Псалом 119 (по слав. 118) Алеф. Блажени които са непорочни в пътятъ си
Изтегляне 118.21 Kb.
|
| Псалом 119 (по слав.118)
Алеф. 1.Блажени които са непорочни в пътятъ си: Които ходятъ в законътъ на Господа. 2.Блажени,които пазятъ свидетелствата му, И търсятъ го съсъ все сърдце. 3.Наистина те не правятъ беззаконие: Ходятъ въ пътищата му. 4.Ти си заповядалъ Да се съхраняватъ прилежно завещанията ти. 5.Дано се оправятъ пътищата ми, За да съхранявамъ твоите повеления! 6.Тогазъ няма да се посрамя, Когато погледна къмъ всичките твои заповеди. 7.Ще те славя съ незлобие сърдечно, Когато науча съдовете на правдата ти. 8.Повеленията ти ще съхранявамъ: Недей ме оставя съвсемъ. Бетъ. 9.Какъ ще очисти младиятъ пътятъ си? Като го пази споредъ словото ти. 10.Съсъ все сърдце те потърсихъ; Недей ме оставя да заблудя отъ Заповедите ти. 11.Въ сърдцето си упазихъ твоето слово, За да ти не съгрешавамъ. 12.Благословенъ си,Господи: Научи ме повеленията си. 13.С устните си расказахъ Всичките съдове на устата ти. 14.В пътятъ на твоите свидетелства се развеселихъ, Като за всичкото богатство. 15.В завещанията ти ще се поучавамъ, И ще гледамъ твоите пътища. 16.В повелeнията ти ще се наслаждавамъ: Не ще да забравя твоето слово. Гимель. 17.Стори добро на рабътъ си:за да живея, И да опазя словото ти. 18.Отвори очите ми, И ще гледам чудесата на твоятъ законъ. 19.Пришлецъ съмъ аз на земята: Не скривай от мене заповедите си. 20.Душата ми се изнурява от желанието Което имамъ всякога към твоите съдби. 21.Ти си запретилъ на проклетите горделиви, Които ся уклоняватъ от твоите заповеди. 22.Дигни от мене укоръ и презрение: Защото опазихъ твоите свидетелства. 23.Князове наистина седнаха и говориха противъ мене: Но слугата ти се поучаваше въ твоите повеления: 24.Твоите свидетелства наистина са наслаждение мое, И съветници мои. Далетъ. 25.Душата ми се залепи за пръстта: Оживи ме според словото си. 26.Явихъ пътищата си,и послушалъ си ме: Научи ме на повеленията си. 27.Направи мя да разумявамъ пътятъ на твоите завещания, и ще се поучавамъ въ твоите чудеса. 28.Душата ми тае от скърб: Утвърди мя споредъ словото си. 29.Отдалечи от мене пътятъ на лъжата, И дарувай ми законътъ си. 30.Пътятъ на истината избрахъ: Пред очите си турихъ твоите съдби. 31.Прилепихъ ся при твоите свидетелства: Господи да мя не посрамишъ. 32.По пътятъ на твоите заповеди ще тичамъ, Когато разширишъ сърдцето ми. Хе. 33.Покажи ми,Господи,пътятъ на твоите повеления, И ще го съхранявамъ до край. 34.Вразуми мя и ще съхранявамъ законътъ ти: Ей,ще го пазя съсъ все сърдце. 35.Настави мя въ пътятъ на твоите заповеди: Защото ся веселья въ него. 36.Приклони сърдцето ми къмъ твоите Свидетелства, А не към лихоимство. 37.Отвърни очите ми да не гледатъ суета: Оживи ме в пътятъ си. 38.Утвърди словото си къмъ рабъть си, Който се е предалъ на твоять страхь. 39.Отнеми укорътъ ми,отъ който ся боя: Защото твоите съдби са добри. 40.Ето,твоите завещания пожелахъ, Оживи ме чрезъ правдатата си. Вавъ. 41.И да дойде върху мене,Господи,твоята милостъ, Твоето спасение, споредъ словото ти. 42.Тогазъ ще дамъ ответъ на оногозъ който ме укорява: Защото аз се надеях на твоето слово. 43.И не отнемай съвсемъ отъ устата ми словото на истината: Защото се надеях на твоите съдби. 44.И ще съхранявамъ твоятъ законъ винаги, Въ векъ века. 45.И ще ходя на широко: Защото потърсихъ твоите завещания. 46.И ще говоря за свидетельствата ти Предъ царе, И няма да се посрамя. 47.И ще се наслаждавамъ въ твоите заповеди, Които възлюбихъ. 48.И ще повдигамъ ръцете си,къмъ твоите заповеди, които възлюбихъ. И ще се поучавамъ въ повеленията ти. Заинъ. 49.Помени словото къмъ рабъть си, На което си ме направилъ да уповая. 50.Това е моето утешение въ скръбта ми, Че твоето слово ме оживи. 51.Гордите ми се подсмиваха много: Но азъ не се уклонихъ от твоятъ законъ. 52.Поменахъ,Господи,твоите отъ старо време съдбы, И утешихъ ся. 53.Ужасъ ме обзе,по причина на нечестивите, Които оставятъ твоятъ законъ. 54.Твоите повеления ми станаха песнь Въ домътъ на странството ми. 55.Нощя поменахъ,Господи,името ти, И упазихъ законътъ ти. 56.То ми стана, защото упазихъ завещанията ти. Хетъ. 57.Господи ти си мой дялъ: Рекохъ да опазя твоите думы. 58.Потърсихъ лицето ти съсъ все сърдце: Помилуй ме споредъ словото си. 59.Размислихъ пътищата си, И обърнахъ нозете си къмъ твоите свидетелства. 60.Побързахъ и не ся забавихъ Да опазя твоите заповеди. 61.Чети отъ нечестивите ме обиколиха: Но аз не забравихъ твоятъ законъ. 62.По среднощъ ставамъ за да тя славя. За съдбыте на твоята правда. 63.Азъ съмъ съдружникъ на всичките Които ти се боятъ и пазятъ твоите завещания. 64.Господи,земята е пълна съ твоята милостъ: Научи ме на твоите повеления. Тетъ. 65.Господи,ти си направилъ добро на рабътъ си, Споредъ словото си. 66.Научи ме на добро разсъждение и знание: Защото аз поверовах в твоите заповеди. 67.Преди да се оскърбя,азъ бях заблудилъ: Но сега вардя твоето слово. 68.Ти си благъ и благодетеленъ: Научи ме на твоите повеления. 69.Гордите сплетоха противъ мене лъжа: Но аз съсъ все сърдце ще пазя твоите завещания. 70.Сърдцето им надебеля като тлъстина: Но азъ ся наслаждавамъ въ зконътъ ти. 71.Добре ми стана че се оскърбихъ, За да науча повеленията ти. 72.Законътъ на устата ти е за мене по добъръ, Отъ тЫсячи на злато и сребро. Йодъ. 73.Твоите ръце ме направиха и създадоха: Вразуми ме,и ще науча заповедите ти. 74.Които ти се боят ще ме видятъ и ще се зарадуват. Защото на словото ти уповахъ. 75.Познавамъ,Господи,че твоите съдби са правда, И ти по верностъ си ме оскърбилъ. 76.Твоята милост нека ми бъде утешение Според словото ти къмъ твоятъ рабъ. 77.Да дойде върх мене милосърдието ти, За да бъда живъ;Защото твоят закон е наслаждение мое; 78.Да се постидятъ гордите, Защото без причина са ме обидили. Но азъ ще се поучавамъ в твоите завещания. 79.Да ся върнат при мене онези които ти се боятъ, И които познават твоите свидетелства. 80.Нека бъде сърдцето ми чисто въ повеленията ти, За да ся не посрамя. Кафъ. 81.Примира душата ми за твоето спасение На твоето слово ся надея. 82.Очите ми изнемощяха за словото ти. И говоря:Кога ще ме утешиш? 83.Защото станахъ като мях в димъ: Но твоите повеления не забравих. 84.Колко са дните на твоят рабъ? Кога ще направишъ съдъ против гонителите ми? 85.Гордите изкопаха за мене ями, Против твоятъ законъ. 86.Всичките твои заповеди са истина: Неправедно мя гонятъ:помогни ми. 87.Без малко щяха мя погуби на земята Но аз не оставихъ твоите завещания. 88.Оживи мя споряд милостта си: И ще опазя свиделството на твоите уста. Ламедъ. 89.Въ векъ,Господи, Твоето слово е утвърдено на небето: 90.Истината ти е в родъ и родъ: Основалъ си земята,и тя стои. 91.Според твоите постановления стоятъ до днесъ, защото всички са твои раби. 92.Ако не беше ми твоятъ законъ наслаждение, То аз бихъ погиналъ въ оскърбението си. 93.Въ векъ няма да забравя твоите завещания, Защото въвъ тяхъ си мя оживилъ. 94.Твой съмъ азъ:спаси мя; Защото потърсихъ завещанията ти. 95.Нечестивите мя очакуваха за да мя погубятъ: но азъ ще внимавамъ въ твоите свидетелства. 96.На всяко съвършенство видяхъ пределъ, Твоята заповедъ е много широка. Мемъ. 97.Колко обичамъ аз законътъ ти: Весь денъ е той поучение мое. 98.По мудр от неприятелите ми Направили са мя твоите заповеди, Защото те са всякога съсъ мене. 99.По разуменъ съм от всички които ме учатъ: Защото твоите свидетелства са поучение мое. 100.По разуменъ съмъ от старите, Защото опазихъ твоите завещания. 101.Отъ всякой лукавъ пътъ възбранихъ нозете си, За да опазя твоето слово. 102.От съдбите ти не се уклонихъ: Защото ти си мя научилъ. 103.Колко е сладко в гъртанът ми твоето слово! По сладко отъ мед в устата ми. 104.Отъ завещанията ти станахъ разуменъ: За то възненавидяхъ всякой лъжливъ пътъ. Нунъ. 105.Твоето слово е светилникъ на нозете ми, И виделина на пътеката ми. 106.Заклех се,и ще постоянствувамъ, Да пазя праведните твои съдби. 107.Много съмъ оскърбенъ: Господи,съживи ме според словото си. 108.Господи,доброволните приношения на устата ми Нека ти бъдатъ угодни: И научи ме на съдбите си. 109.Душата ми е всякога в беда: Но законътъ ти не забравихъ. 110.Нечестивите поставиха сетъ за мене: Но азъ ся не уклонихъ от твоите завещания. 111.Свидетелствата ти наследвахъ въвъ векъ, Защото те са радостъ на сърцето ми. 112.Преклонихъ сърцето си за да правя повеленията ти Всякога до край. Самехъ. 113.Възненавидяхъ двоеумните, А законътъ ти възлюбихъ. 114.Ти си покровъ мой и щитъ мой: На твоето слово ся надея. 115.Отдалечете ся отъ мене лукави, Защото ще съхранявам заповедите На Бога моего. 116.Потвърждавай мя според словото си, И ще бъда живъ. И да мя непосрамиш в надеждата ми. 117.Потвърждавай мя,и ще ся спася: И ще внимавам винаги в твоите повеления. 118.Ти си унищожил всички които ся уклоняват от твоите повеления: Защото е суетна измамата им. 119.Считашъ като шлакъ всичките лукави на земята: За това възлюбих твоите свидетелства. 120.Настръхна снагата ми отъ страхътъ ти, и от съдбите ти се уплаших. Аинъ. 121.Направихъ съдъ и правда; Да ме не предадеш на онези които ме огнетаватъ. 122.Стани поръчникъ на рабътъ си за добро: Да ме не угнетаватъ гордите. 123.Очите ми изнемощяха за спасението ти, И за словото на твоята правда. 124.Направи съ рабътъ си споредъ милостта си, И научи ме на повеленията си. 125.Твой рабъ съм аз:вразуми мя, И ще позная твоите свидетелства. 126.Време е да подействува Господ, Развалиха законътъ ти. 127.Затова възлюбихъ твоите заповеди Повече отъ злато,и от чисто злато. 128.За това познахъ че са прави всичките твои завещания за всяко нещо. Възненавидях всякой път на лъжата. Пе. 129.Чудни са твоите свидетелства: Затова ги пази душата ми. 130.Явлението на твоето слово просвещава: Вразумява простите. 131.Отворихъ устата си,и въздъхнахъ: Защото пожелахъ твоите заповеди. 132.Погледни върху мене,и помилуй мя; Както правишъ на онези които обичатъ Твоето име. 133.Утвърди стъпките ми въ словото си: И да мя не обладае никое беззаконие. 134.Избави мя от человечески насилия, И ще съхранявамъ твоите завещания. 135.Направи да просветне лицето ти върху рабътъ ти, и научи мя на повеленията си. 136.Водни отоки текатъ из очите ми, Понеже не се съхранява твоят законъ. Цадде. 137.Праведенъ си ти, Господи, И прави са твоите съдби. 138.Твоите свидетелства които си завещалъ, Съ правда и превъзходна истина. 139.Моята ревностъ ме изяде, Защото неприятелите ми забравиха твоите думи. 140.Твоето слово е съвсемъ чисто: И рабътъ ти го обича. 141.Малъкъ съмъ и унищоженъ: Но твоите завещания не съмъ забравилъ. 142.Твоята правда е правда вечна, И законътъ ти е истина. 143.Скърби и утеснения мя намериха: Заповедите ти са наслаждението ми. 144.Твоите свидетелства са правда въвъ векъ, Вразуми мя,и ще бъда жив. Кофъ. 145.Викнахъ съсъ все сърце, Послушай ме,Господи,и ще опазя повеленията ти. 146.Викнахъ към тебе:спаси мя,и ще опазя свидетелставта ти. 147.Предварихъ зората,и викнахъ: На твоето слово уповахъ. 148.Очите ми предварятъ нощните стражи За да се поучавамъ в твоето слово. 149.Чуй гласът ми според милостта си: Оживи ме,Господи,според съдбата си. 150.Приближиха онези които следоватъ лукавството, те се уклониха отъ законътъ ти. 151.Ти си близо,Господи, И всичките твои заповеди са истина. 152.Отколе познахъ отъ твоите свидетелства Че си ги основалъ въвъ векъ. Решъ. 153.Виж скръбта ми,и избави ме: Защото не съм забравилъ законътъ ти. 154.Отсъди съдбата ми и изкупи мя: Оживи мя според словото си. 155.Далече е от нечестевите спасението, Защото те не търсят твоите повеления. 156.Голямо е твоето милосърдие,Господи: Оживи мя според правосъдието си. 157.Мнозина са които мя гонятъ и мя оскърбяватъ: Но аз се не отклонихъ от свдетелствата ти. 158.Видяхъ престъпниците и ся погнусихъ: Защото не опазиха твоето слово. 159.Вижъ колко обичамъ твоите завещания: Господи,оживи мя според милостта си. 160.Глава на твоето слово е истината; И въвъ векъ пребиваятъ всичките съдби на правдата ти. Шинъ. 161.Князове мя погнаха без причина: Но сърдцето ми трепери от словото ти. 162.Азъ се радувам на твоето слово, Както онзи който намерва много користи. 163.Ненавиждам и мразя лъжата: Законътъ ти обичамъ. 164.Седемъ пъти на денъ тя хваля, За съдбите на твоята правда. 165.Много миръ иматъ онези които обичатъ твоятъ законъ: и няма за тяхъ препъвание. 166.Уповахъ на твоето спасение,Господи: И направихъ твоите заповеди. 167.Упази душата ми твоите свидетелства: И възлюбихъ ги твърде много. 168.Упазихъ твоите завещания,и твоите свидетелства: Защото всичките ми пътища са предъ тебе. Тавъ. 169.Да приближи виканието ми предъ тебе, Господи: Вразуми ме споредъ словото си. 170.Да дойде молението ми предъ тебе: Избави мя според словото си. 171.Устните ми ще произнесатъ пение, Когато ме научишъ на повеленията си. 172.Язикът ми ще говори словото ти: Защото всичките твои заповеди са правда. 173.Да бъде ръката ти помощ на мене: Защото аз избрахъ твоите завещания. 174.Пожелахъ твоето спасение,Господи: И законътъ ти е наслаждение мое. 175.Да живее душата ми и да тя хвали, И съдбите ти да ми помагатъ. 176.Скитахъ ся като изгубена овца: потърси рабътъ си: Защото не забравихъ твоите заповеди. Изтегляне 118.21 Kb. Сподели с приятели:
|