Първа: Технологиите История и технология на Интернет

Нашият днешен ден несъмнено е доминиран от новите технологии, прогресът в последните години повиши неймоверно скоростта на движение на информацията, а и начинът на информиране определено се промени. Древната форма на комуникация - хартията/пърният вестник се появява преди новата ера в Рим/ все повече бива измествана от хипертекста и хипервръзките/ интернет в днешния си вид съществува от 1990г./. Днес картината е всичко, каква по-благодатна среда за своето развитие би могла да желае модата като изкуство за красивото и удобното облекло.

Всички горепосочени промени са обусловени от появата на интернет и осъвършенстването на дигиталните технологии, както се застъпва и по-долу в текста качеството и количеството на информацията днес е уникално и несъизмеримо с изминалите исторически периоди, възникна едно ново общество тясно свързано с мрежата, което работи, информира се и дори живее там.

Компютрите настъпиха във всички посоки на действителността и днес голяма част от човешките дейности са немислими без тех - работа, забавление , обучение и редица други. В сферата на модата – дизайнерети създават своите модели с помоща на компютри, обменят информация и търсят помощ чрез интернет, публикуват своите мнения в модните web сайтове, а ревютата им се излъчват директно през мрежата в реално време.

В настоящата дипломна работа е направен опит да се систематизира новото в света на модата във връзка с новите медиите. Основната цел е да се анализира модата, да се проследи какво се променя в нея под влияние на ІТ технологиите, как се формира и как това се отразява на обществото и на нас - неговите членове.

Глава Първа: Технологиите
1. История и технология на Интернет

Глобалната комуникационна мрежа, WWW (World Wide Web) или Интернет, наричана още “информационна магистрала” от по-творчески мислещите специалисти, се развива бурно като потребителски феномен едва от средата на деведесетте години на миналия век. Разбира се, имало я е и преди, но нито е била толкова популярна сред крайния потребител, нито навлязла в употреба толкова мащабно, а именно - в целия човешки цивилизован свят. В началото ( 60-те и 70-те години на миналия век) Мрежата е служила на американската военна промишленост. Това е нормално, тъй като в днешни дни повечето научно-технически достижения идват до нас след като веднъж са били влезли в употреба на нечия военна машина, тъй като това е областта, където правителствата са склонни да инвестират най-много средства за експерименти, проучвания и нови открития. Постепенно Интернет става средство на информационните технологии и извън секретните военни бази данни. Започват да я използват американските университети за обмен на информация и за изграждане на единна информационна система с огромно количество натрупани архиви. Това е напълно нормално. Именно научните кадри от университетите са работили по създаването на Интернет. В този свой ранен етап на развитие Мртежата е все още твърде далеч от днешните си комерсиални и глобални размери. Не може да се каже кой точно е създал този феномен на информационните технологии, въпреки че твърде много хора претендират за престижното отличие. Истината е, че Мрежата не е просто поредното патентовано техническо изобретение, а едно ново средство за комуникация и обмен на данни, което от определен момент нататък напуска заплануваните от създателите си размери и започва да се развива самостоятелно и удивително бързо, погребвайки всички останали информационни мрежи (Ethernet, Prodigy и.т.н) в миналото. Ако не си спомняме някоя от тях, това е защото през последните 20 години не сме живели в САЩ. Всъщност и днес съществуват много видове компютърни мрежи, но само една има претенциите да свързва компютрите на хората от цял свят и това е Интернет.

Мрежата навлиза широко сред непрофесионалния потребител в благодарение на новите user-friendly или “приятелски настроени” към същия програми. Става дума за браузърите с графичен интерфейс, които позволяват дори на непрофесионалиста да има достъп до необходимата му информация, съхранявана в други компютри и за търсещите машини, а именно онези програми, които систематизират и улесняват достигането до тази информация.

Днес, погледнато абстрактно, Интернет е най-голямата библиотека в света. Проблемът е, че данните в нея са разхвърляни и разпиляни по най-безобразен начин. За многообразието и чудовищното количество данни, съхранявани в Мрежата собствен принос имат милиарди души от цял свят. Затова, ако не можете да намерите някаква информация в Интернет, то трябва да я потърсите пак там, тъй като единствената причина да не сте открили каквото ви трябва е да не сте го търсили правилно.

Ще спрем до тук с това кратко описание на глобалната мрежа. Ако продължим рискуваме никога да не свършим. Направихме го, тъй като освен постоянно растящо струпване на данни, Мрежата все повече започва да се превръща и в поле за реализация на всякакъв вид стоки и услуги. Веднъж утвърдила се като средство за правене на бизнес, тя съвсем естествено се налага и като средство за маркетинг. В предстоящото изложение ще разгледаме подробно маркетинга на услуги в Интернет и в частност – маркетинга на онлайн и интернет услугите в Мрежата.

Бихме желали да направим уговорката, че не претендираме за пълна изчерпателност в изложението на тематиката, тъй като, макар и да звучи пресилено, цялото разнообразие на Мрежата, дори в тази нейна специфична област, не може да бъде обхванато от човешкото съзнание.

Интерактивността отличава интернет практически от всички останали медии. Именно това е една от основните причини, поради които мрежата пое по съвсем различен път на развитие и я направи част от всеки офис (а в Америка и дом), принуди фирмите да създават нови и нови видове интерактивно съдържание. И докато музиката и филмите са съществували преди доста време, интерактивните филми (интерактивната телевизия) и мултиплеър-игрите са нещо, което тепърва ще се развива. И продава. От малките Flash-филмчета, през персонализираните онлайн-издания, до мултиплеър-игрите със стотици играчи - всичко това представлява развлекателната индустрия в мрежата. Моделът на заплащане на този вид съдържание в интернет все още не е ясен, но индустрията продължава да инвестира и да привлича все повече клиенти. Абонаментът, микроплащанията и следенето на аудиторията са едни от малкото трикове, които компаниите са приготвили като начини да печелят. Ако онлайн-потребителите свикнат да получават развлеченията по интернет, тогава бъдещето определено би превърнало интернет в един малко по-различен Холивуд. Вероятно това е и причината America OnLine да нарича своите абонати наши клиенти.

Думата забавление е натоварена със смисъл, който до момента потребителите са изграждали от телевизия, филми, печатни издания и радио. Онлайн-забавлението обаче е нещо друго. Най-добре (и до голяма степен по американски) определение на този израз дава Хала Маковска - вицепрезидент на Time inc. "Забавление е това да се занимаваш с нещо, за което не ти се плаща. РАЗЛИКАТА при онлайн-забавлението е, че потребителят трябва да мисли, докато се забавлява." Изразът развлечение в мрежата може да се определи като приятно прекарване в среда, към която всеки човек се отнася малко или повече като към работна.

Онлайн-забавлението е странно изкуство. На срещите, на които се обсъжда бъдещето на жанра, се събират всякакви хора - от холивудски продуценти, през уебдизайнери до футуристи и членове на Американския филмов институт. Първоначалният срив на сайтовете, които предлагат онлайн-забавление (такива като pseudo.com и pop.com през средата на 1998 г.), се дължеше на начина, по който повечето компании подходиха към сърфистите. "Интернет-развлеченията за интернет-компаниите са като темата за Виетнам за Холивуд", твърди Дейвид Уъртхаймър, бивш началник на кинокомпанията "Парамаунт", в момента председател на WireBreak.com. "Тук всеки влиза и инвестира без идея в какво се намесва. Всички компании претърпяват много загуби, оттеглят се, но твърдят, че са победили."
Грешката на компаниите в миналото беше, че изградиха множество сайтове, които наподобяват телевизионни предавания, но в интернет. Всички в момента съзнават, че интернет не може да е телевизия - ако потребителите искат да се забавляват по познатия до момента начин, то те просто биха включили телевизорите си, които със сигурност притежават. Възходът на онлайн-забавлението в момента се дължи на факта, че големите провайдъри се интегрират с медийните компании (идеалният пример - AOL + Time Warner и предстоящите сделки - Sony + AT&T, Disney + Excite-At-Home) и започват да изграждат съдържанието си отначало. Вече онлайн-забавата притежава много по-бърза основа за развитие (високоскоростният интернет, особено в САЩ) и е разделена на много жанрове, щателно разработвани от медийните компании.

Най-лесният пример за чистото онлайн-забавление е думата Webisodes (игра на думи между уеб и епизод). Този вид кратки филмчета се появиха преди около три години заедно с широкото разпространение на технологията Macromedia Flash. И въпреки че Flash е замислена изцяло като софтуерна технология за сайтове, желанието на онлайн-аудиторията за звук и анимация в скучничките уебсайтове се превърна в един изцяло нов жанр. Флагманът на този нов жанр е ShockWave.com - дъщерен сайт на компанията Macromedia Inc. Други сайтове по темата са светли имена като AtomFilms.com, Honkworm.com, Thrive.com, Romp.com, JoeCartoon.com и т.н. ShockWave вече от няколко години сериозно е стъпил в бизнеса, като със създаването на сайта е създал и свое онлайн-общество. Всеки потребител може да изтегли ShockMashine - софтуер, който разкрива допълнителни функции на сайта и разрешава даунлоуд на филмчетата. Нещо като публична тайна е, че този тип софтуер има функция и на шпионска програма, която предоставя данни за онлайн-поведението на потребителите и сайтовете, които те посещават. Предимствата на този жанр са в сравнително малките размери, интерактивното съдържание и свободата на авторите на този вид филмчета и игри. На ShockWave.com има промоции на седмични сериали, които се рисуват от доказани и скъпоплатени аниматори. Типичен пример е серията The seventh portal, правена от Стан Лий - аниматора на "Човека - паяк", или минисерията StainBoy, писана и режисирана от Тим Бъртън - режисьора на "Слийпи Холоу" и "Батман". Уебизодите могат наистина да се нарекат успешен пример за вече работещо онлайн-забавление, друг е въпросът дали този вид индустрия може да е печеливш. В случая с Shockwave.com нещата са повече към промоция на технологиите на Macromedia, отколкото реална печалба от банери и анонси, които така или иначе не отсъстват.

Според статистиките на MediaMetrix в момента над 90 процента от интернет-потребителите са гледали flash-филми. Размерът на парите, инвестирани в тази специфична индустрия, ще нарасне до 2.5 милиарда долара до края на тази година. Според същото изследване 30% от посетителите на такъв вид сайтове са потърсили това съдържание, докато едва 40% са достигнали до него чрез случайна препратка от друг сайт. И все пак 60% от хората, натъкнали се на такива филмчета, затварят браузъра си след първата минута. Нещо като познатия жест за смяна на канала. Това вероятно се дължи на факта, че 90% от зрителите на този вид филми ги гледат от домовете си и едва 8% от офисите, където се предполага, че връзката към интернет е по-бърза. След като вече на всички е ясно, че банерите не са перспектива за изплащане на това сравнително скъпо съдържание, бъдещето на този вид филми е в спонсорите. Flash-филмите са идеалният начин за промоция и следене на интереса към нещо ново сред онлайн-аудиторията. Примерът за това е как големите играчи като Nokia и Ericsson вече правят правят миниигри, в които главните герои "работят" с продукти на фирмата спонсор. Подобен пример е и bmwfilms.com, където малката разлика е, че филмите, които се снимат там, са игрални. Компанията BMW събира известни режисьори и актьори за промоционни филми на новите си продукти.
Таргет-аудиторията на онлайн-забавлението не е дефинирана демографски. Факторите, които я определят, са предимно комерсиални, защото този вид ресурси на мрежата са насочени изключително да продават онлайн. Една от съвсем тривиалните причини, които пречат на широката реализация, е, че все още масовият потребител се свързва с мрежата чрез ниските скорости на модема. А един клиент, абониран за даден сайт, предлагащ такова съдържание, не може да го използва чрез модем. Именно по тази причина аудиторията на онлайн-забавлението до голяма степен се намира на територията на САЩ.

Бизнесмоделът на повечето сайтове за онлайн-забавление (това включва и тези за онлайн-игри) е дефиниран още преди те да започнат. Той зависи от вида на онлайн-съдържанието. Пол Палумбо - основният анализатор на GameDeveloper Magazine (www.gdmag.com), го разкрива като нещо ясно, но все още недоразвито:

Основен модел - реклама: ако съдържанието е базирано на франчайз с голямо холивудско студио или е предвидено за мейнстрийм-клиентите, тогава рекламният модел все още е напълно приложим. Въпреки краха на банерите новите Flash-реклами - т.нар. Rich Media, все още носят разнообразие и шанс за този модел. Регистрацията и базите данни с клиенти (все по-популярни напоследък) добавят допълнително значение за бъдещи инвестиции. Както телевизионните реклами са послание към средния потребител, така и този вид забавление може да се използва за масова реклама към средностатистическия сърфист. Фактът, че услугата е безплатна, привлича много хора. А това си е успех в рамките на интернет.

Продажба + преференциален абонамент: всеки притежател на игра или продукт има личен код и абонамент за уебсайта на фирмата производител. Този модел бе приложен от Blizzard за пръв път с играта им StarCraft. Всеки, закупил играта, въвежда серийния номер онлайн и има право да използва ресурсите на мултиплеър-сървърите на Blizzard, разположени на адреса: Battle.net. Подобен хибриден метод използва и звукозаписната компания Virgin при публикуването на последния албум на групата Daft Punk. Заедно с оригиналния компактдиск потребителите получават членска карта за т.нар. Daft Club. На сайта DaftClub.com всеки въвежда кода си и получава достъп до специален софтуер, чрез който може да се теглят бонуспарчета и изпълнения на живо на групата. Музиката, изтеглена през този софтуер, не е mp3 и е дигитално защитена. А софтуерът, чрез който се тегли тази музика, същевременно регистрира и онлайн-активност. Така с минимални усилия се получават директен маркетинг и следене на желанията на пазара.

Микроплащане: този вид плащания (на съвсем малки суми - понякога много под един долар) са тясно специализирани за части от цялата забава или за конкретно съдържание, което омръзва бързо. Микро-плащането е основен източник на приходи на много новинарски сайтове и онлайн-списания, чиито потребители плащат, за да прочетат тематични новини или определена статия. Микроплащанията се използват от много онлайн технически справочници. Например потребителят няма да си купи цялата енциклопедия "Британика", ако му трябва само статия от трети том.

Абонамент: най-старият начин за изплащане на онлайн-съдържанието, който ни е познат от праисторическата ера на печатните издания и телевизионните канали. Това е начинът за заплащане сред най-големите сайтове - представители на жанра: Microsoft Network (който според предвижданията едва догодина ще излезе на печалба), сайтовете на Disney, Total Entertainment Network (TEN), AOL и т.н. Ако съдържанието е филм на серии или онлайн-игра, тип приключение (quest), с много нива, абонаментът към услугата е най-успешният начин да се привлекат дългосрочни клиенти. Недостатъците са, че този вид плащания трябва да се прицелят към платежоспособна аудитория с бърз интернет, т.е. тази над 18 години и тази, разположена в САЩ.

Все още има много неясни полета около развлекателната индустрия в мрежата. Ако интерактивността е единственото средство, с което мрежата се различава от другите медии, тогава изцяло онлайн-забавлението може да се определи в малко сфери. Въпреки всичко посоките оттук нататък са ясни, ето как ги определя Майкъл Пасторе - главният анализатор на CyberAtlas.internet.com:

• 
  Крайният продукт ще е удоволствието на клиента
  
• 
  Креативността тепърва ще е най-важният фактор
  
• 
  Добре персонализираното съдържание ще замести масовата дистрибуция
  
• 
  Източниците на приходи са много, но неусъвършенствани
  
• 
  Големите играчи ще си останат големи играчи
  

С навлизането на новите технологии се появиха нови термина, а част от старите придобиха ново значение, повечето от тях са изброени по-долу в текста.

Електронни публикации в Интернет, известни още като онлайн-публикации. Включват два основни вида:

• 
  електронни версии на печатните издания – списания, вестници, книги
  
• 
  принципно нови публикации, несъществуващи в печатен вид. Техен типичен производител са Web-списанията (на английски – webzines).
  

• 
  Отпадат много от разходите(за хартия, печат, разпространение), както и факторът тираж.
  
• 
  Значително се ускорява процесът на побликуване.
  
• 
  Незабавно разпространение в световен мащаб.
  
• 
  Отпадат офраниченията за обема.
  
• 
  Бързо и лесно предоставяне на допълнителна информация по Интернет чрез хипервръзки към други ресурси.
  
• 
  Бързо и удобно търсене в съдържанието.
  

Можем да копираме избрани от нас части от наши документи.

Улеснено контактуване с авторите и издателството по електронна поща.On-line публикациитe имат потенциал да станат сериозна алтернатива на печатниците – особено при малък тираж и в условията на застой и дори намаляване бюджета на библиотеките.

Налагането на електронните публикации обаче се спъва и от някои техни недостатъци спрямо печатните издания. Измежду тях изпъкват:

Рядко и необстойно се контролира качеството.

Липсва централно архивиране – налице са само отделни инциативи. Много от публикациите по Интернет след време изчезват, без да оставят никаква следа. Не е регламентирано индексирането каталогизирането на подобни публикации, така че те се откриват трудно, дори да се съхраняват някъде. И в тази област сме свидетели само на отделни инциативи./например Google.com кешира всичко до което търсачката достигне на собствените си сървъри, засега само текстове/

Възникват нови разходи (най-вече по подготовката на материалите в подходящ за Интернет вид и поддържането на съответните технически и програмни средства), така че публикуването по системата WWW не е чак толкова евтино, колкото изглежда на пръв поглед.

По тези причини засега електронните публикации не са в състояние да изместят традиционните,а само ги допълват. Едва ли са застрашени позициите на утвърдените научни списания предвид на респекта и доверието, които вдъхват и с взискателния подбор на статиите, грижливия контрол на качеството и с авторитета на своите редактори и издатели.

Като типичен представител на съвременните електронни списания може да се посочи Time – http;//pathfinder.com/time/. То се предлага в две разновидности – с графични материали и само текстова, разчетена за ниска скорост на предаване данни. За техните заглавия ни информира движещ се текст на заглавната страница. Ако се регистрираме, което е безплатно, можем да ползваме допълнителни информационни услуги. Чрез хипервръзки можем да се прехвърлим към другите списания на издателската група Time Warner – Fortunr, Sports, People, Asia Week и т.н. всички те се предлагат в пълен текст от сайта http://www.pathfinder.com.

Списък на електронни списания можем да получим от указателя Yahoo – рубрика Entertainment/Magazines.

Изключително богат е асортиментът от онлайн-списания в областта на компютрите , информатиката и информационната индустрия, което не е за учудване. Почти всяко по-известно списание в тази област има и Web-еквивалент като например:

• 
  PC World – http://www.pcworld.com/home/index.html
  
• 
  Information Today – http://www.infotoday.com
  
• 
  What Personal Computer – http://www. Emap.com/wpc/
  

Множество електронни списания в тази област предлага ZDnet. Асортиментът на ZDnet включва PC Magazine и PC Computing, и PC Week.

Това са електронни списания, разпространявани чрез системата WWW.

Обикновено се имат предвид без печатен еквивалент – към 1997 година няколко десетки на брой. Ползването им е безплатно: те се издържат от реклама главно за компютри и софтуер. Тези списания все още не са утвърдени: не се използват напълно възможностите на WWW, имат сериозни трудности по своето финансиране. Последното обаче не е проблем за списанието Slate понеже се издава от Microsoft. Неговата особеност е, че организира електронни дискусии по актуални политически и икономически въпорси с участието на водещи специалисти и публикува всички изказвания. Освен това статиите се придружават от подробен и грижливо подбран списък от хипервръзки към други ресурси в WWW по разглеждания въпорс. Списанието FEED Magazine се специализира в есета и коментари. То е известно обаче най-вече с организираните от него електронни “кръгли маси”, в които наред с експерти участват и обикновени читатели. Други популярни Web-списания са HotWired, Suck. Наред с тях за широката публика съществуват и специализирани. Напромер Internet Journal of Chemistry се концентрира върху използването на Интернет за научни изследвания в областта на химията.

Много от реномираните световни вестници (особено икономическите) вече имат своя компютърен еквивалент, който понякога излиза дори преди печатното издание. Някои от тях изискват регистрация на потребителя или предоставят безплатно само част от съдържанието им.

Вестник Times предоставя от началото на 1996 година почти цялото си съдържание чрез своя сайт срещу безплатна регистрация на потрбителя. Две години по-късно са регистрирани 1,3 милиона потребители на онлайн-изданието, като тяхната общност има по-международен характер отколкото тази на читателите на печатната версия. Така е постигната целта на вестника да се увеличи популярността си в чужбина. Същевременно е установено, че пускането на безплатния сайт не намалило търсенето на печатния вариант, анапротив – за пробен период от време тиражът се увеличил с 3%.

На заглавната страница на Times се посочва водещата статия на броя с кратко резюме и хипервръзки към пълния текст. Освен това се дава списък на рубриките, от които попадаме в списък на статиите и материалите по избраната рубрика. Съдържанието на онлайн-изданието се актуализира в хода на деня, като се дават последните новини, което не е възможно при печатната версия.

Има онлайн-вестници, които ви дават възможност да ги персонализирате, т.е. да получавате новини само по интересуващите ви въпроси. Такава услугасе предлага срещу абонамент Wall Street Journal. Най-напред задаваме темите, по които желаем да получаваме информация. След това компютърна система ежедневно материалите по тези теми измежду наличните 50 хиляди материали, комплектува нашия личен брой на вестника и го изпраща по WWW. Следващата крачка в това направление представлява ситемата Java Blitz, разработена от технологичния институт в Атланта, щата Джорджия. Тя дава възможност да зададем за нашия личен онлайн-вестник не само темите, по които желаем да получаваме новини, но и източниците на информация. Например можем да изберем за източник на финансовите новини CNN Financial Network, за бизнес-новините – Wall Street Journal, а за останалите – Times.

Списък на онлайн-вестници можем да получим от Internet Public Library – рубрииката Newspapers. Той съдържа над 100 заглавия, като можем да избираме по заглавие и регион. Естествено преобладават американските издания.

Хипервръзки към някои български онлайн-вестници и списания се дават от сайта на фирма “Цифрови системи”, чийто сървър използват тези издания. Това са националните ежедневници “Демокрация” и “Сега”, някои регионални вестници и изданията по компютри Computer News, Computer World, Apple News. Други български вестници с онлайн-версия са “Континент” и икономическите “Пари” и “Капитал”.

Електонни книги - представляват онлайн-версия на печатни книги. Засега са сравнително малко на брой и не са популярни. Основната причина за това е, че четенето от екрана на компютърния монитор на големи текстове е недотам приятно и нездравословно, а и нямаме такъв навик. Основни предимства на електронните книги са тяхното бързо и евтино разпространение, възможността за автоматично търсене на текста и за копиране на части от него в наши документи. Поради това те са по-подходящи за справочни цели, а не толкова за четене отначало до край.

Световно известният писател Стиван Кинг направи експеримент с последната си книга, като я пусна само в интернет, книгата бе достъпна да си я запишеш безплатно и само ако решиш да я платиш и вси пак 80% от потребителите са я платили преди да я запишат. На втората част този показател спада до 45%

Разпространението на онлайн-книгите се стимулира най-вече от посевместното преминаване към електронна предпечатна подготовка: благодарение на това допълнителните разходи за онлайн-версия са незначителни. От друга страна безплатното предлагане на онлайн-версия спомага за рекламата и в краен резултат за по-добрите продажби на печатната версия. Поради това расте броят на издателствата, предлагащи чрез Интернет отчасти или дори изцяло своята книжна продукция – пълен или частичен текст. Например американското издателство National Academic Press (NAP) предлага чрез WWW хиляди научни книги в пълен текст. Книгите се продават от Националната академия на науките в СА, Националната инжинерна академия, Института по медицина и Националния американски конгрес или правителствени агенции.

Богат списък на повече от 7000 безплатно предлагани по Интернет електронни книги с хипервръзки към тях съдържа Web-страницата Online Books Page на американския университет Carnegie Mellon. Можем да търсим по автор ил по заглавие или да прегледаме множеството сайтове за предлаганите в тях книги. В рубриката Arts/ Literature Electronic Literature на указателя на Yahoo се съдържат множество хипервръзки към електронни книги – включително западноевропейската литература на други езици освен английски и колекцията Nestor литературни произведения на славянски езици. Освен това се дават връзки към архиви с електронни текстове, електронни списания и издателства.

Една от най-големите колекции от онлайн-книги включително драматургия, поезия и сценари съдържа The Electronic Library и предлага хиляди книги включително и пълното издание на Шекспир. Съдържат и връзки към онлайн-каталога на фирмата Books Stacks Unlimited, съдържащ до 320 хиляди заглавия. На адрес http://www.columbia.edu/acis/bartleby/. Колумбуйският университет предлага сбирка, която се препоръчва за любителите на поезия и за нуждаещите се от справочни издания.

Най-мащабната инициатива в областта на електронните книги представлява проектът “Гутенберг”. Неговата цел е да се създадат електронни версии на десетте хиляди най-интересни книги на английски книги, авторските права върху които вече са изтекли. Тези книги ще се продават чрез Интернет безплатно,а когатоса върху компакт дискове (CD-ROM) – на цената сам на носителя плюс транспортните разходи, ако има такива. Към края на 1996 годинаса се предлагали чрез FTP-сървър пълните текстове на 640 книги (главно класика). Адресът на сървъра е ftp://ftp.prairienet.org/pub/providers/gutenberg/etext96/.

Проектът се ръководи от колектив на Илинойския университет, като за участие в него се привличат всички желаещи включително в чужбина. Издава се специален бюлетин по Интернет – Project Gutenberg Newsletter: http://jg.cso.ujuc.edu/pg_home.html и Web-сайт(http://promo.net/pg/), който обаче не съдържа всички книги. Друг адрес за информация по този проект е http://jg.cso.ujuc.edu/PG/welcome.html.

Архиви на електронни текстове - един от най-големите измежду тях е Etext archives- http://www.etext.org. от 1992 година сам по инициатива на Мичиганския университет в САЩ доброволцисъбират много електронни текстове от всякакъв вид(списания, книги, бюлетини, съобщения и дискусионни групи). Обхванатите материали са подредени в рубрики като книги, списания, политика и философия. Към 1999 година техният общ обем бе надхвърлил 1000 гигабайта, акто се касае главно за файлове тип ASCH. Който желае, може да изпрати по електронната поща текстови файлове за съхранение в този архив. Архивът съдържа и хипервръзки към електронните книги, създадени в рамките на проекта “Гутенберг” и “Либелуис”. Вторият проект има за цел предоставяне по Интернет на оригиналния текст на класически произведения.

С още по-богат електронен архив разполага сайтът Electric Library, подържан от фирмата Infonautics. Той включва пълния текст на 150 вестници, стотици списания, справочници и 2000 литературни произведения, архива на две съобщителни агенции, над 28 хиляди фотографии, карти и репродукции от произведения на изкуството и други. Към последните допълнения на Electric Library спадат всички списания на издателска група Тime, както и списанията Forbes и Discover. В архива можем да търсим на обикновен английски език, като при желание въведем ограничения относно материала, дата, заглавия и автор. Резултатите от търсенето са подредени по релевантност и съдържат следните данни за всеки намерен материал: заглавие, източник, автор, дата на публикуване, големина и други. Ползването на Electric Library е срещу такса от 9.95 долара месечно, но можем да я пробваме безплатно 30 дни без ограничения.

В каталога Alex а обхванати над 2000 електронни текстове главно в Gopher-сървъри. Към средата на 1998 година този каталог се намираше в преустройство с оглед да се осигури търсене в съдържанието на всички текстове. Представа за новия видна каталога може да се получи от адрес: http://sunsite.berkeley.edu/alex/. Можем да прелистваме каталога или да търсим по ключови думи за намиране на нужното заглавие.

Многобройни електронни текстове са архивирани в рамките на инициативата Online Book на сървъра gopher://world.std.com. оксфордският електронен архив (ftp://ftp.hti.umich.edu/pub/ota/public) съдържа пълния текст от 1300 произведения на антични, английски и други изтъкнати автори.

Несъмнено електронните документи са бъдещето на информационните потоци.

3. 
   Изисквания към web-сайта
   

Он-лайн изданията се публикуват в Интернет под формата на web-сайтове. Достатъчно условие дадена електронна страница да бъде наречена web-сайт е тя да бъде достъпна чрез Интернет. Ефективният web-сайт обаче трябва да отговаря на няколко основни изисквания. На първо място трябва да се определи ясно и точно целта, за която ще се използва – дали ще бъде лична страница, он-лайн издание, портал и т.н. Ако web-сайтът ще представлява он-лайн издание, е важно да се уточни какви ще бъдат неговите функции – да повиши интереса към печатното издание или обратното – да носи повече информация от печатния носител. В първия случай най-често се публикуват кратки анонси за статиите, които могат да бъдат намерени в печатното издание. Другият случай пък се използва по-често, когато журналистът разполага с много снимков материал и тогава на страниците на печатното издание се отбелязва адресът в Интернет на неговата он-лайн версия. Он-лайн версиите са подходящи и в случаите, в които новината не може да изчака излизането на печатното издание. В тези ситуации, най-често се използва он-лайн изданието.

Когато е ясно какво ще бъде предназначението на сайта, трябва да се определят особеностите на аудиторията. За целта се провеждат маркетингови проучвания, които определят таргет групите на он-лайн изданието. Разработването на web-сайта е необходимо да бъде съобразено с особеностите на дефинираните таргет групи, за да може да се постигне ефективност.

След като са определени целите и потребителите на он-лайн изданието, трябва да се спазят няколко технологични условия, свързани със спецификата на достъпа до Интернет. Сайтът трябва да може да се зареди на екрана на посетителя за не повече от 10 секунди, тъй като това е времето, през което вниманието на потребителя може да бъде ангажирано в изчакване на дадената web страница да се зареди. Това от технологична гледна точка означава, че големината на изображенията трябва да бъде намалена, за да може да не забавят зареждането на страницата. Тя не трябва още да съдържа различни технологии, които ще забавят зареждането й. Ако е предвидена въвеждаща анимация или интродукция на даден сайт, е важно потребителят да има възможност да откаже нейното зареждане.

Обикновено при разработването на даден web сайт се спазват определени правила, които са свързани с начините на възприемане от страна на потребителя. “Мигащите” обекти – надписи, картинки и други, привличат вниманието на потребителите и по правило там се поставят по-важните линкове към страници или информация. Тъй като с това често се спекулира и зад подобни обекти често се крие линк с рекламно съдържание, ефекта с мигащи обекти се използва значително по-рядко.

Друго правило, което се спазва при разработването на web сайтове, е съчетаването на цветовете. В теорията съществуват т.нар. несъчетаеми цветове, които не се възприемат добре от посетителите на сайта. По тази причина, при публикуването на текстове рядко се използват близки цветове за текста и фона, тъй като се губи контрастът и текстът не се чете. Правило е още да не се използват светли букви, поставени на светъл фон. Не са позволени от естетическа гледна точка също и комбинации на несъчетаеми цветове като зелено и цикламено и други.

Понякога при разработването на web сайт се използва и музикално оформление. Обикновено това се прави чрез включването на музикални файлове в кода на страницата. Използването на музикално оформление обаче трябва да бъде премерено и е необходимо потребителят да има възможност да го изключи.

Съществуват и други критерии, на които трябва да отговаря ефективният web сайт, свързани със специфичните особености на членовете на таргет групата. Те не попадат в категорията общи изисквания към web сайта, тъй като понякога са много специфични и твърде различни. Например спецификата на възприемане на глухонемите потребители е коренно различна от тази на слепите и при разработването на специализирани сайтове за тези категории се използват различни техники, гарантиращи възприемането на информацията.

Най-съществени при създаването на един web сайт са архитектурата и навигацията. Тъй като на практика web сайтът представлява “дърво”, което показва връзките между отделните страници, е важно тези връзки да бъдат логични, за да може потребителят да достига до желаната от информация максимално бързо. Това се постига чрез задълбочено първоначално проучване и уточняване на целта на сайта. След това се оформя информационната архитектура на сайта и се посочва коя част от информацията на коя електронна страница ще бъде публикувана. След като се изгради структурата, се подготвя и реализира навигацията на web сайта – това се налага за по-лесната ориентация на потребителите. За да бъде ефективен от гледна точка на навигация, един web сайт трябва да отговаря на два основни въпроса – “Къде съм” и “Как да стигна до информацията, която ми е необходима”. За удобство на потребителя е добре на всяка страница да се поставят се препратки към заглавната страница.

Сред технологичните изисквания за ефективност на web сайта е необходимо да бъде със стандартна резолюция 800х600 dpi. Допустимо е сайтът да бъде по-дълъг от 600, но е за предпочитане от гледна точка на възприемането от страна на посетителя да не бъде по-широк от 800. Важно технологично условие е още големината на буквите да може да се променя.

Подобно на останалите методи за публикуване на информация, при web сайтовете също съществуват актуални тенденции. Те се изразяват в графичното оформяне на електронните страници, включването на различни технологии при изработката им и начините за рекламиране, които те предоставят. Основните фактори , които влияят на “модата” при web сайтовете, са технологичните възможности, които в тази сфера се променят често.

Модата при web сайтове в началните години на активно използване на това средство за доставяне на информация до множество потребители представлява публикуването на информация върху едноцветен фон. Естетическите възприятия и схващането, че многоцветието привличат вниманието на посетителите на сайта, довеждат до навлизането на многоцветни фонове в средата на деведесетте години. В този момент технологиите позволяват още в сайта да се включат анимирани файлове. Смесването на много цветове обаче най-често води до проблеми с читаемостта на текста.

През следващите години актуална става технологията за анимация Flash, използват се още Java Script и Dynamic HTML. Това променя цялостно визията на сайта, като му дава повече атрактивност, но понякога създава проблеми от гледна точка на зареждането на страницата – една електронна страница, изработена с технологията Flash се зарежда значително по-бавно от страницата, изработена с HTML.

Друго модно течение при изработването на web сайтовете, е използването на “падащи” менюта. Най-често те се използват за публикуването на линковете към отделните страници на сайта, като ефектът, които се постига, е изчистеност на страницата. Наред с това, модни течения има още при използваните цветове и шрифтове.

1. 
   Мода и масмедии
   

Модата, това е неизгасващият вулкан на творението. Тя отразява творческият дух на времето, извисява се над общия вкусов резултат, над което се създават шедьоври на модното изкуство. Модата е част от естетическото възпитание, учи хората да разбират и оценяват хубавото, да бъдат перспективни дори и в малката област на собствените си облекла. Едно съвършено облекло може да се сравни по хармония с цветовете и формите на художествени картини и музикални произведения. Тя е равновесие и контраст, зашеметяваща, авангардна, едно от големите изкуства, била е и винаги ще бъде.

Модата е променлива, тя е капризна, модата е като жената, винаги неузнаваема, тайнствена и търсеща новото и дивното. Красотата на модата е в това, че тя е “свободна”, а не “ограничена”, модата не е униформа. Това внушение идва от желанието и за постигане на пластична преизмереност на силуета, който е обогатен чрез декоративни акценти, създава неповторимост и изтънченост на дрехата. Изискаността в модата се подчертава от стила. Той е демонстративен и изразителен. Модата не бива да доминира и господства над нашата личност, а тъкмо обратното, трябва да подчертава и излага на показ нейните особености. Модата, това е красотата, ефекта, авторството, изкуството да създаваш съвършеното. В нейния живот няма и не може да има рязка граница, дори в наши дни, когато едни форми и съставки в облеклото се изместват от съвсем различни, дори противоположни. Това е моделирането на облеклото, изкуството или по-точно казано неговата разновидност.


Заключение
Откакто се появиха персоналните компютри и хората започнаха да ги свързват в една единствена мрежа, възникнаха множество нови методи за правене на бизнес. Това е едно предизвикателство за икономическата наука, която все още изследва и не познава достатъчно добре новия икономически феномен, наречен интернет.

Световните процеси не отминаха и медиите. Оказаха влияние на търсенето и предлагането на всякякъв вид информация и на начините, по които тя стигат до потребителя.

Не на последно място под влиянието на интернет попаднаха и модните тенденции, формите и стиловете свързани с мрежата вече са част от бита ни, в тази връзка се промени и самата мода, тя се дигитализира.

Промени се самото възприятие за света, в света на модата промените се отразиха и на представянето на информацията за различни модни събития, промени се комуникацията свързана с дизайна – вече не са пречка хиляди и милиони километри за да работят екипите заедно в синхрон.

Модните медии претърпяха същата метаморфоза като новинарските, но е една важна отлика – станаха не само по-богати на цветове и бързообновяваща се информация, но и по-красиви и въздейюстващи, граничещи все повече с изкуството на твореца, а не с иглата на майстора.

Надявам се с тази дипломна работа да съм успяла да хвърля поне малко светлина върху процесите касаещи същността и онлайн медиите и модата в интернет-средата. При тях зашеметяващото развитие на информационните технологии роди голям напредък, но и много илюзии.

1. 
   Филипов, Д., "Медийната революция", Изд."Стопанство", София, 1998г.
   
2. 
   Колектив, "Интернет", Изд."СофтПрес", София, 2000г.
   
3. 
   Паничков, Б., "Интернет - първи стъпки", Изд."СофтПрес", София, 2000г.
   
4. 
   Петков, К., "Интернет - ключ към безграничната информация", Изд."Лик", София, 1999г.
   
5. 
   в-к"Капитал",2000-2002г.
   
6. 
   INTERNET
   

• 
  www.vogue.com
  
• 
  www.vogue.uk.co