Първа Царуването на Черният Лорд

Скръб от загубата на Лудоокия витаеше из къщата в следващите няколко дни. Хари сякаш продължаваше да го очаква да прекрачи през задната врата, като много други членове на Ордена, които бяха наминавали да предадат новини. Хари усещаше, че нищо друго освен една битка няма да успокои скръбта му и чувството му за вина и смяташе, че е най-добре да поеме на мисията си за намирането и унищожаването на Хоркруксите колкото се може по-бързо.

- Е, нищо не можем да направим по въпроса с... - (Рон измънка думата) - хоркрусите, докато не станеш на седемнайсет. "Следата" все още е върху теб. А също така, може да градим планове както тук, така и навсякъде другаде, нали? Или, - той започна да шепти - вече предполагаш къде може да е Ти-знаеш-кой ?

- Не знам... - призна си Хари.

- Мисля че Хърмаяни прави някакво проучване. - каза Рон - Каза, че ще си мълчи докато не пристигнеш тук.

Те седяха на масата за закуска. Г-н Уизли и Бил тъкмо бяха потеглили за работа. Г-жа Уизли се беше качила горе, за да събуди Хърмаяни и Джини, докато Фльор беше отскочила да си вземе душ.

- "Следата" ще изчезне на 31-ви - каза Хари - Това означава, че трябва да остана тук само четири дни. А след това...

- Пет дни! - поправи го Рон строго. - Трябва да останем за сватбата. Те ще ни убият, ако я пропуснем.

Под „те" Хари разбра Фльор и г-жа Уизли.

- Това е един ден в повече - каза Рон на Хари, който явно беше несъгласен.

- Не осъзнават ли колко е важно?...

- Разбира се, че не! - каза Рон - Дори не подозират. А сега, след като го спомена, искам да поговоря с теб за това.

Рон хвърли един поглед към вратата, за да види дали г-жа Уизли не се връща и след това се наведе по-близо до Хари.

- Мама се опитва да разбере повече от мен и Хърмаяни. Какво смятаме да правим. Тя ще провери и теб, така че се подготви. Татко и Лупин също разпитваха, но когато им казахме, че Дъмбълдор ти е казал да не споделяш с друг, освен с нас, спряха. Но не и мама. Тя е непоколебима.

Предположението на Рон се оказа правилно в следващите часове. Малко след като обядваха, г-жа Уизли отдели Хари от другите, като го помоли за помощ -да рапознае някакъв единичен чорап, който тя си бе помислила, че е паднал от раницата му. Веднага след като го приклещи в пералното помещение, до кухнята, започна:

- Рон и Хърмаяни изглежда си мислят, че вие тримата напускате "Хогуортс" - започна тя, с тих небрежен тон.

- О-о... - каза Хари - ами да. Смятаме!

Сушилнята се завъртя в единия ъгъл и изстиска нещо, което приличаше на една от ризите на г-н Уизли.

- А може ли да попитам, защо изоставяте обучението си? - попита г-жа Уизли.

- Ами, Дъмбълдор ми остави... работа за вършене... - измънка Хари. - Рон и Хърмаяни знаят за нея и искат да дойдат и те.

- Каква „работа"?

- Съжалявам, не мога...

- Виж какво, откровено казано, мисля, че Артър и аз имаме право да знаем, и съм сигурна, че и г-н и г-жа Грейнджър ще се съгласят. - каза г-жа Уизли. Хари се страхуваше точно от такава „атака на загрижените родители". Той се насили да я гледа право в очите и забеляза, че те имат същия нюанс на кафявото, като тези на Джини. Това обаче не й помогна.

- Дъмбълдор не искаше никой друг да знае, г-жо Уизли. Съжалявам. Рон и Хърмаяни не са дължни да дойдат, изборът е техен.

- Не виждам защо и ти трябва да ходиш! - сопна се тя, спирайки вече с всякакви преструвки. - Ти си на една крехка възраст, всички вие! Абсолютна безсмислица е, ако Дъмбълдор е имал работа за вършене, целият Орден му бе на разположение. Хари, сигурно не си го разбрал правилно. Вероятно, той ти е казвал какво иска да бъде свършено, а ти си разбрал, какво иска ти...

- Не съм разбрал неправилно! - каза Хари категорично - АЗ трябва да свърша работата.

Той й подаде обратно единичния чорап, който трябваше да познае, украсен със златни тръстики.

- И... това не е мое. Не съм привърженик на "Пъдълмер Юнайтед"

- О, разбира се, че не... - каза г-жа Уизли и изведнъж безсилно се върна към небрежния си тон. - Трябваше да се сетя. Ами Хари, докато все още си тук, няма да имаш нищо против да помогнеш в приготовленията за сватбата на Бил и Фльор, нали? Все още има толкова много да бъде свършено.

- Ъъъ... не ... разбира се, че не... - каза Хари смутен от тази внезапна промяна на темата.

- Много мило от твоя страна... - отговори тя, и, усмихвайки се, напусна сушилнята.

От този момент нататък г-жа Уизли държеше Хари, Рон и Хърмаяни постоянно заети с подготовката за сватбата, за да не могат лесно да намерят време да останат насаме с мислите си. Най-милото обяснение за това държание беше това, че г-жа Уизли искаше да ги разсее от скръбта им по Лудоокия и стреса от скорошното им отпътуване. След два дена чистене на прибори, напасване на цветове на подаръчета, панделки и цветя, премахване на градински гномчета и помагане на г-жа Уизли да приготви огромни количества сандвичи, Хари все пак започна да подозира, че тя май има и други мотиви. Заетостта им с тези работи се свеждаше до това, да държи него, Рон и Хърмаяни далеч един от друг; той не бе имал възможност да говори с тях двамата насаме от първата нощ, когато им бе казал, че Волдемор измъчва Оливандър.

- Смятам, че мама мисли, че ако успее да държи трима ви разделени и в невъзможност да кроите планове, тя ще успее да отложи заминаването ви!... - каза Джини на Хари с тих глас, когато те слагаха масата за вечеря през третата вечер от престоя му.

- А тогава какво смята тя, че ще се случи ? - измърмори Хари. - Че някой друг ще убие Волдемор, докато тя ни държи тук да правим воловани*? (*воловани - малки сладкиши, пълнени с пилешко, зеленчуци и др. които се ядат на семейни събирания (бел. пр.)

- Значи е истина!... - каза тя - Това е, което се опитвате да направите...

- Ъъъ... аз... аз се пошегувах... - каза Хари уклончиво.

Те се гледаха един друг и имаше нещо друго, освен изненада в погледа на Джини. Изведнъж Хари се усети, че това е първия път, когато той е сам с нея, след онези часове в уединените кътчета на "Хогуортс". Той бе сигурен, че тя също се сеща за тях. И двамата подскочиха, когато вратата се отвори и г-н Уизли, Кингсли и Бил влязоха.

Често бяха навестявани от членове на Ордена за вечеря, особено сега, когато "Хралупата" беше изместила къщата на площад "Гримолд" 12 като главна квартира. Г-н Уизли бе обяснил, че след смъртта на Дъмбълдор, техния Пазител на тайната, всеки от хората, на които Дъмбълдор беше разкрил местонахождението на къщата на площад "Гримолд" 12, от своя страна бе станал Пазител на тайната.

- И тъй като сме двайсетина, това доста отслабва силата на заклинанието Фиделиус. Двадесет пъти повече възможности за Смъртожадните да изтръгнат тайната от някой! Не може да очакваме да издържи дълго.

- Но със сигурност Снейп е казал на смъртожадните адреса до сега ? - попита Хари.

- Ами Лудоокия подготви няколко проклятия срещу Снейп в случай, че той се появи там отново. Надяваме се, че те ще бъдат достатъчно силни, за да го задържат вън и да заплетат езика му, ако той се опита да говори за мястото, но не можем да бъдем съвсем сигурни. Би било лудост да продължим да ползваме мястото като главен щаб, сега когато защитата му е толкова отслабена.

Кухнята беше толкова пренаселена тази вечер, че беше трудно да движиш нож и вилица. Хари се оказа наблъскан до Джини - нещата, които не си бяха казали преди малко, а знаеха един за друг, го караха да иска да бяха разделени от малко повечко хора.Толкова му беше трудно да не докосва ръката и, че едвам режеше пилешкото си.

- Няма ли новини за Лудоокия? - попита Хари Бил.

- Нищо... - отговори Бил.

Нямаха възможност да организират погребение на Муди, защото Бил и Лупин не успяха да открият тялото му. Беше трудно да се разбере къде точно може да е паднал, като се имаше предвид тъмнината и бъркотията на битката.

- "Пророчески вести" не са казали и дума за смъртта му, нито за намиране на тялото му. - продължи Бил. - Но това не значи много. "Вестите" доста се покриват тези дни.

- И все още не са разгласили за всичката магия, която използвах, за да се измъкна от Смъртожадните?! - извика Хари към г-н Уизли през масата, който поклати глава в отрицание.

- Защото знаят, че нямах избор, или защото не искат да кажа на света, че Волдемор ме е нападнал?

- Второто, мисля. Скримджър не иска да признае, че Ти-знаеш-кой е толкова силен колкото е или че е имало второ голямо бягство от Азкабан.

- Мда... защо да казва на обществото истината... - каза Хари, стискайки ножа си толкова силно, че бледите белези на вътрешността на дясната му ръка излязоха наяве, белеейки се върху кожата му: "Не бива да говоря лъжи" .

- Никой ли в Министерството не е готов да застане срещу него? - попита Рон ядосано.

- Разбира се Рон, но хората са наплашени, - отговори г-н Уизли - наплашени, че те ще бъдат следващите, които ще изчезнат, техните деца ще бъдат следващите, които ще бъдат атакувани. Има доста гадни слухове: примерно не вярвам, че учителката по Мъгълознание в "Хогуортс" си е подала оставката. Тя не е виждана от няколко седмици. Междувременно Скримджър си седи в кабинета по цял ден и мълчи като пукал. Надявам се само, че той поне замисля някакъв план.

Имаше пауза, в която г-жа Уизли измагьоса чисти чинии и сервира ябълков пай.

- Тр-рябва да р-р-решим как ще бъдеш дегизир-ран, 'Ар-ри! - каза Фльор, след като всички получиха десерт. - За сватбата. - добави тя, защото той я изгледа неразбиращо. - Р-р-разбира се, никой от гостите ни не е Смър-р-ртожаден, но не можем да гар-рантир-раме, че някой от тях няма случайно да изклюкар-ри нещо, след като е пийнал-л-л шампанско!

От това Хари заподозря, че тя има предвид Хагрид.

- Да, добра обосновка - каза г-жа Уизли от най-представителния край на масата, където тя бе седнала с очила, кацнали на края на носа и, разглеждайки огромен списък с работи, който бе надраскан от нея на дълго парче пергамент. - Та, ти, Рон, почисти ли си вече стаята ?

- Защо?! - възкликна Рон, тръшвайки лъжицата си, и зяпвайки майка си. - Защо стаята ми непременно трябва да бъде почистена и подредена? Хари и аз сме си добре, в положението, в което е тя сега.

- След няколко дни тук ще правим сватбата на брат ти, млади момко...

- Да, бе, и те ще се женят в моята спалня? - попита Рон разгневено - Не! Затова защо в името на Мерлин...

- Не говорй на майка си по този начин! - каза г-н Уизли строго. - И прави, каквото ти казва.

Рон се намръщи и на двамата си родители, след това си вдигна лъжицата и нападна последните си няколко хапки ябълков пай.

- Мога да ти помогна, част от тази бъркотия е и моя... - каза Хари на Рон, но г-жа Уизли го прекъсна.

- Не, Хари, скъпи. Бих предпочела да помогнеш на Артър за пилетата, а ти, Хърмаяни, бих била много благодарна, ако смениш чаршафите за господин и госпожа Делакор, знаеш, те пристигат утре сутрин в единадесет.

Но, както се оказа, имаше много малко работа с пилетата.

- Няма нужда да... ъ-ъ-ъ, споменаваш на Моли... - каза г-н Уизли на Хари, заставайки на пътя му към курника - но, ъ-ъ-ъ Тед Тонкс ми прати това, което е останало от мотоциклета на Сириус и аз, ъ-ъ-ъ, го скривам... така де... прибирам го тук. Прекрасни джунджурии: има курбуратор, май така се наричаше, и най-разкошния акумулатор; ще бъде и прекрасна възможност да науча как работят спирачките. Ще се опитам да го сглобя наново, когато Моли не... ъ-ъ-ъ имам предвид, когато имам време.

Когато се върнаха в къщата, г-жа Уизли никъде не се виждаше, затова Хари се промъкна горе, в таванската стая на Рон.

- Оправям, бе, оправям... а... ти си бил! - добави Рон с облекчение, когато Хари влезе в стаята. Рон се излегна обратно на леглото, което очевидно тъкмо бе напуснал. Стаята бе толкова неподредена, колкото беше и през цялата седмица; единствената разлика беше, че Хърмаяни стоеше в далечния ъгъл, с пухкавия си червеникав котарак Крукшанкс в краката й, подреждайки книги, някои от които Хари разпозна като свои, в две огромни купчини.

- Здрасти Хари - каза тя, когато той седна на походното легло.

- А ти как успя да се измъкнеш?

- Ами майката на Рон забрави, че е помолила Джини и мен да сменим чаршафите вчера - каза Хърмаяни. Хвърли „Нумерология и Граматика" в едната купчина и „Възход и падение на Черните изкуства" в другата.

- Тъкмо си говорехме за Лудоокия - каза Рон на Хари - смятам, че той може и да е оцелял.

- Но, Бил го е видял, че е уцелен от Смъртоносно заклинание - каза Хари

- Мда, но Бил също е бил атакуван така! - каза Рон нацупено, намествайки възглавницата си в по-удобна позиция.

- Разбира се, че не искаме да е умрял! - каза Хърмаяни, гледайки стреснато - Ужасно е, че той е мъртъв. Но трябва да бъдем реалисти!

За първи път Хари си представи тялото на Лудоокия пречупено, както бе това на Дъмбълдор, с това око, което продължава да се върти в гнездото си. Той почувства силно отвращение, примесено със странно желание да се засмее.

- Смъртожадните най-вероятно са разчистили след себе си и за това никой не може да го открие - каза Рон мъдро.

- Мм... да - каза Хари - Като Барти Крауч, превърнат в кокал и заровен в градината на Хагрид. Най-вероятно са трансфигурирали Муди и са го заро...

- Недей! - изпищя Хърмаяни. Сепнат Хари я погледна тъкмо навреме, за да я види как тя избухва в сълзи над нейния учебник „Основи на заклинанията".

- О-о, не!... - каза Хари, борейки се да стане от походното легло. - Хърмаяни, аз... не исках да те разстроя...

Но придружен със силни скърцания на пружините на леглото, Рон подскочи и се озова там първи. Едната му ръка прегърна Хърмаяни, а с другата той изкара от джоба на дънките си отвратително изглеждаща кърпичка, с която по-рано бе почиствал фурната. Бързо вадейки пръчката си, той посочи кърпичката и каза:

- ТАРГЕО !

Заклинанието премахна по-голямата част от мръсотията. Изглеждайки доволен от себе си, Рон подаде леко димящата кърпичка на Хърмаяни.

- Ох... благодаря, Рон ... съжалявам ... - тя издуха носа си и захлипа - Толкова е гадно-о-о, нали. Точно-о-о след като Дъмбълдор ... просто не мога-а-а, да си представя Лудоокия да умре, някакси той изглеждаше толкова здра-а-ав!

- Да... знам - каза Рон прегръщайки я - Но знаеш какво ни би казал той, ако беше тук, нали ?

- "Постоянна бдителност"... - каза Хърмаяни, подсушавайки очите си.

- Точно така! - каза Рон кимайки - Щеше да ни каже да се поучим от това, което му се случи. А това което аз научих е, да не вярвам на това страхливо, дребно нищожество Мъндънгус.

Хърмаяни се усмихна слабо и се наведе напред да вземе още две книги. Секунда по-късно Рон дръпна бързо ръката си от раменете и - тя бе изпуснала "Чудовищна книга за чудовища" върху крака му. Книгата беше се освободила от колана си и беше захапала злобно глезена на Рон.

- Съжалявам, съжалявам! - изпищя Хърмаяни, докато Хари дръпна силно книгата от крака на Рон и я завърза здраво.

- Какво ще правиш с тези книги всъщност? - попита Рон, куцукайки обратно към леглото си.

- Опитвам се да избера кои да взема с нас, - каза Хърмаяни - когато търсим Хоркруксите.

- А-а, ясно! - каза Рон, пляскайки се с ръка по челото - забравих че ще преследваме Волдемор с подвижна библиотека!

- Да, бе, ха-ха!... - каза Хърмаяни, гледайки към „Основи на заклинанията".

- Чудя се, дали ще се наложи да превеждаме руни? Възможно ли е... Мисля, че е по-добре да я вземем, за всеки случай.

Тя хвърли „Основи на заклинанията" върху по-големия от двата купа и взе „История на "Хогуортс".

- Слушайте! - каза Хари.

Той бе седнал в изправено положение. Рон и Хърмаяни го погледнаха с допълващи се чувства на примирение и предизвикателство.

- Знам, че след погребението на Дъмбълдор вие казахте, че искате да дойдете с мен! - започна Хари.

- 'Айде-е-е, почна се... - каза Рон на Хърмаяни, завъртайки очи.

- Както и си знаехме... - каза тя с въздишка, връщайки се обратно към книгите. - Знаете ли, мисля че ще взема „История на Хогуортс". Дори да не се връщаме там, няма да се чувствам добре, ако не е с мен...

- Слушайте! - каза отново Хари.

- Не, Хари, ТИ слушай! - каза Хърмаяни - Идваме с теб. Това бе решено преди месеци. - да наистина.

- Но...

- ... сигурни ли сте, че сте го премислили? - продължи да настоява Хари

- Хм, да видим... - каза Хърмаяни - „Туризъм с тролове" отива в купа с книгите за оставяне - с доста свиреп поглед добави тя. - Събирам багаж от няколко дни, за да бъдем готови да тръгнем на момента, което за твое сведение ми струва направата на доста трудни магии, да не споменавам и че откраднахме целия запас от Многоликова отвара на Лудоокия, точно под носа на майката на Рон!

- Също така измених спомените на родителите ми, за да бъдат те убедени, че наистина се казват Уендъл и Моника Уилкинс и че тяхната цел в живота е да се преместят в Австралия, което са и направили. Това е, за да ги направя по-трудни за откриване от Волдемор, ако той иска да ги разпита за мен, или за теб, тъй като, за нещастие, аз съм им разправяла доста за теб.

- Ако предположим, че оцелея при търсенето на Хоркруксите, аз ще намеря мама и татко и ще премахна магията. Ако ли не... е мисля, че съм направила достатъчно добри заклинания, за да си живеят те щастливо и в безопасност. Уендъл и Моника Уилкинс не знаят че имат дъщеря, разбираш ли?

Очите на Хърмаяни отново се напълниха със сълзи. Рон пак седна при нея, отново сложи ръката си върху нея и се намръщи на Хари, все едно го упрекваше, че е проявил липса на тактичност. Хари не можеше да измисли какво да каже, а и беше много необичайно за Рон да поучава някой на тактичност.

- Аз... ъъъ .. Хърмаяни, съжалявам... аз не ...

- Не осъзнаваше, че Рон и аз знаем много добре какво може да се случи, ако дойдем с теб? Ами, знаем! Рон, покажи на Хари ти пък какво си направил.

- А не, тъкмо е ял! - каза Рон

- Давай, давай, той трябва да знае!

- О-о, добре. Хари, ела тук.

За втори път Рон дръпна ръката си от Хърмаяни и тромаво стигна до вратата.

- ‘Аиде, бе!

- Ама защо?... - попита Хари, следвайки Рон по малкото стълбище.

- ДЕСЦЕНДО ! ... - измънка Рон, сочейки с пръчката си ниския таван. Отвори се капандура точно над главите им и стълба се спусна до краката им. Ужасно полуохкане, полудишане се чу от кръглата дупка, заедно с неприятната миризма на отворена канализация.

- Това е таласъм, нали? - попита Хари, който всъщност никога не беше виждал съществото, което понякога нарушаваше нощната тишина.

- Мда.... - каза Рон, изкачвайки се по стълбата. - Ела тук и го виж.

Хари последва Рон, нагоре и с няколко малки крачки и се озова в малкото таванско помещение. Неговата глава и рамене тъкмо бяха влезли в стаята, когато той успя да забележи съществото свито на кълбо на около метър от него, спящо дълбоко в тъмнината с широко отворена уста.

- Но то... то изглежда... по-принцип таласъмите носят ли пижами ?

- А, не! - каза Рон - И обикновено нямат червена коса и толкова голям брой брадавици.

Хари обмисли ситуацията, леко възмутен. Беше с човешка форма и размер, и беше облечено в нещо, което сега, когато очите му привикнаха, Хари осъзна, че е една от старите пижами на Рон. Той също беше сигурен, че таласъмите по-скоро са слузести и плешиви, отколкото толкова космати и покрити със свирепи брадавици.

- Той е аз, разбираш ли ? - каза Рон.

- Не... - отговори Хари - Не разбирам...

- Ще ти обясня обратно в стаята, тази миризма ме убива. - каза Рон. Те слязоха надолу по стълбата, която Рон върна в тавана, и се присъединиха към Хърмаяни, която все още сортираше книги.

- След като тръгнем, таласъмът ще се премести да живее тук, долу, в моята стая. - каза Рон - Мисля си, че наистина очаква този момент... е, трудно е да се каже всъщност, защото всичко което може да прави, е да охка и да му текат лигите, но кима много когато го споменеш. Както и да е, той ще бъде мен, болен от змейска шарка* (*В оригинала - spattergroit - магическа заразна болест (Б.ред.)). Добре, нали ?

Хари неразбиращо хвърли поглед към бъркотията.

- Добре е! - каза Рон, явно възмутен, че Хари не е уловил брилянтността на плана. - Виж, когато ние тримата не се появим повече в "Хогуортс", всички ще си помислят, че Хърмаяни и аз сме с теб, нали? Което означава, че Смъртожадните ще отидат право при семействата ни, за да видят дали те имат информация къде си.

- Но, с малко късмет, ще изглежда, че аз съм заминала с мама и татко - много мъгълокръвни тези дни говорят за укриване - каза Хърмаяни.

- А аз не мога да скрия цялото си семейство, ще изглежда прекалено подозрително, а също така не могат всички те да напуснат работа. - каза Рон - За това ще представим историята, че аз съм сериозно болен от змейска шарка, което не ми позволява да се върна в училище. Ако някой дойде да разследва, мама и татко ще покажат таласъма в леглото ми, покрит с брадавици. Змейската шарка е много заразна, затова няма да искат да се приближат. Няма да има значение, че нищо не може да каже, защото веднъж гъбичките да се разнесат из мъжеца* (*мъжец - меката заострена тъкан на небцето в края на устната кухина (Б.пр.)), се губи способността да се говори.

- И майка ти и баща ти подкрепят този план? - попита Хари.

- Татко го подкрепя. Той помогна на Фред и Джордж да трансфигурират таласъма. Мама... е, ти я видя каква е. Тя няма да приеме плана, докато не тръгнем.

В стаята настана тишина, която се нарушаваше само от тихите тупвания на книги, които Хърмаяни продължи да хвърля в двете купчини. Рон седна да я гледа, а Хари местеше погледа си между двамата, не можейки да каже нищо. Мерките които те бяха взели, за да защитят семействата си, го накараха да разбере по-добре от всичко друго, че те ще тръгнат с него и осъзнават колко опасно може да бъде. Той искаше да каже колко много означава това за него, но просто не намираше достатъчно силни думи, за да го направи.

В тишината се чуха заглушените викове на г-жа Уизли, които идваха от четири етажа по-надолу.

- Ха, Джини сигурно не е обърсала праха от някоя малка салфетка - каза Рон - Не мога да разбера, защо семейство Делакор трябва да идват два дни преди сватбата.

- Сестрата на Фльор е шаферка и трябва да бъде тук за репетицията, а е прекалено малка, за да дойде сама.- каза Хърмаяни, заглеждайки се колебливо в „Пътешествия с призраци"

- Е, гостите няма да помогнат много на нервите на мама. - каза Рон.

- Това, което наистина трябва да решим, - каза Хърмаяни, захвърляйки „Теория за магическа защита" в кошчето, хвърлила му само един поглед и вземайки "Преглед на магьосническото образование в Европа"-е къде отиваме след като тръгнем от тук. Знам, каза че искаш да отидем първо в Годрикс Холоу*, (*Годрикс Холоу - родното място на Хари и... на още някой, както ще видите по-нататък!...(Б.ред)) разбирам защо, Хари, но... амии ... не трябва ли да смятаме Хоркруксите за наша главна цел?

- Ако знаехме къде са Хоркруксите, щях да се съглася с теб! - каза Хари, който не вярваше, че Хърмаяни наистина разбира желанието му да се върне в Годрикс Холоу. Гробовете на родителите му бяха само част от причината - той имаше силно, макар и необяснимо чувство, че мястото крие отговори за него. Може би беше просто защото там бе оцелял от смъртоносното заклинание на Волдемор. Сега, като виждаше възможност изпитанието да се повтори, нещо го влечеше към мястото, където се бе случило, искаше му се да разбере всичко.

- Не мислиш ли, че е вероятно Волдемор да наблюдава Годрикс Холоу? - попита Хърмаяни - Може би очаква точно това, да се върнеш там, при гробовете на родителите си, веднага след като си свободен да отидеш където искаш?

Виж, това не му бе хрумвало. Докато той се бореше да измисли план да защити тезата си, Рон проговори, явно погълнат със свои си мисли.

- Този човек, Р.А.Б. - каза той - Сещаш ли се, този, който открадна истинския медальон?

Хърмаяни кимна.

- В бележката си той каза, че ще го унищожи, нали?

Хари дръпна чантата си и извади от него фалшивия Хоркрукс в който бележката на Р.А.Б. все още стоеше.

- "Откраднах истинския Хоркрукс и смятам да го унищожа веднага, щом мога." - прочете Хари.

- Ами какво ако той наистина го е унищожил? - попита Рон.

- Или тя - вмъкна Хърмаяни.

- Както и да е - каза Рон - Ще бъде една грижа по-малко за нас!

- Да, но ние все пак трябва да опитаме да намерим истинския медальон, нали? - каза Хърмаяни - За да разберем дали е унищожен или не е.

- А след като се доберем до него, как се унищожава Хоркрукс? - попита Рон.

- Ами, - каза Хърмаяни - проучих това!...

- Как?!... - попита Хари - Мислех си, че няма никакви книги за Хоркрукси в библиотеката?

- Нямаше - каза Хърмаяни, която се бе изчервила - Дъмбълдор ги е премахнал всичките, но той не ги е... унищожил.

Рон се опули и седна изправен.

- В името на Мерлин, как успя да се добереш до тези книги за Хоркруксите?!

- Беше... е, не беше кражба! - каза Хърмаяни, гледайки към Рон и Хари леко ядосано. - Тя все още бяха библиотечни книги, въпреки че Дъмбълдор ги премахна от рафтовете. Във всеки случай, ако той искаше наистина НИКОЙ да не се добере до тях, сигурна съм, че щеше да бъде много по трудно да...

- Схванахме де! - каза Рон.

- Ами... лесно беше - каза Хърмаяни тихо. - Просто направих Призоваващо заклинание, сещаш се, "Акцио". И... те всички се появиха право от кабинета на Дъмбълдор в спалното помещение на момичетата.

- Но... кога го направи това? - попита Хари, гледайки Хърмаяни със смес от уважение и скептицизъм.

- Точно след... погребението... му. - каза Хърмаяни още по-тихо. Веднага след като се съгласихме да напуснем училище и да тръгнем да търсим Хоркруксите. Когато се върнах горе в помещенията за да си прибера нещата... ми хрумна, че колкото повече знаем, толкова по-добре... и бях там сама... така че опитах... и се получи. Те влетяха направо от отворения прозорец и аз ги прибрах.

Тя преглътна и след това каза умолително:

- Не мога да повярвам, че Дъмбълдор би се ядосал, все пак не го направихме, за да разберем как да си направим Хоркрукс.

- Да си ни чула да се оплакваме? - каза Рон - Къде са все пак тези книги?

Хърмаяни се поразрови малко и след това издави от купчината един голям том, подвързан с овехтяла черна кожа. Изглеждаше леко отвратена и го държеше толкова предпазливо, все едно беше нещо наскоро умряло.

- Тази книга дава подробни обяснения как да направиш Хоркрукс. "Тайни на Черните изкуства" - ужасна книга, наистина отвратителна, пълна е с Черна магия. Чудя се кога ли Дъмбълдор я е премахнал от библиотеката... ако не го е направил, преди да е станал директор, се обзалагам, че Волдемор е взел инструкциите, които са му трябвали, оттук.

- Защо му е трябвало тогава да пита Слъгхорн как да направи Хоркрукс, ако вече е бил прочел това? - попита Рон.

- Той се е обърнал към Слъгхорн само за да разбере какво ще стане, ако си разделиш душата на седем части! - каза Хари - Дъмбълдор беше сигурен, че Риддъл вече е знаел как да направим Хоркрукс, когато е попитал Слъгхорн за тях. Мисля, че си правa, Хърмаяни, това наистина може да е бил източникът му на информация.

- И колкото повече чета за тях - каза Хърмаяни - толкова по ужасни ми се струват и ми се струва все по-невъзможно наистина да е направил шест. Книгата предупреждава колко нестабилна става душата ти, когато я разделиш и то само, ако направиш дори един Хоркрукс!

Хари си припомни какво бе казал Дъмбълдор за Волдемор който се движи отвъд „нормалното зло".

- Има ли някакъв начин да станеш отново цял? - попита Рон

- Да - каза Хърмаяни с неубедителна усмивка - но би било ужасно мъчително.

- Защо, как се прави? - попита Хари.

- Разкаяние!... - каза Хърмаяни - Трябва наистина да осъзнаеш какво си сторил. Но има забележка. Явно болката от това може да те унищожи. Не виждам Волдемор да го направи, а ти?

- Не - каза Рон, преди Хари да успее да отговори. - А казва ли се как да се унищожи Хоркрукс в тази книга ?

- Да... - каза Хърмаяни, разгръщайки деликатно страниците, все едно разглежда гниещи вътрешности - защото предупреждава Черните магьосници колко силни трябва да направят заклинанията. От това което прочетох излиза, че това което стори Хари на дневника на Риддъл, е един от малкото безопасни начини за унищожаване на Хоркрукс.

- Какво, пронизвайки го със зъб от базилиск ?!... - попита Хари.

- О, тогава сме благословени, че имаме толкова голям запас от базилискови зъби-каза Рон - Чудех се какво ще правим с тях.

- Не е нужно да бъде зъб на базилиск... - каза Хърмаяни търпеливо - Трябва да бъде нещо толкова разрушително, че да не може Хоркрукса да се поправи сам. Отровата на базилиск има само една противоотрова, която е изключително рядка.

- ... фениксови сълзи, да... - добави Хари, кимайки.

- Именно - каза Хърмаяни - Нашият проблем е, че има прекалено малко вещества, толкова отровни колкото отровата на базилиск и всички те са прекалено опасни за да ги разнасяме с нас. Това е проблем, който трябва да разрешим, тъй като блъскане, удряне и смазване няма да свършат работа. Трябва да го повредим достатъчно, за да не може да бъде поправен чрез магия.

- Но ако го разбием, нещото вътре оживява - каза Рон - защо да не може частицата душа просто да излезе и да заживее в нещо друго.

- Защото Хоркруксът е точно обратното на човешкото същество.

Виждайки, че Хари и Рон гледат объркано, Хърмаяни побърза да добави:

- Виж сега Рон, ако сега взема меч и те пронижа, въобще няма да нараня душата ти.

- Което съм сигурен, че за мен ще е много удобно - каза Рон, а Хари се засмя.

- Трябва да бъде всъщност! Но идеята ми е, че каквото и да се случи на тялото ти, твоята душа ще оцелее недокосната. - каза Хърмаяни - А при Хоркрукса е точно обратното. Частицата душа вътре зависи от съхранителя, от омагьосания й предмет, за да оцелее. Не може да съществува без него.

- Този дневник трябва да е умрял когато съм го промушил - каза Хари, припомняйки си изтичането на синя кръв от продупчените страници, и писъците на частицата душа на Волдемор, когато изчезваше.

- И веднъж след като дневникът е бил разрушен както трябва, частта душа в него не е могла да продължи да съществува. Джини се опита да се отърве от дневника преди теб, като го захвърли в тоалетната, но очевидно той се върна нов-новеничък.

- Чакай малко... - каза Рон намръщено - Частта от душата в дневника беше овладяла Джини, нали? Как става това?

- Докато магическият съхранител е все още здрав, душата вътре в него може да влиза и излиза от някой, ако той е много близо до обекта. Нямам предвид да го държиш дълго, няма нищо общо с това да го докоснеш. - добави тя преди Рон да може да проговори - Имам предвид близко емоционално. Джини си отвори сърцето за този дневник и направи себе си изключително уязвима. В беда си, ако държиш, или зависиш прекалено от Хоркрукс

- Чудя се как ли Дъмбълдор е унищожил пръстена... - каза Хари - Защо не съм го питал? Аз всъщност никога...

Гласът му отново заглъхна. Той си мислеше за всички тези неща, които трябваше да попита Дъмбълдор и как след като директорът е умрял, Хари бе пропилял толкова много възможности, докато е бил жив, да разбере повече... да разбере всичко...

Тишината беше нарушена от вратата на стаята, която зейна отворена и се блъсна в стената. Хърмаяни изпищя и изпусна „Тайни на Черните изкуства", Крукшанкс се стрелна под леглото, мяукайки възмутено. Рон скочи от леглото, подхлъзна се на опаковка от шоколадова жаба и си блъсна главата в отсрещната стена. А Хари инстинктивно извади пръчката си, преди да осъзнае, че гледа г-жа Уизли, чиято коса бе разчорлена, а лицето и бе изпълнено с ярост.

- Много съжалявам, че прекъсвам това приятно малко събиране - каза тя с треперещ глас. - Сигурна съм, че всички се нуждаете от почивка... но има сватбени подаръци наблъскани в стаята ми, на които им е нужно подреждане, и бях останала с впечатлението, че вие се съгласихте да помогнете.

- О, да... - каза притеснено Хърмаяни, скокнала на крака и разпращайки книги към всеки ъгъл. - Ние ще... ние съжаляваме...

Хвърляйки един объркан поглед на Хари и Рон, тя побърза да излезе от стаята след г-жа Уизли.

- Ух,... все едно си домашно духче - се оплака Рон, с тих глас, все още масажирайки главата си, след като той и Хари ги последваха. - Освен удоволствието от работата. Колкото по-скоро свърши тази сватба, толкова по-щастлив ще бъда.

- Мда... - каза Хари - тогава нямаме да имаме друго за правене освен няк'во си намиране на Хоркрукси ... ще бъде като ваканция, нали?

Рон започна да се смее, но при вида на огромната купчина сватбени подаръци, които ги чакаха в стаята на г-жа Уизли, спря внезапно.

Семейство Делакор пристигнаха на следващата сутрин в единадесет сутринта. Хари, Рон, Хърмаяни и Джини приеха семейството на Фльор доста резервирано в този момент. Неохотно Рон се качи обратно горе, за да си сложи два еднакви чорапа, а Хари се опита да си заглади косата. Веднага след като изглеждаха достатъчно спретнати, те слязоха в задния двор, очаквайки посетителите.

Хари не бе виждал къщата толкова прибрана. Старите ботуши и ръждясали котли, които обикновенно бяха разхвърляни из задния двор, ги нямаше, заместени от два нови треперудови храста, сложени от двете страни на вратата, в големи делви. Въпреки че нямаше вятър, листата се вееха лекичко, придавайки си примамлив вид на вълнички. Пилетата бяха затворени, дворът беше като облизан, а близката градинка беше окастрена, опразнена и спретната, въпреки че Хари, който я харесваше в занемареното и състояние мислеше, че изглежда някакси изоставена без нормалното присъствие на подскачащи наоколо градински гномчета.

Той бе загубил представа колко защитни техники са използвани за "Хралупата" от Ордена и Министерството. Всичко което знаеше, е, че вече за никого не беше възможно директно, чрез магия да влезе в мястото. Следователно г-н Уизли трябваше да посрещне семейство Делакор на близко хълмче, където те трябваше да пристигнат чрез летекод. Първия шум за тяхното приближаване беше необичайно пронизителен смях, който се оказа на г-н Уизли, който се появи на портата, секунди по-късно, отрупан с багаж и водещ прекрасна руса жена в дълъг, зелен като лист шал, която може би беше майката на Фльор.

- Мамичко ! - извика Фльор, втурвайки се да я прегърне. - Тате!

Господин Делакор не бе, дори в малка степен, толкова привлекателен колкото жена си. Той бе с глава по-нисък, изключително пълен, с малка заострена брада. Въпреки това, той изглеждаше добродушен. Подскачайки към г-жа Уизли на високи обувки, той я целуна два пъти по всяка буза, оставяйки я шишардисана.

- Вие сте пр-реминали през толькова много'о! - каза той с дълбок глас - Фльор ни каза, че ще се тр-рудили усиленьоу...

- О, нищо работа, нищо! - изстреля г-жа Уизли - Моля, това ни най-малко ни затрудни...

Рон облекчи чувствата си, насочвайки ритника си към едно гномче, което се показваше иззад един от новите храстове.

- Скъпа госпожо, - каза господин Делакор, все още хванал ръката на г-жа Уизли между своите две дебели такива. - За нас е голямата чест, че'е ср-родяваме наш'те две семейства. Нека ви пр-редставя ж-жена ми, Аполин!

Госпожа Делакор се плъзна плавно напред и се спря да целуне и г-жа Уизли.

- Очарователно* (*Enchantee - фр.(бел.пр.)) - каза тя - Вашият съп'уг ни 'азказа толкова забав-вни исто'ии!

Г-н Уизли се засмя безумно, но г-жа Уизли му хвърли поглед, от който той веднага замълча и прие изражение все едно е на смъртния одър на добър приятел.

- И 'азбир-ра се, вие сте сррештали моята малка дъстеря, Габр-риел - каза господин Делакор. Габриел беше Фльор в умален вид, на единадесет години, с коса до кръста с чист, блестящ сребърен цвят; тя се усмихна ослепително на г-жа Уизли и я прегърна, а след това хвърли нежен поглед на Хари, мигайки с очи. Джини се изкашля шумно...

- Ами, заповядайте! - каза г-жа Уизли весело и въведе семейство Делакор в къщата, след като си размениха огромно количество любезности.

Скоро се оказа, че семейство Делакор са приятни и услужливи гости. Те бяха очаровани от всичко и настояваха да помагат в подготовката за сватбата. Господин Делакор оцени всичко - от местата за сядане на гостите, до шаферките като "Charmant" * (Charmant (фр.) - очароварелен, красив. (Б. ред.)) Госпожа Делакор се беше усъвършенствала в магическите заклинания за домакинска работа и почисти фурната за един миг. Габриел, следвайки примера на по-голямата си сестра, се опитваше да помогне както може и бърбореше на бърз френски.

Минусът беше, че "Хралупата" не беше предназначена да посреща толкова много хора. Г-н и г-жа Уизли сега спяха във всекидневната, не приемайки протестите на г-н и г-жа Делакор и им бяха предоставили спалнята си. Габриел спеше с Фльор в старата стая на Пърси, а Бил щеше да дели стая с Чарли, неговия кум, веднага след като той пристигнеше от Румъния. Възможностите да кроят планове заедно просто се изпариха и в изблик на отчаяние Хари, Рон и Хърмаяни бяха приели доброволно да хранят пилетата, само и само да се измъкнат от пренаселената къща.

- Ама тя все още не ни оставя насаме! - изръмжа Рон, когато вторият им опит да се срещнат в градината бе провален от появяването на г-жа Уизли, носеща голяма кошница с пране.

- А, много добре, нахранили сте пилетата - каза тя, когато ги приближи - Най-добре да ги заключим преди утре да пристигнат мъжете... за да опънем палатката за сватбата - обясни тя, спирайки, за да се облегне на курника. Изглеждаше изтощена. - „Магическите палатки на Миламант"... много са добри. Бил я донесе... по-добре да стоиш вътре, докато са тук, Хари. Трябва да отбележа, че е доста сложно да се организира сватба, с всички тези защитни заклинания наоколо.

- Съжалявам... - каза Хари смирено.

- О, не бъди глупав, скъпи! - каза г-жа Уизли веднага - Нямах предвид... ами твоята безопасност е много по-важна! Всъщност, исках да те питам, как смяташ да си празнуваш рождения ден, Хари. Седемнадесет все пак, важен ден е...

- Не искам голяма суетня - каза Хари набързо, представяйки си колко допълнителни грижи ще им стовари това - Наистина, г-жо Уизли, просто нормална вечеря, ще бъде достатъчно... все пак е деня преди сватбата...

- Е, добре, ако си сигурен, скъпи. Ще поканя Ремус и Тонкс, става ли? Може и Хагрид?

- Това ще бъде чудесно! - каза Хари - Но, моля, не си докарвайте ненужни грижи.

- Няма проблем, няма проблем... не са грижи.

Тя го погледна, с дълъг и пронизващ поглед, след това му се усмихна, леко тъжно, изправи се и си отиде. Хари я изгледа, когато тя махна с пръчката си края простора, и мокрите дрехи се вдигнаха във въздуха и се простряха сами и изведнъж той почувства дълбоки угризения за грижите, които й причинява.