Първи обвинения за далавери в болници се чакат наесен

Една пета от хората с увреждания имат работа

87 000 са хората с увреждания, които се трудят на първичния пазар на труда това отчете заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров по време на кръгла маса "Хората с увреждания като ресурс за първичния пазар на труда - предизвикателства и решения", която се проведе под патронажа на президента Румен Радев. 445 хиляди пък е общият брой на тези, които получават трайна пенсия за намалена работоспособност от НОИ, добави президентът. Това означава, че едва 20% от тях участват в трудовия пазар. Въпреки това тенденцията била положителна спрямо предходните години, подчерта зам.-министър Лазаров.

По време на кръглата маса стана ясно още, че един на шест души в Европа има увреждане, тоест броят им е около 80 млн. "Специализираните предприятия у нас също играят важна роля в приобщаването им към обществото. В тях работят над 3000 души, като 1500 са с увреждания", каза Елка Тодорова, председател на Националното сдружение на хора с увреждания.

По последни данни на НОИ пък едва 8.1% от регистрираните безработни с увреждания са висшисти. В момента в УНСС се обучават около 100 студенти с над 70% инвалидност. Следващата седмица ще заседава Националният съвет за насърчаване на заетостта, ще има заседание за преразпределение на средства от едни мерки и програми към други и акцентът е подкрепа на заетостта на хората с увреждания.

От социалното министерство отчетоха още, че коефициентът на безработица на хората с увреждания е намалял - за 2013 г. той е бил 18.2%, докато за миналата година е 8.5%.

Те създадоха виртуална детска болница, но реалната е още само мечта

Виртуална детска болница. Това е HealthyKid - мобилно приложение, в което са събрани пръснатите из София детски болници. И с което родителите могат лесно по симптомите да се ориентират къде да се насочат при спешно състояние. Засега приложението е само за София и дава информация само за държавните болници и отделения. Частните болници трябва да подадат заявка какви деца могат да хоспитализират. Някои са в процес на включване, други отказват, защото, за да заявиш готовност, трябва да имаш капацитет.

Идеята е някога в приложението да може да се търси и за цялата страна, както и да бъдат включени и денонощните аптеки. Но това изисква време и други ресурси. А отговорните за приложението работят по него доброволно и в оскъдното си свободно време.

Авторите на този проект са детският ревматолог д-р Таня Андреева и икономистът Дария Мукова. Андреева разказа пред "Сега", че идеята им е хрумнала, тъй като въпросът: "Къде да заведа болното си дете?", е един от най-често задаваните в родителските групи във "Фейсбук". В приложението е систематизирана информация, която по принцип може да бъде намерена онлайн. Но е събрана така, че родителите да могат да я ползват по най-лесния начин.

Например гърч, травма, изгаряне, отравяне, висока температура, болки в корема, многократно повръщане, вдишан/погълнат предмет, загуба на съзнанието и др. "Била съм част от тези отделения по време на специализацията си. И знам къде какви клинични случаи се приемат. Така събрахме най-честите симптоми и ги обединихме в приложението", обобщава лекарката.

Приложението само напомня, че за състояния, които не са спешни, трябва да се търси личният лекар или дежурният кабинет, с който той работи. Д-р Андреева коментира създалото се неотдавна напрежение между една от големите болници, в която е спешният УНГ кабинет за деца, и родители, накарани да платят за прегледа, след като лекарите преценяват, че случаят не е спешен. Според нея не е грешка на родителите, че тръгват към спешното, а е грешка на организацията на системата. "И аз като майка ще отида там, където зная, че ще намеря помощ за детето си. Това е човешкият подход. Да се стигне най-бързо до най-близката квалифицирана помощ, където могат да окажат съдействие".

"Тревогата на родителя е индикация за спешност. За всеки родител всеки един момент, в който детето е болно, а диагнозата е неясна, е спешен", разсъждава лекарката. Според нея дори критериите за спешност да са ясни, пак ще е трудно случаите да се диференцират. Затова според нея прегледите за деца трябва да се регламентират по различен начин, да не се разделят на спешни и неспешни, а просто да са със съвсем различно перо на финансиране.

Заради приложението тази година д-р Андреева и Дария Мукова спечелиха наградата "Златна ябълка" на Националната мрежа на децата в категорията "Герой на децата". Гласуването е онлайн, а проектът на двете дами печели пред други 38 номинации, като събира близо 3000 гласа. Д-р Андреева обаче предпочита да говори не за приложението, което е виртуална детска болница. А за създаването на реална детска болница, Детски здравен парк, който да обединява всички медицински специалности за деца под един покрив.

"Това е 40-годишна мечта на педиатрите в България - да си имаме обединена детска болница. Каквато има във всяка европейска столица", казва тя. И обяснява, че 14-те детски заведения, които хоспитализират деца в София, не приемат всяко дете. Отделните детски отделения хоспитализират деца с конкретни оплаквания. УНГ отделението в ИСУЛ не хоспитализира деца с дихателни симптоми, Националната кардиологична болница приема само деца със сърдечни оплаквания и т.н. Д-р Андреева прави жестоко сравнение: "Олицетворение на детското здравеопазване е сградата, от която преди година падна едно дете и почина. Защото това е сградата на педиатрията, която трябваше да бъде построена през 1980 г."

Лесно е, когато става дума за банални детски инфекции. Идеята не е всяко дете с хрема да стига до обединената педиатрия. Но в България тежко болните деца и тези с хронични заболявания нямат единна болница, където да се търси решение на проблемите им. И се случва да обикалят от едно в друго здравно заведение, без да получават адекватна помощ. "Случвало ми се е да преглеждам деца, които са обиколили 5-6 болници, докато попаднат на правилния специалист. Случвало се е и линейки да не знаят къде да закарат дете. Случвало се е да докарат дете със силни болки в корема, което първо трябва да бъде видяно от хирург, а точно в тази болница няма. Много трудно европейските стандарти за лечение могат да се изпълнят в така разпокъсаното ни детско здравеопазване", казва д-р Андреева. "Заради тази разпокъсаност всеки сам решава своя проблем. Когато едно дете попадне в отделение, където няма хирургия, настъпва голямото затруднение да се извика консултант-хирург или да бъде транспортирано другаде", обяснява лекарката. И дава болезнен пример - как за да се стигне до диагноза на едно онкологично болно дете, то трябва да мине през поне 4 болници и да излежи клиничната пътека във всяка от тях. Точно в тези случаи Детската болница би била незаменима.

Но детското здравеопазване не е печелещо, защото това са най-ниско платените клинични пътеки.

Никой няма финансов интерес от детско здравеопазване. Педиатрите са най-зле финансирани навсякъде в света. "Много малка част от детското здравеопазване на практика е безплатно и достъпно. На теория всичко е безплатно. С направлението лекарят получава много малък процент от сумата, която здравната каса отделя за това направление. Това е висококвалифициран труд. Затова и много малко от добрите специалисти продължават да работят с касата. Нашите пътеки и направления са едни от най-евтините. А ние не работим само с едно дете, а с цялото семейство. Ако един възрастен може да бъде прегледан за 10 минути и да си каже оплакванията, то прегледът на едно дете отнема поне половин час. За да се успокои то, за да бъде разпитана подробно майката, за да се създаде приятелска среда, в която детето да съдейства. Работата с деца е много натоварващ психически труд.", разказва д-р Андреева.

И продължава: "Звучи песимистично. Но още по-песимистично е, че не се отпускат места за специализанти по педиатрия. Доболничната помощ е в ръцете на общопрактикуващите лекари. А не всички от тях имат специалност педиатрия. Останаха само старото поколение общопрактикуващи лекари, старите поликлинични педиатри. Те са повечето пред пенсия. Малко са младите колеги, които имат специалност педиатрия и обща медицина. Стигаме до парадокса, че лекарите, които разбират от деца педиатрите, не могат да работят по детско здраве, не могат да водят детски консултации. Един педиатър трябва да е общопрактикуващ лекар, за да може да бъде и личен лекар. А един общопрактикуващ лекар е изкарал само малка част от специализацията си в педиатричните отделения. В повечето случаи той не е бил изобщо там. Няма как да градим здраве на базата на болестта като клинична пътека. Това е нонсенс", възмущава се докторката.

Освен с приложението и каузата за единна детска болница д-р Андреева се занимава активно и с това да дава медицинска информация през "Фейсбук" страницата на HealthyKid. Почти всяка седмица се правят видеоклипове на живо за това как родителите правилно да се грижат за децата си. "Оказва се, че личните лекари нямат достатъчно време да отговорят на всички въпроси, свързани с правилното хранене, с кърменето, с правилната грижа за децата. А има и педиатри от старото поколение, които просто не искат да се съобразяват с новите препоръки", обяснява мотивите си тя.

Освен това тя непрекъснато отговаря и на въпроси, зададени през страницата. "Всеки ден поне десетина майки ни пишат и им отговарям веднага, когато мога. Страницата вече има над 8700 потребители", казва тя. Но допълва, че не си позволява да дава лечения и диагнози. Отговаря само на въпроси, свързани с нормалното развитие на децата. "За всички останали има прегледи и педиатри. Тук не е моята роля да отнемам функциите", категорична е тя. И твърди, че ще го прави, докато може. "По-добре аз да отговоря с две думи и на място, отколкото да питат по форумите и да получават информация, която не е вярна. Хората си позволяват да дават мнения за лекарства, дози, диагнози. А това може да навреди", казва Андреева.

Тя признава, че може да се махне от България, защото има лиценз да работи и в чужбина: "Билетът ми е в джоба. Но няма да се махна. Трябва да има хора, които да променят системата."