Първата световна война и българия


Квартална пивница през 20-те години на ХХ век



страница13/13
Дата14.03.2023
Размер1.99 Mb.
#116900
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13
pyrvata-svetovna-voiina-v-bylgariya
Свързани:
pyrvata-svetovna-voiina

Квартална пивница през 20-те години на ХХ век

Българската култура като част от европейската

  • Българските културни и просветни дейци преживяват тежко националните катастрофи. Интелигенцията запазва живо усещането за съпричастност към съдбата на нацията, търси изход и често го намира в крайните идеологии. Отчаянието разделя обществото и неговите духовни водачи. Левите се увличат от събитията в Русия и Германия и от красивия идеал за социално справедливо общество, коeто пропагандира болшевизмът (без обаче да са добре запознати с реалностите при прилагането му). Не закъснява и реакцията срещу българското левичарство в лицето на консервативните или десните увлечения, станали особено популярни след двата военни преврата. С идването си на власт земеделците започват реформи в образователната система, чиято цел е демократизация и достъпност. Продължителността на задължителното и безплатно образование се увеличава от четвърти до седми клас (прогимназията), което означава, че всяко българче до 14-годишна възраст трябва да ходи на училище. Увеличава се броят на педагогическите училища и учителските институти. Общообразователната насоченост се заменя от прагматичното професионално образование. То се подпомага и от новите факултети, създадени към Софийския университет – Ветеринарен, Агрономически и Богословски. Нараства броят и на висшите училища, като Художественото и Музикалното училище се преобразуват в академии, откриват се Свободният университет за политически и социални науки в София и Висшето търговско училище във Варна. Българската наука има своите достойни представители в Софийския университет и Българската академия на науките. Водещи са хуманитарните направления, но и точните науки се развиват бързо и излъчват учени със международно признание – физикът Георги Наджаков, химикът Асен Златаров. В следвоенния период се поставя началото на една нова традиция – честване на годишнини от важни исторически събития, както и на юбилеи на заслужили българи. Тази инициатива е обърната към националното съзнание – то трябва да се излекува от покрусата чрез спомена за славното минало, да повдигне духа и вярата на българите в бъдещето. Тържествено се отбелязват 1000-годишнината от царуването на Симеон Велики, 50-годишнината от Освобождението, половинвековното съществуване на Софийския университет, юбилеите на учения Иван Шишманов и на народния поет Иван Вазов. Обявяват се държавни празници, които се честват тържествено. Празникът на славянската писменост 24 май от ученически се превръща в национален. На 1 ноември 1921 г. за първи път се отбелязва и Денят на народните будители.
  • Манифестация на 24 май 1924 г. в СофияБългарската художествената култура следва европейските образци и участва в големите спорове и деления в литературата, изобразителното изкуство и музиката (Документ №4). Междувоенните десетилетия се бележат от яркото присъствие на поети като Елисавета Багряна, Николай Лилиев, Теодор Траянов и писатели като Йордан Йовков и Елин Пелин. Новата тенденция се свързва с левичарското експериментаторство, чиито ярки изразители са пролетарските поети Христо Смирненски (Документ № 5) и Никола Вапцаров. Политическите сътресения при преврата от 9 юни 1923 г. и потушаването на Септемврийското въстание от с.г. раждат т.нар. септемврийска поезия (Документ №6), в която се включват поети символисти като Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Христо Ясенов. Много от тях стават жертва на терора след ужасяващия атентат от април 1925 г. в църквата “Света Неделя”.
  • Владимил Димитров-Майстора – Мома, 1935 г.Две основни тенденции се оформят в изобразителното изкуство. Първа е школата “Родно изкуство” (1919 г.), чиито представители посвещават творчеството си на българската традиция, но със средствата на модерното изкуство. Сред тях са едни от най-големите художници – Владимир Димитров-Майстора, Сирак Скитник, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов. Втората школа се формира около Дружеството на новите художници (1931 г.), които са привърженици на “новия художествен реализъм” (Документ № 7). Те експериментират с изразните средства, но се повлияват главно от актуалната за времето социална тематика. Постмодернизмът на тези творци се съчетава с левите им политически пристрастия, а много от тях се учат и работят в големите европейски културни центрове. Сред тях са художниците Стоян Венев, Александър Жендов, Васил Бараков, скулпторите Иван Фунев, Николай Шмиргела, Васка Емануилова, графиците Борис Ангелушев и Илия Бешков. Следване на европейските постижения се наблюдава и в другите сфери на изкуството – в театъра, където наред с класическите образци се развива и актуалната българска драматургия (сред най-популярните е комедиографът Стефан Л. Костов, който описва съвременните нрави), в киното, където през 1933 г. Васил Гендов създава първия звуков филм “Бунтът на робите”. Международна известност имат цигуларите Недялка Симеонова и Васко Абаджиев, пианистката Люба Енчева. През 20-те години в новооткритата Народна опера израстват певци, които заслужено получават най-висока оценка на европейска сцена (Стефан Македонски, Елена Николай, Христина Морфова). В навечерието на Втората световна война в културно отношение българският народ вече се е излекувал от ориенталските си комплекси и участва пълноправно в европейските културни процеси (Документ № 8). Българската култура, както и икономиката, трудно могат да се конкурират с развитите европейски държави, но вървят по същия път и нямат съмнения в своята принадлежност към Европа

Манифестация на 24 май 1924 г. в София



Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница