Първа допълнителна информация Април/Май 2001 г



страница2/7
Дата25.01.2018
Размер1.17 Mb.
#51970
1   2   3   4   5   6   7

Миграция



Моля да предоставите подробна актуална информация във връзка с Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за чужденците: срокове за приемане и приложение. В този Закон взети ли са под внимание и разпоредбите относно събиране на разделени семейства, самонаети работници, разрешения за работа на студенти, процедури за проверки /географски и национални/ преди издаване на разрешение за работа, влизане и престой на чужденци, статут на лицата с разрешение за дългосрочно пребиваване.
На 12 април 2001 г. Народното събрание на Р България прие Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Р България /Приложение - ЗИД на ЗЧРБ/. В закона са доразвити хипотезите за събиране на семейства, включени са и разпоредби, даващи възможност на самонаетите лица да пребивават продължително /до 1 година/. Съгласно ЗЧРБ чужденците, които са приети на редовно обучение в учебни заведения получават разрешения за продължително пребиваване. Тази категория чужденци може да осъществява дейност по трудово правоотношение след получаване на разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика.
По отношение на процедурите, предхождащи издаването на разрешения за работа, същите се осъществяват от органите на Националната служба по заетостта. В закона са включени разпоредби, съгласно които преди издаване на визи за дългосрочно пребиваване от дипломатическите или консулски представителства, те следва предварително да бъдат съгласувани със службите за административен контрол на чужденците.
В новоприетите изменения е включена разпоредба, по силата на която членовете на семейството на чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване, на това основание могат да пребивават в страната за същия период.
Съгласно закона чужденците, сключили брак с постоянно пребиваващ чужденец, получават разрешение за дългосрочно пребиваване, в т. ч. и постоянно. Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат и децата до 18 годишна възраст на постоянно пребиваващи чужденци.

Изпълнението на Закона за чужденците в Р България и Правилника за неговото прилагане са възложени на МВР и МВнР. В структурата на МВР компетентни служби в областта на миграцията са Национална служба “Полиция” с нейните звена “Документи за самоличност и чужденци” и Национална служба “Гранична полиция”.


С направените изменения българското национално законодателство постига по-нататъшна хармонизация с европейското acquis в областта на миграцията като по този начин се осигуряват необходимите предпоставки за провеждане на още по-ефективно противодействие срещу трафика на хора от и през територията на Р България.
Какво е настоящото положение относно споразуменията за реадмисия, необходима е допълнителна информация за споразуменията в процес на договаряне.
Република България е сключила реадмисионни спогодби с всички държави-членки на ЕС, с изключение на Ирландия и Великобритания, като с тях в момента текат преговори и се очаква те да бъдат сключени най-късно до края до на 2001г. Спогодби са сключени още и с Норвегия, Чешката република, Полша, Унгария, Словакия, Словения, Румъния и СР Югославия.
Република България е връчила проекти на спогодби за реадмисия на Грузия, Руската федерация, Тунис, Хърватска, Украйна, Латвия, Естония, Македония и Ливан. На 05.12.2000г. е парафиран текстът на спогодба за реадмисия с Украйна.
Съществува ли законодателство по експулсирането на незаконно пребиваващи лица и тяхното третиране преди експулсирането.
Българското законодателство съдържа дефиниция на института “експулсиране”. По смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Р България (ЗЧРБ) "експулсиране" е принудително извеждане в кратък срок на чужденец извън границите на страната поради извършени нарушения или поради липса на основания за пребиваване в нея.
Успоредно с административно-наказателните санкции, като ефективно средство за противодействие на нелегалната миграция, спрямо чужденците, нарушили Закона за чужденците в Р България (ЗЧРБ), регламентиращ режима на влизане и пребиваване в Р България, се прилагат и принудителни административни мерки – отнемане правото на пребиваване, забрана за влизане в страната, принудително отвеждане до границата или експулсиране.
Експулсирането се налага по чл. 42 от ЗЧРБ от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица със заповед, когато присъствието на определен чужденец в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред. До експулсирането им от Р България, чужденците могат да бъдат настанявани принудително в специални домове.
Основанията за издаване на заповед за експулсиране са регламентирани в чл. 10 от ЗЧРБ.

По чл. 10 от ЗЧРБ се отказва издаване на виза и влизане в страната на чужденец, когато:

1. с действията си е поставил в опасност сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против сигурността на страната;

2. с действията си е злепоставил българската държава или е уронил престижа и достойнството на българския народ;

3. има данни, че е член на престъпна група или организация или че извършва терористична дейност, контрабанда и незаконни сделки с оръжие, взривни вещества, боеприпаси, стратегически суровини, стоки и технологии с възможна двойна употреба, както и незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества и прекурсори и на суровини за тяхното производство;

4. има данни, че извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави;

5. е бил експулсиран от Република България преди не по-малко от 10 години и не е възстановил в 6-месечен срок от експулсирането изразходваните за това от държавата средства;

6. е извършил умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българското законодателство се наказва с повече от три години лишаване от свобода;

7. е направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи;

8. може да се предполага, че ще разпространи тежка заразна болест, страда от заболяване, което според критериите на Министерството на здравеопазването или на Световната здравна организация представлява заплаха за общественото здраве, или не притежава сертификат за ваксинация, или идва от район с усложнена епидемична и епизоотична обстановка;

9. няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане;

10. при предишно влизане и пребиваване системно е нарушавал граничния, паспортно-визовия, валутния или митническия режим на Република България;

11. при предишно пребиваване е нарушил трудовото или данъчното законодателство на страната;

12. няма визи или билети за следващите по маршрута страни;

13. на лицето е наложена принудителна административна мярка да не влиза в страната и тази мярка е в сила;


  1. е включен в списъка на нежеланите за страната чужденци, утвърждаван ежегодно от министъра на вътрешните работи и от министъра на външните работи.

Заповедите за експулсиране са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 2 от Закона за административното производство. При тяхното издаване е необходимо да бъдат спазени изискванията на закона, за да бъдат законосъобразни актове. Със заповедта за експулсиране се запознава чужденецът, спрямо който е наложена мярката, което се удостоверява с положения от него подпис. В заповедта се посочва: причините за прилагане на мярката, законовото основание и начина за нейното изпълнение.


По принцип заповедите за експулсиране подлежат на съдебен контрол. Не подлежат на обжалване единствено заповедите, с които са наложени принудителни административни мерки, непосредствено свързани със сигурността на страната (чл. 47 от ЗЧРБ). Разноските по извеждането на чужденеца от страната са за негова сметка или за сметка на лицето или организацията, осигурили влизането му (чл. 45 от ЗЧРБ).
Национална служба “Гранична полиция” и Национална служба “Полиция” осъществяват извеждането на чужденци от Р България. Компетентността на двете национални служби е различна. Национална служба “Полиция” принудително отвежда лицата, подлежащи на експулсиране до граничната зона, където се предават на Национална служба “Гранична полиция”, като ги съпровожда във вътрешността на страната. За осъществяване на полицейското сътрудничество между двете национални служби, в процес на изготвяне е Инструкция за взаимодействие при извеждането на чужденци от страната.
В структурата на Национална служба “Гранична полиция” съществува направление “Охрана и контрол на държавната граница”, което има териториални звена в Регионалните гранични сектори. То организира извеждането на чужденците с придружаване до границата.
Защита на личните данни
Какви са очакванията относно изработването, приемането и влизането в сила на Закона за защита на личните данни: реалистичен ли е обявения срок - средата на 2001 г.?
С помощта на експерти от страните-членки на ЕС е разработен проектозакон за защита на личните данни, който е одобрен от Министерски съвет. Проектозаконът е включен в законодателната програма на Народното събрание на Република България и ще бъде приет през 2001 г.
Моля опишете подробно подготвителния процес за създаването на независим надзорен орган в тази област
В съответствие с проектозакона ще бъде създаден независим орган - Комисия за защита на личните данни, която е юридическо лице на бюджетна издръжка. Комисията е колективен орган, състоящ се от пет члена. Членовете се избират от Парламента за срок от пет години. Членовете на Комисията трябва да отговарят на известни критерии като например: завършено висше образование по специалностите право или компютърни технологии. Комисията изготвя годишен доклад и заседанията й са открити. След създаването си Комисията ще приеме вътрешен правилник, в които ще се разглеждат въпроси свързани с персонала, техническото оборудване и др.
Моля да предоставите подробна информация, включително срок за ратификация на Конвенцията на Съвета на Европа от 1981 г.
Конвенцията на Съвета на Европа от 1981 г. ще бъде ратифицирана непосредствено след приемането на Закона за защита на личните данни.
Полицейско сътрудничество и организирана престъпност
Законодателството в областта на полицейското сътрудничество е до голяма степен хармонизирано с acquis. Моля, посочете подробно наличните празноти спрямо европейското acquis и намеренията за привеждане в пълно съответствие с него. (Приложение 4)
Принцип 6 от Предприсъединителния пакт за борба с организираната престъпност подчертава взаимовръзката и ефективността на техники като електронно наблюдение, операции под прикритие и контролирани доставки и акцентира върху готовността на страните да улеснят международното сътрудничество в тези сфери, като се съобразяват изцяло със стандартите за защита правата на човека. Важно внимание се отделя на въпросите относно улесняване на презграничните правоохранителни действия.
По отношение на принцип 6 следва да се отбележи, че действащото национално законодателство и подзаконова нормативна уредба, отнасящи се до полицейското сътрудничество, не регламентират използването на служители под прикритие като процесуално средство за събиране и проверка на доказателства. Контролираната доставка не е процесуално уреден способ в НПК за доказване на трансгранични престъпления, свързани с трафик на наркотици. Съществуващите двустранни споразумения със съседните държави не уреждат материята и възможностите за трансгранично сътрудничество и по-конкретно реализиране на оперативно-процесуални действия, свързани с проследяване, преследване и електронно наблюдение. Тези споразумения не съдържат клаузи, свързани със защита на лицата при автоматизирана обработка на данни, получени в процеса на двустранния информационен обмен.
Във връзка с изготвянето на Плана за действие по приемане и прилагане на шенгенското acquis, е необходимо да бъде направена инвентаризация на подписаните от Република България двустранни и регионални споразумения за полицейско сътрудничество.
Моля, дайте подробна информация за изпращането на офицери за връзка в чужбина и подготовката за сътрудничество с ЕВРОПОЛ, включително създаването на Национално звено за контакт, както и сътрудничеството с бюрото SIRENE и ИНТЕРПОЛ.
Министерство на вътрешните работи на Р България вече е изпратило офицери за връзка в Прага, Рим и Москва. Подготвя се изпращане на офицери за връзка в Германия и Гърция.
В рамките на националната програма ФАР се реализира туининг проект “Управление на системите за криминална информация, съобразно европейските стандарти”, в който се изпълнява цел по институционално изграждане на национални звена за контакт с ЕВРОПОЛ и бюрото СИРЕНЕ.
От началото на 2001 се извършват подготвителни работа за създаване на Национално звено за контакт с ЕВРОПОЛ, като институционалното изграждане на звеното се очаква да завърши преди влизане в сила на Споразумението за сътрудничество с ЕВРОПОЛ. Националното контактно звено ЕВРОПОЛ ще бъде формирано в НСБОП, с участие на представители на правоприлагащите служби.
Въпреки, че позицията дава информация за полаганите усилия за привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с европейското acquis, липсва подробна информация за неговото прилагане. Следователно е необходимо предоставяне на информация по тези въпроси (стратегия, разчет, персонал, финансиране)
Моля, вижте отговорите на въпросите относно организацията на полицията и новия НК.
В края на 2002 г. България ще приеме ново законодателство за работата на службите в областта на обществения ред. Моля направете подробно описание на това законодателство.
Продължава обсъждането на по-нататъшното разпределяне на отговорностите между българските правоприлагащите органи. До този момент все още не са изготвени предложения за необходимото законодателство. Българската страна ще предостави проект на законодателни мерки след изготвянето им.
Моля, дайте подробна информация за организацията на полицията, сътрудничеството между националното и регионалното равнище, включително назначаване, управление на човешките ресурси, обучение и наличие на on-line връзка между информационния фонд в София и регионалните дирекции.

Правната рамка, регламентираща организацията, правомощията, задачите и дейността на полицията са Закона за МВР и Правилника за неговото приложение. Институционално полицейската система е изградена в рамките на едно ведомство - МВР. Тази система включва оперативно самостоятелни полицейски структури, функционално обособени по специфичен предмет на дейност:

- Национална служба “Полиция - борба с конвенционалната криминална и икономическа престъпност и участие в разследване на престъпления, за които НПК не изисква провеждане на предварително следствие; охрана на обществения ред, защита на правата и законните интереси на гражданите, административен контрол върху пребиваването на чужденците.

- Национална служба “Борба с организираната престъпност” - противодействие и неутрализиране на престъпната активност на местни и транс национални престъпни структури, включително в областта на наркотрафика и прането на мръсни пари.

- Национална служба ”Гранична полиция” - охрана на държавната граница, осъществяване на граничен паспортно-визов контрол и разкриване и разследване на престъпления в зоната на граничен контрол.

- Национална служба “Жандармерия” – охрана на стратегически и особено важни обекти, участва съвместно със НСП в опазване на обществения ред извън населените места, подпомага обезвреждането на терористични групи.



- Дирекция “Специализиран отряд за борба с тероризма” – компетентна да неутрализира и задържа лица подготвящи се да извършат или извършили терористични актове или други тежки престъпления с използване на обощоопасни средства.

- Оперативно-технически дирекции за прилагане на специални разузнавателни средства - осъществяват проследяване, прихващане на телекомуникациите, аудио-визуален контрол и изготвяне на веществени доказателствени средства.

Управлението на координацията и взаимодействието между полицейските структури на национално и регионално ниво е регламентирано в ЗМВР и се организира и контролира от Главен секретар – най-висшата професионална длъжност в МВР.

Специализирана полицейска служба за разкриване и неутрализиране престъпната дейност на местни и транснационални престъпни структури, НСБОП има следната структура – Дирекция и 28 регионални звена.


НСБОП се ръководи от директор, назначаван от Президента на Републиката, който се подпомага от четирима зам.-директори.

В състава на Дирекция НСБОП са изградени и функционират:




  1. Направление “Организирана контрабанда и корупция”

Сектор “Нелегална миграция, трафик и търговия с хора”;

Сектор “Контрабанда и незаконни сделки с оръжия и стоки с възможна двойна употреба;

Сектор “Контрабанда на акцизни стоки”

Сектор “Обща стокова контрабанда”

Сектор “Корупция” /във връзка с организирана престъпност/.


  1. Направление “Организирана престъпност във финансовата и икономическата сфера”

Сектор “Пране на пари, банкови измами, незаконен износ на капитали”;

Сектор “Организирани престъпления в данъчната и застрахователната сфера”;

Сектор “Хазарт”;

Сектор “Защита на интелектуалната собственост”;

Сектор “Фалшификации на пари, ценни книжа и средства за безналични разплащания”.


  1. Направление “Наркотици”

Сектор “Незаконен трафик и търговия с наркотични вещества”;

Сектор “Незаконни сделки и отклоняване на прекурсори. Незаконно култивиране на наркообразуващи култури”.




  1. Направление “Контратероризъм”

Сектор “Международен терор и транснационални престъпни структури”;

Сектор “Вътрешен терор, прилагане на насилие и местни престъпни структури.




  1. Направление “Координация и информационно-аналитична дейност”

Сектор “Координация на международното полицейско сътрудничество”;

Сектор “Информационно-аналитична дейност”;

Сектор “Автоматизирани информационни фондове”

Самостоятелни звена:

Сектор “Човешки ресурси”;

Сектор “Материално-техническо осигуряване”;

Сектор “Секретариат”;

Сектор “Оперативен дежурен център”.


Общият състав на Дирекция НСБОП е 369:

Основен персонал

Офицери - 283



Помощен персонал

Сержанти - 55



Гражданска администрация - 31
Регионалните звена за противодействие на организираната престъпност са в състав от 6 до 30 служители, в зависимост от спецификата на обстановката в съответния регион. Общият им състав е 230 офицери. Поради незаети щатни бройки, основният състав на НСБОП към момента е 467 офицери и 76 служители – помощен персонал.
Регионалните звена са в състава на регионалните дирекции на вътрешните работи. Дейността им пряко и непосредствено се ръководи от съответния директор на РДВР. Началниците на регионалните звена се назначават след писмено съгласуване с директора на НСБОП и на основата на становища на зам. директорите и началници на направления в ДНСБОП. Директорът на НСБОП осъществява по отношение на регионалните звена методическо ръководство, помощ и контрол и отговаря за осигуряване на информационното единство на дирекцията и регионалните структури.
Автоматизираните информационни фондове се изграждат и експлоатират в Дирекцията на НСБОП. В момента on-line достъп е реализиран само по отношение на общите автоматизирани регистри – БДС, регистрация и издирване на МПС, граничен контрол, национален търговски регистър. Отдалечен достъп до базата данни на НСБОП не е възможен. За експертна обработка на данните за целите на оперативно-тактическия анализ се използва програмно средство, реализирано на Access в интеграция с Бележник на анализатора ( І2)
За офицери в НСБОП се назначават действащи полицейски служители с минимум 2 години служебен стаж и съответен опит и добри резултати в предотвратяване и разкриване на криминални и икономически престъпления. Провежданата политика е ориентирана към постигане на кадрови стабилитет и по този начин се ограничи текучеството след 1998 г. до 4-5% средногодишно. При подбор на кандидати за работа в НСБОП се прилагат завишени критерии по отношение на интелектуалните възможности, емоционалната и волева устойчивост, като при психологическите изследвания се отделя особено внимание върху изясняване на мотивите и елиминиране на кандидати с подчертано материални личностни нагласи.
Подготовка и обучение на кадрите
Всички служители офицери са с висше образование. Приблизително 65% са завършили пълния курс на обучение във Висшия институт за подготовка, обучение и научна дейност на МВР и имат специалност “Опазване на обществения ред и борба с престъпността”. Останалите са приети след завършване на образованието във висши граждански учебни заведения и задължително преминаване на 6-месечен курс за основна полицейска подготовка.
Изпълнява се програма за повишаване на квалификацията, която се реализира от ВИПОНД-МВР. Както в рамките на пълния курс на обучение, така и в съкратените форми за начална подготовка и за повишаване на квалификацията, са включени разширени модули по права на човека и полицейско сътрудничество.
В съответствие с краткосрочните приоритети се изпълнява интензивна програма за обучение, включваща темите – нелегална миграция, борба с корупцията, използване на служители на прикритие, експертна обработка и анализ на информацията за групите на организирана престъпност.
Ключово значение се придава на засилване административния капацитет на регионалните звена чрез увеличаване на техния персонал и повишаване ролята на методическата помощ и контрол чрез развитие на института на зонален отговорник в дирекцията на НСБОП.
Моля, изяснете позицията на централен национален орган на НСБОП по отношение на Пред-присъединителния пакт за борба с организираната престъпност. Какви са нейните задачи и правомощия? Освен това, какви са връзките между ССлС и НСБОП в областта на организираната престъпност?
Българските власти са определили и съобщили директора на НСБОП като лице за контакт в международното полицейското сътрудничество, както изисква Принцип 3 на Пред-присъединителния пакт. Директорът на НСБОП има правомощия в съответствие с чл. 31 ал.1 т.6 от Закона за МВР и чл. 73 от Правилника за приложение на ЗМВР, непосредствено да ръководи осъществявания информационен обмен и непосредствено оперативно взаимодействие с полицейски служби на други държави на основата на сключени международни споразумения или договори, влезли в сила за Р България.
Чл. 89 от ЗМВР определя НСБОП, като специализирана полицейска оперативно-издирвателна служба, компетентна да разкрива и неутрализира престъпната дейност на местни и транснационални престъпни структури. В чл. 90 са определени областите в които се реализира противодействието, а именно: икономическата и финансово кредитната система; терористични действия; контрабанда и незаконни сделки с оръжие, стратегически суровини, стоки с двойна употреба, моторни превозни средства; незаконен трафик и търговия с хора; незаконен трафик, производство и търговия с наркотични вещества и прекурсори; използване силата на заплахата за сключване на сделки и извличане на облаги; преправяне, изготвяне и прокарване в обръщение на неистински парични знаци и ценни книжа; влагане или придобиване на неправомерни облаги от хазарт; изпиране на пари и инвестиране на средства придобити по престъпен начин; корупция в държавната и местна администрация. В чл. 90 изрично е отбелязано, че НСБОП реализира оперативно-издирвателна, информационна и организационна дейности по противодействие на организираната престъпност съвместно с други специализирани органи.
Водещата позицията на НСБОП по отношение на реализирането на полицейско сътрудничество на национално ниво се основава на чл.92, във връзка с чл.188 и чл.191 от ЗМВР. Член 92 установява задължението на останалите служби в МВР да предоставят на ДНСБОП информацията, свързана с организираната престъпност и да оказват оперативно-техническо съдействие чрез координирани мероприятия по изясняване на конкретни сигнали (случаи) и по изпълнение на задачите от функционална компетентност на НСБОП. По силата на чл. 188 организацията на взаимодействието и координацията между службите в МВР се осъществява от техните директори в съответствие със законово определените им функции. На регионално ниво координацията и взаимодействието в борбата с организираната престъпност се осъществяват от регионалния директор на вътрешните работи в съответствие с методическите указания на Директора на НСБОП. Функцията на непосредствено компетентен орган за борба с организираната престъпност на регионално ниво е възложена на 28 Регионални звена “БОП”.
Взаимодействието в борбата с организираната престъпност с компетентните органи извън МВР, се основава на съвместни инструкции, издавани от министъра на вътрешните работи и съответния министър в чието министерство са обособени и функционират тези органи.
В практически план взаимодействието се реализира на основата на оперативни планове, утвърждавани от директора на НСБОП, а при по-сериозни случаи – от главния секретар на МВР, който е оправомощен да организира взаимодействието между националните служби в МВР или от министъра на вътрешните работи, който по силата на закона е натоварен да организира взаимодействието с други държавни органи.
Взаимоотношения между НСБОП и органите на предварителното производство.
Според НПК, предварителното наказателно производство по дела за тежки престъпления, свързани с организирана престъпност, се осъществява от Специализираната следствена служа и 28 окръжни следствени служби. Специализираната следствена служба е компетентна да разследва престъпленията, извършени от чужди граждани или с тяхно участие, както и престъпленията извършени от български граждани в чужбина. Специализираната следствена служба е компетентна да изпълнява поръчки за правна помощ по отношение на тези категории обвиняеми лица.
Няма припокриване в дейността на НСБОП и следствените служби, тъй като НСБОП осъществява дейност по оперативно издирване (разследване), което не е предварително разследване по смисъла на НПК. Целта на полицейската оперативно-издирвателна дейност е да установи извършителя/ите на престъплението, да установи местонахождението на доказателствата и да предостави събраната информация на прокуратурата за провеждане на предварително разследване по реда и условията предвидени в НПК. В рамките на издирвателната дейност е допустимо извършването само на т.нар. неотложни процесуално-следствени действия: оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци.
В съответствие с правомощията на органите по НПК и по инициатива на Главния прокурор са създадени междуинституционални целеви групи за ускоряване на разследванията по особено важни дела. Групите се ръководят от прокурор и в състава им са включени следовател, провеждащ предварителното производство и полицаи. Формирана е обща контролна група с участието на главния прокурор, началника на специализираната следствена служба и главния секретар на МВР. Контролната група наблюдава работата по 21 дела за “източване” на търговски банки, 28 дела за контрабанда и нарушаване на югоембаргото през периода до 1996 г. и дела за други тежки престъпления, предизвикващи значим обществен интерес.

По отношение на различните служби за разследване, би било полезно да ни предоставите подробна информация за техните задачи и компетенции (на национално и регионално ниво), информационни фондове, оборудване, персонал и финансиране.
Моля, вижте отговорите на въпросите относно организацията на полицията, НСБОП и взаимоотношенията между НСБОП и ССлС.
Моля, дайте подробна информация по отношение хармонизацията на вътрешното законодателство в областта на борбата с тероризма, включително пояснения за задачите на НСБОП и ССлС в тази област. Има ли припокриване на тяхната дейност? Бихте ли дали освен това подробна информация за междуведомствения механизъм за борба с тероризма? Какви точно са правомощията на Съвета по сигурността в областта на тероризма и каква е връзката между този съвет и службите, споменати по-горе?
Информацията относно степента на хармонизация на законодателството в областта на борбата с тероризма се съдържа в Раздел “Съдебна система”. Полицейското сътрудничество на национално и международно равнище се реализира на базата на действащите правни норми.
Борбата с тероризма е една от основните функции на НСБОП-МВР, в чиято дирекция от 1991 г. е обособено и функционира направление с две специализирани звена – за борба с вътрешния и международен тероризъм. Задачите и дейностите на тази единица са регламентирани в Правилника за приложение на ЗМВР и включват:

  • установяване връзките на местни структури на организираната престъпност с лица, принадлежащи към международни престъпни структури, използващи насилствени методи, и противодействие срещу евентуалната им съвместна терористична дейност на територията на страната;

  • предотвратяване и разкриване на престъпления срещу личността и имуществото на държавни и обществени дейци, както и на лица и обекти ползващи се с международна защита;

  • разкриване и пресичане на дейността на престъпни групи и организации, извършващи вземане на заложници и престъпления с общоопасни средства (самоделни взривни устройства, автоматични оръжия, гранати и др.)

  • наблюдение и контрол на лица, подозирани в терористични дейност по искане на съответните служби на други държави, с които са сключени специални споразумения за сътрудничество или в изпълнение на други международни договори по които България е страна;

  • предотвратяване опити за използване на територията на страната като база за подготовка на терористични актове срещу цели в чужбина;

  • установяване и задържане на чужди граждани пребиваващи на територията на страната, обявени за международно издирване във връзка с участие в терористични актове на други държави;

  • осъществяване на пряк информационен обмен и оперативно взаимодействие със съответните правоохранителни служби на други държави.

Относно задачите на специализираната следствена служба виж по-горе “Взаимоотношения между НСБОП и органите на предварителното производство”.


Междуведомственият механизъм за сътрудничество в борбата с тероризма се основава на законово или нормативно определените функции на оперативно-издирвателните, експертно-подкрепящи разузнавателно-информационни и оперативно-охранителни служби; НСБОП, НСП, ДОТИ, СОБТ; Военна полиция при МО; НСС, НРС и Служба “Военна информация” /МО/; НС “Жандармерия”, Национална служба за охрана при Президента на Р България. Взаимодействието и координацията между службите се реализира с цел недопускане и предотвратяване на терористична дейност и използване на територията на страната за подготвяне и извършване на такава в чужбина. По отношение на приготовление и опити за непосредствено осъществяване на терористични актове на територията на България ръководната роля във взаимодействието има НСБОП. В случаите, когато постъпващите данни се отнасят до дейност на международни терористични организации в страната или групи, свързани с чужди служби или организации, ръководната роля по координацията на взаимодействието между службите се осъществява от НСС.
Взаимодействието между МВР /НСБОП, НСС/ и НРС е уредено със самостоятелна инструкция. С такъв акт е уредено взаимодействието между МВР /НСБОП, НСС, НСЖ/ и Националната служба за охрана, която отговаря за сигурността на VІР лицата, включително чуждестранните делегации.
Правата и задълженията на службите във връзка с недопускане на актове на въздушен тероризъм на летищата са определени с оперативни планове за действие.
Вътрешно-ведомственият механизъм за взаимодействие в МВР за предотвратяване и разкриване на актове с използване на експлозиви и други общоопасни средства е регламентиран с Инструкция на Министъра на вътрешните работи. Организацията на контрола и взаимодействието е възложена на Главния секретар на МВР, в изпълнение на правомощията му по чл. 26 от ЗМВР.
Към кабинета на Министър-председателя работи Съвет по сигурността. Функциите на Съвета по сигурността са определени в Концепцията за Национална сигурност /ДВ бр. 46/1998 г./ и нормативно са закрепени с Постановление на МС № 216 от 29.09.1998 г. Членове на съвета са министрите на външните работи, на отбраната, на вътрешните работи, заместник-министрите на външните работи и отбраната, главния секретар на МВР и Директорите на Националната разузнавателна служба и НСС. Съветът по сигурността обобщава, анализира и прави изводи от цялата текуща информация за рисковете пред националната сигурност; дава професионална оценка и прогноза за динамиката на опасностите за националната сигурност; планира конкретни мерки за неутрализиране на опасностите; координира плановете на специалните органи за добиване на информация; дава становище по разпределение на ресурсите; предлага решения в условия на криза. Съветът по сигурността е и основната институция, определяща държавната политика в областта на борбата с тероризма.
Моля, дайте подробна информация за новия НК, що се касае до привеждането на вътрешното законодателство в съответствие с европейското acquis в областта на борбата с организираната престъпност, включително капацитета за неговото прилагане.
На 13 декември 2000 г. Р България подписа Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и допълващите я два протокола, а на 5 април 2001 г. Министерският съвет предложи на Народното събрание да ратифицира Конвенцията и протоколите. През м.февруари 2001 г. Министерският съвет одобри и предложи на Народното събрание да приеме проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, в който са предвидени определение на “организирана престъпна група/престъпна организация” и наказания за образуването, ръководенето и участието в такава група, съобразени напълно със стандартите на Съвместните действия от 1998 г. за обявяване за престъпление на участието в престъпна организация в държавите-членки на Европейския съюз и Конвенцията на ООН.
Подготвя се проект на нов Наказателен кодекс, но се предвижда посочените промени да бъдат направени още в действащия Наказателен кодекс. Проектът на нов НК се разработва от междуведомствена експертна група.
Борба с измамите и корупцията
България дава доста кратка информация за усилията, които полага за привеждане на вътрешното (наказателно) законодателство в съответствие с Конвенцията за защита на финансовите интереси от 1995 г. и нейните протоколи и които ще позволят на България да ги ратифицира при присъединяването си. Всъщност се изразява само желанието на България да го направи. Трябва да бъде предоставена поне още малко информация за мерките, които се вземат в тази връзка.

Измами



Подлежат ли следните действия, описани в чл. 1 на Конвенцията от 1995 г. на наказателно преследване и санкции, съгласно българското законодателство?

  • използване или представяне на фалшиви, неверни или непълни твърдения или документи, които водят след себе си до злоупотреба или неправомерно задържане на парични средства,

  • неразкриване на информация в нарушение на конкретно задължение, имащо същия ефект,

  • неправомерно използване на подобни парични средства за други цели, освен онези, за които са предназначени,

  • гореспоменатите действия или пропуски, свързани с държавни средства, водещи до загуби за държавния бюджет.




Каталог: stranici -> Evropa
Evropa -> To the european union bulgaria
Evropa -> Конференция по присъединяване към ес – българия –– Брюксел, 25-ти ноември 2002
Evropa -> ПРиложение I национална система за екологичен мониторинг
Evropa -> Конференция по присъединяване към европейския съюз българия
Evropa -> Агенция митници reference: bg9806-02-01
Evropa -> Програма за спонгиформната енцефалопатия по говедата (сег)
Evropa -> Дейност на Република България за противодействие на тероризма в изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН за мерки, които държавите-членки на ООН следва да предприемат в борбата с тероризма
Evropa -> Програма Курс по Управление на публичните разходи (упр)


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница