Първа общи положения ч



страница1/7
Дата14.04.2017
Размер1.61 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7
Наредба за медицинската експертиза
Приета с ПМС № 87 от 5.05.2010 г., обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г., изм., бр. 5 от 14.01.2011 г., в сила от 14.01.2011 г., бр. 41 от 31.05.2011 г., изм. и доп., бр. 55 от 4.07.2014 г., бр. 67 от 12.08.2014 г., в сила от 1.01.2015 г.
Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С наредбата се определят принципите и критериите на медицинската експертиза и редът за нейното извършване.

(2) Медицинската експертиза е неразделна част от диагностично-лечебната и профилактичната дейност на лечебните заведения.



Чл. 2. Медицинската експертиза включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на трайно намалената работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), които упражняват трудова дейност и не са им определени вид и степен на увреждане, вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, и потвърждаване или отхвърляне на професионалния характер на заболяванията.

Чл. 3. (1) Експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар/лекар по дентална медицина, от лекарските консултативни комисии (ЛКК), от териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

(2) Експертизата на трайно намалената работоспособност, на вида и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, се осъществява от ТЕЛК и НЕЛК.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) Експертизата на вида и степента на увреждане на децата до 16-годишна възраст се извършва от ТЕЛК и НЕЛК с участието на лекар с призната специалност по педиатрия.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) Експертизата на професионалните болести се извършва от ТЕЛК и от НЕЛК и включва потвърждаването или отхвърлянето на професионалния характер на заболяването. В заседанията участват специалисти по трудова медицина (радиобиология и радиационна хигиена) и по професионални болести, един от които председателства заседанията.



Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) Формата и съдържанието на експертните решения и на медицинските протоколи на ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК са по образец, утвърден от министъра на здравеопазването.

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) Медицинската експертиза в лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на правосъдието и Министерството на физическото възпитание и спорта се извършва по реда на наредбата.

Глава втора

ЕКСПЕРТИЗА НА ВРЕМЕННАТА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ
Раздел I

Общи правила за издаване на болнични листове. Условия и ред за установяване на временна неработоспособност
Чл. 6. (1) Временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2014 г. , в сила от 1.01.2015 г.) Отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за здравето.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2014 г. , в сила от 1.01.2015 г.).

(4) При временна неработоспособност болничен лист се издава за времето от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК, независимо от това, дали по него ще се плати парично обезщетение, с изключение на случаите по чл. 9, ал. 1 и 4.

(5) Когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца.

(6) Неработните дни, както и ползването на друг законоустановен отпуск не прекъсват временната неработоспособност. Прекъсване на временната неработоспособност се допуска само когато лицето се е явило на работа със съгласието на органа, разрешил отпуска по болест (лекуващият лекар, ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК). Това обстоятелство се отразява в ЛАК по реда на правилника по чл. 109 от Закона за здравето (ЗЗ).

(7) По изключение за отделни случаи след мотивирано решение на ТЕЛК отпускът за временна неработоспособност може да се продължи и след изтичането на новите 6 месеца само за някои болести, като туберкулоза, травматични увреждания, следоперативни състояния, хепатит, инфаркт на миокарда и др., когато е очевидно, че осигуреният ще възстанови работоспособността си в следващите 6 месеца. Не се разрешава ползването на отпуск за временна неработоспособност непрекъснато за повече от 18 месеца.

Чл. 7. (1) Болничните листове се издават от лекуващите лекари/лекарите по дентална медицина и ЛКК. Лекарите по дентална медицина издават болнични листове само за заболявания от тяхната специалност. Лекарите от центровете за спешна медицинска помощ могат да издават болнични листове за домашно лечение до 3 календарни дни. Клиничният преглед и становището за временната неработоспособност се отразяват в личната амбулаторна карта (ЛАК) на лицето.

(2) Болнични листове могат да се издават и от лечебни заведения, които обслужват лицето по месторабота.



Чл. 8. (1) На осигурените лица, които работят при повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки от тях. В графа "бележки" на болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2014 г. , в сила от 1.01.2015 г.).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2014 г. , в сила от 1.01.2015 г.) Екземплярите на болничния лист, издадени от ЛКК по реда на ал. 1, се извеждат под един и същ номер в книгата на решенията на ЛКК.

Чл. 9. (1) Болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. Не се допуска издаване на болничен лист, в който датата на започването на отпуска е по-късна от датата на издаването му. Изключение се допуска само в случаите, когато временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от отработените часове, или след изтичане на работното му време. В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от следващия календарен ден, независимо че той може да е неработен за лицето. Изключение се допуска и в случаите, когато болничният лист е продължение. В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от деня, в който лицето е следвало да се яви на работа по предхождащия болничен лист, независимо че той може да е неработен за лицето.

(2) Осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2014 г. , в сила от 1.01.2015 г.) В случаите, при които лекуващият лекар или ЛКК са констатирали състояние на неработоспособност, но осигуреният откаже да му се издаде болничен лист, последният задължително се издава и служебно се изпраща на работодателя/осигурителя, където работи осигуреният. Ако осигуреният желае да ползва платен годишен отпуск за времето, включено в болничния лист, той подава съответната молба до работодателя/осигурителя.

(4) Болничен лист за минало време без предварителен преглед на болния не се издава. Изключение се допуска най-много до два дни в случаи на тежки остри или изострени хронични заболявания, когато при прегледа обективната находка, отразяваща естеството и стадия на даденото заболяване, доказва, че лицето е боледувало и е било в състояние на временна неработоспособност, но прегледът не е могло да бъде извършен. В тези случаи причините за неизвършения предварително преглед задължително подробно се мотивират в ЛАК и се отбелязват в графа "бележки" на болничния лист. За лица, които поради заболяването си не носят отговорност за действията си, този срок е 10 дни. При издаване на болничния лист денят на прегледа се включва в посочените два, съответно 10 дни.

(5) Когато прегледът е бил извършен и временната неработоспособност е била своевременно констатирана, но болничен лист не е бил издаден, той може да се издаде за минало време, ако въз основа на обосноваваща документация на лечебното заведение и ЛАК се прецени, че лицето през това време е било временно неработоспособно. В тези случаи болничен лист за отпуск до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания се издава от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина, до 6 месеца - от ЛКК, а за повече от 6 месеца - след решение на ТЕЛК. Целият отпуск за минало време се включва в един болничен лист.

Чл. 10. (1) Всички решения на ЛКК и ТЕЛК по експертизата на временната неработоспособност, както и издадените болнични листове задължително се вписват в ЛАК, а за лекуващите се в лечебно заведение за болнична помощ - и в историята на заболяването, и в епикризата.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2014 г. , в сила от 1.01.2015 г.) Решенията и мненията на ЛКК се вписват под номер в книгата за решенията на ЛКК и се подписват от председателя и членовете на комисията. Всяка ЛКК води отделна книга за решенията си.



Чл. 11. (1) Болничен лист се издава и при следните случаи:

1. умишлено увреждане на здравето с цел получаване на отпуск или обезщетение;

2. нарушаване на режима, определен от здравните органи;

3. временна неработоспособност поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;

4. временна неработоспособност поради хулигански и други противообществени прояви, установени по съответния ред;

5. временна неработоспособност поради неспазване на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред;

6. неявяване своевременно без уважителни причини на контролен преглед.

(2) Работоспособни осигурени, страдащи от хроничен алкохолизъм и наркомании, приети за лечение в лечебни заведения, имат право на болничен лист, издаден по общия ред, за цялото време на престоя им.

(3) На неработоспособните хронични алкохолици се издават болнични листове по реда и правилата за общо заболяване.

(4) За всички случаи, посочени в ал. 1, т. 1 - 5, лекуващият лекар задължително вписва в болничния лист: "За анкета".



Чл. 12. Не се издава болничен лист за временна неработоспособност:

1. на неосигурени по Кодекса за социално осигуряване (КСО) лица с изключение на случаите по чл. 42, ал. 2 и 3 КСО;

2. когато при прегледа се установи, че осигуреният е работоспособен; в този случай в служебната бележка, ако такава се поиска, се отбелязват датата и часът на явяването и на напускането на лечебното заведение;

3. при кръводаряване освен в случаите, когато поради кръводаряването настъпи временна неработоспособност;

4. за гледане на хронично болен освен в случаите, когато се прибавя ново заболяване, което утежнява състоянието и налага гледане на болния, при обективизирано изостряне на заболяването или в терминалния стадий;

5. за гледане на лице с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, на което е определена чужда помощ, с изключение на децата до 16-годишна възраст с определени вид и степен на увреждане;

6. за заболяване, за което ТЕЛК (НЕЛК) е определила 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане; изключения се допускат, когато са налице обективни данни за обострянето му, както и при интервенции, свързани с лечението на хронично заболяване.

Чл. 13. (1) Болничен лист за временна неработоспособност се издава на осигурено лице еднолично от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания, но не повече от 40 дни, с прекъсване в рамките на една календарна година.

(2) След изтичането на отпуска по ал. 1 болният се насочва към ЛКК.

(3) Когато болничният лист е издаден в нарушение на ал. 1 и 2, въпросът за временната неработоспособност се решава по реда на чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ).

(4) (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2014 г. , в сила от 1.01.2015 г.).



Чл. 14. (1) Болничен лист за цялото време на болничното лечение се издава еднолично от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина. В случаите, когато след болничното лечение болният се нуждае и от домашно лечение, при изписването се издава един болничен лист от ЛКК, в който се включват дните за болничното лечение, включително денят на изписването, както и не повече от 30 дни за домашно лечение. В историята на заболяването, в ЛАК и в епикризата се отразява издаденият болничен лист и се обосновава необходимостта от отпуск за домашно лечение.

(2) Болничен лист за дневен и домашен стационар се издава от ЛКК.

(3) Болничен лист за болнично лечение се издава задължително от деня на постъпването, независимо дали преди това осигуреният има издаден друг болничен лист.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2014 г. , в сила от 1.01.2015 г.).



Чл. 15. (1) В зависимост от състоянието на болния в болничния лист се определя един от посочените режими:

1. болничен;

2. санаторно-курортен;

3. домашен:

а) на легло - постоянно или за определени часове на деня;

б) стаен;

в) амбулаторен;

4. свободен:

а) само в района на населеното място, където болният прекарва отпуска по болест;

б) с право да отиде в друго населено място в границите на Република България.

(2) При определяне на домашен режим лекуващият лекар/лекарят по дентална медицина или ЛКК, издаващи болничния лист, са длъжни да се информират от болния за възможностите му да проведе лечението си в друго населено място при по-добри грижи без опасност за влошаване на състоянието му от пътуването. Когато се разреши ползването на домашния отпуск в друго населено място, това обстоятелство се вписва в болничния лист.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2014 г. , в сила от 1.01.2015 г.) Когато болничният лист, с който е определен домашният режим, е издаден, а нуждата и възможностите за гледане на болния в друго населено място се установяват след неговото издаване, промените в режима по условията на ал. 2 се извършват преди заминаването на болния в другото населено място, като издаденият болничен лист и данните в електронния регистър по чл. 33, ал. 5, т. 12 от Кодекса за социално осигуряване се анулират, след което се издава нов болничен лист.



Чл. 16. (1) Всички лабораторни изследвания и лечебни процедури (физиотерапия, рентгенова терапия и др.) на работоспособни осигурени лица се извършват в извънработно време или в работно време с разрешението на работодателя, без да се издава болничен лист.

(2) В случаите по ал. 1 лекарят/лекарят по дентална медицина, който прави изследването или консултацията, издава служебна бележка на осигурения, в която отразява часа на явяването и часа на приключване на изследването.

(3) Болничен лист може да бъде издаден само в случаите, когато времето, необходимо за отиване и връщане до и от лечебното заведение и за провеждане на изследванията и процедурите, ангажира цялото работно време на осигуреното лице по ал. 1.

(4) В случаите по ал. 3 болничният лист се издава от лекаря/лекаря по дентална медицина, изпратил болния за съответното изследване и лечебни процедури.



Чл. 17. На осигурени с ампутирани крайници или други ортопедични дефекти, на които се налага да им бъде взета мярка за изработване на ново медицинско изделие, помощно средство, приспособление или съоръжение или за поправка на старо, както и за обучение при ползването му, болничен лист за необходимото време се издава от лекар специалист или от специализирана ЛКК във връзка с протезирането на лицето.

Чл. 18. (1) Осигуреният не може по своя преценка без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК, издали болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск. Осигурителите не допускат на работа осигурени, които се намират в отпуск поради временна неработоспособност.

(2) При определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт.



Чл. 19. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2014 г. , в сила от 1.01.2015 г.) Когато лицето, което ползва отпуск по болест, заяви, че работоспособността му е възстановена преди изтичане на разрешения отпуск, и ако лекуващият лекар/лекарят по дентална медицина или ЛКК, издал болничния лист, установи това, той може да прекрати отпуска. В тези случаи издаденият болничен лист и данните в електронния регистър по чл. 33, ал. 5, т. 12 от Кодекса за социално осигуряване се анулират, след което се издава нов болничен лист.

(2) Нарушаването на режима, определен в издаден болничен лист, не се приема като самостоятелно основание за прекратяване на отпуска за временна неработоспособност.

(3) Споровете между осигурения, лекуващите лекари/лекари по дентална медицина и други заинтересувани лица и органи се разрешават по реда на чл. 112 и 113 от Закона за здравето.

Чл. 20. Лекуващите лекари/лекарите по дентална медицина и ЛКК са длъжни:

1. да уведомяват осигурените за деня, в който трябва да се явят на преглед;

2. да дават указания на осигурените за реда, начина и сроковете за обжалване на техните решения;

3. да осведомяват осигурените по всички въпроси, възникнали във връзка с уреждане на временната или трайната им неработоспособност.



Раздел II

Издаване на болничен лист при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, аборт, при належащи медицински прегледи и изследвания и при трудоустрояване
Чл. 21. Болничен лист поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се издава при условията и по реда, определени в чл. 7.

Чл. 22. При злополука лекуващият лекар/лекарят по дентална медицина определя вида й - трудова или не, според данните от анамнезата и неговите лични констатации, като задължително вписва в ЛАК часа, мястото и обстоятелствата на злополуката. При съмнение за трудова злополука в болничния лист се вписва: "За доказване с разпореждане на ТП на НОИ", а за професионална болест - "За доказване с експертно решение на ТЕЛК".

Чл. 23. Болничен лист за аборт по желание или по медицински показания се издава по общия ред.

Чл. 24. (1) Болничен лист на осигурен, изпратен за консултация или изследване, се издава от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина или от ЛКК, които са го изпратили. Консултантът издава болничен лист в случаите, когато поеме лечението, като приеме болния в лечебно заведение за болнична помощ или му осигури системно домашно-амбулаторно наблюдение и лечение. Еднократното даване на рецепта или еднократната консултация не се считат за поемане на лечение.

(2) Лекарят консултант дава мнение относно характера и стадия на заболяването, лечението и работоспособността на болния. Консултантите не определят продължителността на неработоспособността. Тя се определя от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина или ЛКК, които издават болничния лист.

(3) Когато осигуреният не е бил изпратен за консултация от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина или от ЛКК, но представи консултативно мнение от друго лечебно заведение, което е констатирало състояние на временна неработоспособност, въпросът за работоспособността при несъгласие с мнението на консултанта и отказ да се издаде болничен лист се решава по реда на чл. 112 ЗЗ. В този случай лечебните заведения, извършили консултацията, са длъжни да издадат официален документ, в който да отразят обективната находка, параклиничните изследвания, лечението и мотивирано мнение за работоспособността на осигурения.

Чл. 25. (1) Когато няма данни за трайно намалена работоспособност или трайно намалената работоспособност е под 50 на сто, но здравословното състояние на осигурения налага да работи при облекчени условия, включително при намален работен ден, той се трудоустроява с болничен лист.

(2) Лекуващият лекар/лекарят по дентална медицина трудоустроява за срок до един месец в една календарна година, а ЛКК - до две години, но за не повече от 6 месеца еднократно. На всеки 6 месеца се прави контролен преглед и се издава нов болничен лист. След изтичане на двете години осигуреният се насочва за освидетелстване от ТЕЛК.



Раздел III

Издаване на болничен лист за временна неработоспособност при бременност, раждане и осиновяване
Чл. 26. (1) Отпускът поради бременност и раждане на осигурената в размер 135 календарни дни за всяко дете се разпределя в 3 болнични листа, както следва:

1. за 45 календарни дни преди раждането; болничният лист се издава еднолично от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната; в болничния лист задължително се вписва терминът на раждането;

2. за 42 календарни дни непосредствено от раждането - от лекаря, който е водил раждането; ако раждането е станало без медицинско наблюдение - от личния лекар;

3. за 48 календарни дни (продължение на предходния болничен лист):

а) след изписване от болничното лечебно заведение - от личния лекар на детето или от личния лекар на родилката;

б) в случаите, когато детето по медицински индикации е оставено за гледане в болнично лечебно заведение - болничният лист се издава от ЛКК на АГ отделението на болничното лечебно заведение, където се гледа болното дете.

(2) Когато детето почине, дадено е за осиновяване или е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка преди изтичането на 42 дни от раждането му, болничен лист по ал. 1, т. 3 не се издава.

(3) През време на отпуска поради бременност и раждане не се издава болничен лист по други причини.

(4) При патологична бременност болничен лист се издава по общия ред - както за общо заболяване.

Чл. 27. (1) Когато раждането не стане в рамките на 45-те дни отпуск поради бременност по чл. 26, ал. 1, т. 1, той се продължава с нов болничен лист до деня на раждането, но за не повече от 93 дни.

(2) Когато раждането е станало преди изтичането на 45-дневния отпуск поради бременност, а също и при преждевременно раждане, когато не е съществувала възможност да се започне ползването на 45-дневния отпуск поради бременност, осигурената има право на остатъка или на неизползвания отпуск поради бременност. В тези случаи отпускът се включва в третия болничен лист, като се вписва размерът на неизползвания отпуск поради бременност.

(3) В случаите, при които осигурената няма право на отпуск за времето след 42-ия ден от раждането, се издава болничен лист само за неизползвания отпуск поради бременност.

Чл. 28. Болничен лист за временна неработоспособност след раждане се издава от датата, на която е станало раждането, като винаги се разрешават 42 дни отпуск независимо от това, дали детето е мъртвородено, починало, или е дадено за осиновяване или в детско заведение на пълна държавна издръжка преди изтичането на 42-ия ден от раждането.

Чл. 29. Когато детето почине, настанено е в детско заведение на пълна държавна издръжка или е дадено за осиновяване след 42-ия ден от раждането, отпускът по третия болничен лист се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена, срокът на временната неработоспособност се продължава по общия ред, като обстоятелството, че неработоспособността е вследствие на раждането, задължително се отразява в болничния лист.

Чл. 30. (1) В случай, при който бременната не се е явила своевременно за оформяне на отпуска си поради бременност, но има определен термин на раждане, болничният лист се издава, както следва:

1. ако до явяването й при лекаря е работила - само за времето от датата на прекратяване на работата до термина на раждането;

2. ако до явяването й при лекаря не е работила - за целия период от 45 дни, предхождащ термина на раждането.

(2) Когато осигурената е родила, без да е имала определен термин и без оформен отпуск поради бременност, временната неработоспособност се оформя, както следва:

1. за целия период от 45 дни преди раждането, ако не е работила, болничният лист се антидатира и се издава за целия период до датата на раждането от лекаря, водил раждането, или от личния лекар, ако раждането е станало без медицинско наблюдение;

2. ако е работила част от периода 45 дни, предхождащ раждането, а през останалия период не е работила, болничният лист се издава за времето от прекратяването на работата й до датата на раждането;

3. ако до раждането бременната е работила, болничен лист за бременност не се издава.

(3) В случаите, при които бременната се явява по-късно за оформяне на отпуска си по бременност, тя представя на здравните органи документ от предприятието за датата, до която е работила. Документът се съхранява в ЛАК заедно с картона на бременната.



Чл. 31. (1) При тежко заболяване на майката на дете до 2-годишна възраст, поради което тя не може да се грижи за детето, независимо кога е настъпило и независимо дали е довело до неработоспособност, ЛКК на лечебното заведение, което осъществява лечението и наблюдението на майката, издава протокол.

(2) Протоколът на ЛКК съдържа трите имена на майката, пълната диагноза на заболяването й, срока (от - до) за целия период, за който майката не може да се грижи за детето, трите имена и датата на раждане на детето и повода за освидетелстването - ползване на отпуск по чл. 167, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ).

(3) Протоколът на ЛКК се съставя в два екземпляра, единият от които се прилага към ЛАК на майката, а другият се предава на лицето, което ще ползва отпуска по чл. 167, ал. 1 КТ. Протоколът на ЛКК се извежда в книгата за решенията на ЛКК.

(4) Когато възможността за гледане на детето от майката не се възстанови в срока по ал. 2, определен от ЛКК, той се продължава с нов протокол на ЛКК след ново освидетелстване.

(5) При спорове и отказ за издаване на протокол се процедира съгласно разпоредбата на чл. 112 ЗЗ.

Чл. 32. (1) При заболяване на майката по чл. 31, ал. 1, настъпило в периода на остатъка от раждането до 135-ия ден, на лицето, което ще ползва отпуск по чл. 167 КТ, се издава и болничен лист.

(2) Болничният лист се издава за периода по чл. 31, ал. 2, но за не повече от остатъка до 135-ия ден, от личния лекар на детето или от личния лекар на лицето, което ще ползва отпуск по чл. 167 КТ, въз основа на следните документи:

1. протокол на ЛКК по чл. 31, ал. 1;

2. декларация, че детето е живо и не е дадено за осиновяване.



Чл. 33. (1) Когато майката почине, на лицето, което ще ползва отпуск по чл. 167 КТ, се издава болничен лист за временна неработоспособност в размер на разликата от деня на смъртта на майката до изтичане на срока по чл. 26, ал. 1.

(2) Болничният лист се издава от личния лекар на детето или от личния лекар на лицето, което ще ползва отпуск по чл. 167 КТ, въз основа на следните документи:

1. акт за смъртта на майката;

2. декларация, че детето е живо и не е дадено за осиновяване.

(3) Когато отпускът се ползва от настойник, болничният лист се издава по реда на ал. 2 въз основа на:

1. документ за настойничество;

2. акт за смъртта на двамата родители.

Чл. 34. (1) На осигуреното лице, което осиновява дете, се издава болничен лист за временна неработоспособност в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичането на срока по чл. 26, ал. 1, т. 2 и 3.

(2) Болничният лист по ал. 1 се издава еднолично от ръководителя на лечебното заведение, където е отглеждано детето до датата на осиновяването, или от личния лекар на осиновителя.




Каталог: ckfinder -> userfiles -> files -> TPOOUT -> BG TPOOUT=NORMATIVE%20DOCUMENTS -> Labour -> Ordinances
Ordinances -> I общи положения Ч
Ordinances -> І общи положения Ч
Ordinances -> Наредба за работното време, почивките и отпуските
Ordinances -> I общи положения Ч
Ordinances -> Наредба №11 от 21. 12. 2005 г за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея
Ordinances -> Наредба №3 от 19. 04. 2001 г за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място
Ordinances -> I общи положения Ч
Ordinances -> I организация и провеждане на задължителните предварителни медицински прегледи на работниците
Ordinances -> Наредба №11 от 27. 12. 2004 г за минималните изисквания за осигуряване на безопасността и здравето на работещите при потенциален риск от експлозивна атмосфера


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница