща на другата страна въз основа на разпоредбата на двустранния международен договор2.

Договорът е обнародван в ДВ, бр. 102 от 1995 г.

Вж. Иван Владимиров. Арбитражът в международното частно право. Зторо преработено и допълнено издание. С., "Софи-Р", 2000, с. 72-73.

80 Иван Владимиров
21 §4. ОПИТИ ЗА МНОГОСТРАННА ДОГОВОРНА ЗАКРИЛА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ

1. От Хаванската харта до МИГА. 1£актр_^изтъкнато, закри­лата на инвестициите според обичайното международно право е пред­мет на неопределеност. Твърде гъста мрежа от двустранни междуна­родни договори покрива висок процент от инвестициите. Но няма едно­образен стандарт на многостранна тяхна закрила. Само универсално споразумение за закрила на инвестициите би могло да доведедо" стан­дартизирани инвестиционни условия. То трябва да държи сметка за р'азличните интереси на капиталоизнасящите и на капиталовнасящите държави.

След Втората световна война бяха направени различни опити в тази^асрка. Пример е Хаванската харта от 24 март 1948 г. Тя съдър­жаше специфични разпоредби за закрила на чуждестранни инвести­ции. Част от тази харта, каквато представлява Общото споразумение за митата и търговията - ГАТТ (the General Agreement on Tariffs and Trade - GATT), придоби по-късно голямо значение. Самата Хаванска харта обаче не бе ратифицирана от Конгреса на САЩ и никога не влезе в сила.

През_1%5 г бе създаден Международен център за решаване на инвестиционни спорове - ИССИД (International Center for Settlement of Investment Disputes - ICSID). Негово седалище е Вашингтон. Той е правно независим, но икономически е тясно свързан със Световната банка. Този център за обезщетения и арбитраж предоставя организа­ционни рамки за решаване на инвестиционни спорове. Но конвенцията, с която центърът е учреден, не съдържа по същество никакви правила относно закрилата на преките инвестиции.

Напротив, далеч по-голям напредък бе постигнат с учредява­нето на Агенцията за многостранно гарантиране на инвестиции - МИГА (Multilateral Investment Guarantee Agency - MIGA). Конвенцията за учредяването й е приета на 11 октомври 1985 г въз основа на проект, изработен под егидата на Световната банка. Учредителните условия бяха изпълнени през 1988 г. Конвенцията влезе в сила през ноември 1994 г. за 125 държави измежду 147-те държави, които са я подписали. МИГА застрахова частните инвестиции срещу нетърговски рискове в развиващите се страни, които участвуват в нея. Тези рискове включват отчуждаване и мерки с еднакви последици. Когато МИГА не предос­тавя пряка закрила срещу действия на приемащата държава, тя не определя условията, които един инвестиционен проект трябва да удов-



Шждународноправна закрила... 81

.жтворява. В чл. 12, б. "d" се изисква инвестицията да съответства на иглите за икономическото развитие на приемащата държава. Заст­рахователно покритие се предоставя, само ако правната система на приемащата държава осигурява инвестиционна добросъвестност и справедливо третиране. Тъй като развиващите се държави през пос-т-едните години все повече настояват за преки чуждестранни инве-_~тиции, тези и други разпоредби би трябвало да допринесат непряко за развитието на определен минимален стандарт.

В рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и гззвитие - ОИСР - Париж бяха също така осъществени опити за мно­гостранна закрила на инвестициите. Кодексът за свободно движение - i капитали и Кодексът за либерализация на текущите невидими сделки :т 1961 г. обвързват правно всички държави-членки. Двата междуна­родноправни акта засягат също така преките инвестиции. Те са насо­чени към поощряване намаляването на граничния контрол и към оси­гуряване на равнището на либерализация, което бе постигнато. Нещо •ювече, през 1976 г. е приета Декларация за международните инвести­раш и многонационалните компании. Нейният най-съществен елемент ; изискването компаниите, контролирани от чужденци, да бъдат третирани като национални. Тя е насочена към осигуряване на еднакво третиране на компаниите от другите държави-членки на ОИСР.

2. По-нови опити. Въпреки тези частични успехи остава не-трекъснатият стремеж към световна многостранна закрила на ин-зестициите. Неотдавна обаче бе отбелязан значителен напредък на различни равнища.

Сключени са вече различни регионални споразумения за закрила ва чуждестранните инвестиции. Биха могли да бъдат споменати, напри-чгр, споразуменията между някои арабски държави в рамките на Ис­лямската конференция и споразуменията за закрила на инвестициите в рамките на АСЕАН.

^^Споразуменията, с които се учредяват Европейските общности, >? вторичното право на Общността също така се отнасят за преките инвестиции в други държави по определени начини. Достатъчно е само ла споменем разпоредбите относно правото на установяване и сво­бодното движение на капитал (чл. 43 и 56, т. 1 от Договора за създаване -а Европейската общност, подписан в Рим на 25 март 1957 г, съобразно г номерацията, изменена с Амстердамския договор от 1997 г). Разпо-тедби за насърчаване и защита на инвестициите има и в споразуме--..-•лта за асоцииране между Европейските общности и трети държави.

82 Иван Владимиров

Такава разпоредба е, например, чл. 74 от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, подписано в Брюксел на 8 март 1993 г.1 Предвижда се, че сътрудничеството ще има за цел да поддържа и при необходимост да подобрява правните рамки и да създава благоприятен климат за частните инвестиции, мест­ни и чуждестранни.

Изрични разпоредби за закрила на инвестициите се съдържат също така в Споразумението за северноамериканска свободна търго­вия — НАФТА (North American Free Trade Agreement - NAFTA), склю­чено от САЩ, Канада и Мексико през декември 1992 г. Трябва спе­циално да бъде отбелязано., че неговата глава единадесета установява принципи на национално третиране и на най-облагодетелстваната на­ция не само за инвестициите, които вече са разрешени, но и за самото разрешаване,

Договорът за енергийна харта, подписан от около 50 държави на 17 декември 1994 г., може също така да бъде смятан за регионално споразумение. Преговори за договора първоначално се водиха преди всичко от държавите-членки на Европейските общности и от самата Европейска икономическа общност, както и от държавите, които при­надлежат към Общността на независимите държави - ОНД върху те­риторията на бившия Съветски съюз, включително Русия. По-късно се присъединиха други западни индустриално развити държави като неевропейските държави-членки на ОИСР - САЩ, Канада, Австралия и Япония. В края на краищата той стана договор между повечето държави-членки на ОИСР, държави от Централна и Източна Европа и държави от ОНД. Трябва обаче да бъде споменато, че САЩ се от­теглиха преди подписването и по такъв начин не станаха страна по договора.

Договорът за енергийна харта съдържа подробни разпоредби за закрила на чуждестранните инвестиции в енергийния сектор. Неговите разпоредби следват в общи линии модела, който намираме в двустран­ните споразумения за закрила на инвестициите. Многостранните опити бяха свързани главно с инвестициите, направени от индустриализира-ните държави в развиващи се страни. Това стана особено ясно в Кон-



1 Обнародвано като притурка на ДВ, в бр. 61 от 1995 г. Текста му вж. и в

сб. "Международни договори I - актуализация", с. 126 - 152.



Международноправна закрила,,. 83

венцията за МИГА, която предоставя застрахователно покритие само за инвестиции в развиващи се страни. Държавите от ОНД обаче не пожелаха да заемат положението на развиващи се страни. Резултатът ое, че Договорът за енергийна харта се прилага многопосочно. Някои разпоредби на този договор отиват по-далеч, отколкото стандарта, който е възприет в рамките на ОИСР. Например, той предоставя на частните инвеститори правото да предявят срещу приемащата държава пред съд иск за нарушение на договора. Тази и други разпоредби по всяка вероятност ще направят Договора за енергийна харта интересен, когато, например, делото има за предмет японска инвестиция във Франция.

Принципите за третиране на чуждестранните инвестиции, които принципи бяха представени от Световната банка през 1992 г., имат не само регионално, но и глобално значение. Въпреки че принципите на Световната банка нямат задължителен характер, сравнително високото равнище на закрила, което те предоставят, по всяка вероятност не ще хтане без значение за инвестиционната практика.

Споразумението за учредяване на Световната търговска орга­низация - СТО през 1994 г. също така съдържа разпоредби във връзка ; чуждестранните инвестиции. В него са включени редица многостранни споразумения, които обвързват всички държави-членки на СТО. От ;собена важност за преките инвестиции са Споразумението за свър­заните с търговията инвестиционни мерки (Agreement on Trade-Related Investment Mesures - TRIMs) и Общото споразумение за тър--овията с услуги (General Agreement on Trade in Services - GATS). Зсвен това, значение за инвестициите имат Споразумението за свър-;лните с търговията аспекти на правата върху интелектуална собст-ггност (Agreement on Trade-Related Aspects of Rights to Intellectual Property - TRIPs) и Споразумението за правилата и процедурата за гешаване на спорове (Agreement on Rules and Procedures for Settle­ment of Disputes)1,



22Иван Владимиров

ГЛАВА ОСМА

22 ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ ЗА ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ


Каталог: 2010
2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където
2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011
2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
2010 -> Код на училище Име на училище


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница