Първа глава управление на пазарните рискове класификация, организация, органи



страница1/5
Дата04.11.2017
Размер0.71 Mb.
#33861
  1   2   3   4   5

1

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

ПРЕДГОВОР……….………………………………………………………..

ПЪРВА ГЛАВА УПРАВЛЕНИЕ НА ПАЗАРНИТЕ РИСКОВЕ - КЛАСИФИКАЦИЯ, ОРГАНИЗАЦИЯ, ОРГАНИ……………..……………….

1.1. Класификация на банковите рискове

1.2. Организация и управление на рисковете

1.3. Органи за управление на рисковете



ВТОРА ГЛАВА ТЕОРЕТИЧЕСКА ОБОСНОВКА НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ПАЗАРНИТЕ РИСКОВЕ………………………………………..

2.1. Управление на валутния риск

2.1.1. Хеджиране

2.1.2. Кредитни рискове във валутната търговия

2.1.3. Проблеми при управление на валутния риск

2.2. Управление на лихвения риск

2.2.1. Анализ и управление на разрива (Cap Analysis)

2.2.2. Дюрация

2.2.3. Методи за симулация

2.3. Политически риск

2.4. Инвестиционен риск

ГЛАВА ТРЕТА МЕТОДИКА НА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА В БЪЛГАРСКИТЕ БАНКИ

3.1. Законова рамка на управлението на риска

3.2. Принципи за управление на риска в БУЛБАНК








П Р Е Д Г О В О Р

Проблемът за управлението на рисковете в банковата сфера стана особено актуален след като много от банките в България натрупаха лоши кредити, което в крайна сметка доведе до техния фалит. Изграждането на оптимални системи за ограничение на рисковете трябва да бъде от първостепенно значение за топ-мениджмънта на банковите институции. Глобализацията на финансовите пазари, увеличаващият се брой финансови операции на българските банки поставя нови условия и трудности пред риск-мениджмънта.

Дори в индустриално развитите страни често явление е фалитът на банки, чиито риск-мениджмънт системи не отговарят на изискванията. Показателен е примерът с фалита на Baring's и покупката й от ING Bank.

Подходът използван при написването на настоящата дипломна работа е системен. На база на различни източници са засегнати начините на решение на проблема в чуждестранните банки (глава ІІ), след което се прави аналогия с българските. Целта е да се обобщят основни изводи за това, което е достигнато до момента и какво трябва да се направи още. Във връзка с това и мотивите за избора на тази тема са, че съществуват доста "бели полета" при въвеждане на ефективна политика на управление на риска у нас.

Ограниченията, които съществуват не могат да се открият единствено във вътрешнобанковите условия на функциониране. Държавата е тази, която пряко оказва влияние върху икономическата им стойност (например чрез влошаване на макроикономическата среда, в която работят банките).


Г Л А В А П Ъ Р В А
УПРАВЛЕНИЕ НА ПАЗАРНИТЕ РИСКОВЕ - КЛАСИФИКАЦИЯ, ОРГАНИЗАЦИЯ, ОРГАНИ
1.1. Класификация на банковите рискове

Приемането на риска, това е основата на банковото дело. Банките имат успех тогава, когато го приемат в разумни, контролируеми граници и в диапазона на финансовите им компетенции и възможности.

Банките винаги се стремят да получат добра печалба и възвръщаемост, но не трябва да се пренебрегва правопропорционалната зависимост "печалба-риск".

Нивото на риска може значително да се увеличи, ако:



  • възникнат проблеми, въпреки очакванията;

  • поставените нови задачи не съответстват на опита на банката;

  • ръководството на банката не е в състояние да вземе необходимите мерки, които могат да предотвратят финансовата загуба (пропуск за увеличаване на допълнителните приходи);

  • пропуски в законодателството водещи до ограничения в дейността на финансовите институции по отношение оптималните мерки за ограничение на риска.

Последствията от невярна оценка на риска могат да бъдат гибелни и дори да доведат до фалита на институцията. Съществуват общи причини за възникването на банковите рискове и тенденции към тяхното увеличаване. В съвременния етап българските банки трябва да анализират и отчитат следните основни моменти:

  • кризисното състояние на преходния период, който се отразява върху рецесията в производството, финансовата неустойчивост на институциите в банковата сфера;

  • политическата неустойчивост;

  • отсъствие или неусъвършенстваност на законодателните норми, несъответствие между законовата база и реално съществуващата ситуация;

  • макроикономическата рамка (инфлация, БВП, валутен курс, лихвен процент, заетост, платежен баланс и т.н.).

Във всички случаи рискът трябва да се определи и измери. Основни методи за измерването му са статистическите в едно с теория на вероятностите (най-често изразени в проценти).

Банковите рискове могат да се управляват в известна степен, а също така и прогнозират. Ефективността на организацията на управление на риска зависи от тяхната класификация.

Пазарните рискове, обект на дипломната работа се включват в тези класификации, тъй като се намират в постоянна корелация с останалите видове риск. Взема се в предвид разпределението им към конкретните групи, на база определени признаци


Класификация №1

  • кредитен риск

  • лихвен риск (колебания на пазарните лихвени проценти)

  • пазарен риск (намаление цената на ЦК)

  • валутен риск (колебание курса на валутите).

Трябва да се отбележи, че настоящата класификация отделя внимание и е създадена на база на активните банкови операции, като се игнорират пасивните.

Класификация №2

  • кредитен

  • риск от ликвидността

  • валутен

  • лихвен

  • риск от неплатежоспособност.

Тази класификация разширява зоната на отчитаните рискове, като се взема в предвид и качеството на управление на активите и пасивите на банката, въвеждат се и организационните рискове. Като недостатък може да се отчете липсата на вътрешна групировка на видовете риск по определени критерии.

Класификация №3

  • кредитен

  • лихвен

  • проектен

  • валутен

  • отраслов

  • ликвиден риск

  • риск от неизпълнение на задълженията от другата институция

Класификация №4

Балансови рискове

  • кредитен

  • ликвиден

  • лихвен

  • риск от структурата на капитала

Задбалансови рискове

  • по финансови гаранции

  • по финансови услуги и търговия с финансови инструменти (акредитиви, деривати)

  • по инвестиционната дейност

Рискове от финансови услуги



  • операционни

  • технологически

  • иновационни

  • стратегически

Външни рискове (на околната среда)

  • макроикономически

  • конкурентни рискове

  • законодателни.

Тази класификация е съставена от Б. Путнам и се характеризира с добър подход. В основата й са застъпени 4 основни източника на банкови рискове. В нейна подкрепа може да се прибавят и новите източници (финансовите услуги, задбалансовите), а също така и разширението на външните рискове със законодателни и конкурентни.

Недостатъците могат да се изразят в:



  • няма допълнително деление на балансовите рискове на: рискове на активните операции (лизингови, разчетни, факторингови, касови), рискове от депозитните операции, по качество на управление на активите и пасивите (неплатежоспособност, лихвен риск);

  • няма групиране на външните рискове по допълнителни критерии, политически, икономически, социални.

Класификация №5

1




Общи рискове

Засягат банката по един или друг начин, не само финансово и оказват влияние върху борсовата "цена" на институцията.


Специфични рискове

  • Външни рискове

**кредитен риск - делкредере-риск, взаимни рискове, съвкупни рискове, регионални рискове;

**ценови (пазарни) рискове - рискове от промяна в лихвените проценти, курсови рискове, посреднически рискове;



  • вътрешни рискове

**срещу ликвидността - рискове от рефинансиране, срочни рискове, срещу погасяване опасността от предсрочно теглене

**операционни рискове - технически рискове, рискове от разплащания, рискове от поведението на персонала, правни рискове.

Към техническите рискове трябва да се уточни, че те възникват много често поради неправилно функциониране на компютърните системи или недотам добър софтуер. Поради това банките се стремят към максимално оптимална система за защита на информация.


Класификация №6

2

  • Общ риск (загуба на платежоспособност, в резултат на проблеми в платежоспособността на длъжника)

  • Рискове от неизпълнение на задължения (на клиенти)

  • Рискове, възникващи при насрещно изпълнение на задълженията

  • Рискове от специфични социално-икономически условия

  • Рискове от провокирани насрещни искания на клиенти - вероятност една извънбалансова сделка да окаже влияние върху "класическата" сделка

  • Позиционни рискове - небалансираност между задължения и вземания по сделката.

Тези рискови групи се анализират спрямо широк набор от операции:

  • емисия на ЦК

  • покупко-продажба на опции с акции

  • срочни сделки с ЦК

  • опции с благородни метали

  • валутни опции

  • валутни фючърси

  • валутни суапи

  • индосаменти

  • инкасо

  • акцепти

  • гаранции др.

Най-голямо значение има рискът от загуба на платежоспособност, дали влияе върху цялата сума на контракта или само върху част от нея.

Като окончателен вариант при класификацията на рисковете може да се представи следната таблица:

Таблица 1

Критерии

Рискове




Вътрешни




  • кредитен

  • лихвен

  • валутен

  • пазарен

  • на финансовите услуги и т.н.

Сфера на действие

Външни




  • международни

  • по страни

  • републикански

регионални




  • стихийни бедствия

  • правови (законодателни)

  • конкурентни

  • политически

  • специални

  • икономически

  • финансови

  • риск от преводите

  • организационни

  • отраслови

Състав на клиентите на банката

кредитоспособност на клиента




  • малка

  • средна

  • голяма

Мащаба на рисковете

  • малки

  • големи

Разпределение на риска във времето

  • минали

  • настоящи

  • бъдещи

Характер отчета на операциите

  • балансови

  • задбалансови

Възможност за регулиране

  • открита

  • закрита

Съществуват различни и многообразни рискове в съответните страни обект на инвестиране. И затова е много важно да е налице една съвкупна оценка, която да дава по-ясна и точна представа за това дали да се инвестира или не, а оттам и печалбата, която може да се очаква (виж схема 1 в Приложение 1).
1.2. Организация и управление на рисковете

Ефективното управление на пазарните рискове трябва да решава цял набор от проблеми от идентификацията на рисковете до тяхното стойностно оценяване. Увеличението на риска се свързва с динамичната промяна на околната среда, това заставя банките да правят оценка на мястото си на пазара, на риска, и на своите взаимоотношения с клиентите. Преоценката на активите и пасивите на банката трябва да са насочени към коригиране на нейната политика по отношение на управлението на рисковете. Всяка финансова институция е длъжна да минимизира риска. Това е необходимо за нейното развитие и съществуването на банковата система. Този процес включва в себе си: идентификация на риска, определяне на размера му и последствията от него, разработка на мероприятия по неговото предотвратяване или минимизиране. Тогава създаването на система за управление на риска и дори на цялостна стратегия е абсолютно необходимо, във връзка с използването й за развитие на банката и едновременно задържането му на едни приемливи равнища.

Затова е необходимо институцията да се насочи към такива области в риск-мениджмънта, за които е в състояние ефективно да ги управлява. В основата на риск-мениджмънта на банковия риск трябва да залегнат следните основни принципи:


  • прогнозиране на възможните източници на загуби или пък ситуации, които могат да доведат до количествени изменения на печалбата;

  • финансиране на политиката за намаление на рисковете; отговорност на ръководителите и сътрудниците заети с управление на риска

  • координиран контрол по всички подразделения на банката, като системата за управление трябва да бъде независимо звено.

Доколкото управлението на риска е дейност пряко свързана с практическото приложение на мениджмънта, то трябва постоянно да се правят оценки и преоценки по отношение на взетите решения и тяхната целесъобразност, за да не се получат статистически, бюрократични и технологични грешки, водещи до загуби.

Най-важните елементи в системата за управление на риска се явяват:



  • документирани принципи, правила и директиви по търговската политика на банката и организация на трудовия процес;

  • създадените специални екипи за управление на риска, независимо банково подразделение. Ръководителят на пазарните рискове се отчита пред изпълнителния директор (Chief Executive Officer), ръководителя по управление на кредитния риск, пред директора по кредитите (Chief Credit Officer), т.е. пред членове на висшето ръководство;

  • установяване на лимити за пазарните и кредитните рискове и контрол за съблюдаването им, а също и обединението им по отделни банкови продукти, контрагенти и региони;

  • периодично информиране на ръководството на банката за съществуващите рискове;

  • за всеки тип риск се създава неголяма специална група за управление;

  • всички системи за контрол се проверяват периодично, независимо от търговската служба на банката.

Така изложената организация е заимствана от англосаксонския модел, той не само не пречи на структурата на банката, но дори я допълва и усъвършенства. Но не трябва да се пропуска факта, че дори и най-добрата организация не може да неутрализира риска напълно и да се избягнат загубите. Поради това усъвършенстването на системата и методите трябва да бъде първостепенна задача за управлението на банките.
1.3. Органи за управление на рисковете

Обикновено банките разполагат с два комитета за управление на рисковете:



  • Комитет по кредитния риск

В него се включват ръководителят на банката, главният икономист, директор по анализ на кредитния риск, директор на научно-изследователския отдел и някои други висши банкови служители.

Така представеният състав не е задължително да бъде точно този. По-важно е какви са задълженията му и отговорностите, които поема и каква е ролята му в управлението на риска на банката.

Функциите, които изпълнява могат да се обобщят най-общо в следните няколко етапа:


  • разработване и мониторинг върху състоянието на кредитната политика;

  • уточняване на критериите за отпускане на кредити;

  • делегиране на пълномощията по отпускане на кредити;

  • ограничения на броя отпуснати кредити;

  • регулярна оценка на риска на кредитния портфейл като цяло, в това число евентуалните загуби и печалби по отделни видове кредити, за определени отрасли;

  • разработка на политика за описване на лошите кредити;

  • политика по връщането на просрочени заеми;

  • разработка на стандартите за кредитната документация;

  • преразглеждане на вътрешнобанковите инструкции в съответствие с юридическите норми;

  • уточнение на критериите за работа на администрацията по отпускане на кредити.

С изброените функции не се изчерпват като цяло прерогативите на кредитния комитет, но в най-значима степен това определя лимитирането на отпуснатите кредити и рефлектира върху стратегическото ниво на банковата политика по отношение на това, доколко тя може да рискува и каква най-висока печалба да очаква.

  • Комитет по управление на активите и пасивите на банката.

В него влизат:

  • директорът на научно-изследователския отдел

  • директорът на кредитния отдел

  • отделът по управление на риска

  • главният икономист

  • някои други ръководители на отдели.

Трябва да се уточни, че всяка банка сама определя кой да участва и колко членове да има този комитет. Той трябва да работи в тясно сътрудничество с Кредитния комитет, като правомощията им трябва да не се преплитат.

Функциите, които изпълнява могат да бъдат:



  • разработка на система по управление на финансовия риск в банката; уточняване на лихвената политика на банката; управление на валутния риск; ограничение на задбалансовия риск;

  • политика за ограничаване риска от търговията с ценни книжа;

  • определяне на основните източници за финансиране на банката;

  • контрол за съблюдаване на законодателството по отношение на управление но рисковете;

  • разработка на критерии по отношение оценката на ефективността по управление на активите и пасивите.

В заключение гореизложеното може да се обобщи:

  • Органите за мениджмънт на риска трябва да създадат вътрешнобанкови инструкции по управление на риска.

  • Да бъдат определени целите на политиката по управление на риска, като се доведат до знанието на всеки служител на банката.

  • По необходимост трябва да се делегират пълномощия спрямо някои подразделения на банката или на определени служители, за да се осъществи най-пълноценно управление на риска.

  • Да се разработят ограничения и стандарти за идентификацията на обемите, видовете риск, както и методи за оценката им и регулиране.


Г Л А В А В Т О Р А
ТЕОРЕТИЧЕСКА ОБОСНОВКА НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ПАЗАРНИТЕ РИСКОВЕ
2.1. Управление на валутния риск

Съществуват различни начини за управление на валутните рискове, това зависи от топ мениджмънта на банката или от капиталовата й структура. Най-широко използваният метод, при това достатъчно ефективен е този на определяне на лимити на валутните операции. Съществуват следните основни видове:



  • лимити по държави (определя се даден обем валутни средства за търговия с банки-кореспонденти, или финансови фирми за дадена страна;

  • лимити за търговия с партньори и клиенти (установяване на максимален размер за операции с клиенти или групи от клиенти);

  • лимити по инструменти за валутна търговия, дори забрана за използването на някои (ограничения за прилагането им, поради недостатъчно обучен персонал за ефективната им употреба );

  • лимити за всеки ден и всеки дилър (състои се в определяне на максимален размер на открита позиция във валута, като се оставя възможност откритата позиция да се пренесе за следващия работен ден, аналогично и за инструментариума ;

  • лимити спрямо всеки отделен клон (като критерий се използва големината на клона и печалбата, която носи на централата);

  • лимити за загуби (установяване на точния размер на загуби, при достигането на които, позицията трябва да се закрие). В доста от банките такъв лимит се установява за всеки работен ден или за определен период (обикновено месец), като се разпределя върху няколко инструмента, или върху няколко дилъра.

Освен лимитите, в световната практика се приемат и следващите методи по отношение на снижението на риска:

  • използване на отчети за покупка/продажба на валута, като въз основа на тях банката може да контролира обема на закупената или продадена валута и съответно да минимизира риска си;

  • употреба на т. нар. "неттинг" метод, той се състои в окрупняване на валутните сделки и тяхното максимално съкращение, като за целта се създават подразделения в институцията, които контролират заявките за покупкопродажба на чуждестранна валута;

  • получаване на допълнителна информация чрез използването на информационни продукти на специализирани фирми за търговия в реално време, следящи курса на валутите;

  • щателно проучване и анализ на валутните пазари.

С най-широко приложение се използва тъй нареченият хеджинг. Той позволява най-пълна защита на валутните рискове, а и възможности за спекулативна реализация на допълнителни приходи.
Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница