Вярата като същност и доказателство

Вярата като същност и доказателство

Има видима област и невидима област. „Чрез вяра разбираме, че вселената беше оформена с Божията заповед, така че това, което се вижда не беше направено от това, което е видимо“.⁴⁵ Реалностите на невидимото управляват всички събития в естествения свят. Същността, която вярата на някого носи във видимата област се определя напълно от невидимата.

Необходимо е да се разбере невидимата област и „доказателството за невидимите неща“, защото това оформя основата за делата извършени чрез вяра. Разбира се, неспособността да се наблюдава тази област прави просто разбирането й трудно – да оставим настрана това да пристъпим към нея. Функционирането в естествения свят в хармония с невидимите духовни реалности изисква разбиране на духовната област, достатъчна да даде възможност на човека да се облегне на нейното съществуване. В съгласие с това, Писанията снабдяват за разбирането на връзката между естествената (видимата) и духовната (невидимата) области.

Пълния контрол, който невидимата област упражнява над видимата, показва един ред на власт. Невидимия свят съдържа по-висш ред на власт от света, в който живеят хората, както се доказва от всеобхватната невидима сфера на влияние.⁴⁶ Обаче, човечеството има достъп до власт по-голяма от тази на ангелите:

В невидимата област има също и място, в което живеят демонични същества. Справяйки се с демоничното, Исус разкри реда на измерението на тази власт. Въпреки че човечеството е „малко по-долно“ от дори тези ангели, Исус, Неговите ученици и другите упражняват власт над тях. Исус обясни: „…ако Аз изгонвам демони чрез Божия Дух, тогава Божието царство е дошло върху вас“.⁴⁷ Исус заповядваше на демоните чрез властта на по-висшия ред, този на Небесното царство.

Повече от това просто да командва ангелските множества, вярата в Бог донася същността на невидимата област, правейки я видима в живота на вярващия. Същността на всичко, за което той или тя копнее се намира в областта, която оперира изцяло чрез природата и силата на Бог. Вярващия, живеейки живот основан на вяра, пренася тази същност в естествената област.

Обаче, достъпа до Бог и до Неговата област изисква човека да вярва в съществуването на Бог и че Бог е и заинтересован и желае да се появи в обстоятелствата, с намерение да помогне в проблема. Следователно, за да носи същността на вярата, вярващия трябва да може да се обляга на Божиите предшестващи дейности, посочвайки точно този модел на поведение от страна на Бог. Доказателството трябва да покаже, че има един невидим свят и Бог над този невидим свят, чиято природа е да обича човека и който беше модел за посещаване на човека, за да му помогне в неговото време на нужда.

Множество примери в Писанието оформят голямото доказателство, което установява точно този модел на поведение относно Бог и Неговата област. Писанията предоставят запис на много от посещения на Бог на човека, започвайки с Адам и Ева в Едемската градина и продължавайки през ранната история на човечеството.

Тези посещения дават основата на вярата за онези, които Бог посещава, и сега, комбинирани с техните дела на вяра, те снабдяват всички вярващи със запис за модела на Божиите взаимодействия с човечеството. Евреи 11 описва образец на историческия модел, чрез който човечеството може да се обляга на Бог:

Въпреки че Самият Бог е невидим, Неговите взаимодействия с човечеството не оставят съмнение както за съществуването Му така и за намерението Му да припише съдба и да я изпълни във всяка личност, която Го избере. Вярата в Бог се формира в убеждението, че в Бог съществува цялата същност, която поддържа уникалната идентичност на всеки човек на земята в Христос. Вярата упълномощава икономиката на Духа, давайки достъп до тази същност и поддържайки я чрез доказателството на невидимите неща.