Първата българска църква в град варна алтернатива



Дата01.02.2018
Размер38.18 Kb.
ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА

В ГРАД ВАРНА

Алтернатива

Публикувано бр. 5
След похода на полско-унгарския крал Владислав II Варненчик през 1444 г. и след потушаването на Първото Търновско възстание през 1598 г., от Варна във Влашко се изселват около 50-60 хиляди български семейства. Руско-турската война от 1828-1829 г. става причина около 130 хил. души българи от Източна и Североизточна България да се изселят във Влашко, Бесарабия и Крим. Това става причина почти напълно да се обезлюдят градовете Варна, Добрич, Балчик и Каварна.
Към 1853 г. българите във Варна не са повече от 200-250 души и само те говорят помежду си български. По това време основен език е турският. Гръцкият език се е говорил от гръцкия митрополит в града, от неговото духовенство и от 2-3 души гърци. Откритите с декрет през 1834 г. гръцки консулства в много градове на Европа, в т.ч. и във Варна стават причина и тук да започне процес на елинизация. Едновременно с това, след 1830 г. от Балканите и Родопите започват да се заселват българи, които влизат в занаятите и постепенно изместват от тях местното население. Въпреки това, през XIX в. българите във Варна са малцинство, което е обградено от компактна маса турци и особено гърчеещи се гагаузи, които водят ожесточена борба против българското просветно дело и против желанието на българите за самостоятелно църковно самоопределение.
През 1847 г. във Варна се заселил Константин А. Дъновски, доведен тук от вуйчо си, който от 1840 г. имал медянкарска работилница в града и се нуждаел от работници.
Константин А. Дъновски е роден на 20. VIII. 1830 г. в с.Читак, днес кв."Устро" на гр.Смолян. Образованието си е получил в родното си село в килийното училище, след което учи в гръцкото училище в Пловдив и завършва образованието си при известния български учител Никифор Хаджиконстантинов Мудрон в гр.Пазарджик.
Дошъл във Варна, Константин Дъновски прави добро впечатление със занаята си и хубавия си глас. В това време в близост до Варна в с.Николаевка, един местен жител - Атанас Георгиев, със силно развито национално чувство, пожелал да открие българско училище. Въпреки отказа на съселяните му да го подкрепят и построят училище, той отделил една стая в къщата си и през 1847 г. открил българското училище, като за учител условил Константин Дъновски. По този начин Константин Дъновски станал първият български учител не само в с.Николаевка, но и в цяло Варненско. Младият учител се понравил на селяните и те през 1851 г. построиили в селото сграда за училище и църква.
През 1857 г., по желание на Атанас Георгиев, на когото станал зет, Константин Дъновски е ръкоположен за свещеник. В с.Николаевка той служи малко, защото наскоро е назначен за енорийски свещеник при църквата "Св.Богородица" (старата) във Варна. Тук за първи път през време на църковните служби той започва да чете и пее на църковно-славянски език за удивление на всички. От този момент той става обединително звено на българите от града по пътя на тяхното църковно и национално осъзнаване.
След упорита борба, продължила няколко години, през 1860 г. българите във Варна могат да отбележат възраждането на българщината в града със следните три събития:

  1. на 12 март се отслужва първата св. литургия на църковно-славянски език;

  2. на 11 май се организира първата българска община;

  3. на 19 август се открива първото българско училище.

Макар че имали самостоятелно училище, българите продължавали да се намират под ръководството на гръцката митрополия в града. Скоро обаче те преустроили долния етаж на българското училище в църква, която нарекли "Св.Архангел Михаил".


Необходими потреби за новата църква били взети от храма в с.Николаевка. На 14 февруари 1856 г. се извършва водосвет, а на 17 февруари - св.Божествена литургия от свещ. Константин Дъновски, който е първият български свещеник в гр.Варна.
Съзадаването на църквата "Св. Архангел Михаил" се явява като че ли завършек на национално-освободителните борби на българите във Варна. Веднага след това събитие българските семейства в града, които до тогава са били 100, нарастват през 1867 г. на 250-300, за да достигнат през 1876 г. около 500. Общината наричана до тогава училищна, веднага била преименувана на църковно-училищна. Тя направила свой печат с надпис: "Българска народна черква във Варна", в средата на който било написано на турски език "Булгар милетин клисеси".
От февруари 1865 г. до 1 август с.г. в църквата "Св. Архангел Михаил" служи и свещ. Иван Громов от с.Николаевка. След това на негово място дощъл свещ. Димитър Гавраилов от Балчик, който служил до месец февруари 1866 г. До Освобождението в различно време в църквата са служили няколко свещенници, йеромонасите Дионисий и Партений от Света Гора и архимандритите Дионисий и Панарет, докато в началото на 1872 г. на постоянна енорийска служба бил назначен свещ. Иван Славов от град Търговище. Същият служи тук до смъртта си през 1896 г. На енорийска служба тук е свещ. Константин Дъновски. След пенсионирането му, той продължава да живее в една от стаите при храма до смъртта си през 1918 г. На гроба му има надпис "Константин А. Дъновски 1830-1918, пръв български учител във Варненско и свещеник в град Варна".
Църквата "Св. Архангел Михаил" е осветена на 21 ноември 1938 г. от Варненския и Преславски митрополит Йосиф, в съслужение с гостуващия му във Варна тогава Пловдивски митрополит Кирил, по-късно и патриарх Български. През време на св. литургия Негово Високопреосвещенство митрополит Йосиф ръкополага в йеродяконски сан сегашния Траянополски епископ Иларион.
През 1915 г. при честване на петдесетгодишнината на първата българска църква във Варна църковното настоятелство издава малък исторически очерк, който завършва с думи, запазили своето историческо значение и днес. Там четем: "Хвала и чест на първите виновници за откриване на българската църква в гр. Варна! Хвала и чест на тружениците на духовно-националното пробуждане на българщината тук!"


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница