Липсата на идеализъм и борчески дух

Коя е причината на това бягство от политическия живот? Ние сме свикнали да си го обясняваме със слабото политическо съзнание. Това може да е вярно за голяма част от невежите хора, но може ли да се твърди, че то е вярно и за интелигентните бегълци (аполитици)? Има хора, които напълно съзнават своите права и задължения и необходимостта от живо участие в политическия живот и пак продължават да стоят далече от него. Безспорно е, че тук трябва да има друга причина. Тая причина ние намираме в липсата на идеализъм и борчески дух. За да бъде борец човек, не е нужно само да има съзнание, че трябва да бъде такъв; има нещо още по-важно от това, то е: да чувствува в себе си борчески дух, любов към народа и състрадание към болките му.

В казармата се вкарват всички годни за оръжие мъже, за да станат бойци, при все това, не всички стават добри войници. Има хора, родени с овчо сърце, които, въпреки всички усилия над тях, запазват своето овчедушие. От тези хора не може да се очаква активно участие в борбите и героизъм. Ако това нещо ние виждаме в казармата, където царува принудителна сила, съвсем не бива да се учудваме, когато го виждаме в по-широк размер в политическия живот, където, освен съзнанието за общи и далечни интереси и морала за изпълнение на човешки и граждански дълг, друга никаква сила не виси над човека.

Политико-обществените борби се водят от добро-волчески отряди. В тези доброволчески организации участ-вуват като живи дейци ония, които чувствуват в себе си всички качества за призванието на бореца. Преди всичко политическият деец трябва да има влечение и страст към борбите, да усеща у себе си идеен огън, да чувствува неизчерпаема енергия, мъжество и готовност за пълно самопожертвувание пред олтара на общото благо.

Съвсем не е пресилено, когато се казва, че борците се раждат, те не се създават. Несъмнено е, че възпитанието играе роля, но чрез него могат да се създадат ония, които имат зародиш от качествата на бореца. Възпитанието е необходимо, защото без него много хора, родени за борци, щяха безмълвно и безполезно да живеят във вечно мъртвило. Ала възпитанието не ражда, то само пресъздава човека - и то онзи, който има в себе си вложени зачатъци от борчество. Политическото образование и възпитание играе голяма роля над ония, които са организирани или приближени към политическите организации - то не докосва мъртвата и овчедушна част от народа. Всички хора, които участвуват в живота на политико-обществените организации, са политици. Но между тия политици има лоши, добри, по-добри и т.н. Това се дължи повече на възпитанието, отколкото на природните борчески зачатъци.

Действително има мнозина политици, които една проста случайност е направила такива, без да притежават най-елементарните качества на бореца.Те са вечна тежест в борбите. Ала не може да се твърди, че съвършено са негодни за борба, защото ако това беше така, те щяха с време да избягат или да паднат. Който държи до край, макар и да е бил лош политик, все има в себе си нещо борческо. Има и такива хора, които са станали политици, за да задоволяват личния и грубия си егоизъм. Те са най-лошите. Само продължително и систематично възпитание може да ги поправи.

Най-добрите политици са онези, които са се предали в служба на народа безкористно, искрено и всецяло. Такива, обаче са малцина. Но колкото и да са малко на брой, те са които дават правия тон в политическите борби - поне в теоретическо отношение. Те се налагат по силата на своите лични добродетели и по силата на своята правота в думи и дела. Техните качества и заслуги поразяват всекиго. Без да притежават диктаторски наклонности, те започват да упражняват огромно влияние над обкръжаващите ги. Техният авторитет расте, тяхната мирна, безобидна и естествена власт се разширява. Пред светилника на добродетелта и най-свирепият егоист прекланя глава. Широкият, беззаветният, разумният и полезен замах на добрия политик пленява и завладява хорските сърца и умове. Плоските и ниски интриги на дребнавите души не са в състояние да го свалят от трона на обществената любов и доверие.

Без съмнение има такива отлични политици, които падат в борбите изоставени и отритнати. Това се дължи или на стечението на непреодолими обстоятелства, или на тяхната нетактичност. В първия случай те са неизбежна жертва на дълга и на нуждите на момента, във втория - те са жертва на собствената си несъобразителност. Най-добрият политик трябва никога да не забравя, че има работа с хора, в които зверските страсти и тежнения кипят с адски огън. Той повече има работа с животинското у човека, отколкото с човешкото в същия. В политическия живот той трябва да смята, че е звероукротител, на когото камшика и хладното оръжие са отнети. Неговото слово, неговите дела и неговият начин на действие (такт, умение) - това е всичкото му оръжие, с което трябва да опитомява и вчовечава масата двукраки зверчета, наречени човеци, които имат всички претенции за такива, но нямат действителните им качества. Тежка и деликатна е ролята на ония политици, които са се нагърбили да организират и ръководят обществата. Всяка тяхна нетактичност и всяко тяхно подозрение върху тях за неискреност може да ги погуби в борбата. Нито сълзите, нито инатът, нито заплашванията, нито демонстративните им постъпки не са в състояние да ги спасят от сгромолясването, което сами са си подготвили. Обществото люби чрезмерно, но само онзи, който заслужава това. Роди ли се у него подозрение и омраза - то е безмилостно даже спрямо онзи, когото вчера е любило и величало. Разумният политик при всеки такъв случай трябва по-рано да търси причините в себе си, па тогаз в обществото. Защото обикновено обществото, народната маса си остава една и съща - измененията в нея са бавни и незабелязани. Изменението, което е предизвикало нарушение на равновесието между отделната личност и организираната група, всеки път личността трябва да търси в себе си. Безредието в неговата глава и дела най-често създават общия хаос, на който той пръв е станал жертва, като е изгубил някогашното си влияние и морална мощ сред обкръжаващите го. Това е толкова ясно, че няма нужда от големи обяснения. Щом неговото издигане в обществото се дължи на ценните качества, които е притежавал и на беззаветната дейност, която той е проявил, право е да се мисли и предполага, че отслабване или изгубване на влиянието му над мнозинството от обкръжаващите го, сред които в даден момент действува, се дължи тъкмо на обратното: на изгубването на тия ценни качества и на тая безкористна дейност. Съвсем не е изключено, щото в същия човек, в когото някога е бликала добродетелта, днес да бушува порокът. Както всичко в природата, така и човекът е подложен на изменение и израждане. Малцина са ония, които, след като са достигнали известно духовно съвършенство и високо обществено положение, да ги запазят до края на своя живот.