Счетоводно отчитане на резултатите от инвентаризацията

ГЛАВА ШЕСТА ГОДИШНО СЧЕТОВОДНО ПРИКЛЮЧВАНЕ И ГОДИШЕН ФИНАНСОВ ОТЧЕТ НА ТУРИСТИЧЕСКОТО ПРЕДПРИЯТИЕ

10.1. Годишното счетоводно приключване като завършващ етап на отчетния процес в предприятието

Сводката може да намери приложение както за целите на текущото отчитане, така и при съставянето на счетоводните отчети. В процеса на текущото счетоводно отчитане сводката се използва за различни нужди. Така например всички записвани по дебита и по кредита на дадена счетоводна сметка се систематизират в определени показатели – обороти, сборове и крайни салда. По този начин се получава информация за измененията, настъпили в отчетните обекти в рамките на периода и за тяхното състояние в края на отчетния период. Обобщената информация от счетоводните сметки се използва за съставянето на оборотни ведомости, посредством които се извършва обобщаване и проверка на записванията по счетоводните сметки.

Счетоводното приключване се състои в прекратяването на хронологическите и систематически записвания с цел да бъдат получени обобщени показатели, характеризиращи имущественото и финансово състояние както и реализирания финансов резултат към определен момент или за определен период от време. От икономическа гледна точка продължителността на отделните отчетни периоди може да се определи в зависимост от спецификата на осъществяваната стопанска дейност. Поради юридически и най-вече фискални причини, отчетният период съвпада с календарната година 01.01 - 31.12.

В зависимост от периодите за които се извършва счетоводното приключване бива периодично и годишно. В съответствие с действащото законодателство годишното приключване се извършва към края на отчетния период, във връзка с изготвянето на годишния финансов отчет. За целите на вътрешнофирменото управление, оперативния контрол и анализ на осъществяваната дейност може да се извърши периодично приключване и на по-кратки периоди от време – месечно, тримесечно, шестмесечно или деветмесечно. Редът за извършване на счетоводното приключване ще бъде разгледан на базата на годишното приключване, тъй като при него се извършва най-голяма по обем работа и освен това то е най-цялостно и всестранно. При неговото извършване някои процедури се извършват в рамките на текущия отчетен период, т.е до 31.12. на текущия период, други след започването на следващия отчетен период, като обикновено се приема, че всички процедури са извършени към 31,12, на текущия отчетен период.

Счетоводното приключване се осъществява по определен ред, който до голяма степен зависи и от субективните виждания на ръководството на предприятието. Независимо от това то следва да съдържа няколко основни етапа, които могат да бъдат характеризирани в следната последователност:

1. Преди започване на приключването следва да се състави план-график за него (в който се описват всички процедури и сроковете за тяхното извършване) и да се проведе инструктаж на персонала, ангажиран с осъществяването на годишното счетоводно приключване. Това е т. нар. подготвителен етап, предхождащ фактическото извършване на процедурите по годишното счетоводно приключване. В предприятията този етап следва да приключи до края на месец септември на текущата година.

2. Извършване на инвентаризация на активите и пасивите на предприятието. Извършването на годишната инвентаризация е много съществен етап на годишното счетоводно приключване. Съществеността на този етап се определя до голяма степен от факта, че посредством инвентаризацията може да се установи фактическото състояние на активите, пасивите и капитала, което е предпоставка за съставянето на достоверен годишен финансов отчет. Особено внимание следва да се обърне на инвентаризацията на незавършеното производство, с оглед правилно установяване себестойността на произведената и продадена продукция или услуги, както и на инвентаризацията на разчетните взаимоотношения, посредством която се установява действителния размер на вземанията и задълженията на предприятието.

3. Анализиране на записванията по всички синтетични и аналитични сметки и отстраняването на несъответствията между тях.

4. Анализ на разходите и приходите за бъдещи отчетни периоди и финансиранията. На този етап следва да се прецени каква част от отчетените разходи и приходи за бъдещи периоди и финансирания следва да се признаят като текущи за съответния отчетен период.

5. Анализ на икономическата изгода от всички активи на предприятието. По време на този етап следва да се прецени дали всички активи на предприятието отговарят на критериите за активи, т.е. дали могат да бъдат надеждно оценени и дали от тяхното използване се очаква бъдеща икономическа изгода. Когато се прецени, че даден актив не отговаря на критериите за активи, то този актив следва да бъде отписан от състава на дружественото имущество, независимо от данъчните последствия от това (ако има такива).

6. Преоценка на активите и пасивите в съответствие с действащото законодателство.

7. Приключване на счетоводните сметки, отчитащи разходите и приходите от дейността, финансовите и извънредни разходи и финансовите и извънредни приходи и калкулиране на фактическата себестойност на произведената продукция.

8. Изготвяне на предварителна оборотна ведомост на синтетичните сметки. В тази оборотна ведомост не могат да намерят отражение дължимите корпоративни данъци върху печалбата и финансовият резултат след данъчно облагане.

9. На база на информацията от предварителната оборотна ведомост се съставя Отчета за приходите и разходите. По този начин се съпоставяйки счетоводно отчетените приходи и счетоводно отчетените разходи се установява счетоводният финансов резултат на предприятието – печалба или загуба. Съставяне на годишна данъчна декларация и определяне на величината на преките данъци върху печалбата. Съставяне на окончателна оборотна ведомост, в която вече са намерили отражение дължимите корпоративни данъци от печалбата и финансовият резултат след данъчно облагане. Съставяне на елементите на Годишния финансов отчет и приложенията към него.

10.2. Годишен финансов отчет на предприятието. Eлементи на отчета

Годишният финансов отчет на предприятието представлява система от взаимно свързани показатели, характеризиращи имущественото и финансово състояние на предприятието към определен момент или за определен период от време. Обикновено той се изготвя към 31.12. на отчетния период. Служи на предприятието и на всички лица, които имат отношение към неговата дейност. Финансовият отчет трябва да представя вярно и честно имущественото и финансово състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал. Съгласно действащото законодателство от 2005 година големите предприятия в нашата страна следва да изготвят финансовите си отчети в съответствие с изискванията на Международните счетоводни стандарти (от 2000 година те се наричат Международни стандарти за финансово отчитане),¹⁵ а малките и средни предприятия в съответствие със счетоводните стандарти за малки и средни предприятия. Годишният финансов отчет следва да бъде съставен до 31 март на следващата отчетна година, а за предприятията, които изготвят консолидирани финансови отчети – до 30 юни на следващия отчетен период. Отговорността за неговото съставяне се носи от ръководството на предприятието.

Като форма и съдържание Годишният финансов отчет се регламентира със Счетоводен стандарт 1 Представяне на финансови отчети. Пълният годишен финансов отчет включва: счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за собствения капитал, отчет за паричния поток и приложение. Предприятията, чиито отчети подлежат на проверка и заверка от дипломирани експерт счетоводители (независим финансов одит) изготвят и отчет за управлението.

Счетоводният баланс характеризира предимно имущественото състояние на предприятието към определен момент (обикновено края на отчетния период). Съгласно нашето законодателство той може да бъде изготвен в двустранна или едностранна форма. Независимо от това в каква форма ще бъде съставен счетоводния баланс всяко предприятие може да добавя допълнителни балансови пера, ако това води до вярно и честно представяне на неговото имуществено състояние.

Отчетът за приходите и разходите (известен още като сметка за печалбите и загубите) е втория елемент на Годишния финансов отчет. Основният принцип на неговото изграждане е съпоставянето на получените приходи с извършените разходи с цел да се покаже възникването на финансовия резултат. Отчетът за приходите и разходите може да се състави в двустранна или едностранна форма.

Отчетът за паричния поток се изготвя за да се установят постъпленията и плащанията на парични средства в отделното предприятие, в рамките на отчетния период. Необходимостта от неговото съставяне възниква поради обстоятелството, че в отчета за приходите и разходите са спазени принципите за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите. Това означава, че в предприятието може да бъде признат приход срещу който да не са постъпили пари и да бъде начислен разход, който не е платен към момента на неговото извършване.

Съставянето на отчета за собствения капитал се налага поради обстоятелството, че в предприятието се осъществяват стопански операции (например преоценката на дълготрайните материални активи), които водят до увеличаване или намаляване на собствения капитал без това увеличение или намаление да намира отражение в отчета за приходите и разходите. Той се изготвя в шахматна форма, като по този начин се осигурява информация не само за измененията на собствения капитал като цяло, но и по отделни негови елементи. Така може да се проследи разпределението и използването на финансовия резултат, формирането и използването на резервите и т.н.

Приложението към годишния финансов отчет съдържа пояснителни сведения, имащи за цел да доизяснят информацията, представена в счетоводния баланс, отчета за приходите и разходите, отчета за паричния поток и отчета за собствения капитал. Пояснителните сведения:

а) съдържат информация за прилаганета от предприятието счетоводната политика,

б) представят информация на каква база е изготвен финансовия отчет на препдриятието,

в) съдържат допълнителна информация, която е съществена за потребителите, но не е представена в останалите части на отчета.

Годишният финансов отчет на предприятията, отговарящи на определени критерий¹⁶ подлежи на проверка и заверка от правоспособни лица – дипломирани експерт-счетоводители (регистрирани одитори). Целта на подобна заверка е одитора да изрази независимо експертно мнение относно това дали представеният годишен финансов отчет на предприятието представя вярно и честно неговото имуществено и финансово състояние към момента на изготвянето му. В срок до 30 юни следващата година предприятията публикуват годишния си финансов отчет - чрез заявяване и представянето им в Търговския регистър.

1 Съществува и друга хипотеза по отношение произхода на двойното счетоводство. Тя се свързва с името на холандския математик Симон Стевин, според когото двойното счетоводство възниква в древния Рим по времето на императора Юлий Цезар. На настоящия етап тази хипотеза има ограничен брой привърженици, поради което се приема, че двойното счетоводство възниква в Италия през Средновековието и по-конкретно по времето на Ренесанса и Просвещението.

2 Спазвайки историческата истина следва да посочим, че проблемите на счетоводството са разгледани за първи път в произведението на един друг италианец – Бенедето Котругли, озаглавено За търговията и съвършения търговец. Този труд е написан в Неапол през 1458 г., но е отпечатан през 1573 г., т.е цели 115 години по-късно. Поради това се приема, че произведението на Лука Пачоли е първата отпечатана книга по счетоводство.

3 Свраков, А. Счетоводството - символ на древност и бъдеще или вечният спътник на човечеството. Списание на Института на дипломираните експерт – счетоводители, 2002, № 8, с. 9

4 За повече подробности относно правното регламентиране на счетоводството вж. Свраков, А,. цит. съч. , с. 10-11

5 Филипова, Ф. Състояние, пречки и перспективи пред счетоводната хармонизация. Сборник доклади от научно-практическа конференция “Счетоводството в началото на ХХI столетие, Свищов 2001, с. 165-166

6 В специализираната литература по счетоводство у нас господства схващането, че наред със счетоводството съществуват още два вида отчетност - оперативна (оперативно-техническа) и статистическа. Оперативната отчетност е система за наблюдение и контролиране на отделни стопански факти и явления с оглед да се окаже непосредствено въздействие в момента на протичането им. Статистическата отчетност е насочена към изучаване на масовите и отделни обществени явления и процеси, извършвани в националната икономика, отделните отрасли, предприятия и т.н. Отделните видове отчетност взаимно се допълват.

7 В случая понятията “текущи” и “краткотрайни” и нетекущи и “дълготрайни” се употребяват като синоними. Терминологичните различия не са обект на разглеждане в настоящия учебник. Международните стандарти и законодателствата на отделните страни възприемат различни наименования за означаване на съответните категории активи. МСС 1 Представяне на финансовите отчети възприема понятията “текущи” и “нетекущи,” но не забранява използването на алтернативни понятия, доколкото значението им е ясно на потребителите на информация от финансовите отчети.

8 Собственик на основния капитал може да бъде държавата, акционерите, съдружниците, едноличният търговец и др.

9 Една група автори считат, че към елементите на метода следва да се отнасят само тези, които са специфични (уникални) само за него (счетоводни сметки и двойно записване). Всички останали способи (документиране, инвентаризация, оценка, калкулация и сводка) се разглеждат като необходими процедури за реализацията на отчетния процес. Друга група специалисти разглеждат като метод на счетоводството само балансовото обобщаване, а всички останали елементи като способи, които подпомагат този метод. Подобно схващане означава, че всички останали елементи на метода не изпълняват никакви специфични функции, а само съдействат за прилагането на балансовия метод. Съществуват и счетоведи (особено през последните години), които застъпват виждането, че като елемент на метода на счетоводството следва да се разглеждат и най-сложните съвременни икономико-аналитични методи (корелационен и регресионен анализ), както и икономико-математически методи за оптимизация на стопанските процеси.

10 В счетоводството посредством термина “Баланс” е възприето да се изразява равенството между имуществото на предприятието и източниците за неговото формиране (капитал, пасиви). Чрез термина “Актив” се отразява такава групировка на ресурсите на предприятието, която показва как те функционират (действат) в процеса на осъществяване на стопанската дейност.

11 Те се съхраняват в предприятието като документи (бланки) под особена отчетност

12 Терминът “салдо” произлиза от италиански език и означава остатък или разлика

13 Този ред за откриване на активните и пасивни счетоводни сметки се обуславя от строежа на счетоводния баланс

14Етимологически терминът “документ” произлиза от латинската дума “documentum” и означава материален носител на информация, имащ доказателствена сила и значение.

15 За банките, застрахователните дружества и другите финансови институции задължението за изготвяне на финансовите отчети в съответствие с МСС влезе в сила от 01.01. 2003 г.

16 ^ Вж. чл. 38, ал.1 и 2 от Закона за счетоводството

Каталог: disciplini files
disciplini files -> Отчитане на собствения капитал, резервите и финансиранията I. Отчитане на собствения капитал
disciplini files -> Пета счетоводните школи
disciplini files -> Отчетни измерители, използвани в счетоводството
disciplini files -> Отчетност" Дисциплина „Теория на счетоводството"
disciplini files -> Отчетност" Дисциплина „Теория на счетоводството"
disciplini files -> Докладите по дисциплината "диплоантски спецсеминар" на студентите от специалност "счетоводство и контрол"
disciplini files -> Задача №1 През м. Май. 20хх г., в предприятие „Марси оод са извършени следните стопански операции

Изтегляне 1.06 Mb.

Сподели с приятели: