ПЪРВАТА МАЛКА ГЛЪТКА БИРА
Единствената, която се брои. Всичко друго след нея бледнее, сякаш нещо безвкусно покрива езика ти. Колкото по-здраво преглъщаш, толкова по-безсмислено ти се струва излишеството. Може би заедно с трагедията на последната глътка ще можеш пак да доловиш.....
Първата голяма глътка! Тя вече е изминала дълъг път преди да стигне до гърлото ти. Със следа като от пенещо се злато по устните ти, едно горчиво щастие бавно прониква в небцето ти. Тя сякаш трае една малка вечност, тази първа малка глътка. Пиеш без колебание, подмамен от инстинкта си. Този ритуал ти е достатъчно познат: точното количество, което да послужи като съвършеното въведение; внезапният прилив на благополучие, съпроводен с въздишка на доволство, примляскване на устните или мълчание; шеметното чувство на удоволствие, което сякаш е застанало на ръба на безкрайността... И все пак ти знаеш, че най-хубавото вече е отминало. Слагаш бирата върху подложката за бира и ги избутваш леко настрана. Време е да се насладиш на цвета – като неистински мед или студено слънце. Ако само беше търпелив или достатъчно мъдър да разбереш чудото зад този акт на изчезване. С удоволствие отбелязваш, че името на пивоварната върху чашата съответства на бирата, която си поръчал. Но каквато и да е връзката между съда и неговото съдържание, нищо не може запълни празнотата между тях или да направи така, че течността да потече от въздуха. Какво не би дал за да уловиш и закодираш тайната на чистото злато? Вместо това седиш на огряната от слънце бяла маса, като объркан алхимик, който продължава да се прави, че нищо не е станало – след всяка глътка ти се отдалечаваш от удоволствието. Щастието има горчив вкус, когато трябва да пиеш, за да забравиш първата малка глътка.