Първи час имахме математика при госпожа Нортмън



Дата19.07.2018
Размер29.66 Kb.
Доброто

разказ
В една люта зима, вървяхме шестима приятели. Ема, Теди, Джон, Пол, Сиси и аз Бела. Ема, Теди, Сиси и аз бяхме с еднакви облекла. С хубави кожени черни якета, дебели тъмносини дънки и с ботушки над коляното от естествена кожа.Ема бе с една черна шапка, а под нея се веят златните й коси, Теди също беше със златни коси, а на главата си имаше ушанки от пух. Сиси и аз сме с черни коси, като абанос, ние бяхме с бели шапки и с бели ръкавички. Близнаците, Джон и Пол също са облечени топло. С дебели кафяви якета и кафяви шапки, с дебели панталони и черни боти. Пол също беше облечен така.

На половината път към училище, минахме покрай една много стара къщичка, на покрива имаше дупки и съборени керемиди, а портата беше крива и дървена. От къщата се чуваха женски крясъци. На прозорчето се показаха две главички, една на момче и една на момиченце. Майка им се караше, викаше и хвърляше, каквото намери. Децата плачеха и избърсваха сълзите си със студени ръце. На мен ми стана гузно и любопитно. Исках да се приближа и да разбера какво става, но закъснявах и продължих пътя си.

Първи час имахме математика при госпожа Нортмън.

След часа видяхме новите ученици. Те бяха онези деца, на които майка им се караше и ги биеше. Момчето се казваше Хари и държеше малката си сестричка със златни коси на име Мери. Тя беше в 3 клас, а Хари беше в 5 клас. Щом остави сестричката си пред стаята, дойде в нашия клас. Хари беше с черна коса, пъстри очи, червени бузи, с една тънка и кърпена блуза, с черни дебели скъсани панталони и с едни черни износени маратонки. Той беше застанал до парното и трепереше. Беше дошъл тънко облечен в най-студения зимен ден.

Всички от моя клас, като го видяха, започнаха да му се присмиват. Момчето не обели дума, то се беше загледало в земята. Втория час имахме литература. Хари седна до мен. Аз единствена го попитах най-любезно, дали има учебник по литература. Той ми отговори, че няма. Погледна надолу с огорчение. Изпитах съчувствие и сложих учебника по средата, за да може да гледа и той. Хари се усмихна. Видях го как прелиства учебника със сухите си ръце, замръзнали от студа.

След часовете се прибирах и в двора на училището видях как класа му се подиграва на дрехите, на къщата и на сестричката му.

Нищо не можех да направя. Около него бяха петнайсет деца, а аз бях само една.

На другата сутрин пак минахме покрай неговата къща. Хари и Мери тръгваха на училище под ръка, а майка им огласяше улицата да ги хока.

Влязохме в час по география. Съобщиха ни, че в училището има болно от рак дете. Събирахме пари. Аз дадох пет лева, Ема даде четири лева, Теди и Сиси дадоха по шест лева, а Джон и Пол дадоха по десет лева. Хари даде два лева. Той даде най-малко от всички. След това класът започна да му се присмива, защото е дал най-малко от всички. А всъщност той е дал всичките си пари, които имал за цяла седмица за закуска, тъй като закуските в училище за по трийсет стотинки. Хари се отказа да закусва цяла седмица, само и само да помогне на детето. Неговият баща е бил болен от рак, но за него не са събирали пари . Той е починал.

Обявиха ваканция, заради студените дни. Гледах през прозореца как се прибират двамата братя и сестричето им у дома при злата си майка, която ги кара да просят. Стана ми мъчно. Прибрах се у дома. Замислих се колко лош е светът и колко лоши са хората.

Извадих си спестените пари от касичката, които събирах цяло лято. Бях събрала осемдесет и четири лева, исках с тях да си купя дрехи и накити.Но аз винаги ще мога да си спестя пари и да пазарувам. Размислих и реших. Сгънах парите, сложих якето, шапката, ръкавиците, шарения шал на мама и топлите ботушки.

Отидох до тях. Потропах на разпадащата се порта на къщичката на Хари. Той излезе наметнат с едно одеало. Аз му се усмихнах. Изкарах от джоба си парите, които бях спестила, и му ги подадох.

Поканих него, Мери и майка им на топла вечеря в нашата къща.

Той се усмихна, очите му се насълзиха и ме прегърна.

Вечерта, чакахме него и семейството му на гости.

Когато те дойдоха,седнахме всички на голямата маса, до камината. С него и със сестра му играехме на много игри. Изведнъж мама и татко извадиха сто лева си и ги подадоха на жената. Но имаха едно условие, майка им да стане по-добър човек.

Майка им прие условието и взе парите. Тогава видях Хари, Мери и майка им да се усмихват за първи път. Майката гушна двете си дечица и се запътиха към дома. Нашите ги спряха да им кажат, че ще се погрижат за отоплението в тяхната къща.

От тази вечер, на мен ми падна камък от сърцето.

Почувствах се различна. Почувствах се по-добър човек.

Бях направила добро, което никога няма да забравя!

Ива Бойкова Райкова

VIII клас

СОУ” Христо Ботев”



Гр. Камено


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница