Същност и класификация на стопанско-правните отношения

ГЛАВА ТРЕТА СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

3.1.Същност, строеж, форми и съдържание на счетоводния баланс

Счетоводният баланс има за теоретична и научна основа балансовото обобщаване и двойнственото счетоводно отразяване на стопанските операции (допиката), които са основни елементи на счетоводния метод. Той се явява техническо средство (способ, прийом) за прилагане на балансовото обобщаване в сферата на счетоводството и може да се определи като способ за икономическа групировка и периодично обобщено представяне в парично изражение на активите, пасивите и капитала на предприятието към определен момент.

Етимологически понятието “Баланс” произлиза от латинската дума bis lanx, която означава две блюда на везни поставени в равновесие. Двуаспектното представяне на имуществото на предприятието предполага стопанските средства (активите) да се посочат в два разреза - в зависимост от функционалното им предназначение в стопанската дейност на предприятието и в зависимост от техния произход и целево предназначение. За да изпълни предназначението си счетоводният баланс следва да бъде построен по определен начин. Обикновено той се съставя в таблична форма, състояща се от две страни. Онази част от баланса, в която се представят активите (средствата по конкретен състав) се нарича АКТИВ.¹⁰ Другата част от баланса. в която намират отражение източниците на средства (собствения капитал и пасивите) се нарича ПАСИВ. Тези две понятия “актив” и “пасив” също имат латински произход. “Актив” означава действен, активен, а “Пасив”- недействен, противоположен. Понятието “пасив” може да се разглежда в широк и тесен смисъл. В широк смисъл под “пасив” се разбират всички източници на активи (както собствени, така и привлечени), а в тесен смисъл пасивите включват само задълженията н предприятието. Следва да се има предвид, че тези понятия са възникнали в началния период на развитие на счетоводството. Днес те са загубили своето буквално значение и се използват само за означаване на двете противоположни страни на счетоводния баланс.

Двустранната таблична форма на баланса съответства в по-голяма степен на понятието “баланс,” тъй като тя има две страни, разположени една срещу друга. Тя дава възможност за получаване на максимално синтезирана и групирана информация за имущественото и финансово състояние на предприятието към определен момент. Характеризира се с хоризонтално разположение на актива и пасива на баланса. Обикновено отляво се посочва актива, а отдясно пасива. Съществена характеристика на счетоводния баланс е равенството между общата сума на актива и общата сума на пасива на баланса. Това равенство се обуславя от факта, че в баланса е отразена една и съща величина, имуществото на предприятието, но от две различни гледни точки-веднъж като средства по конкретен състав и втори път като източници на образуване и целево предназначение. Следователно сходството между счетоводния баланс и везната не е случайно. И в единия и в другия случай става въпрос за постигане на равновесие. По отношение на счетоводния баланс равновесието се представя като равенство между общата сума на актива и общата сума на пасива на баланса, което както вече беше посочено се дължи на двуаспектното представяне на имуществото на предприятието.

Счетоводният баланс може да бъде съставен и в едностранна форма, при която двете части на баланса се представят вертикално една под друга, като първо се посочва актива, а след него пасива на баланса. Принципът на едностранната форма на баланса е активи минус пасиви равно на собствен капитал. При тази форма собственият капитал се получава като резултативна величина (разлика) между активите на предприятието и неговите дългове. Характерното тук е, че няма да се види директно (непосредствено), че актива е равен на пасива, но това не означава, че активите не се балансират с капитала и пасивите. Докато при двустранната схема на баланса собственият капитал се вижда дори и тогава, когато на практика го няма, т.е когато е отрицателна величина. При едностранната схема когато собственият капитал е отрицателен, т.е когато пасивите (дълговете) са по-големи от активите, собственият капитал следва да се запише с отрицателен знак, с червено или както е прието в световната практика да бъде поставен в скоби. Това е и една от причините в световен мащаб все повече да преобладава едностранната форма на баланса.

Имайки предвид всичко това следва да се посочи, че основното балансово равенство има вида Активи = Собствен капитал +Пасиви. Оттук могат да бъдат изведени и следните равенства

Собствен Капитал = Активи – Пасиви

Собствен капитал = Активите (частен случай, когато нямаме задължения)

Собствен капитал = Пасиви (частен случай когато на практика няма собствен капитал).

Счетоводният баланс се изготвя в едностранна или двустранна форма. Формата на баланса се регламентира в приложимите счетоводни стандарти. Компенсации между активите и пасивите не се допускат. Предприятията имат възможност да добавят и допълнителни балансови статии, когато посочените не отговарят на съдържанието на дадена група активи или пасиви. В баланса не се посочват балансови статии (пера) за които липсва счетоводна информация. Активите, пасивите и собствения капитал се посочват в баланса по балансова стойност. За дълготрайните активи, балансовата стойност се получава като от първоначалната (отчетната) стойност се извади начислената амортизация (изхабяване).