Първа глава управление на пазарните рискове класификация, организация, органи

Проблемът за управлението на рисковете в банковата сфера стана особено актуален след като много от банките в България натрупаха лоши кредити, което в крайна сметка доведе до техния фалит. Изграждането на оптимални системи за ограничение на рисковете трябва да бъде от първостепенно значение за топ-мениджмънта на банковите институции. Глобализацията на финансовите пазари, увеличаващият се брой финансови операции на българските банки поставя нови условия и трудности пред риск-мениджмънта.

Дори в индустриално развитите страни често явление е фалитът на банки, чиито риск-мениджмънт системи не отговарят на изискванията. Показателен е примерът с фалита на Baring's и покупката й от ING Bank.

Подходът използван при написването на настоящата дипломна работа е системен. На база на различни източници са засегнати начините на решение на проблема в чуждестранните банки (глава ІІ), след което се прави аналогия с българските. Целта е да се обобщят основни изводи за това, което е достигнато до момента и какво трябва да се направи още. Във връзка с това и мотивите за избора на тази тема са, че съществуват доста "бели полета" при въвеждане на ефективна политика на управление на риска у нас.

Ограниченията, които съществуват не могат да се открият единствено във вътрешнобанковите условия на функциониране. Държавата е тази, която пряко оказва влияние върху икономическата им стойност (например чрез влошаване на макроикономическата среда, в която работят банките).


Г Л А В А П Ъ Р В А
УПРАВЛЕНИЕ НА ПАЗАРНИТЕ РИСКОВЕ - КЛАСИФИКАЦИЯ, ОРГАНИЗАЦИЯ, ОРГАНИ
1.1. Класификация на банковите рискове

Приемането на риска, това е основата на банковото дело. Банките имат успех тогава, когато го приемат в разумни, контролируеми граници и в диапазона на финансовите им компетенции и възможности.

Банките винаги се стремят да получат добра печалба и възвръщаемост, но не трябва да се пренебрегва правопропорционалната зависимост "печалба-риск".

Нивото на риска може значително да се увеличи, ако:

• 
  възникнат проблеми, въпреки очакванията;
  
• 
  поставените нови задачи не съответстват на опита на банката;
  
• 
  ръководството на банката не е в състояние да вземе необходимите мерки, които могат да предотвратят финансовата загуба (пропуск за увеличаване на допълнителните приходи);
  
• 
  пропуски в законодателството водещи до ограничения в дейността на финансовите институции по отношение оптималните мерки за ограничение на риска.
  

• 
  кризисното състояние на преходния период, който се отразява върху рецесията в производството, финансовата неустойчивост на институциите в банковата сфера;
  
• 
  политическата неустойчивост;
  
• 
  отсъствие или неусъвършенстваност на законодателните норми, несъответствие между законовата база и реално съществуващата ситуация;
  
• 
  макроикономическата рамка (инфлация, БВП, валутен курс, лихвен процент, заетост, платежен баланс и т.н.).
  

Банковите рискове могат да се управляват в известна степен, а също така и прогнозират. Ефективността на организацията на управление на риска зависи от тяхната класификация.

Пазарните рискове, обект на дипломната работа се включват в тези класификации, тъй като се намират в постоянна корелация с останалите видове риск. Взема се в предвид разпределението им към конкретните групи, на база определени признаци

Класификация №1

• 
  кредитен риск
  
• 
  лихвен риск (колебания на пазарните лихвени проценти)
  
• 
  пазарен риск (намаление цената на ЦК)
  
• 
  валутен риск (колебание курса на валутите).
  

Класификация №2

• 
  кредитен
  
• 
  риск от ликвидността
  
• 
  валутен
  
• 
  лихвен
  
• 
  риск от неплатежоспособност.
  

Класификация №3

• 
  кредитен
  
• 
  лихвен
  
• 
  проектен
  
• 
  валутен
  
• 
  отраслов
  
• 
  ликвиден риск
  
• 
  риск от неизпълнение на задълженията от другата институция
  

Класификация №4

• 
  кредитен
  
• 
  ликвиден
  
• 
  лихвен
  
• 
  риск от структурата на капитала
  

• 
  по финансови гаранции
  
• 
  по финансови услуги и търговия с финансови инструменти (акредитиви, деривати)
  
• 
  по инвестиционната дейност
  

Рискове от финансови услуги

• 
  операционни
  
• 
  технологически
  
• 
  иновационни
  
• 
  стратегически
  

• 
  макроикономически
  
• 
  конкурентни рискове
  
• 
  законодателни.
  

Недостатъците могат да се изразят в:

• 
  няма допълнително деление на балансовите рискове на: рискове на активните операции (лизингови, разчетни, факторингови, касови), рискове от депозитните операции, по качество на управление на активите и пасивите (неплатежоспособност, лихвен риск);
  
• 
  няма групиране на външните рискове по допълнителни критерии, политически, икономически, социални.
  

Класификация №5

1

Общи рискове

Специфични рискове

• 
  Външни рискове
  

**ценови (пазарни) рискове - рискове от промяна в лихвените проценти, курсови рискове, посреднически рискове;

• 
  вътрешни рискове
  

**операционни рискове - технически рискове, рискове от разплащания, рискове от поведението на персонала, правни рискове.

Към техническите рискове трябва да се уточни, че те възникват много често поради неправилно функциониране на компютърните системи или недотам добър софтуер. Поради това банките се стремят към максимално оптимална система за защита на информация.

Класификация №6

2

• 
  Общ риск (загуба на платежоспособност, в резултат на проблеми в платежоспособността на длъжника)
  
• 
  Рискове от неизпълнение на задължения (на клиенти)
  
• 
  Рискове, възникващи при насрещно изпълнение на задълженията
  
• 
  Рискове от специфични социално-икономически условия
  
• 
  Рискове от провокирани насрещни искания на клиенти - вероятност една извънбалансова сделка да окаже влияние върху "класическата" сделка
  
• 
  Позиционни рискове - небалансираност между задължения и вземания по сделката.
  

• 
  емисия на ЦК
  
• 
  покупко-продажба на опции с акции
  
• 
  срочни сделки с ЦК
  
• 
  опции с благородни метали
  
• 
  валутни опции
  
• 
  валутни фючърси
  
• 
  валутни суапи
  
• 
  индосаменти
  
• 
  инкасо
  
• 
  акцепти
  
• 
  гаранции др.
  

Като окончателен вариант при класификацията на рисковете може да се представи следната таблица:

Таблица 1

Критерии	Рискове
	Вътрешни
	кредитен лихвен валутен пазарен на финансовите услуги и т.н.
Сфера на действие	Външни
	международни по страни републикански регионални
	стихийни бедствия правови (законодателни) конкурентни политически специални икономически финансови риск от преводите организационни отраслови
Състав на клиентите на банката	кредитоспособност на клиента
	малка средна голяма
Мащаба на рисковете	малки големи
Разпределение на риска във времето	минали настоящи бъдещи
Характер отчета на операциите	балансови задбалансови
Възможност за регулиране	открита закрита

Съществуват различни и многообразни рискове в съответните страни обект на инвестиране. И затова е много важно да е налице една съвкупна оценка, която да дава по-ясна и точна представа за това дали да се инвестира или не, а оттам и печалбата, която може да се очаква (виж схема 1 в Приложение 1).
1.2. Организация и управление на рисковете

Ефективното управление на пазарните рискове трябва да решава цял набор от проблеми от идентификацията на рисковете до тяхното стойностно оценяване. Увеличението на риска се свързва с динамичната промяна на околната среда, това заставя банките да правят оценка на мястото си на пазара, на риска, и на своите взаимоотношения с клиентите. Преоценката на активите и пасивите на банката трябва да са насочени към коригиране на нейната политика по отношение на управлението на рисковете. Всяка финансова институция е длъжна да минимизира риска. Това е необходимо за нейното развитие и съществуването на банковата система. Този процес включва в себе си: идентификация на риска, определяне на размера му и последствията от него, разработка на мероприятия по неговото предотвратяване или минимизиране. Тогава създаването на система за управление на риска и дори на цялостна стратегия е абсолютно необходимо, във връзка с използването й за развитие на банката и едновременно задържането му на едни приемливи равнища.

Затова е необходимо институцията да се насочи към такива области в риск-мениджмънта, за които е в състояние ефективно да ги управлява. В основата на риск-мениджмънта на банковия риск трябва да залегнат следните основни принципи:

• 
  прогнозиране на възможните източници на загуби или пък ситуации, които могат да доведат до количествени изменения на печалбата;
  
• 
  финансиране на политиката за намаление на рисковете; отговорност на ръководителите и сътрудниците заети с управление на риска
  
• 
  координиран контрол по всички подразделения на банката, като системата за управление трябва да бъде независимо звено.
  

Най-важните елементи в системата за управление на риска се явяват:

• 
  документирани принципи, правила и директиви по търговската политика на банката и организация на трудовия процес;
  
• 
  създадените специални екипи за управление на риска, независимо банково подразделение. Ръководителят на пазарните рискове се отчита пред изпълнителния директор (Chief Executive Officer), ръководителя по управление на кредитния риск, пред директора по кредитите (Chief Credit Officer), т.е. пред членове на висшето ръководство;
  
• 
  установяване на лимити за пазарните и кредитните рискове и контрол за съблюдаването им, а също и обединението им по отделни банкови продукти, контрагенти и региони;
  
• 
  периодично информиране на ръководството на банката за съществуващите рискове;
  
• 
  за всеки тип риск се създава неголяма специална група за управление;
  
• 
  всички системи за контрол се проверяват периодично, независимо от търговската служба на банката.
  

Обикновено банките разполагат с два комитета за управление на рисковете:

• 
  Комитет по кредитния риск
  

Така представеният състав не е задължително да бъде точно този. По-важно е какви са задълженията му и отговорностите, които поема и каква е ролята му в управлението на риска на банката.

Функциите, които изпълнява могат да се обобщят най-общо в следните няколко етапа:

• 
  разработване и мониторинг върху състоянието на кредитната политика;
  
• 
  уточняване на критериите за отпускане на кредити;
  
• 
  делегиране на пълномощията по отпускане на кредити;
  
• 
  ограничения на броя отпуснати кредити;
  
• 
  регулярна оценка на риска на кредитния портфейл като цяло, в това число евентуалните загуби и печалби по отделни видове кредити, за определени отрасли;
  
• 
  разработка на политика за описване на лошите кредити;
  
• 
  политика по връщането на просрочени заеми;
  
• 
  разработка на стандартите за кредитната документация;
  
• 
  преразглеждане на вътрешнобанковите инструкции в съответствие с юридическите норми;
  
• 
  уточнение на критериите за работа на администрацията по отпускане на кредити.
  

• 
  Комитет по управление на активите и пасивите на банката.
  

• 
  директорът на научно-изследователския отдел
  
• 
  директорът на кредитния отдел
  
• 
  отделът по управление на риска
  
• 
  главният икономист
  
• 
  някои други ръководители на отдели.
  

Функциите, които изпълнява могат да бъдат:

• 
  разработка на система по управление на финансовия риск в банката; уточняване на лихвената политика на банката; управление на валутния риск; ограничение на задбалансовия риск;
  
• 
  политика за ограничаване риска от търговията с ценни книжа;
  
• 
  определяне на основните източници за финансиране на банката;
  
• 
  контрол за съблюдаване на законодателството по отношение на управление но рисковете;
  
• 
  разработка на критерии по отношение оценката на ефективността по управление на активите и пасивите.
  

• 
  Органите за мениджмънт на риска трябва да създадат вътрешнобанкови инструкции по управление на риска.
  
• 
  Да бъдат определени целите на политиката по управление на риска, като се доведат до знанието на всеки служител на банката.
  
• 
  По необходимост трябва да се делегират пълномощия спрямо някои подразделения на банката или на определени служители, за да се осъществи най-пълноценно управление на риска.
  
• 
  Да се разработят ограничения и стандарти за идентификацията на обемите, видовете риск, както и методи за оценката им и регулиране.
  

Съществуват различни начини за управление на валутните рискове, това зависи от топ мениджмънта на банката или от капиталовата й структура. Най-широко използваният метод, при това достатъчно ефективен е този на определяне на лимити на валутните операции. Съществуват следните основни видове:

• 
  лимити по държави (определя се даден обем валутни средства за търговия с банки-кореспонденти, или финансови фирми за дадена страна;
  
• 
  лимити за търговия с партньори и клиенти (установяване на максимален размер за операции с клиенти или групи от клиенти);
  
• 
  лимити по инструменти за валутна търговия, дори забрана за използването на някои (ограничения за прилагането им, поради недостатъчно обучен персонал за ефективната им употреба );
  
• 
  лимити за всеки ден и всеки дилър (състои се в определяне на максимален размер на открита позиция във валута, като се оставя възможност откритата позиция да се пренесе за следващия работен ден, аналогично и за инструментариума ;
  
• 
  лимити спрямо всеки отделен клон (като критерий се използва големината на клона и печалбата, която носи на централата);
  
• 
  лимити за загуби (установяване на точния размер на загуби, при достигането на които, позицията трябва да се закрие). В доста от банките такъв лимит се установява за всеки работен ден или за определен период (обикновено месец), като се разпределя върху няколко инструмента, или върху няколко дилъра.
  

• 
  използване на отчети за покупка/продажба на валута, като въз основа на тях банката може да контролира обема на закупената или продадена валута и съответно да минимизира риска си;
  
• 
  употреба на т. нар. "неттинг" метод, той се състои в окрупняване на валутните сделки и тяхното максимално съкращение, като за целта се създават подразделения в институцията, които контролират заявките за покупкопродажба на чуждестранна валута;
  
• 
  получаване на допълнителна информация чрез използването на информационни продукти на специализирани фирми за търговия в реално време, следящи курса на валутите;
  
• 
  щателно проучване и анализ на валутните пазари.