Първата световна война и българия


Цар Борис връчва бойно знаме на командир на гвардийски полк, 1937 г



страница8/13
Дата14.03.2023
Размер1.99 Mb.
#116900
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13
pyrvata-svetovna-voiina-v-bylgariya
Свързани:
pyrvata-svetovna-voiina

Цар Борис връчва бойно знаме на командир на гвардийски полк, 1937 г.

Откриване на ХХІV Обикновено народно събрание, 22 май 1938 г.

ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ

  • Перспективата за национално обединение, която увлича България в катастрофалния първи световен военен конфликт, след 1919 г. губи реални очертания. През следващите две десетилетия българската външна политика не е в състояние открито да постави националния въпрос. В условията на дълбока международна изолация той е силно приглушен, а българските правителства търсят други средства, съобразени с незавидните външнополитически позиции на страната. Единствено реалистично се оказва поведението да се отстоява българската необвързаност, да се запази свободата на действие и да се заложи на мирната ревизия, която с дипломатически средства да осъществи пробив в международната изолация, да постигне отмяна на тежките клаузи на Ньойския договор и да разреши националния въпрос.

България и големите европейски държави – подозрителността на победителите

  • Първостепенна задача на правителството на БЗНС е да смекчи негативното отношение на държавите победителки към България и да ги убеди в необходимостта от преразглеждане на непосилните наказания. За целта министър-председателят Ал. Стамболийски предприема стодневна европейска обиколка (Лондон, Париж, Брюксел, Прага, Варшава, Букурещ), по време на която се опитва да защити националните интереси. Получава съдействие само за приемането на България в Обществото на народите в края на 1920 г.
  • Според Ньойския договор на страната е обещан икономически излаз на Егейско море, но правителството с ноти и меморандуми настоява, че той не е възможен без териториален излаз. През пролетта на 1922 г. за първи път след края на войната на България е позволено да участва в голям международен форум – конференцията в Генуа, където Ал. Стамболийски настоява за излаз на Егейско море и за репарационни облекчения, но без успех. На следващата конференция в Лозана министър-председателят защитава пред победителите правото на българските бежанци от Източна Тракия да се завърнат в родните си места, застъпва се за българите в Западна Тракия, подложени на гонения от гръцките власти, настоява за излаз на Егея, но напразно. На 24 юли 1923 г. конференцията приключва с окончателно предаване на Западна Тракия на Гърция. България не може да разчита на закрилата на големите европейски държави, които ревностно пазят създаденото от тях статукво, а и се съобразяват със съседите на страната, които са против ревизия на границите на полуострова. Известен успех земеделското правителство постига по отношение на облекчаването на репарационното бреме, като през март 1923 г. плащанията по репарациите са разсрочени. Отношенията с големите европейски държави обаче се повлияват негативно от преврата от 9 юни 1923 г. Кабинетът на Ал. Цанков се гледа с недоверие в чужбина, въпреки непрестанните му уверения, че стриктно изпълнява Ньойския договор. Изключение прави донякъде Италия, която е по-благосклонна към България заради своя остър спор с Югославия за Адриатика.
  • .Смяната на Цанков с А. Ляпчев и смекчаването на режима се отразява благоприятно върху външнополитическите позиции на страната. През 1926 г. британски и американски банки отпускат т.нар. бежански заем, който подпомага хилядите бежанци от Тракия и Македония, наводнили България след двете национални катастрофи. През 1928 г. България получава втори заем от същите банки за стабилизиране на финансовата система и заради катастрофалното земетресение, разтърсило Южна България същата година. И двата заема са под гаранцията на Обществото на народите. Второто сговористко правителство продължава и сближаването с Италия, но без да успее да преодолее изолацията на страната. Това не се удава и на кабинета на Народния блок, чиято политика по отношение на западните държави носи отпечатъка на световната икономическа криза. България обаче се възползва от засилващия се ревизионистичен натиск от страна на Германия. През 1932 г. Берлин постига анулиране на германските репарации и това улеснява приемането на българското искане за разсрочване на репарационните плащания. Същата година България подписва първия след Световната война търговски договор с Германия, която постепенно заема първо място в българския внос и износ. Нарастването на германската военна мощ тласка Франция към сближаване със Съветския съюз. В този момент стремежът на правителството на Кимон Георгиев, дошло на власт с преврата от 19 май 1934 г., е да постигне пробив в изолацията на страната чрез активизиране на връзките с покровителстваната от Франция и Югославия. Така пътят към установяване на дипломатически отношения със СССР се открива и те стават факт на 23 юли 1934 г. (Документ № 1) В следващите години обаче водеща е тенденцията на сближаване с Германия.


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница