В началото на май 1934 г. БЗНС “Врабча 1”, подкрепен от Националлибералната партия, настоява за по-голям дял в управлението за сметка на малката Радикална партия. Тя напуска коалицията и това е началото на правителствена криза, идваща сякаш в подкрепа на твърденията на онези политически сили, които смятат, че традиционните партии не са в състояние да управляват. Народното социално движение на Ал. Цанков подготвя мащабни изяви, които да го изведат начело на властта. То обаче е изпреварено. Тайният военен съюз, в който водеща роля има Дамян Велчев, още от ноември 1933 г. е започнал подготовка за извършване на военен преврат заедно с политическия кръг “Звено” начело с Кимон Георгиев, с когото имат сходни разбирания за управлението на страната от “здрава ръка” без и против партиите и парламента. През нощта на 18 срещу 19 май 1934 г. Военният съюз извършва преврат и без каквато и да е съпротива сваля законното правителство на Народния блок. Успехът на преврата е следствие от подходящо избрания момент за действие – след икономическата депресия обществото е примирено, партиите са отслабени от борбите помежду си, армията като цяло стои зад Военния съюз, а и международната обстановка след идването на Хитлер на власт през 1933 г. благоприятства установяването на авторитарни режими. Извършителите на преврата поставят националните интереси над тяснопартийните, но нямат широка обществена опора. Остават напразни надеждите им, че в новия кабинет на Кимон Георгиев ще влязат изтъкнати политически фигури, готови да работят в името на общото благо (Документ № 3). Партиите мълчаливо бойкотират преврата и през юни 1934 г. правителството ги разтурва (Документ № 4). Това е началото на десетгодишно безпартийно управление. Парламентът е напълно игнориран, а конституцията не се спазва. Кабинетът, състоящ се от звенари и военни, започва да управлява с наредби-закони, което означава ликвидиране на основния демократичен принцип на разделение на властите. Идеята на деветнадесетомайците за силната държавна власт и за управление на елита намира израз и в изграждането на централизирана административна система. 16-те окръга се сливат в седем области с назначавани управители. Ликвидира се местното самоуправление. За да разреши проблема с липсата на социална база, правителството започва да създава казионни професионални организации и възлага големи надежди на Дирекцията на обществената обнова (Документ № 5). Тя трябва да осъществява строга цензура върху печата, като същевременно пропагандира идеите на режима, за да сплоти обществото в т.нар. обществена сила, която да замени партиите и да доведе до народно единение в името на националните интереси. Към монарха деветнадесетомайците изпитват недоверие поради ролята на династията в двете национални катастрофи. Затова те възнамеряват постепенно да ограничават правомощията му в управлението. Правителството разтурва всички националноосвободителни организации, които до момента вече са успели да се превърнат в “държава в държавата”. Реформите на кабинета показват, че идейните извори на деветнадесетомайците са от кръга на фашистките, националсоциалистическите, корпоративните и авторитарните теории. Те слагат началото на авторитарния безпартиен режим в България.
