Първоначалните учения



страница7/32
Дата01.06.2018
Размер1.85 Mb.
#69930
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   32

Глава втораВяра в Бог



Каква полза има от това, братя мои, ако човек казва, че има вяра, а няма дела? Може ли вярата да го спаси? Ако брат или сестра са голи, и лишени от ежедневна храна, и някой от вас им каже: Идете си с мир, бъдете стоплени и нахранени; въпреки всичко не им даде нещата, които са необходими за тялото; каква полза има от това? Дори вярата, ако няма дела, е мъртва, бивайки самотна. Да, може да каже някой: Ти имаш вяра, а аз имам дела: покажи ми вярата си без делата си, а аз ще ти покажа вярата си чрез делата си. Ти вярвате, че има само един Бог; и правиш добре: дяволите също вярват, и треперят. Но не знаеш ли, о безразсъдни човече, че вярата без дела е мъртва? Нашия баща Авраам не се ли оправда чрез дела, когато принесе сина си Исаак на олтара? Виждате ли как вярата работеше с делата му, и чрез дела вярата се усъвършенства?... Вижте тогава как чрез дела е оправдан човек, а не само чрез вяра. … Защо както тялото без духа е мъртво, така и вярата без дела също е мъртва (Яков 2:14-26 KJV).
Вяра в Бог е второто Първоначално учение в Евреи 6:1-2. Автора на това писмо до Евреите ги укорява, казвайки: „Въпреки че до сега трябваше да бъдете учители, вие отново имате нужда някой да ви учи на първоначалните истини на Божието слово. Имате нужда от мляко, а не от твърда храна!... Твърдата храна е за зрелите, които чрез постоянна употреба са се обучили да разпознават доброто от злото“.30

Разбирането и постоянната употреба на тези Първоначални учения позволяват на всеки вярващ да „върви към зрялост“ в своето взаимоотношение с Христос и Неговото тяло. Разбирането и практикуването на вяра в Бог превежда човек от основната вяра в „Исус и то разпънат“, държана от всички вярващи, в начин на живот, който демонстрира мъдростта и силата на Христос.

Важността на вярата в Бог лежи в разбирането на ролята на Исус в примиряването с Татко Бог. „[Христос] е образа на невидимия Бог, първородния над цялото творение. ... А сега Той ви примири чрез физическото тяло на Христос чрез смъртта, за да ви представи святи пред Себе Си, без недостатък и свободни от обвинение“.31

Невидимия Бог възнамеряваше да стане видим на земята чрез Сина. Земята щеше да познае Бащата чрез Сина, и щеше да има достъп до Бащата чрез Сина.32 Това взаимоотношение изискваше от Сина да постави живота си напълно на разположение на Своя Баща, без значение от изискванията върху този живот. То изискваше пълната вяра на Сина в природата на любовта на Своя Баща.

Този модел на живот беше предназначен да бъде копиран във всеки, който също е Божий син.
А сега когато вярата дойде, ние вече не сме под надзора на закона. Всички вие сте синове на Бог чрез вяра в Христос Исус, защото всички вие, които сте се кръстили в Христос сте се облекли с Христос. Няма нито юдеин нито грък, нито роб нито свободен, нито мъж нито жена, защото всички вие сте едно в Христос Исус. Ако принадлежите на Христос, тогава сте потомци на Авраам, и наследници според обещанието. Галатяни 3:25-29 NIV; вижте също Римляни 8:15-17 NIV.
Първоначалното учение Вяра в Бог определя вярата в контекста на това специфично взаимоотношение с Бог. „Без вяра не е възможно да се угоди на Бог, защото всеки, който идва при Него, трябва да вярва, че Той съществува и че възнаграждава тези, които ревностно Го търсят“.33

Вярата не е въпрос на поставяне на надежда в непознатото или непознатия. Тя започва с установяване на възгледа, че Бог съществува, и в този контекст Бог желае да живее и да бъде виждан като Баща живеещ чрез Своя син. Следователно, вярата е повече от вярване в смъртта на Исус на кръста; тя също така изисква живот моделиран според живота на Исус на земята.

Основанието за вярата е Божието слово към Неговия син. „Човек не живее само с хляб, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“.34 Тази дума определя Божието намерение за живота на човека. Божия син ще разкрива невидимите Божии качества в живота, който Бог е произнесъл за него или за нея.

Всеки е роден на земята, за да изпълни предварително определена божествена цел. Това постоянно се потвърждава в Писанието. Бог каза на Еремия: „Преди да те оформя в утробата Аз те познавах, преди да се родиш Аз те отделих; назначихте за пророк на нациите“. 35

Докато Исус беше на изпитание за живота Си, Той заяви на римския губернатор, Пилат Понтийски: „…поради тази причина се родих, и заради това дойдох на света, да свидетелствам за истината….“36 Бог даде на Йосиф сънища в неговото детство, които се изпълниха когато стана на 30 години.37 И, Бог „…отдели [Павел] от рождението му“ да занесе словото на Господа на езичниците.38

Бог е определил цел за всеки човек още преди раждането му, избирайки да направи Себе Си видим уникално чрез всеки човек, който избира Неговия начин на живот.

Вярата в Бог започва с разбирането, че има един уникален живот заради който всеки човек е поставен на земята. Вярата е убеждението, че Бог ще поддържа съществуването, което Той избира да има чрез всяка личност. Вярата в Бог е начин на живот съвместим с това убеждение, избирайки пътя, който Бог е определил.

Вярата като начин на живот


Съвременните учения за вяра са насочени към това да обслужват изискванията на преобладаващата култура на сирака.39 От гледната точка на културата на сирака, вярата е привилегия да се моли Бог за нещата, които човек желае. Тези молби са склонни да подчертават нуждата на хората от снабдяване и защита: молби за материални блага, физическо изцеление, защита от зло, или махането на пречки. Това са молби, които човек вярва, че осигурят неговото или нейното оцеляване. Ефикасността на вярата, която обслужва културата на сирака зависи от силата на убеждението на човека, че Бог може и ще изпълни молбата. В крайна сметка, овластяването на тази версия на вярата и желаните резултати се определят от индивида.

Въпреки съвременните интерпретации, вярата в Бог отразява основното убеждение в живота на човека, че Исус дойде от Татко, за да разкрие Неговата природа и да възстанови първоначалното Божие намерение за създаването на човечеството. Тя започва с вяра в Исус, като Сина, Който е изпратен.40

Христос Исус постави този модел пред нас: „Сина е сиянието на Божията слава и точното представяне на Неговото същество, поддържайки всичко чрез мощното Си слово. След като снабди очистване за греховете, Той седна от дясната страна на Величието в небето“.41 Вярата в Бог носи същото осветяване за света, показвайки властта и силата на Бог във всички Божии синове и в корпоративния Син. Следователно, вярата в Бог е убеждение, което се показва в един начин на живот, който е според модела на Христос Исус и Неговото взаимоотношение с Татко Бог.

Вярата като начин на живот има два неразделни компонента: дела и убеждение. Яков учи:


Колко е добро това, братя мои, ако човек претендира, че има вяра, но няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? Представете си, че някой брат или сестра са останали без дрехи или ежедневна храна. Ако някой от вас му каже: „Върви си, желая ти всичко най-добро; бъди стоплен и добре нахранен“, но не направи нищо за физическите му нужди, колко добро е това? По същия начин, вярата сама по себе си, ако не е придружена от действие, е мъртва ков 2:14-17 NIV).
Убеждението като основата на начина на живот, отива отвъд интелектуалното убеждение; то изисква действия основани на това убеждение. Яков по-нататък подчертава това, казвайки:
Но някой ще каже: „Ти имаш вяра; аз имам дела“. Покажи ми вярата си без дела, а аз ще ти покажа вярата си чрез това, което правя. Ти вярваш, че има само един Бог. Добре! Дори демоните вярват в това – и ги побиват тръпки. ... Както тялото без духа е мъртво, така и вярата без дела е мъртва. (Яков 2:18-19, 26 NIV).
Убеждението само по себе си не е начин на живот, а делата сами по себе си не представят точно Божията природа, понеже те не показват убеждението, че Христос ще подкрепя живота, който Той живее чрез всеки човек.

Хората могат да извършват велики дела отделно от Бог, но тези дела не са дела на вяра. Исус учеше: „Който говори от себе си, го прави, за да спечели почит за себе си, но който работи за почитта на Този, който го е изпратил е истински човек; няма нищо фалшиво в него“.42

Изобилно благотворителните хора или групи често превъзхождат църковните организации по отношение на доброволни дела. Някои се занимават с подпомагащи проекти, които са в глобален мащаб, разгръщайки армии от работници в служба на човечеството. Те работят, за да изкоренят смъртоносните болести, да подобрят образованието и да снабдяват храна и вода за обществата по земното кълбо. Тези добри дела доста са надминали колективните усилия на църковните програми, но не са мотивирани от вяра.

Основата позната като вяра в Бог е избиране на начин на живот видимо основан на знанието, че Бог ще подкрепи Своето намерение да бъде направен видим чрез Своите синове. Човек извършва този избор, като моделира начина си на живот според Исус Сина и Неговото взаимоотношение с Бог Бащата. Затова, Исус учи: „Моето учение не е Мое. То идва от Този, Който Ме е пратил. Ако някой избере да върши Божията воля, той ще открие дали учението Ми идва от Бог или Аз говоря от Себе Си“.43 Христос е Синът модел, Който демонстрира вяра в Бог, като направи невидимия Бог видим чрез Себе Си.




Каталог: wp-content -> uploads -> 2015
2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“
2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст
2015 -> 120 Основно училище “Георги С. Раковски” София
2015 -> Премиерният сериал Изкушение от 12 октомври по бтв lady
2015 -> Агнешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 г
2015 -> Пилешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 14 януари 2015 г
2015 -> Бяла кристална захар седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 Г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   32




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница