Първа общи разпоредби ч

(2) За потвърждаване съответствието на плавателните средства с изискванията по ал. 1 се издава корабно удостоверение на Общността за корабоплаване по вътрешните водни пътища на Общността, с изключение на плаващите устройства.

(3) За целите на наредбата вътрешните водни пътища се класифицират на навигационни зони 1, 2, 3 и 4, както са посочени в приложение № 1.

(4) За корабите, предназначени за превоз на опасни товари, се прилагат и изискванията на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища (ADN), включително и Правилата за превоз на опасни товари, които съставляват негова неотменна част.

(5) Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИА "МА") може след съгласуване с комисията да променя класификацията на водните си пътища в зоните, изброени в приложение № 1. Комисията се уведомява за тези промени от ИА "МА" най-малко 6 месеца преди влизането им в сила и тя информира за това другите държави членки.

(6) (Отм. – ДВ, бр. 16 от 2014 г.).

1. кораби с дължина (L) 20 m или повече;

2. кораби, при които произведението на дължината (L), широчината (B) и газенето (Т) е обем от 100 m³ или повече;

3. влекачи и тласкачи, предназначени за влачене или тласкане на плавателните средства, указани в т. 1 и 2 или на плаващо оборудване, или за придвижването им на борд;

4. кораби, предназначени за превоз на повече от 12 пътници, без да се брои екипажът;

5. плаващо оборудване.

6. плаващи устройства;

7. работни плавателни средства.

(2) Наредбата не се прилага за:

1. фериботи;

2. военни кораби;

3. морски кораби, включително морски влекачи и тласкачи:

а) опериращи или базирани в приливно-отливни води;

б) опериращи временно във вътрешните водни пътища, при условие че разполагат със:

ба) удостоверение за доказване съответствие с Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS) от 1974 г. или равностойно на него, удостоверение за доказване съответствие с Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г. или равностойно на него и международно удостоверение за предотвратяване замърсяването с нефт (IOPP) за доказване съответствие с Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL); или

бб) удостоверение относно правилата и стандартите за безопасност на пътническите кораби, издадено в съответствие с Директива 98/18/ЕО от 17 март 1998 г. за правилата и стандартите за безопасност на пътническите кораби - за пътническите кораби, които не са обхванати от всички конвенции по буква "ба", или

бв) удостоверение от държавата, под чийто флаг плават - за кораби за спорт и развлечение, които не са обхванати от всички конвенции по буква "ба".

Чл. 3. (1) Корабопритежателите на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища на Република България, осигуряват валидно корабно удостоверение на Общността, издадено по реда на Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи (ДВ, бр. 88 от 2004 г.).

(2) По вътрешните водни пътища на Република България могат да оперират кораби с валидни корабни удостоверения, издадени в съответствие с чл. 22 от Конвенцията за корабоплаването по р. Рейн, както е последно изменена.

(2) Присвоеният уникален европейски идентификационен номер на кораба от Изпълнителна агенция "Морска администрация" се вписва в корабното удостоверение на Общността за корабоплаване по вътрешните водни пътища на Общността.

(3) При издаване на корабно удостоверение на Общността за корабоплаване по вътрешните водни пътища на Общността на кораб с присвоен уникален европейски идентификационен номер от администрация на друга държава – членка на Европейския съюз, Изпълнителна агенция "Морска администрация" вписва в удостоверението присвоения от чуждата администрация уникален европейски идентификационен номер.

(4) При вписване на кораб в българския регистър на корабите, отписан от регистър на трета държава, която не е държава – членка на Европейския съюз, Изпълнителна агенция "Морска администрация" присвоява уникален европейски идентификационен номер след обстоен преглед на кораба и на всичките му системи съгласно тази наредба.

(5) Заедно с регистрацията на корабите в българския регистър на корабите Изпълнителна агенция "Морска администрация" въвежда незабавно присвоените уникални европейски идентификационни номера и всички подлежащи на вписване данни за идентифициране на корабите в електронния регистър, поддържан от Европейската комисия (Европейската база данни за корабите/корпусите EHDB).
Глава втора

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖА НА КОРАБИТЕ
Раздел I

Общи изисквания
Чл. 4. (1) Корабите се строят по проектно-техническа документация и в съответствие с добрата корабостроителна практика.

(2) Проектно-техническата документация по ал. 1 се одобрява от призната класификационна организация по реда на Наредба № 4 от 2004 г. за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели (ДВ, бр. 7 от 2004 г.).

(2) При новопостроени конструкции или съществени изменения на конструкцията, влияещи върху якостта на корпуса, достатъчната якост се потвърждава с изготвената от проектанта документация или класификационно свидетелство или декларация от организацията по чл. 4, ал. 2.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Минималната дебелина (tmin) на обшивката на дъното, скуловите листи и листовете от бордовата обшивка на корабите от стомана се установява при периодичен преглед на кораба съгласно Наредба № 11 от 2011 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите (обн., ДВ, бр. 52 от 2004 г.; изм., бр. 101 от 2004 г.; доп., бр. 9, 30 и 49 от 2009 г. и бр. 65 от 2013 г.) и е равна или по-голяма от по-голямата от стойностите, получени по формулите:
1. за кораби с дължина над 40 m - tmin = f.b.c.(2,3 + 0,04 L) [mm];

за кораби с дължина по-малка от 40 m - tmin = f.b.c.(1,5 + 0,06 L) [mm],

но най-малко 3,0 mm минималната дебелина, и

2.

tmin = 0,005a.vТ [mm],

L е дължината на кораба в метри, като се изключи перото на руля и бушприта;

T - вертикалното разстояние в метри между най-ниската точка от корпуса или кила на кораба и линията на максималното газене;

а - разстоянието между ребрата на кораба [mm];

f - коефициент, зависещ от разстоянието между ребрата;

f = 1 за ≤ 500 mm;

f = 1 + 0,0013(а - 500) за а > 500 mm;

допуска се f = 1 при определяне минималната дебелина на обшивката на борда;

b - коефициент за дъно, бордове или скули;

b = 1 - за дънна и бордова обшивка;

b = 1,25 - за скуловите листове;

c - коефициент, зависещ от типа на конструкцията;

c = 0,95 - за кораби с двойно дъно и вертикални бордове под комингса в района на трюма;

c = 1 - за всички други типове конструкции.

(5) Допуска се дебелината на обшивката на кораби с двойни дъно и бордове и надлъжни прегради да бъде по-малка от изчислената в ал. 3, след като бъде удостоверено от класификационна организация, че са изпълнени условията за достатъчна якост на корпуса на кораба (надлъжна, напречна и местна).

(6) Обшивката се обновява, ако листовете на обшивката на дъното, скула и бордовете се окажат под допустимите стойности, определени по реда на ал. 3.

(7) Минималните стойности, изчислени съгласно този метод, са пределни стойности, при условие че се отчита нормално и еднакво износване на листовете от обшивката, че е използвана стомана за корабостроителни цели, че вътрешните конструктивни елементи, като бордови и дънни ребра и основните надлъжни и напречни конструктивни елементи са в добро състояние и че не се констатира нарушаване на надлъжната якост на корпуса.

(8) Когато стойностите, определени по реда на ал. 3, не могат да бъдат постигнати, листовете се заменят или ремонтират.

(9) Когато за изграждането на корпуса се използва материал, различен от стомана, се доказва чрез изчисления, че якостта на корпуса (надлъжна, напречна и местна) е най-малкото равна на якостта, която ще бъде постигната при използване на стомана при приетата минимална дебелина съгласно ал. 3. Ако бъде представено класификационно свидетелство или декларация, издадена от одобрена класификационна организация, доказването с изчисления може да не се прилага.

(2) Корабът се проектира и строи, така че да бъде устойчив във всички предвидени условия на експлоатация.

(3) Устойчивостта на корабите се проверява по проектната им документация.

(4) Устойчивостта на кораба се счита за достатъчна и при издадено класификационно свидетелство или сертификат от организацията по чл. 4, ал. 2.

(5) За всички новопостроени или преоборудвани кораби, предназначени за плаване в навигационните зони по приложение № 1, се извършва опитно креноване, позволяващо да се определи тяхното водоизместване и координатите на центъра на тежестта на кораба, когато е празен.

(6) Корабите по ал. 5 трябва да разполагат с одобрена документация от организацията по чл. 4, ал. 2 за устойчивостта, съдържаща:

1. характеристики на устойчивостта при различните типови случаи на натоварване;

2. информация във вид на таблици или диаграми, позволяващи на капитана да направи оценка на устойчивостта на кораба и да провери нейната достатъчност във всички други случаи на натоварване.

(2) Таранната преграда се разполага по такъв начин и на такова разстояние от носа на кораба, че при постъпването на вода във водонепроницаемия отсек пред нея да обезпечи разстояние на безопасност 100 mm при натоварен кораб.

(3) Изискването по ал. 2 е изпълнено, когато таранната преграда е поставена на разстояние от 0,04L до 0,04L + 2 [m], измерено от носовия перпендикуляр на нивото на максималното газене.

(4) Ако разстоянието по ал. 3 надвишава 0,04L + 2 [m], изискването, указано в ал. 2, следва да се докаже с изчисления.

(5) Разстоянието по ал. 3 може да бъде намалено до 0,03L [m] и в този случай изискването, указано в ал. 2, се доказва с изчисления при предпоставката, че отсекът пред таранната преграда и прилежащите му отсеци са напълнени с вода.

(6) В случай че дължината на кораба L превишава 25 m, на подходящо разстояние от кърмата се поставя кърмова преграда.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за котвеното устройство.

(2) Жилищните помещения се разделят от машинното и котелното отделение и трюмовете чрез газонепроницаеми прегради, така че да са достъпни директно откъм палубата.

(3) Помещенията по ал. 1, до които няма достъп откъм палубата, трябва да имат авариен изход, водещ директно до палубата.

Чл. 11. (1) В преградите по чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 - 2 не се разполагат отвори.

(2) В кърмовата преграда се допускат врати и проходи, при условие че са проектирани така, че са водонепроницаеми.

(3) В кърмовата преграда по ал. 2 се допуска разполагането на врати само ако е възможен дистанционен контрол от рулевата рубка за отварянето и затварянето им и ако са обозначени от двете им страни с надпис: "Вратата да се затваря веднага след ползване".

(4) Водоприемните и водоотвеждащите устройства и свързаните с тях тръбопроводи са от такъв вид, че да не е възможно случайно попадане на вода в кораба.

(2) В машинните отделения се използват изолационни материали, защитени от проникване на гориво и изпарения от гориво.

(3) Всички отвори и врати на машинните, котелните отделения и танковете се затварят от външната страна.

(4) Заключващите устройства се изработват от стомана или друг равностоен огнеустойчив материал.

(2) Втори изход не е необходим, когато са изпълнени следните условия:

1. общата площ на пода на машинното или котелното отделение (средна дължина по средна широчина на равнището на подовата настилка) е по-малка от 35 m²;

2. разстоянието между всяка точка, където се извършват дейности по обслужване или поддръжка на изхода или основата на входния трап близо до изхода, осигуряващ достъп навън, не е по-дълго от 5 m;

3. в точката за обслужване, която се намира най-далеч от вратата на изхода, има пожарогасител и не се прилага чл. 204, ал. 1, т. 5, ако инсталираната мощност на двигателите не надхвърля 100 kW.

Чл. 19. (1) Допустимото максимално равнище на налягане на звука в машинните отделения е 110 dB(A).
(2) Точките на измерване на шума при нормална работа на силовата установка са на работните места в машинното отделение.

(3) Когато нивото на шума в машинното отделение надвишава 90 dB, на всеки вход се поставя предупредителен надпис за поставяне на индивидуални предпазни средства.

(2) Разстоянието на безопасност за кораби, чиито отвори не могат да бъдат затворени с пръскозащитни устройства и устройства за защита от атмосферни влияния, както и за кораби, плаващи с непокрити трюмове, се увеличава така, че всеки от тези отвори да е най-малко на 500 mm от равнината на максималното газене.

(2) Надводният борд на корабите със седловатост на палубата и надстройки се изчислява по следната формула:

F = 150 (l - a) - (bv.Se_v + ba.Se_a)/15 [mm],

където:

bv - коефициентът за коригиране влиянието на повдигането на палубата в носовата част, до което води наличието на надстройки в предната четвърт на дължината L на кораба;

ba - коефициент за коригиране влиянието на повдигането на палубата в кърмовата част, до което води наличието на надстройки в задната четвърт на дължината L на кораба;

Se_v - седловатостта на палубата в носовата част (mm);

Se_a - седловатостта на палубата в кърмовата част (mm).

(3) Коефициентът a се изчислява по следната формула:

a = (Sle_a + Sle_m + Sle_v)/L,

където:

le_v - действителната дължина в m на надстройка, намираща се в предната четвърт от дължината L на кораба;

le_a - действителната дължина в m на надстройка, намираща се в задната четвърт от дължината L на кораба.

(4) Действителната дължина на надстройка се изчислява по следните формули:

le_m = l(2,5.b/B - 1,5).h/0,36 [m];

le_v, le_a = l(2,5.b/B₁ - 1,5).h/0,36 [m],

където:

l е действителната дължина в m на разглежданата надстройка;

B₁ - ширoчината на кораба в m, измерена по външната страна на вертикалната странична обшивка на равнището на палубата, в средата на разглежданата надстройка;

h - височината на разглежданата надстройка в m; за люковете h се получава, като се намали височината на комингса с половината от разстоянието на безопасност съгласно чл. 20, като h не може да приеме стойност над 0,36 m.

Ако b/B или b/B₁ е по-малко от 0,6, действителната дължина le на надстройката е нула.

(5) Коефициентите b_v и b_a се изчисляват, както следва:

b_v = 1 - 3.le_v/L;

b_a = 1 - 3.le_a/L.

(6) Действителната седловатост на носовата/кърмовата част на палубата Se_v/Se_a се изчислява по следните формули:

Se_v = S_v.p;

Se_a = S_a.p,

където:

S_v - действителната седловатост на носовата част на палубата в mm във формулата по ал. 2 S_v не може да се приема по-голяма стойност от 1000 mm;

P - коефициент, пресметнат по следната формула:

p = 4x/L;

х - абсцисата, измерена от края до точката, в която седловатостта е 0,25.S_v или 0,25.S_a (фиг. 1).

Фигура 1


Коефициентът р не може да се приема за по-голям от 1.

(7) Ако ba.Se_a е по-голямо от bv.Se_v, за стойност на ba.Se_a се приема bv.Se_v.

(2) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да определи по-големи стойности за надводния борд и разстоянието на безопасност, когато това се налага от съображения за безопасност.

(3) Равнината на максималното газене се определя най-малко за зона 3 от приложение № 1.

Чл. 24. (1) Равнината на максимално газене се обозначава с ясно видими неизтриваеми товарни марки.

(2) Товарната марка за зона 3 представлява метална пластина с форма на правоъгълник с дължина 300 mm, широчина 40 mm и дебелина 4 mm, чиято основа е хоризонтална и съвпада с равнината на максимално разрешеното газене.

(3) Върху товарната марка на всички кораби, измерени по реда на Наредба № 2 от 2003 г. за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища (ДВ, бр. 7 от 2003 г.) и за които са издадени мерителни свидетелства, се вдълбава и знакът за измерване.

(4) В случаите по ал. 3 марката за измерване замества товарната марка и това обстоятелство се вписва в корабното удостоверение на Общността.

(5) Всички други товарни марки включват марката по ал. 2.

Чл. 25. (1) Корабите имат най-малко три двойки товарни марки, едната от които е разположена по средата на корпуса, а другите две съответно на разстояние от носа и кърмата, равно на 1/4 от дължината на кораба.

(2) Кораби с дължина по-малка от 40 m имат най-малко две двойки товарни марки на разстояние от носа и кърмата, съответно на 1/4 от дължината на кораба.

(3) Когато корабите не са предназначени за превоз на товари, е достатъчна една двойка товарни марки, разположени в средата на кораба.

(4) За корабите по ал. 1, плаващи в навигационни зони 1, 2 и 4 от приложение № 1, двойките товарни марки, разположени към носа и към кърмата, се допълват с вертикална линия и допълнителни линии на надводния борд с дължина 150 mm и широчина 30 mm, нанесени към носа на кораба (фиг. 2 към ал. 7).

(5) За корабите по ал. 3 допълнителните линии за надводния борд се нанасят към товарните марки, разположени в средата на кораба.

(6) Маркировки или означения, които престанат да бъдат валидни, се заличават или маркират като изгубили валидност в присъствието и под контрола на представител на ИА "МА".

(7) В допълнение към товарната марка съответните номера на зоните се посочват с цифри в посока към носа на кораба с височина 60 mm и широчина 40 mm (фиг. 2).
Фигура 2

Чл. 26. (1) Ако равнината на максималното газене за зона 3 на даден кораб е определена, като се приеме, че трюмовете му могат да бъдат затворени по начин, осигуряващ защита от пръски и атмосферни въздействия и ако разстоянието между равнината на максималното газене и горния край на комингса е по-малко от 500 mm, експертите-мерители по чл. 4 от Наредба № 2 от 2003 г. за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, определят максималното газене за плаване с непокрити трюмове.

(2) В случаите по ал. 1 в корабното удостоверение на Общността се вписва ограничение със следния текст: "При напълно или частично отворени товарни люкове корабът може да се товари само до газене ..... mm под товарната марка за зона 3."

(2) Нулевата точка на всяка скала на газене е разположена вертикално на скалата на газене в равнина, успоредна на равнината на максималното газене, и преминаваща през най-ниската точка на корпуса или на кила, ако има такъв.

(3) Вертикалното разстояние над нулевата точка на скалата на газене се оразмерява в дециметри.

(4) Оразмеряването на всяка скала се извършва от водолинията на кораба без товар до 100 mm над водолинията на максималното газене посредством вдълбани или гравирани линии, боядисани в два различни редуващи се на всеки дециметър контрастни цвята.

(5) Оразмеряването се обозначава с цифри отстрани на скалата на всеки два дециметра, както и на върха на скалата.
Глава четвърта

МАНЕВРЕНОСТ
Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Корабите и съставите отговарят на изискванията за достатъчна маневреност и плавателност.

(2) За корабите с двигател и съставите се прилагат изискванията по чл. 29 - 37.

(3) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Корабите без двигател, предназначени да бъдат влачени, съответстват на определени с административни процедури изисквания на ИА "МА".

Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Плавателността и маневреността се проверяват чрез ходови изпитвания, които включват и проверка на съответствието с изискванията по чл. 33 - 37.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да отмени всички или някои изпитвания, ако съответствието с изискванията за плавателност и маневреност е доказано по друг подходящ начин.

(2) Полигоните за изпитвания се разполагат по протежение на течаща или тиха вода, по възможност на прав участък с дължина не по-малка от 2 km и с достатъчна широчина, обозначени с добре различими знаци за точното определяне на мястото на кораба.

(3) Изпълнителна агенцията "Морска администрация" определя хидрологичните данни, като дълбочина на водата, широчина на навигационния канал и средна скорост на течението в навигационната част като функция на различни водни стоежи.

Чл. 31. (1) По време на изпитванията по чл. 29 корабите и съставите от кораби, предназначени за превоз на товари, се натоварват най-малко 70 % от пълната им товароподемност, като натоварването се разпределя, за да се обезпечи доколкото е възможно движението на кораба на равен кил.

(2) В случай, че натоварването е по-малко от предвиденото в ал. 1, на кораба не се разрешава да плава по течението с по-голямо натоварване от това, с което е бил по време на изпитванията.

(2) При ходови изпитвания с поворот на кораба при движение по течението се допуска използването на котви.

(2) Изискване по ал. 1 не се прилага за тласкачите, когато плават самостоятелно.

(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" освобождава от изпълнение на изискването по ал. 1 корабите и съставите от кораби, които плават само в акваторията на пристанища.

(4) Изпълнителна агенция "Морска администрация" проверява способността на кораба в празно състояние да развие скорост, по-голяма от 40 km/h, спрямо водата.

(5) Ако изискването по ал. 1 е потвърдено, в т. 52 от корабното удостоверение на Общността се вписва: "Корабът е способен да развие скорост над 40 km/h спрямо водата".

Чл. 34. (1) Корабите и съставите от кораби трябва да могат да спират в посока по течението на водния път за кратко време в такова положение, че да остават достатъчно маневрени.

(2) Когато корабите и съставите са не по-дълги от 86 m и не по-широки от 22,90 m, способността за спиране по ал. 1 се допуска да се замени със способността за поворот.

(3) Способността за спиране се доказва чрез маневри за спиране, изпълнени на изпитвателен полигон по чл. 30, а способността за поворот - чрез извършване на поворот съгласно чл. 37.

Чл. 35. Когато маневрата за спиране по чл. 34 се изпълнява в неподвижна вода, след нея се прави ходово изпитание за движение на заден ход.

Чл. 36. (1) Корабите и съставите от кораби трябва да могат своевременно да предприемат действия за отклоняване.

(2) Способността за отклоняване се доказва чрез извършване на маневра за отклоняване на полигона по чл. 30.

(2) Допуска се изискването за способност за поворот да бъде заменено с изискването за способност за спиране по чл. 34.

(3) Способността за поворот се доказва с извършване на поворот срещу течението.
Глава пета

РУЛЕВА СИСТЕМА