Първа награда плакет и грамота за проза мистериозната стара дама

В един обикновен град, в един обикновен квартал минаваше един обикновен автобус.Всичко там беше напълно нормално.В този автобус с надпис трийсет и две всеки ден се возеше една мистериозна стара дама.На вид около седемдесет годинишна, тя бе доста приказлива.Всеки път когато някой седнеше до нея, започваше да му разказва за града преди.Сочеше всяка една сграда подред и разказваше каква е била тя отдавна.Всеки път дамата носеше огромни стари шапки, които закриваха голяма част от лицето й.От нея се носеше аромат на стар парфюм.И така всеки ден.Тя винаги сядаше до прозореца на автобуса и наблюдаваше целия град. Често когато хората сядаха до нея, тя им разказваше за своя съпруг,който бе починал отдавна.Старицата разказваше, че все някога те ще се съберат.Тя обичаше да разказва историите си, дори когато нямаше кой да я слуша.

Този автобус обаче вече бе твърде стар за да се вози който и да е на него.Трябваше да го закрият и да пуснат по-нов.

Настъпи денят, в който щяха да разглобят автобуса за части.Шофьорът за последен път обиколи своя маршрут.Свали всички пътници заедно с възрастната дама, чието име никой не знаеше.И тръгна към управлението.Точно тогава се случи нещо невиждано. Старата женица подскокна и се затича, все едно отново бе млада.Полите и се вееха около старото тяло, шалът и шапката образуваха облак около главата и, тя тичаше и скачаше след автобуса.Постепенно около нея се изви облак от син дим и от него изскочи млада девойка.Красива, млада, с омайна красота.Тя блестеше и огряваше обикновената сива улица.Всички хора я гледаха с удивление как тича.Отново млада, отново прекрасна.Нейните дълги кестеняво-руси коси се метлееха навсякъде като пламъци на огън.