Възстановяване на идентичността на син

Възстановяване на идентичността на син

В културата на сирака, изискванията за снабдяване и защита неутрализират мандатите на духовния живот. Тази култура може да бъде толкова дълбоко проникнала в човека, че тези неща могат да не бъдат съзнателни или открити грешни избори. Обаче, страха мотивиращ и крепящ тази култура, държейки човека податлив към страстните желания за снабдяване и защита, ефективно отделя този човек от Бога.

Културата на сирака е несъвместима с културата на син. Сатана въведе културата на сирака като алтернатива на съществуването на Адам като син на Бог. Самия Сатана е ангел, и като всички ангели, той е бил създаден да служи.²⁵ Тази култура се корени в природата на Сатана като слуга.

Слугата никога не може да разбере позицията на син, тъй като слугата няма взаимоотношението с Бог, което сина има. Докато, сина е съсредоточен на представянето на своя баща и той е наследника на всичко, което баща му има, слугата вижда своята цел като такъв, който изпълнява задача и получава отплата или награда. Слугата търси взаимозависимостта на размяната, в която да открие своята стойност, и неговата цел е справедлива награда за неговата служба. Сина не е заинтересован за това неговата съдба да бъде свързана с неговата готовност за изпълнение на задача. Той вече има всичко, което баща му има да му предложи. Главната цел на сина е точно и прецизно да отразява характера на баща си.

Като син на Бог, на Адам беше отдаден на представянето на интересите на Баща си, но неговото решение да се отдели от Бог отхвърли тази божествена цел и предаде идентичността на син свързан с Бог като Баща. Той се отвори за една идентичност основана на неговото постижение.

Бог призна тази промяна, когато каза на Адам: „С потта на челото си ще ядеш храната си докато се върнеш в земята, тъй като от нея си взет; защото си пръст и в пръстта ще се върнеш“.²⁶ Бог не осъждаше Адам на живот на тежко блъскане като наказание за неговото нарушение, по-скоро Бог признаваше естествените последици от избора на Адам. Отхвърляйки своята идентичност като син, единствения друг избор за съдба, който оставаше за Адам беше тази на слуга.

Като част от тялото на Христос, вярващия, който е син се предполага да оформя живота си според Христос, модела за Син. Святия Дух дава възможност за този начин на живот, докато конфликта, въведен в градината изтъква начина на живот на Сатана.

Сатана успешно измами Адам да промени виждането на реалността от духа на душата, и от син в слуга и сирак. Промяната във виждането беше очевидна веднага когато последвалите първи действия на Адам бяха да снабди за себе си и да се защити, като се покри и се скри от Бог. Той премина от това да вижда Бог като Баща, в това да Го вижда като враг.

В този момент, взаимоотношението на човечеството с Бог се промени от това да бъдат синове в това търсят взаимодействие на размяна, възприемано в подредбата, чрез която човека се бори да угоди на Бог в замяна на Божието благоволение. Святия Дух не упълномощава сина с Божия начин на живот в културата на сирака. Покаянието и промяната на начина на мислене дава възможност за промяната на културата на човека, докато този човек узрява в син, който може да представя Татко Бог чрез своя начин на живот.

Плановете на врага

Когато сина е правилно подреден в своето взаимоотношение с Бог, неговия дух управлява душата му. Когато, обаче, той вземе начина на мислене на слуга този баланс е изкривен, което води до това, че душата потопява духа с грижи свързани със снабдяване и защита. Неотложностите присъщи за този стремеж оставят човека отворен и податлив за предложенията на врага. Каквито и действия да последват, този стремеж неизбежно отделя човека от живота, който се насърчава от Духа.

За вярващите, тези стремежи са области, в които човека не осъществява собствените си способности и ресурси. Изискванията за снабдяване и защита заслепяват човека за идентичността и съдбата като син на Бог, изтъквайки културата на сирака като основа, чрез която човек става отделен от своята съдба и се въвлича в дела, които водят до смърт.

Действието на покаяние и обръщане на начина на мислене към духа, позволява на Святия Дух да разкрие господството на душата, което е първата стъпка към възстановяването на идентичност на Божий син. Идентичността на човек като дух и Божий син, и пътя на съдбата му произлизаща от Святия Дух, анулират плътските, сетивните и дяволските влияния, които поглъщат изцяло човека с взелите връх изисквания за снабдяване и защита. Този процес освобождава вярващия от културата на сирака и от затвора на похотите и себе-запазването. Той поставя отново Божия син за активно преследване на Бог с целта да бъде примирен със Самия Бог.

Във всяка област, където душата на човека е в превъзходство над духа, човека е уловен от измамите на врага, дори в неговите или нейните усилия за промяна. Човек може да разпознава това състояние в разкриването на природата на душата, управляваща реалността на човека. Ума на душата произвежда културата на сирака, определяйки себе си далеч от Бог като Баща и търсейки оцеляване чрез стремежите за снабдяване и защита. Волята на душата е, за да осъществи промяна чрез собствената сила на човека или способностите му. Освен това, душата е мотивирана от страх, и всички опити да се промени състоянието на човек, които са вкоренени в душата са мотивирани от страх от провал и загуба. Без промяна на начина на мислене, човек може да желае да промени грешната си природа, но дори в това желание, остава под влиянието на врага.