Първа: обща характеристика на счетоводството възникване и развитие на счетоводството


Отчетни измерители, които се използват в счетоводството



страница3/16
Дата25.07.2016
Размер1.06 Mb.
#5722
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

1.3. Отчетни измерители, които се използват в счетоводството


Счетоводството винаги е било свързано с количественото измерване и качествено характеризиране на стопанските факти, явления и процеси. Нещо повече: то е първата научна дисциплина, която е специално създадена във връзка с измерването на стойностните величини на отчетните обекти на микроравнище. За целта се използват три вида отчетни измерители - натурални, трудови и парични (стойностни), което се обуславя от разнообразието на отчетните обекти.

Натуралните измерители намират приложение при отчитането на имуществото на предприятието в натурално изражение - брой, дължина, тегло, обем и др. Използват се за оценяване (измерване) на еднородни отчетни обекти. Намират ограничено приложение в счетоводството, поради обстоятелството, че не позволяват обобщаване на стопански факти, явления и процеси, представени в разнородни мерни единици.

Трудовите измерители се използват за отразяване на изразходеното работно време в дни, часове или минути. Такива измерители са: човекоден, човекочас, машиносмяна и др. Обикновено се прилагат в съчетание с натуралните измерители, като по този начин се отразява количеството извършена работа за единица време. Имат ограничено приложение в счетоводството, поради обстоятелството, че чрез тях също не могат да се обобщят разнородни обекти, които са резултат на разнороден труд (квалифициран, неквалифициран, умствен, физически и т.н.).

Чрез стойностният (паричен) измерител се измерват и отразяват различни стопански факти, явления и процеси в единен измерител, посредством възприетата в страната парична единица. Само в парична оценка може да се установи и отрази общата величина на имуществото на предприятието, независимо от тяхното разнообразие, да се определи себестойността на произведената продукция, финансовия резултат от дейността, сметните взаимоотношения (разчетите) между контрагентите и др. В много oт случаите стойностният измерител се прилага в комбинация с натуралните и трудови измерители.

В зависимост от момента към който се оценява имуществото на предприятието оценките биват текущи и периодични. Текуща е оценката по която имуществото се оценява към момента на неговото придобиване. Тя бива: цена на придобиване, себестойност и справедлива цена. Тази оценка се нарича още историческа цена.

Цената на придобиване се използва когато се придобиват ресурси чрез покупка от външни предприятия. Тя включва както покупната цена, така и разходите за привеждането им в подходящ за използване вид (транспортни разходи за монтаж и др.).

Себестойността се използва за оценяване на средствата, създадени в рамките на предприятието (например готовата продукция) и включва само основните производствени разходи.

Справедливата цена може да бъде продажната цена, борсовата цена или пазарната цена. Намира приложение най-вече при оценяване на незаприходени излишъци при инвентаризация, както и в случаите на безвъзмездно получаване на определено имущество.

Периодичните оценки се използват при съставяне на годишния финансов отчет. За различните елементи на имуществото на предприятието се прилагат различни периодични оценки.



ГЛАВА ВТОРА ПРЕДМЕТ И ОБЕКТИ НА СЧЕТОВОДСТВОТО

2.1. Предмет на счетоводството


Разглеждайки счетоводството в научно-практически аспект е необходимо да се определи кои са основните проблеми с разрешаването на които, то се занимава. Всяка наука има иманентна, присъща само на нея проблематика. За счетоводството това са неговият предмет, обекти на отчитане, методологията на систематизиране, синтезиране, идентифициране и интегриране на стопанските факти, явления и процеси. Изхождайки от обстоятелството, че добрият счетоводител-практик не може да не е запознат със същността и предмета на дейността, която осъществява, считаме за необходимо да разгледаме предмета и обектите на счетоводството.

При характеризиране на обектите на счетоводството следва да се имат предвид следните две негови особености: 1) Счетоводството като завършена информационна система се осъществява в рамките на предприятието; 2) За да намерят отражение в системата на счетоводството стопанските факти, явления и процеси трябва да бъдат достоверно измерими. Оттук може да се направи извода, че счетоводна информация се създава само за онези факти, явления и събития, които са вече осъществени и които могат да бъдат точно измерени и оценени в пари.

За осъществяване на нормалната си дейност предприятията използват определени средства по конкретен състав (активи) като машини, съоръжения, парични средства, материали, стоки и др., които се формират чрез определени източници на образуване и имат съответно предназначение. Такива източници на активите могат да бъдат: собственият (основният) капитал, внесен от съдружниците при учредяване на предприятието; ползваните банкови заеми; реализираната печалба от дейността на предприятието, възникналите задължения (пасиви) към други контрагенти и др.

Съвкупността от всички активи и пасиви на предприятието образуват неговото имущество. В резултат на осъществяваната стопанска дейност то непрекъснато се променя както по количество, качество и състав, така и по източници на образуване. Причина за тези изменения са многобройните и разнообразни стопански операции. Следователно може да се направи извода, че по счетоводен път се отчита имуществото на предприятието и неговите изменения в резултат на осъществяваната стопанска дейност и резултатите от нея. По същество това е и предмета на счетоводството.

Имуществото на предприятието се състои от разнообразни по състав елементи, представляващи отделните отчетни обекти. Под обекти на отчитане следва да се разбира конкретизация на съответните части на неговия предмет. Като такива следва да се разглеждат активите, пасивите, собственият капитал, приходите, разходите, стопанските операции и процеси, както и стопанско-правните взаимоотношения. Следователно обект на счетоводството е всичко онова, което подлежи на счетоводно отчитане и за което се получава информация, посредством прилагането на счетоводните способи. Оттук може да се направи извода, че като конкретни обекти на счетоводството следва да се разглеждат отделните елементи на имуществото в тяхната счетоводна интерпретация.

От изброените отчетни обекти, първите три (активите, пасивите и собственият капитал) следва да се разглеждат като основни, тъй като те могат да съществуват самостоятелно и независимо от останалите. Стопанско-правните отношения, приходите и разходите на предприятието имат характер на вторични (производни) отчетни обекти, тъй като те възникват в процеса на осъществяваната стопанска дейност и тяхната поява зависи до голяма степен от характера на тази дейност.




Каталог: disciplini files
disciplini files -> Отчитане на собствения капитал, резервите и финансиранията I. Отчитане на собствения капитал
disciplini files -> Пета счетоводните школи
disciplini files -> Отчетни измерители, използвани в счетоводството
disciplini files -> Отчетност" Дисциплина „Теория на счетоводството"
disciplini files -> Отчетност" Дисциплина „Теория на счетоводството"
disciplini files -> Докладите по дисциплината "диплоантски спецсеминар" на студентите от специалност "счетоводство и контрол"
disciplini files -> Задача №1 През м. Май. 20хх г., в предприятие „Марси оод са извършени следните стопански операции


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница