Сложните проблеми на страната, липсата на социална база и стремежът на някои военни да играят главна роля в държавните дела водят до разцепление сред деветнадесетомайците. За това допринася монархът, който към края на 1934 г. започва да работи активно за спечелване на висшите военни, вкл. и министъра на войната ген. Пенчо Златев, и така разединява Военния съюз. Основите на кабинета са сериозно разклатени, а в очите на обществото и на политиците от разтурените партии цар Борис изглежда единствено способен да възстанови реда, без да се стигне до конфликти с непредсказуем резултат.
Цар Борис връчва бойно знаме на командир на гвардийски полк, 1937 г.Противоречията сред довчерашните съюзници през януари 1935 г. стигат своята кулминация. Ръководството на Военния съюз настоява за реконструкция на кабинета, за да засили своите позиции в противовес на разбиранията на премиера К. Георгиев, че управлението трябва да мине в ръцете на цивилните. Заплашен с военен преврат, той подава оставка и е заменен с ген. Пенчо Златев. Така “Звено” е отстранен от властта, която остава в ръцете на военните. Новият кабинет обаче се оказва с твърде кратък живот. След три месеца цар Борис вече е достатъчно силен, за да се противопостави открито на разклатения от противоречия Военен съюз в борбата за абсолютната власт. Той отстранява военните, като назначава безпартиен кабинет начело с приближения на двореца дипломат Андрей Тошев. Така цар Борис ІІІ поема здраво юздите на властта (Документ № 6). Оказва се, че деветнадесетомайците, вместо да ограничат ролята му, всъщност разчистват неговия път към едноличния режим. Остава му само окончателно да убеди обществото, че е спасил страната от сериозни сътресения, като дискредитира докрай Военния съюз и го отстрани като единствен реален конкурент. Подходяща възможност дава опитът на Дамян Велчев и група деветнадесетомайци да подготвят нов преврат в края на 1935 г. Лидерите на Военния съюз са съдени и уволнени, съюзът е разтурен на 3 март 1936 г. и армията става опора на монарха.
Откриване на ХХІV Обикновено народно събрание, 22 май 1938 г.Цар Борис няма намерение да променя основите на авторитарния режим, установен след 19 май 1934 г., и се опитва да ги затвърди с нова конституция. Тази перспектива раздвижва лидерите на бившите партии. Те искат да се възстанови Търновската конституция. За да тушира недоволството им, през ноември 1935 г. царят назначава нов кабинет начело с Георги Кьосеиванов, но не възстановява партиите. През 1936 г. възникват няколко центъра на опозиция срещу режима, но не съумяват да се обединят и това улеснява монарха. Той умело лавира между лидерите им, подклаждайки противоречията между тях. През 1937 г. царят решава да провери обществените нагласи и да смекчи недоволството от недемократичното управление, като провежда общински избори. При запазването на безпартийния режим техният изход е предопределен. Монархът е окуражен от победата и през 1938 г. най-после се провеждат парламентарни избори (последните са били през 1931 г.), но отново при ограничени свободи и забранени партии. Лидерите на опозицията успяват да се сплотят в името на възстановяването на Търновската конституция. Т.нар. Конституционен блок (БЗНС “Врабча 1”, БРСДП, БЗНС “Пладне”, Демократическата, Радикалната, Либералната и дори Комунистическата партия) печели голям успех – 63 от общо 160 депутатски места. С изборите царят придава демократична фасада на режима, но той, опрян на казионните организации, армията, полицията и държавната администрация, си остава недемократичен. В изграждането на нов политически ред през втората половина на 30-те години цар Борис утвърждава позициите си, без да му се налага да прибягва до грубите похвати на своя баща. За 15-те години, през които младият цар е в сянка, той се научава на по-голяма предпазливост и ловкост.
