Първа допълнителна информация Април/Май 2001 г
Изтегляне 1.17 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Всички тези разпоредби осигуряват ли еднаква защита на интересите на ЕС (важат ли със същата сила, когато разходите или приходите са свързани с бюджета на ЕС)
- Прането на пари счита ли се за отделно престъпление от българското законодателство (чл. 2 от втория протокол на Директива 91/308) Какви са първоначалните престъпления
- Предвижда ли Наказателният кодекс пряка наказателна отговорност за “ръководители на фирми … в случаи на измама … извършена от техни подчинени в интерес на фирмата” (чл. 3 от Конвенцията)
- Сътрудничество с Европейското бюро за борба с измамите (OLAF)
- Съществуват ли закони или проектозакони, които съдържат разпоредби за провеждане на съвместни (административни) разследвания заедно с експерти на OLAF
- Могат ли доказателствата, събрани при тези проверки и разследвания, да бъдат използвани за наказателното производство и в съда
- Корупция Понятието “длъжностно лице” в разпоредбите в областта на корупцията включва ли европейски длъжностни лица и длъжностни лица от страните-членки
- Валидни ли са разпоредбите на Наказателния кодекс на България за всички видове подкуп, предлаган или обещаван на длъжностно лице, или само за определени видове подкуп
- Какво е точното положение по отношение ратифицирането на Наказателната конвенция за борба с корупцията
- Какви допълнителни мерки ще бъдат приети през 2001-2002 г. за обучение на държавните служители и магистратите в областта на борбата с корупцията Моля, посочете подробна информация.
- Как се осъществява борбата с корупцията в сферата на държавните поръчки 4
- Как ще бъде решен в българското законодателство въпросът за нематериалното облагодетелстване
- Как се отнася текста от Кодекса за поведение на държавния служител за забрана за уронване на престижа на колега с целите на борбата с корупцията
- Може ли българската страна да представи актуализирана статистика в областта на борбата с корупцията.
- Информация относно разпоредбите на Наказателния кодекс за наказване на деянията по Съвместните действия от 1996 г. относно мерките за борба с расизма и ксенофобията.
Посочените деяния са обявени за престъпления в различни състави на Наказателния кодекс и за тях е предвидено наказание лишаване от свобода. Основната част от тях са текстовете на Раздел ІV – Измама в Глава пета на Наказателния кодекс. (чл.212 използване на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ за получаване на облаги без правно основание. Чл.223 дадване на неверни данни с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва. В раздела “Престъпления против митническия режим” - пренасяне през границата на страната стоки чрез използването на чужд или подправен официален документ или на официален документ с невярно съдържание. В раздела “Престъпления против данъчната система” на глава седма от Наказателния кодекс /чл.255 – 260/ са предвидени няколко хипотези на т.нар.”данъчна измама” – неподаване на данъчна декларация или подаване на такава с невярно съдържание с цел да се избегне плащането на данъчни задължения в големи размери, воденето на счетоводна отчетност или ползването на счетоводни документи с невярно съдържание с цел да се осуети установяването на данъчни задължения, създаване на юридическо лице с нестопанска цел или учредяването на фондация, която не извършва или извършва само привидно обявената при регистрацията й дейности цел, за да получава под нейно прикритие кредити, данъчни облекчения или друга имотна облага и др., чл.313-потвърждаване на неистина или затаяване на истина в документ, чл.254а-разпореждане с бюджетни средства или със средства с целево предназначение не по предназначението им, извършено в нарушение на бюджетен закон или акт по прилагането му).Всички тези разпоредби осигуряват ли еднаква защита на интересите на ЕС (важат ли със същата сила, когато разходите или приходите са свързани с бюджета на ЕС)? Посочените разпоредби на Наказателния кодекс осигуряват защита на разходите и приходите по програмите на Европейския съюз за България. Обект на всички изброени престъпления могат да бъдат както средства от държавния бюджет, така и други обществени средства. Ако обект на престъплението, извършено в Република България, са средства на ЕС /напр. такива по програма ФАР, предприсъединителни фондове и др./, разпоредбите на Наказателния кодекс се прилагат на общо основание по отношение на извършителя. Прането на пари счита ли се за отделно престъпление от българското законодателство? (чл. 2 от втория протокол на Директива 91/308)? Какви са първоначалните престъпления? (Приложение 5) Изпирането на пари е обявено за престъпление в Наказателния кодекс през 1997 г. (нов чл.253). Не са предвидени ограничения по отношение на първоначалните престъпления. Предвидени са по-тежки наказания за изпиране на пари, извършено от група или организация, от длъжностно лице, както и когато първоначалното престъпление е трафик на наркотици. През 1998 г. бе криминализирано нарушаването или неизпълнението на разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари (чл.253а на Наказателния кодекс).Съгласно българското законодателство, предвижда ли се наказателна или административна отговорност и санкции за юридическите лица, участващи в измами, корупция и пране на пари (чл. 3 и 4 от втория протокол)? Ако е така, какви са предвидените санкции? Българското законодателство не предвижда наказателна отговорност за юридическите лица. Съобразно стандартите на Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, Наказателната конвенция на Съвета на Европа за корупцията и Втория протокол към Конвенцията за защита на финансовите интереси на ЕО от 1997 г., Народното събрание прие на първо четене проектозакон за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, който установява административна отговорност на юридическите лица в съответните случаи. В проекта са предвидени парични санкции за юридическите лица за извършени в техен интерес от техни ръководни служители изпиране на пари, корупционни и други престъпления, както и отнемане в полза на държавата. Предвижда ли Наказателният кодекс пряка наказателна отговорност за “ръководители на фирми … в случаи на измама … извършена от техни подчинени в интерес на фирмата”? (чл. 3 от Конвенцията) Съобразно чл.285 на Наказателния кодекс, длъжностно лице (включително в частния сектор), което съзнателно допусне подчинено нему лице да извърши престъпление, свързано със службата или работата му, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното престъпление. Съгласно чл.219, ал.2 на Наказателния кодекс се наказва и лице, което въпреки задълженията си не е упражнило достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество. Сътрудничество с Европейското бюро за борба с измамите (OLAF) След присъединяването на България OLAF ще има право да извършва административен контрол, включително проверки на място, както във всяка друга страна-членка, съгласно регламенти 2988/95, 2185/96 и 1073/99. Готова ли е България за реализирането на тези права при нейното присъединяване? Действащото българско законодателство не допуска извършването на административен контрол и проверки на място самостоятелно от експерти на ОЛАФ. Законът за държавния вътрешен финансов контрол предвижда, че Агенцията за държавния вътрешен финансов контрол сътрудничи с финансово-контролните органи и организации на Европейския съюз (чл.8, ал.1, т.18). Този текст и във връзка с подписаното Споразумение за административно сътрудничество между Агенцията и Европейската комисия – ГД “Одит”, създава правна възможност за осъществяване на съвместни проверки на място и административен контрол, който е в съответствие със задълженията по Регламент 2185/96. Към настоящият момент има много добро сътрудничество между експерти на ОЛАФ и Агенция “Митници” , което се осъществява на основата на Протокол № 6 към ЕСА за взаимно помощ в митническата дейност във връзка с чл 94, ал.3 към Споразумението. Съществуват ли закони или проектозакони, които съдържат разпоредби за провеждане на съвместни (административни) разследвания заедно с експерти на OLAF? По силата на съответните разпоредби от НПК /чл. 461 и следващите/, единствено българските компетентни органи могат да изпълнят искане на чужди органи за проверка и предприемането на следствени действия, дори в тяхно присъствие, при наличието на достатъчно данни и правно основание. В началото на 2001 година българската страна изпрати писмо до генералния директор на ОЛАФ, в което изрази готовността си за сътрудничество с тази институция във всички възможни форми – съвместни експертни групи, обмяна на опит, размяна на методики за разследване на определени видове престъпления, оказване на съдействие при разследване на конкретни престъпления и др. Подписването на Административно споразумение между Прокуратурата на РБ и ОЛАФ би дало възможност за институционализиране осъществяването на съвместни действия при разследване на значими злоупотреби със средства на ЕС. Могат ли доказателствата, събрани при тези проверки и разследвания, да бъдат използвани за наказателното производство и в съда? Доказателствата, събрани при проверки и разследвания по искане на ОЛАФ, могат да се ползват в съда по време на наказателното производство, ако са поискани и събрани по предвидения в българския Наказателно-процесуален кодекс ред. КорупцияПонятието “длъжностно лице” в разпоредбите в областта на корупцията включва ли европейски длъжностни лица и длъжностни лица от страните-членки? Понятието за чуждо длъжностно лице обхваща посочените длъжностни лица. Съгласно чл.93, т.15 на Наказателния кодекс, “чуждо длъжностно лице е това, което изпълнява: а) служба в учреждение на чужда държава; б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация; в) служба или поръчение, възложени от международна организация. Определението за “чуждо длъжностно лице” бе въведено в Наказателния кодекс през 1999 г., във връзка с ратифицирането на Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, и отговаря на нейните стандарти. Валидни ли са разпоредбите на Наказателния кодекс на България за всички видове подкуп, предлаган или обещаван на длъжностно лице, или само за определени видове подкуп? Понастоящем в предмета на престъплението подкуп се включват неследващите се имотни облаги. На 8 февруари 2001 г. правителството внесе в Народното събрание проектозакон за изменение на Наказателния кодекс, в който е предвидено предметът на подкупа да обхване и облагите (услугите) с неимуществен характер. Какво е точното положение по отношение ратифицирането на Наказателната конвенция за борба с корупцията? На 12 април 2001 г. Народното събрание ратифицира със закон Наказателната конвенция за корупцията. Министерство на правосъдието е създало специална система за проследяване на всички дела, свързани с корупцията. Моля, дайте подробна информация за организацията и резултатите от тази система (брой на делата, колко души са подведени под отговорност, създадена база данни). В дирекция “Инспекторат” в Министерство на правосъдието на специален инспектор е възложено ежемесечно да обобщава информацията по движението на делата за корупция, получавана от съдилищата. Тази информация се предоставя и на Висшия съдебен съвет. Съгласно обобщената статистика, през 2000 г. в съдилищата са постъпили 170 дела за извършени корупционни престъпления (36 за подкуп и 134 за престъпления по служба, свързани с имотна облага). От тях с присъда са приключили 118 дела (30 за подкуп и 88 за престъпления по служба, свързани с имотна облага), като са осъдени 124 лица (38 за подкуп и 86 за престъпления по служба, свързани с имотна облага) и са оправдани 21 лица (7 за подкуп и 14 за престъпления по служба, свързани с имотна облага). Какви допълнителни мерки ще бъдат приети през 2001-2002 г. за обучение на държавните служители и магистратите в областта на борбата с корупцията? Моля, посочете подробна информация. В програмата на Центъра за обучение на магистрати за следващата учебна година, която започва на 1 октомври 2001г., са предвидени семинари във връзка с промените във вътрешното законодателство, произтичащи от прилагането на антикорупционните инструменти на Съвета на Европа и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В семинарите участие ще вземат съдии, прокурори, следователи и служители от Министерството на правосъдието. Моля, осигурете подробна информация за предприетите в допълнение към законовите мерки дейности от страна на правителството или различните служби, които участват в борбата с корупцията като проблем на националната полиция, митниците и съдебната система: има ли цялостна стратегия за борба с този проблем? На 16 юли 1998 г. българското правителство прие Единна национална стратегия за противодействие на престъпността. В тази стратегия са определени същността на държавната политика и условията за ефективност на противодействието на престъпността въобще и в частност на корупцията. В раздела, посветен на противодействието на корупцията, Стратегията посочва следните по-важни цели и задачи: -провеждане на единна държавна политика за осъществяване на регулативните функции на държавата чрез оптимизиране на административните структури, въвеждане на прозрачни административни процедури, максимално ограничаване на разрешителните режими и въвеждане на регистрационен режим; -изграждане на система за административен контрол и санкции по прилагането на законодателството и административните процедури; -осъвременяване на нормативната уредба и предвиждане на по-строга наказателна отговорност за корупция във всичките й форми и сфери на проявление; -създаване на ясни правила и стандарти за административното обслужване на гражданите; -разработване на система за координация на дейностите по противодействие на корупцията; -създаване на регистър за финансовото и имотното състояние на лицата, изпълняващи държавна служба. В Стратегията се подчертава, че международното сътрудничество за противодействие на престъпността е особено важно както за увеличаване потенциала на българската държава и нейните правозащитни органи, така и за изграждане на ефективна система за взаимодействие в борбата с корупцията, особено при предотвратяването и разкриването на различните форми на корупция с интернационален характер. В изпълнение на целите и задачите на Националната стратегия в периода 1998-2001 г. българската страна осъществи редица мерки, насочени към разширяване на международното сътрудничество и усъвършенстване на законодателството в областта на борбата с корупцията. По-конкретно, усилията на българското правителство са насочени към обвързване с международните антикорупционни инструменти, приети в рамките на Съвета на Европа, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и ООН, участие в процеса на мониторинг върху изпълнение на задълженията по тези инструменти и в международните програми за регионално сътрудничество в борбата с корупцията, и предприемане на законодателни мерки за прилагане на международните антикорупционни стандарти. Специфична антикорупционна програма е реализирана в системата на митниците. Как се осъществява борбата с корупцията в сферата на държавните поръчки?4 Съществува Закон за държавните поръчки и Наредба на Министерския съвет за възлагане на малки държавни поръчки, под прага, определен в Закона. Условията и редът за възлагане на обществени поръчки са определени от Закона за обществените поръчки от 1999 г. Основна цел на закона е повишаването на ефективността при използване на бюджетните и обществени средства чрез: установяване на прозрачност; осъществяване на ефективен контрол при разходването им; и осигуряване на условия за конкуренция (чл.2). Обществените поръчки се възлагат по установените от закона процедури, в съответствие със следните принципи: гарантиране публичност на процедурата и прозрачност; свободна и честна конкуренция; осигуряване на равни възможности за участие на всички кандидати (чл.9). До участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка не се допуска кандидат, който е осъден за банкрут, лишен от правото да упражнява търговска дейност или осъден за престъпление против собствеността или против стопанството (включително за някои корупционни престъпления). В категорията малки обществени поръчки всички държавни и общински поръчки, на стойност над 10 хил.лева /равностойност 10 хил. ДМ/ и без оглед на характера им – доставка на стоки, строително-ремонтни работи, проектиране и др. Законът и наредбата предвиждат ред за задължително публично обявяване и провеждане на търгове от назначена на целта тръжна комисия. При наличие на съмнение за опорочаване на процедурата, заинтересованите лица имат възможност да обжалват пред съответния съд избора на доставчик или изпълнител на поръчката. При съмнение за извършване на престъпление от длъжностно лице с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, всяко заинтересовано лице може да сезира прокуратурата, която да разпореди извършване на предварителна проверка по случая. Как ще бъде решен в българското законодателство въпросът за нематериалното облагодетелстване? Това ще стане с измененията в раздела “Подкуп” на Наказателния кодекс, с които в предмета на подкупа ще бъдат включени услугите с неимуществен характер (non-material advantages). На 8 февруари 2001 г. правителството внесе в Народното събрание съответния проектозакон за изменение на Наказателния кодекс. Как се отнася текста от Кодекса за поведение на държавния служител за забрана за уронване на престижа на колега с целите на борбата с корупцията? Този текст следва да се разглежда в контекста на задължението държавният служител да се ръководи от принципите на лоялност, уважение и сътрудничество в отношенията с колегите и с оглед на действащото законодателство не може да се възприема като пречка за борбата с корупцията. Във връзка с това, отбелязваме, че в Наказателно-процесуалния кодекс е въведено задължение на гражданите и длъжностните лица за уведомяване (report) за извършени престъпления, включително корупционни престъпления и подкуп (чл.174). Съгласно ал.2 на чл.174 на Наказателно-процесуалния кодекс, “когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органите на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението”. Може ли българската страна да представи актуализирана статистика в областта на борбата с корупцията. През 2000 г. в съдилищата са постъпили 170 дела за извършени корупционни престъпления (36 за подкуп и 134 за престъпления по служба, свързани с имотна облага). От тях с присъда са свършени 118 дела (30 за подкуп и 88 за престъпления по служба, свързани с имотна облага), като са осъдени 124 лица (38 за подкуп и 86 за престъпления по служба, свързани с имотна облага) и са оправдани 21 лица (7 за подкуп и 14 за престъпления по служба, свързани с имотна облага). Информация относно разпоредбите на Наказателния кодекс за наказване на деянията по Съвместните действия от 1996 г. относно мерките за борба с расизма и ксенофобията. Българският наказателен закон криминализира деянията, описани в Съвместните действия от 1996 г. относно мерките за борба с расизма и ксенофобията. В Наказателния кодекс се съдържат отделни раздели “Престъпления против националното и расово равенство” и “Престъпления против изповеданията” в главата “Престъпления против правата на гражданите”. Съгласно тези текстове, с лишаване от свобода се наказват извършителите на следните деяния: -проповядване или подбуждане към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация (чл.162, ал.1); -употреба на насилие или повреждане на имущество поради народността, расата, религията или политическите убеждения на пострадалия (чл.162, ал.2); -образуване, ръководене или членуване в организация или група, която си поставя за цел извършването на гореописаните деяния(чл.162, ал.3 и 4); -участие в тълпа, събрана за нападение на група от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната им или расова принадлежност, или във връзка с религиозната им принадлежност(чл.163 и чл.165, ал.3); -проповядване на омраза на религиозна основа чрез слово, печат, действие или по друг начин (чл.164); -възпрепятстване със сила или заплашване на свободното изповядване на вяра или извършване на религиозните обреди и служби (чл.165, ал.1); -принуда за участие в религиозни обреди и служби (чл.165, ал.2). Чл. 320 на Наказателния кодекс криминализира подбуждането към извършване на престъпление (т.е. включително към извършване на посочените престъпления) чрез проповед пред множество хора, чрез разпространяване на печатни произведения или по друг подобен начин. Предвидено е отнемане на ксенофобските и расистки материали, предназначени или послужили за извършване на тези престъпления (общата разпоредба на чл.53 на Наказателния кодекс). В чл.108 на Наказателния кодекс е криминализирано и проповядването на фашистка или друга антидемократична идеология. Българският Наказателен кодекс съдържа и отделна глава “Престъпления против мира и човечеството”. Каталог: stranici -> Evropa Evropa -> To the european union bulgaria Evropa -> Конференция по присъединяване към ес – българия –– Брюксел, 25-ти ноември 2002 Evropa -> ПРиложение I национална система за екологичен мониторинг Evropa -> Конференция по присъединяване към европейския съюз българия Evropa -> Агенция митници reference: bg9806-02-01 Evropa -> Програма за спонгиформната енцефалопатия по говедата (сег) Evropa -> Дейност на Република България за противодействие на тероризма в изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН за мерки, които държавите-членки на ООН следва да предприемат в борбата с тероризма Evropa -> Програма Курс по Управление на публичните разходи (упр) Изтегляне 1.17 Mb. Сподели с приятели:
|