Първа общи разпоредби раздел I



страница1/12
Дата24.03.2017
Размер2.06 Mb.
#17647
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12
Наредба № 3 от …………………….  за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване

Глава първа

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Раздел I

Цел, организация и предоставяне на метеорологично обслужване

Чл. 1. С тази наредба се определят правилата за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване в Република България, които са в съответствие със стандартите и препоръките на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO).

Чл. 2. (1) Предоставянето на аеронавигационно метеорологично обслужване на ползвателите допринася за повишаване на безопасността, редовността и ефективността на гражданското въздухоплаване.

(2) Ползватели на аеронавигационно метеорологично обслужване по смисъла на тази наредба са:

1. авиационните оператори;

2. екипажите на въздухоплавателните средства (ВС);

3. органите за обслужване на въздушното движение (органи за ОВД);

4. службите за търсене и спасяване;

5. летищните оператори и администрации;

6. други организации, свързани с гражданското въздухоплаване, за които метеорологичната информация е необходима при изпълнение на дейността им.



Чл. 3. Аеронавигационното метеорологично обслужване в Република България се предоставя от доставчици на аеронавигационно обслужване (ДАНО), притежаващи валидно свидетелство, удостоверяващо правото им да извършват аеронавигационно метеорологично обслужване, издадено съгласно Регламент (EO) № 2096/2005 г. на Комисията за определяне на общи изисквания при доставянето на аеронавигационни услуги (ОВ, L 335 от 2005 г.) и Наредба № 2096 от 5.12.2006 г. за условията и реда за издаване и отнемане на свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване в обслужваното гражданско въздушно пространство на Република България (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.).

Чл. 4. Аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване се предоставя в съответствие с тази наредба и с регионалните аеронавигационни споразумения (РАНС).

Чл. 5. Доставчиците на аеронавигационно обслужване предоставят аеронавигационно метеорологично обслужване във въздушното пространство над територията на Република България, включително над вътрешните и териториалните й води и над други територии, ако това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 6. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” (ГД „ГВА”) или организации по смисъла на чл. 16в, ал. 3, т. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) осъществяват контрол по отношение на аеронавигационното метеорологично обслужване в Република България.

Чл. 7. Аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване се извършва от специалисти, притежаващи свидетелство за компетентност.

Чл. 8. Подготовката, обучението и квалификацията на персонала, извършващ аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване, се осъществява в съответствие с изискванията на Световната метеорологична организация (СМО) за образование и квалификация.

Чл. 9. Издаването на свидетелствата за компетентност и поддържането на квалификацията на персонала за извършване на аеронавигационно метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване се извършва съгласно Наредба № 27 от 31.03.2000 г. за авиационните учебни центрове (обн., ДВ, бр. 32 от 2000 г., доп., бр. 85 от 2001 г., бр. 22 от 2007 г., изм., бр. 40 от 2007 г., изм. и доп., бр. 47 от 2008 г., изм., бр. 14 от 2009 г., изм. и доп., бр. 86 от 2010 г.).
Раздел II

Предоставяне, използване и управление на качеството на аеронавигационната метеорологична информация

Чл. 10. (1) Доставчиците на аеронавигационно обслужване поддържат система за управление на качеството (СУК), която включва процедури, процеси и ресурси, необходими за прилагане на управление на качеството на метеорологичното обслужване, предоставяно на ползвателите, определени в чл. 2, ал. 2.

(2) Системата за управление на качеството отговаря на изискванията на стандартите за качество от серия 9000 на Международната организация по стандартизация – International Organization for Standardization (ISO) и на БДС EN ISO 9000 и се сертифицира от утвърдена организация.

(3) Стандартите за управление на качеството на метеорологичното обслужване се съдържат в Документ 9873 на ICAO Ръководство за създаване и прилагане на СУК за предоставяне на метеорологическо обслужване в международното гражданско въздухоплаване (Doc. 9873 Manual on the Quality System for Provision of Meteorological Service to International Air Navigation).

(4) Системата за управление на качеството гарантира на ползвателите съответствието на предоставяната метеорологична информация с установените изисквания относно географската и пространствена зона на действие, формата и съдържанието, времето и честотата на излъчване, срока на валидност, както и точността на измерванията, наблюденията и прогнозите.

(5) Ако метеорологична информация, предназначена за ползватели, не съответства на установените от СУК изисквания и автоматична корекция е неприложима, тя не се предоставя на потребителите, докато не бъде проверена и потвърдена от този, който я е изготвил.

(6) Системата за управление на качеството включва и процедури за проверка на коректността и валидността при обмена на метеорологична информация за оперативни цели, както и ресурси за наблюдение на разписанието за предаване на отделни съобщения и/или бюлетини и времето на тяхното изготвяне, предаване и обмен. Системата за управление на качеството трябва да осигурява възможност за регистриране на съобщения и бюлетини, получени със забавяне.

(7) Обменът на оперативна метеорологична информация се извършва в съответствие с изискванията, посочени в глава десета.

(8) Съответствието на приложената СУК със стандартите по ал. 2 се установява посредством извършване на одит от ГД „ГВА” или от организации по чл. 16в, ал. 3, т. 3 от ЗГВ. При констатиране на несъответствия при одита, ДАНО изяснява причините за тях и предлага коригиращи действия, които подлежат на одобрение от ГД „ГВА” или организцаиите по чл. 16в, ал. 3, т. 3 от ЗГВ.

(9) Резултатите от проведените одити се документират и съхраняват за период не по-малък от 3 години.

Чл. 11. (1) Метеорологичната информация се предоставя във форма, която изисква минимална интерпретация от ползвателите по чл. 2, ал. 2, като се спазват принципите на човешкия фактор, посочени в Документ 9683 на ICAO Ръководство на относно обучението на човешкия фактор (Doc. 9683 Human Factors Training Manual).

(2) Ползвателят е отговорен за начина, по който използва получената аеронавигационна метеорологична информация.


Раздел III

Изискване за предизвестия от авиационните оператори

Чл. 12. (1) Авиационен оператор, който изисква метеорологично обслужване или промени в съществуващото метеорологично обслужване отправя предизвестие за това до ГД „ГВА” и ДАНО.

(2) Срокът за отправяне на предизвестието се съгласува между ГД „ГВА”, ДАНО и авиационния оператор.



Чл. 13. Авиационен оператор, изискващ метеорологично обслужване, отправя предизвестие до ДАНО, когато:

1. планира провеждане на полети по нови маршрути или изпълнение на нови видове дейности;

2. извършва изменения в разписанието, валидни за продължителен период;

3. планира промени, които ще се отразят на осигуряваното метеорологично обслужване.



Чл. 14. (1) За отделни полети авиационният оператор или екипажът на ВС уведомяват метеорологична служба, обслужваща летището, за:

1. разписанието на полетите;

2. изпълнение на полети извън разписанието;

3. полети, които закъсняват, излитат по-рано от предвиденото в разписанието или се отменят.

(2) Уведомлението до метеорологична служба, обслужваща летището за отделни полети, съдържа информация за:

1. летище на излитане и разчетно време на излитане;

2. летище на кацане и разчетно време на долитане;

3. маршрута на полета и разчетните времена на долитане до и излитане от всяко междинно летище;

4. резервни летища, необходими за изготвяне на оперативния полетен план, взети от съответния списък в регионалния аеронавигационен план;

5. крейсерско ниво;

7. вид на полета – по правилата за визуални полети или по правилата за полети по прибори;

8. вид на метеорологичната информация, необходима на екипажа на ВС – полетна документация, брифинг или консултация;

9. насрочено време за провеждане на брифинг, консултация или за предаване на полетна документация.

(3) При полети по разписание ДАНО и авиационния оператор могат да се споразумеят част или цялата информацията по ал. 2 да се пропусне.


Глава втора

ОРГАНИЗАЦИЯ НА МЕТЕОРОЛОГИЧНОТО ОБСЛУЖВАНЕ

Раздел I



Световната система за зонални прогнози на ICAO

Чл. 15. Доставчиците на аеронавигационно обслужване и другите потребители се снабдяват с аеронавигационни метеорологични прогнози в цифрова форма от световните центрове за зонални прогнози (СЦЗП), който са част от световната система за зонални прогнози и които:

1. изготвят глобални метеорологични прогнози на необходимите нива за:

а) вятър във височина;

б) температура и влажност във височина;

в) геопотенциална височина на полетните нива;

г) полетно ниво и температура на тропопаузата;

д) посока, големина и полетно нива на максималния вятър;

2. изготвят глобални прогнози за значими метеорологични (SIGWX) явления;

3. разпространяват прогнозите по т. 1 и 2 в цифрова форма до съгласуваните с ГД „ГВА” потребители;

4. приемат информация за аварийно изхвърляне на радиоактивни материали в атмосферата от регионалните специализирани метеорологични центрове за осигуряване на резултати от модели за транспорт на замърсяване на атмосферата, за да ги включат в прогнозите за значими метеорологични (SIGWX) явления;

5. създават и поддържат информационна линия с консултативните центрове за вулканична пепел (VAACs) за обмен на информация за вулканична активност, за да координират включването на информация за вулканични изригвания в прогнозите за значими метеорологични (SIGWX) явления.
Раздел IІ

Летищна метеорологична служба

Чл. 16. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, по предложение на ДАНО, определя броя и разположението на летищните метеорологични служби (ЛМС) за обслужване на гражданското въздухоплаване.

Чл. 17. В зависимост от вида на полетите, изпълнявани на летището, ЛМС, съгласувано с ГД „ГВА”, изпълнява една или повече от следните функции:

1. изготвя и/или получава прогнози и друга информация, необходими за метеорологичното обслужване на осигуряваните полети, като степента на отговорност за изготвяните прогнози се определя от наличието на прогностичен материал за летището и маршрутите, получаван от СЦЗП и други прогностични центрове;

2. изготвя и/или получава прогнози за местните метеорологични условия;

3. поддържа непрекъснато наблюдение върху метеорологичните условия на летищата, за които е определена да издава прогнози;

4. предоставя брифинг, консултация и полетна документация на членовете на екипажите на ВС или друг персонал, свързан с планиране и провеждане на полетите;

5. предоставя допълнителна метеорологична информация на ползвателите по чл. 2, ал. 2;

6. обявява на публично място наличната метеорологична информация;

7. обменя метеорологична информация с други метеорологични служби;

8. предоставя получената информация за вулканична активност, вулканично изригване и облак от вулканична пепел на съответния орган за ОВД, на доставчика на аеронавигационно информационно обслужване и на метеорологична служба за следене.

Чл. 18. Информация за летищата, за които се издават прогнози за кацане, се публикува в Сборника за аеронавигационна информация и публикация на Република България (AIP).



Чл. 19. На летища, на които няма установена метеорологична служба:

1. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, по предложение на ДАНО, определя метеорологични служби, разположени на други летища, които да предоставят съответното метеорологично обслужване;

2. определеният от ГД „ГВА” ДАНО осигурява на ползвателите по чл. 2, ал. 2 достъп до необходимата метеорологична информация.
Раздел II

Метеорологична служба за следене (МСС)

Чл. 20. (1) В съответствие с РАНС във всеки район за полетна информация (РПИ), една или повече летищни метеорологични служби изпълняват функциите на метеорологична служба за следене.

(2) Метеорологичната служба за следене:

1. следи непрекъснато метеорологичните условия, които влияят на провеждането на полетите в района на отговорност;

2. изготвя информация SIGMET и друга изисквана метеорологична информация за района на отговорност;

3. доставя информация SIGMET и друга изисквана метеорологична информация за района на отговорност на съответния център за обслужване на въздушното движение;

4. разпространява информация SIGMET;

5. в случай, че в съответствие с РАНС се изисква специализирано обслужване за полетите на малки височини, подготвя информация AIRMET за района на отговорност, доставя я на съответния център за обслужване на въздушното движение и я разпространява;

6. доставя получената информация за вулканична активност, вулканично изригване и облак от вулканична пепел, за която все още не е издадена информация SIGMET, на съответния районен контролен център (РКЦ) и център за полетна информация;

7. предава на съответния център за полетна информация и районен контролен център получената информация относно аварийно изхвърляне на радиоактивни материали в атмосферата за района на отговорност или в съседен район, в съответствие с договореностите между ДАНО и Агенцията за ядрено регулиране (АЯР).

(3) Информацията по ал. 2, т. 7 съдържа място, дата и час на аварията, както и прогнозирани траектории на радиоактивните материали и се предава от Международната агенция за атомна енергия (IAEA) до специализиран регионален метеорологичен център (RSMC) към СМО, разположен съвместно с консултативния център за вулканична пепел (VAAC) – London, който известява от своя страна районните контролни центрове за инцидента.

Чл. 21. Границите на района на отговорност, за който се извършва следене на метеорологичните условия, съвпадат с тези на РПИ, контролирания район или за комбинация от последните два.


Глава трета

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ НАБЛЮДЕНИЯ И СВЕДЕНИЯ
Раздел I

Летищни метеорологични станции и видове наблюдения

Чл. 22. (1) При необходимост, в района на летищата, съгласувано с ГД „ГВА” се създават летищни метеорологични станции (ЛМСт).

(2) По решение на ДАНО, ЛМСт може да изпълнява функции и на синоптична станция.

(3) Летищните метеорологични станции могат да включват датчици, разположени извън границите на летището, ако това се счита за оправдано във връзка с аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданската авиация.

Чл. 23. При наличие на изисквания в РАНС, ДАНО създава ЛМСт върху съоръжения в морските пространства на Република България и в обслужвания район на полетна информация или на други места, които имат значение за полетите с хеликоптери до тези съоръжения.

Чл. 24. (1) Летищните метеорологични станции извършват редовни наблюдения на интервали от време, съгласувани между ДАНО и летищния оператор.

(2) Редовните наблюдения се допълват от специални наблюдения при настъпване на определени промени на приземния вятър, видимостта, видимостта на пистата за излитане и кацане (ПИК), метеорологичните явления, облачността и/или температурата на въздуха.

Чл. 25. (1) Доставчикът на аеронавигационно обслужване организира периодични инспекции на ЛМСт с цел поддържане на високо качество на наблюденията, коректно функциониране на приборите и техните индикатори.

(2) Ръководството за инспекциите на летищни метеорологични станции, включително честотата на инспекциите са регламентирани в Документ 9837 на ICAO Ръководство относно системите за автоматичното метеорологично наблюдение на летищата (Doc. 9837 Manual on Automatic Meteorological Observing Systems at Aerodromes).



Чл. 26. (1) На летищата, оборудвани за кацане по категория I, II или III съгласно Наредба № 14 от 29.09.2000 г. за летищата и летищното осигуряване (обн., ДВ, бр. 103 от 2000 г.) се инсталират автоматични прибори за измерване или оценка, мониторинг и дистанционна индикация на данните за:

1. приземния вятър;

2. видимостта;

3. видимостта на ПИК;

4. височината на долната граница на облаците;

5. температурата на въздуха;

6. температурата на точката на оросяване;

7. атмосферното налягане.

(2) Автоматичните прибори по ал. 1 са част от автоматизираната метеорологична наблюдателна система (АМНС), която обработва, предава и визуализира в реално време метеорологичните параметри, които оказват влияние при кацане и излитане.

(3) Информацията от АМНС подпомага изпълнението на подхода, кацането и излитането на ВС.

(4) При използване на полуавтоматична метеорологична наблюдателна система се осигурява възможност за ръчно въвеждане на данни за метеорологичните елементи, които не могат да се наблюдават автоматично, както и в случаите на отказ на автоматичното оборудване.

(5) Оборудването и възможностите на АМНС включват резервни технологии за осигуряване на непрекъсната работа на АМНС и са съобразени с принципите на човешкия фактор, посочени в Документ 9683 на ICAO Ръководство на относно обучението на човешкия фактор (Doc. 9683 Human Factors Training Manual).



Чл. 27. Метеорологичните сведения съдържат актуалните данни от аеронавигационните метеорологични наблюдения и се разпространяват в района на летището и извън него.

Чл. 28. Конкретната стойност на всеки от метеорологичните елементи в сведението представлява максимално приближаване към действителните условия по време на наблюдението поради естествената променливост на метеорологичните елементи в пространството и времето, ограничените възможности на наблюдателната техника и ограниченията, произтичащи от дефинициите на някои елементи.
Раздел II

Метеорологични наблюдения и сведения

Чл. 29. Органите за ОВД предоставят наличната информация на ЛМС или МСС относно:

1. допълнителни данни от визуални наблюдения (напр. за метеорологични явления от оперативно значение в районите на летищата), необходими за опресняване или допълване на информацията, предоставяна от метеорологичната станция;

2. метеорологична информация, получавана от борда на ВС при излитане или кацане (напр. срез на вятъра).

Чл. 30. (1) Аеронавигационните метеорологични наблюдения се провеждат и сведенията от тях се изготвят съгласно Приложение № 1 и са база за изготвянето на метеорологични сведения за разпространение в района на летището и извън него.

(2) Метеорологичните сведения са редовни и специални.

Чл. 31. (1) Редовните наблюдения се извършват денонощно, освен ако не е съгласувано друго между ГД „ГВА”, ДАНО и съответните ползватели.

(2) Редовните наблюдения се извършват на интервали от един час.

(3) На определени летища, указани в AIP, наблюденията се извършват на интервали от половин час.

(4) В определени от ГД „ГВА” летищни метеорологични станции, наблюденията се извършват по разписание, съгласувано от ДАНО и съответните ползватели.



Чл. 32. Редовните сведения се разпространяват като:

1. локални редовни сведения, които се разпространяват само на летището и са предназначени за долитащи и отлитащи ВС;

2. редовни сведения METAR, които се разпространяват извън района на летището и са предназначени главно за целите на полетното планиране, предаванията VOLMET и D-VOLMET.

Чл. 33. На летищата, които не работят денонощно, сведения METAR започват да се излъчват преди възобновяване на полетите в интервал от време, указан в РАНС.

Чл. 34. (1) Доставчикът на аеронавигационно обслужване, след консултации със заинтересованите ползватели, утвърждава списък от критерии за провеждане на специални наблюдения.

(2) Специалните сведения съдържат данните, получени от специалните наблюдения, и се разпространяват като:

1. локални специални сведения за съответното летище, предназначени за долитащи и отлитащи ВС;

2. специални сведения SPECI, които се разпространяват извън района на съответното летище, предназначени главно за целите на полетното планиране, предаванията VOLMET и D-VOLMET.

(3) Когато сведенията METAR се разпространяват на интервали от половин час, специални сведения SPECI не се изготвят.

(4) Метеорологичната информация, съдържаща се в ATIS и D-ATIS, се извлича от локални редовни и специални сведения.

Чл. 35. На летищата, които не работят денонощно, сведения SPECI се излъчват при необходимост след възобновяване на излъчването на сведения METAR.
Раздел ІІІ

Съдържание на сведенията

Чл. 36. Локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI съдържат следната информация по указания ред:

1. индекс на типа сведение;

2. индикатор за местоположение;

3. време на наблюдението;

4. идентификатор за автоматизация или когато е приложимо – за липсващи сведения;

5. посока и скорост на приземния вятър;

6. видимост;

7. видимост на ПИК, когато е приложимо;

8. метеорологични явления в момента на наблюдението;

9. количество на облаците, видът им (само за купесто-дъждовни и мощни купести облаци над или около летището) и височина на долната им граница или вертикална видимост;

10. температура на въздуха и температура на точката на оросяване;

11. атмосферно налягане – QNH, и когато е приложимо – QFE (QFE се включва само в локалните редовни и специални сведения);

12. допълнителна информация, определена в Приложение № 1.



Чл. 37. Информацията по чл. 36 се включва в сведенията METAR/SPECI в съответствие с РАНС.
Раздел ІV

Приземен вятър

Чл. 38. В ЛМСт се измерват средната посока, средната скорост и значимите промени на посоката и скоростта на вятъра, като информацията се съобщава в градуси спрямо географския север и метри за секунда (възли).

Чл. 39. (1) В локалните редовни и специални сведения наблюденията на приземния вятър са представителни за:

1. условията по дължината на ПИК – когато сведенията са използвани за излитане;

2. зоната на опиране – когато сведенията са използвани за кацане.

(2) Наблюденията на приземния вятър за сведения METAR/SPECI са представителни за условията на:

1. цялата ПИК, когато има само една писта;

2. целия комплекс от ПИК, когато има повече от една писта.


Раздел V

Видимост

Чл. 40. Хоризонталната видимост се измерва, наблюдава и съобщава в метри или километри.

Чл. 41. (1) В локалните редовни и специални сведения наблюденията на видимостта са представителни за условията:

1. по дължината на ПИК – когато сведенията са използвани за излитане;

2. в зоната на опиране – когато сведенията са използвани за кацане.

(2) Наблюденията на видимостта за сведения METAR/SPECI са представителни за условията на цялото летище.


Раздел VI

Видимост на ПИК

Чл. 42. Наблюденията на видимостта на ПИК се извършват през периодите с намалена видимост за всички използвани ПИК, които:

1. са оборудвани за точен подход за кацане;

2. се използват за излитане и са оборудвани с високо интензивни странични и/или осови светлини на ПИК.

Чл. 43. Видимостта на ПИК се измерва в метри и се съобщава, когато хоризонталната видимост или видимостта на ПИК е по-малка от 1500 m.

Чл. 44. Наблюденията на видимостта на ПИК се отнасят за:

1. зоната на опиране на ПИК – на летища, на които ПИК не са оборудвани за точен подход и кацане или са оборудвани за точен подход и кацане по категория I;

2. зоната на опиране и средния сектор от ПИК – на летища, на които ПИК са оборудвани за точен подход и кацане по категория II;

3. зоната на опиране, средния и отдалечения край на ПИК – на летища, на които ПИК са оборудвани за точен подход и кацане по категория III.

Чл. 45. (1) При промяна на експлоатационния статус на система, която наблюдава и изчислява видимост на ПИК, незабавно се уведомяват съответните органи за ОВД.

(2) Ръководството за наблюдение и съобщаване на RVR е дадено в Документ 9328 на ICAO Ръководство за наблюдение на видимостта на ПИК и практики на докладване (Doc. 9328 Manual of Runway Visual Range Observing and Reporting Practice).



Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница