§1. СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ ЗА ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ
-
Същност. Всяка държава има органи за ръководство и за
осъществяване на външноикомическите си отношения. Органите за
външноикономически отношения са държавни органи, които
ръководят и осъществяват външните икономически отноше
ния на една държава с другите държави и с международните
организации, представляват правата на държавата като субект
на международното право, защищават икономическите й ин
тереси и икономическите янтереси на нейните граждани л
юридически лица в международните отношения.
-
Видове. Държавните органи за външноикономически отно
шения се разграничават на вътрешнодържавни и на задгранични.
Вътрешнодържавни органи за външноикономически отношения са правителството, неговият ръководител, министерства и други ведомства (вж. § 2).
Задграничните органи за външноикономически отношения от своя страна се р"адаелят"на"постоянни и на временни.
1 Към постш^шите^задгрмичнио^гани за външноикономически отношения принадлежат д иплрматическите_и, консул ските представителства. Те са призвани да допринасят за развитието на икономическите отношения _между^изпращащата и приемащата държава. Така, напри-Me^v-c^niacHo чл.з, буква "е" на Виенската конвенция от 1961 г. за дипломатическите отношения функциите на дипломатическото пред-ставителство, наред с насърчаването на приятелските отношения между изпращащата и приемащата държава, се състоят в развиване на техните взаимоотношения в областта на икономиката, културата и науката1. Според чл.5, буква "Ь" на Виенската конвенция от 1963 г. за консулските отношения във функциите на консулите влиза оказването на съдействие за развиване на търговски, икономически, културни и
1 Текста на конвенцията вж. ДВ, бр. 28 от 1968 г; вж. също така сб.
"Международни договори П", с. 40-47.
Иван Владимиров
ГЛАВА ОСМА
22 ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ ЗА ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ
§1. СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ ЗА ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ
-
Същност. Всякадържава има органи за ръководство_и за
осъществяване на външноикомическите си отношения. Органите за
външноикономически отношения са държавни органи, които
ръководят и осъществяват външните икономически отноше
ния на една държава с другите държави и с международните
организации, представляват правата на държавата като субект
на международното право, защищават икономическите й ин
тереси и икономическите интереси на нейните граждани и
юридически лица в международните отношения.
-
Видове. Държавните органи за външноикономически отно
шения се разграничават на вътрешнодържавни и на задгранични.
Вътрешнодържавни органи за външноикономически отношения са правителството, неговият ръководител, министерства и други ведомства (вж. § 2).
Задграничните органи за външноикономически отношения от своя страна се р"адде71яТнагюстоянни и на временни.
f Към постоянните задгранични органи за външноикономически отношения принадлежатдипломатическ№геи,консулските представителства. Те са ттричвани па допринасят за развитието на икономическите отношения_между^изпращащата и приемащата държава. Така, напри-м§р.г-с:ьгласно чл.З, буква "е" на Виенската конвенция_от_1961 г. за дипломатическите отношения функциите на дипломатическото представителство, наред с насърчаването на приятелските отношения между изпращащата и приемащата държава, се състоят в развиване на техните взаимоотношения в областта на икономиката, културата и науката1. Според чл.5, буква "Ь" на Виенската конвенция от 1963 г. за консулските отношения във функциите на консулите влиза оказването на съдействие за развиване на търговски, икономически, културни и
1 Текста на конвенцията вж. ДВ, бр. 28 от 1968 п; вж. също така сб.
"Международни договори Н", с. 40-47.
органи... 85
-^ч!мвръзки междз/изпр_ашащата и приемащата държава. Друга функ-• т на консулското представител ство_е да изяснява със законни средст.; 1.2 условията и развитието на търговския, икономическия, културния и -г/чния живот в приемащата държава, да съобщава за тях на прави-на изпращащата държава и да предоставя сведения на заин-
"ересуваните лица'.
В категорията на_постоянаите задгранични органи за външно-зомически отношения влизат търговските представителства (вж.
Временнизадгранични органи за външноикономически отноше--:-1я са специалните икономически мисии. Под специална икономическа мисия се разбира мисия, имаща временен представителен ирактер, която се изпраща от една държава в друга за разглеж-1ане с нея на икономически въпроси от взаимен интерес или 'л изпълнение на определена икономическа задача в тази дър-кава.
Необходимо е съгласието на държавата, в която се изпраща спе-^алната икономическа мисия. Задачата на специалната мисия се определя по взаимно съгласие на изпращащата и на приемащата държава.
Делегациите, които участват в двустранни икономически прего-здри или в международни икономически конференции, са временни зад-танични органи на даден субект на международното право.
В особена група специални мисии следва да бъдат отделени тър-•^вските делегации на правителствата. Това е сравнително нов институт л-i съвременното международно право. Търговските делегации обикновено имат за цел сключване на междуправителствени търговски спогодби. Те притежават дипломатически статус.
Правното положение на специалните мисии е уредено в едноименната международна конвенция от 1969 г.2
Междинно положение между вътрешнодържавните и задграничните органи за външноикономически отношения заемат постоянните гргани на двустранните междуправителственни комисии (комитети).
Текста на конвенцията вж. ДВ, бр.42 от 1990 г.; вж. също така сб. ."Меж-г/народни договори II", с.49 - 65.
Текста на конвенцията вж. ДВ, бр. 70 от 1987 г; вж. също така сб. "Меж-тународни договори II", с.65 - 75. По-подробно за специалните мисии вж. Иван Владимиров. Дипломатическо и консулско право. Второ преработено и допъл--ено издание. С., издателство "Ромина", 2001, с.45 - 56.
86 Иван Владимиров
Те се занимават главно с въпросите на икономическото сътрудничество между държавите, които са ги създали. Събират се на заседание периодично - веднъж или два пъти годишно. Държавите-участнички в
комисията се редуват да организират заседанията й.
§ 2. ВЪ ТРЕШНОЦЪРЖАВНИ ОРГАНИ ЗА ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ
1. Правителството. В Република България Министерският
съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на
страната в съответствие с Конституцията и законите. Той осигурява
общото ръководство на държавната администрация, включително на
частта й, която се занимава с външноикономическите отношения. Ми-
ни51£рският съвет сключва, утвърждава и денонсира международни
договори в случаите, предвидени в закон (чл.105 и 106 от Конститу
цията). Това важи и за международните икономически договори.
Министерският съвет е обобщил своите функции в областта на външните~отношения, кактследва: а) ръководи отношенията на Република България с други държави и с международни организации и осигурява представителството на Република България в тях; б) сключва и денонсира международни договори по определения в Конституцията и в законите ред и гарантира тяхното изпълнение от Република България (чл.6, т. 5 и 6 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление №209 от 25 ноември 1999 г.)1 .
2. Ръководителят на правителството. Без специално пълно
мощно той може да води преговори с други държави в своята държава
и в чужбина, включително по въпроси на икономическото сътрудни
чество. Това е обичайна норма на международното право. Достатъчно
е присъствието на ръководителя на правителството на международно
съвещание, за да може той да вземе участие в него. Основание пред
ставляват разпоредбите на конституцията за ръководителя на прави
телството, който осъществява общо ръководство на външноикономи
ческите отношения на своята държава.
В Република България министър-председателят ръководи и контролира общата политика на правителството и носи отговорност за нея (чл.108 от Конституцията)."Това се отнася и до Министерството на
ДВ,бр. 103 от 1999 г.
Цържавни органи... 87
външните работи, до Министерството на икономиката, до Министерството на транспорта и съобщенията и до други министерства, чиято дейност е свързана с осъществяване на външноикономическите отношения на държавата.
В Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е предвидено, че министър-председателят, както и заместник министър-председателите и министрите представляват Република България в отношенията й с други държави и с международни организации. Те провеждат международни преговори и участват в други международни мероприятия в съответствие с Конституцията, законите на Република България и актовете на Министерския съвет.
Министър-председателят, както и министърът на външните работи могат да подписват международни договори без пълномощни (чл. 30, ал. 1 и 2 от Устройствения правилник). Това се отнася и до международните икономически договори.
3. Министерства и други ведомства. Към централните органи за външноикономически отношения следва да бъдат отнесени министерства и други ведомства, които се занимават с отделни области на икономическото сътрудничество на Република България с други лържави: външна търговия, международен транспорт, пощи, далекосъобщения, труд, патентно сътрудничество и т.н.
Сред специализираните органи за външноикономически отношения е Министерството на икономиката, което ръководи външноикономическата дейност на страната, включително дейността на търгов-;ките представителства и на търговско-икономиче ските служби на посолствата. Такива органи са също така Министерството на транспорта н съобщенията, Министерството на труда и социалната политика. Па-гентното ведомство и други ведомства, които осъществяват външноикономически отношения в рамките на функциите, определени им в •-аконите и в подзаконовите нормативни актове на Министерския съвет. Зърху Министерството на външните работи лежи голямата задача да извършва междуведомствена координация при осъществяване на външноикономическата дейност на всички тези министерства и други ведомства.
§3. ТЪРГОВСКИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА
1. Правно положение. Търговските представителства са гържавни органи, които осъществяват в чтжбиня и-ьншнпмь-л-
88 Иван Владимиров
номическа дейност, включително търговско-икономнческо и промишлено сътрудничество.
Правното положение и задачите на търговските представителства се определят в националното законодателство и в двустранни международни договори с чужди държави. Търговските представителства се учредяват въз основа на международен договор между изпращащата и приемащата държави.
Търговското представителство не е самостоятелно юридическо лице. За задълженията му носи отговорност изпращащата държава. Допустимо е при изрично упълномощаване служител от търговското представителство да сключва сделки от името и за сметка на търговец от изпращащата държава с търговец на приемащата държава. Търговското представителство не отговаря за задълженията на такива търговци. В същото време те не носят отговорност за задълженията на търговското представителство.
Начело на търговското представителство стои търговски представител. Той се назначава и освобождава от длъжност от правителството на изпращащата държава. В държавите, в които няма търговски представителства, функциите им се. изпълняват от търговско-икономическите съветници в посолствата. Те се подчиняват на ръководителя на дипломатическото представителство. Търговско-икономическите съветници изпълняват същите задачи, както и търговските представителства, но в по-малък обем и нямат самостоятелно правно положение.
2. Функции. Търговските представителства изпълняват следните функции: а) представляват интересите на изпращащата държава в приемащата държава по всички въпроси на външната търговия и на други видове външноикономическа дейност; б) съдействат за тяхното развитие между изпращащата и приемащата държава; в) оказват съдействие на търговци на изпращащата държава при сключването и при изпълнението на търговски сделки със съдоговорители от приемащата държава; г) грижат се за изпълнението на международните договори между изпращащата и приемащата държава в областта на търговията и в други области на икономиката. Министерството на икономиката определя структурата и комплектува щатовете на търговските представителства. Търговският представител и заместниците му се ползват с дипломатически привилегии и имунитети, предвидени във Виенската конвенция от 1961 година.
Международни търговски договори 89
23 ГЛАВА ДЕВЕТА 'ЕЖДУНАРОЦНИ ТЪРГОВСКИ ДОГОВОРИ
§ 1L ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ТЪРГОВСКИ ДОГОВОРИ
Международен търговски договор се нарича споразумението между две или повече държави относно техните права и задължения в областта на външната търговия между тях. Международните търговски договори са насочени към установяване, изменяне или прекратяване на определени правоотношения между договарящите държави в областта на външната търговия.
Международният търговски договор е един от основните института на международното търговско право и негов главен източник. В процеса на взаимната външна търговия субектите на международното право (държавите) закрепват своите права и задължения. Във връзка ; това международният търговски договор има голямо значение в практическата работа не само на държавните органи за външни отношения н областта на международната търговия, но и на физическите и юридическите лица, които извършват операции в областта на външната търговия на държавите, сключили този договор.
Международният търговски договор е възникнал преди всички други средства за външнотърговска политика. До XVI - XVII векове •травата и задълженията на държавите в областта на взаимната им нъншна търговия обикновено се закрепвали в общополитическите меж-длттародни договори. Обяснението е, че съобразно с равнището на международната търговия не е имало практическа потребност да се при-:ягва до разработването и сключването на специални международни договори, които да уреждат отношенията между държавите в областта на външната търговия. Тази търговия е била слабо развита.
Със зараждането и развитието на външната търговия държавите -.дпочнали да прибягват до сключването на отделни договори, в които ;. -оваряли взаимните права на своите търговци, по-специално тяхната : .-турност, място на търговията, какви стоки могат да се внасят и да ;е изнасят от всяка измежду държавите-участнички в договора. Но •сичкитези разпоредби се включвали обикновено в общополитическите договори. Те все още не представлявали стройна система за регулиране
90 Иван Владимиров
на стокобмена между договарящите държави.
От началото на XVII век във връзка с развитието на външната търговия държавите започнали да сключват помежду си договори, които се отнасяли само до тяхната външна търговия. Появили се, действително все още немногобройни, международни търговски договори.
Броят на международните търговски договори започнал бързо да расте през XIX век. Това се обяснява с бързото нарастване на външната търговия и на нейното значение в икономиката на всяка държава.
Увеличаването на броя на международните търговски договори към края на XIX и през XX век доведе до изработването в международноправната практика на определен техен стандарт. Към това време започнали да се различават отделните видове международни търговски договори.
Към средата на XIX век в международните търговски договори се уговаряло, че на поданиците на двете договарящи държави се предоставя право на свободна търговия и мореплаване във всички пристанища, влизането в които е свободно нли ще бъде свободно в бъдеще. Прогласявала се свобода за влизането, пътуването и пребиваването на поданиците на договарящите държави. На поданиците на чуждестранната държава се предоставяло право да наемат в пристанищата и в градовете магазини и складове без каквато и да било дискриминация, при еднакви права с местните поданици. По такъв начин в повечето международни търговски договори се предвиждало приравняване на поданиците на едната договаряща държава към правата на поданиците на другата държава в областта на търговията. В значителен брой международни търговски договори от XIX век се уговарял режим на най-голямо облагодетелствуване (вместо по-рано уговаряния национален режим).
По време на Първата световна война международни търговски договори почти не се сключвали. По отношение на гражданите, стоките и корабите на съюзните и на неутралните държави действали по-ранс сключените международни търговски договори. Към гражданите, стоките и корабите на неприятелските държави се прилагали законите не войната.
След Първата световна война броят на международните търговски договори започнал бързо*да расте. След Втората световна война не само се увеличи броят на тези договори, но и съдържанието им се усложни. Това съдейства за тяхното разграничаване по видове.
Международни търговски договори 91
Международният договор в_областта на г^ншната търговия е призван да играе положителна роля в правната организация на стокообмена между страните по него. Той съдейства за мира и за развитието на международната търговия и на икономическите отношения.
Международният търговски договор е един от видовете на международния договор. Общите норми, които действат за международните договори, са приложими към международния търговски договор.
За международния търговски договор, както и за другите видове международни договори, са характерни съгласуваните волеизявления на държавите, които го сключват.
Като се излезе от принципа за равенство и суверенитет на държавите, международният търговски договор трябва да съдържа правата и задълженията на договарящите страни.
iS^^^.?^5SyHaP^HIii)( търговски договор са държави. Негов обект може да бъде онова, което е допустимо от гледна точка на чеждународното право във външнотърговските отношения на дър-
Видовете международни търговски дрго_вори^а разнообразни: (J Договори за търговия и мореплаване се сключват обикновено ;>т името на държавите. Те съдържат основните международноправни >тшорки, които ще се прилагат от договарящите държави в техните външнотърговски отношения! Сроковете на действие на такива дого-^оридзбикновено са дълги (пет и повече години).
(З) Търговските спогодби се сключват обикновено от името на правителствата на договарящите държави. Сключването на такава спо-~одба като правило се извършва въз основа на договор за търговия и "•юреплаване. Предвиждат се конкретни задължения на страните по стокообмена между тях. Сроковете им са по-кратки в сравнение с сговорите за търговия и мореплаване.
f 3|) Споразуменията за доставка на стоки са разновидност на тър-• ?вските спогодби. Те съдържат списък на взаимнодоставяните стоки, -роковете и някои други условия на тези доставки,
f4j) Споразуменията за стокообмен и плащания съдържат не само . ~исък на взаимнодоставяните стоки, сроковете и условията на дос--1вка, но и предвиждат основните условия на плащания (реда за разплащането) за доставената стока.
/5J Клиринговите споразумения предвиждат реда за разплаща--•:-1ята за взаимните доставки на стоки чрез прихващане на сумите по
92 Иван Владимиров
износа и по вноса.
/~3\r*
(^^Търговските конвенции са споразумения, които уреждат отношения между договарящите държави по специални въпроси в областта на търговията (например, митническа конвенция).
Г7) Протоколите формулират постигнатото съгласие по определен въпрос в областта на външната търговия или разясняват условията на сключения търговски договор или споразумение (например, протокол за проверка на взаимните доставки на стоки).
V Освен изброените видове международни търговски договори, които се срещат най-често, са допустими и други споразумения между държави по едни или други въпроси на взаимната им външна търговия.
24 §2- СУБЕКТИ, ОБЕКТИ СТРУКТУРА
\ /НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ТЪРГОВСКИ ДОГОВОРИ
1. Субекти на международния търговски договор.
да сключва международни договори, включително в областта на външната търговия, принадлежи на държавата. Това право се упражнява от името на държавата от висш орган на изпълнителната власт. На кой държавен орган принадлежи споменатото право се определя в конституцията или в специален закон. _
Г"Така, в Закона за международните договори^на Република България е предвидено, че международни договори се сключват:^ от Президента на Републиката - след съгласуване с Министерския съвет в зависимост от значението и от предмета на договора или съобразно съгласуваното между страните равнище на държавните органи, които ще подпишат договора^б/от Министерския съвет - съобразно материята, до която се отнасят договорът и неговите разпоредби?^ от определен министър или ръководител на ведомство, когато международният договор попада в кръга на самостоятелната му компетентност. Сключването на международния договор със съответния орган на друга държава се извършва въз основа на решение на Министерския съвет. В решението на Министерския съвет за приемане на проектодоговора се посочва изрично от кого той трябва да бъде подписан (чл. 9, ал. 1, 2 и З).1
1 Държавен вестник, бр. 97 от 2001 г.
Законът за международните договори на Република България по-нататък в изложението се цитира като "ЗМДРБ".
Международни търговски договори 93
~-—,
2. Обект на международния търговски договор. Обектът
на договора трябва да бъде допустим от гледна точка на международното право. Така, договарящите държави не могат да включат в своя международен търговски договор уговорка за грабежи върху търговски кораби, които плават под знамето на трета държава. Обект на международните договори може да бъде всичко, което съдействгПнГ укрепване на мирните отношения между държавите във всички области на икономиката, както и в политиката, правото и културата.
Всяка държава може да се задължи само по отношение на това, което юридически или фактически е в нейната власт или е на нейно разположение.^
3. Структура на международния търговски договор. Още :
от древни времена се разграничават три части на международния до
говор: преамбюл, основна част и заключителни разпоредби.
BjnjgaM&KWia обикновено се посочват страните (участниците) по международния търговски договор, лицата, които са упълномощени да сключат договора, и пълномощните на тези лица. Често в преамбюла се излагат целите и причините, които са подбудили страните да сключат договора.
В основната част на международния търговски договор се предвиждат правата и задълженията на страните по него.
Заключителните разпоредби на международния търговски договор посочват реда за ратификация, срока на договора, датата и мястото на подписването и количеството на подписаните екземпляри.
Към международния търговски договор може да има приложения: списъци на взаимнодоставяните стоки, графици за сроковете на доставка по видове и количества стоки, протоколи, писма, ноти и т.н. По съгласие на страните, изразено в договора, приложенията се прогласяват за неразделна част от договора.
25 §3. СКЛЮЧВАНЕ If А МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЪРГОВСКИ ДОГОВОР
1. Пълномощни на представителите на страните. Ини- I
циативата за водене на преговори за сключване на международен договор в областта на външната търговия може да излезе само от субекта на международното право, който е един от бъдещите контрагенти.
В Република България проектите за международни договори се
94 Иван Владимиров
изготвят от съответния министър или ръководител на ведомство след обстойно проучване и в съответствие с Конституцията, законодателството и международните задължения на държавата (чл. З от ЗМДРБ). Под ведомство се разбира държавна институция, създадена със закон или с постановление на Министерския съвет, чийто ръководител е оп-равомощен да сключва международни договори {§ 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на ЗМДРБ). Такова е например Патентното ведомство, което е създадено с чл. 79 на Закона за патентите.1 Една от функциите на неговия председател е да сключва с чуждестранни патентни ведомства двустранни или многостранни международни договори (чл. 81, ал. 1 от ЗП).
Като правило проектите за международни търговски договори на Република България се изготвят от министъра на икономиката, който ръководи и контролира външната търговия. По изключение такъв проект може да бъде изготвен от друг министър, в компетентността на който влизат ръководството и контролът върху външноикономическата дейност, свързана с външната търговия. Класически е примерът с министъра на транспорта и съобщенията. Без международен транспорт и без международни съобщения е немислима външната търговия. J
—~~
Заедно с проекта на международен договор се изготвя проект на доклад до Министерския съвет. В доклада се обосновава необходи- j мостта от сключване на договора, съответствието на разпоредбите му с Конституцията, законодателството и международните задължения на Република България, както и с правото на Европейския съюз (чл. 4. ал. 1 от ЗМДРБ).
(j Проектът на международен договор и проектът на доклад до Министерския съвет се съгласуват с министъра на външните работи, както и с другите министри и с ръководителите на заинтересуваните ведомства (чл. 5, ал. 1 от ЗМДРБ).
, Посочените законови разпоредби се прилагат и когато като основа за водене на преговори се предлага проект на международен договор, изготвен от друга държава или от международна организация. В този случай вносителят на доклада до Министерския съвет представя.
1 Обн.? ДВ, бр. 27 от 1993 п; доп., бр. 83 от 1996 г.; изм., бр. 11 от 1998 п; изм.
и доп., бр. 81 от 1999 г., бр. 45 и 66 от"!Ю02 г.
Законът за патентите по-нататьк в изложението се цитира съкратено като "ЗП".
Международни търговски договори 95
освен оригиналния текст на чужд език, превод на проекта на български език (чл. 7, ал. 1 от ЗМДРБ).
^Министерският съвет одобрява с решение като основа за водене на преговори проекта на международен договор или проекта за изменение на международен договор, по който Република България е страна. Той определя ръководител на делегацията за провеждането на преговорите и за подписването на договора (чл. 8, ал. 1 от ЗМДРБ).
V Лицата, упълномощени да водят преговорите и да подпишат международния търговски договор, трябва да имат пълномощни. Те се издават от съответния орган на държавата в зависимост от равнището на договора (междудържавен или междуправителствен). В Република България пълномощни за водене на преговори и за подписване на международни договори се издават от министъра на външните работи въз основа на решение на Министерския съвет (чл. 13, ал. 1 от ЗМДРБ).
^Държавният глава (от името на държавата), ръководителят на правителството (от името на; правителството) и министърът на външните работи имат право без пълномощни да подписват международни търговски договори. Това тяхно право в Република България е потвър-лено в ЗМДРБ (чл. 13, ал. 2). Министърът, който ръководи и контролира външната търговия, се нуждае от пълномощно за подписване на такива логовори^
Всеки международен договор, сключен в нарушение на изискванията за пълномощни, е недействителен. Следователно, при срещата между пълномощниците при обсъждане и при подписване на международен търговски договор се изисква взаимна проверка на пълномощните.
.[ ГОсвен пълномощни представителите на държавите обикновено получават от своето правителство инструкции, към които те трябва ла се придържат при водене на преговори по всеки въпрос. Тези инструкции са не международноправни актове, а вътрешни указания за своите пълномощници.
//Международните търговски договори често съдържат въпроси, -лито изискват специални знания. Затова обикновено в състава на делегациите за преговорите по подготовката им влизат експерти] Делегациите при преговорите могат да се разделят на комисии, чиято задача г ла обсъдят отделни въпроси и да съгласуват становищата на страните. Материалите, разработени от комисиите, след това се предават на представителите на договарящите държави, които съгласуват по-
96 Иван Владимиров
между си получения материал и го превръщат в проект за договор.
2. Стадии в сключването на международния търговски до
говор. Оформяването на международния договор, включително на
международния търговски договор, преминава през три стадия: пара
фиране, подписване и ратификация, съответно утвърждаване.
¥ След като проектът за международен търговски договор бъде обсъден и неговият текст бъде окончателно уточнен, пълномощниците на договарящите държави за преговорите удостоверяват това чрез вписване на инициалите на имената си. Извършва се парафиране на договора. Парафираният договор е готов за подписване. '
^/Подписването на международния търговски договор обикновено се извършва в тържествена обстановка. В определеното място и време представителите на договарящите страни, най-често в присъствието на всички членове на делегациите за преговорите, подписват парафирания договор. Те произнасят кратки речи. Понякога подписването на договора се фотографира или се снима на кинолента. \
-
Ратификация, След подписването на международния тър
говски договор настъпва стадият на ратификацията. Това е израз на
съгласието на върховен орган на държавата (парламент, държавен гла
ва) за обвързването й с този договор. Ратификацията на международ
ните договори, по които страна е Република България, се извършва
със закон, приет от Народното събрание. Международните търговски
договори, които не подлежат на ратификация, се утвърждават с решение
на Министерския съвет (чл. 15 от ЗМДРБ).
-
Език на международния търговски договор/В Средно
вековието всички международни договори обикновено се съставяли
на латински език. От XVII век латинският език бил изместен от френс
кия. В началото на XX век английският език наравно с френския станал
дипломатически език. Впрочем обичаят за сключване на междуна
родни договори на някой общоприет език бил изоставен през XX век.
Международните търговски договори сега могат да бъдат сключени на всякакъв език. Съвременното международно право не познава задължителен език на договора.
Международните търговски договори от двустранен характер като правило се сключват на официалните езици на двете договарящи държави. Тези от многостранен характер се съставят на език или на езици, който или които договарящите страни са определили. \
- -—' ~~" "- - mm-i$
5. Алтернат. Съвкупността от правилата, които се прилагат при
Международни търговски договори 97
подписването на международния договор, се означава като алтернат. Той включва преди всичко нередността на наименованията на договарящите държави и на подписите на техните представители върху договора.
Като се излиза от принципа за взаимно уважение на държавите-участнички, се е установила практиката на първия подпис (отляво) на своя екземпляр от договора. Освен това в самия текст на договора при изброяване на държавите-участнички първа се посочва държавата, подписът на чийто представител е отляво.
Международният търговски договор като правило се подписва в толкова екземпляра, колкото са участниците в него. / .
г—" -J
26 § 4. ДЕЙСТВИЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЪРГОВСКИ ДОГОВОР
ГТТ/Влизане на международния търговски договор в сила.
Международният търговски договор влиза в сила от деня, предвиден з договора. В международната договорна практика началото на действието на договора понякога се свързва с определена дата или с деня на подписването. Когато договорът подлежи на ратификация, той обикновено влиза в сила от датата, на която е извършена размяна на ратификационните грамоти или след като изтече определен период (месец, лва или три) от тази дата. За международните търговски договори, които не подлежат на ратификация, се практикува влизане в сила от датата, на която е получена втората нота за уведомяване за утвърждаване или в определен период след тази дата.
Според времето на действие (според сроковете) се разграничават три вида международни търговски договори(_а^ключени за опре-лелено в договора време с мълчаливо (автоматично) продължаване до изтичане на срока, предвиден от страните в точката за денонсиране; ;ключени за определен срок без указания за право на пролонгация без право на денонсиране, докато изтече срокът, посочен в договора; '"з^езсрочни договори с предвиждане на право на страните да заявят sa своето желание да го прекратят в определен срок.
2. Пролонгация на международния търговски договор. Международният търговски договор, чийто срок е изтекъл, може да :-ъде продължен (пролонгиран). Единият начин за постигането на този резултат е изразяване на съгласие на страните за продължаване на
98 Иван Владимиров
договора. Когато международният договор е в писмена форма, съгласието се облича в същата форма. Другият начин е автоматичното, про-лонгиране. Условията за него се предвиждат в самия договор.
27 ПРЕКРАТЯВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЪРГОВСКИ ДОГОВОР
ювания за прекратяване на международния търговски договор. Действието на международния търговски договор може да бъде прекратено в следните случаите изпълнението на задълженията, предвидени в договора@ с изтичането на договорния срокуй^ по съгласие на участниците в договора за прекратяването му; у поради погиване на обекта на международния търговски договор;(д) поради прекратяване на съществуването на една от договарящите държави: ; е) поради едностранен отказ от договора, ако това е предвидено в него: (Щ поради настъпването на условието, предвидено в договора; з))акс по-нататъшното изпълнение на договора ще противоречи на основните принципи на международното право.
2. Денонсация_на международния търговски договор. Тя представлява правомерен %тказ от международния договор, включително от международния търговски договор. /Ч« "•"'-- "/V-S '
v Денонсацията се прилага в следните случаи^} на основание на уговорките в самия договор, т.е. когато в самия договор е предвидено право на страните в определен срок или при съответни условия да заявят за отказа си^б^по взаимно съгласие на страните(г^ едностранен отказ от международния договор въпреки условията му.
|у Отказът от международния договор по въпросите на икономическите отношения на основание на условията, предвидени в самия договор, и отказът от договора по взаимно съгласие на страните не с£ нарушения на международното право. Те почиват върху съгласие т страните. Това съгласие в първия случай е дадено предварително, а във втория - конкретно за случая. Ако уговорка за денонсация не е включена в международния търговски договор, денонсиране от една измежду договарящите страни може да се извърши само при изпълнение от тази държава на своите договорни задължения.
/Денонсирането на част от договора фактически е разваляне изцяло, тъй като отделните разпоредби обикновено са органично свързан;-. с целия смисъл на договора.
g Денонсирането на международните договори се извършва о: онези държавни органи, на които с националните закони е предоставен:
Международни търговски договори 99
"с-ва право.
В Република България Министерският съвет решава въпроса ^денонсирането на международните търговски договори, които са :ключени от негово име и не са подлежали на ратификация (чл. 106 от Институцията). За ратифицираните международни търговски договори "г-едложенията за денонсиране се внасят от Министерския съвет в Народното събрание (чл. 85, ал. 1 и 2 от Конституцията).
100 Иван Владимиров
28 ГЛАВА ДЕСЕТА
МЕЖДУНАРОДНОПРАВНО РЕГУЛИРАНЕ НА СДЕЛКИТЕ ВЪВ ВЪНШНАТА ТЪРГОВИЯ
Сподели с приятели: |