ОТ ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕМОКРАЦИЯ КЪМ АВТОРИТАРЕН РЕЖИМ – 1931-1939 Г.
Краткотрайното възраждане на парламентарната демокрация при управлението на Народния блок 1931-1934 г.
През 1929 г. светът влиза в период на тежка икономическа криза, който продължава до 1933 г. Тя създава сериозни проблеми пред правителството на А. Ляпчев. Най-засегнато е селското стопанство – цените на земеделските произведения спадат, а мерките на кабинета са безрезултатни и престижът му е силно накърнен. Става ясно, че Демократическият сговор е изчерпал потенциала си. Като негов наследник се очертава Демократическата партия на Александър Малинов. Лидерът й е убеден, че стабилното управление на страната не е възможно без земеделците. След нанесените му удари обаче БЗНС се разцепва на няколко формации, сред които най-значим е БЗНС “Врабча 1” на Димитър Гичев. В навечерието на парламентарни избори през юни 1931 г. двете партии създават коалицията Народен блок, в която влизат още БЗНС “Стара Загора” на Димитър Драгиев, Националлибералната партия на Георги Петров и Радикалната партия. Тя печели убедителна победа и по този демократичен начин с помощта на изборната бюлетина се слага край на управлението на Демократическия сговор (Документ № 1). В кабинета, оглавен от Малинов, а след това от съратника му Никола Мушанов, Демократическата партия играе водеща роля, а БЗНС е принуден да поеме второстепенни министерства, което не отговаря на амбициите му като най-голяма партия. Борбата за преразпределяне на постовете в управлението става непрестанен източник на напрежение в коалицията. Правителството идва на власт с обещания за съобразяване на политическия живот с принципите на конституцията. Кабинетът осигурява свобода на печата и разширява възможностите за легална политическа дейност. Но условията в страната не благоприятстват политиката на нормализация. Поради икономическата криза доходите на селяните спадат наполовина, безработицата в градовете расте, засилва се общественото напрежение. В тази ситуация ръководството на нелегалната БКП, което след ударите върху нея от 1923-1925 г. се състои от млади хора, сляпо следващи инструкциите на Коминтерна, подценява възможностите на възстановената демокрация и продължава конспиративната си дейност, вдъхновявана от действията на Сталин в СССР. Убедени, че икономическата криза ще революционизира населението, те обявяват за основен враг левите социалдемократи и земеделци, които “отклоняват” хората от комунизма. Правителството е принудено да действа безкомпромисно срещу нелегалната БКП, като прилага Закона за защита на държавата и поддържа голям репресивен апарат. При управлението на Народния блок настъпват промени в политическата палитра на опозицията. Демократическият сговор се разпада и през 1932 г. неговите най-десни представители начело с Ал. Цанков създават Народното социално движение, което заимства елементи от германския националсоциализъм. То заема челно място сред създаваните през 20-те години организации (Националната задруга, Съюз “Родна защита” и др.), които изразяват някои от идеите на авторитарната вълна, надигаща се в победените европейски страни (Документ № 2). Между десните и левите крила на опозицията са създаденият през 1932 г. БЗНС “Ал. Стамболийски”; групата от Демократическия сговор около Ат. Буров и А. Ляпчев, Социалдемократическата партия и Националлибералната партия. Между партиите и вътре в тях се води остра борба за лидерство, повечето се разцепват, а авторитетът им спадат. Тази обстановка благоприятства появата на формации, за които партийно-парламентарната система е отживелица. Според създадения в края на 20-те години политически кръг “Звено” националните интереси могат да бъдат гарантирани само от силна държавна власт, упражнявана от компетентен политически елит извън партиите. Подобни схващания споделя и възникналият през 1928-1929 г. Таен военен съюз. За него армията е важен фактор, който трябва да участва в управлението в противовес на затъналите в боричкания партии. Умерената демократизация по време на Народния блок създава благоприятни възможности за изцеляване на обществените рани от 1923-1925 г. Кабинетът обаче няма ясна стратегия за преодоляване на икономическата криза и този неуспех ведно с “партизанщината” и корупцията в политическия живот подронва престижа на партийното управление. Съчетаването на тези обстоятелства изчерпва общественото доверие в предимствата на парламентарната демокрация. А в източната част от Европа нараства интересът към новите политически модели на фашизма в Италия и националсоциализма в Германия, които изглеждат по-ефективни при установяването на вътрешен ред и при преодоляването на икономическата криза.
