§1. МЕЖДУНАРОЦНОТО ПРАВО И ВЪПРОСИТЕ НА ВЪНШНОТЪРГОВСКИТЕ СДЕЛКИ

/ ( Международният търговски договор се сключва между две или повече държави. Обществените отношения, които се уреждат в него. придобиват юридическо закрепване и се превръщат в правоотношения. Основната функция на международния търговски договор е да създаде правна уредба на търговските отношения между държавите, които са страни по негоД

^Международните търговски договори много рядко уреждат кон­кретен стокообмен или търговски операции между страните. Най-честс те са международноправни актове, въз основа на които се детайлизират права и задължения на търговци от две различни държави, включително конкретни видове външнотърговски сделки, обеми, количества, срокове за изпълнение и т.н.

Международните търговски договори обвързват държавите, кои­то са ги сключили. Те създават рамките, в които да действат физичес­ките и/или юридическите лица, намиращи се под юрисдикцията на до­говарящите държави. Държавата може само да съдейства за сключ­ването на външнотърговски сделки от националните й физически и юридически лица, за да се упражняват правата и да се изпълняват задълженията по международния търговски договор, в който тя участ­ва'.

Задължителният за държавата международен търговски договор повишава значението на задълженията и за всички участници в меж­дународната търговия, които се намират под нейната юрисдикция. Пс такъв начин се създава общ правен ред за сделките между физическите и/или юридическите лица на държавите - страни по договора.

Международното търговско право се формира като комплексен правен отрасъл. То регулира реда за сключване на различни видове външнотърговски сделки, реда за тяхното изпълнение и реда за раз­глеждане на споровете по външнотърговски сделки.

За да се облекчи сключването на външнотърговски сделки, меж­дународни междуправителствени и неправителствени организации раз­работват типови договори. Със същата цел търговски камари, както и

Международноправно регулиране на сделките... 101

еднолични търговци и търговски дружества с голям обем на дейност подготвят общи условия за външнотърговски сделки. Типовите дого­вори и общите условия нямат задължителна сила. Най-често те носят факултативен характер. Когато страните изрично ги възприемат, те се включват в сделката. Изработването на типови договори и общи ус­ловия допринася за предотвратяването на стълкновенията на закони, които затрудняват международните икономически отношения.

Външнотърговските сделки се сключват между субектите на търговското или на гражданското право, в чийто предмет влиза външно­търговска дейност. Те могат да бъдат физически или юридически лица, които отговарят на изискванията, предвидени в националния закон. В Република България външнотърговски сделки могат да сключват ед­нолични търговци, търговски дружества и кооперации. Те са визирани като заявители в чл. 1 на Наредбата за условията и реда за регистри­ране и разрешаване на външнотърговските сделки, приета от Министер­ския съвет'.

Въз основа на външнотърговската сделка между страните се пораждат правоотношения с международен елемент, които се уреждат от международното частно право. Но тези сделки не могат да проти­воречат на сключените от техните държави международни търговски договори, т.е на международното търговско право.

Първият основен признак на външнотърговската сделка е, че от нея между страните възникват правоотношения от имуществен характер. Вторият й основен признак се състои.в нейния възмезден характер. Тези два признака в общи черти характеризират сделките в международната търговия. Но многообразието на фактическите със­тави предизвиква и многообразие на видовете външнотърговски сделки. По принцип те са свързани с вноса и с износа на стоки, с реекспорта и със съответните видове транспортна дейност.

В основата на сделките в международната търговия лежи дого­ворът за международна продажба на стоки. Независимо от многообра­зието на сделките, от търсенето на нови форми и средства за осъщест­вяване на външноикономическите отношения между държавите, до­говорът за международна продажба на стоки остава в основата на тяхното осъществяване. Ето защо основните актове - типовите дого­вори, общите условия и стандартните договори (договорите за при-

102 Иван Владимиров

съединяване), изработени от отраслови международни неправителст-вени организации, както и актовете, изработени от експерти на Иконо­мическата комисия на ООН за Европа, са насочени именно към оп­ростяване на международната покупко-продажба с помощта на общи норми.

Основната цел на типовите договори и на общите условия за покупко-продажба се състои в безусловно опростяване на междуна­родната търговия. Това се постига чрез отстраняване на неопределе-ността, която понякога възниква във външнотърговските договори и която произтича от сложността на международното частно право и от трудността в събирането на информация за действащото чуждестранно право. Типовите договори и общите условия за международна покупко-продажба носят факултативен характер. За въвеждането им в действие е необходимо изрично позоваване на тях в конкретния договор¹.

Типовите договори и общите условия са важно средство за коди­фикация на международните търговски обичаи. Те съдържат в кон­центрирана форма опит, готови формулировки и конкретни практически решения. Тези актове могат да бъдат използувани при редактиране на външнотърговски договори с цел да се постигне максимално удовлет­воряване на страните.

Според приложното им поле общите условия и типовите договори могат да се разделят на две групи: а) общи условия, които са приложими за всички видове стоки и видове търговия; б) общи условия и типови договори, които са приложими за определени стоки и видове търговия.

По-голямата част от съществуващите актове с такъв характер са създадени като опит за стандартизация на търговски обичаи и на търговска практика в тясно специализирана област. Ето защо прилага­нето им се разпростира само върху една област, ограничена с вида на стоката или на търговията., за който са предназначени.

Общите условия, създадени за прилагане в сравнително тесни рамки, обикновено за съответни видове стоки или търговия, могат да бъдат класифицирани в следните основни групи: а) за машиностроенето; б) за минералното гориво; в) за дървен материал; г) за зърнени храни; д) за цитрусови и други плодове.

Вж. Доклада на ГенералншГсекретар на ООН до Общото събрание на организацията за типовите договори и за общите условия на международната покупко-продажба - документ A/CN/9/18 от 20 февруари 1969 г.

•^еждународноправно регулиране на сделките... 103

A. В областта на машиностроенето. Икономическата комисия

Б. Основен документ, разработен под ръководството наДШЕ^в хшастта на международната търговия с твърдо минерално гориво, са Общите условия за износ и за внос на твърдо минерално гориво >2 COAL/131, COAL/RL.COND.Sales/16,

B. Сравнително големият обем на международната търговия с
дървен материал стимулира разработването и създаването на редица
локументи за опростяване на взаимните контакти. Най-важните сред
тях са следните:

Общите условия за покупко-продажба на бичен иглолистен дървен материал (от хвойнови породи) №410 МЕ/410/56 и Общите условия за покупко-продажби на трупи и на бичен дървен материал от широколистни видове, растящи в умерения климатичен пояс, ЛЬ420 TIM/WP.l/IVRev.l.

Г. Многообразието и голямото количество сделки със зърнени чрани предизвикаха необходимостта от създаване на документи за опростяване на отношенията между контрагентите. Под ръководството на ЙКЕ бяха създадени осем типови договора - Договор за покупко-лродажба на зърнени храни №1В-2В и на техните варианти под същото название ЖВ-2В. В същата област се използуват и Правилата за стан­дартизация на методите за вземане на образци от зърнени храни в товарните и в разтоварните пристанища №9 AGR1/238, AGR1/WP.4/63.

Д. В областта на международната търговия с цитрусови и други плодове под егидата на ИКЕ са разработени Общи условия за покупко-лродажба на цитрусови плодове №312 AGR1 /136/WP.3.14, а също така Европейската ревизирана норма по стандартизация на бързо развалящи : е хранителни стоки № AGRI/WP. 1 /Rev. 1, препоръчана от съответната

104 Иван Владимиров

работна група на ИКЕ'.

S/Сред създадените общи условия с факултативен характер най-авторитетни и затова най-често прилагани са Международните правила за тълкуване на търговски термини "ИНКОТЕРМС", които представ­ляват частна кодификация на международни търговски обичаи, осъ­ществена от Международната търговска камара в Париж. Първата версия на ИНКОТЕРМС е от 1936 г. Оттогава досега са направени изменения и допълнения през 1953,1967,1980,1990 и 2000 г Тези пра­вила се прилагат при външнотърговски сделки с всякакви стоки².

ИНКОТЕРМС закрепват международни търговски обичаи. Те са насочени към обобщаване на световния опит, без да разкриват раз­личията, които съществуват между търговските обичаи в отделните държави. За тяхното прилагане е необходимо позоваване на термина и на редакцията, от която той се заимствува. В договора за междуна­родна продажба на стоки се вписва например уговорката "Продажба СИФ съгласно ИНКОТЕРМС от 1990 г.". Липсата на такава уговорка включва в действие международния обичай, който е приложим за кон­кретния случай.

В търговията на американския континент се прилагат "Ревизира­ните американски външнотърговски определения от 1941 г.". Почти еднотипната форма на сделките представлява затруднения за евро­пейските партньори, които са привикнали към ИНКОТЕРМС. "Реви­зираните американски външнотърговски определения от 1941 г." изискват конкретно позоваване за тяхното прилагане, особено ако става дума за външнотърговски сделки между съдоговорители от различни континенти.

Значителна работа бе извършена от Комисията на ООН по меж­дународно търговско право. Тя разработи проект, въз основа на който. на дипломатическа конференция през 1974 г. бе приета Международ-

В превод на български език общите условия и типовите договори вж. в сборника "Международна покупко-продажба". Сборник от общи условия, ти­пови образци на договори и други актове на ИКЕ при ООН, други избрани актове по международната продажба и т.н. Съставители Пенко М. Пенков, Боян Ист, Иванчев и Йордан Бор. Ласков. С., "Наука и изкуство", 1973, с. 11-434.

Първите четири редакции вж. в "Сборник ИНКОТЕРМС - международни правила за тълкуване на търговски термини". С., Българска търговско-промишлена палата. 1992, 148 страници. Най-новата редакция е издадена от Българската тър го в исо-промишлен а палата в отделна брошура.

ната конвенция за погасителната давност в международната покупко-продажба. Нейна заслуга е и проектът, въз основа на който през 1980 г. на дипломатическа конференция във Виена бе приета Конвенцията на ООН относно договора за международна продажба на стоки.

Развитието на международната търговия доведе до установяване на форми на външнотърговските сделки върху основата на междуна­родните обичаи. Сделките за износ или за внос на стоки, превозвани по морски път, съдържат транспортни условия, които определят, коя страна по сделката - износителят или вносителят - е длъжна да фрах-това морски кораб за превозването. В обширната практика на междуна­родната търговия са се установили следните най-разпространени в сделките условия на продажбата:

А) С//"

•COST, INSURANCE AND FREIGHT... (named port of destination) СИФ

Продавачът е длъжен да достави стоката в морското пристани­ще, да я натовари на фрахтования от него кораб, да застрахова тази :тока за своя сметка в полза на купувача, да я експедира и да изпрати на купувача комплект от документи за плащане на цената.

Задължението да фрахтова и да предостави морски кораб за превозване на закупената стока лежи върху купувача. Продавачът е длъжен да достави продадената стока в товарното пристанище.

Но в отделните държави обичайните правила се формират по различен начин, като отразяват националните различия и като създават 2 някои случаи твърде съществени различия между еднотипни на пръв ~оглед форми,

Във връзка с разширяващия се международен икономически об-

106 Иван Владимиров

мен бе необходимо да се въведе определена систематизация на тер­минологията и на установените международни обичаи. През 1923 г. Международната търговска камара в Париж издаде сборник търговски термини на 13 държави, а през 1928 г.'- на търговските термини на 33 държави. На конференция в гр.Варшава през 1928 г. Международната асоциация по правни науки разработи правила по сделките СИФ, които станаха известни като "Варшавски правила за сделките СИФ от 1928 г.". Но цялостна кодификация за пръв път бе създадена през 1935 г., когато Международната търговска камара издаде Междуна­родните правила за тълкуване и за определянето на тьрговскйТермйниГ известни под наименованието "ИНКОТЕРМС от 1936 гЛ В процеса на развитието на търговските отношения във връзка със спецификата на сделките на американския континент САЩ се отклониха от прави­лата "ИНКОТЕРМС от 1936 г^1_създалоха_^Ревизираните амери­кански външнотърговски определения от 1941 г.". Тези определения бързо навлязоха в практиката на американските партньори и широко се прилагат.

През 1953 г. Комитетът по международните търговски термини при Международната търговска камара публикува ревизирани пра­вила "ИНКОТЕРМС". Новите правила "ИНКОТЕРМС от 1953 г." за сравнително кратък период от време изместиха правилата от 1936 г. и получиха широко разпространение в международната търговска прак­тика. "ИНКОТЕРМС от 1953 г." предложиха девет правни форми на международната продажба на стоки. Популярността им бе предизви­кана от необходимостта да се постигне еднообразно и точно тълкуване на търговските термини. Тяхното широко практическо прилагане зас­тави Международната търговска камара през 1967 г. да ги допълни с още два термина, които обозначават широко прилагани сделки в меж­дународната търговия. Заедно с новите два термина те станаха едина­десет, които са публикувани като "ИНКОТЕРМС от 1967 г." През 1976 и 1990 г. "ИНКОТЕРМС" бяха допълнени с още два термина и станаха общо тринадесет. През 2000 г. е-приета нова редакция на."ИНКО-ТЕРМС". По такъв начин сега те представляват авторитетна широко прилагана частна кодификация, която значително облекчава междуна­родната търговия.

Л1о-долу се привеждат тези термини. Обозначението им е дадено съгласно "ИНКОТЕРМС от 199t) г." на английски език.

Продавачът е длъжен да предостави стоката на разположение на купувача в свое~помещение (в завода, във фабриката, в склада и т.н.) на определената от страните дата или в уговорения от тях срок. Той не отговаря за натоварването на стоката върху превозното средство, което купувачът е осигурил. Ако се наложи, продавачът може да при­добие със свои средства опаковката, която е необходима за приемането на стоката от купувача. Стоката-предмет на договора трябва да бъде индивидуализирана по съответен начин.До момента на предаването на стоката на купувача продавачът носи всички рискове, свързани с нея. Продавачът следва да оказва съдействие, за да получи купувачът всички необходими документи, свързани със стоката. Върху купувача преминават всички разходи и рискове от момента, в който стоката му бъде предадена. По-специално той е длъжен да плаща митата, кон­сулските и други такси. Необходимо е купувачът да заплати разходите, свързани със събирането на документи, включително сертификат за произход и разрешение за износ. Върху него лежат всички рискове за стоката след срока, уговорен за приемането й. Без значение е обстоя­телството, дали той е приел или не стоката. Достатъчно е тя да е ясно индивидуализирана по уговорения или по обичайния начин.

Продавачът изпълнява задължението си по доставката, когато предаде стоката, освободена за износ, в уговореното място, под гри­жите на посочения от купувача превозвач. Ако купувачът не е посочил точно място на предаване, продавачът може да избере място в рамките на уговорения район, където превозвачът да поеме грижата за стоката. Когато според търговския обичай за сключването на договора за превоз се изисква съдействието на продавача, както е при железопътния или при въздушния транспорт, допустимо е той да действа на риск и за сметка на купувача.

Този термин може да бъде използуван при всички видове тран­спорт, включително при комбинирания. 1]йдпревозвач~еер;ибирався-ко лице, което по договор за превоз поема задължението да извърши или да осигури извършването на превоз по железница, по шосе, по море, по река, по въздуха или в комбинация от тях. Ако купувачът инструктира

108 Иван Владимиров

продавача да предаде стоката на лице, което не е превозвач, например. на спедитор, влиза в сила предположение. Смята се, че продавачът е изпълнил^адъ_джешята_.си по предаването на стоката в момента, от който тя е под грижите на това лице.

"FR££ ALONGSIDE SHIP... (named port of shipment)"

ФРАНКО "ПРОТЕЖЕНИЕ НА КОРАБА''... (уговорено товарно

пристанище)

Купув_ачът трябва своевременно да съобщи на продавача името на кораба, товарното пристанище, мястото на товара върху кораба и датата на предаването му на кораба. Продавачът_е_длъжен да достави в уговорения срок стоката по протежение на кораба в товарното прис­танище, включително на кея или на лихтера. Ако поименно посоченият от купувача кораб не бъде навреме подаден в товарното пристанище или не завърши натоварването на стоката до съобщената от него дата. всички разходи и рискове са за негова сметка. Продавачът трябва да понесе разходите, свързани с опаковането на стоката. Изключение със­тавляват случаите, когато е обичайно такава стока да се превозва без опаковка. Върху продавача тежат и разходите, които са свързани с проверката на стоката, която проверка се извършва при предаването на стоката на борда на кораба. Продавачът трябва да окаже на купу­вача пълно съдействие при получаването на всякакви документи на негов риск и за негова сметка.

Стоката се доставя до борда на кораба за сметка на продавача. Купувачът е длъжен своевременно да съобщи на продавача името на фрахтования от него кораб, както и очакваната дата на пристигането му в товарното пристанище. Той трябва също така да посочи мястото на товара върху кораба. Когато купувачът своевременно не съобщи на продавача името на кораба или не му даде съответни указания, той понася всички допълнителни разходи. Върху него тежат рисковете, които са свързани с това.

Продавачът изпълнява своите задължения по доставката на сто­ката, когато стоката е преминала борда на кораба в уговореното товар­но пристанище. !Сутгувачът, който от този момент става собственик на

Международноправно регулиране на сделките... 109

стоката, понася всички рискове и разноски от погиването и повредата и, настъпили по-късно. Ако наименуваният кораб не бъде подаден на посочената дата в товарното пристанище или не успее да натовари в установения срок стоката, всички рискове лежат върху купувача. Пред­поставки за това са продавачът да е изпълнил всичките си задължения и стоката да е надлежно индивидуализирана.

Задължение на продавача е да придобие за своя сметка опаков­ката, която е възприета за съответната стока. Изключение съставляват случаите, когато е обичайно такава стока да се превозва неопакована. Друго задължение на продавача е да придобие за своя сметка необхо­димия чист документ, който удостоверява предаването на стоката на борда на кораба, да снабди за своя сметка и на свой риск купувача със свидетелство за произход на стоката и при същите условия да му съдейства за получаването на коносамент и на всички други необхо­дими документи.

CFR

(named port of destination)" "СТОЙНОСТ И HABJIO... (уговорено пристанище на назначе­нието) "

Продавачът е длъжен да достави стоката в обичайната опаковка, да фрахтова за своя сметка кораб или да сключи при същите условия договор за морски превоз с линеен кораб до уговореното пристанище на назначението. Той трябва да плати навлото и разходите по разто­варването на стоката в посоченото пристанище. Всички документи за износа на стоката продавачът трябва да придобие за своя сметка. В определения по съгласие на страните срок той трябва да натовари сто­ката върху фрахтования от него кораб. Ако такъв срок не е определен, негово задължение е незабавно след натоварването да съобщи на купу­вача за това. Друго негово задължение е да снабди купувача с фактура за изпратената стока и с чист коносамент, който не съдържа забележки, установяващи недостатъци на стоката или на опаковката й. Ако купу­вачът поиска, продавачът е длъжен да го снабди със свидетелство за произход, с консулска фактура и с всички други документи, които ку­пувачът пожелае да има за сметка и на риска на продавача.

Купувачът трябва да приеме стоката в пристанищетола назна­чението и да понесе всички разходи, освен навлото, платено от прода­вача. От момента на преминаването на стоката върху борда на кораба в товарното пристанище всички рискове тежат върху купувача. Ако

110 Иван Владимиров

стоката е продадена при уговорка "C7F Landed", т.е. "разтоварено", тогава разходите по разтоварването, включително плащанията за не-дотоварване на кораба (мъртвото навло) и разтоварните разноски в пристанището, са за сметка на купувача. Вносните мита и такси също са за сметка на купувача. Той понася разходите и рисковете, свързани с получаването на разрешения за износ и на други необходими доку­менти.

EJCIF

"COST, INSURANCE AND FREIGHT... (named port of destination) " СИФ

"СТОЙНОСТ, ЗАСТРАХОВКА И НАВЛО... (уговорено пристанище на назначението) "

Продавачът е длъжен да достави стоката съгласно уговорените условия в договора заедно с предвидените доказателства за точно изпълнение. Той трябва за своя сметка да сключи при обичайните ус­ловия договор за морски превоз с кораб, подходящ за конкретната стока. Длъжен е да плати навлото. Ако договорът е сключен при уговорката "СИФ разтоварено", негово задължение е да плати и разтоварните разноски в пристанището на назначението. Разрешението за износ, както и натоварването на кораба са за сметка на продавача. Той носи всички рискове до момента на преминаването на стоката през линията на борда на кораба в разтоварното пристанище.

Продавачът е длъжен за своя сметка да придобие застрахова­телна полица в полза на купувача срещу транспортните рискове, пред­видени в договора. Необходимо е стоката да бъде застрахована в за­страхователно дружество, което се ползува с добро име, и въз основа на условия FPA, т.е. "свободно от частна авария¹' на Лондонския ин­ститут на застрахователите. Застраховката трябва да покрива цената СИФ плюс десет на сто. Транспортните рискове не се разпростират върху специалните рискове. За покриването им е необходимо конкретно позоваване и уговорка в договора. Така, по искане на купувача продава­чът е длъжен да застрахова стоката против военни рискове.

Продавачът е длъжен да придобие за своя сметка опаковка на стоката, ако е необходима, да заплати разходите, свързани с проверката и с приемането на стоката, както и да предостави незабавно на купувача за своя сметка чист коносамент за"уговореното пристанище на назначе­нието, фактура за изпратения товар и застрахователна полица. По ис­кане на купувача продавачът е длъжен за своя сметка да го снабди с

консулска фактура и със свидетелство за произход на стоката, както и на свой риск и за своя сметка да оказва на купувача всякакво съ­действие за получаване на всички други документи, които могат да му бъдат необходими.

Купувачът е длъжен да приеме документите и да плати уговоре­ната цена. Той_т2ябва_да приеме стоката в уговореното пристанище на назначението и да плати всички разходи, свързани с превоза на сто­ката, освен навлото и застраховката. Ако в договора не е предвидено друго, купувачът трябва да плати разходите по разтоварването, както и всички други разходи по прехвърлянето на стоката. Изключение съставляват случаите, когато тези разходи са включени в навлото и са предварително платени от продавача, например, при морски превоз на стоката при линейни условия, при които разтоварването, както и нато­варването на товара е в тежест на превозвача. Ако в договора не е било предвидено застраховане против военни рискове, то също така е за сметка на купувача. Рисковете, на които могат да бъдат подложени стоките от момента, в който те пресичат борда на кораба в разтовар­ното пристанище, както рискът и разходите за придобиване на разре­шение за внос също така са за сметка на купувача.

Ж)СРТ

"CARRIAGE PAID TO... (named place of destination) " "ПРЕВОЗ, ПЛАТЕН ДО... (уговорено местоназначение)"

Продавачът е длъжен да достави на уговорената дата или в уго­ворения срок стоката в съгласуваното за предаването й място заедно с предвидените доказателства за точно изпълнение на договора. Той заплаща навлото за превоза на товара до местоназначението. В негова тежест са всички разходи, свързани с проверката на количеството и качеството на стоката, които са необходими при предаването й на пър­вия превозвач, като поема целия риск за това предаване. Продавачът е длъжен да осигури стоката с обичайната опаковка. Негово задълже­ние е също така да придобие всички необходими за износа разрешения и да заплати таксите, свързани с тях. Той понася разноските за нато­варването на стоката. Незабавно след като я предаде на първия пре­возвач, продавачът е длъжен да съобщи на купувача за това.

От този момент купувачът носи целия риск, на който може да бъде подложен товарът. Негово задължение е да приеме доставената стока в предавателния пункт в местоназначението, да плати сумата. уговорена в договора, и да понесе целия риск и разходите от този момент

112 Иван Владимиров

насетне. Тук се включват всички мита и други такси, свързани с вноса. Купувачът трябва да плати придобиването на необходимите документи, за което продавачът следва всякак да му съдейства.

3) CIP

Продавачът е длъжен да достави стоката заедно с търговска фактура или с равностойно на нея електронно известие, както и с всяко друго доказателство, което се изисква от договора. Негово задължение е да сключи за своя сметка при обичайни условия договор за превоза на стоката до уговореното местоназначение и на уговорената дата или в уговорения срок да я предаде на превозвача за превозване. Върху него тежат разноските за осигуряване на транспортна застраховка на стоката до местоназначението и да предостави на купувача такава застрахователна полица, която при настъпване на застрахователното събитие му дава право да се обърне направо към застрахователя. Заст­раховката трябва да бъде сключена със застрахователно дружество, което се ползува с добро име, и да бъде с минималното покритие съг­ласно карго клаузите на Лондонския институт на застрахователите.

Купувачът е длъжен да заплати цената, която е уговорена в дого­вора за продажба. Той трябва да приеме стоката, доставена съобразно с договора, и да я получи от превозвача в местоназначението. Купувачът понася всички рискове за погиването или за повредата на стоката, след като тя е предадена в товарния пункт под грижите на превозвача.

"DELIVERED AT FRONTIER. . . (named place) " "ДОСТАВЕНО НА ГРАНИЦА... (уговорено място)"

Продавачът изпълнява задълженията си по доставката, когато освободена за износ стока е поставена на разположение на купувача в уговореното място на границата, но преди митницата на държавата, която следва след тази граница. Той е длъжен да достави стоката заедно с търговска фактура или с равностойно на нея известие съоб­разно с договора за продажба, както и с всяко друго доказателство, което се изисква от договора. Върху него тежат рискът и разноските за осигуряване на разрешително за износ и за уреждане на митничес-

ките формалности до уговореното място за доставка на границата. Негово задължение е да сключи договор за превоз на стоката по обичайния начин и по обичайния маршрут до уговореното място за доставка на границата.

Купувачът е длъжен да заплати цената, уговорена в договора за продажба. Върху него тежат рискът и разноските за получаване на разрешение за внос и за уреждане на митническите формалности за внасянето на стоката от уговореното място за доставка на границата, както и за последващото й превозване. Той е длъжен да приеме стоката, веднага след като тя е поставена на негово разположение в угово­реното място за доставка на границата.

К) DES

"DELIVERED EX SHIP... ( named port of destination) " "ДОСТАВЕНО ОТ КОРАБ... (уговорено пристанище на назна­чението) "

Продавачът трябва да достави стоката съгласно условията на договора и на уговорената дата или в уговорения срок да я постави на разположение на купувача на борда на кораба в пристанището на назна­чението. Това следва да бъде организирано така, че стоката да бъде разтоварена от кораба с подходящи разтоварни средства. Необходи­мо е тя да бъде индивидуализирана по съответен начин като предмет на договора. Продавачът понася всички разходи, свързани с тази опе­рация, както и риска до предаването на стоката по посочения начин, включително разходите за обичайната за конкретната стока опаковка. Тук влизат таксите за проверката, която е необходима за предоставя­нето на стоката в разпореждане на купувача. Продавачът е длъжен незабавно да съобщи на купувача очакваната дата на пристигането на кораба, както и своевременно да му предаде коносамент или съответно нареждане за разтоварване или необходимите за това други документи. Той трябва да съдейства на купувача за придобиването на необходимите документи за негова сметка и на негов риск.

Купувачът е длъжен да приеме стоката, незабавно след като тя бъде предадена в негово разпореждане и да плати уговорената цена на стоката. От този момент той понася всички разходи, свързани със стоката, включително таксите и разходите за разтоварването. Той следва да осигури всички документи и разрешения за вноса на стоката и/или за нейното разтоварване, като плати необходимите мита и други разходи, свързани с разтоварването и с вноса на стоката.

114 Иван Владимиров

Продавачът трябва да достави стоката съгласно уговорените в договора условия, като в определения срок я предостави на купувача на кей в посоченото пристанище на назначението. Той следва да плати разходите, предизвикани от операциите за проверка, като осигури съот­ветно разполагане на стоката в мястото на разтоварването с оглед да е удобно тя да бъде натоварена от пристанището, както и обичайната за конкретната стока опаковка. За негова сметка са всички разходи и рискът до момента на предаването на стоката на купувача в уговоре­ното пристанище. Продавачът е длъжен да осигури всички разрешения за износ и да плати износното мито. Той следва за своя сметка да придобие разрешение и всички други необходими документи за изпра­щането на стоката от отправното пристанище.

Купувачът е длъжен да приеме стоката, незабавно след като тя е поставена в негово разпореждане, и да заплати уговорената цена. От момента, в който собствеността върху стоката-предмет на договора преминава върху купувача, върху него тежи рискът от случайно по­гиване.

М) DDU

Продавачът изпълнява задълженията си по доставката, когато постави стоката на разположение на купувача на уговореното място в държавата на вноса. Той е длъжен заедно със стоката да предаде фактурата и всяко друго доказателство за съответствие, което може да се изисква от договора. Негово задължение е да сключи при оби­чайни условия и за своя сметка договор за превоз на стоката по обичай­ния маршрут и по обичаен начин до уговореното местоназначение. Друго задължение на продавача е да даде на купувача своевременно и точно известие за експедирането на стоката, за да може купувачът да вземе необходимите мерки за приемането на стоката. Върху продавача тежат всички рискове от погиването на стоката или от повредата й до момента, в който тя бъде предадена на купувача.

Купувачът е длъжен да заплати уговорената в договора за про-

Международноправно регулиране на сделките... 115

дажба цена и да приеме доставката на стоката веднага, след като тя бъде поставена на негово раздоложение на уговореното място в дър­жавата на вноса. Върху него лежи задължението да плати всички мита, данъци и такси, както и разноските за уреждането на митническите формалности, дължими при внасянето на стоката.

Продавачът изпълнява своите задължения по доставката, когато предостави стоката на разположение на купувача в уговореното място в държавата на вноса. Той трябва да понесе рисковете и разноските, включително митата, таксите и другите разноски, свързани с преда­ването на стоката освободена за внос. Докато терминът EXW налага на продавача минимални задължения, терминът DDP го задължава максимално,

Продавачът е длъжен да достави стоката съгласно договора в уговорения срок или на уговорената дата в местоназначението в държа­вата на вноса. Той трябва да снабди купувача с необходимите докумен­ти за превоз, включително коносамент или товарителница, с помощта на които да получи стоката. Негово задължение е да осигури разреше­ния за внос, да изпълни митническите формалности и да плати митата, за да получи купувачът стоката в местоназначението, без да плаща мита, данъци и такси. До момента на доставянето на стоката в мястото и в срока продавачът понася всички рискове, както и всички превозни разноски.

Купувачът е длъжен да плати уговорената цена и да приеме сто­ката. От момента, когато стоката се предоставя на купувача в предви­деното от договора място и в уговорения срок, върху него преминават всички рискове. Той понася всички разходи, които произтичат от за­къснението му в приемането на стоката. Едновременно с това купувачът е длъжен да оказва на продавача необходимото разумно съдействие, за да получи последният нужните разрешения за внос и други доку­менти в държавата, където стоката се внася. Това естествено е за сметка на продавача.

"Ревизираните американски външнотърговски определения", как­то бе посочено, са приети през 1941 г. Приемането е извършено от съвместен комитет, състоящ се от представители на Търговската ка­мара на САЩ и на Националния съвет по външна търговия. В т. 1 на

116 Иван Владимиров

общите препоръки, съдържащи се в предговора към този документ, е отбелязан факултативният характер на предложените правила: "Важно е продавачът и купувачът да изразят съгласие, че техният договор се сключва при условията на "Ревизираните американски външно­търговски определения от 1941 г." и че съдържащите се в тях правила се приемат от двете страни по договора". Този документ намери прило­жение в практиката, което е подобно на онова на "ИНКОТЕРМС".

В "Ревизираните американски външнотърговски термини от 1941 г." се съдържат шест унифицирани форми на търговски сделки с международен елемент. Но основната им отлика от правилата "ИН­КОТЕРМС" се състои в различното съдържание и в различните видове сделки при условия ФОБ. "Определенията от 1941 г." разграничават шест вида сделки при условия ФОБ.

A. ФОБ (посочен е превозвачът и вътрешният пункт на изпра­
щане).

Цената се разпростира само върху вътрешния товарен пункт. Продавачът е длъжен да достави стоката чрез превоз или да я предаде на вътрешния превозвач за натоварването й. Той носи всички рискове само до изпращането или до предаването на стоката. Купувачът зап­лаща всички превозни разноски от уговорения вътрешен отправен пункт, всички данъци и такси за износ. Върху него тежат всички рискове, след като стоката е натоварена в уговорения вътрешен отправен пункт.

B. ФОБ (посочен е вътрешният превозвач при посочване на вът­
решния отправен пункт).

Навлото е платено преди ... (посочен износен пункт).

Продавачът предлага цена, която включва транспортните разходи до посочения'износен пункт. Той предварително плаща навлото до по­сочения пункт, но не носи отговорност за стоката, след като тя бъде натоварена в посочения вътрешен отправен пункт. Продавачът трябва да предостави чист коносамент или друг превозен документ, който би доказал, че навлото е предварително платено до износния пункт.

C. ФОБ (посочен е вътрешният превозвач при посочване на вът­

Навлото е предвидено до ... (посочения пункт).

Продавачът предлага в офертата цена, която включва стойността на стоката до посочения износен пункт. Едновременно с това той носи цялата отговорност за загубването и/или повредата, която може да настъпи за стоката до този пункт. Целият риск, свързан със стоката, от този пункт преминава върху купувача. Но заплащането на необхо-

Международноправно регулиране на сделките... 117

димите експортни такси, мита и други такси се извършва за сметка на купувача.

D. ФОБ (посочен е вътрешният превозвач при посочване на
износния пункт).

В този случай продавачът предлага цена, в която е включена стойността на стоката до посочения износен пункт. Едновременно с това той носи цялата отговорност за изгубването и/или за повредата на стоката, която може да настъпи до този пункт. Целият риск, свързан със стоката, от този пункт по-нататък преминава върху купувача. Но плащането на необходимите експортни такси, мита и други такси се извършва за сметка на купувача.

E. ФОБ (посочено е товарното пристанище). Франко морския
кораб.

Тази форма е най-близка по същността си до правилото ФОБ по "ИНКОТЕРМС". Отликата се състои в обстоятелството, че ако по "ИНКОТЕРМС" рискът преминава от продавача върху купувача в момента, когато стоката пресече линията на борда на посочения кораб, т.е. в момента, когато продавачът реално се освобождава от отговор­ност, според "Определенията от 1941 г." стоката трябва да бъде дос­тавена на борда на кораба.

F. ФОБ (посочен е вътрешен пункт в държавата на вноса).

Продавачът включва в цената всички разходи по превоза на сто­ката до посочения вътрешен пункт в държавата, в която стоката се внася. Той трябва да организира превоза, да заплати разходите за придо­биване на необходимите документи в държавата на произхода на сто­ката, всички износни и вносни мита, както и да организира и да заплати необходимата застраховка. Продавачът понася всички разходи и рис­кове до посочения вътрешен пункт в държавата на вноса. Именно там настъпва преминаването на рисковете и на реалните разходи.