Първоначалните учения

Редът на зрелостта

Названието „Божий син“ в Писанието не само има специфично значение относно поставянето на някого в Божията воля, това също има множество различни употреби, които показват нивото на зрялост на човека. За да бъде „Божий син“, човек започва с преживяването на новорождението, чрез което човека е препозициониран в Христос и има възможност да бъде воден от Духа.

На всички, които са новородени им е дадена „властта да станат Божии синове“.⁴ Отвъд това начално възраждане, има различни отделни употреби на термини означаващи „син“ в Писанието, които потвърждават прогреса от новороден към зрял син, който представя неговия или нейния Баща.⁵

За новородения вярващ се говори с термина непиос, което се отнася за син току-що роден в семейството. Обаче, когато този син расте и е подготвен да представя интересите на баща си като един напълно зрял син, названието хуиос се използва подходящо, за да се направи разлика между зрелият син и новороденото бебе.⁶

Между новородения и напълно зрелия има други отделни специфични етапи на синовство, като всеки един се отнася за ниво на израстване в зрялост, през което минава вярващия.

Зрялостта се определя от специфични аспекти на знание, разбиране и функциониране, в нарастващи нива на сложност и отговорност.

Павел пише на коринтяните относно тяхната зрялост: „Аз реших да не знам нищо докато бях с вас, освен Исус Христос и то разпънат“.⁷ Той обяснява: „Братя, не можех да ви говоря като на духовни, а като на светски – просто бебета в Христос. Дадох ви мляко, а не твърда храна, защото още не бяхте готови за нея. Всъщност, все още не сте готови“.⁸

Павел сравнява това да не знае нищо освен Христос и то разпънат с „мляко“ за бебета. Той също така сравнява тяхното състояние да се държи детински с тях, като да бъдат „светски“ или „плътски“.

Плътски означава да бъдеш мотивиран от желанията на плътта, а не от Духа, което прави човека неспособен да прави общи и обикновени разлики съвместими с живота на зрелия вярващ.

От преценката на Павел на коринтяните, че просто да познават Христос и то разпънат, не означава, че вярващия е зрял; той прави ясно, че без нещо повече от това, човек е плътски и незрял. Това подчертава нуждата от зрялост като необходимо условие за приемане и разбиране на мъдростта, която идва от Бог.

Павел учи, че има послание на мъдрост, разкрито чрез Святия Дух. Тази мъдрост, пише той, може да бъде дадена само на зрелите:
Ние, обаче, говорим послание на мъдрост сред зрелите, но не мъдростта на този век или от управниците на този век, които преминават. Не, ние говорим Божията тайна мъдрост, мъдрост, която е била скрита и която Бог е определил за наша слава преди да започне времето (1 Коринтяни 2:6-7 NIV).
Не е посланието на мъдрост, което прави вярващите зрели, а по-скоро, това са основните учения и разбирането, които им дават възможност да чуват посланието на мъдрост. Целта е всеки вярващ да може да представя Татко като зрял Божий син. Обаче, тези понятия за зрялост до голяма степен липсват от мисленето на вярващите днес.

Обучението на вярващите в Христос

Ограниченото акцентиране на това да бъдеш спасен и подготвен да отидеш на Небето е произвело хора, които са основно неспособни да се свържат със света около тях. Ролята на християнина в обществото се възприема като човек, който се е обърнал във вярата си, като му е предложен начин за бягство от проблемите на съвременния свят, и тази ограничена християнска гледна точка не подчертава нуждата вярващите да се свързват разумно с обществото.

Въпреки това, Първоначалните учения са основата, върху която се построява един цялостен начин на възприемане на реалността. Използването на Първоначалните учения ще доведе до растеж, от новороден да станеш зрял в Христос, което ще доведе човек до по-голямо разбиране на събитията в света и в живота на хората. Това не са набор от отличителни доктрини, свързани с членство в дадена група. Това са стълбовете, които подкрепят един отличителен начин на живот, който дава възможност на вярващия да представя Татко Бог и реалността на един променен живот.